Guest azbuki Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) Не знам какво ми става, дали е от Христовата възраст, на която се оказах, ама текат едни мисли ехеееееей. Та днес ми хрумна следното. Що е то добър човек? Примерно хората, които са разпнали Исус, също са били "добри хора", уважавани граждани, религиозни, от добри семейства, активни и полезни за другите и... дълбоко убедени, че правят най-доброто за това общество. Че съхраняват хармонията в него, отстранявайки "бунтовника". Онези, които са осъдили Сократ, са вярвали, че предпазват младите от това някой да им мъти мозъка. Въпреки че Сократ им казва в "апологията", че той няма учение, защото нищо не знае, а просто си говори с хората и в тях открива неща, т.е. няма с какво да им мъти мозъка. Но за по-сигурно го отстранили, ампутирали, както биха се изразили някои мои познати от медицинския бранш. И така, добрите хора, които градят своя свят, както те са си го представяли, основаващ се на хармония и порядък, те са и първите, които прерязват главата на новото - по един или друг начин. Изолирайки го в съзнанието с етикет "зло" или изолирайки го по начина, описан по-горе. И в двата случая става дума за "карантина", за да не пречи "злото" на "доброто" и да не се нарушава настоящия порядък - към който сме привързани. Може и думата да не е "зло", всеки етикет тук принадлежи към същия порядък. А какво е "злото"? За мен то е основен мотор на промяната и трансформацията, залегнало и във всичко творческо у човека. Сетих се за това, което казва моята шефка, с която си говорим и на философски теми - за зрънцето "несъвършенство" в нещата, навсякъде и в природата, онова зрънце несъвършенство, петънце едно такова на фона на всичката "правилност", което сътворява новото, поражда всичко. "Грешката", породила други "грешки", и без която нищо никога нямаше да се промени. А кой е основният принцип на Вселената? Движението. Доброто е добра цел. Но постигнато, то е спирачка на развитието. Тоест да се стремиш да си добър - добре. Но да СИ добър и да държиш винаги такъв да си - убийствено. Точно убийствено е думата, защото непрекъснатият поток е признак на живота. Застоя има качества на смъртта, на разложението. Тоест да СИ добър човек, то е равностойно на това да стоиш на едно място, да си мъртъв. Редактирано Юни 5, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) Не знам какво ми става, дали е от Христовата възраст, на която се оказах, ама текат едни мисли ехеееееей. Та днес ми хрумна следното. Що е то добър човек? Примерно хората, които са разпнали Исус, също са били "добри хора", уважавани граждани, религиозни, от добри семейства, активни и полезни за другите и... дълбоко убедени, че правят най-доброто за това общество. Че съхраняват хармонията в него, отстранявайки "бунтовника". Онези, които са осъдили Сократ, са вярвали, че предпазват младите от това някой да им мъти мозъка. Въпреки че Сократ им казва в "апологията", че той няма учение, защото нищо не знае, а просто си говори с хората и в тях открива неща, т.е. няма с какво да им мъти мозъка. Но за по-сигурно го отстранили, ампутирали, както биха се изразили някои мои познати от медицинския бранш. И така, добрите хора, които градят своя свят, както те са си го представяли, основаващ се на хармония и порядък, те са и първите, които прерязват главата на новото - по един или друг начин. Изолирайки го в съзнанието с етикет "зло" или изолирайки го по начина, описан по-горе. И в двата случая става дума за "карантина", за да не пречи "злото" на "доброто" и да не се нарушава настоящия порядък - към който сме привързани. Може и думата да не е "зло", всеки етикет тук принадлежи към същия порядък. А какво е "злото"? За мен то е основен мотор на промяната и трансформацията, залегнало и във всичко творческо у човека. Сетих се за това, което казва моята шефка, с която си говорим и на философски теми - за зрънцето "несъвършенство" в нещата, навсякъде и в природата, онова зрънце несъвършенство, петънце едно такова на фона на всичката "правилност", което сътворява новото, поражда всичко. "Грешката", породила други "грешки", и без която нищо никога нямаше да се промени. А кой е основният принцип на Вселената? Движението. Доброто е добра цел. Но постигнато, то е спирачка на развитието. Тоест да се стремиш да си добър - добре. Но да СИ добър и да държиш винаги такъв да си - убийствено. Точно убийствено е думата, защото непрекъснатият поток е признак на живота. Застоя има качества на смъртта, на разложението. Тоест да СИ добър човек, то е равностойно на това да стоиш на едно място, да си мъртъв. "Злото" се ражда поради наличието на мотив. То има причина. Добротата няма причина, тя е първична. Ако добротата е поради мотив, то това не е истинска доброта. Това е театър, бизнес, сделкаджийствно, користност, лукавщина... Естеството на човека е добротата. Но кое изважда човека от неговото естество, ако не желанието/жаждата? Ето така се ражда така наречения от хората "живот". Но Живот ли е този "живот", или е просто феномен на съществуване? Живота започва с идването на Покоя. Някъде е известно като Шабат, другаде като Нирвана и Самадхи. Но такъв човек в очите на другите си е Буда-Ла. Редактирано Юни 5, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) За будалата съм съгласна. Точно такъв е бил Исус. Не е бил добър човек. А будала. И този... всъщност мир... който хората виждат като зло и който пък преобръща света и хиляди години след това се чува за него. За това "зло" говорех аз. Редактирано Юни 5, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) За будалата съм съгласна. Точно такъв е бил Исус. Не е бил добър човек. А будала. И този... всъщност мир... който хората виждат като зло и който пък преобръща света и хиляди години след това се чува за него. За това "зло" говорех аз. Това "зло", което всъщност е добро, има ли нещо общо с "аз"? Няма "зло", няма "добро". Всичко е илюзия. Тъй че... Доброто, ако е истинско добро не е плод на действие, то е плод на излъчване, на специфична ауричност. Останалото са маски, различни по вид. Никой истински добър няма за цел да бъде добър, няма и мотив за това. Той просто е такъв. Извършителя на "злото" е един и същ с този, който извършва "доброто". Разлики няма. Това е "аз". Колкото повече "аз", толкова повече "аз". Аз, аз, аз бе аз. Само аз и пак аз. Е те това е! Когато има "аз", тогава присъства и двоиствеността, а от там и разделенията на "аз" и "ти" (другите), на "добро" и "зло", на "черно" и "бяло"... Иначе за откъсване, за излизане от "матрицата" техниката е: Не аз. Не на аз-а. МашАлла(х) Редактирано Юни 5, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) Когато нещо го слагам в кавички, не му хващам много вяра. Това изразявам с кавичките. Има и другите езици, на които понятия и препинателни знаци не са нужни, и тях хората ги разбират винаги правилно, но това не е така тук, на Земята. На тази Земя, "доброто" изобщо не може без "злото" и ако има някаква функция това добро, то е да разбере, че има нужда от злото, за да го оплоди за някаква полезна дейност. В това се състои залога на доброто за развитие. Иначе животът на Земята нямаше да има никакъв смисъл. Иначе за мен нито едното не е по-важно: "доброто" или "злото". И двете за мен са едно и също. Но тъй като хората се вторачват в първото, просто малко поизравних везните. Е, за който забелязал... Колкото до аз... не съм нито добра, нито зла, но мога да бъда и двете. Едно знам само: Аз съм аз. Редактирано Юни 5, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 Когато нещо го слагам в кавички, не му хващам много вяра. Това изразявам с кавичките. Има и другите езици, на които понятия и препинателни знаци не са нужни, и тях хората ги разбират винаги правилно, но това не е така тук, на Земята. На тази Земя, "доброто" изобщо не може без "злото" и ако има някаква функция това добро, то е да разбере, че има нужда от злото, за да го оплоди за някаква полезна дейност. В това се състои залога на доброто за развитие. Иначе животът на Земята нямаше да има никакъв смисъл. Иначе за мен нито едното не е по-важно: "доброто" или "злото". И двете за мен са едно и също. Но тъй като хората се вторачват в първото, просто малко поизравних везните. Е, за който забелязал... Колкото до аз... не съм нито добра, нито зла, но мога да бъда и двете. Едно знам само: Аз съм аз. Ти си си. Нали никой не твърди, че не си ти? Важно е в крайна сметка човек да знае какво е всъщност. Ако това му носи щастие и пълнота, значи се е намерил, но ако липсва удовлетворението, значи пътуването не е още приключило и трябва внимателно да се оглежда. Разбира се, негово право е да бъде по-малко или повече себичен. Въпрос на избор. Въпрос на "аз". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) Ставаше дума за добрите хора. Кога някое пътуване изобщо е приключило? И така, връщам се към принципа да не отговарям на някои хора, защото скоро тази тема ще заприлича на разговорки. Но най-вече ще си загубя времето. Редактирано Юни 5, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) Ставаше дума за добрите хора. Кога някое пътуване изобщо е приключило? И така, връщам се към принципа да не отговарям на някои хора, защото скоро тази тема ще заприлича на разговорки. Но най-вече ще си загубя времето. Ооо.. мнозина са приключили пътешествието, други в момента го приключват, трети ще го приключат някога. Всеки когато му дайде времето. Това става, когато същия спре да си губи времето в разговорки. Принципи много. Дори и някои принципи произлизат от аз-а, т.е. егоугодни са. По принцип всички форуми са си разговорки, според мен, т.е. в тях се провеждат разговори, но това е друга тема... Добрите хора... такива няма. Добрите хора... не съм ги срещал. Срещал съм човеци. Хората, според мен са видът, който е между животните и човеците. Добротата е чисто човешко качество - човечност. Тя е немотивирана. "Добротата", която вършат хората е користна. Верно е, понякога някой от хората вземе та са оЧовечи, но мине не мине и пак стане като тълпата. Временно явление... докато не бъде засегнат аз-а му, личноста, себе-то. Азбуки, ако някой засегне себе-то ти, можеш ли да бъдеш добра? С други думи - аз-а способен ли е на добро? Щото,според мен именно това е човечност. Да бъдеш човек, когато те засягат, ето това е най-трудното. Да не вървиш към реактивност, към реагиране, към някаква негативна реакция. Да се сопва някой, да се репчи някой, да се самоизтъква някой, да се себеутвърждава... не е ли това най-лесното? Инак да бъдеш добър с добрите... "не правят ли така и митарите"? 33 години е хубава възраст. Честите рожден ден на патерица! Редактирано Юни 5, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 33 години е хубава възраст. Честите рожден ден на патерица! Благодаря за поздравленията :-) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 "Добрите хора... такива няма. Добрите хора... не съм ги срещал. "Добротата", която вършат хората е користна." ................................................................................ ............................................................ Матей 12:34 "Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата." Лука 6:45 "Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 Що е то добър човек? Примерно хората, които са разпнали Исус, също са били "добри хора", уважавани граждани, религиозни, от добри семейства, активни и полезни за другите и... дълбоко убедени, че правят най-доброто за това общество. Че съхраняват хармонията в него, отстранявайки "бунтовника". Онези, които са осъдили Сократ, са вярвали, че предпазват младите от това някой да им мъти мозъка. Тези хора за които говориш не са нито добри, нито зли. Те просто са добри подчинени на своя егрегор. В случая - държавата. А какво е "злото"? За мен то е основен мотор на промяната и трансформацията, залегнало и във всичко творческо у човека. Сетих се за това, което казва моята шефка, с която си говорим и на философски теми - за зрънцето "несъвършенство" в нещата, навсякъде и в природата, онова зрънце несъвършенство, петънце едно такова на фона на всичката "правилност", което сътворява новото, поражда всичко. "Грешката", породила други "грешки", и без която нищо никога нямаше да се промени. А кой е основният принцип на Вселената? Движението.Според теб само злото ли е мотор за промяната? Доброто е добра цел. Но постигнато, то е спирачка на развитието. Тоест да се стремиш да си добър - добре. Но да СИ добър и да държиш винаги такъв да си - убийствено. Точно убийствено е думата, защото непрекъснатият поток е признак на живота. Застоя има качества на смъртта, на разложението. Тоест да СИ добър човек, то е равностойно на това да стоиш на едно място, да си мъртъв. Трябва ли да си направя извода, че да си зъл - значи да си жив? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) Неслучайно повдигнах темата, защото за мен това вторачване в "добротата" според както я разбират хората, опитах се да го опиша по-горе, за да е ясно за какво говоря, е източник на голяма гордост, понякога на заслепление. Понякога човек в стремежа си да бъде добър по този начин дори не осъзнава какво високомерие развива. За мен няма абсолютно "добро" и затова дадох тези примери с Исус и Сократ, но има и много други. Нещата са такива, каквито са. Идеята е да ги приемаме такива, каквито са, за да работим с тях. Стремим ли се да ги набутаме в някакви рамки, били те и на "добро", вече упражняваме насилие. Е, и насилието съществува, нека си съществува - затова си има и име. За мен лично е някак важно да стоя далеч от перфекционизма. Инстинктивно бягам от мисълта да ставам "добра". Такава съм, каквато съм. И понякога изобщо не съм "добра" според описаното от мен обичайно разбиране за доброто. Колкото любов побирам, толкова мога и да излъча. Същото важи и за радостта и други възвишени чувства. Но не мисля, че тези последните вървят отделени и от не толкова възвишени, но също толкова полезни и не особено положителни състояния - когато човек си налее нещо друго в съда. Един малък съд може да побере малко добро и малко зло. Един голям съд много добро и много зло. Голямото добро може да бъде голямо зло, малкото добро може да бъде само малко зло. Развитието е едно разширяване на съда, а не фиксиране на съдържанието му. И мотор за разширяването рядко е "доброто". Разширява се съда, когато му се пусне отнякъде някой "вирус" (лоша работа тоест), който да му наруши спокойствието. Колкото повече бъде разклатен, толкова повече потенциал за разширение има. Е, може и да не се разшири, ами да си се капсулира с "доброто" в себе си и така да си стои до безкрай. Според кабала ценността на човешките опитности идва от светлината, която внасят в света, а не светлината, с която им е дадено да се родят - тази последната не е "тяхна". И тази алхимия, тази трансмутация на така нареченото "зло" е носителят, катализаторът за навлизане на все повече Светлина - за всички. Какво е кръстът? Тоест... развълнуваният съд, който иска да стане по-голям, за да обхване и тези противоречия, да ги смели и свърже в хармонично цяло и с това да се доближи до Бога, той носи много повече от свилия се в доброто си съд, отказващ да изпълни функцията си на трансформатор. А трансформатор, алхимик е творецът - с главна или малка буква... все за един принцип става дума. Смисълът на човешкото съществуване е единствено творчеството. Нищо друго. Всичко друго е дадено и съз-дадено вече, няма какво да се "прави" по него. Както казал Буда като достигнал просветление: There's nothing left to do. Та не искам да съм "добра", а искам да съм себе си и най-вече творец. Ако има мисъл, която ме задушава, то е мисълта за вечното и непроменливо "добро". Както казва една моя позната - жаби крякат, комари бръмчат: Спокойствие. Бррррр. В крайна сметка е важно колко олово можем да превърнем в злато, образно казано. Самото умение, а не златото, е важно. П.П. Ани, дали на едно понятие ще му лепнеш една дефиниция или друга, няма много значение. Всички понятия са констриуирани - можеш да си конструираш безброй нови. Това е игра на домино. Важно е да разбереш същността която конкретния човек влага в понятието и чрез тази същност да общуваш с него. Не ме вълнуват дискусии за самите понятия. А за "злото", сетих се и за Дънов. Той казва, че всичката работа на тоя свят се върши от змията, без нея няма живот. То е същото, но с друго име. Редактирано Юни 5, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) Истинското добро може да се постигне само със смирение и преклонение.Да помагаш в името на доброто,а не в името на себе си. Ние сме малка частица от Бог и ако сме прекалено лакоми ще ни застигне божият гняв.Защо някой хора имат невероятен талант,а са невероятно лоши и зли?Защото те са продали душата си на дявола,за да се сдобият с таланта.Не случайно църквата когато е била на власт е ценяла вярността към бога и божиите принципи,а не таланта.Таланта се дава от Бог.Но таланта се дава и от Дявола. Горко му на този народ на който най-талантливите хора са изгубили душите си за да могат да имат талант.Такъв народ е загубен. Когато талантът идва само от Бог тогава човечеството ще живее в хармония.За съжаление този момент е далеч в бъдещето. Редактирано Юни 5, 2009 от tomodashi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 А защо да няма и свил се във злото си съд? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) "А защо да няма и свил се във злото си съд?" Злото означава духовно извисяване без Бог.Без божиите принципи на любов и смирение.Злото означава хаос.В злото няма правила,няма закони.Всеки иска да изсмука колкото е възможно повече енергии от противника си.Злото почита единствено себе си.Злото няма приятели.Злото е върхът на егоизма.Злото унижожава дори тялото си за да може душата му да не загуби частица от себе си.Защото душата на злото се усъвършенства само когато руши и когато причинява страдание. Няма съд на злото.Злото няма правила.То е стихия която помита всичко,дори самото себе си.Злото използва тялото,а не душата за да властва.И ако злото има надарено тяло то властва,то с такава сила се хвърля в битката си да причинява страдания че изгаря в него.И именно за това ,затова че изгаря тялото си в борбата злото побеждава. Редактирано Юни 5, 2009 от tomodashi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) А защо да няма и свил се във злото си съд? Доброто е просто една енергия, която помага на света да не се разпадне. Това, което наричаме "зло" е силата, която го тласка да върви напред и го разтърсва с тази цел. Няма свил се в злото си съд, защото това не е в природата на злото. Може да има вманиачил се в ролята си на зло съд, клатещ се до полуда. Има прекалена изява както на злото, така и на доброто. Животът е хармоничното преливане на едното в другото. Проблемът е, че сме превърнали тези две сили в някакви морални понятия. А те са просто две сили. Напълно неутрални. Стават "свили се" или "вманиачили се" само защото отказват преливането, трансформацията, а не защото сами по себе си са "добри" или "лоши".Нито една от двете не е по-важна. П.П. Примерно да караш един човек да се замисли, това си е "зло" Пускаш му една муха, която да му разклати основите на представите за нещата, да бръмчи и да го научи да мисли. В този смисъл всеки добър учител е "зъл" Значи и аз през голяма част от живота си съм била "зла" Оставям учениците ми да се гърчат, задавам подвеждащи въпроси - гаднярска работа. Редактирано Юни 5, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 Не знам какво ми става, дали е от Христовата възраст, на която се оказах, ама текат едни мисли ехеееееей. Та днес ми хрумна следното. Що е то добър човек? Примерно хората, които са разпнали Исус, също са били "добри хора", уважавани граждани, религиозни, от добри семейства, активни и полезни за другите и... дълбоко убедени, че правят най-доброто за това общество. Че съхраняват хармонията в него, отстранявайки "бунтовника". Онези, които са осъдили Сократ, са вярвали, че предпазват младите от това някой да им мъти мозъка. Въпреки че Сократ им казва в "апологията", че той няма учение, защото нищо не знае, а просто си говори с хората и в тях открива неща, т.е. няма с какво да им мъти мозъка. Но за по-сигурно го отстранили, ампутирали, както биха се изразили някои мои познати от медицинския бранш. И така, добрите хора, които градят своя свят, както те са си го представяли, основаващ се на хармония и порядък, те са и първите, които прерязват главата на новото - по един или друг начин. Изолирайки го в съзнанието с етикет "зло" или изолирайки го по начина, описан по-горе. И в двата случая става дума за "карантина", за да не пречи "злото" на "доброто" и да не се нарушава настоящия порядък - към който сме привързани. Може и думата да не е "зло", всеки етикет тук принадлежи към същия порядък. А какво е "злото"? За мен то е основен мотор на промяната и трансформацията, залегнало и във всичко творческо у човека. Сетих се за това, което казва моята шефка, с която си говорим и на философски теми - за зрънцето "несъвършенство" в нещата, навсякъде и в природата, онова зрънце несъвършенство, петънце едно такова на фона на всичката "правилност", което сътворява новото, поражда всичко. "Грешката", породила други "грешки", и без която нищо никога нямаше да се промени. А кой е основният принцип на Вселената? Движението. Прекрасни характеристики! За мен това, което азбуки нарича добър човек, всъщност е човек, който иска да бъде добър според нормите, които е приел за своя ценност. Това все още не означава, че той прави добро. Той само спазва правилата на ценностите си. Това, което азбуки е наградила с думата "зло" за мен е човекът, който не иска да бъде добър, а се опитва да разбере и приложи Божията воля за ситуацията, я която се намира и за живота си като цяло. Е, Божията воля е сложно понятие, но не е тук мястото да го коментирам като моето разбиране за него.... И пъррвият и вторият тип са добри хора - защото всеки човек е добър - просто разбират различно своя живот и мястото и ролята си в него.... Зло няма... Има недоузряло и недоразбрано добро... Като черупката на ореха.... Ани! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) Не знам, но аз определено съм си по-скоро "зла". В смисъл, за разнообразие. Да има какво да наторява света. Но ако примерно утре попадна сред много хора, които преобладаващо искат да стават "зли", ще взема пък да съм добра - пак за разнообразие. Нека има баланс на силите. Редактирано Юни 5, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) Много живи и хубави разсъждения Благодаря azbuki! 'Добро' и 'зло', вечната тема. И така, добрите хора, които градят своя свят, както те са си го представяли, основаващ се на хармония и порядък, те са и първите, които прерязват главата на новото - по един или друг начин. Изолирайки го в съзнанието с етикет "зло" или изолирайки го по начина, описан по-горе. И в двата случая става дума за "карантина", за да не пречи "злото" на "доброто" и да не се нарушава настоящия порядък - към който сме привързани. Може и думата да не е "зло", всеки етикет тук принадлежи към същия порядък. А какво е "злото"? За мен то е основен мотор на промяната и трансформацията, залегнало и във всичко творческо у човека. Сетих се за това, което казва моята шефка, с която си говорим и на философски теми - за зрънцето "несъвършенство" в нещата, навсякъде и в природата, онова зрънце несъвършенство, петънце едно такова на фона на всичката "правилност", което сътворява новото, поражда всичко. "Грешката", породила други "грешки", и без която нищо никога нямаше да се промени. А кой е основният принцип на Вселената? Движението. Защо беше разпнат Исус? Защото хората се страхуваха от Него. Той им говореше неща, които не разбираха. Не можеха да разберат как царят на света не иска да ни управлява, а иска да ни научи да управляваме себе си, да сме царе на себе си. Та, както казва Ники хората са учещи се човеци. Което значи, че човекът не е добър, нито лош, той е достигнал покоя: Естеството на човека е добротата. Но кое изважда човека от неговото естество, ако не желанието/жаждата? Ето така се ражда така наречения от хората "живот". Но Живот ли е този "живот", или е просто феномен на съществуване? smile.gif Живота започва с идването на Покоя. Някъде е известно като Шабат, другаде като Нирвана и Самадхи. Но такъв човек в очите на другите си е Буда-Ла. Вчера гледах филма Zeitgeist. Свърши с думите-"Когато любовта към властта се превърне във власт на Любовта, светът ще се оправи!" Редактирано Юни 5, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 Видяхте ме най-сетне унижен, предаден и разпънат, и напуснат… И всички се отрекохте от мен, припомняйки ми притчата с Исуса. Вися сега на кръста и със жал от него гледам вашта паплач мръсна. И с устни питам: кой ме е предал, не вярвайки, че утре ще възкръсна? И с поглед питам: кой чрез мойта смърт на Юда с ореола чер ще свети? Трийсте зли сребърника с гняв лъщят на всекиго един от вас в ръцете. И всички, недочакали дори и първите петли да се обадят, сте ме посочили: „Върви и мри!“ …От вас разпънат, днес за вас пак страдам. Измъчва ме ужасният въпрос: зли, грешни, ваяни от мрака люде, дали си заслужавате Христос, след като спи у всичките ви Юда? Простени да сте! Мога да заспя спокоен над мътилката ви гъста. На този свят е нужна и тълпа, върху която да израсне кръста. Дамян Дамянов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 (edited) Аз пък гледах "The Last Temptation of Christ" - стара Холувудска продукция. По принцип филмът е това, което може да се очаква от Холивуд и все пак в него има добри идеи. Признавам си, с "последното му изкушение" и мен ме "хванаха неподготвена". Усещах, че нещо не е наред в развитието на действието, не ми се връзва, ама... не ми хрумна че "ангелът" е "дяволът". До такава степен сме повлияни от идеята за "добрия човек". Не ме кефеше образа на Йоан Кръстител във филма, като някакво джънки, на което му липсва дозата и "ифриндясалите" покръстени около него. И Исус ми беше малко странен, най-странна Мария Магдалена (в която бяха направили някакъв миш-маш от всички "Марии", които се споменават в Евангелието - и в тоя миш-маш пак нещо не ми се връзваше). Много силен и истинен беше според мен образът на Юда и връзката му с Исус. Най-интересна беше обаче идеята, особено добре демонстрирана чрез последното изкушение на Христос - животът на един обикновен, добър човек - че Исус съдържа всички тези противоречия в себе си. Той е бил вътрешно разкъсан, бил е преследван от духове, имал е богоборски настроения, бил е и обезверен, не се е мислил за месия, желал е жена и се е презирал за това, че не може да си я "вземе", познавал е всички човешки страсти, от които най-голямото, най-грабващото изкушение се оказа това просто да бъде един обикновен, добър човек, а не това кълбо от противоречия и без велики мисии. Неговият "предател" пък се оказа този, който най-силно вярва в мисията му - до последно! И накрая дори го събуди за нея. Филмът започва със следната мисъл: "Двойнствената същност на Христос копнежът, толкова човешки и толкова надчовешки, на човека да достигне Бога... винаги е бил дълбока и непроницаема мистерия за мен. Най-основното ми терзание и източник на всички мои радости и мъки още от детството ми е била непрестанната, бесмилостна борба между духа и плътта. Душата ми е арената, на която тези две армии се сблъскаха и срещнаха." Никос Казандзакис Редактирано Юни 5, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 Не знам, но аз определено съм си по-скоро "зла". В смисъл, за разнообразие. Да има какво да наторява света. Но ако примерно утре попадна сред много хора, които преобладаващо искат да стават "зли", ще взема пък да съм добра - пак за разнообразие. Нека има баланс на силите. Добрият, лошият и злият- троицата на баланса...Двете крайности се събират в една широка "среда", която дори и да е лоша, в нея имат шанс да растат и плодове и плевели... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 Не знам, но аз определено съм си по-скоро "зла". В смисъл, за разнообразие. Да има какво да наторява света. Но ако примерно утре попадна сред много хора, които преобладаващо искат да стават "зли", ще взема пък да съм добра - пак за разнообразие. Нека има баланс на силите. Добрият, лошият и злият- троицата на баланса...Двете крайности се събират в една широка "среда", която дори и да е лоша, в нея имат шанс да растат и плодове и плевели... Отделянето на зърното от плявата... Плявата се счита за плява едва след като зърното е узряло... до тогава плявата не е плява, тя е необходимост. Преди да се превърне в слама, плявата си е житното стебло. Без нея... ... да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън. Плявата си е егото на човека. Целият духовен път е път на егоизъм, макар и фин. Точно както стеблото бърза да порасте към небето, за да бъде по-близко да Слънчо, точно така и егото се опитва да израстне. С времето се придобиват плодове, които да служат за засищането, за удовлетворението. Хамбарът може да бъде напълнен и от него, ако е необходимо да се раздава на бедняците. Съдбата на плявата (егото) е "неугасимия огън". Дай, Боже всекиму! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Не знам какво ми става, дали е от Христовата възраст, на която се оказах, ама текат едни мисли ехеееееей. Та днес ми хрумна следното. Що е то добър човек? Примерно хората, които са разпнали Исус, също са били "добри хора", уважавани граждани, религиозни, от добри семейства, активни и полезни за другите и... дълбоко убедени, че правят най-доброто за това общество. Че съхраняват хармонията в него, отстранявайки "бунтовника". Онези, които са осъдили Сократ, са вярвали, че предпазват младите от това някой да им мъти мозъка. Въпреки че Сократ им казва в "апологията", че той няма учение, защото нищо не знае, а просто си говори с хората и в тях открива неща, т.е. няма с какво да им мъти мозъка. Но за по-сигурно го отстранили, ампутирали, както биха се изразили някои мои познати от медицинския бранш. И така, добрите хора, които градят своя свят, както те са си го представяли, основаващ се на хармония и порядък, те са и първите, които прерязват главата на новото - по един или друг начин. Изолирайки го в съзнанието с етикет "зло" или изолирайки го по начина, описан по-горе. И в двата случая става дума за "карантина", за да не пречи "злото" на "доброто" и да не се нарушава настоящия порядък - към който сме привързани. Може и думата да не е "зло", всеки етикет тук принадлежи към същия порядък. А какво е "злото"? За мен то е основен мотор на промяната и трансформацията, залегнало и във всичко творческо у човека. Сетих се за това, което казва моята шефка, с която си говорим и на философски теми - за зрънцето "несъвършенство" в нещата, навсякъде и в природата, онова зрънце несъвършенство, петънце едно такова на фона на всичката "правилност", което сътворява новото, поражда всичко. "Грешката", породила други "грешки", и без която нищо никога нямаше да се промени. А кой е основният принцип на Вселената? Движението. Доброто е добра цел. Но постигнато, то е спирачка на развитието. Тоест да се стремиш да си добър - добре. Но да СИ добър и да държиш винаги такъв да си - убийствено. Точно убийствено е думата, защото непрекъснатият поток е признак на живота. Застоя има качества на смъртта, на разложението. Тоест да СИ добър човек, то е равностойно на това да стоиш на едно място, да си мъртъв. Изчетох темата. Писаното е хем вярно, хем малко тенденциозно представя нещата! Защото така доста се компроментира думата "добро", а хич не е без значение какъв си и на кого служиш - на бялата или на черната ложа. И е невъзможно да служиш едновременно на двете. Това е многократно споменавано и в Библията, и в други свещени текстове, както и в казаното от световните духовни Учители. В тази връзка бих искала да задам два въпроса: 1. Може ли някой от нас, обикновените простосмъртни, да се нарече с чиста съвест добър човек? Аз мисля, че не. Ако бяхме истински и завършени добри хора, май нямаше да сме вече тук. И тук в Портала си имаме една подходяща тема "Честен поглед върху себе си!" 2. Тези "добри хора", за които се говори в уводния пост - за кого в същност са добри? И добри ли са наистина? Аз мога да дам и още примери за такива "добри хора" - много са участвали съвсем съзнателно и доброволно в светата инквизиция и са били убедени, че вършат добро за обществото. В същност всички тези "добри хора" защитават статуквото, защитават преобладаващата част от хората в обществото, които естествено не са от прослойката нито на пионерите, нито на най-високо развитите такива. И по този въпрос имаме много хубави теми: Що е добро? , Може ли човекът да прави добро? . А ето и един по-особен поглед относно доброто и злото, както и кое и как води до идването на новото: 05.04.2008 г. - Измененията стават в злото, а промените – в доброто Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 (edited) Какви означава да бъде човек добър и може ли да дадем определение за абсолютна доброта? Като добър човек можем да определим този, живеещ според Божествените/Космичните закони. Тогава ще имаме един критерии за оценка извън самия човек. Проблемът с непознаването на тези закони или с недостатъчното им познаване обаче си остава. Т.е ние ще можем да оценим доколко един човек е добър в абсолютен смисъл, доколкото самите ние познаваме законите движещи битието и доколко сме в състояние да видим последствията от действията на въпросният човек в момента на извършването им. Когато говорим за отделния човек, на доброто не трябва да се гледа като на нещо статично. Равновесието е в постоянното усъвършенстване. Статичността е зло. Статичното равновесие е невъзможно. Силата, която неминуемо нарушава всяка статичност е добро. Космичните закони изискват от човека движение, защото самият живот е движение. Движението прави човека жив. Като добър човек може да определим този, които е в хармония със своята душа, с Божественото в себе си, както и с Божественото във всичко останало. Той е в хармония с еволюцията, с целите и развитието на цялото от което е част. В случая визирам човечеството и близките до човечеството еволюции с които човечеството има по-близки отношения. Останалите еволюции са твърде далечни от нас за да можем да ги разберем и да почувстваме връзката и целостта си с тях. Добър е човек, който с действията, мислите и думите си не наранява пряко или косвено нито едно живо същество. На доброто винаги следна да гледаме като на един идеал. Ние можем да сме добри в отделни случаи, в които действаме според този идеал, но винаги трябва да се стремим да постъпваме според него. Ние трябва да държим доброто над нас, като нещо към което се стремим, а не като нещо, което сме. Това не означава, че трябва да се определяме като лоши. Не, важно е самото движение. Важно е дали с действията си се приближаваме или отдалечаваме от идеала си за добро. От това произтича и собствената ни представа за това доколко сме добри. Всъщност по-точно е да се каже: от това произтича собствената ни представа доколко действията ни се правилни. Ако ще се дава оценка, тя трябва да е на всяко едно действие и мисъл. Човекът не е нито едното, нито другото. Редактирано Юни 6, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.