Диана Илиева Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Да, май че е точно така. Мона успя да синтезира всичко това, което дружно се опитвахме да излюпим (искам да кажа да дефинираме и определим природата на страха) и то стегнато и ясно. Поне за мен, това е една от темите, които ми дадоха повече светлина по обсъждания въпрос. Остава обаче въпросителната с "лечението" - как, кога? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Когато се противопоставяме на страха, когато се борим с него или му отмъщаваме и т.п., ние всъщност му даваме енергия, признаваме го за реална сила и противник. Всъщност страхът е симптом Как го лекуваме? Като превключваме контекста да, с непривързаност Например - осъзнаваме у себе си страх, че ще загубим одобрението на определен човек. за да го потушим, ние влагаме старание да разберем как, защо, кога бихме го загубили и с какво го печелим - после влагаме старание да запазим одобрението. Така всъщност постигаме обратното - уголемяваме страха си... Вариант втори - за да го излекуваме, поглеждаме навътре в себе си, за да осъзнаем защо и кога имаме болезнената нужда от това одобрение (т.е. страдаме, ако не го получим). Отговорите могат да бъдат много различни, но винаги действат като "лечебно биле". След тази терапия се радваме на одобрението, но не страдаме, когато не го получаваме. Страхът от загубата му се стапя. Дава свобода, нали Коренът на страха и болката е в самата материя. Докато се отъждествяваме с материята ще сме под тяхно влияние. матер Да, първият страх на човека е разбира се от майка му. Затова казват че "мъжете и жените не вярват на жените" Докато е в утробата, детето изцяло зависи от действията, настроенията и емоциите на майка си. Като се роди, няма големи възможности да действа свободно също. С плач само може да покаже че е гладно, изпитва студ или болка. То има астрална връзка с майката но не може да я контролира. За его тя е една голяма и загадъчна сила И ако майката не е духовен напреднал човек, манипулацията пуска дълбоки корени в душата на човека. Така или иначе, човек приема диктата на обстоятелствата, например ограниченията на телесната си конструкция. Страхът е разбира се страхът от страдания и мъки. Красив ли е човек окован в тежки вериги, с един 4-пудов топуз привързан за крака му? Не За никакво истинско духовно развитие не може да става въпрос преди да се освободим. Но! "ако ще имаме цар, и сега си имаме султан" // Левски както правилно забелязаха Франкл и други, liberty - волност e за егото freedom, свобода е за духа свобода да избираш реакциите си следователно егото е несвобода от реакциите "си" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Въображението е може би най-мощния инструмент за подхранване на страха. То засилва многократно идентифицирането ни с дадени нежелани от нас събития/разултати/очаквания (болка, провал, несигурност и др.) Ама, моля ви - как ... въображение ? и "интструмент на страха" ? Представяте ли си да срещнете човек без капчица въображение - ей, така гледа ви умно и въз/приема всичко, което му кажете /внушите/ буквално, без да може да оцени красотата на асоциативната ви мисъл ? Въображението е искрата на Творческото у всеки един; как би могъл да създадеш нещо - каквото и да е то, без преди това да си си го въобразил/представил? Мисля, че Инатари би потвърдила това - защото е един истински творец И... плодът /в материален и не~ аспект/ би бил породен от отдаването на вниманието /избора, енергията, синтеза/ си на един от възможните /въобразени / варианти... Ако не допускаш, че дадено явление /събитие, резултат/ е възможно и случваемо - как и тогава би могъл да го "постигнеш" ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 (edited) Страховете ние си ги създаваме (може би думата проявяваме ще бъде по-точна) - чрез въображението. Това е също един вид творчески процес, макар и тотално изкривен от затъналата в материята личност. Колкото и да не ни се иска, въображението може да бъде използвано както в положителна, така и в отрицателна насока. Това не противоречи на мнението, че страховете и болката са присъщи на материята. В последната те са в латентно състояние, а именно чрез въображението, спомените и емоциите при страха, и сетивата и емоциите при болката, те преминават в осъзнато от личността състояние. Редактирано Май 11, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 (edited) Въображението определено може да усили страховете ако не се контролира, но да се каже че и ги поражда, това мисля е неточно. При децата това се случва наистина, но при възрастните по-скоро личната опитност и тази на околните, информацията, проблемите на обществото, всички тези неща едва ли са само продукт на въображение. Материята е според мен само един абстрактен термин. Например материалистите наричаха материя вечна, неунищожима, раждаща живота, но в крайна сметка това е същото което идеалистите наричат дух. Всяка от страните поставя списък от атрибути на една абстрактна категория, но тези списъци само по себе си са еднакви. Затова Витгенщайн се опита да покаже че всички философски проблеми са всъщност проблеми на езика. Аз бих казал че ние просто решаваме една задача с гранични условия. Опознаваме тези условия от първият си ден на Земята и ги чувстваме до последният си ден тук. Не бих казал че те са продукт на въображение, а на фактическа даденост, дали тя е реална, материална и т.н. няма никакво значение. Вярата може да ни даде решение, но доколко то ще се впише в граничните ни условия на Земята е друг въпрос, защото ние не живеем дори три дни, например Апостол Петър споменава че един ден на Бога е 1000 наши години, а Ведите използват огромни цикли от време. Въображението може да ни генерира още повече решения, но и те могат да се окажат че "не са от този свят". Затова надмогването на страха е свързано с познание на ситуацията в която се намираме, когато то липства страха от провал идва естествено, класически пример е разходка в тъмното, тогава страха е защитна реакция от падане, настъпване на змии и т.н. Това познание трябва да е целенасочено, практично и фокусирано за да се впише в граничните условия на съществуването ни на Земята. Какво ще е това познание конкретно всеки сам трябва да разбере за себе си решавайки за кой ли път човешката задача, така той/тя демонстрира какъв е смисъла от сътворението на човека въобще, защото всяко решение има своята стойност при дадените гранични условия. Редактирано Май 11, 2007 от Диан Георгиев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Колкото и да не ни се иска, въображението може да бъде използвано както в положителна, така и в отрицателна насока. Това не противоречи на мнението, че страховете и болката са присъщи на материята. Как би могъл да о-съзнаеш Удоволствието без да познаваш Болката? Как би могъл да си смел, без да си изпитвал страх? Как би се изкачил на~горе, ако не би слязъл на~долу? То Е на всяка една плоскост - разум, осъзнаване, чувства, отношения, емоции; + и - са 2-те страни на Цялото, неотделимо свързани помежду си... П.С. Материята е и Сетивност, а Сетивността е и Удоволствие Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 (edited) Аз пък да ви кажа, че въображението също е материя! Освен това да кажа, да кажа искам, може ли аз, да кажа, аз аз, тъй де, че тук, из тая тема много страхове прозират, на всички участници. Обаче страхът е само проява. Тя не се лекува! На, хапчи фе, лапай! Проява! Холистициииии, дека сте?! Редактирано Май 11, 2007 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 И аз мисля, че въображението е материя и то тази, най-завързващата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 То не е най-здравото въже, а най-здравото е най-дебело и най се вижда и най-лесно го отвързваш. Обаче като не виждаш въжето си, дето е фино и кръжиш около неговия периметър, мислейки, че това ще да е свободата, понеже всички въжета ги няма - точно тогава оставаш завинаги в този периметър... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Именно. А страховете от кое се пораждат тогава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Доста крайни мнения по отношение на въображението. Как ще го използва човек зависи единствено от него. Малко съжалявам, че засегнах връзката му със страха. В тази връзка споменах и участието на паметта и емоциите. По отношение на това какво представлява материята, някой ако има желание може да открие нова тема (пък може и вече да има такава - не съм търсил). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Има много теории за страха: Механичната залага на произхода на емоциите и е доста елементарна, няма да се спирам на нея. На Хенри Ей, която разглежда страха на ниво физиология и е по същество неоджаксонизъм. И на нея не считам необходимо да се спирам. Или тази на Пвлов, който разглежда опростено страха като израз на един рефлекс за пасивна отбрана. Тези на психологичния идеализъм - идеалистическите теории пък утвърждават първичността на психиката и нейната независимост. Фройд е ясен със страха - разглежда корена в раждането и прекъснатото удоволствие и в един латентен, несъзнаван психичен конфликт. За мен по-интересна е теорията на философите екзистенциалисти, които определят страха като неспокойствие, изпитвано от човека пред живота, което го довежда да необходимостта да си поставя метафизични проблеми, засягащи собственото му положение в света. Има една книжка на Kierkegaard "Схващане на страха", където той твърди например, че страхът е реалността на свободата и в крайна сметка страховете възникват в раздвояването между многото възможности и че върховното раздвояване е това, което се разполага и колебае между съществуването и нищото - небитието. Жан Пол Сартр пък има и такава книжка - "Съществуването и нищото", където се излага същата концепция за страха - именно в страх човек осъзнава своята свобода като съзнание за съществуването и именно в страха свободата е в същинското си съществование. Защото както казва Киркегард "не би имало свобода, ако изборът беше определен". А Хайдегер заключва, че "страхът разкрива нищото". Та, кое според вас поражда страха? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 (edited) хехе вниманието е насочено към самата забрана да не се яде от дървото на познанието, която е родило греха у Адам. От тук може да се каже, че именно първият човек е попаднал в рамката на грехопадението. Но дали от първите хора се заражда точката на греха. Човек може с дълбока сериозност да каже, че още от самото си раждане носи емблемата на избора за греха. Но всъщност, хората се замислят истински върху това, едва когато сами са донесли на света вината, понеже е противоречие да те е грижа естетически за греховността. Единственият, който се е грижел невинно за греховността, е бил Христос, но не се е грижил за нея като за съдба, в която неволно е можел да се откаже, а я приемал като свободен избор, поел целият грях на света, да изстрада наказанието за него. http://www.philosopher.hit.bg/ref_20maia.htm "Господи, благодаря ти. Добре е така, по-добре той да ме мисли чудовище , отколкото да загуби вярата в Теб // майката скри кърмещата си гръд ... [Авраам] остаря, не в състояние да забрави какво поиска Бог от него... // майката скри кърмещата си гръд ... ... но Исак загуби вярата си // майката скри кърмещата си гръд ... ... майката ... скри навсякъде май?? ... той се бореше с времето... ... щеха да го осъдят или откарат в лудница ... ...- по добре да си бях мълчал ... ... едва се опитвам да си обясня Авраам и вече се чувствам унищожен ... Проблем 2 Съществува ли абсолютен дълг пред Бог? ... съществуването като индивид е най-страшно ... " Страх и ужас, Сьорен Киркегор Редактирано Май 11, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 12, 2007 Доклад Share Добавено Май 12, 2007 ... съществуването като индивид е най-страшно ... " Страх и ужас, Сьорен Киркегор Да, много може да се говори за страхове- различни видове, различни теории. Хрумва ми и друга хипотеза, (може и някой вече да я е споменал тук преди мен, уви, не прочетох всички мнения): че всички страхове имат един общ корен - индивидуализираното човешко същество, загубило спомена за произхода си, за връзката си със Създателя си, със Света, в който е имало първоначално призвание да бъде, и в който сега не е, то е обречено на разнообразни форми на страх. Може и да се бори с тях- една по една. но вероятно ще се появят нови на мястото на старите. Не е много утешително, че заедно със страха съществува и смелостта. След като не можем да ги разделим... Но този, който открие Пътя над тях е свободен от страха. Това откривам в думите на Джордано Бруно, който след седем години размъквания по затвори, след безброй издевателдтва и изтезания казва на съдиите, произнесли най- после присъдата над него: "Може би вие произнасяте присъдата над мен с по-голям страх от мен, който я приема" (преводът може да не е много точен, но същността е тази) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 12, 2007 Доклад Share Добавено Май 12, 2007 Като прочетох това за Дж. Бруно ми плъзнаха едни мисли из главата, та реших да ги споделя. Според мене душата трябва да приеме формата за да я преодолее и възвиси. Същото трябва да направи и съзнанието по отношение на страховете си. То ги причиства - в това се състои истинското преодоляване. Страховете (ако причистените страхове могат да бъдат наречени страхове) вече са поставени в служба на съзнанието, а не обратното. Как можем да приемем страховете си? - аз виждам пътят за това в наблюдението над тях и всичко свързано с тях, разбирането им и прилагане на отношение на непротивене (на думи може би изглежда лесно ) Как да ги причистим? ; Как да ги възвисим? - Попитайте душата си - само тя може да го направи. От нас се иска само да станем проводници на светлина и (звучи красиво, а красивите неща са трудни ). В крайна сметка не е логично да очакваме, че можем да преодолеем страховете си без да сме достигнали едно сравнително високо ниво на самоосъзнаване и осъществили вътрешната връзка с душата си, така че последната да може по-свободно да се проявява във всекидневния ни живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 12, 2007 Доклад Share Добавено Май 12, 2007 Не случайно зададох въпроса кое поражда страха. Щеше ми се към това да се насочим, към причината. И ако изходим от екзистенциалната философия, че свободата съществува в страха и в страх се осъзнава свободата, то редно е да се замислим за подобна свобода и дали е свобода. Свободата на избора на индивидуализираното човешко същество, загубило спомена за произхода си е пораждаща страха, точно защото му липсва връзката с източника. И тази свобода е лутане в мрак. И тя създава страх. Ако човешкото същество веднъж осъзнае това, ако се обърне към светлината, няма страхове. Понеже, веднъж видял светлината, човек просто остава безизборен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 13, 2007 Доклад Share Добавено Май 13, 2007 Може би един от "създателите" на страх е и умението ни да живеем не само в настоящето, но и в миналото и бъдещето. Зависи, обаче, дали владеем това изкуство с любов. Всяка благословия лесно и неусетно може да се превърне в проклятие, както и проклятието в благословия. Да, избираме светлината - светлината от миналото намираме сега и проектираме в бъдещето - така запазваме любовта. Ако в миналото намерим тъмнината... и с нея правим същото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Криси Добавено Май 13, 2007 Доклад Share Добавено Май 13, 2007 (edited) Здравейте! Скоро прочетох една страхотна книга - “Играта на живота и как да я играем“ на Флорънс Сковъл Шин /www.spiralata.net/ Ето някои откъси от нея на тема страх: "...Трябва да заменим страха с вяра, защото той е само изкривена вяра, той е вяра в злото, вместо в доброто. Как да се отърся от страха? - Като посрещате лице в лице това, от което се страхувате. Лъвът черпи безстрашието си от вашия страх." Редактирано Май 13, 2007 от Криси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Май 13, 2007 Доклад Share Добавено Май 13, 2007 За специалистите има. Защото работят с пациенти, а не с абстракции. За съжаления те го натикват в неосъзнатото .Енергията при нас е средно еднаква не като в елекротехниката слаби токове мрежи ниско,високо напрежение. Съзнаето я управлява . Знанието трябва да стане абстрактно.Не съм против специалистите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Май 14, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 14, 2007 В беседата "Страхът" има много ключове по темата. Ето някои мисли от там: "Страхът е... чувство, вложено в живия организъм да извърши известна мисия." "Страхът подразбира, че в средата, в която живеем, или в условията, при които съществуваме, има известни елементи противни или вредни на нашия живот. Това чувство служи просто да ни предпази от всичко, което може да ни навреди...." "Най-напред човек не е знаел какво нещо е страх. И действително, страхът има двояко проявление: външно и вътрешно...." "Всеки от нас трябва да властва над тях (лошите духове)... За да имаш власт над един нечестив дух, не трябва да имаш неговите слабости. Имаш ли ги, може да си учен, философ, министър, ти ще бъдеш техен роб... Нямаш ли техните слабости, ти си техен господар.... Седем стъпки има, по които трябва да вървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечестивите духове ги е страх от светлината." "Ако се страхувате, всички духове на страха ще бъдат около вас. Затова изхвърлете всички тези слабости от себе си...." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Beoslav Добавено Юни 5, 2007 Доклад Share Добавено Юни 5, 2007 Искам да споделя с вас едно минимално, но интересно преживяване, което събуди у мен интересни разсъждения по повод страха. Преди няколко месеца сънувах, че някой ме напътства. Сънното ми възприятие бе само звуково и последното, което чух бе "тъмнината се страхува единствено от светлината". От тази мисъл си извадих извода, че страхът е противопоставяне на идеи, част от които са по-приемливи спрямо нежеланите. При това противоборство ограничаването на съзнанието (тъмнинаната) възпрепятства пълното въприемане на реалността, което на свой ред води до отдаване на заблудата, ако няма сетивност или стремеж към истината. С други думи тъмнината, от която произтича от страха може да бъде победена единствено от абсолюта (единство на любов, мъдрост и истина). А всеки един стремеж към него предполага осъществяване на връзка, позволяваща ни да възприемем по-пълно светлината, като последната ни защитатава от зловредните влияния на тъмнината. "Tъмнината се страхува единствено от светлината." Ето защо както Иво е цитирал по-горе Учителя, страхът може да бъде победен, а и трябва, за да се освободим от оковите на звисимостта към нисшето у себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Основни форми на страх? Мисля си, че една такава основна форма е срамът! Срамът е страх от мнението на обществото! Страх от нараняване на социалната идентичност! чисто човешки тип страх, той не засяга доиректно тялото и оцеляването му, макар че от старите мозъчни структури, а именно амигдалата, се регистрира подобно на чисто физическа заплаха и се задейства древният механизъм борба или бягство! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Страхът се абсорбира чрез себеотдаване на Светлината. Себеотдаването е вътрешно поведение, излъчено от душевния импулс, търсещ Освобождение от ограниченията на плътта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 15, 2007 Доклад Share Добавено Юни 15, 2007 Най-лесно можем да преодолеем страха си, като престанем да имаме свръхочаквания към живота си, към хората, към себе си. И въобще, по-полека с драматичните ситуации, да не се взимаме толкова насериозно. Нищо страшно няма в нищо, въпросът е да се направи първата крачка, после става лесно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 15, 2007 Доклад Share Добавено Юни 15, 2007 Няма основни форми на страх. Както няма основни форми на любов. Жената е или бременна или не е. Това е. Страх - тъмнина. Любов - светлина. Друго няма. Останалото е разновидности и нюанси, съответно на тъмнината и светлината. Един съвет за тези, които се страхуват от каквото и да е. Когато бях дете, ми свърши добра работа. Излизайте нощно време в най-голямата тъмнина, когато уличното осветление е вече изгасено, разхождайте се сами с часове в тъмното, първоначално из познати улици, а после в непознати. Правете това като първите няколко пъти си представяте, че е ден и грее ярко слънце и виждате всичко. На третия път вече повечето от страховете ви, независимо какви, ще са достатъчно стопени. И така, когато сте правили това многократно, ще се научите да виждате и в най-голямата тъмнина, поне искричката светлина. И когато тя ви води, всеки път тази светлинка ще става все по-голяма, докато се превърне в ден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.