Семейството ми се разпада

[uliana]

Здравейте! В търсене на решение попаднах на вас. Искренно се надявам да ми дадете съвет и да се справя с проблема.

С мъжът ми сме женени от близо две години, имаме дъщеря на годинка и три месеца. Той е на 31, а аз на 25 години. Връзката ни започна бурно и страстнно както при всички връзки. Живяхме заедно около година, аз забременях и с еоженихме. Отношенията ни бяха отлични, разбира се сме се карали, но много бързо ми минаваше и на мен и на него. Купихме си апартамент с кредит. След около 3 месеца от нашата връзка той започна да играе на една игра на компютъра, аз мислех че ще е нещо мимолетно, защото ми отделяше внимание и на мен, говорехме си, вечеряхме заедно, излизахме и т.н.

Бременноста ми бе много тежка, но той не забрави хобито си, играеше вече до 2.00 - 4.00 през ноща, от 21.00 часа вечер. Но ми помагаше в домакинството и някак си не съм се чувствала самотна.

От момента в който се роди дъщеря ни всичко се промени. Той започна да играе от 20.00 часа до ... (различно) сутринта - два, три, четири. Аз съм говорила с него, викала съм, изпадала съм дори в нервни кризи, реших по едно време че ще се разделяме, но някак си имах все надежда. Освен непрестанната му игра, той не споделя с мене, не говори за нищо, вечер не си ляга с мене, а за секс ако се случи два три пъти в месеца ще е добре. Помислих си че аз съм причината, тъй като много напълнях по време на бремеността той отрича. Говорила съм много пъти с него, той изтъква като причина че аз съм нервна, крещя, не казвам нищо хубаво и весело, че не мога да отида аз първа и да му се извиня, това е така, но всичко е в следствие от неговото поведение.Казва че няма да с епромени повече и е направил, много жертви и компримиси, но като го попитам какви, не ми казва - мълчи или:'Сети се сама' За жалост намесихме родителите си и стана още по голяма каша. Да не говоря за това, че според него той няма никакви задължения в къщи, че не е жена и той като се пребере от работа може да си седне пред компютъра и да си играе, докато аз въртя всичко из къщи.

Лошото е, че с течение на времето аз се чувствам ужасно, понякога се обвинявам, че си съсипахме както нашите животи, така и на детето, понякога се опитвам да направя някаква по хубава и ведра обстановка, но отй се възползва от усмивката ми и веселото ми настроение и пак е строен пред клавиатурата. От две седмици се опитва да НЕ играе в понеделник, сряда и петък, като събота и неделя играе почти 10 часа. Ще ме попитате , а когато не играе какво прави - СПИ, ГЛЕДА ТЕЛЕВИЗИЯ,ЯДЕ.

Кажете ми аз къде греша?

Това неговото заболявание ли е и как да му помогна?

Как да направя така, че да не се чувствам толкова самотна, толкова отчайващо безсилна?

Нужно ли е да потърсиме семеен терапевт?

Искам да си запазя семейството ми, ако може да се нарече така, което се разпада ... Защото аз така не съм пълноценна майка за детето си.

[Диляна Колева]

Здравей uliana, не съм специалист, но минах през този кошмар , някъде около третата година от брака си.

Започна се по същия начин, спане, телевизия,хранене.Тъкмо се беше родило второто ни дете , а първото беше едва 2- годишно.След това дойдоха компютърните игри.тъй като нямахме тогава у дома компютър, съпруга ми ходеше по комп. зали.Мислех че като си вземем у дома положението ще се оправи, но -не.Започна се денонощна игра в мрежата.

Освен това започна през деня да казва, че отива на работа , а ходеше в залите където си купуваше денонощни пакети и го нямаше по 24 часа.Аз сама с две бебета в непознат град без един познат.С приказки това не се оправя.

Това е зависимост, много лоша.Кошмара при нас продължи около 3 години.

След време, след много разговори и какво ли не от моя страна пред заплаха от разпадане на семейството започнаха промените.

Аз се оправих сама, но какво ми костваше не ми се говори.Препоръчвам ти специализирана помощ.но най важното е той да осъзнае че има проблем-това е основното .Ако това не се случи незнам дали , каквито и да са терапии ще имат ефект.

След време, когато отношенията ни се оправиха и този кошмар приключи, сме коментирали случилото се и той ми каза, че това се е получило в следствие на неудовлетвореност от негова страна.Тежестта на семейните задължения, които отнемат голяма част от свободата, засилват егоизма и игрите са един вид бягство.А оправданията от негова страна са извинение на него пред себе си , за това че не може да се справи със ситуацията.

Водещото в това отклонение е страха от несправяне със задълженията и чувството за неудовлетвореност породено от много неща.Как точно трябва да постъпиш е много индивидуално и са необходими много разговори с психотерапевт или с други преминали и излезли от такава ситуация.

[uliana]

Диди, аз съшо мисля като теб, че той бяга по този начин, НО ... не желае помощ от специалист, защото смята че той си има лично време и може да си прави каквото си поиска с него.

Снощи бе поредният ни скандал и някак си се опитва и чувство за вина да 'всява' в мене. Аз много тежко приемам нещата, той вижда това и се притеснява - така казва - и когато му казах че съм на 'ръба' да се разделиме, той ми каза:'То и аз съм на ръба на нервна криза. Да не мислиш че съм от камък. КОй знае къде ще ми избие - в язвата или на рак!!!'

Не искам да изпадам в подробности, защото отстрани ситуацията изглежда някак детски, а аз не мога да се справя.

[Диляна Колева]

Здравей uliana, пак ти казвам не съм специалист и това което ти казвам е само скромен личен опит.

Предполагам че подобен тип поведение си има определение и специфично отношение в психологията.Хубавото е че при вас има разговор при нас имаше монолог, съпруга ми в такива ситуации не говори, така е още по трудно да се получи напредък.

Ще ти кажа няколко неща над които е хубаво да помислиш ти.

Тук ролята на съпруга ти е малко в страни, защото както виждаш ти се тормозиш и търсиш проблем, не той.

Той се е капсуловал в оправданията си и може никога да не излезе от там, ако нещо не го разтърси или ако ти не успееш да стигнеш до него.

Слушай го какво ти говори много внимателно, обвиненията от негова страна не ги приемай като обвинения, а ги завърти и се опитай да витиш себе си през неговите очи.(за да можеш да стигнеш да неговата същност)

Той твърди че си ползва личното време.

А ти как ползваш личното си време?Кой гледа бебето , за да ползваш ти личното си време?Ако родителите ви живеят при вас ще е много трудно да се премине ситуацията, те трябва да останат максимално в страни.

В какво се изразяват неговите задължения в къщата освен в носене на пари?Колко часа на ден той се занимава изцяло с детето?Това са неща които трябва да уточните.

Може и изобщо да не му обясняваш, а с най- добри намерения да действаш.

Например:Искаш да ползваш лично време, той е в къщи , остави му детето и излез, дай му ангажимент с детето който трябва да извърши.

Когато за първи път оставих съпруга си с двете бебета и излязах без да казвам къде, видях ужаса в очите му, той нямаше представа какво да прави с едно двумесечно бебе и едно двегодишно.

Тогава разбрах, че твърде много съм го изолирала от бебешкия живот в къщата.Това изолира бащата и той решава че това не е негова грижа.

Дай ясен знак че личното време на всеки е важно и както той ползва по 4 часа лично време, така и ти искаш да си ги ползваш, като през това време другият ще поеме ангажимента за детето и съответните домашни задължения.

Но това трябва да става само между вас, никакви родители.

От скандали няма смисал, това изнервя и двама ви до крайност без никакъв резултат.

Той е приел отбранително позиция, значи се чувства застрашен.Мъжете по- лесно вземат решение да си тръгнат от семейството когато им стане трудно, затова внимавай да не стигате до там.няма смисъл, това е етап от семейния живот който отминава, много двойки минават от там.

А ти се успокой, не викай, не обвинявай, а мисли.В тези ситуации трябва действие и спокоен тон.

Много е трудно и никак не е детско, но се оправя положението.

Това е част от израстването на мъжа и част от осъзнаването на жената.

Нахвърлих ти много отгоре някакви неща дано да си ме разбрала, но не знам нищо за теб и няма как да ти кажа по канкретно.

И помни спокойствие и действие.

Редактирано Юни 7, 2009 от didi_ts

[Славка Зидан]

Здравей uliana,

ситуацията, в която се намираш изглежда безнадеждна. Мислиш си че мъжът ти е виновен и толкова! Това обаче не е съвсем така. В подобна ситуация изпадат семейства, при които съпруга няма изграден в себе си добър модел на бащата. Вероятно родителското му семейство не му е позволило да израсте достатъчно. Той явно знае как да си намери партьор, но все още не знае какво е да си истински баща. Има да учи още много. Вместо да се караш с него направи го част от семейството и заедно като такова се обърнете към другите хора извън семейството ви. Намерете си приятели, които са успешни и се срещайте с тях редовно. Колкото повече толкова по-добре. Хубаво ще е ако мъжете по мъжки правят нещо, а вие по женски. Има много възможности, но подбирай умно хората, с които да се срещате. Не изолирай съпруга си при този избор. Питай го за мнение. Не се вторачвай в играенето на компютъра. Това не е проблема на семейството ви. Това е само симптом по който можеш да отгатнеш, че има проблем. Подобно бягство може да се прояви по много начини - алкохолна зависимост, болест, насилие над партньора. Твоят съпруг трябва да стане твой партьор. Не поемай прекалено много отговорности, не му отнемай това, към което съвсем правилно те е насочила Диди - нека да има време, в което сам се грижи за детето ви. Нека това не винаги е в къщи, където той може да сложи детето ви пред телевизора, а той да седне пред компютъра. Или пък може да отидеш за 2-3 дни на гости при приятелка в друг град, на екскурзия и т.н. След времето прекарано с детето му доставя удоволствие, че се справя и може би че отделя все по-малко време за игри в мрежата. Винаги носи в главата си този образ от бъдещето и премини през тази трудна част от живота си с усмивка. Тя ще ти помогне най-много, защото докато се караш с него ти го принуждаваш да заема защитна позиция, да се отдалечава от теб и да се затваря в неговия си свят. Там той е недостижим и безнадеждно сам, а ти оставаш отвън и също си сама, изнервена и уморена. За да си го представиш по-добре погледни родителите му. Най-вероятно той несъзнавано се страхува от майка си, както навярно и баща му. Не се превръщай в нейно копие само защото той не знае, че жените са различни. Семейните модели са нещо много интересно, те имат способността да се копират и повтарят през поколенията. Фамилният терапевт тук може да е много от полза. Желая ти много женски чар и умела дипломация!

Бъди себе си!

[Орлин Баев]

Наистина е по-добре, че се е вкопчил в играта вместо в алкохола, дрогата или поведението на насилник. Най-добре е да се обсъдят проблемите ви в присъствието на семеен терапевт - изцяло открито, но с едно добронамерено отношение и готовност за компромиси и промяна. Вероятно играта е симптом, идващ от известно чувство на дискомфорт у него и емоционалното ви отдалечване - бягство, за което спомагат личните му черти. Но самата игра на свой ред спомага за това отдалечаване, като ви кара да крещите и така процепът помежду ви става по-голям. На свой ред играта сама по себе си вече от едно обикновено бягство, подобно на мъжкото бягство в кръчма, но в по-добър вариант, се е превърнала в зависимост. Начинът да му помогнете да излезе от нея обаче е с любов, с припомняне на онези чувства, които са ви събрали, с толерантност и мекота като сърдечно отношение и женска грижа за него - топлота и обич. А същевременно рационално разпределеня на семейните и родителски задължения, както са писали по-горе Диди и Славка. Но терапевт определено ще помогне. Не мисля, че причината е само във вас - взаимна е - никой не е виновен, а просрто е нужен обективен поглед и готовност за вътрешна работа и поведенчески промени и в двама ви!

[uliana]

Благодаря за съветите на всички ви! Замислих се и наистина ще последвам предложените решения, но той 'бяга' вече и на по далече. Намерил си е работа в друг град и ще работи там по цяла седмица, евентуално по две. Така времето ни става още по ограничено за нас двамата.

Може ли да ме насочите към семеен терапевт във Варна?

Благодаря ви и ми пожелайте успех и много търпение!

[Орлин Баев]

Кликнете в гугъл: Боряна Чалъкова. Предайте и поздрави от мен!

Успехи и усмивки: Орлин

[uliana]

Кликнете в гугъл: Боряна Чалъкова. Предайте и поздрави от мен!

Успехи и усмивки: Орлин

Много ви благодаря!!!

[Диляна Колева]

"Бягството" в друг град е според мен желание за бягство от отговорностите на семейството.

Ако това решение не сте го взели заедно, хубаво е да седнете и да го обсъдите.На кой му харесва и на кой не.

Моят съвет е ако е решил да работи по дългосрочно в другия град да направиш всичко възможно и да настояваш да се преместите там цялото семейство.Другия вариянт е да се прибира след работа ако града е близо и ако е възможно.

Иначе, според мен ще се получи едно голямо отчуждение, което ще ви е много по-трудно да преодолеете с течение на времето.

[uliana]

Моят съпруг реши, че заминава на новата работа. Ще се пребира само събота и неделя, евентуално. За съжаление изплащаме кредит и сме зле финансово, нямаме друг избор, не че го решихме заедно, но няма как да му кажа 'НЕ'. Отчуждението си го има и сега, не мисля че нещата ще се поправят, тъй като той не желае специализирана помощ, а аз наистина не мога да се справя сама. Компромиси съм готова да правя, но не и само от моя страна.

'Начинът да му помогнете да излезе от нея обаче е с любов, с припомняне на онези чувства, които са ви събрали, с толерантност и мекота като сърдечно отношение и женска грижа за него - топлота и обич. А същевременно рационално разпределеня на семейните и родителски задължения, както са писали по-горе Диди и Славка. '

Няма как да припомня на мъжа ми чувствата които са ни събрали, защото той или играе на играте, а вдните когато не играе ляга да спи от 21.00 часа, какво означава женска грижа, аз колкото и да давам няма кой да го оцени, рационално разделяне на семейните и родителските задължения няма как да има, той казва че жената е длъжна да с егрижи з акъщата и детето, а мъжа д аноси пари.

Опитах се да последвам съветите на Славка Зидан, но без особен резултат. Все така самотна, тъжна и уморена се чувствам. Може би се изисква време, но аз го нямам, другият петък заминава на новата работа.

[Орлин Баев]

Бъдещето ще покаже. Никой от вас не е тръгнал да умира все пак... Имате дом, имате си детенце. Вие ще направите това, което зависи от вас във връзката ви. А то е когато сте заедно много прегръдки, сърдечност и нежна обич. Но и меко настояване за вниманието му - все пак ще се виждате само през уикенда. Играта е проблем, определено. Това, че не ви обръща внимание също. Както и че ви заявява най-нагло, че няма никакви отговорности у дома - което съвсем не е така! Така че, както казах, вие ще направите каквото е нужно, но изходът зависи и от двама ви. Ако тази ситуация продължи прекалено дълго, ще се превърнете в подобие на семейство - отчуждени, студени и дори мразещи се. Докато всичко е все още преходно, постарайте се да събудите в него интереса му към вас -чрез нежност и оптимизъм, спокойствие и ласки. Виковете и гнева ви могат да помогнат само в ключов момент, ако той е готов вече за промяна, ако е осъзнал абсурда на разбиранията за семейната си роля и поведението си. Ако обаче не е, дразненето ви само още повече ще го накара да избяга във виртуалния си свят. Така че, докато сте решена да продължите да инвестирате време, емоции и усилия във връзката си с него и се надявате, че ще се променят нещата, нека тактиката ви бъде една чаровна приемаща женственост. Опитайте се да разгорите в него сексуалността - обличайте се със секси бельо, дръжте се предизвикателно и възбуждащо. Използвайте всичките си женски "оръжия" - емоционални и сексуални.

Попитайте се обаче, колко време сте решена да опитвате, да се стараете и да изчаквате раждането на осъзнаването му? Колко месеца? Или години? Готова ли сте да останете в тази незадоволителна ситуация завинаги? Ако не, колко време бихте издържала така - да се опитвате да се сближите, да правите всички усилия (но наистина всичко зависещо от вас)?

Докато е във вас през уикендите, за да не се нахвърля върху дрогата си бягство - игра, можете да каните гости. Може да вземете билети за театър, кино, луна парк... През лятната ваканция (ако имате такава) отидете заедно на море - но без лап топа и играта, за бога.

[Диляна Колева]

Скъпа uliana, това е много труден период и аз се лутах много дълго, не че не продължавам за много неща.

Един съвет от мен , който не знам дали ще стигне до теб- не се вторачвай в съпруга си.Ако липсата на внимание е твърде голяма и мислиш че не си в състояние да го промениш в момента, значи не е време.

Намери занимание извън семейството и детето което да ангажира възможно по-голяма част от времето ти.Намери си ново занимание, върни се към някое твое хоби, излизай, срещай се с нови хора.Отговорът сам ще дойде при теб.

Ако имаш компютър опитвай се да разговаряш със съпруга си (в скайп например) всяка вечер когато го няма.

Много често разстоянието и писменната форма на комуникация отключват доста размисли.

Но аз пак ти казвам , ако можеш бъди с него на новата му работа в новия град.

Близостта е много важна.

Редактирано Юни 21, 2009 от didi_ts

[infinity1305]

Попитайте се обаче, колко време сте решена да опитвате, да се стараете и да изчаквате раждането на осъзнаването му? Колко месеца? Или години? Готова ли сте да останете в тази незадоволителна ситуация завинаги? Ако не, колко време бихте издържала така - да се опитвате да се сближите, да правите всички усилия (но наистина всичко зависещо от вас)?

Ако отговора не е "завинаги" нищо от съветите по-горе няма да помогне...

За съжаление понякога се случват такива ситуации, и няма виновни или невинни...

Мисля си, ако всички съвети по-горе не могат да помогнат, тогава една кратка раздяла би била ползотворна. Не до събота и неделя и не само физическа раздяла. Напълно. Ако не друго, поне и двамата ще преосмислите много неща и ще си дадете сметка какво всъщност искате и какво ви липсва...

За съжаление детето няма как да обясни адекватно собствената си позиция.

Редактирано Юни 22, 2009 от infinity1305

[uliana]

Завинаги?! Не не зная дали съм готова завинаги, да се боря с това! Перидо от време година или две да, но завинаги за сега не!

Вече месец мъжа ми е на новата работа в друг град, във времето когато си е в къщи, което е малко се разбираме перфектно, всичко върви идеално, дано само не е временно! Имам някакъв лъч надежда!!!