Основни форми на страх. Как да го лекуваме?

[Орлин Баев]

Според изследванията на когнитивната наука страхът се дължи на:

• Амигдалата (бадемовидното тяло) в лимбичнта система на мозъка е биологичният процесор, задействащ страха. При увреждане на амигдалата изчезва както страхът, така и способността да се разпознават страховите реакции в другите. Колкото и привлекателно да звучи, това не е най-адаптивната еволюционно и социално ситуация. Страхът има своето достойно място в психофизичния ни организъм докато е в норма.
  
• Биохимични причини - хормонални и невротрансмитерни - ниското ниво на тестостерон и допамин пряко способстват за уязвимостта към страхови преживявания, хормонално проявени като адреналин и кортизол. Сниженият допамин задейства намаляване и на ендогенните опиати.
  
• Генетични предразположености - установено е, че темпераментови черти като тревожност и невротичност, характеризиращи се със завишено страхово присъствие, се предават генетично.
  
• Предродово образование - деветте месеца развитие на плода в утробата на майката са решаващи за залагане на базисните черти на бъдещия човек. При често, продължително и с висока интензивност преживяване на страх от майката по време на бременността, биохимично в плода се предават стресовите хормони, което води до специфично сформиране на централната нервна система с повишена страхова сензитивност и емоционална лабилност.
  
• Ранни години - авторитарният свръхизискващ родителски стил, насилието през детските години способстват за оформяне на характерови черти свързани със завишено преживяване на страх и неговият брат близнак - агресията.
  
• Кондициониране - повторното свързване на неутрални стимули с преживяване на страх, стрес и болка. Колкото по-често се повтарят стимулите и по-силна е преживяваната болка и стрес, толкова по-силен е кондиционираният страх.
  
• Възможност за контрол - установено е експериментално, че при наличието на възможност за някаква степен на контрол над стресовия/ болков стимул, страхът намалява, както и обратното.
  
• Учене на страх чрез наблюдение - при липсата на директно преживяване на болкови и стресови стимули, но наблюдение на преживяването им при други лица. Наблюдението може да бъде "на живо" или медийно - чрез телевизията, филмите и пр. - за мозъка ни няма разлика между информацията приемана "на живо" и тази от съвременните информационни средства.
  

Психотерапия при страховите неврози

Страхът е основният проблем при повечето от невротичните разстройства - тревожни разстройства: генерализирана тревожност, паник атаки, агорафобия, социална фобия, специфични фобии, натрапчивости (обсесивно компулсивно р-во); Страхът е силно присъстващ и в депресията, заекването, пониженото и променливо настроение, сексуалните проблеми и хранителните разстройства.

Ето някои от методиките, с които психотерапията преодолява страха:

- Излагане (exposure) на страховите стимули, което води до десензитизацията и погасяването на страха. Зад метода стои богато подкрепление от научни експерименти. В началото терапията се практикува под формата на водена визуализация, а впоследствие "на живо", в реална среда. Принципът в метода е неутралният стимул, първоначално кондициониран със страхово/ болезнено преживяване да бъде изпитван повторяемо с прогресиращо намаляване на страховата кондиция.

- Когнитивен мониторинг и реструктуриране - чрез серия от специфични въпроси в структуриран вид се достига до базовите несъзнавани когнитивни схеми, сублиминално пораждащи страховите преживявания. Пациентът е воден в осъзнаването и замяна на когнитивните схеми (комплекси) с адаптивни такива.

Психотерапията има много добра успеваемост при работа с тревожни разстройства и страхови проблеми!

Редактирано Април 30, 2008 от Орлин Баев

[Guest Мона]

В последно време размишлявам за ефекта на различните видове страх върху моя живот. Наблюдавайки това чувство започвам да откривам колко много действия в живота ми са свързани с различни видове страх - от най-малките и глупавите до по-големите и важните.

А сега шеговито, но всъщност - доста сериозно сериозно упражнение

"Не се страхувай!"

Най-добрият начин да продължите и дори да усилите страха си е да му се съпротивлявате, да се борите с него и да се опитате да не се страхувате. Когато се борим срещу нещо, то се зарежда с нашата сила!

Да предположим, че се страхувате от нещо. За да засилите страха си, за да ви обхване още по-голям страх, започнете да се съпротивлявате на този страх. Кажете си, че страхът е лошо нещо. Отказвайте да погледнете този страх в очите, не си позволявайте да се страхувате. Гонете го от себе си. Внушавайте си, че е срамно да се страхувате, вместо да анализирате страха си, да запознаете и приятелите си с него.

Тъй като страхът е устроен така, че от борбата с него той се разраства още повече, то много скоро ще усетите ефекта.

Ще се тресете от главата до петите, ще се превърнете в кълбо от нерви, което се е свило встрашно напрежение и се опита да си придаде вид, че не се страхува.

абзац от книгата Позитивна психология наопаки на Юлия Свияш

[Ани]

Познавах жена на около 70 г., болна от рак на стомаха, която вместо да трепери и да хвърчи по лекари нон стоп, просто беше приела тази реалност и дори си говореше с „рачето“, като с приятел. Живя 10 години с това раче и умря спокойно, почти без мъки.

Други хора, на нейната възраст разбирайки, че имат рак, умират от страх за по-малко от година.

Давам този пример, като потвърждение на казаното от Мона.

[Креми (късметче)]

Интересно, Ани.

Предполагам, че жената не е ходила повече по лекари да следи състоянието си. Затова не може и да се докаже, но аз (на базата на известен опит) мога да твърдя, че най-късно 3 години след диагнозата не е имало никакво раче.

Няколо пъти в живота си забелязвам, че когато човек предприеме правилната стъпка, в комплект с нея получава (освен разрешение на проблема си) и още поне едно щастливо стечение на обстоятелствата. В случая - елиминирането не страха й е дало пълноценен живот. Физическото образувание, акумулирало вредните енергии на отрицателни емоции, се е стопило с изчезването на тези емоции.

С това не съветвам хората да престанат да се интересуват от здравето си, а да знаят, че човекът може да контролира болестта си.

[Ани]

Интересно, Ани.

Предполагам, че жената не е ходила повече по лекари да следи състоянието си. Затова не може и да се докаже, но аз (на базата на известен опит) мога да твърдя, че най-късно 3 години след диагнозата не е имало никакво раче.

Няколо пъти в живота си забелязвам, че когато човек предприеме правилната стъпка, в комплект с нея получава (освен разрешение на проблема си) и още поне едно щастливо стечение на обстоятелствата. В случая - елиминирането не страха й е дало пълноценен живот. Физическото образувание, акумулирало вредните енергии на отрицателни емоции, се е стопило с изчезването на тези емоции.

С това не съветвам хората да престанат да се интересуват от здравето си, а да знаят, че човекът може да контролира болестта си.

Жената живееше в с. Стрелец, Велико Търновско. Почина пролетта. Спря да ходи по лекари, когато разбра за състоянието си и се обърна изцяло към Бога. Тя беше член на адвентната църква и трябва да отбележа, че те доста се подкрепят. От Стражица идваха много често да я виждат.

Не беше спряла да се интерсува от здравето си, просто вече с рака не се занимаваше. Другите болести, които естественно я нападаха, лекуваше.

[Креми (късметче)]

Благодаря за уточнението. Не съм искала да кажа, че жената е спряла да се интересува от здравето си, а че е направила това по друг начин - тук се получава преплитане с темата за холистичната медицина.

Последното изречение от предния пост не беше критика ,а за да предотвратя погрешно тълкуване и някой да си навреди в резултат от това.

Уточнявам - без връзка с горния конкретен пример -

правилното и полезно излизане извън рамките на конвенционалната медицина не става със затваряне на очите (което е пак проявление на страх), а с дълбоко опознаване на живота във всичките му аспекти, включващи конвенционална медицина и всички други методи на лекуване на цялостния човек + избор на някои от тях + активно участие на болния.

Редактирано Октомври 3, 2008 от късметче

[Орлин Баев]

Леле, колко страници за страха...

Може и да повторя някого от писалите, простете ми...

Как да бъде подходено към страха, ужаса, паниката, тревожността?

1) Обезстрашаване - в психотерапията процедурата се нарича десензитизация, а най-силният и вариант: наводняване. Първоначално чрез визуализация, а впоследствие на живо човекът е излаган на въздействието на страхувания обект/ действие/ присъствие... При това излагане се учим да стоим в страха без да се борим с него и без да бягаме от него. Не след дълго толерантността към страхуваното преживяване/ обект се увеличава и настъпва обезстрашаването. А страхът бива заменен от смелостта. Зад това стоят ендокринни и мозъчни механизми.

2) Анализ и реструктуриране на когнитивните патерни, сублиминално предизвикващи страха - след като бъдат анализирани и идентифицирани, се проследява залагането им по време на ранните години, в системните отношения. При това към първоначално намерените з,ловредни патерни се добавя цялостната психична картина на човека. Пристъпва се към реструктуриране на негативните схеми (в когнитивната психология се наричат схеми, сценарии или убеждения, а в другаде - комплекси). На популярен език реструктурирането може да се нарече препрограмиране. Според различните специалисти има различни подходи. Аз го представям в три стъпки: 1) При активиращо страха външно или вътрепсихично събитие: ОСЪЗНАВАНЕ на задействаните маладаптивни (зловредни) когнитивни схеми; 2) Рационално "разбиване" - логиката е като ледоразбивач - съзнателно се проследява ирационалността и субективността на задействаните когнитивнйи схеми и техните проявления, автоматичните мисли - това води до тяхното мощно обезсилване; 3) Замяна на зловредните когниции с адаптивни: положителни, наситени с оптимизъм, вяра и живот!

Някои препоръчват за по-ясно експлициране и осъзнаване на процеса всичко да бъде отбелязвано в таблица, в проценти, детайлно и систематично. За мен това е малко прекалено, но някои пациенти именно такъв подход обичат и това е добре за тях.

3) Медитация - при медитация страхът автоматично се абсорбира в състоянието на спокойна трансценденция. Тя обаче изисква опит, подходяща е за интровертни хора без никакви психотични прояви.

4) Хормони - страхът директно бива неутрализиран от по-голямото количество тестостерон, респективно допамин, както и от оптималните нива на серотонин и ендогенни опиати - субективното проявление на този хормонален коктейл е: смела спокойна радост. За да бъде индуцирана и поддържана, е нужен хармоничен начин на живот, хранене, секс, сън, мислене и чувстване. При мъжа целомъдрието директно увеличава смелостта - на хормонална база плюс психологическите механизми и подбуди, които често са свързани с медитацията, религията и т.н. Но може и да увеличи тревожността при неумение за сублимация. прекаленият секс при мъжа директно засилва тревожността, компенсирана много често с агресия. Затова тук с епрепоръчва умереността, сещената сексуалност...

Най - страшен е самият страх! А ключът е сприятеляването с него - това го превръща в неутрална тласкаща енергия на смелостта!

[Добромир]

Винаги приветствам интегралните решения, предвиждащи както многообразие на методите, така и тяхното индивидуализиране. Само с един пункт в случая не съм съгласен много - че тестостеронът премахвал страха, той по-скоро му слага една маска от агресивност. Та нали първичната реакция - бий се или бягай - има принципно едни и същи психологични и хормонални основи? И за толкова много неща мъжете всъщност са по-страхливи от жените, средно взето де. А медитацията наистина дава една относителна независимост (може би при най-напредналите абсолютна, но не съм убеден, че съм срещал чак толкова напреднали индивиди!) - не само от страха, но и от гнева - и изобщо, от автоматичните импулси на низшия ум. Редактирано Октомври 24, 2008 от Добромир

[Ферарист]

Мен ме е страх от ток.....не се опитвам да го лекувам, щото мисля че е полезно от време да време да ме е шубе......

[Станимир]

Да, страхът има и защитна функция, т.е. положителна страна и често ни предпазва от вършенето на безразсъдни глупости. Все пак в един момент разумността трябва изцяло да замени страха в това отношение.

[adina]

Здравейте,

аз просто бях забравила за страха.....и това показва последното ми влизане във форума.... Наистина месеци не се сетих за него. ...А имаше моменти, в които ме поваляше със страшна сила....

А всъщност стана така, че аз /не без помощта на знаещи/ успях първо да се разгранича от него, после да го погледна и накрая да го изживея....хипнотично, но и реално. Видях се отстрани и се залях от смях, така и до днес, смея се и се радвам, че осъзнах истината,а тя е, че във всяко зло се учиш и израстваш. Хареса ми и това, че отговорът, /спасението в моя случай/ дойде в една прекрасна сутрин и отнесе години на напрежение и ужас - Така, просто за миг....Чудо, химия, терапия, медитация или хипноза? - Излиза, че е от всичко по малко, но в прекрасен синхрон....Стъпка по стъпка вървях по този път и

в потвърждение на тезата за синхроничността ще добавя, че мен по този път ме тласна едно изречение, произнесено от случаен човек. Както и последвалите знаци по пътя..

[tomodashi]

Това го взех от друг форум където писах за Страха,

но смятам че ще е интересно да се запознаете с мислите които ми доидоха изведнъж.

Не приемаите това което пиша за истина,а за по-интересна переспектива.

Наскоро даваха един азиатски филм където едно прекрасно момиче беше робиня,жена 

на лош и могъщ владетел. 

Добрите я освободиха,тя се влюби в един от героите,спа с него и на сутринта 

беше в странно настроение. 

Трепереше,плачеше.Когато любимият и я попита защо се чувства така тя отговори. 

Защото едва сега изпитах истински страх,изпитах чувството да се страхуваш. 

До сега аз бях робиня,нямах нищо,и не ме беше страх от нищо. 

Сега аз се страхувам,страхувам се да не те загубя,страхувам се ужасно много 

защото се чувствам щастлива. 

И именно чувството на щастие,чувството на това че притежаваме нещо уникално,божествено,нещо добро в себе си което можем да загубим ни кара да се страхуваме. 

Обикновенно хората с висока интелигентност,добрите, дори красивите се страхуват да не загубят част от същността си. 

Докато лошите хора,адаптивните те не се страхуват толкова много. 

Защо ли? 

Защото според новата теория всичко зависи от щастието и 

удволетвореноста от живота. 

Ако ние изгубим страха си,ние изгубваме голяма част от 

удволетвореноста от живота,защото страха е пряко свързан с чувството за притежание което изпитваме. 

И искаме още и още,чувстваме че колкото и да имаме пак не ни стига. 

Защото смятаме че не притежаваме достатъчно, 

достатъчно за да изпитаме страх,страх че ще загубим нещо ценно. 

Това е новата теория за страха. 

Страх-Притежание-Щастие-Нужда за изява и деиствие. 

Тези механизми са тясно свързани. 

Любов,страх,болка те оформят човешкият характер и човешките мечти. 

Ако унищожиш или пренебрегнеш някое от тях попадаш в капан.

[Диана Илиева]

...

Това е новата теория за страха.

Страх-Притежание-Щастие-Нужда за изява и деиствие.

Тези механизми са тясно свързани.

Любов,страх,болка те оформят човешкият характер и човешките мечти.

Ако унищожиш или пренебрегнеш някое от тях попадаш в капан.

Тази теория не е нова и е вярна, но при условие, че поставим думата щастие в кавички. Относно филма аз бих разсъждавала в обратна посока - как това момиче е било свободно, докато е било робиня, а после е попаднало в плен на зависимостта - изглежда ли ти възможна тази теория?

В следващото изречение при любов, страх, болка можем ли да добавим примерно и вяра според теб?

А ако човек не изпитва страх, в какъв именно капан попада?

[Розалина]

Здравейте Форумци (може би е по-точно да кажа Порталци хехе),

В последно време размишлявам за ефекта на различните видове страх върху моя живот. Наблюдавайки това чувство започвам да откривам колко много действия в живота ми са свързани с различни видове страх - от най-малките и глупавите до по-големите и важните.

Някой може ли да помогне?

Според вас кои са основините форми на страх? Как страха променя живота ви/ни?

От какво се страхувате/ме? И най-вече ЗАЩО?

Как се лекува страхът?

Вие мислили ли сте по тези въпроси?

Поздрави,

Иво.

Здравейте форумци,

Колко интересно е ,че една тема има толкова дълъг живот чрез интереса към нея.

Виждам,че е започната през 2003 година.

Когато пред мен се появи потребност да преодолея всевъзможните си страхове и тези,с които си живеех и бях свикнала и новопоявилите се такива,две неща ми помогнаха да го направя.

Първото намерих тук в този Портал и оттогава до днес периодично и по различни поводи си го препрочитам:

http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=27

Днес искам да благодаря на екипа отново ,че поддържа тук информация,която лекува душата.

Второто е една книга ,която случайно ми попадна.Авторката е естонски лекар.Лууле Вилма-"Как да победиш себе си"

Хубави дни и светли празници на всички.

Редактирано Декември 22, 2008 от Klaudia

[chuchupei]

Здравейте Форумци (може би е по-точно да кажа Порталци хехе),

В последно време размишлявам за ефекта на различните видове страх върху моя живот. Наблюдавайки това чувство започвам да откривам колко много действия в живота ми са свързани с различни видове страх - от най-малките и глупавите до по-големите и важните.

Някой може ли да помогне?

Според вас кои са основините форми на страх? Как страха променя живота ви/ни?

От какво се страхувате/ме? И най-вече ЗАЩО?

Как се лекува страхът?

Вие мислили ли сте по тези въпроси?

Поздрави,

Иво.

Здравейте форумци,

Колко интересно е ,че една тема има толкова дълъг живот чрез интереса към нея.

Виждам,че е започната през 2003 година.

Когато пред мен се появи потребност да преодолея всевъзможните си страхове и тези,с които си живеех и бях свикнала и новопоявилите се такива,две неща ми помогнаха да го направя.

Първото намерих тук в този Портал и оттогава до днес периодично и по различни поводи си го препрочитам:

http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=27

Днес искам да благодаря на екипа отново ,че поддържа тук информация,която лекува душата.

Второто е една книга ,която случайно ми попадна.Авторката е естонски лекар.Лууле Вилма-"Как да победиш себе си"

Хубави дни и светли празници на всички.

Весели празници на всички и всичко добро на всички! С уважение към всички: Ангел Ангелов

[arsenala]

Страхът сам по себе си е нещо много хубаво.

Страхът е защитен механизъм на човек, инстинкт за самосъхранение.

Ако не ни беше поне малко страх от високо, сигурно половината от нас щяхме да сме се хвърлили от скали

Аз обаче предполагам, че ти говориш за страх, който не е нормално да изпитваме.

Аз имам такива страхове, например, както си вървиш по улицата да заприказваш група непознати и при това много красиви момичета

И това е така, защото ни е вградено като програма, инстинк за самосъхранение още от преди повече от 40 000 години.

Когато хората са живели в малки племена, от по 50 човека да кажем.

От тях най-много половината да са жени, като махнем тези, които не са заети вече, махнем старите или прекалено малките и оставим само красивите, то те са сигурно не повече от 3-4.

Представи си го нашият пра-исторически приятел, отива, заговаря една от тях и се проваля.От там нататък той вече е обречен, мацката ще каже на другите от клубът "Готини Пички" какъв загубеняк е той и вече е обречен на самота за цял живот

Сега обаче не е така, времената са други и абсолютно нищо не е фатално

Аз лично работя по този си 'страх'

"On the other side of your greatest fears, lives your greatest life."

Поздрави

Редактирано Декември 25, 2008 от arsenala

[tomodashi]

"Аз имам такива страхове, например, както си вървиш по улицата да заприказваш група непознати и при това много красиви момичета"

А имаш ли страх да заприказваш група агресивни роми?

[arsenala]

"Аз имам такива страхове, например, както си вървиш по улицата да заприказваш група непознати и при това много красиви момичета"

А имаш ли страх да заприказваш група агресивни роми?

Страх не знам дали имам, но със сигурност нямам интерес да ги заприказвам.

А ти можеш ли свободно да отидеш при група момичета на улицата ?

[Креми (късметче)]

Точно се зарадвах, че темата за страха вече не мъчи толкова много умове, а ето че най-сетне намерих в друга тема формулировката, която все нямах време да съчиня:

"...

В резултат на усилията за овладяване на енергията, човек неминуемо ще се усети като една естествена, органична част от огромна сила, като съзнанието става част от общото информационно поле. Човек може да се научи да владее чувствата /да ги игнорира или разгаря до край/, мислите, усещанията си, да облекчава или отстранява болка, да изпраща и получава каквато пожелае информация, да стане едно цяло със свръх-Аза си...

Задължителни условия за успехи в тая насока са отличното физическо здраве, добрата и здрава психика, реалистичният светоглед... Задължителен е абсолютен ред както във физическото, така и в психическото тяло..."

Източник: ТУК

И за да не се втурнат всички да стават ясновидци ще добавя, че всяка една практика, доближаваща ни до фините енергии може да бъде средство за постигане на горния резултат и изключване на страха... и ред други емоции. Четенето на духовна литература, медитациите, общуването с природата, дарителството, добрите дела и още други действия в насока духовност променят живота и в крайна сметка се преплитат едно с друго, докато превърнат човека в това , което не си е и мечтал да бъде.

Важна част от всичко е още (пак от това мнение):"И въпреки че овладяването на необикновени сили е твърде примамливо, ако то не бъде подчинено на строг контрол и висок морал, то неминуемо води до разрушения и страдания..."

Надявам се тези цитати да помогнат на търсещите решение и благодаря на автора им.

[arsenala]

Има страх, когато няма опит.

Когато има опит, няма страх, или е снижен до минимум

Поздрави 

[Добромир]

Когато има опит, няма страх, или е снижен до минимум

Ако има сполучлив, позитивен опит, това действително елиминира много от съответните страхове (т.нар. поведенческа терапия се базира върху този факт). Но ако самият опит е психотравматизиращ - тогава ефектът може да е обратен. Проблемите, свързани със страховете са твърде, твърде деликатни.

Редактирано Декември 29, 2008 от Добромир

[arsenala]

Когато има опит, няма страх, или е снижен до минимум

Ако има сполучлив, позитивен опит, това действително елиминира много от съответните страхове (т.нар. поведенческа терапия се базира върху този факт). Но ако самият опит е психотравматизиращ - тогава ефектът може да е обратен. Проблемите, свързани със страховете са твърде, твърде деликатни.

За мен 'отрицателен' опит няма. В този смисъл, всеки опит е положителен

Отрицателното е ако имаш възможност да придобиеш опит, а не я използваш

[Guest hrisko_89]

За мен 'отрицателен' опит няма. В този смисъл, всеки опит е положителен

Отрицателното е ако имаш възможност да придобиеш опит, а не я използваш

................................................................................

Арсенал, винаги ли трябва да се използват възможностите за опит ? Опитът може да бъде много зловреден, и да струва ненужно висока цена.

[Креми (късметче)]

Опитът може да бъде много зловреден, и да струва ненужно висока цена.

[arsenala]

дай пример  за такъв опит