Човекът в градския транспорт

[Донка]

Вчера в автобуса контрольорката беше нападната с обиди, крясъци и закани за побой от група развилнели се младежи. Автобусът не беше празен. Имаше доста хора. Включително и доста яки мъже. Хулиганите бяха само 4-ма. Аз не издържах и се обадих в защита на жената, която си гледаше работата. Насмалко щях да го отнеса... Добре, че ватманът спря и дойде да въведе ред. Извикаха полиция по тел. и ги свалиха. През цялото време пътниците в автобуса седяха мълчаливо със стъклени, непрозрачни очи... Това, което ме шокира е изменението на хората. Само преди няколко години щяха да се обадят поне няколко човека. А сега - мълчание и безразличие.

Накрая прибирайки се, установих, че почти съм забравила за момчетата, които направиха скандала и налетяха да бият контрольорката. В съзнанието ми останаха празните погледи на другите пътници. Този спомен се запази и до сутринта. Затова и написах по-горните постове.

Много трудно намерих думите за тази тема. Мисля над нея вече трети ден, провокирана от думите на Ани (Благодаря ти, сестричке!)

Стигнах до извода, че като жител на малък град, нямам опит с подобни случаи в нашия градски транспорт. Редът в него и обичаите и атмносферата на малкия град е съвсем различна от тази в София. Живяла съм и в по-големи градове, много по-големи от София, но и там не съм попадала в подобна ситуация.

Затова реших да се допитам до всички вас.

Каква е причината за напрежението и конфликтите в градския транспорт? Какво според вас е адекватното поведение на пътниците в случай на нередно поведение? Всички да вземат отношение и да се включат или да оставят на водача и контрольора да си овладеят ситуацията?

Има ли друг начин? Какви са традициите и поведението на пътниците в такива ситуации в европейските (и не само) страни?

[tomodashi]

Пак ли започваме с детски истории.

Аз в софииски автобус съм   виждал няколко пъти как пребиват хора.

И хората си седят безучастно.Особенно яко беше веднъж как едно борче млатеше един старичък пътник,нещо се беше заял с него и го свлече на земята и бои и шутове.Та така доста спирки го млати и не спираше.А на хората не им правеше впечатление.

Силният бие слабият.Викащият бие дрипавият.Това е толкова нормално и естествено.

[Guest Fut]

Явно София ти влияе зле, време е да смениш обстановката.Да ти призная честно и на мен не ми е комфортно там, ходя само когато се налага и едва чакам момента в който ще се прибера, а усещанията се ми.... да не ти разказвам .

П.П. Донче, аз съм попадала в страховита ситуация в градския транспорт в София, още ми настръхва косъма като се сетя. На никой не му пука за живота на другия грам.

Редактирано Юни 10, 2009 от Fut

[Креми (късметче)]

Да, така е в големия град.

На огромното мнозинство проблемите са им дошли изглежда не до гуша, а до над ушите. Давейки се в собствените си преживявания, нямат сили за благородство.

И още фактори има - не ми се прави разбор на събирателния образ на софийския гражданин или "гражданин".

Което влече още социални проблеми, т.е. проблеми за всеки от нас. Колелото се е завъртяло в една посока и единични геройства не го връщат назад.

Та ние мълчим за къде по-важни неща!

Редактирано Юни 10, 2009 от късметче

[Guest azbuki]

Виждала съм "ужасни неща" къде ли не. Тихото пиянство и застоя в малките градове също са проблем, макар и да не са чак толкова ужасни на пръв поглед. В града съм виждала както много затворени хора, така и много отворени и широки души. Вярно, в града има едно струпване на хора на едно място, което е изнервящо и много хора откачат от него. В това оношение София е много по-стресираща от Берлин. Тук живеят 4,5 милиона на една площ по-голяма от Париж. В София са два и повече милиона на една площ която е поне пет пъти по-малка от Берлин. Да не говорим за мръсотията, безредието, шума, неизползването на зелените площи, лошата емоционална атмосфера. Представете си в София как един човек влиза в метрото, отваря книжка и се зачита. За мен пътят към дома е възможност както за четене, така и за почивка, медитация. Всеки е някъде си в себе си, но като отворите очи и погледнете хората, много от тях ще ви се усмихнат. Освен обявяването на станциите, обкновено в транспорта е спокойно - макар и сбивания да съм виждала, и вандали и какво ли не. Някак си дори не става дума за това, че някой се бори срещу тези неща, ами толкова спокойствие и хармония има в заобикалящата среда, че ония сами се изнасят, ако ли не... има си органи, които се грижат за това - наистина! А за природата... Представете си как в София хората излизат на тревата по парковете да се пекат. Това явление тук в Берлин нарекох "моя личен Тибет". На една поляна едни си правят грил, събрали се понякога цели семейств, други се пекат, трети се спрял с колелото и се зачел в книжка, разни влюбени са налягали и се кефят на слънцето (и един на друг). И насред това аз си седнах да си дочета преди време Хесе и се чувствах... в моя личен Тибет - сред всички тези хора и все пак сама, но с едно усещане за "заедно".

Удивително е изобщо каква прекрасна природа има България и какъв потенциал имат хората, но до каква степен не уважаваме тази природа, не знаем в града как да се свържем с нея - а можем. В Берлин всеки най-елементарен "гьол" е езеро, поддържа се и се посещава, хората се чувстват свободни от предразсъдъци да протегнат ръка и да докоснат тая земя, да легнат на нея... тия прости неща. Уважава се спокойствието, не видях нито един немец с касетофончето с чалгата да се качи на Мальовица. Дори и с риск да се пребие в тоя камънак това беше направила една група българи... Тая воля ако можеше вместо за мъкненето на касетофончето да се вложи в нещо друго...

Това замърсяване с шум, с боклуци, с отрицателни емоции, което си причиняваме, това си е изцяло от нас и няма как да се промени, ако не се променим ние. Прекалено сме обременени от предразсъцъди, минало, неореодолени неща в себе си... Може би ще е нужно много неща да разрушат българите, за да си спомнят, че са ценни и да започнат да ги пазят - или поне да пазят това, което е останало и да възстановят каквото има да се възстанови. Още не съм видяла такива процеси, но прибиранията ми са редки и наблюденията вероятно повърхностни... Може и да е изгряла вече надеждата.

Редактирано Юни 10, 2009 от azbuki

[Донка]

Благодаря на азбуки за споделеното! Имам конкретен въпрос към теб

Ако в градския транспорт в Германия се случи нещо нередно - каквото и да е - какво е участието на пътниците, които са свидетели на станалото? Кой се справя със ситуацията и как? Имаш ли конкретни примери?

Все пак според мен е хубаво да се научим на ред от хората, които вече са намерили начин да го въведат.

Какво според вас, живеещите вън от България "прави" реда в градския транспорт - съзнанието или контрола?

[Guest azbuki]

Не знам какво да кажа. Удивителното тук е че хората не реагират по-скоро, но това не е свързано със страх, а с нещо като толерантност и някаква доза мъдрост. Поведението е изчаквателно и немецът по-скоро има тенденцията да не вдига скандали (това си е наш южняшки специалитет), а да уведоми отговорните лица те да се занимаят. Погледите не са стъклени, а преценяващи. Вероятно водачът ще се обади по радоостанцията (има камери във всички превозни средства) и на следващата станция ще има "засада", при което индивидите мирно или за яката ще бъдат разходени навън. Видях веднъж едни нацита, които влязоха на любимия си ден 1ви май и почнаха да говорят разни доста агресивни неща на висок глас. Немците такива неща обикновено ги гледат като препарирани. Не се месят, но не одобряват и докато няма насилие и реална опасност не се месят, но са силно притеснени. Един възрастен мъж обаче на тия тогава им извика: "Raus!" ("Вън!"). Явно му беше писнало да ги слуша - а на немеца доста му трябва, за да му писне дотам, че да викне. Но това не бяха наистина опасни хора. Просто вандалчета с агресивни убеждения. Веднъж видях как един го извеждат от градския влак "за яката". Не знам какво беше направил, но полицаите имаха доста решителен вид. Изобщо тук органите на реда са безмилостни, ако има реално нарушение. Но и за тях има ред - не издевателстват и не са продажни като нашите полицаи. Затова и хората не се хвърлят да помагат, а се обаждат където трябва. Според мен това е разумно, защото на всички се създава съзнанието, че никой няма да се "разправя" с тях, но си има кой да ги закопчае и окафези безапелационно, ако прекрачат всички граници. И като се случи веднъж след това им държи дълго. Някак си има и контрол, и ред, и съзнание. И ме удивява как всичко правят без скандали...

Сетих се и за един случай, когато ватманът на трамвая спря превозното средство, излезе от кабината си и дойде чак до другия край на трамвая, за да разбута един заспал човек и да го попита добре ли е. Явно го беше видял на камерата. Онзи беше май малко пиян и затова лежеше малко странно, смотолеви нещо "Добре съм" и ватмана се върна и си подкара трамвая. Аз дори не го бях забелязала тоя човек, но ето че някои хора докато карат гледат какво става и ги е грижа някой да не е припаднал. Не знам... много добре ми действа Германия от гледна точка на това, че това е едно действително функциониращо общество и ми е много жал че в България това е напълно разрушено - а някога го имаше също.

П.П. Често това, което работи, е просто страхът. Не съзнанието. Примерно спомням си как един път си карам аз по път с предимство с колелото, при това се намирам на пътека за велосипеди, и виждам на следващата пряка как един в някакъв Мерцедес пресича пътеката за велосипедисти и се кани просто да влезе в главния път. И се изтегляше вече напред, съответно беше освободил пътеката, когато изведнъж заби спирачките и даде заден. И аз в този момент нямах много време да набивам спирачки, той ми пресече пътя на заден, а аз за да избегна безценния му автомобил направих рязка дъга и се озовах... заловила се за един стълб, колелото ми на земята, но... абе без сериозни последствия, да живее стълба и здравите ми ръце. Попсувах малко. И въпросният шофьор, някакъв келеш с приятелката си, на която явно искаше да се покаже с новата си кола, се канеше да ме зареже. Колко му е да отпраши с колата. Но приятелката му му извика "стой!", той спря чинно, излезе от колата, дойде така малко дежурно да ме попита как съм. Аз си излях душата (обилно) и той си замина. През това време всички видели произшествието седяха като заковани на кръстовището и тръгнаха чак след като нещата видимо се бяха изяснили.

Къде е хватката? Ако аз реша да се оплача от този, чака го глоба вероятно. Но положението е едно от най-тежките възможни, независимо от тежестта на нарушението, ако е причинил нарушение и не е останал на местопроизшествието и не се е уверил, че съм добре. Тогава ще му свалят ризата от гърба. Не знам точно каква е санкцията, но знам че за забягналите независимо от какво нарушение, е най-тежка. Затова и приятелката му извика да спре и затова всички спряха, докато всичко се изясни. И просто човек вижда как тази система работи като му се случи нещо такова. Всички знаят какъв е законът и се съобразяват с него. Някои, защото са убедени в неговата правилност, други просто от страх. Ефектът е същият.

Редактирано Юни 10, 2009 от azbuki

[Слънчева]

Аз бих анализирала коя е причината довела младежите до тази агресия? Защо вече често я виждаме с различни прояви? - Просто е, ние не можем да търпим различното. Всичките лоши външни условия ние не използваме за личностно израстване. Липсва възпитание...

Изобщо проблемите са много и то дълбоки.

Хората пък, които не искат да реагират просто се страхуват или им е писнало да са лъгани и не вярват, че нещо миже да се промени...

Да, много хора са като 'зомбирани', сякаш не се замислят, ей така на течението са се оставили. А има и други, на които това е изгодно, за да са си добре и да могат да управляват лесно....

Как да се решат проблемите ли?-Съзнателно! Всеки от себе си да започне.

Прави на другите това, което искаш на теб да направят.

Например-Неприятно ми е да ми изхвърлят боклуците от балконите и те да падат там, дето съм измила сега. За това аз никога няма да го правя, защото зная колко е неприятно. И ще продължа да чистя, защото се надявам, че на някого ще му хареса чистотата... и т. н......

Редактирано Юни 10, 2009 от xameleona

[Guest hrisko_89]

Относно посочените по - горе случки в градския транспорт. Според мен полицията трябва да се намесва твърдо и да удря по някоя палка на такива хулиганчета, добре ще е да има и глоби, и обществено полезен труд. Само така ще се оправи тази държава. Сигурно ако има пляснат по една палка и ще вземат да цикат, да мякат : " ама демокрацията, ама правата ни, ама какво е това ...", накрая ще изкарат полицаите виновни. Не може така, редът трябва да се уважава. Някои си мислят, че като е демокрация трябва да е и дивокрация. Има държави дето са демократични, там доколкото съм чувал общественият ред е на по - добро ниво, и гражданите също са по - активни. Тази пасивност е проникнала в българската душевност заради два периода : един 45 годишен и един 500 годишен, преди това също е имало около 170 години период на чужда власт в земите ни. Просто много ни се е налагало да се снишаваме, за да оцелеем и това е станало сериозен проблем.

[Надеждна]

Случката, която Ани е споделила е наистина потресаваща. Когато през март си бях в България и аз присъствах на една "демонстрация на свобода" или "дивокрация", както оригинално се е изразил хриско, от група тинейджъри. Още с качването си в автобуса започнаха да крещят, да се блъскат - съвсем умишлено сякаш се опитваха да предизвикат някой да им направи забележка и от там да се започне нещо "по-интересно" за тях. Повечето хора се опитваха да се правят,че не ги забелязват, макар че на никой не му беше приятно да им слуша произнесените силно даже цинизми. Човекът, който продаваше билетчета, им направи забележка, аз се обърнах на няколко пъти и ги изгледах многозначително - честно казано, не знаех как да реагирам - хем да не им направя кефа, като се поддам на предизвикателството им, хем да им дам да разберат,че прекрачват границата и е крайно време да се спрат!? Останалите пътници бяха възрастни хора и точно, както Ани го е описала, се правеха,че не забелязват, гледайки през прозорците или в друга посока, без да виждат нищо...

Не съм попадала в Норвегия на скандални случки в градския транспорт, но пък имам наблюдения на такива по хотелите и заведенията, в които съм работила. Общо взето всяко място, което може да бъде застрашено от нарушаване на спокойствието и мира на гостите му, е снабдено с охрана, която е възможно да не забележиш на пръв поглед. А там, където няма, има дежурен полицейски телефон, но истината е,че съм била свидетел и на много бавна реакция, да не кажа "след дъжд качулка" от страна на полицията, каквото сме виждали и у нас. А хората - подобно на описаното от азбуки - предпочитат да не се намесват, но е имало и случаи, в които го правят. Обяснимо е нежеланието за намеса в подобни ситуации, никой не иска да си създава допълнителни проблеми и затова най-доброто разрешение в случая са добре уредени от държавните органи правила, което на нас най-много ни куца - как да са уредени добре, като често управляващи представители ги престъпват и нарушават обществения ред. Това навлизане в пространството на другия, демонстрирайки сила, сякаш е едно от най-големите съблазни за много от тях... Та, и аз като xameleona, мисля, че предпоставките за агресията на младежта у нас са много и дълбоки - агресията е и в семейството, и на улицата, и на всякъде... Ако в близост има по-едри мъже, биха могли да помогнат, но в някои случаи, както при Ани се е получило, обаждането само на една жена, може да се окаже фатално и за нея самата, пък и въобще и за други по-слаби физически хора...Ако хората имат доверие в полицията и са добре информирани за телефоните, на които могат да се обадят, най-добрата проява на съзнание според мен е да го направят по най-бързия начин, защото саморазправата би могла да доведе до много по-тежки последствия, макар че понякога е неизбежна... Всичко зависи от случая...

Мечтая си и аз да видя България в картините, които азбуки е описала за парковете на Берлин. Вижадала съм го и тук в Осло, в Берген... Никога не ми е изглеждало трудно да не създавам дискомфорт у другите, да не правя онова, което мен самата би ме подразнило, ако някой друг го направи... Това би трябвало да се неписаните правила на нашето съзнание, но си мисля, че за да заработи на всички нива и масово сред повече хора, държавата трябва да се намеси - с глоби, със санкции, безкомпромисно, които биха държали ситост дълго време у нарушителя.

Редактирано Юни 10, 2009 от Моника13