Основни форми на страх. Как да го лекуваме?

[dian2n]

Не желая възраждане на тази тема, но доста пъти се е случвало да изчитам цели теми по даден проблем и в момента в който те завършват, остават доста неизяснени ситуации.

Препрочетох моите писанки от далечната 2007 година (

и минавам да съобще все пак какво е развитието при мен

Може би съм го споделил някъде в някой друг форум, а сега ще го има и тук.

Освен това, че и представа си нямах как да се справя с моя страх , все пак си давах сметка , че в един момент ще се наложи да се започне борба с него.

И малко странно , но след гледането на един филм, нещата за мен вече не бяха същите. Не знам по какъв начин съзнанието ми успя да се убеди в тази идея, но беше като някакво превключване. Явно е трябвало да видя жив пример. Да, знам , че филмите са изкуствено създадени истории, но когато тези истории се върприемат като реално случващи се, за съзнанието това е равносилно на реално събитие. Във филма се разказваше точно за това че ако се страхуваш ще умреш, а ако не те е страх - ще оцелееш. Това предизвика съзнанието ми да преосмисли нещата не от страна на борба със страха (защото докато има борба , има и противник . Това го разбрах доста по-късно и е тема за друг път). Нещо като поглед на ситуацията не от страната на догонващ и никога не успяващ да настигне своята цел, а от страната на вече достигнал я.

То и по тази причина всички мании , фобии, и общо взето психически създадените проблемни ситуации, са много трудно решими от страна на битка с тях, понеже при битката , винаги се наблюдава противника, а докато противника е там , проблемът си остава.

Хубаво са го казали йогите, че в момента в който се запиташ и започнеш да преценяваш своят прогрес, губиш всичко постигнато. Защото да можеш не е да си на различно ниво от преди , а е просто да го можеш. По същият начин, да преценяваш до каква степен си се справил с проблемите си , като ги преценяваш , означава да ги забелязваш непрекъснато , а с това да им даваш и енергия да съществуват.

Още по един начин ще го кажа : да си представим човек който отказва цигарите и е съгласен да ги откаже. Той просто не трябва да мисли за това , как ще е хубаво да не пуши, защото хората които не пушат, никога не мислят така. И колкото повече продължава да мисли от страната на пушачите , толкова и ще продължава неговата борба. Ако просто започне да мисли като непушач - веднага става победител в своята битка.

И вече след като този филм обърна моето мислене, всичко останало беше въпрос на хитроумни психологически трикове с които изчистих и останалите дребни недостатъци.

Известно време си правих затвърждаващи техники за натрупване на положителен опит , след което самото освобождаване на целият ресурс поддържащ тези страхове предизвика възможност за включването му в други дейности и лека полека всички тези неща останаха на заден план , въобще без да ме интересуват.  После възникнаха и редицата въпроси относно по-фини дейности на мисленето , които грабнаха моето съзнание и в настоящия момент интересът ми към отговора на тях  е доминиращ .

 

Редактирано Май 19, 2021 от dian2n

[АлександърТ.А.]

Хубава и актуална тема за днешното ,,ковидално " време  .

Цитат

Да, знам , че филмите са изкуствено създадени истории, но когато тези истории се върприемат като реално случващи се, за съзнанието това е равносилно на реално събитие. Във филма се разказваше точно за това че ако се страхуваш ще умреш, а ако не те е страх - ще оцелееш. Това предизвика съзнанието ми да преосмисли нещата не от страна на борба със страха (защото докато има борба , има и противник .

Има различни начини да кажеш нещо . Горното може да се каже и така , от човек знаещ че вярата не означава непременно религиозност в онзи общоприет смисъл :

--Човек може да поставя вярата си на определено място и така да преживява това място . Тогава се натрупва реален опит .Това обикновенно се прави неосъзнато .

 

Цитат

 

Изглежда, сякаш сборът на всички страхове, които се събират в човешката душевност, се превръща в общ вътрешен страх пред новото, страх пред още непознатите нарастващи сили на издигането (възвисяването), от които се нуждаем във всички области на душевния и външния свят. Но този страх не се проявява в своя истински образ. Съвременните хора биха се срамували, ако този страх би се появил в своя истински образ и те биха го показали.

Основанията за материализма не са споменатите причини, които се изтъкват, а страхът от празнотата, която човек среща, преди да навлезе в духовните светове. В основата на душата този страх дреме, без да е съзнаван, и подтиква хората да възприемат нещата само външно, материално.⁵

Събр. съч. 266/3, стр. 96 [^]   ( Щайнер)

https://www.otizvora.com/2021/11/14359/strahut-hrani-zli-susthestva-koito-sthe-muchat-strahlivite-i-v-budesthe/#footnote_1_14359

 

1.  

 

Редактирано Декември 21, 2021 от АлександърТ.А.