Семейни трудности и реакцията ми на тях

[segregated1]

Здравейте отново, преди време пуснах тема, в която опитах да излея душата си доколкото е възможно. Пуснах нова тема в този раздел, за да мога да получа повече отговори, както ме посъветва един потребител. Нека представя нещата в малко по-различен аспект.

Имам баща, който не обича да поема отговорности, живее и работи извън града, връща се в вкъщи веднъж месечно за по 2-3 дни. Печели добре, но изглежда няма доверие на семейството си, ако изобщо ни чувства като свое семейство. Оставя майка ми да се оправя общо взето само с нейната заплата и пенсията на баба ми, когато се стигне до големите сметки... Майка ми, от своя страна, е зависела почти през целия си живот от хора, които, меко казано, не струват. Това, че е сама жена определно я прави много уязвима и влияе зле на самочувствието й. Това обаче не оправдава хората, които се опитват да я използват по всякакъв начин, но никога не влизат в тежкото й положение, особено тези от "семейството".

Нещата се влошиха след като дядо ми (баща й) почина преди 9 години. Оттогава настъпи някакъв хаос вкъщи, поради липсата на здрава ръка, а и имайки предвид, че майки ми е особено крехка личност. Баба ми също допринася за напражението с постоянния си негативизъм, държи се като дете и винаги е ескплоатирала майка ми за своите собствени цели, без да се съобразява с нейните чувства и желания. Цялата тази липса на подкрепа й се отразява много зле. Тя не знае как да контролира отрицателните емоции, които натрупва и идва момент, в който избухва, буквално изпада в истерия и наистина си мисля, че не е добре с нервите. Изглежда аз съм единственият, който иска някаква реална, положителна промяна. Зарекъл съм се вече да не оставям никой да тъпче нито мен, нито нея, въпреки, че в момента се чувствам ужасно слаб и неуверен. Искам да й бъда упора, но нещата зависят най-вече от нея. Струва ми се, че сама няма да се справи, след като през всичките тези години не е успявала. На мен ми предстои да отида да уча в по-голям град, но не ми се иска да я оставям сама на лешоядите. Обсъждахме различни варианти за измъкване от ситуацията, как да намалим зависимостта си от разни субекти със съмнителна ценностна система. Жалко е и, че няма на кого да се разчита, тъй като хората предпочитат да си обърнат главата, когато видят неприятности. Идеи не липсват, но понякога ми се струва, че тя няма волята да се опълчи, още повече, че често върши разни глупави неща... Но както и да е, тя е добър човек и отдаден родител и не заслужава подобно отношение от хората, на които би трябвало да разчита най-много.

Аз самият вече посетих два пъти психотерапевт, но говорихме повече за мен и не ни остана време за тези неща. Смятам да прекъсна за известно време, поне докато не започна постоянна работа следващия месец, тъй като в нашето положение това е излишен разход.

Дано не съм досадил с дългия пост.

[shelter]

Здравей segregated!

Много искам да ми повярваш, че човек освен впечатление предизвиква и усещане за себе си у другите.

Както и че неуверен може да се чуе/прочете и като неуверЕн.

Много ми допадна твоето "в момента се чувствам".

Още в първия ти пост забелязах яснотата, с която обрисуваш ситуацията.

Възможно ли ти е да приемеш, че в нея има и недостатъчност.Човек и аз включително, когато обхваща "което и да е", може и да пропусне още съществено, отстоящо някак встрани от погледа му върху и което не му/ни се иска да признае/м.

Би ли могъл да си спомниш, как се чувстваше във времето, в което "всичко е било наред"? Как се справяше тогава? Можеш ли да приемеш факта, че съществените промени биха могли да настъпват постепенно и не съвсем забележимо?Че и малък успех, може да се окаже начало на понататъшни по-големи?

Любопитен ми е избраният от теб ник.

Възможно ли е той да показва желанието ти, да се отделиш от онова, което те заобикаля, но привързаността ти към майка ти да те задържа?

Смяташ ли, че това отделяне може да настъпи и символично - чрез промяна на твоите маркери?

Казваш, че бащата не е тъй отговорен, както би трябвало да е.Че майка ти е крехка личност, че баба ти ви изпълва с негативизъм, че дядо ти е бил "здравата ръка", че около вас има, "лешояди", които ви тъпчат.

Би ли се огледал и за друго, което не е тъй ярко ангажиращо те?

Много ми допадна решимостта ти /пишеш, че си се зарекъл/ .

Смяташ ли, че един конфликт може и да не бъде тъй силен, когато се освободи от "теснотата" на гледната точка? Вероятно плановете, които имаш ти дават и силата да ги осъществиш?

Би ли приел, че могат да се намерят и хората, с които и чрез които, те могат да бъдат реалност?

Струва ми се, че има деца, които някак твърде рано порастват в семействата като твоето. Когато бащата в семейството липсва, синът се "товари" с неговата роля на стожер. Роля не е случайна дума. Има майки , които са и бащи/ или обратно/, но и такива, които сякаш са непорасли деца. Понякога ролите са, като че ли негласно договорени.

В края, посочи ми, моля заглавие на песен или разказ, или книга, или каквото ти хрумне! За мен е важно.

[Katya Belopitova]

Здравейте отново, преди време пуснах тема, в която опитах да излея душата си доколкото е възможно. Пуснах нова тема в този раздел, за да мога да получа повече отговори, както ме посъветва един потребител. Нека представя нещата в малко по-различен аспект.

Имам баща, който не обича да поема отговорности, живее и работи извън града, връща се в вкъщи веднъж месечно за по 2-3 дни. Печели добре, но изглежда няма доверие на семейството си, ако изобщо ни чувства като свое семейство. Оставя майка ми да се оправя общо взето само с нейната заплата и пенсията на баба ми, когато се стигне до големите сметки... Майка ми, от своя страна, е зависела почти през целия си живот от хора, които, меко казано, не струват. Това, че е сама жена определно я прави много уязвима и влияе зле на самочувствието й. Това обаче не оправдава хората, които се опитват да я използват по всякакъв начин, но никога не влизат в тежкото й положение, особено тези от "семейството".

Нещата се влошиха след като дядо ми (баща й) почина преди 9 години. Оттогава настъпи някакъв хаос вкъщи, поради липсата на здрава ръка, а и имайки предвид, че майки ми е особено крехка личност. Баба ми също допринася за напражението с постоянния си негативизъм, държи се като дете и винаги е ескплоатирала майка ми за своите собствени цели, без да се съобразява с нейните чувства и желания. Цялата тази липса на подкрепа й се отразява много зле. Тя не знае как да контролира отрицателните емоции, които натрупва и идва момент, в който избухва, буквално изпада в истерия и наистина си мисля, че не е добре с нервите. Изглежда аз съм единственият, който иска някаква реална, положителна промяна. Зарекъл съм се вече да не оставям никой да тъпче нито мен, нито нея, въпреки, че в момента се чувствам ужасно слаб и неуверен. Искам да й бъда упора, но нещата зависят най-вече от нея. Струва ми се, че сама няма да се справи, след като през всичките тези години не е успявала. На мен ми предстои да отида да уча в по-голям град, но не ми се иска да я оставям сама на лешоядите. Обсъждахме различни варианти за измъкване от ситуацията, как да намалим зависимостта си от разни субекти със съмнителна ценностна система. Жалко е и, че няма на кого да се разчита, тъй като хората предпочитат да си обърнат главата, когато видят неприятности. Идеи не липсват, но понякога ми се струва, че тя няма волята да се опълчи, още повече, че често върши разни глупави неща... Но както и да е, тя е добър човек и отдаден родител и не заслужава подобно отношение от хората, на които би трябвало да разчита най-много.

Аз самият вече посетих два пъти психотерапевт, но говорихме повече за мен и не ни остана време за тези неща. Смятам да прекъсна за известно време, поне докато не започна постоянна работа следващия месец, тъй като в нашето положение това е излишен разход.

Дано не съм досадил с дългия пост.

Здравейте! Прочетох вашите изповеди и те много ме развълнуваха. Бих желала първо да ви поздравя за това, което правите в момента, търсейки изход от вашата не лека ситуация, при това изход не само за себе си, а и за майка си, към която изпитвате отговорност и благодарност, за това, че е била до вас и то по начина, по който може. Много добре е и това, че сте посетили психотерапевт, което също показва, че имате воля, постоянство и обикновено това са качества, които винаги водят до успех, понякога успехът идва по-късно. Това, че при психотерапевта сте говорили повече за вас е напълно естествено, защото независимо от това, с точно каква т.нар. "заявка" или за кого се отнася тя, отивате при психотерапевта, той може да помогне на този, който търси помощта. А тъй като семейството е един организъм (независимо в какво здраве се намира той или кои органи в него боледуват), когато започне да се лекува един от органите, започва да се оправя и целият организъм.

Бих желала да ви кажа няколко думи за възрастта, в която се намирате, защото това е много важно и за вас самия, за да можете да разбирате това, което се случва във вас. В този период от 14 до 21 години вие преминавате през така начерения "пуберитет", усещате се вече самостоятелна личност и тогава е важно да може да се отделите от семейството, за да поемете вашия личен път. Тогава е важно да имате идеали, към които се стремите, все по-важни стават за вас разгръщането на собствената ви личност, стремежът към свобода и независимост. Външната свобода се изразява в поемането на отговорности за да можете да поддържате равновесие. За вас започва да става много важна истината, осъзнавате вътрешната си свобода, въпросът "Кой съм аз?" започва много сериозно да ви занимава - и то във всички важни за вас сфери на живота ви. На 18 години и 7 месеца човек преминава през един важен момент в своята биография, който се нарича лунен възел. Тогава започвате по-ясно да усещате своя път в живота, започвате по-силно да усещате собствената си личност, тогава е възможно и да усетите вътрешно в каква професионална област желаете да се развивате. Може да се каже, че тогава настава преходът от юношеството към живота на възрастните, зрели хора. Обикновено когато човек не го осъзнава това, се случва нещо, попада в някаква житейска ситуация, може да се каже и криза и му се налага да преосмисля или осъзнава нещата от живота си. В този период за вас става важно самовъзпитанието, търсенето на идеали и на ценности, търсенето на истината и автентичността. Истината има три страни: научната истина (всичко свързано с ученето в училище и в университета, за тези, които продължават обучението си, както е случаят при вас), психологическите истини (за общуването с близките, приятелите, другите хора) и духовните истини (за ценностите в живота, който всеки от нас изгражда). Вие изграждате критичното си отношение и ето, вие не можете повече да понасяте това, което наблюдавате в семейството си, боли ви от страданието, което усещате при майка си и баба си, безразличието на баща си. Възможно е и той да изпитва страх от несправяне със собственото си семейство.

Но каквито и да са причините за това, за вас е важно в момента да можете да намерите изход от собствената си ситуация. Защото изходи от всяка ситуация има, не винаги ги виждаме и не винаги успяваме да ги преценим предварително като такива. Както казвате, "идеи не липсват". Вие желаете да бъдете опора на крехката си майка и щом вече имате това желание, със сигурност ще успеете, защото желанията ни винаги се сбъдват - рано или късно, но най-вече, когато сме готови за това.

Загубата на близък човек (който при това като дядо ви, починал преди 9 години, очевидно е внасял сигурност в семейството ви и ред) е нещо, което е част от нашия живот. Но те си отиват от видимия ни свят, но продължават да живеят у нас, вътре в душата ни и много често може да се случи, че връзката ни след това с тях да продължи да бъде по-сила на вътрешно ниво. И можете вътрешно да отправяте към дядо си въпрос, когато търсите начин за справяне, отговорът може да дойде по най-неочакван начин.

Друго нещо, което можете да правите, е да си казвате молитви или формули, защото те винаги са много силни и ни помагат във всякакви ситуации в живота.

Пожелавам ви от сърце да откриете в себе си силите, които ще ви бъдат необходими в този така важен период от вашия живот!

Любов и светлина!

[д-р Тодор Първанов]

А, кой знае, може би щях да променя света

Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях:

ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света.

Анонимен автор

Започни от себе си

[segregated1]

shelter, със сигурност пропускам нещо. Опитвам се да гледам отгоре на нещата, като на пъзел, който трябва да се нареди, но засега не успявам. Може би имате нещо предвид? Когато "всичко е било наред" е силно казано. Преди години бях повече безгрижно дете, умеех да се сприятелявам, ситуацията вкъщи не беше кой знае колко по-различна обаче. И общо взето винаги съм се чувствал не на място. В последните години това усещане се изостри и изпаднах в някакво необяснимо състояние. И да, със сигурност си умирам за малко свобода, да се откъсна от тягостната атмостфера у дома и в училище. Но може би първо трябва да се почувствам свободен в себе си. Да се освободя от страховете и комплексите си.

Струва ми се, че хората около мен просто не искат да се променят, не приемат съвети и предпочитат да тънат в нещастието пред това да действат. В този ред на мисли може и в цитата на hip да се крие истината. Ще опитам. Със сигурност има хора, които биха ми помогнали да успея в плановете си и да се превърна в човека, който искам. Може би точно от такива хора имам нужда в момента. На края ще се спра на "Дъщерята на Калояна". Книга, която ми е оставила ярка диря в съзнанието.

Katya Belopitova, идеали и принципи не ми липсват, даже си мисля, че ми идват в повече и ме обременяват. Другото е, че не се чувствам особено способен да ги следвам в момента. Мисля, че като най-важни ценности при мен се оформят справедливостта и търсенето на истината. Общо взето се стремя и към трите вида истини, които вие споемахте.

[Katya Belopitova]

segregated1, да, слава Богу, имате много идеали и принципи. С течение на времето вие сам ще разберете кои са важните за вас към дадения момент идеали и принципи. Тези неща не се дават веднъж за винаги, а с опита, който непрекъснато трупаме, те се променят. Опитът идва не само от това, което научаваме и работим или от общуването с близки и непознати, от книги и други източници на информация, а и от това, което преживяваме вътрешно (често това е незабележимо за околните хора!), от емоционалните ни преживявания, страдания, колебания, съмнения. Този вътрешен опит ни обогатява и ни помага по-нататък. Той ни помага след това да разбираме по-добре хората, с които влизаме в контакт, но също така ни отваря очите и ни дава обяснения затова, защо близките ни се държат по един или друг начин. Когато придобием това усещане и разбиране (което не означава, че трябва да го приемаме) за тяхното поведение, когато сме отворени към различието (че той не реагира и не чувства като нас самите) у другия човек (независимо кой е той - дали близък, на когото държим, или на когото разчитаме или не толкова близък, но с когото се налага да общуваме, било то състудент, колега, човек, с когото пребиваваме известно време), тогава ни става и по-лесно сами да се справяме с тези чувства, когато се появят у нас, по-лесно можем да си обясняваме нещата, а и по-лесно можем да си намерим приятели.

Всъщност не споменавате нищо за това, което ви помага да се оправяте досега със ситуациите, в които се намирате или с това, което се случва около вас. Освен от спомените ви за семейството, може би как дядо ви се е справял, от книгите също, имате ли човек, с когото можете да споделяте, когато ви е тежко на душата? Въпреки че и при мен беше така, че гледах сама да се оправям с тежките за мен ситуации, или защото не знаех как точно да ги споделя, притеснявала съм се, или пък не съм искала да ги товаря с моите проблеми.

Казвате, че справедливостта и търсенето на истината се оформят при вас като най-важни ценности, което ме кара да съм спокойна за вас, че сте на правилния път. Пожелавам ви успех по този път, който може да не е толкова лек, но вие вече сте тръгнали по него.

Светлина и любов!

[shelter]

да се превърна в човека, който искам.

segregated1,

ето как аз, говорейки за другия и показавам, каквото правя.Пропуснах 1-цата в първото си обръщение към теб. И понеже подобно ситуации са много чести при мен си мисля, че говорейки за желана промяна, човекът вече е започнал да се променя.

Докато си мислех за теб и тази пропусната от мен цифра поподнах на цигтат от Чуан-дзъ."Едното е едно, но което не е едно, също е едно." Не знам дали си свикнал с парадоксите в мисленето, но аз навикщнах да съглеждам и липсващото, неизказаното, когато чета.Имаше още едина мисъл на Джубран Халил, която ще ти цитирам по памет, че човекът не е в онова, което споделя, а в онова което премълчава.

Сега погледни, какво се получава.Можеш да го разшириш.

Липса на отговорност - отговорност.Баща

Негативизъм - позитивизъм.Баба.

Крехкост - гъвкавост, сила.Майка.

Можеш да посочиш и други качества на хората, с които си в заедност.

Ако всичко това го затворим в кръг, наречен segregated1, ще се получи цялото.

Носрат Песешкиян казва, че вината трябва да се търси в конфликта, а не в двете му страни.

А аз казвам, че човек е средата на половините.

Бих благодарила на безотговорния, защото ме прави дейна и достойна.

На негативно мислещия, защото ми дава възможността да огледам по-обстойно евентуалното препятствие.

На крехката си майка, която показвайки слабостта си, ти показва и предпазва и "лешоядите".

Вярно е, че на думи звучи някак приповдигнато, патетично /"Прави добро от злото, защото няма от какво друго да се направи."/, но мисля може да се изнамерят примери в реалността.

Като казах реалност се сетих, че реализмът не се припокрива винаги с онова, което всеки от нас приема за справедливо, но пък добронамереността и добротворството, ако не изцяло, то поне частично не са химери.

От опит знам, че промененото поведение променя и последиците.

И пак вчера, заради теб запомних, как Александър Велики казвал:"Ако не бях Александър, щях да искам, да съм Диоген". Помисли ако искаш и върху това.

Има великолепни музиканти, но има и великолепни композитори.

А, инак тази книга "дъщерята на Калояна" ще взема да я намеря най-после, че съм я чувала и от други.

И пак в края , ако ти се играе, а аз обичам да се правя на психоаналитик - това име Калоян/а напомня ли ти нещо !? Какво ти хрумва след него или ако поразбъркаш буквите например!?

Много ми се иска да ти покажа една песен от филм, който вероятно е по-"възрастен" от родителите ти.Може и да го намеря.

[segregated1]

Катя, точно това, че разбирам какво правят и защо го правят хората около мен, ме вбесява още повече. Вбесява ме, че не виждат това, което виждам аз. Има една неосъзнатост при тях, която ме влудява. Сякаш нарочно си затварят очите, отказват да се вслушат в другите (не говоря само за моя случай, това ми е наблюдение като цяло), отказват да се подобрят, да поправят грешката си... Ще кажете всеки трябва да е поне малко егоист, така е, но границата, която аз мислено си поставям, я виждам прекрачвана всеки ден.

shelter, аз като човек, който бързо си променя настроенията мога да представя един малко по-различен образ на майка ми, който нахлу в главата ми вчера-онзи ден. Имаше едни дребни случки, които със сигурност ми доказаха, че тя предпочита да се прави на жертва, да насажда вина у другите пред това да се изправи срещу съдбата си честно и достойно. Което със сигурност говори, че реално не може да й се има доверие. Тя "обича" да върши разни необмислени неща, но последствията рано или късно идват. Предизвиква състрадание у мен, защото, както казах е сама и без сериозна подкрепа. Все повече се съмнявам обаче дали ме оценява като приятел и човек, в когото може да потърси разбиране. Всъщност това е сигурно, но когато аз се нуждая от разбиране получавам пренебрегване. Така е било винаги, за съжаление.

[Katya Belopitova]

Здравейте, segregated1, като четох думите ви, се сетих за следната притча, която всъщност много обичам, за залата с 1000-та огледала:

Имало един храм, в който се намирала зала с 1000 огледала.

Веднъж едно куче се загубило в този храм и стигнало до залата с огледалата. Започнало да лае, а срещу него 1000 мними кучета. Като видяло, че те също му се зъбят и ги вижда как лаят, то ставало все по-агресивно, докато накрая му се пръснало сърцето и то умряло от удар.

След известно време пак куче стигнало до храма. Било уморено от дългия път, гладно и жадно и влязло в храма да потърси храна и подслон. Озовало се в залата с 1000 огледала. То също видяло себеподобните си. Какво се случило? Замахало любезно с опашката си и 1000 кучета му отговорили със същото. Кучето радостно и доволно напуснало храма.

Подарявам ви я и освен това мога да ви препоръчам една книга, която много ме впечатли преди няколко месеца, когато я прочетох и ми се струва, че ще ви разкрие много неща и за вас самия, подзаглавието е: Всяко пътуване има таен смисъл, който пътуващият не осъзнава... Книгата е от Дан Милман, който е бивш световен шампион по спортна гимнастика, инструктор по бойни изкуства, университетски преподавател и професор в колеж. Казва се "Пътуванията на Сократ", издателство Юнивърс Нова епоха, 2008. На български са излязли и поне още три негови книги, така че си мисля, че и те си заслужават, но аз прочетох неговата за Сократ, която миналата година беше бестселър в Германия. В предговора към тази книга за изданието в България, Дан Милман пише през април 2008 г. следното: "тази книга, която държите в ръцете си, е повествование; други са практически наръчници без никакви елементи на художествена измислица. Заедно те съставят пълен курс на обучение в "Пътя на мирния войн" - един подход към живота с мирно сърце и войнски дух, защото за да живееш и обичаш в този свят, се изисква смелост."

Пожелавам ви от цялото си сърце смелост!

Светлина и любов!