tomodashi Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 Защото всички ние сме свързани, едно Цяло сме и когато помагаш на другия - всъщност - на себе си помагаш. А ако хората не ти дават да помагаш на никой,дори на самият себе си само защото си различен?Само поради различостта ти всички те отхвърлят.Тогава кой е виновният?Че си отхвърлен. Ако не приемаме различният по физика и умствено мислене човек кой е виновен за последващите проблеми?Нима тези които отхвърлят различният не си причиняват лоша карма? Какво пише в светите книги за различните,velinavasileva. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 Ти по- скоро обърка името, въпреки че нямаш никого в предвид, а иначе - ДА!!! Ще си позволя и аз малко да цитирам: "...8 Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите... 12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата... 13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда. 14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, 16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? 17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. 18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела. 19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят. 20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна? 21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника? 22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата; 23 и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел. 24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра. 25 Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път? 26 Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва." Яков 2 глава Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 Не вярвам някой тук от този форум да не може да направи разграничение между добър и лош (зъл) човек. Добротата не е нито религиозен фанатизъм, нито догматизъм, нито традиционализъм или каквато и да е ограниченост на мисленето, за която се сещате... Добротата не е плод на "трябва", а е свързана с красотата на сърцето, с неговата любвеобвилност и мекота. От сърцето на добрия човек струи любов, милост, състрадание, добронамереност, готовност за (дори саможертвен!) отклик, ако налага такова изискване ситуацията. Добрият човек се усеща - дори не е необходимо да го познаваш отблизо, за да почувстваш неговата доброта. Той е благороден и великодушен, готов да прости дори и непростимото. С много нежна душа - фин, чувствителен, деликатен до степен да не наранява живота дори и с розово листенце. Казват хората за такива хора: "Много е добър - дори и на мравката прави път!"- такова свещено, благоговейно отношение към живота има той! Добрият човек се стреми (не защото трябва, а защото му идва отвътре!) да помогне на когото с каквото може, без да натрапва своята доброта - дори се чувства неудобно, когато тя бива забелязана. В присъствието на добър човек не те стягат гърдите, не се задушаваш, не чувстваш напрежение, а изпитваш едно блажено разширение, душевна топлота, уют, релаксация, душевен подем, вдъхновение... Добрият човек е готов да напусне своята зона на комфорт, да загърби доброто си име, авторитета си, ако е необходимо, за да помогне на някой, изпаднал в беда или несправедливо оклеветен... Затова и може би в негово присъствие се чувстваш толкова комфортно. Това че добрият човек притежава мекота и благост не означава, че е безгръбначно мекотело и се страхува или няма волята да заеме твърда, принципна позиция, когато става дума за отстояване на Истината. Необятната Любов, раждаща светове и вселени, е водещата нишка в неговия живот. Тя озарява съзнанието му и го прави едно с Всебщото Съзнание, което ни нашепва:"Бъди добър, прави добро, защото през теб тече единния живот - в теб живее всяко същество и ти живееш във всяко същество!" А религите, духовните практики, изкуството имат за цел да ни облагородят, да ни направят добри същества, в основата на които е онази изначална Доброта, която е вложена в нас - ние трябва само да й създадем условия да се прояви, защото всеки от нас я притежава, колкото и да е забравил това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 А ако хората не ти дават да помагаш на никой,дори на самият себе си само защото си различен?Само поради различостта ти всички те отхвърлят.Тогава кой е виновният?Че си отхвърлен. Какво пише в светите книги за различните,velinavasileva. Виновни са злобата, алчността, завистта на "добрите хора". Какво ти пука какво пише в светите книги когато си сред злобни, алчни, завистливи "добряци"? Те - злобарите и без това нямат нищо свято в очите си и душите си. Просто ставаш "перде" и ако ти е разрешено Свише ..."жулиш плявата" и гледаш да си добре с Него - Добрия, та поне Там да видиш Покой и Мир. Проста работа, като бобено зърно, като леща. Не се иска никакво образование, теглиш сиктира, вървиш по улиците и лющиш семки, ходиш с ръце в джобовете и малките птички повечете те радват.... че не могат да говорят. Защото ситият на гладния не вярва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 Не вярвам някой тук от този форум да не може да направи разграничение между добър и лош (зъл) човек. Добротата не е нито религиозен фанатизъм, нито догматизъм, нито традиционализъм или каквато и да е ограниченост на мисленето, за която се сещате... Добротата не е плод на "трябва", а е свързана с красотата на сърцето, с неговата любвеобвилност и мекота. От сърцето на добрия човек струи любов, милост, състрадание, добронамереност, готовност за (дори саможертвен!) отклик, ако налага такова изискване ситуацията. Добрият човек се усеща - дори не е необходимо да го познаваш отблизо, за да почувстваш неговата доброта. Той е благороден и великодушен, готов да прости дори и непростимото. С много нежна душа - фин, чувствителен, деликатен до степен да не наранява живота дори и с розово листенце. Казват хората за такива хора: "Много е добър - дори и на мравката прави път!"- такова свещено, благоговейно отношение към живота има той! Добрият човек се стреми (не защото трябва, а защото му идва отвътре!) да помогне на когото с каквото може, без да натрапва своята доброта - дори се чувства неудобно, когато тя бива забелязана. В присъствието на добър човек не те стягат гърдите, не се задушаваш, не чувстваш напрежение, а изпитваш едно блажено разширение, душевна топлота, уют, релаксация, душевен подем, вдъхновение... Добрият човек е готов да напусне своята зона на комфорт, да загърби доброто си име, авторитета си, ако е необходимо, за да помогне на някой, изпаднал в беда или несправедливо оклеветен... Затова и може би в негово присъствие се чувстваш толкова комфортно. Това че добрият човек притежава мекота и благост не означава, че е безгръбначно мекотело и се страхува или няма волята да заеме твърда, принципна позиция, когато става дума за отстояване на Истината. Необятната Любов, раждаща светове и вселени, е водещата нишка в неговия живот. Тя озарява съзнанието му и го прави едно с Всебщото Съзнание, което ни нашепва:"Бъди добър, прави добро, защото през теб тече единния живот - в теб живее всяко същество и ти живееш във всяко същество!" А религите, духовните практики, изкуството имат за цел да ни облагородят, да ни направят добри същества, в основата на които е онази изначална Доброта, която е вложена в нас - ние трябва само да й създадем условия да се прояви, защото всеки от нас я притежава, колкото и да е забравил това. Благодаря ти, братко... Точно това е нашето верую... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 (edited) Не вярвам някой тук от този форум да не може да направи разграничение между добър и лош (зъл) човек. Добротата не е нито религиозен фанатизъм, нито догматизъм, нито традиционализъм или каквато и да е ограниченост на мисленето, за която се сещате... Добротата не е плод на "трябва", а е свързана с красотата на сърцето, с неговата любвеобвилност и мекота. От сърцето на добрия човек струи любов, милост, състрадание, добронамереност, готовност за (дори саможертвен!) отклик, ако налага такова изискване ситуацията. Добрият човек се усеща - дори не е необходимо да го познаваш отблизо, за да почувстваш неговата доброта. Той е благороден и великодушен, готов да прости дори и непростимото. С много нежна душа - фин, чувствителен, деликатен до степен да не наранява живота дори и с розово листенце. Казват хората за такива хора: "Много е добър - дори и на мравката прави път!"- такова свещено, благоговейно отношение към живота има той! Добрият човек се стреми (не защото трябва, а защото му идва отвътре!) да помогне на когото с каквото може, без да натрапва своята доброта - дори се чувства неудобно, когато тя бива забелязана. В присъствието на добър човек не те стягат гърдите, не се задушаваш, не чувстваш напрежение, а изпитваш едно блажено разширение, душевна топлота, уют, релаксация, душевен подем, вдъхновение... Добрият човек е готов да напусне своята зона на комфорт, да загърби доброто си име, авторитета си, ако е необходимо, за да помогне на някой, изпаднал в беда или несправедливо оклеветен... Затова и може би в негово присъствие се чувстваш толкова комфортно. Това че добрият човек притежава мекота и благост не означава, че е безгръбначно мекотело и се страхува или няма волята да заеме твърда, принципна позиция, когато става дума за отстояване на Истината. Необятната Любов, раждаща светове и вселени, е водещата нишка в неговия живот. Тя озарява съзнанието му и го прави едно с Всебщото Съзнание, което ни нашепва:"Бъди добър, прави добро, защото през теб тече единния живот - в теб живее всяко същество и ти живееш във всяко същество!" А религите, духовните практики, изкуството имат за цел да ни облагородят, да ни направят добри същества, в основата на които е онази изначална Доброта, която е вложена в нас - ние трябва само да й създадем условия да се прояви, защото всеки от нас я притежава, колкото и да е забравил това. Чудех се кое ще е по- добре да кажа - Така може да се изрази само истински добър човек на който добротата му идва от вътре, а истинското винаги се усеща. Или да цитирам Словото: Матей 12:35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща. Лука 6:45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста. И си мисля, че само истински смирен човек може да понесе и хулите и "похвалите". А понеже в цитираното е споменато и злото съкровище, това мисля е чудесно допълнине на това което искаше да спомене Азбуки: "14 До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал. 15 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. 16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си."Откровение 3 глава Цитирам го до толкова доколкото се отнася за случая смятайки, че няма да бъде необходимо да се започва тълкуване на Откровението което е... дълбока вода, ако мога така да се изразя. Поздрави! Така, и доброто и злото е в Божиите ръце, а Сам Той е Все о Во все. Така че за себе си знам, смирение и пълно доверие в Божията Воля и в Неговия Промисъл. АУМЪ Редактирано Юни 9, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 (edited) Да си християнин, т. е. добър човек, значи да си пуснал Любовта в сърцето си. Да си се свързал с Природата и да си дал свобода. Свобода на крадеца, да бъде такъв, защото си го разбрал. Да си простил на онзи, дето те е наранил от завист, защото си го разбрал. Да си забравил болката и обидата и просто да даваш усмивка и да носиш добротата си на хората... защото си ги разбрал... И не, защото си по-висш, а защото си разбрал себе си. И си си простил... и знаеш, че той-ближния прави грешки, както и ти ги правеше, но Бог го обича, както и теб, както и всеки на тази земя... А това, че някой е окачествен като 'лош', е защото този някой още не знае, колко е хубаво да обичаш... Това, че някой се заяжда понякога е, защото някога някой му е внушил, че е лош и че няма право на своите грешки... И този, лошият знае само така да живее, като лош... И той си създава ситуациите, проектира си ги, защото там се чувства добре, да е лош... да е управляван... унизен... Всеки изживява своя филм и си го режисира, създава и героите в него... Мисля си, колко ни пречи страха, да се проявим като добри хора... Страх от осъждане, страх от това, че няма да ни разберат, оценят... Страх, че може да ни боли... от обич... Същото е и за добрия... Някога, някой е събудил доброто в него и му е харесало, да го проявява. И той създава, проектира ситуации, в които е добър... Но идва мига, в който някой нарушава познатата ситуация и този нарушител вече е лош. Тогава, какво прави добрият човек? - Обижда се, сърди се, съди лошия?.... Трудно е, да не създаваш връзки, но да си добър... Само и единствено, когато Божествената частица е събудена можем да сме добри, ама истински добри. Защото само Бог използва всичко в света за добро... и Той не ни съди!... Съдим се ние, с ограничените си сърца и умове... Но все пак всичко в живота си е намясто, важно е да прогледнем и да видим... Редактирано Юни 9, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 (edited) Ники: "Ако не умееш да допускаш страданието да достига до другите, това значи, че не умееш да го допускаш за себе си, което говори за протест, за ропот към Живота, към Бога. Това говори за несъгласие." Много пъти съм си мислил, ако видим някой да се дави в реката, трябва ли да скачаме, да го вадим или да гледаме отстрани каква ще му излезе кармата. Най-големия парадокс е в това, че гласовете "За" и "Против" вътре в мен, се променят в зависимост дали е лято или зима. Не бих искал да заемам ничия страна в този диалог. Но моята сила е в иронията. С други думи мъничко да засиля "боите" , за да изпъкнат образно казано ... "небивалиците" в разсъжденията на "кармистите" - почитателите на учението за Карма. ... Учението за карма, за съжаление се опростява прекалено много и също така се изопачава с цел по-лесното му разбиране. Не е лесно да се определи кое обхваща законът и кое – не. Ако аз утре изляза с автомат на улицата и застрелям 15 души, това няма да е тяхната карма или поне не на всичките. Законът ще се прояви след това и ще компенсира всички замесени страни според начина по който реагират на ситуацията. Аз имам свободна воля и мога да се намеся в съдбата на другите. Не мога да се намеся във вътрешния им, духовен живот, но мога да се намеся във външния. Кармата определя следствията, но причините се определят от хората. Хората живеят във взаимна зависимост и няма как изборът на един да не влияе, положително или негативно върху останалите. Има и групова карма, която често се забравя. Несъвършенствата на всеки човек се отразяват и върху всички останали, защото ако една единица в дадена система е несъвършена, то цялата система е несъвършена. По въпроса за това дали е добре да се помага, няма един отговор, защото няма човешки закон, който да управлява тия неща. Доста се говори за помагането. „Трябва ли да помагаме?“ „Не трябва ли да помагаме?“ „Ще нарушим ли закона за кармата?“ Ще се опитам да опростя нещата. В каквато и ситуация да попадне човек, той предприема някакви действия. Дали помага или наврежда, не винаги е лесно да се определи, но той задължително предприема действия. Мисълта; отношението му към ситуацията; чувствата, които тя предизвиква у него; въздържането от физически действия също са действия. Човек не може да остане безучастен. Значи, не е въпросът дали ще направим нещо, а какво. Кое ще предизвика по-лека карма и кое ще я утежни си зависи от конкретната ситуация. Може да е действието, може да е бездействието, като и в двата случая нашата мисъл ще предизвика много по-сериозни кармични последствия (положителни или отрицателни) от физическите ни действия. Редактирано Юни 9, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 Никога човек не може да е сигурен, че нещо не настъпва. Никога не може да е сигурен, че като помага, не пречи на неща, които не вижда. Това няма връзка с егоизма или страха. Затова е важно да има пълно с Любов и отворено сърце - и то ще му каже кога какво. Няма правила. Затова разказах историята с червеите. Аз не бях ги забелязала, нищо не ме обезпокояваше в техния път през асфалта. Може би е трябвало да минат оттам? Щом сърцето не ми е посочило, значи е нямало нужда да им помагам. Мойта приятелка мислеше различно - спаси много и настъпи един. Пък и без да спасяваш някой, пак може да настъпиш друг. И какво? И това го има в живота. Утре някой ще настъпи мен. И ако е така, не искам да ме оплакват. Така станало. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 10, 2009 Доклад Share Добавено Юни 10, 2009 (edited) Ами да, всеки действа според това което е вложено в сърцето му, според това към какво се е отворил и според изборите които е направил... Според както се е самоопределил. В крайна сметка всеки си има път. П.П. Сетих се за една друга тема: "Учителят казал на принца и на всички последователи:" Всички мои ученици трябва да настроят умовете си към целия живот и да нямат противопоставяне към което и да е живо същество; било то родено от утроба, яйце, влечуго, или преобразувано по друг начин; било то съзнателно или не; било то мислещо или неспособно да мисли, било то с форма или безформено. Вие трябва да разтопите цялото разграничение на индивидуалността и да превърнете всички неща в абсолютно Единство. Добродетелта на високо развитото същество обхваща всички хора и неща, и разсейва тъмнината, която ги усамотява. Въпреки, че безброй животи са озарени, човек с абсолютно съзнание всъщност не помага никому. Защо това е така? Мили принце, ако някой все още държи на на мисловните идеи за разделение на аз и другите, мъж и жена, дълголетие и кратък живот, живот и смърт и т.н...до безкрай, тогава този индивид не притежава абсолютно Съзнание." "Учителят продължил: "Никой, който упражнява целомъдрие и самоутверженост, не трябва да има в ума си някаква лична идея за това как да реализира целомъдрието си, тъй като целомъдрието е истинската природа на нечие съществувание. Човек трябва винаги да желае да подпомага другите безрезервно и безусловно, предлагайки своите умения и постижения да им служат...Да ограничиш начините, по които някой оказва услуга на другите, за да служи на своето лично предпочитение е потенциално опасно. Мили принце, ако някой общува с другите и им служи само според собствената си представа за това, е както ако той е навлязъл в тъмнината и не може да види нищо. Съвсем случайно той може да помогне на някои хора, но може също да навреди на други. Все пак, ако човек не ограничи себе си от натрапване на специални изрази докато служи на другите, той е като някой с добро зрение, който се наслаждава на светлината и вижда ясно. Неговото влияние е изцяло позитивно. Да следваш абсолютния Път (Дао) означава да упражняваш самоотверженост и да разпространяваш целомъдрие за света безусловно. По този начин човек може не само да елиминира тежкото разлагащо влияние, акумулирано в течение на много животи, но може също да предизвика възможността за възстановяване неговата първоначална свещена природа като абсолютно съществуване на цялата Вселена. Това е единственият начин към вярно унищожаване на само-сътворената агония, страдание и трагедия, преживяна в живота му. Всяко изразяване на живота е действителността на живота. Всяко движение и дейност на човек поражда отговор от фината енергия на Вселената. Когато човек не се ограничава от натрапване на условия за оказване услуга към другите; блаженствата, които човек предизвиква ще бъдат също безгранични." Из* Следващите учения на Лао Дзъ*ИК "Златен Дракон" - София 1998 - стр.13-15 Може ли човекът да преви добро Редактирано Юни 10, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юни 10, 2009 Доклад Share Добавено Юни 10, 2009 "Всички таим тъмни желания и жажда за отмъщение. Границата между доброто и злото е избора да не им се поддаваш." Из Легенда за Търсача Ето още две теми от форума по темата за доброто: Що е добро? Може ли човекът да прави добро? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 10, 2009 Доклад Share Добавено Юни 10, 2009 Никога човек не може да е сигурен, че нещо не настъпва. Никога не може да е сигурен, че като помага, не пречи на неща, които не вижда. Това няма връзка с егоизма или страха. Затова е важно да има пълно с Любов и отворено сърце - и то ще му каже кога какво. Няма правила. Затова разказах историята с червеите. Аз не бях ги забелязала, нищо не ме обезпокояваше в техния път през асфалта. Може би е трябвало да минат оттам? Щом сърцето не ми е посочило, значи е нямало нужда да им помагам. Мойта приятелка мислеше различно - спаси много и настъпи един. Пък и без да спасяваш някой, пак може да настъпиш друг. И какво? И това го има в живота. Утре някой ще настъпи мен. И ако е така, не искам да ме оплакват. Така станало. И другото което си мисля е че в крайна сметка определящото е дали си направил връзка с центъра . В онзи момент ти си се изказала от тази позиция реагирайки на дисхармонията, така както е направил Нагуалът в онзи мой спомен от книгите на Кастанеда и това се е потвърдило. Не е въпроса в добро и зло и в разделянето на нещата, а в съкровенодействието . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 10, 2009 Доклад Share Добавено Юни 10, 2009 А ако хората не ти дават да помагаш на никой,дори на самият себе си само защото си различен?Само поради различостта ти всички те отхвърлят.Тогава кой е виновният?Че си отхвърлен. Какво пише в светите книги за различните,velinavasileva. Виновни са злобата, алчността, завистта на "добрите хора". Какво ти пука какво пише в светите книги когато си сред злобни, алчни, завистливи "добряци"? Те - злобарите и без това нямат нищо свято в очите си и душите си. Просто ставаш "перде" и ако ти е разрешено Свише ..."жулиш плявата" и гледаш да си добре с Него - Добрия, та поне Там да видиш Покой и Мир. Проста работа, като бобено зърно, като леща. Не се иска никакво образование, теглиш сиктира, вървиш по улиците и лющиш семки, ходиш с ръце в джобовете и малките птички повечете те радват.... че не могат да говорят. Защото ситият на гладния не вярва. Има едно голямо смесване и объркване на категориите... Така се получава нещо, което не служи за нищо, освен за още по-голямо объркване и недоумение... Не е ли по-правилно да сравняваме с чистите източници хрумналите ни идеи и едва тогава да ги публикуваме?... Все пак - форумът е специализиран и това предполага една изначална грамотност - иначе - рискуваме да навлезем прекалено навътре в личното пространство на останалите?... Може ли в една специализирана среда, като тази - под егидата на Беинса Дуно, да се говори зле за Исус, може ли точно тук да се проповядва нихилизъм? Всеки е свободен да го направи където и да е на друго място, не критикувам никого за убежденията му, но тук четат и неукрепнали , но търсещи души, не трябва ли малко да се съобразяваме какво пишем и дали е правилно да се освобождаваме от нисшите си душевни си отпадъци - точно тук и точно по този начин? Дали аватарите и подписите ни не се нуждаят от грижливо преосмисляне - пак, поради същите причини... Не мисля, че е добра идея да проявяваме чрез тях и чувството си за хумор, защото то е лично; смешното за теб - може да натъжи брата ти и със сигурност го прави... Да помислим - какво послание отправяме с аватарите и подписите си - към братята и сестрите си... Това - акт на любов ли е и ако не е, не може ли да се откажем от "оригиналните" си хрумки в името на едно по-скромно присъствие, което не натрапва отблъскващи идеи, колкото и безобидни да изглеждат те някому... Има едно отлично помагало, един уред, който е безценен в непозната среда. Това е компасът. Той може да ни спаси кожата; това е ясно - определя спасителната посока... Духовният еквивалент на компаса - това е смирението. Смирението е единственото нещо, което ще ни заведе при Бога; то е самият Път... То е нещо малко, но е единственото нещо, което Бог е определил да свършим сами; това е нашата част... Останалото е Божия работа... Съзнаваме, или -не - но ние живеем в непозната и мочурлива среда... Многото философстване усложнява излишно положението ни и ни обърква до пълно умопомрачение... Трябва да се хванем много здраво за мисълта, че Святия Дух е единствения ни Учител и да се смирим, за да чуем гласа Му... Ето как в "Децата",Учителят говори за тази наша нагласа - смирението - сравнява го със завъртането на ключа на електрическата лампа, за да се ориентираме къде се намираме, защото ние сме в една илюзорна среда, която за нас е еквивалент на тъмница, на външната тъмница: "Светът е тъй устроен от Бога, че ви пращат само да завъртите този ключ. А какво правят мнозина? Спират се пред ключа и започват да философстват. Така никаква светлина няма да блесне. Не ви трябва никакво философстване тук – едно движение на ръката и светлината – условие, за да може да четете – ще блесне. Същият закон е и сутрин, когато се събудите – завъртвате вашия ключ и казвате: „Виждам“. И душата, като влезе в човешкото тяло, и тя има ключ, и като го завърти, казва: „Виждам слънцето“. Ако забравите да завъртите вашия ключ, вие ще бъдете в тъмнота, т.е. умът ви ще бъде смътен, неспособен за работа. Някоя сутрин ставате и забравяте да завъртите ключа на вашето сърце, на вашия ум, и цял ден животът е в безпорядък, намирате, че няма никакъв смисъл в него и т.н. Аз казвам: Вие сте в положението на дете с големи идеи, което като мисли за големи работи, забравя да извърши най-малкото – да отвори малкия ключ, от който иде светлината в света. Постоянно срещам хора с незавъртени ключове, с големи идеи, мечтаят за много къщи и къщи с много етажи, а са слепи. Не ви трябват тези къщи, първо завъртете ключа, а след това си направете къщи. Станете дете на послушанието; само тогава Бог ще заговори и вие ще разберете отношенията, които съществуват между Бог и вас. Съвременните хора са изгубили отношенията си към Бога; мислят, че са свободни, че имат право да вършат това или онова, че имат право да критикуват дори Бога. Аз питам такъв човек: Като стана тази сутрин, завъртя ли ключа? – „Не съм.“ – Да се върнеш вкъщи да завъртиш ключа, защото инак през целия ден ще бъдеш в тъмнота и неразположение на духа; животът дотогава няма да има смисъл за тебе. Този същият закон е и в отношенията на хората – завъртял си ключа, всички те обичат; забравил си да завъртиш ключа, всичко върви в дисхармония; голям човек, голямо величие си, никой няма да те обича. Никой не обича хора, които много искат. Законът на Небето има символ в децата – в тяхното безкористие...И тъй, под думата „дете“ Христос разбира особено вътрешно състояние, да бъдем в съгласие, във връзка с духовния свят, с всички сили, с всички същества. Започнеш ли да мислиш, че си някое велико същество, изгубваш тези връзки. Когато един велик ангел от небето, който е живял милиони и милиарди години, който има в себе си опитност повече, отколкото цялото човечество, на когото историята е много по-велика, отколкото на целия човешки род, реши да слезе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце, ще се смири; оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога. Затова питаха Христа: „Може ли стар човек да влезе в Царството Божие?“ И ангел да е, и Бог да е, не може. Всеки, който иска да влезе, трябва да се смири – да стане като дете. Всички вие, които ме слушате тук, искате да влезете в Царството Божие, каквито сте. Не, казвам: никога това не е било и няма да бъде. Ако не добиете вътре в себе си свойствата на детето, а именно: пластичност на ума и на сърцето, няма да влезете в Царството Божие." Виждаме , че Учителят говори за влизане в Царството Божие като за едно бъдещо събитие, което трябва да бъде предшествано от ред условия - първото от които е смирението. Смирението... Някои считат, че вече са там, в Царството Божие, понеже то било сред нас... Същите считат - че са добри, че са свободни, че имат положително знание (за разлика от отрицателното знание, от което следва да се изчистим, да се откажем доброволно и така - чисти и празни да се представим пред Бога). Когато Учителят говори, че сега живеем в свят на безлюбие, че не сме добри ( защото непрекъснато се меним - изменяме се и се променяме), ние не чуваме... Вземаме желаното за реално... Е, няма да стане без да се смирим. Просто - редът е такъв.. Божият ред... Когато се смирим - лично на всеки, поотделно ще му бъде показано, че даже още не е достигнал до позицията да се нарече "човек", а е полуживотно, че не е достигнал до "разума", защото разумни са само Синовете Божии в Царството Божие, които са се родили "изново", "отгоре"... А това е лична опитност, не са празни философии... "Небето прощава всички грехове на малките деца; но към старите то е строго и казва: „Скоро вън!“ Тогава какво се заражда в нас? Недоволство, отчаяние и омраза спрямо живота, понеже срещаме съпротивление и неблагоприятни условия за нашето развитие. За да бъдем обичани от Бога и от хората, единственото нещо е да възприемем вътре в себе си тази Божествена идея – да бъдем малки пред Бога, да имаме ум и сърце отзивчиви. Любовта има степени в своята сила: стоиш при някоя печка на разстояние два метра от нея – усещаш много приятна топлина, но ако поставиш ръката си отгоре на нея, ще те изгори. Старите хора са нажежени печки – по някой път изгарят. Те са обикновено користолюбиви. Не мислете, че говоря за вас – аз говоря за ония стари хора, за които говори и Писанието. Стар човек е онзи, който има мисълта, че е голям, велик, и от такъв човек именно трябва да се пазим. Това е проповядвал Христос, когато е казал: „Да станете като малки деца“. Като изследвате природата, ще видите, че най-скъпоценните работи не са големи. Например, брилянтът – едно време веществото, което го е образувало, е било въздухообразно, газ, който е заемал голямо пространство и е трябвало да се сгъсти; Господ го е сгъстил, превърнал го е в твърдо тяло, но като същевременно е намалил обема му; станал е малък по обем, но скъп по цена. Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана в един атом? По същия начин, по същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки, като деца, защото велик е само Бог, и за да бъдем като Него, трябва да научим изкуството на преходните неща в битието, стадиите на преходния живот, защо малките неща минават от малки към големи. Едно узряло зрънце, колкото малко и да е, щом падне на почва и има условия за своето развитие, израсте в голямо дърво, но един лист, един гнил плод, колкото и да е голям, падне ли на почвата, изсъхва. Това е смисълът на Христовите думи. Той е говорил едно време за хората на просветения век, за вас – за онези, които могат да го разберат, които могат да приложат Неговото учение; за онези, които не Го разбират, които не могат да приложат Неговите мисли, Той не говори. Когато някой велик музикант свири, той свири за онези, които имат ухо да го слушат; когато някой ваятел извае статуя, той я предлага на онези, които я разбират и оценяват; когато някой писател напише книга, тя има значение за онези, които я разбират. Господ е направил света и е написал Своя закон за онези, които Го разбират. Онези, които не Го разбират, ще носят товара на гърба си и ще бъдат „велики хора“. ... "Да бъдем малки Божествени деца – ето бъдещият идеал. Желал бих да бъдете деца на Бога, да използвате великите блага, които Царството Божие ви дава." Трябва да се смирим; да завъртим ключа на божествената лампа, за да дойде спасителната виделина върху нас и да слушаме като малките деца - тогава само този бъдещ идеал , за който говори Учителят - ще се сбъдне и за нас... http://triangle.bg/books/1914-11-02--1.199...7-02-11-10.html Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Юни 10, 2009 Доклад Share Добавено Юни 10, 2009 На тези който ценят само материята ще кажа. Аз исках в този живот да се докосна само до чистотата. А чистота не намерих нито в думите,нито в предметите,нито в хората,а само в примирението,смирението и скръбта. Най-хубавото нещо в Ада,тоест тук на Земята е да си представяш Раят.Думите ти да заглъхнат,мечтите ти да се стопяват,алчността ти да отлити.И в един момент да се почувстваш чист.Ти който си неимоверно голямо Злото да се почувстваш така както се чувстват истинските,истинските същества които са от другата страна,който са в Раят. Винаги е имало и ще има два вида хора.Едните които искат да изцедят и последната материялна изгода и последната жажда за власт в живота си.Другите които искат да се доближат и да докоснат ангелите,да почувстват истинският свят,да се почувстват пречистени от всички зли мисли и думи измислени от този свят. Децата не са по-чисти от възрастните.Нито пък са по-жестоки.Те просто не знаят как да се държът.Чистотата не идва от младостта. Едва когато повярваш че Раят съществува и че в него се намират истинските същества,истинското съществуване,едва тогава ще започнеш да си смирен.Смирен защото ще разбереш че ти си Зло.Зло което се нуждае от това да почувства какво е да си ангел,какво е да си добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 10, 2009 Доклад Share Добавено Юни 10, 2009 (edited) Вили Напълно съгласна съм с думите ти и в този пост и в Мнение #100. Надявам се да бъдат чути, а ако това накара поне Томодаши да смени подписа си значи и твоето и разобличението на Ян все пак ще е дало някакъв резуртат. За себе си знам, че нито една дума от тези които прочетох не е хвърлена хей така напразно, а напротив, всичко е точно на времето и на мястото си. По темата, смятам че тук е застъпена една от 5-те велики добродетели дадени от Учителя, а именно Добродетелта. Една е условно казано, защото Любовта + Мъдростта + Истината + Правдата + Добродетелта са 5-те Основни Божествени Принципа които са в Абсолютно Единство и всеки който се опита да обърне с главата надолу всичко това, а и по този начин повлияе на неукрепналите души сам ще носи последствията от този свой избор. Матей 18:6 А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини. Марк 9:42 А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето П.П. Томодаши, не се търси в тези стихове от Библията, на първо време ако искаш започни от малките неща както вече съм ти казвала като например от това да смениш подписа си и да се опиташ да гледаш по- оптимистично на живота съграждайки, а не рушейки . Редактирано Юни 10, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юни 10, 2009 Доклад Share Добавено Юни 10, 2009 Ако позволите да се изчистят някои понятия за това как ги разбирам, за да няма разминаване в тълкуването и осмислянето на изречените думи? За повярвалите има само някаква си там представа за Рай, Ад, Смирение, Небеса, Астрал, Ментал и прочие термини от метафизичния свят. Тогава при някаква образувана представа според мене Смирението не е такова, а примирение пред нещото си там вътре в представите ни, защото представата е нещо илюзорно, хипотетично понятие е. Изградено е върху хипотеза. Всички религиозни хора са повярвали. Защото Религията е обвързана с Вярата, не със Знанието. За "видялите" Рая, Ада, Божието царство и прочие има вече Смирение. Защото Смирението е пред нещо което си "видял" с недоказуема с физически средства опитност. Осмислил и осъзнал си вече собственната си незначителност като 1 прашинка в огромното Мироздание на Твореца. Тогава Смирението е такова по силата на придобита и осмислена опитност. Тогава имаме Познание. Едно физическо дете никога не може да се смири, защото няма Познание. Може да се Смири възрастен човек придобил познание следствие на придобита опитност. Тук в по-горните постове видях тотално объркване и смесване на понятията според мене. Също така за категориите Добро и Зло??? Посред Рая Господ Бог бил насадил според книга Битие 1 и 2 глава, освен всички други дървета и още две много характерни дървета. 1. Дървото за познаване на Добро и Зло. /намира се посред Рая/ 2. Дървото на Живота. /намира се посред Рая/ За да може един човек потенциално да прави разлика между Добро и Зло, трябва да е "вкусил " от плодовете на Дървото за познаване на Добро и Зло /малките посвещения в мистериите/. В противен случай умозаключенията му ще бъдат изградени не от гледна точка на Познанието му като индивидуална опитност за Добро и Зло , а от представата му за такава разлика между Добро и Зло. Човек който гради толкова сложни философски съждения върху някаква си .... представа, кой знае от къде и как създадена, е потенциално обречен на много опасна самоманипулация или манипулативна създадена представа. Изказвания от рода: Когато един велик ангел от небето, който е живял милиони и милиарди години, който има в себе си опитност повече, отколкото цялото човечество, на когото историята е много по-велика, отколкото на целия човешки род, реши да слезе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце, ще се смири; оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога.са според мене крайно опасни и крайно неточни. Защото въплътен ангел има само в детските приказки. Ангелът не се въплъщава, защото е ефирно същество създадено от нас самите в ефирните светове чрез мислите и чувствата ни. Ангелът няма разсъдък като човек за да се смирява .... пълни безумия .... може човек да се смири с своя си разсъдък, но не и Ангелът. От там насетне всичко е за ... кошчето за философски и езотеричен отпадък. На друго няма да се спирам Прощавай velinavasileva, но нали мога да имам и аз разсъждения ? Така объркваш и други хора освен себе си с грешките си в километричните си постове. Желанието ти обаче да помогнеш е перфектно. Но не става само с желание. Личните ми разсъждения не ги взимай на сериозно,а като някакво там ...помощно средство. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 10, 2009 Доклад Share Добавено Юни 10, 2009 (edited) Ян, не зная дали ние имаме право да казваме кой е Ангел и дали може да се въплъти? Зная само, че те-ангелите са около нас и ни помагат и да, те са ефирни същества, които не можем да видим с някое от петте сетива... И в тази тема се започва с едно догматизиране на знанията, какво е казано... Всеки сам е добре да провери думите, които цитира, за да имат тежест те. Ние всички се учим и е нармално да сме различни, но всеки е търсеща душа. Друг е въпроса кой, какво намира... Защото и Рая и ада са тук, на Земята, ние си ги сътворяваме. Смирението е пред Бога, пред Неговата воля. Ние все искаме, критикуваме, т. е. оглеждаме се в другите, но кой се е осмелил себе си да разбере? Да се насочи към онова, вътре, дето е ту бяло, ту черно... Да сме като децата, това значи да сме пуснали Любовта и Истината вътре в себе си. Нека всеки извървява своя Път и учи уроците си, това е важното! Редактирано Юни 10, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 10, 2009 Доклад Share Добавено Юни 10, 2009 Съгласна съм с xameleona, а Ян и Вили скоро няма да се разберат, ако Бог който е Любов не прекара мост през бездната която тотално разделя техните светове...Само дано сблъсъкът да не е много як този път щото в такива моменти съм благодарна че има цяла армия от модератори Ша видите вие сега кон боб яде ли. Добро и Зло амхааааа Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юни 10, 2009 Доклад Share Добавено Юни 10, 2009 "Когато един велик ангел от небето, който е живял милиони и милиарди години, който има в себе си опитност повече, отколкото цялото човечество, на когото историята е много по-велика, отколкото на целия човешки род, реши да слезе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце, ще се смири; оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога." Е нямах си и на идея, че горния текст, някой от форума може да възприеме по друг начин, освен като висша светлина. Но явно хора всякакви. Едни се възхищават на изящната статуя, а други вземат чукът и замахват за да видят какво има вътре. Или режат картината на парченца, за да я теглят със собствения си ум. Да, умът режи руши..., но това е низшия ум, този който прави десекция на животинките вместо да ги обича и така вътрешно да схване тяхната съшност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 10, 2009 Доклад Share Добавено Юни 10, 2009 За белият кон и съдбата Много хубава притча. И буди размисъл, да се учим, да разбираме себе си и света около нас Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юни 11, 2009 Доклад Share Добавено Юни 11, 2009 Къде го пишеше в Писанието: "Но ще отвърна лицето Си от теб, защото ти не си нито топъл, нито студен..." Откр.3:14 И на ангела на лаодикийската църква напиши: тъй казва Амин, верният и истински свидетел, началото на Божието създание: Откр.3:15 зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Откр.3:16 Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си. Откр.3:17 Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол, - Откр.3:18 съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш. Откр.3:19 Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам. И тъй, бъди ревностен и се покай. Посвещението на Уран...но в текста няма място за понятия добро и зло... На фона на всеобщата жега, индивидуалната студенина сама по себе си е нещо добро, тъй както в условия на всеобщ студ индивидуалната топлина е нещо добро... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юни 11, 2009 Доклад Share Добавено Юни 11, 2009 Съгласна съм с xameleona, а Ян и Вили скоро няма да се разберат, ако Бог който е Любов не прекара мост през бездната която тотално разделя техните светове...Само дано сблъсъкът да не е много як този път щото в такива моменти съм благодарна че има цяла армия от модератори Ша видите вие сега кон боб яде ли. Добро и Зло амхааааа Фют, може и да се разберем. Защото нищо не делим с Вили. Изказвали сме там мнения и си борим различните мнения само. Няма антагонистични противоречия между нас. За това няма и да има сблъсък, при това никакъв. По-скоро кон боб ще прояде. Всичките недоразумения идват от там, че тук в този форум много хора объркват спора по библейски теми с личностни спорове на лична основа. Защо - не знам. Да ви "светна" , почти никого от форума не познавам лично, с много малки изключения от 1-2 човека. Съжалявам, но армията от модератори ще остане "безработна" ... ще я удари светованата криза. И през ум не ми минава да им търся работа, нека си лентяйстват ... Между впрочем недоразуменията ви идват от погрешното тълкуване на библейското Добро и Зло, съответно Добър и Лош човек в библейски аспект . И от другата страна е светския аспект. Ако някой от вас ме познава лично, нека ми пише на лични и да ми каже колко съм добър или лош. Пък и да не ме познава пак да пише ако има лични неща да казва. Позачетах се и се позамислих в казаното от Кристиян: " На фона на всеобщата жега, индивидуалната студенина сама по себе си е нещо добро, тъй както в условия на всеобщ студ индивидуалната топлина е нещо добро..." Ми добре казано. Ако на някой кръвта му е пред замръзване, може да му вдъхна малко живителна топлинка ако това ще е нещо добро.. ...само нека си поиска. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 11, 2009 Доклад Share Добавено Юни 11, 2009 (edited) Къде го пишеше в Писанието: "Но ще отвърна лицето Си от теб, защото ти не си нито топъл, нито студен..." Откр.3:14 И на ангела на лаодикийската църква напиши: тъй казва Амин, верният и истински свидетел, началото на Божието създание: Откр.3:15 зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Откр.3:16 Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си. Откр.3:17 Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол, - Откр.3:18 съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш. Откр.3:19 Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам. И тъй, бъди ревностен и се покай. Посвещението на Уран...но в текста няма място за понятия добро и зло... На фона на всеобщата жега, индивидуалната студенина сама по себе си е нещо добро, тъй както в условия на всеобщ студ индивидуалната топлина е нещо добро... Как да няма място за добро и зло? Точно това са горещото и студеното. Грешките винаги са за предпочитане пред бездействието. От грешките човек може да се поучи, може да натрупа сили, а от бездействието, от липсата на воля, резултатите задължително ще са негативни. Редактирано Юни 11, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 11, 2009 Доклад Share Добавено Юни 11, 2009 Безразличието е по-страшно от омразата и от любовта. Който никога не е замръзвал и не е завирал... той жив ли е? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 12, 2009 Доклад Share Добавено Юни 12, 2009 (edited) Ми добре казано. Ако на някой кръвта му е пред замръзване, може да му вдъхна малко живителна топлинка ако това ще е нещо добро.. ...само нека си поиска. Ааааа благодаря, по- скоро ще "отскоча" до Ресторант "На края на Вселената" Редактирано Юни 12, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.