Вегетативна дистония

[curtis 187]

Здравейте! от известно време имам поставена диагноза вегетативна дистония. поразрових се тук-там и разбрах,че всичко е на психична основа. бихте ли ми разяснили малко повече за това заболяване ( подход и лечение ). Благодаря ви предварително.

[Орлин Баев]

Здравейте!

Вегетативната дистония се случва, когато човек има малко по-тревожна личностова структура плюс повишена способност на тялото да соматизира, да конверзира психичните преживявания в телесни симптоми. Погледнато от добрата страна, вие имате способността да бъдете чувствителен, сърдечен, лесно резониращ с нещата човек. Когато овладеете състоянието си, същите тези психични предразположености, които ви причиняват дистонията, могат да ви тласнат към едно много фино и дълбоко вчустване на светлото и радостното в живота, на духовността, доброто и щастието!

Един директен подход към състоянието ви би било лечение чрез хипнотерапия - при сертифициран хипнотерапевт. Хипнотерапията може да прерасне в самостоятелна практика по медитация/ автохипноза. При терапевт можете да анализирате тези психични модели, които поддържат случването на дистонията и да ги промените в адаптивни такива. Така че, не се бавете, изберете си терапевт и започнете психотерапия!

[д-р Тодор Първанов]

Много важно е да разбереш , че всъщност си напълно здрава .В тялото и мозъка ти няма болестен процес, който да се лекува .Проблема в случая идва от мислите на притеснение, опасенията , неудовлетвореността.Винаги когато в главата ни има такива мисли от надбъбрека се отделя адреналин.Той свива кръвоносните съдове , учестява сърдечната дейност , предизвиква главоболие и всички тези оплаквания които ние лекарите обобщаваме с името ,,Нервно –вегетативна дистония ‘’.

И тъй като ти практически си здрава и проблема е в мисленето лекарствата не са решение .Те не могат да хванат мислите ти и ги променят. В случая наистина психотерапията е нещо което може да ти помогне.

[Орлин Баев]

По-долу копирам въпросите от л.с. на мимими (псевдонима на питащата)

"Здравейте. Понеже не намерих подобна тема за моя въпрос реших да Ви напиша лично съобщение. Предварително се извинявам.

От 4 години страдам от световъртеж от вестибуларен произход. През годините съм пила много лекарства включая и антидепресант серопрам. Преди 2 месеца пих деанксит, който в началото ми повлия добре страха от падане който имам като не мога да пазя равновесие, но в последствие пак се появиха силни световъртежни кризи. Кръга е омагьосан имам ли световъртеж изпитвам силен страх, страха пък от своя страна води до световъртеж и не мога да изляза от тази дупка. Преди месец посетих психиатър който ми назначи лечение с ципралекс и ривотрил. 15 дни пих ципралекса по четвъртинка, 8 дни по половин, и вече 15 дни по половин+четвъртин не съм стигнала още до цяло каквато доза ми изписаха защото : на 3 ден от приема на ципралекса изведнъж както си стоя ме облива една много гореща вълна, изпотяване,имам страхотно замайване, получавам сърцебиене и вдигам кръвно - това преминава за около 10 мин. . Обичайното ми кръвно е 110/70 а в такива моменти става 140/90. Това нещо съм го получавала 4-5 пъти до сега и го установих че се получава при вдигане на дозата на лекарството. Може ли да се касае за някакъв серотонинов синдром, прочетох че има такива ефекти при него, или просто организма ми реагира много бурно на това лекарство. При серопрама който съм пила преди 3 години също имах такива топли вълни и покачване на кръвното, но това състояние сега е много силно и плашещо. Ривотрил пия от 0,5 - 1/2+1/4+1/4. Иначе от 30 дни съм на легло и единствено 4-5 дни през този период може да се каже че ми е било по-добре. Освен това нямам никакъв апетит, отслабнах 3-4 кг. чувствам се отаднала, но това мога да приема че е странична реакция на ципралекса, но това кръвно и изпотяване и от 3дни пък ми трепери и мускула в свивката на лакътя, само той но непрекъснато.Може ли да ми дадете и своето мнение дали не се касае за някакъв серотонинов синдром или просто е реакция на организма към дозата.Много Ви благодаря."

Когато вземате таблетките, били те ципралекс и ривотрил или нещо друго, психическата ви нагласа вероятно е: ох, сега ще го спра това, ще го накарам да се махне, ще го разкарам с хапчето; искам да махна този страх - той е нещо ужасно; ненавиждам световъртежа и сега, като си взема хапчето, ще го махна; сърцебиенето, горещата вълна, изпотяването са нещо ужасно, трябва да ги контролирам с хапчета и още хапчета......... Тоест, самият прием на хапчета създава и поддържа нагласа на борба, на отхвърляне на ставащото. Както и очакването по един механичен начин всичко да се разреши чрез химията на хапчетата, докато през тов авреме психиката ви е в позиция на нещастна жертва, отхвърляща ставащото. Такава психична нагласа обаче е гаранция за увековечаване на поддържането на проблема. Това е установено през 110-тте години на развитие на съвременната психотерапия, но всъщност винаги се е знаело от хората с житейски опит и мъдрост. Бори ли се човек сртещу нещо, отхвърля ли го, го подхранва и то расте, задълбочава се, разклонява се, усложнява се! Ако искате действително да разрешите проблема си, е нужно да се научите да разчитате на психиката си! Да си повярвате и да научите подходящо ментално отношение към телесните си процеси! Това се учи в хода на психотерапията при специалист по ментално здраве! Когато започнете психотерапия, можете успоредно да приемате психофармация, но постепенно да я намалите и спрете! Продължителният или доживотен прием на медикаменти при менталните разстройства е оправдан единствено при тежките форми на психоза. А вие сте практически здрава! Както писах, приемът на медикаменти без психотерапия, при поддържане на психичните механизми, които всъщност амплифицират и усложняват преживяваното от вас, е сигурна гаранция за продължаване на преживяването му!

Искам да кажа няколко думи за вегетативната дистония. Характерното за нея е, че не се откриват каквито и да е болестни промени в тялото. Но има чест световъртеж, страх от падане, студени и/или горещи вълни, сърцебиене, изпотяване, тежест в гърдите и отзад в главата и т.н. Ако с тези симптоми отидете при невролог, той ще постави диагноза вегетативна дистония. Ако отидете при психиатър от старата школа, ще диагностицира страхова невроза. Ако отидете при обучен психотерапевт, ще го нарече паническо разстройство... Тоест, един и същ феномен, погледнат през леко различна професионална призма, се етикетира различно.

Наблюдавайте ставащото при вас: започва леко замайване -> интерпретирате го катстрофично: сега ще падна, ще се проваля (защото страхът от падане е всъщност страх от провал), ужас, какво ще кажат хората наоколо; сега ще ми стане нещо, ще получа инфаркт, страх ме е от самия страх -> тази мисинтерпретация на нормалните телесни преживяания засилва страха - > установява се психична нагласа на отхвърляне, неприемане на ставащото, която още повече засилва страха -> така засиленият страх увеличава допълнително телесните преживявания: сърцебиенето, покачването на кръвното, вълните, потенето, замайването...-> евентуално вземате хапчета, като част от битката си против ставащото, с който акт затвърждавате тази си всъщност поддържаща проблема ви битка. Ривотрилът временно облекчава, но всъщност представлява упоритото ви бягство от сянката ви, от реалното посрещане и справяне със ставащото -> кръгът се затваря, резултирал в тревожно р-во!

Сега, възможно е да имате някаква свръхминимална вестибуларна дусфункция. Но има ли абсолютно здрави хора? Аз такива не познавам. Ходила сте на невролог или друг специалист, той вероятно е преценил, че трябва да е проблем с вестибуларната система... Вие кажете за това. Още по-вероятно обаче е да сте напълно здрава и замайването да е изцяло на "нервна почва", тоест да се дължи на психиката ви! Наблюдавайте дишането си около началото на замайването - има вероятност да е преди всичко плитко гръдно и леко учестено, като има стягане в стомаха или другаде. Ако е така, научаването на коремното дишане и релаксацията директно ще подобрят положението.

КАК да се справите?

Започнете терапия при психотерапевт, работещ интегрално. такъв, който съчетава добре в практиката си когнитивна терапия, нлп, фокус в решения, ключови елементи от анализата, хипнотерапията; който работи и с дишане и медитация и знае от какво имате нужда! Изборът на добър специалист е важен - инче бихте могла да ходите 10 години на психоанализа, което само по себе си не е лошо... Но да продължавате да носите проблема си. Отклонявам се лирично: напоследък си мислех: психоанализата не е подходящият метод за паник атаки, за натрапчивости, за хипохондрия, за генерализирана тревожност, за фобии, за социална тревожност, за личностови разтройства, за биполярно р-во, за шизоафективно р-во, за шизофрения... (казвам го през призмата на психотерапевтичния си опит). Като се замисли човек, за какво е подходяща тогава, какви проблеми решава всъщност?! Както и да е...

Нужно е да бъде прекъснат гореописаният порочен кръг. Това става чрез промяна на мисленето ви по отношение на ставащото, по отношение на телесните симптоми и социалната среда, в която се случват нещата. Нужно е да развиете едно звисещо само отсебе си самочувствие и "пет пари да не давате за мнението на хората!". Да приемете провала като част от пътя към успеха! Да приемете като неизменно нужни малките неуспехи, да ги обикнете, да бъдете по -релаксирана и толерантна към себе си, хората, света наоколо. Да се научите повече да се радвате и обичате. Да обикнете замайването, горещите вълни... Да се научите да се носите в замайването, сякаш се носите във вълшебна приказка. Да се отпуснете в него приемащо, с релакс и радост, оставяйки го да ви понесе в приказността на живота! Да с есприятелите с него! Да обикнете страха си, да се научите да го галите нежно с приятелското си спокойно и приемащо отношение, докато се превръща в спокойната ви смелост! Разбира се, цялостният, но бърз и структуриран анализ на психиката ви, на залаганията от детските години и т.н., е част от себеразбирането и промяната! Но е само част от цялостната психотерапия!

Та, това е накратко и спонтанно нахвърляно!

Успехи ви желая!

Орлин Баев

Редактирано Май 31, 2010 от Орлин Баев

[д-р Тодор Първанов]

Прочетох това което е написала Мими и се сетих за един случай от преди повече от 15 години. При мен за психотерапия дойде напълно непозната жена, придружена от синът си. В първият момент бях смутен и не повярвах, че ще мога да правя някаква терапия с тази жена. Причината бе, че тя бе на възраст около седемдесетте, бе от някакво забутано малко село и цял живот бе работила в селскостопанската бригада.

Най -вероятно бе и полуграмотна.

Обаче това, което ми каза тази проста женица, промени представата ми за връзката на психотерапията с възрастта и образованието.

,, Аз, синко, имам много лоши мисли и страхове –започна жената – те не ми дават мира и покой, нито се храня, нито спя, често плача и направо не ми се живее. Синът ми много ме обича и ме заведе при психиатър. Той човека много говори с мен и ми изписа разни хапове. Но аз, баби, не искам да ги пия и синът много ми се кара. А не искам да ги пия, защото знам, че страховете ми идват от мислите и с моя прост бабешки акъл не мога да разбера как някакво си хапче ще влезе в главата ми и ще промени мислите ми. То хапчето да няма ръце я, че да ги хване и спре. За това и се караме с детето. То вика да ги пия, а аз не .’’

Направо онемях, логиката на тази жена бе желязна. Как хапчето може да хване мисълта и я промени. От тогава разбрах, че възраст, образование и населено място нямат нищо общо с липсата или наличието на здрав разум. В случая необразованата майка разсъждаваше много по-умно от сина си висшист.

Естествено терапията беше успешна.

[Eлф]

Искам да споделя ако ми позволите. Днес попаднах на една молитва която може би ще помогне на някого, аз усетих че на мен ми помага. -

“ Боже мой, в ръката си имам живот, но си спомням деня, в който изглеждаше, че всичко ми се изплъзва. Мислех, че падам. Тогава Ти ме подкрепи и отново ме понесе. Доверявам се на Тебе!” – Из* С Божието Слово Всеки Ден – 03.06.’10г.

[Орлин Баев]

Копирам мнението на руския психотерапевт Васутин от книгата му:"Психохирургия"

"Вегето-сосудистая дистония как реакции «убегания» у человека.

Жизнь в обществе предъявляет нам огромное количество требований. И не все из них мы с удовольствием выполняем. То есть необходимость выполнения этих требований частенько вызывает у нас отрицательные эмоции.

Чаще всего мы не понимаем (да и не желаем понимать) причин тревоги и депрессий, тех отрицательных эмоций, что образуются вроде бы на пустом месте, при внешнем благополучии. Мы продолжаем жить так, как жили раньше, и в лучшем случае принимаем противотревожные препараты. Если бессознательному не удается таким образом воздействовать на поведение человека и изменить его в нужную ему сторону, то тогда оно начинает показывать свое недовольство его действиями при помощи воздействия на гладкую мускулатуру сосудов и внутренних органов.

Я объясняю то, что происходит в этом случае, примерно так. Представьте себе небольшое озеро, в котором живут водные существа. Если они живут друг с другом в мире, то поверхность озера будет спокойной, а вода чистой. Но если они поссорились и начали там внутри драться друг с другом, то, как вы думаете: поверхность воды останется спокойной? а вода чистой? Конечно же, нет! Грязь, которая накопилась на дне за тысячи лет, поднимется со дна в виде мути. А на поверхности воды появятся волны. Это является аналогией того, что творится в бессознательном и что мы называем вегето - сосудистой или нейро - циркуляторной дистонией.

Компромисс как прививка против болезней.

В психике такого человека постоянно - то затухая, то разгораясь под влиянием внешних и внутренних стимулов - идет борьба между тем, что есть и тем, что хочется, между тем, что требует тело и тем, что разрешено - обществом или родителями. И так далее и тому подобное. А на «поверхности» его тела это отражается в виде вегето-сосудистой дистонии той или иной степени.

В результате этой «тряски» человек бывает вынужден изменить свой образ жизни. Если замена поведения удовлетворит бессознательное, то через некоторое время «волны» на поверхности тела успокаиваются, и воцаряется покой. Клинически это проявляется в исчезновении вегето – сосудистых расстройств. Если же нет – то приступы неприятных ощущений будут повторяться вновь и вновь, с каждым разом усиливаясь.

Например, вегето-сосудистая дистония по гипертоническому типу повторяясь и повторяясь после очередных эмоциональных встрясок, постепенно входит в «привычку», то есть становится наиболее вероятным (и предпочтительным) типом реагирования организма на эти встряски. И, в конце концов, доходит до степени безусловного рефлекса. То есть переходят в психосоматоз – гипертоническую болезнь.

Состояние вегетативного раздражения становится патологическим тогда, когда реакции переходят границу переносимости по своей длительности и/или интенсивности. Весиак (1976) понимает психовегетативные нарушения как реакции тревоги, возникающие тогда, когда больные находятся в ситуации, с которой они не могут совладеть. Если пациенту не удается решение конфликта, то реакция тревоги может хронифицироваться под видом функциональных синдромов.

Эта борьба является проявлением дилеммы - слушаться и повиноваться или же делать по-своему. Если человек не желает смириться с чем-либо, то на борьбу он тратит огромную энергию, что быстро приводит к снижению энергетического уровня организма и болезням. Из-за этого психика переходит в аварийный режим. Энергии хватает только на то, чтобы поддерживать жизненно-важные функции. А до всего остального руки не доходят.

Таким образом, первым этапом «протеста» человека против не нравящихся ему обстоятельств внешнего мира является вегето - сосудистая дистония. Полем «деятельности» в этом случае являются сосуды и гладкая мускулатура внутренних органов. Бессознательное в этом случае как бы говорит: «Мне это не нравится, но я пока не предпринимаю серьезных мер, так как еще надеюсь, что ты, сознание, образумишься»."

Редактирано Юни 16, 2010 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Здравейте!

Наскоро говорих с психиатърка от София относно диагнозите... Повечето психиатри биха нарекли състоянието ви паническо разстройство - не заради друго, а защото под общия знаменател на този етикет слагат различни състояния. Реално погледнато обаче преживяванията ви не отговарят на критериите на това състояние, а по-скоро на генерализирана тревожност или соматоформно вегетативна дистония. Съдя за това и по напрегнатия ви контролиращ характер, типичен с ригидните си норми и правила, твърди "трябва", натрапчиво негативистично и катастрофично ментално предъвкване като част от контрола, подлежащи страхове от провал, от мнението на другите, малоценност и слабост. Страхове, от които такъв характер бясно бяга чрез постоянно нащрек в представянето си пред света и самия себе си като справящ се, силен и можещ... Този характер или психодинамиката между външните ви его и персона с тяхната ригидна морална цензура от една страна и от друга, дълбоките програми, страхове и вина в сянката и анимуса ви определят случването на тревожното ви състояние. Разбира се, току що споменатите термини са просто терминология, в случая юнгианска. Ставащото може да бъде изразено и през когнитивната парадигма, психотелесната, обектните отношения и т.н. - все неща, които вие като търсеща помощ не е нужно да знаете. Може да бъде изразено и с разбираеми слова: страх ви е да се провалите пред мнението на приятелите и мъжа ви и затова се пренапрягате и престаравате. Страх ви е да не се провалите пред собствените си вътрешни свръхвисоки и твърди очаквания за вас самата, имплантирани ви някога от възпитателите ви през ранните ви години. Страх ви е да бъдете слаба, автентична, разтворено доверила се на живота, сърцето и душата си, на мъдростта на битието ако щете, на СЕБЕ си като вечна същност. Автоматично сте се захванала за его илюзиите си и сте забравила непреходността на мъдростта си извътре! Изразено съвсем очевидно и проследимо, когато получите някакъв телесен симптом като сърцебиене и т.н., филтърът на характера ви го пречупва като силно негативен във вътрешните ви дълбоки програми, оттам в автоматичните ви мисли и във вътрешния ви диалог категоризирате ставащото като катастрофично и ужасно (докато всъщност е просто съвсем леко некомфортно, дори неутрално, а може да бъде прието и за приятно), ментално се борите срещу собственото си тяло и подсъзнние, което изтласква и разцепва съзнанието от несъзнаваното ви. Това е типичният механизъм за раждане и натрупване на тревожност, която потискана от борбата ви се процежда през целия ден или се задейства от ... "полъха на вятъра". Както се казва популярно, страх ви е от сянката ви... Страх, който външно се стараете всячески да потиснете и се покажете социално и пред собствения си твърд морал желателна, което е най-сигурния начин за невротизиране! Характер като вашия автоматично си забранява щастието - нали в него губи контрола... Самопотиска естествеността, спонтанността, креативните импулси идващи от душата с цел нагаждане към защитните суперего тесни и сковани, негъвкави норми и правила, самоналожени и смачкващи сърдечния разум и радостта!

Какво се прави в психотерапията в случая? Анализира се и се осъзнава произхода на характеровите движения - ранни години, автобиографична епизодична и семантична памет наличности под формата на интроекти и т.н. Анализират се сянката и моралната цензура. Развива се ниво на метакогнитивно самонаблюдение, през което вие самата се учите да осъзнавате, проследявате и евентуално променяте теченията в психиката си! Когато вече познавате себе си достатъчно и успявате самостоятелно да осъзнавате ставащото в ума си, се започва с промяна. Чрез медитация/ хипнотерапия, когнитивни рационални методи, ролеви игри действащи през тялото, мотивиране, но преди всичко през собственото ви възнамеряване и мотивация, психиката ви се реструктурира до приемаща провала, а затова позволяваща и успеха. До спокойно грешаща, а оттам и уверено постигаща. До прегръщаща усмихнато загубата, а поради това и приемаща печалбата. Психика, в която сърдечната интуиция и обич ръководят живота! Смело сърце, което не го интересува какво ще кажат хората, съпруга или който и да е, а резониращо преди всичко със собствената автентичност и творчески потенциал! :)

[Carrie]

Привет и от мен!

Първо искам да ви поздравя за страхотната идея на този форум и за всичко полезно, което сте поместили.

А сега малко по същество за мен:

След множество лутания между лекари и изследвания, 3-ма независими доктори - неврофизиолог, отоневролог и невролог, ми поставиха диагнозата невро-вегетативна дистония. Изразява се в перманентна замаяност, пристъпи на силни световъртежи, напрегнатост, липса на концентрация и натрапливи мисли. Започнах с тримесечно лечение с Ривотрил и Деанксит по следната схема: Деанксит по 1 т. сутрин и обед, а Ривотрил - 1/4 сутрин, 1/4 обед и 1/2 вечер. Спрях ги постепенно, намалавайки дозите. Не мина и една седмица и всичко се започна отначало. Сега последният невролог, когото посетих ми изписа Ксанакс, Сероксат и Флуанксол по следната схема: Сероксат от 20 мг. 1/2 таблетка сутрин за 3 дена, след това по 1 т. сутрин за 3 месеца; Флуанксол 0,5 мг. 1/2 обед и 1/2 вечер за 2 месеца; Ксанакс 0,5 мг. 1/2 обед и 1/2 вечер за 1 месец, след това 1/2 вечер за още 1 месец и след това още 1 месец по 1/2 през вечер. Аз обаче прочетох изцяло листовките и на 3-те лекарства и честно казано се ужасих от тях. Не мисля, че тези лекарства ще ми помогнат, даже си мисля, че ще ме накарат да се чувствам още по-зле. На 23 години съм, студентка по фармация съм, искам да съм абсолютно адекватна докато уча, а взимайки тези лекарства, си мисля, че просто ще блуждая в облаците и няма да мога да осъзная нищо от материала. Другото което е, не мисля, че невро-вегетативната дистония трябва да се лекува с лекарства, при положение, че това не е болест, а състояние на тялото. Нямам никаква физиологична увреда, тялото ми е абсолютно здраво, просто трябва да се преборя с психиката и мислите си. Ако имах финансова възможност, с радост бих ходила на когнитивна психотерапия, защото мисля, че ще ми е от помощ, но понеже нямам такава, гледам да чета повече за начините, по които мога сама да се справя.

Та въпросите ми към вас са два:

1) Убедени ли сте, че наистина трябва да приемам изброените лекарства, за да се лекувам от невро-вегетативната дистония?

2) Според вас започването на работа би ми навредило или би ми помогнало да се справя с невро-вегетативната дистония? Според мен би ми помогнало, защото както всички знаем, работата разсейва от проблемите и по-малко се замисляш за глупости, но мои колеги медици казват, че това би натоварило още повече нервната ми система, а на мен ми трябвало спокойствие и почивка?

Благодаря предварително на всеки отзовал се да отговори на въпросите ми. Ще се радвам и ако ми постнете линкове на полезни статии, свръзани с този проблем, макар, че съм изчела повечето от този форум

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте!

1) Убедени ли сте, че наистина трябва да приемам изброените лекарства, за да се лекувам от невро-вегетативната дистония.

Не мога да се въздържа и да не кажа,че сте чела темата така както дявола чете евангелието. Та ние непрекъснато подчертаваме точно обратното-при невротичните разстройства средство на избор е психотерапията.Лекарствата с много малки изключения са не само ненужни, но и вредни.Направете си труда и прочетете форума, аз лично съм писал доста пъти по темата, другите колеги също.

2) Според вас започването на работа би ми навредило или би ми помогнало да се справя с невро-вегетативната дистония? Според мен би ми помогнало, защото както всички знаем, работата разсейва от проблемите и по-малко се замисляш за глупости, но мои колеги медици казват, че това би натоварило още повече нервната ми система, а на мен ми трябвало спокойствие и почивка?

Отговора на въпроса не може да бъде еднозначен.Ако бяхте мой клиент, дори бих ви задължил да започнете работа.Но вие не ходите на психотерапия и действително има възможност стреса да увеличи симптомите.Мисля, обаче, че шанса за това е не повече от двадесетина процента.Така, че разумният избор за мен е да приемете работата. Бих ви препоръчал, ако имате възможност да изчакате да преминат тези горещини.Те сами по себе си променят страшно много физиологията и предизвикват оплакванията които имате.

[Carrie]

Много Ви благодаря за отговора, д-р Първанов. Знам какво Ви е мнението за лекарствата, но бях длъжна да Ви попитам, защото според последният невролог, при когото ходих, вегетативната ми нервна система била "напълно разбита" и нямало никакъв начин да се възстановя без лекарства, а да не говорим, че ми каза и че цял живот ще се мъча с това и ще трябва да съм на лекарства, защото нервната система не се възстановявала /противоречие/ ...

А относно работата, вече съм сигурна, че ще започна и съм убедена, че по-скоро би ми помогнала, отколкото навредила

Бъдете здрави и щастливи, а аз ще продължавам да чета с интерес вашите статии и отговори по темите

[Flora]

Здравейте д-р Пьрванов,

Много внимателно прочетох форума. Поставиха ми диагноза нервно-вегвтативна дистония. Диагнозата е поставена от хомеопат, при когото ходя от две години и половина. Симптомите ми са упорито безсьние, което от 15 август се изостри много. От три нощи, две не спя. В следствие на това сьм много изнервена. Преди години 2005 г.- 2006 г. след среща личната лекарка ме насочи кьм психиатьр. Той ме лекува 6 месеца с деанксит, след което ми каза, е не сьм за психиатьр, а за психоаналитик. Тогава категорино ми отказа да ме поеме за психоанализа, бил много натоварен. През 2006 г. се появи миома, която постепенно нараства. При силен стрес цикъла ми спира, в момента от юни месец също нямам цикъл. Сега вече имам и тикове на очите - мигам по-особено. Убедена сьм, че образуването на миомата и тиковете на очите са следствие на упоритото и нелекувано системно безсьние. От 4.09. започнах психотерапия при сьщия психиатьр, но той ми дава и лекарства. Обясних му, е не се повлиявам от никакви сьнотворни или ако се повлияя е само пьрвата вечер. Пьрвият пьт ми даде да пия флуанксол, но след като категорино отказах да го пия - пише, че е слаб антидепресант, на пьрвия сеанс по психотерапия на 4.09. ми даде теваквел 100 mg. Обясни ми, е е за сьня и не се привиква кьм него. Пьрвата вечер спах от 23 до 9 сутринта, след което уговорката ни беше да му се обадя сутринта. Вчера цяла нощ не сьм спала. Мисля, че и следващите нощи ще са безсьнни. Имаме уговорка в понеделник 10.09. да му се обадя. Помолих го за повече време на сеансите през следващата седмица, защото ми е последната, когато сьм в отпуск. Отговорьт му беше, е максималното време за психоанализа, което може да отдели е 1 час. Аз не сьм лекар и не мога да преценя в правилната посока ли са насоени сеансите по психоанализа. За сега сьм имала само един сеанс и мисля, че ме насова, води като за човек с депресия. Психоаналитикьт и психиатьр не е сьгласен с така поставената диагноза, но не каза и друга. Спомена нещо за тревожност за пьрвопричина.

Вьпросите ми са следните:

1. Ако продьлжи да настоява да вземам сьнотворния, а на мен не ми влияят какво да правя, да се откажа ли от сеансите при него ? Това упорито безсьние е повее от 10 години, но вече не се тьрпи!

2. Вьзможно ли е вие да ме поемете като пациент и ако е вьзможно как ще се осьществявят сеансите в смисьл аз сьм от гр. Варна?

3. Вьзможно ли е, ако ме приемете за пациент в следващата седмица да се проведе сеанс за по-дьлго време, за да мога да си стабилизирам сьня?

Много се надявам да ми отговорите. Нужна ми е помощ колкото е вьзможно по-скоро.

[д-р Тодор Първанов]

Опасявам се, че не мога да дам адекватно мнение по изложеният от вас казус. По-скоро приемете написаното като мои собствени разсъждения, които не са меродавни.

1.Ако продьлжи да настоява да вземам сънотворния, а на мен не ми влияят какво да правя, да се откажа ли от сеансите при него ? Това упорито безсьние е повее от 10 години, но вече не се тьрпи!

Когато при мен дойде човек и каже,че има проблем от десет години, това ме кара леко да настръхна, защото знам,че намиране на решението няма да е лесно и за да не очаква някакви магически резултати, бих го предупредил за това. Решавайки да приложа някаква терапия или медикамент бих настоявал той да го изпробва за време, което аз определя, защото от опит знам, че за да подейства дадена техника или медикамент понякога е нужно месец – два или повече. В този смисъл, за мен е разумно да послушате наставленията и приемете медикаментите, които ви предписва колегата. Нито той, нито аз или който и да е не може предварително да знае кой медикамент ще ви подейства и кой не - трябва време. 2.Вьзможно ли е вие да ме поемете като пациент и ако е вьзможно как ще се осьществявят сеансите в смисьл аз сьм от гр. Варна?

Не смятам,че е редно да обмислям такава възможност. Да я обмислям, означава да се мисля за по-добър от колегата, при когото ходите без да имам каквито и да е основания за това.

3. Вьзможно ли е, ако ме приемете за пациент в следващата седмица да се проведе сеанс за по-дьлго време, за да мога да си стабилизирам сьня?

За мен срока е нереален..Има наистина една възможност това да стане в този срок, но тя е за хора, които имат по-тежко безсъние от вашето. Пробвали са всичко и за да се справят с проблема са готови на всичко.Тогава терапевта дава задача, която е много, наистина много трудна и човека, който наистина вече се е убедил, че нищо не може да му помогне, мобилизира цялата си воля, търпение и с огромно усилие започва да прави това, което му е поставено като задача. Така след няколко дни съня се нормализира.

Но вие още не сте опитали всичко за да се справите и няма как да се съгласите да изпълните тази задача.Така че просто проявете търпение и следвайте съветите на колегата.

[Flora]

Здравейте д-р Първанов,

Благодаря Ви много за бързия и точен отговор. Извинявам се за правописните грешки, които съм допуснала.

Проблема с безсънието е отдавна, но в последно време много се изостри. През тези 10 години многократно съм посещавала лекари, които са ми изписвали различни сънотворни. Вчера в писмото си не обясних защо получавам безсъние - когато се ядосам силно (обикновено за дребни неща) вечерта не спя. Като темперамент съм бърза, нервна и припряна. Опитвам се да свърша много неща за кратко време и искам да ги свърша перфектно. И когато времето не ми стигне започвам да се изнервям. В последно време се усещам, че не мога да се отпусна и да се радвам пълноценно на почивката. Вчера бях много зле от безсънието и реших да пусна CD с хипноза за релаксация от книгата "Тайните на хипнозата" на Иво Величков. Слушах CD около 2 часа и успях да се отпусна, главоболието ми намаля. Вечерта отново не спах, но бях отпусната и сутринта се чувствах много по-добре от предишния ден. Тази сутрин отново пуснах CD за около 2 часа, а днес следобяд направо заспах на CD и съм спала от 14:40 до 16:20 часа. Сега се чувствам страхотно, мисля всеки ден да се отпускам и да релаксирам с метода на хипноза и да продължа посещенията при психотерапевта.

Извинете ме д-р Първанов, но лекарството теваквел 100 mg няма да вземам. То ми подейства само първата вечер, а и вчера около 18 часа получих силно сърцебиене, каквото до сега не съм имала. След като прочетох листа с указанията за пациента картинката ми се изясни.

Още веднъж много Ви благодаря за вниманието и професионалните съветите.

[Ники_]

Намали огъня. Каквото правиш, прави го бавно, дишайки. Много бавно прави нещата.

Ескалиране на Симпатиковата Нервна Система, казано по друг начин - нервно напрежение, по трети - излишък на "ян" енергията.

Трета и шеста чакри са като братчета - каквото е положението в едната, такова е и в другата. Трета е в областта на слънчевия сплит - горната част на коремната кухина и отговаря за сплита, за стомаха, тънките черва, черния дроб, жлъчката, далака и панкреаса (задстомашната жлеза).

Шеста е кухина в главата, отговаряща за хипофизата и отчасти за хипоталамуса, както за мислите в човека. Трета е за емоциите.

Елемента огън, за което споменавам в началото на това мнение, принадлежи на трета чакра.

Пий чайове, но слаби. Храни се със зелени храни и много плодове.

п.п.: Виждам, че умееш да правиш добър анализ/самоанализ. Това подтвърждава казаното от мен по-горе, че при теб е засилена менталната енергия, която отговаря за мислите и е мислите. Такъв човек няма как не да е умен, да мисли бързо, но това не е всичко за човека. Трябва човек да има и сърце. Та живот със сърцето е нещото, което бива да се развива.

И още нещо - помисли защо искаш да правиш нещата перфектно. Сигурно вече имаш някакви идеи за този проблем, но ще посоча нещо в следващото си мнение, което да ти е от полза.

Мисля, че почваш да напипваш верния път. Отпускане, съгласие, приемане... както и това да даваш на себе си покой, възможност за почивка, за наслада, да си позволиш тази наслада и да разбереш, че я заслужаваш.

Не си длъжна да бъдеш съвършена. Ти си съвършена. Каквото и да си, пак ще бъдеш харесвана, обичана. Сега опитай сама да се обикнеш и харесаш.

Страх, вина, срам, тъга...

Първа, втора, трета, четвърта чакри...

Пласт по пласт нива от подсъзнанието.

Анализирай се, или направо се обикни.

Не прави грешката да считаш, че само ти си така.

Всички хора са "един дол дренки". Психическите модели са едни и същи при всеки, но не при всеки са еднакво изявени/проявени. Филми в ума... а ума - той обхваща цялото тяло, всяка клетка... под формата на ДНК, което си е нагласа, запис на някакво впечатление...

Редактирано Септември 8, 2012 от Ники_

[Ники_]

Аз искам...

Това е основния проблем, довеждащ до страдание, до неудовлетворение в живота на човека, но това е и основната предпоставка за човешко развитие...

Нарича се също "Егоизъм".

Има градивен и деградивен егоизъм.

"Аз"-ът е в центъра, усещането, отъждествяване с "аз", с нещо, което има собствена самобитна, независима в относителен аспект ин_диви_дуалност.

Та този "аз", аз де, искам, желая. Желая това и това, и това, и това... Щения безброй, разновидни, красни, в основата на които обаче лежи само едно, единствено желание - желанието за щастие, за удовлетворение, за насищане и пълнота.

И ей тъй аз желая толкова много неща и се стремя да ги придобия, да се запася с тях, за да бъде подсигурен, за да си подсигуря някакво по вид удобство, някакво по вид удовлетворение, някакъв кеф, сигурност... живот.

Дам, всичко опира до желанието за живот, при това не какъв и да е живот, а ако може живот изпълнен с щастие, с кеф, с наслада. И това е всичко, което се върти в главата на човека, в главата на всяко едно същество.

В Повечето случаи това нещо не се съзнава. човек не си дава равносметка за тези неща, не ги разглежда в дълбочина, не ги вижда като корен на живота. Той просто се носи по течението, като семе люшкано от вятъра, завихрено в някаква посока и очакващо/жадуващо за подходящи условия, в които да изживее своето развитие, своето предназначение.

Повечето хора са именно тук - носят се по течението, без да съзнават това, като в сънно състояние. Те не съзнават основното си желание. При тях то е дълбок, вътрешен, несъзнателен копнеж, проявяващ се под формата на всички останали разнообразни желания - да си купи човек нова кола, нова дрешка, да отиде на кино, да побеседва с някого, да сподели, да изслуша, да изтегли кредит, да опита това, или онова блюдо, да има яхта, самолет, къща на Карибите... много партньори, много любовници, много приятели, много хора, които да го обичат...

А всъщност човек е гладен само за едно - за любов, да получава такава и да дава такава и тук е големия проблем, защото в този свят всеки иска първо да получи. Егоизтично е. Всеки иска първо да бъде любен и това няма как да е инак, защото сърцата са празни.

Кой може да даде любов? Тя, любовта, концерт по желание ли е? Може ли да се влюбиш по желание, например в мен, или в него, или в нея? Не. Любовта не е под властта на човека, на аз-а, на его-то. Тя не се подчинява на егоизтични копнежи, прищевки, трикове. Помисли и ще видиш, че е тъй.

Та, кой може да (от)даде любов?

Този, който вече е получи от нея в сърцето си.

От де идва тя?

От де идва любовта в този свят от празни сърца, в този свят от егоизъм? При положение, че всички искат любов, удовлетворение в душата, следователно въпросните нямат любов, удовлетворение в душата, респективно не могат да (от)дават такава на други, на ближни, на приятели...

Ето защо светът е изпълнен със страдание, с убийства, с насилие, с изневери, с кражби и измами и пр.. Зарад егоизма, зарад празното човешки сърце.

Е, да не мислите, че с това аз обвинявам вас, или че обвинявам човека като цяло, като вид!?

Неее!

Не, човекът не е виновен за своята празнота, за бездната в душата си. Човекът не е виновен, че не е изпълнено сърцето му с любов. Човек даже не знае всичко това, не го съзнава. Както писах - той се носи по течението, в едно приспано състояние на съзнанието.

Какъв е изхода? Къде е? В какво се състои?

Първото условие, първата необходимост е човек да разбере, да осъзнае своето положение, основното си желание и празнотата в сърцето си. Първо е нужно човек да се пробуди за това, да придобие трезвеност и да види ясно тези неща.

Как обаче се случва пробуждането, осъзнаването?

Неприятно ми е да го кажа, но събуждането става с болката.

Ще кажете "Неее, не може да е така! Не искам това да е отговора! Сигурно е друго.". За съжаление не е друго.

Представи си, че спинкаш и сънуваш някакъв интересен сън, в които търсиш някакво съкровище, което обаче все ти се изплъзва и ти търсиш и търсиш и продължаваш да сънуваш как го търсиш... Още малко и то ще бъде в ръцете ти. Виждаш го. Почти го докосваш.

И хоп, изведнъж някой те буди!!! А беше толкова близо до наслаждението в съня си!!! Как може да те будят?! Що за идиот е този което го прави? Почти го беше постигнал съкровището, кефа!!! И сега хоп, събуден си, а можеше да си удовлетворен в този интересен сън!

Какво би изпитал в този момент, човече? Раздразнение най-малкото, нали!? Неудовлетворение, нали!?

Да, болката е алармата, което те пробужда и което те кара да мислиш, да растеш, да разсъждаваш и да виждаш причината, да търсиш причината на своето страдание... да се питаш "Защо?".

Неприятно ми е да го кажа, но е истина.

В този свят на егоизъм, няма как да не съществува болката, защото всеки иска да взима, а никой не иска да дава. Как тогава всички да са удовлетворени? Как тогава да няма онеправдани? Как тогава да няма лишени, губещи, страдащи, нямащи, гладни, болни, осиротели... ?

Нормално е, в следствие на егоизма, да има болка, да съществува страданието. Да, ако има това, ще има и това.

Такъм е този свят. Такава е тази нива. Само плевели има в нея посяти и дори ако се роди някое цвете, дето да краси, да дава аромат, или някое дърво, дето да дава плод, то плевелите моментално го задушават.

Ти, аз, той, тя, то - всички сме плевели. Задушаваме, убиваме, взимаме, взимаме, взимаме. Искаме, искаме, искаме... за себе си, и ако може да не даваме на другите да имат би било най-добре. Такова е това робско съзнание.

Прегледай се. Направи си ретроспекция, анализ и ще съзреш егоизма в себе си. Егоизъм, придобил формата на нещо нормално. Ненормалното, превърнало се в норма на поведение. Свят на крах.

Та, болката затова е тук. Страданието затова е тук. Те ме/те будят. Те ме/те вдигат, издигат ме/те в мисленето, в разсъждението. Вадят ме/те от приспаността. След това се започва да се съзира всичко, защото човек се сблъсква с въпроси и търси отговорите.

Накрая се стига до извода, че сърцето е празно, немощно, че страдаш от душевно и духовна бедност, че си окаян, че си в нищета, нищ.

Това, този извод е първата форма на блаженство (Матей 5:3 - http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=40&g=5&s=3&sw=%E1%EB%E0%E6%E5%ED%E8&tr_search=1).

Не че нищетата води до блаженство. Не че разбирането за нищетата е блаженство. Не!

Блаженството е евентуално следствие. Само този, което е осъзнал своята нищета, само той може да потърси пълнотата, удовлетворението.

Къде?

Как къде? Нали вече същия е опитал тук, там, с това, с онова и не е получил насищане, не е получил трайно и безвъзвратно удовлетворение!?!

Следователно посоката на търсене за осъзнатия човек е друга. Той е видял, че тези неща, които този свят предлага, са мними и кратки кефове, кефове подвластни на време, на изменения, на нетрайност, на цикличност. Затова помъдрелия човек не търси насладата в тях.

Той е стигнал до корена - че всичките му желания са всъщност "костюми"/прояви на основното му желание - на желанието му за щастие, за любов. И той знае, че щастието и любовта в този свят са нетрайни, затова не ги търси в него, в играчките му, в редицата изживявания.

А преди това много пъти е опитвал да има, да придобие щастието в този свят и много пъти е оставал разочарован. Затова мъдрия човек не го търси тук.

Посоката на търсене е друга. Противоположна, на 180`. Не навън във фактическия свят.

Мъдрия човек търси щастието в собственото си сърце. Той вижда, прави сверка, анализ и разбира кога и от какво е бил щастлив. Разбира, че това е любовта и отпуска сърцето си, спира да го сковава, да му постава прегради, да го блокира. Мъдрия човек започва да обича, да изпитва любов, да дава.

Това му носи щастието, което той до преди това е тъй жадно търсил.

Парадоксално е, затова и повечето хора не вярват. А онези които са повярвали и които са заживели тъй - тях наричат луди, или будали.

Ето така ненормалното е придобило форма на нормално.

"Отварянето" на сърцето е първото условие за развитие на истинския човек, на истинската човечност.

Не може да има отворено сърце, ако няма съгласие, приемане, смирение на живота, света... себе си, такъв какъвто си, с всичките си несъвършенства.

Не може да има сърце, ако си комплексиран и ако постоянно се опитваш да се покажеш като не такъв. Това сковава човека, пък и оформя голяма доза омраза, непоносимост и упрек към себе си, от себе си...

[Flora]

Много ти благодаря Ники за умните и точни съвети. Аз напълно съзнавам грешките си, но поне засега ми е много трудно да ги контролирам. Съзнавам, че съм много емоционална и когато говоря с приятели и се пренатоваря емоционално отново не мога да заспя. Купих си пръстен, който отразява емоциите на човека именно за да мога по някакъв начин да контролирам негативните емоции. Съзнавам, че трябва да намаля темпото, иначе ще има болка. Не мисля, че ще мога да се справя сама. Психотерапевта, при когото ходя няма да може да ми помогне - той ми предписва сънотворни. Трябва да потърся психотерапевт работещ с когнитивно-поведенчески методи.

Вегетарианка съм от 94/95 г., риба много рядко си позволявам. От дете мразя месото. Чай билков в голямо количество пия сутрин с мед и не закусвам.

Защо искам да правя нещата перфектно ? Ще отговоря на въпроса с въпрос - ти би ли облякъл дреха, която е прана, но недобре изпрана - мръсна. Аз не. Би ли поддържал връзка с човек, когото не обичаш, само да не си сам. Аз не.

Напълно съм съгласна, че не мога да се влюбя по желание ? Поня аз, за другите не знам... А всичко, което си написал за чувствата и осъзнаването е напълно вярно. Е, осъзнавам го, но това не ме прави щастлива и именно поради тази причина се залъгвам с нова дрешка, разговор с приятели, книга. И временно се залъгвам като дете с играчка.

Ти си изключително интелигентен и умен.

Ако имаш желание мога да дам e-mail за кореспонденция.

[Ники_]

Здравей!

Аз също ти благодаря!

Контролиране не само е трудно, но е даже невъзможно, но психическия апарат на човек трудно разбира/приема/се съгласява (с) парадоксалността на победата, а именно - че тя се крие в поражението*.

Човек се опитва да контролира, да прави нещата, да се опитва да ги управлява, да ги поддържа, докато не се умори. Няма как накрая да не си уморена и това е целта (тайната цел) на борбата, защото никой инак, ако не се умори, ако не рухне от умора, ако не се откаже, ако не се предаде, не може да спечели, не може да познае Мира, Освобождението.

От кой? От кой да си свободна?

От моделите, от това, което тормози човека и което умъртвява живота му през цялото му съществуване. От това, което те прави да старееш, да бъдеш отмъстителна, гневна... и пр..

Не, не си само ти така. Всички хора са такива, повече, или по-малко.

Казват за хората, че са паднали ангели и това си е точно така.

Един ангел, като падне, а той пада от много високо, започва своята еволюция от най-ниското стъпало, докато достигне до нивото/времето* когато започва да се труди/израства под формата на човешко същество.

Само от тази позиция може отново да се навлезе в ангелския свят, колкото и нелепо, колкото и наивно, фантастично и пр. да звучи.

Разбира се, много хора биха ме счели за хахо, но не се знае кой е хахо-то.

Да оставим това на страни.

Опитвай се да се предадеш, да се пуснеш. Седни, отпусни ума и нервната система. Това може да се направи чрез няколко метода, например чрез абстрахиране, или чрез това да насочиш вниманието си в някаква посока, което да даде възможност на мислите ти да потекат в друго направление и да излязат от филма, в който се въртят циклично.

Може да насочиш ума си към дишането и да следиш как вдишваш, как издишваш. Ако ума ти се пилее и се опитва (поради навика/нагласите) да се връща в старите си цикли, във въпросния филм, то леко, без усилие/насилие/напрежение се опитай да го върнеш, да върнеш вниманието си върху дишането.

Може да се отнасяш към ума си, като към дете и да разговаряш с него. Да му кажеш например: "Хайде сега да наблюдаваме дишането!", а ако той е немирен и иска в стария филм, да му речеш: "О.к., нека сега гледаме малко дихателния процес, пък после, ако искаш, пак си гледай твоето предаване*. Нека сега наблюдаваме спокойно дишането 10-тина, 15, или 20-сет минути. Хей тъй, без да целим нещо друго. Да починем малко, пък после пак ще си играем.".

Наблюдението на дихателния процес е практика засягаща по-ниските чакри и тя вади човека от това да стои в главата, т. е. сваля енергията от менталната сфера, от мислите и я пренасочва към сърцето белите дробове, където има Любов и Мир.

Сърцето е средата на човека - то е между опашната кост и върха на черепа.

Когато си в сърцето е най-лесно да се преодолее всичко, защото сърцето покрива всички сфери, затова и по време на молитва, ръцете се поставят пред сърцето, прозбата иде от там, от душата.

Сърцето не отхвърля света, живота в този свят, твърдо-материалното съществуване, тялото, които са еквивалентни и които са израз на първа чакра (върха на опашната кост).

Сърцето не отхвърля и небето в човека (главата му), мислите.

Небето и точна аналогия на човешката глава с всички и мисли. Мислите - това са облаците в небето. Чистото съзнание - това е небето, когато в него липсват облаци. Тогава Слънцето се вижда и то огрява чак земята* (първа чакра), костната система. Всичко се радва на тези слънчеви лъчи*, на ведрината. Свежо е като ясно утро.

Да се почисти небето от облаците - това не е лесно.

В главите на повечето хора е буря. Тъмни облаци, светкавици. Повечето пъти те водят до проливни дъждове, до потоп, дето да те удави в депресия (втора чакра).

В твоя случай бурята е придружена със светкавици. Гръмотевична буря. Много електричество (трета чакра) - слънчев възел, стомах, черен дроб, жлъчка, панкреас и тънки черва.

Енергетиката в човека е в слънчевия сплит. Там е и аз-а му. Трета чакра е жълта на цвят, така я изобразяват. Елемента е огън - емоционалност, изгарящ огън в корема понякога се усеща... че чак ти се повдига.

Може да опитваш да работиш директо с ума, наблюдавайки, като свидетел мислите, които протичат в него. Това обаче крие своите опасности. Без учител, без наставник, или без силна, ама много силна вяра в Бога, без упование в Него, това е трудно. Затова практиките, които леко заземят енергията са за предпочитане.

Ходи, бавно и леко и наблюдавай как стъпваш, усещай повърхността на земята, усещай ступалата си, отдолу... Мириши, души, търси миризми, ухания. Тези неща свалят енергията в най-ниското ниво. Също не е за предпочитане, защото ще заземиш прекалено много, а именно в центъра на земята е Ада. тъй наречения "Ад" де, т. е. най-ниските сфери/пластове на подсъзнанието ти.

Може да вкусваш нещо, да се храниш, наслаждавайки се на всяка хапка, на всеки вкус, да опиташ да почувстваш наслада от вкуса на водата, която пиеш например, или на въздуша - на него да му се наслаждаваш, на секса, на това как се движиш, на живота като цяло. Наслажданието ще те доведе във втория ти център.

Радостта от живота, от всичко, но умерената радост, а не разките имоции - това е белег на добре работищ трети център. Тихата радост, но това не значи да подтискаш емоциите си, защото пак става въпрос за насилие, за убийство, ако го правиш. Ако имаш емоции, о.к., изяви ги, изрази огъня, а след това подишай, успокой ума.

Ако подишаш преди това, ще видиш как огъня в трета чакра намалява.

Ако пееш, ако си пиеш някой любима песен, хармонична - това също би помогнало, но не се насилвай. Гърлото е много чуствително нещо. Пей тихо, в началото едва доловимо. Силата ще я видиш кога идва и то тя сама ще се отнесе към пеенето. Тогава ще пееш с кеф, с радост и наслада, с любов, със свежест, освободено, лъчезарно. Това е пети център.

Тихите мисли, лекият ум, което е различно от "лековат", когато мислите спокойно текат, подобно на тиха река, в главата и когато напояват* леко и нежно живота, кагото са чисти, светли, мирни, тогава това е здрав шести център.

Седми център - там е Покоя, там е Нищото, Празнотата, Почивката. Няма мисли, като в най-дълбок сън без сънища. Да, напълно еквивалентно е. Сънищата на човек са отражение на моментното състояние на психическия му апарат.

Това Нищо, обаче е страшно за повечето хора, защото то е равносилно на това да изчезнеш. Толкова е тотално, че в него теб те няма, и при все това продължаваш да съществуваш, защото ти си това Нищо, този Покой, той е най-финна форма на психимческия апарат, една от най-фините.

Сигурно ти се е случвало, когато си много уморена психически, ума ти сякаш да забие в Нищото и в него да не тече каквата и да е мисъл. Сякаш си се втренчила в празнота и нито ти се движи, нито ти се мисли, а си се потопила от само себе си в Покой, в някакво блаженство, в някаква умствена почивка, ей тъй, по естество. Това е естествен начин за ума да почине от напрежението. Покоят, Мира.

Много учители водят учениците си към такова тещо, чрез катарзис, но е болезнено и опасно.

Медитацията е това - налбюдаваш мислите, наблюдаваш демоните*... наблюдаваш бесовете*, белите им*, всичките конвулсии на тялото, страшно е, не е препоръчително без учител, без наставник (психотерапевт), опасно е без Бога, без вярата, наблюдаваш всичките си страхове - те изкачат и започват да те тормозят, наблюдавай това, опасенията...

Страховете са много в човека - от смъртта от самотата, от това дали ще те приемат/оценят/обичат, което си е пак смърт и самотност, от бедност, от лишение, глад, което си е пак смърт, от болест, което си е пак страх от смърт, от раздяла, от лудост, от ...

Кой човек е свободен от тези?

В Будизма, кагото започват да изкачат страховете, а те са запечатени преди това в записките на ДНК-то, което се намира във всяка клетка, до мозъка на костите (първа чакра), та там, а и в Хиндуизма, наричат това "изкачане на Самскари". Самкарата е старо впечатление, запис в подсъзнанието, опасение, страх, които съзнанието е натикало там, в някакъв момент от живота, защото не е могло да се справи само, на този етап.

Те се трупат и съзнанието ги запечатва в мазето, в трюма, натиква ги от страх, заравяйки глава в пясъка, сякаш те не съществуват.

Там има "плъхове", "мишки",... всякакви гадинки, насекоми. Там мирише - има развалено зеле, бомбирали компоти, мухал, влажно е и тъмно.

Ей, не е лесно да почистиш мазето. Та собственика* (съзнанието) на апартамента, на къщата (тялото) често тика нещо в мазето. Нещо непотребно, нещо, което не е за пред хората (чувство на срам, на вина - трета и втора чакра), например някой боклук..., или нещо счупено, някой стар стол да речем... или стар хладилник...

Та, собственикът често почиства дома си по този начин - сваля непотребното в мазето.

Собственикът най-вече пребивава на средния етаж. По-рядко слиза до мазето. На никой не му се чисто това гадно, мръсно и тъмно мазе. Отегчително е. Не е на дневен ред. По е добре да си седиш на етажа и да зяпаш през прозорците (очи, уши, осезание, нос, език), щото нали знаеш колко е интересно?! Какви филми се прожектират само през тези прозорци*... Ммм и ти си впечатлен(а)!!! Пленяващо е!

Та, собственикът рядко слеза в мазето, най-често прави това, за да захвърли нещо непотребно, или да скрие нещо там, щото е грозно*, защото не е за пред хората, например секс куклата, или инструментите* ("бинокъл"...), с които тайно влиза в дома* на съседа (любопитството, това да зяпаш, да проучиш... него, нея), които грижливо ги крие, и когато никой не му е на гости, ги вади и си ги ползва на воля... Примерно ти говоря.

Всеки си има едни такива нещица, едни такива неизживяности, едни такива привички, които счита от една страна, че са мръсни, недостойни, които си мисли, че биха го принизи, в очите на околните, които са считани за извън нормата и в които, от друга страна, най-вече, собственика на дома, вижда и изживява кеф, без да подозира, че този кеф е бледо подобие на истинския Кеф, на истинското Наслаждение.

Та, страхове, навици, записки, запечатани в подсъзнанието много. Дявола ("То") ужким е вързан там.

Фройд е еврейн и цялото му концепция за троичното съзнание е иззета от Юдаизма. Абсолютно цялата. Не е грешна, но е непълна, има забележки, макар и малки, но пък са съществени.

Пръстенът е добра дрънкулка. И аз си имам същия и му се радвам от време на време.

Да, темпото бива да се намали, но за да го намалиш, бива да видиш кое го засилва.

Нещо те засилва - някой "бес", някой "демон" твой си от "То"-то ти, сиреч някой страх, някое опасение не ти дава мир. Немирник е, който оказва съпротива на живота.

Трябва да анализираш по-дълбоко. Още по-дълбоко от това за дрехите, което даваш като пример.

Седни и помисли, щом ти се отдава, ако не ходи, дишай, пей, мириши, свали менталната енергия, сиреч енергията в по-ниските нива, ако не си я дръж в главата, мислейки. За да мислиш ти е необходима енергия, нали!?!.

Какво правиш ти постоянно - мислиш, следователно си предимно в главата?! Е, тя да не е гостилница, гостоприемница?!? Че няма ли други прозорци в твоя дом*?

Качила си се на тавана, но не знаеш къде е капандурата* за да погледнеш Слънцето дали Свети*, нощ ли е!?!

Облаци, облаци, облаци... святкат, трещят и ти ги гледаш и трепериш!

Знаеш ли от къде се появяват облаците?

Изпарява се водата, нали така!? Водата е елемента на втора чакра, което също спада към подсъзнанието. Там са обвързаностите, страховете от раздяла от самота, липсата на наслада от живота... Не че нямаш наслада, не че нямаш предпоставки за такава. Не, просто не съумяваш да я изживяваш. Има за какво, стига да го видиш.

Но, как да се насладиш на живота, след като толкова много мисли, много гръмотевици. Няма как.

Кое те плаши, кое не ти дава Мир?

Ето това е психоанализата.

Това и чакам като отговор.

Опитай, опитай да проникнеш по-дълбоко. Не е срамно да го кажеш, защото страховете, твоите, не са по-различни от страховете у всеки един човек, само дет при теб са силно проявени, тоест "То", демоните са се показали. Повечето хора - тях подсъзнанието ги мъчи най-често на сън, под формата на кошмари, и по-рядко по време на будност, защото са олисани да гледат през прозорците все още.

Явно ти нещо си видяла, нещо за Смисъла, нещо което ти е показало колко отегчителни са гледките през прозорците*.

С няколко думи - стъпила си на Пътя, само че дали знаеш!?

п.п.: Ако можеш спри животинските храни изцяло. Премини няколко дни на плодове и очисти дебелото черво с подходящи чайове. От другите видове чайове пий през целия ден, ако може без мед, или ако е с мед, то поне да е истински. Другите захарни изделия ги избягвай, увреждат далака. Избягвай острите пикантни храни - товарят черния дроб, както и мазното готвене - тези увреждат черния дроб, натоварват го.

Търси умереното във всичко.

Аз лично съм против каквито и да било лекарства. Природата е дала много на своите деца. Билките, хомеопатията са за предпочитане пред фармацевтичните. Ако човек само знае за какви игри става дума в съвременната фармацевтика. Аз лично съм пряк свидетел. Не лекарства, а отрови се продават, в проценти намалени от към качество на извлек...

Може да си купиш от билковите аптеки "Бял пелин" - от него пий 30-тина дни - вечер, в буркан се слага една супена лъжица от билката, залива се с гореща вода, но не много гореща, цяла нощ престоява така, на сутринта се прецежда и се пие от отварата през целия ден.

После същото можеш да направиш и с "Червен кантарион", пак около месец.

Накрая - с "Жълта тинтява" - пак месец.

Задължително* (нищо не е задължаващо по маниакален начин) тялото трябва да се подтиква към активност, чрез упражнения, проста гимнастика, пилатес, йога, или труд.

Дихателните практики, в сред природата, също са от полза.

Редактирано Септември 9, 2012 от Ники_