borislavil Добавено Юни 25, 2009 Доклад Share Добавено Юни 25, 2009 Традиция и (или) новаторство? - това е един от основните проблеми, които възникват във всяка една обществена сфера, във всяка една духовна общност. Традиционалистите поддържат вече установеното, не желаят и не допускат промени и нововъведения, опитват се да опазят чистотата на Учението и благодарение на тях то запазва своя характерен облик. Учителят е единственият авторитет, Неговото Слово е единствено валидното - всяко друго е от дявола и отклонява от "правия" път. Словото, което е дадено, е съвършено. Към (от) него не може нито да се прибавя, нито да се отнема нещо. То е вечно, веднъж завинаги дадено и не трябва да търпи развитие, защото развитието носи промяна, а промяната е отклонение. В това отношение новаторите се различават - макар да приемат авторитета на Словото, те считат, че то е дадено в определена епоха, при определени космически условия, съобразно определено ниво на съзнание, но... "всичко тече, всичко се променя", нищо не стои на едно място. Ако няма движение, няма развитие, няма и живот. Ето защо и ако едно Слово, едно Учение не търпи развитие, то е обречено да се превърне в мъртва догма, която няма допирни точки с живота. - "Смокиня, която не дава плод, хвърля се в огъня!" Естествено възниква въпросът - нима приемането на даден Учител и на Неговото учение за авторитет и следването Му, означава лишен от творчески импулси живот (папагалщина) или точно обратното - живот изпълнен с вдъхновение и творчество? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 25, 2009 Доклад Share Добавено Юни 25, 2009 Естествено възниква въпросът - нима приемането на даден Учител и на Неговото учение за авторитет и следването Му, означава лишен от творчески импулси живот (папагалщина) или точно обратното - живот изпълнен с вдъхновение и творчество? Това е риторичен въпрос, нали? В смисъл, първото не ми изглежда много привлекателно и се съмнявам някога който и да било учител да е имал предвид него. И все пак групата винаги има тенденция към закостенялост (т.е. рано или късно изпада в прекален традиционализъм), така че търсещият човек в един момент си хваща шапката и си поема сам по пътя. Само там може да бъде творец. От един момент нататък групата е пречка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юни 25, 2009 Доклад Share Добавено Юни 25, 2009 Да откриеш Пътя, за да тръгнеш по свой собствен. Може би това е най-правилното за един ученик. Проблемът е, когато тръгвайки по своя собствен път ученикът решава, че е станал Учител и се държи като такъв. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 25, 2009 Доклад Share Добавено Юни 25, 2009 (edited) Добри въпроси благодаря borislavil Като се има предвид, че Словото от Учителя има за цел да разшири съзнанието ни, едва ли има теми-табу. Всичко, което ни помага да осмислим и разберем думите Му е от полза. Всички ние сме различни и всеки от нас възприема света по определен начин, това важи и за Словото. Ограниченията сами си налагаме. Единствено важното за мен е, да има свобода. За какво се ползва, за какви цели-учението, зависи от съзнанието на съответния човек, от морала му... Догмата е ограничение, спира творческия процес. Сещам се нещо от Учителя-не е важно колко ще прочетем /наизустим/, а колко остава в нас... Дали ни докосва ума и сърцето.... Редактирано Юни 25, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 25, 2009 Доклад Share Добавено Юни 25, 2009 ... Естествено възниква въпросът - нима приемането на даден Учител и на Неговото учение за авторитет и следването Му, означава лишен от творчески импулси живот (папагалщина) или точно обратното - живот изпълнен с вдъхновение и творчество? Аз пък намирам въпроса за малко тенденциозно зададен. Трудно е да му се даде по-различен отговор, от вече заложения в самия въпрос. И прозира как е зададен от човек, който в по-голямата си част спада към първия тип хора Аз, като човек с леко по-акцентиран северен лунен възел, спадам по-скоро към втория тип хора . Струва ми се, и едната, и другата нагласа в хората, могат да са полезни и конструктивни, стига тя да не е пресилена до фанатична такава. И което е по-интересно, фанатизмът го забелязвам и при двата типа хора, а не само при твърдите традиционалисти, както би мого да се предполага. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юни 25, 2009 Доклад Share Добавено Юни 25, 2009 Ако се промени същността на едно Божествено Учение, ще се направи много лошо нещо. Ако тази същност е любов, а бъде заменена с мътилка... Ако е красотата на възвишените и хармонични енергии, а бъде заменено със страхове, раздразнителност и липса на мисловен живот... Такава промяна не е необходима. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 25, 2009 Доклад Share Добавено Юни 25, 2009 (edited) Традиция и (или) новаторство? - това е един от основните проблеми, които възникват във всяка една обществена сфера, във всяка една духовна общност. Традиционалистите поддържат вече установеното, не желаят и не допускат промени и нововъведения, опитват се да опазят чистотата на Учението и благодарение на тях то запазва своя характерен облик. Учителят е единственият авторитет, Неговото Слово е единствено валидното - всяко друго е от дявола и отклонява от "правия" път. Словото, което е дадено, е съвършено. Към (от) него не може нито да се прибавя, нито да се отнема нещо. То е вечно, веднъж завинаги дадено и не трябва да търпи развитие, защото развитието носи промяна, а промяната е отклонение. В това отношение новаторите се различават - макар да приемат авторитета на Словото, те считат, че то е дадено в определена епоха, при определени космически условия, съобразно определено ниво на съзнание, но... "всичко тече, всичко се променя", нищо не стои на едно място. Ако няма движение, няма развитие, няма и живот. Ето защо и ако едно Слово, едно Учение не търпи развитие, то е обречено да се превърне в мъртва догма, която няма допирни точки с живота. - "Смокиня, която не дава плод, хвърля се в огъня!" Естествено възниква въпросът - нима приемането на даден Учител и на Неговото учение за авторитет и следването Му, означава лишен от творчески импулси живот (папагалщина) или точно обратното - живот изпълнен с вдъхновение и творчество? Много тънки са нещата. В крайна сметка всичко е строго индивидуално и е въпрос на личен избор и на будност. Важни са изборите които правим, искреността към себе си и към какво ще изберем да се настроим. Много простичко ми го каза един благ човек миналото лято. Благ с лъчезарно лице, а това лъчезарие извираше от сърцето му. Той ми каза едни простички и същевременно много дълбоки думи за душата ми: " Божественото радио никога не е спирало да излъчва, важно е на коя вълна ще се настроим ." Аз съм за жива вяра, изворна и за благословено вътрешно ръководство. За тихия, но могъщ глас който нежно ме разобличава, ръководи и поправлява когато някъде съм се отклонила или спряла. За мен общността и първоначалното Словесно мляко са само един транплин за отскачане или с други думи казано от детската градина в училище и от там във Великото Училище на Живота, където Истината е вечно нова, вечно млада, вечно изгряваща... Словото на Истината което идва към мен дори и старо на пръв поглед винаги е носител на нова светлина и добавя нов нюанс към моето светоусещане. Винаги идва с нещо ново което никога преди това не съм осъзнавала... Уникално е и няма как да се обясни, остава само да се изпита, да се приложи защото неприложеното знание води до застой. Но по свободна воля. По Любов и Смиреномъдрие. P.S. Как го написааааххх ))). Дано да съм се изразила правилно . Поздрави borislavil, ти също винаги ме изненадваш с нещо ново и вдъхновяващо . Редактирано Юни 25, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 25, 2009 Доклад Share Добавено Юни 25, 2009 (edited) И тъй, действията днес на Духа Божий са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото. Виделината, която ни заобикаля, е необходима. Пред нас стои Истината, която ни пита: „Какво мислите за Христа, чий Син е?" Да, Той е Божественият младоженец на всички души. Само в Неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел — да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но Той ни привлича с нишките на Своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел. Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателно. ................................................... ...............Прочее, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ние приемаме чрез силата на ума, а съдържанието — чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на духовния живот, приспособени към различни цели на вселената. Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето — тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето — Бог. Има два начина на съждения: логичен, т.е. посредствен, и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ВЕЛИКО ТЪРНОВО Документална хроника, изд. Алфиола Дали има традиция или новаторство в Божието Слово? - Мисля, че То е неизменно, променливо е само човешкото сърце и човешкият ум.... Редактирано Юни 25, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 25, 2009 Доклад Share Добавено Юни 25, 2009 Да, добре е да изградим къщата си на канара. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 26, 2009 Доклад Share Добавено Юни 26, 2009 (edited) Естествено възниква въпросът - нима приемането на даден Учител и на Неговото учение за авторитет и следването Му, означава лишен от творчески импулси живот (папагалщина) или точно обратното - живот изпълнен с вдъхновение и творчество? Всяко разбиране и прилагане даже на едни и същи указания, ако идва отвътре и е съобразено с вечно новите актуалности в живота на ученика, може да е творческо или да не е, ако не е съобразено с тези актуалности. И обратното, може човек да има стремеж към оригиналност, без това да е същинска и адекватна творческа проява. Т.е искам да разгранича понятията: 1. Догматизъм - придържане повече към буквата, отколкото към духа на учението. 2. Традиционализъм - може да е догматичен или до известна степен творчески. 3. Нетрадиционализъм - може да е творчески или хаотичен. 4. Креативност - творчество, което не може да е догматично (защото е носител на Духа), но може да е отчасти традиционно или предимно нетрадиционно; под традиционно творчески подход имам предвид не само представянето на стари истини по нови начини, но и практикуването на стари техники с нов дух, с вътрешно обновяваща настройка. Да не забравяме, че от древността едва в днешно време има богат избор на информации относно духовните пътища - но разнообразието далеч не винаги е творческо, а често е хаотично (еклектично). А пък в миналото е имало далеч по-малко възможности за избор, но това не означава, че ученията винаги са се следвали догматично. Имало е немалко творчество даже вътре в тези по-ограничени концептуални рамки. зависи си от човека, в крайна сметка... Редактирано Юни 26, 2009 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Юни 26, 2009 Доклад Share Добавено Юни 26, 2009 (edited) Естествено възниква въпросът - нима приемането на даден Учител и на Неговото учение за авторитет и следването Му, означава лишен от творчески импулси живот (папагалщина) или точно обратното - живот изпълнен с вдъхновение и творчество? Естествено второто. Ще живеем живот, изпълнен с вдъхновение и творчество и няма да се обожествяваме, защото не сме богове(даже не можем да сме учители), а сме си обикновени хора! И от такива обикновени като мен и теб има нужда в обществото ни! Редактирано Юни 26, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 26, 2009 Доклад Share Добавено Юни 26, 2009 (edited) Традиция и (или) новаторство? - това е един от основните проблеми, които възникват във всяка една обществена сфера, във всяка една духовна общност. Традиционалистите поддържат вече установеното, не желаят и не допускат промени и нововъведения, опитват се да опазят чистотата на Учението и благодарение на тях то запазва своя характерен облик. Според мен това е дълг на всеки последовател на едно учение, който уважава неговия създател. Знам, че сравнението не е на място, но например, последователите на Фройд не се опитват да променят и въведат нови неща в оставеното от Фройд и да подпишат своите нововъведения с неговото име. Ние всички знаем техните имена и какво точно са нововъвели.... Но знаем и какво точно е написал Фройд. Така е честно и коректно. Учителят е единственият авторитет, Неговото Слово е единствено валидното - всяко друго е от дявола и отклонява от "правия" път. Словото, което е дадено, е съвършено. Към (от) него не може нито да се прибавя, нито да се отнема нещо. То е вечно, веднъж завинаги дадено и не трябва да търпи развитие, защото развитието носи промяна, а промяната е отклонение. Ако новаторът и осъвременителят на едно учение няма претенциите да представя своите осъвременявания като "съвременният вариант на Учението", и не настоява хората да го приемат като такова, какъв е проблемът? Тези, които не искат да четат и приемат неговите лични приноси (подписани с неговото име) просто си четат оригиналите. Други четат осъвремененото, защото него разбират по-добре и повече им допада. Проблемът започва, когато и двете страни се опитват да наложат на "неправилните" своята гледна точка и да ги убедят да правят същото каквото правят те самите. В това отношение новаторите се различават - макар да приемат авторитета на Словото, те считат, че то е дадено в определена епоха, при определени космически условия, съобразно определено ниво на съзнание, но... "всичко тече, всичко се променя", нищо не стои на едно място. Ако няма движение, няма развитие, няма и живот. Ето защо и ако едно Слово, едно Учение не търпи развитие, то е обречено да се превърне в мъртва догма, която няма допирни точки с живота. - "Смокиня, която не дава плод, хвърля се в огъня!" Според мен всеки човек сам решава дали да превърне учението, което следва в догма или да "посади семката" на Учението в своя личен живот и да възрастне плодове от тази семка. Самото Учение не е дърво - то е житно зърно. В душата на един човек то пада на камък и си остава твърдо зърно. В душата на друг.... Христос го е казал ясно, няма нужда да повтарям.... Естествено възниква въпросът - нима приемането на даден Учител и на Неговото учение за авторитет и следването Му, означава лишен от творчески импулси живот (папагалщина) или точно обратното - живот изпълнен с вдъхновение и творчество? Естествено възниква въпросът - кое се смята за папагалщина и кое за творчество и вдъхновение? Когато Таня публикува цитати от беседите, които чете и съпреживява в момента, тя твори вдъхновено - по своя начин, защото тя разказва какво е преосмислила, приложила, променила, прогледнала в момента. (Знам го лично от нея.) Един внимателен читател по цитатите може да "влезе" в нейния свят и да се докосне до ума и сърцето и душата и. Когато Борислав пише своите книги и пее своята мантра също твори вдъхновено - по своя начин. Когато моята приятелка Корнелия от групата ми по Паневритмия танцува, тя твори вдъхновено - усещам го, когато танцува с мен или до мен. И после в своя личен живот - в галерията и в проектите, с които живее съвсем незабележимо за останалите, тя отново твори вдъхновено - излъчва и засява в душите на хората и децата около себе си житните зърна на Учението - без дори да спомене и дума за него. Учението е в очите и, в ръцете и, в безусловната любов, с която прегръща всеки и общува с хората, растенията, животните и предметите... За папагалщина няма да говоря и да давам примери - за мен това е много грубо казано. Ако наистина някой механично повтаря научени наизуст фрази, но не прилага и не твори, то... той още не се е научил как..... Ако този човек се опитва да ограничи другите, то той все още се плаши от различното.... "Картината още не е завършена".... Не се произнасяйте за човека, че не е добър, но кажете: "Картината не е още завършена." Ако искате да имате правилни отношения към човека, трябва да държите в ума си хубавите негови черти и да не се отклонявате от тях. Тогава доброто в него ще се прояви. Изворът на доброто - Новите отношения Редактирано Юни 26, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юни 26, 2009 Доклад Share Добавено Юни 26, 2009 Казано е:" По плодовете ще ги познаете" и по енергиятя, която излиза от тях. Човек не трябва да се страхува да опита нещо ново, нали и Учителя в това е насърчавал. Ако се страхуваме от острите камъни на планината, никога няма да се насладим на нейната гледка. Имам приятели, които комбинират различни духовни пътеки, наблюдават и изследват себе си кое как им влияе. Получават опитности, които са неповторими. Но и тези,които следват само едно учение, стига то наистина да е духовно, също постигат добри резултати. Няма ништо лошо в това да се експерементира интелигентно и съобразно вечните принципи. По-добре е от тинята на застоя. А в Библията беше казано и за тези нито студени, нито топли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 26, 2009 Доклад Share Добавено Юни 26, 2009 Казано е:" По плодовете ще ги познаете" и по енергиятя, която излиза от тях... Сещам се за Майстер Екхарт който не е говорил за Бога, а чрез Него... Но, съществува опасност да задълбаем много навътре . Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 1, 2009 Доклад Share Добавено Юли 1, 2009 (edited) Традиция и/или новаторство? И традиция , и новаторство... Защото интерпретацията на нещата зависи само и единствено от нивото на съзнание и е лична... Това, което е добро за мен - друг го интерпретира като незадоволително... Обратното - също е вярно... Причината е винаги една и съща - различие в нивата на осъзнаване , на които се намират - всеки един от събеседниците... Само това поражда различието, но то не е съществено, от гледна точка на безусловната любов, която е наш идеал... Нужно е да се научим да живеем в мир и разбирателство, уважавайки партньора си и приемайки го, независимо дали е традиционалист, или изглежда новатор... Всеки е ценен с това, което носи и то трябва да бъде видяно и оценено по достойнство (дори когато самите ние сме минали вече този етап в собственото си развитие и становището на другия ни изглежда примитивно; човекът така се учи сега, по-точно - Духът така го учи)... Във всички мнения обаче има скрит смисъл; много често - неразпознат от опонента, или интерпретиран превратно от его-ума му... По-напредналите в духовното трябва деликатно да помагат и да дават насока на по-слабите, когато, разбира се, те поискат такава помощ... И това е - заради Цялото... Ние сме като скачените съдове, нека да си го припомняме често... Никой не е сам за себе си и нищо в света не е случайно; нито традицията, нито новаторството... Нека смирено да търсим само Смисъла и да се учим от Него навсякъде - и в традицията, и в новаторството... Важен е само Смисълът... Редактирано Юли 1, 2009 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 1, 2009 Доклад Share Добавено Юли 1, 2009 (edited) Вили това което си написала наистина много ми хареса и ме докосна. Казано е " Най- големият от вас ще бъде вам слуга" (по памет). Никак не е случайно че снощи прочетох нещо много стойностно, красиво и дълбоко за душата ми. Влезнах в портала с намерение да го публикувам в блога си като щях да му сложа заглавие "Правила" с една лъчезарна усмивка и весело намигване, но явно пак не случайно първо попаднах на твоя пост и реших че мястото на тези неща е именно тук, в тази тема: Един-друг - в Божието Слово 1. Обичайте се един друг като сродници - Рим.12:10 2.Отдавайте си почит един на друг - Рим.12:10 3.Ние сме части един на друг - Рим.12:5 4.Обичайте се един друг - Йоан 13:34, 15:12, 15:17 5.Бъдете благи един към друг - Ефес.4:32 6. Бъдете милосърдни един към друг - Ефес.4:32 7.Прощавайте си един на друг - Ефес.4:32 8.Наставлявайте се един друг - Рим.15:14, Кол.3:16, 1 Сол.5:11 9.Учете се, увещавайте се един друг - Евреи 3:13 10.Приемайте се един друг - Рим.15:17 11.Не се съдете един друг - Рим.Рим.14:13 12.Бъдете единомислени един с друг - Рим.12:6 13.Радвайте се и плачете един с друг - Рим.12:15 14.Мийте си нозете един на друг (това може да не се разбира съвсем буквално) - Йоан13:14 15.Пазете мир един с друг - Марк9:50 16.Поздравявайте се един с друг със свята целувка - Рим.16:16, 1Кор.16:20 17.Чакайте се(изчаквайте се)един друг - 1Кор.11:33 18.Грижете се еднакво един за друг - Гал.6:2, 1Кор.12:25 19. Служете си един на друг - Гал.5:13, 1Петр.4:10 20. Не се яжте един друг - Гал.5:15 21. Не се дразнете един друг - Гал.5:26 22.Не си завиждайте един на друг - Гал.5:26 23.Един на друг теготите си носете - Гал.6:20, 1Кор.12:25 24. Разговаряйте се един с друг с псалми, химни и духовни песни - Еф.5:19 25.Подчинявате един на друг в страх (страхопочитание т.е. мъдрият страх който идва от Любовта) от Христа. =вж. т.19. 26.Претърпявайте си един на друг с Любов - Еф.4:2, 1Петр.1:22 27.Считайте другия по-горен от себе си (тук става въпрос за смирение не за овчедушие)-Фил.2:3 28.Не се лъжете един друг - Кол.3:9 - 29.Понасяйте се и си прощавайте един на друг - Кол.3:13 30.Не роптайте един против друг - Яков.5:9 31.Наставлявайте се един друг - Рим.15:14 32.Насърчавайте се едн друг -1Сол.5:11 33.Увещавайте се един друг - Кол.3:16, Евр.3:13 34.Не говорете един срещу друг - Яков4:11 35.Изповядвайте греховете си един на друг (аз това го разбирам когато има истинско сродство, близост и пълно доверие между душите, когато Бог-Любовта присъства между тях...)- Яков5:16 36.Молете се един за друг - Яков5:16 37.Бъдете гостолюбиви един с друг - 1Петр.4:9 38.Да имаме общение един с друг - 1Йоан 1:7 С малко допълнение от моя страна, източникът е списание "Нова Надежда", бюлетин -54 Мисля си, ето така Бог разобличава може по-строго, може по- нежно, според Волята Му но винаги се усеща великата Му милост, благост, нежност, любов и грижа към душите и винаги заедно с разобличението се дава и методът за поправлението ииии абсолютно никога не е допуснато повече от това което можем да понесем . Поздрави! Редактирано Юли 1, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 1, 2009 Доклад Share Добавено Юли 1, 2009 По-напредналите в духовното трябва деликатно да помагат и да дават насока на по-слабите, когато, разбира се, те поискат такава помощ... И това е - заради Цялото... Ние сме като скачените съдове, нека да си го припомняме често... Никой не е сам за себе си и нищо в света не е случайно; нито традицията, нито новаторството... Нека смирено да търсим само Смисъла и да се учим от Него навсякъде - и в традицията, и в новаторството... Важен е само Смисълът... Вили, просто си казала с думи това, което е на сърцето ми от няколко дена. ................ 9.Учете се, увещавайте се един друг - Евреи 3:13 10.Приемайте се един друг - Рим.15:17 11.Не се съдете един друг - Рим.Рим.14:13 12.Бъдете единомислени един с друг - Рим.12:6 ................ Fut, благодаря за положения труд да откриеш тези мисли от вечната книга! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 1, 2009 Доклад Share Добавено Юли 1, 2009 (edited) Ани истинска радост е за мен, че съм станала проводник на Божието Слово чрез което си се насърчила, но трудът не е мой, а на братята и сестрите от сп."Нова Надежда" чрез които Божественото се е проявило и така както докосна моето сърце реших да не го задържам само за себе си, но да го пропусна свободно да протече чрез мен . Поздрави! Ето още нещо което исках да пропусна, но реших че може би ще прекаля. От същото място: Бог каза... Мислех си, че моите мечти са невъзможни, но Бог каза "всичко е възможно" (Лука18:27) Бях загубен и объркан. Мислех си, че никога няма да намеря разрешение, но Бог каза "Аз ще оправям стъпките ти" (Пр.3:5, 6) Почти се бях предал. Мислех си, че няма да се справя, но Бог каза "можеш да направиш всичко" (Фил.4:13) Почти се бях отказал.Мислех си, че усилията ми не си заслужават проблемите, но Бог каза "заслужава си" (Рим.8:28) Мислех си, че никога няма да го направя, че нямам нещата които са ми нужни, но Бог каза "Аз ще снабдя всичките ти нужди" (Фил.4:19) Тревожех се. Чувствах се като хванат в капан под планина от отчаяние, но Бог каза " Аз ти давам мъдрост" (1Кор.1:30) Страдах от вина. Бях ядосан на себе си, за нещата, които бях извършил, но Бог каза "прощавам ти" (1Йоан 1:9) Плаках, защото бях самотен, но Бог каза "Аз никога няма да те оставя или забравя" (Евреи 13:5) Редактирано Юли 1, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юли 2, 2009 Доклад Share Добавено Юли 2, 2009 Да откриеш Пътя, за да тръгнеш по свой собствен. Може би това е най-правилното за един ученик. Проблемът е, когато тръгвайки по своя собствен път ученикът решава, че е станал Учител и се държи като такъв. Ако нямаме смирение, ние винаги се правим на Учители. Заставайки пред една ситуация и с лека ръка ако решаваме каква е - ние се правим на Учители. Оставили сме самомнението ни да ни води, доверяваме му се - ние се правим на Учители. Ако с детско любопитство и с ум на начинаещ не подхождаме към ежедневието и към другото, което се разкрива - ние се правим на Учители. Смирението е като позата " шавасана - умрял човек" в хата йога. Много лесно изглежда, но най-трудно се прави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 3, 2009 Доклад Share Добавено Юли 3, 2009 (edited) Смирението е като позата " шавасана - умрял човек" в хата йога. Много лесно изглежда, но най-трудно се прави. И е трудно и не е , според зависи . Редактирано Юли 3, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Юли 3, 2009 Доклад Share Добавено Юли 3, 2009 Живей все едно че си загубил всичко,че си притежавал знанието,но си го загубил. Чувствай се така все едно си загубил цялото добро което си притежавал. Живей заради сълзите от радост и мъка които ще изпиташ. И човекът беше изгонен от Раят. Каквото и да постигаш,колко и мъдър и добър да си и каквато и любов да изпитваш помни едно. Истински добрият свят е другаде не тук,истината е другаде,не тук. Ти трябва да си смирен,тук в този свят.Защото си изгонен от истината и познанието. Еволюция означава да си припомниш Раят които си загубил.Всички човешки творения,цялата креативност и творчество целят да ни припомнят съвършенният свят в който не сме. Бъди усмихнат и щастлив за това че твориш добро,но бъди тъжен и плачи по светът който си загубил. И колкото по-близо си до Божественото чрез творчеството си ,толкова повече сълзите в теб ще напират защото ще знаеш че светът на Доброто и Хармонията съществува някъде там. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 3, 2009 Доклад Share Добавено Юли 3, 2009 ... Естествено възниква въпросът - нима приемането на даден Учител и на Неговото учение за авторитет и следването Му, означава лишен от творчески импулси живот (папагалщина) или точно обратното - живот изпълнен с вдъхновение и творчество? Аз пък намирам въпроса за малко тенденциозно зададен. Трудно е да му се даде по-различен отговор, от вече заложения в самия въпрос. И прозира как е зададен от човек, който в по-голямата си част спада към първия тип хора Напротив! Който познава лично Борислав знае към кой тип спада той. И съвсем не е към първия тип, а точно към втория-на новаторите, на свободомислещите!... Точно затова е отворил тази тема, която си е злободневна за това учение де факто...Точно затова той е сътворил неща, на които мнозина могат да завидят, защото е излязъл от рамките и ограниченията "на групата"...той не е сива маса, а пъстър творец, изразяващ потенциала на своята могъща душа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юли 4, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юли 4, 2009 Моето лично мнение е, че трябва да се търси баланс между традиция и новаторство и че пътят на Ученика на Божествената Школа изхожда от традицията и върви към новаторството, защото ако пътят,по който върви Ученикът, не събуди у него творчески импулс, значи душата му е ялова - тя трябва да роди нещо ново, но... Азбуки е права, като твърди, че у всяка група има тенденция към закостенелост... Трудно се разчупва традицията! Но... нека да си спомним - Исус Христос изхожда от и разчупва еврейската традиция... И до днес евреите не Го приемат! Учителят Беинса Дуно изхожда от и разчупва християнската традиция... Не случайно е отлъчен от Светия синод на православната църква... И не виждам как това отношение може да се промени! Но... същото се получава и в Бялото Братство - примери колкото искате - видно е от преобладаващото отношение към Михаил Иванов (Омраам Микаел Айванхов) - разпространил Учението в цял свят, но и досега не могат да му простят, че се е проявявал като Учител, въпреки че за много хора по цял свят е такъв. Питам - редно ли е да се противопоставят "дъновисти" на "михаиловисти". Нима Духът след заминаването на Учителя спира да работи? Нима въобще някога Божият Дух спира да работи? Нима Ученик не може да получи посвещение и да стане Учител? А какво да кажем за Леон Москона - също Ученик на Учителя, получил откровение за "Откровението на Йоан" и развиващ своята дейност и мисия не само в България? Но... също отхвърлян от официалното Братство. Отцепник и самозванец ли е той, или Ученик на Учителя, който разкрива нови дълбочини на Учението? Или Петьо Йорданов (Елеазар Хараш) от Варна, който също извършва работа по линия на Учителя, като изнася лекции, според това, което му е дадено. Но... и Петьо не е приет и скоро не съм го виждал на Рила! Ами Гришата от София (Елма) - изключително спорна и дискутирана личност в Братството (по - скоро отхвърляна, отколкото приемана) - неговите осияния, новият текст на паневритмията - актуализиране на Учението ли са и задълбочаване на определени негови аспекти, или... отклонение от Школата? Имат ли място на братски концерти песните на Желка от Пловдив, или на Марин Камбуров редом до песните на Учителя? Трябва ли да се изпълнява Мантрата "Беинса Дуно", или да се чете "Евангелие на Любовта" - приближават ли те, или отдалечават от Бога? Бих могъл да задам още много въпроси в това отношение, но основният ми въпрос е - нима богатството на една традиция не се измерва с творческите подходи към нея, с нейните разклонения, със способността на Школата Майка да поражда свои деца, които да продължават и да обновяват нейния дух или... след като Учителят е напуснал физическото си тяло, трябва да посипем с пепел всеки творчески пламък, защото след Него нищо ново вече не може да се създаде, тъй като Той е изчерпал всички възможности? Или... би могло, но след 2000 години, когато се появи следващия Миров Учител... Администраторска бележка: Не е разрешено обсъждането на медиумични текстове и въпроси във форумите на този сайт. Моля вижте правилата за участие. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Февруари 26, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2010 В живота винаги има място и за традиции, и за новаторство. НО въпросът е - кое и кога е подходящо да се приложи. Нормално е да има традиционализъм и дори консерватизъм, с цел запазване на автентичността на словото, запазване на упражнения и практики, традиции, въведени от Б.Дуно. Затова е прекрасно, че именно изд."Бяло братство" се грижи за опазването на Словото. Много хора споделят как четенето на книги с беседи на изд."Хелиопол" са им били студени, неестествени, празни. Същите хора изпитват благоговение, когато четат оригинални книги, издавани преди 1944г. Просто понякога някои хора решават и "редактират", "осъвременяват" беседите по тяхно си "вдъхновение"..... В том 2 на "Изгревът", има няколко примера показващи, че Б.Дуно в предупреждавал,че има много духове, които си играят с хората и злоупотребяват с тях. Много хора, занимаващи се със спиритизъм са пострадали. От друга страна пък е казвал на отделни хора, че ще ги посети ангел и ще им донесе вдъхновение. Нормално е да има и хора с творческо вдъхновение, с нови идеи, стига да ги изказват от своето си име, а да не се прокламират като нови месии и божии наместници. Тук отговорност има и вдъхновеният творец, както и слушащите - да предценят, доколкото и когато могат, кой е източник на това вдъхновение. Явно в настоящето време отговорностите силно са пораснали! Духът винаги ще работи, но ... и егото на хората не спи... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 11, 2010 Доклад Share Добавено Април 11, 2010 (edited) Всяко разбиране и прилагане даже на едни и същи указания, ако идва отвътре и е съобразено с вечно новите актуалности в живота на ученика, може да е творческо или да не е, ако не е съобразено с тези актуалности. И обратното, може човек да има стремеж към оригиналност, без това да е същинска и адекватна творческа проява. Т.е искам да разгранича понятията: 1. Догматизъм - придържане повече към буквата, отколкото към духа на учението. 2. Традиционализъм - може да е догматичен или до известна степен творчески. 3. Нетрадиционализъм - може да е творчески или хаотичен. 4. Креативност - творчество, което не може да е догматично (защото е носител на Духа), но може да е отчасти традиционно или предимно нетрадиционно; под традиционно творчески подход имам предвид не само представянето на стари истини по нови начини, но и практикуването на стари техники с нов дух, с вътрешно обновяваща настройка. Да не забравяме, че от древността едва в днешно време има богат избор на информации относно духовните пътища - но разнообразието далеч не винаги е творческо, а често е хаотично (еклектично). А пък в миналото е имало далеч по-малко възможности за избор, но това не означава, че ученията винаги са се следвали догматично. Имало е немалко творчество даже вътре в тези по-ограничени концептуални рамки. зависи си от човека, в крайна сметка... Най-мъртвото решение е догматизмът! Най-израсналото е креативността! Тя, ако е сърдечна и духовна, ще уважава автора-извор на идеи, подхода му, думите му, насоките му. Но ще ги ползва приложени към собствената си творческа жива действителност, през компилатора на опита и собствената мъдрост! И тази собствена мъдрост препотвърждава, но по свой си начин насоките на Учителя - и вече няма нужда от коловози - защото има криле, които летят! Според мен това е дълг на всеки последовател на едно учение, който уважава неговия създател. Знам, че сравнението не е на място, но например, последователите на Фройд не се опитват да променят и въведат нови неща в оставеното от Фройд и да подпишат своите нововъведения с неговото име. Ние всички знаем техните имена и какво точно са нововъвели.... Но знаем и какво точно е написал Фройд. Така е честно и коректно. Ако новаторът и осъвременителят на едно учение няма претенциите да представя своите осъвременявания като "съвременният вариант на Учението", и не настоява хората да го приемат като такова, какъв е проблемът? Тези, които не искат да четат и приемат неговите лични приноси (подписани с неговото име) просто си четат оригиналите. Други четат осъвремененото, защото него разбират по-добре и повече им допада. Проблемът започва, когато и двете страни се опитват да наложат на "неправилните" своята гледна точка и да ги убедят да правят същото каквото правят те самите. Един Михаил Иванов е добър пример за новаторство и креативност! Той се прекланя пред духа, словото и идейните мъдрости на Учителя Беинса. Но прокарва собственото си новаторство. Защото идеите на Учителя Беинса, преминали през неговото сърце, съзнание, дългосрочна и работна памет, контекста на личния опит и този на околния различен социум и време -тези идеи се превръщат в оцветени от собствената му индивидуалност! И това е напълно нормално! Въпросът е, както казва Донка, "написаното от Фройд да си остава написано от Фройд...". Ако Михаил Иванов беше дал учението на учителя в същия доста абстрактен и често морализаторски стил, конкретният западен ум щеше да го отхвърли. Общувал съм с най-запалените разпространители на беседите на беинса в щатите и канада - сблъскват се със стена от неразбиране и отхвърляне. И това при отворената за всичко интересно американска психика. За сметка на това обаче, по-конкретно приложимото и сведено до конкретния ум слово на Михаил Иванов се приема радушно. Сега учението е разпространено на всички континенти - благодарение на това творческо новаторство! Не е само до социален контекст или до време обаче, но до принципа на творчеството, съотнесен към запазване основната червена нишка на духовните послания на учението! Според мен въпросът е дори в най-свободно летящото творчество да имаме резонанс с духа на първоначалното учение! Колкото и да е различна творящата личност и времевия и социален контекст на творчеството, този дух си е същият! За пример мога да дам ваджраяна будизма - външно е твърде различен от първоначалните догми. По дух обаче далеч по-точно и жизнено отразява сърцевината на духовното събуждане, преподавано от Сидхарта! Просто аналогия. Редактирано Април 11, 2010 от Орлин Баев Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.