Хипноза и хипнотерапия

[mecholari]

Аз пиша въз основа на няколко години опит в областта на хипнозата. Малко е, но все е нещо. Бихте ли споделили опита си и вие? Ако нямате такъв, пишете моля поне нещо конструктивно и по темата, в духа на форума! Благодаря за участието ви в темата, иван и мечо.

Д-р Тенчев говори за опита си при практикуване и преподаване на холотропно/ ребъртинг дишане и хипноза: преживяваните трансперсонални състояния на променено съзнание – дуално единство, отъждествяване с други индивиди

Орлин

Второто се изявява в един мой сън, когато в началото при постъпването ми на работа ме пратиха да разглеждам токови измервателни трансформатори, и едновременно с това да си препрочитам наличната ми литература за тях. А там във стаичката самичък на прекрасно кожено канапенце... И по едно време сънувам „действително”. И знам че сънувам и е действително. И аз съм в тялото на човек, който знам, че не съм аз... И пак съм аз... А пред мене усмихнат млад човек, светъл и рус в трафопост (никога не бях влизал до тогава). И той се протяга да ми покаже нещо. И ръката му се залепи на шината... И в един момент вече бях този човек... И ме „трескаше много яко”. И видях как едни ръце се протегнаха и ме хванаха отзад... Събудих се. Отидох в другата сграда при колегите си. Говорят си много странни неща-за един колега където се допрел на шина в трафопост, а друг го издърпал да го спаси и след това му отрезали изгорелите ръце... Замълчах си „умно”. Пътят към Карулково е лесно достъпен.

Та от теорията на Кристиян, извода за мене е следния-има и сливане на сетивата, и извън човека, най-малкото има друг човек. Разбира се, удобно може да твърди , че това е видяно „с душата”. Но за мен реално тогава „душата” е групова а егото е функция на слепите хора, за които извън тях нищо не съществува. Те са си башка императорите на индивидуалното си владение.

Орлине, това форма на самохипноза ли е? Или детско фантазно мислене? Вписва ли се в духа на форума, или според теб, участието ми е излишно?

[Орлин Баев]

Супер интересно е това, което пишеш! Извинявай, ако съм ти прозвучал по-рязко. Просто призовах за взаимно разбиране, толерантност към различните ни мнения, приятелско и братско отношение един към друг и добър тон и вибрация! Това важи и за мен, разбира се!

Наистина, като изчистим негативното обуславяне на суеверия около думичката хипноза, оказва се, че тя е нещо много ежедневно. Всяко състояние на замечтаност си е автохипноза. Всяко събуждане или преди заспиване състояние си е хипнотично. Мисля, че официално се наричат хипнапомпно и хипнагогно състояния. Смешни думички! Аз примерно практически винаги като гледам интересен филм, потъвам много дълбоко в съпреживяването му - при което дори се изолирам от околната реалност, не чувам като ми говорят и т.н. Ако изчистим думичката хипноза от многото прилепени към нея магически атрибуции и мислене, се оказва, че е еждневие за всички ни. И не само, че няма нищо страшно в нея, но си е състояние на различно съзнание - разширено съзнание. Второто внимание, както пише Кастанеда. Да, в хипнозата има много радост и щастие, идващи от откъсването от този тежък и далечен от реалността свят. Но радост, която идва от приближаване към Себе си и по-голяма будност, не и от приспиване. Има някои хипнотерапевти, които целят приспиване и твърдят, че когато това стане, те контактуват директно с подсъзнанието на човека. Моят опит и разбирания обаче са други. Моето разбиране за хипнозата е като състояние на повишено съзнание, будно сънуване!

[Розалина]

Емпиризмът (от емпирия — опит) е учение от началото на XVIII век, според което знанието се придобива само чрез чувствения опит. Според основателят му Джон Лок човек се ражда като „чиста дъска“ (на латински: tabula rasa), върху която времето може да запише различни неща. Според това разбиране човек не се ражда добър или лош, умен или глупав, а именно социалната му среда формира качествата, талантите и пороците му.

-източник Уикипедия.

А аз се чудех какво значи тази дума -емпирия.Е спомних си една чуждица.Благодаря на участниците макар,че думичката опит, на мен лично повече ми допада.Сега се сещам,че в средното училище ,преди около 25 години ,в часовете по химия се ползваше израза емпиричен опит.Ние учениците го възприемахме като термин и понеже думичката опит си стоеше там,аз поне не съм се замисляла,че в съчетанието на двете всъщност няма никакъв смисъл,защото става опит опит.(в превод на български).А да не би думата емпирия (от вашите изказвания тук) да визира само чувствения опит,за който се говори в препратката от Уикипедия?

Хубав ден.Не се заяждам с академичния ви стил драги пишещи.Просто има и лаици,като мен, които четат вашите мисли и понеже аз отделих време да потърся думата я споделям за общо ползване.А и Учителя използва думата опит.Насочва учениците си ,чрез опита да усвояват знанието.Какво са упражненията ?Постигане на опит чрез постоянстване в дадена практика.Регистриране на усещанията,регистриране на мислите,наблюдение на случващото се в резултат от практикуване на упражненията.

А някой от специалистите пишещи в тая тема,може ли да ми каже какво е отношението на Учителя към хипнозата?Има ли коментар някъде по въпроса?

Редактирано Септември 28, 2009 от Klaudia

[shelter]

будно сънуване!

А може би събуждане от "съня", в който "влизаме" поради защитните механизми на Аза. Едно преживяване на неузнатото от психичният Аз, който налага у всеки/ у мен със сигурност/ доминиране на възприятията с едничката си цел да установи неизменимост на господството си.

В хипноза може да се открие/ преживее/същинският човек, човекът носещ маската на илюзорната си правота/истинност. Това е състояние, в което филтрите са пречистени, върнати в естествената им чистота.

Причината довела фобия или натрапливост например, не се премахва, но нагласата и поведението дошли като следствие , могат да бъдат коригирани и върнати в оня вид, в който са били преди нея.

Понякога в комплексното/вънвътре/ съществуване ставаме "резултат", който ни е непосилен и сами не можем да променим. От всеки симптом има и изгода за Аза, който се възползва.

Чрез хипноза може да се "покаже", преживее посилният, но отхвърлен поради собствената ни слабост друг, който не знаем, че можем да бъдем. А когато нещо е преживяно като по-добро, тутакси бива и пожелано. Оттам насетне пътят сам идва, при който не могъл да го "хване" до този момент.

Хипнозата е фин, диликатен, но и безценен помощник в психотерапията.

Впрочем, трансформиращата лексика на психотерапевта също въвежда във въбражаем,"съновен" свят. Свят, който присъства, но е бил неузнат.

Редактирано Септември 28, 2009 от shelter

[Орлин Баев]

За мен лично представлява голям интерес да наблюдавам разликата в податливостта на хипноза. Странното е, че много трудно може да се предскаже от пръв поглед. Ако оставим настрана въпросниците за хинабилност (иа такива, например този на Милен Николов), може да се съди по разговора. Ако човекът започне да се 'отнася", да потъва в думите ти при обикновения терапевтичен разговор, ако започне да следва движенията и позицията ти, ако се втренчва в точка например, голяма е вероятността да има способност за потъване в транс. Все още ми е странно доколко тази способност за потъване няма нищо общо с разбиранията, със системата от вярвания на човека. Може човекът да вярва в окултизма но да не може да погледне дълбоко в себе си. Може да е материалист, но да има тази способност. Тоест, хипнабилността не зависи от ценностната система, но от базисната структура на личността. Казват, че жените като цяло са малко по-хипнабилни. Моят личен опит засега говори по-скоро за равно разпределение между половете.

Хубав ден!

[Явора]

Знам че е стара темата ама ми стана интересно.

Прочетох цялата тема и ми стана любопитно едно нещо.

Човек който е скептичен към хипнозата и заявява че методи като този които са силно внушяеми, тоест прекалено голяма външна намеса и пасивност на самия клиент/пациент - тоест " " "силно вмешателство в телевизора на другия" " " било. Същия този човек да е сериозен привърженик на Рейки и практикуващ дори!?!?! Не мога да си обясня това!

Гост_azbuki_*

Ако все още четеш,....... кое те кара да вярваш и практикуваш рейки...?

След като се запознах с отношението ти към хипнозата, според моята логика не би трябвало да си привърженик на Рейки и неща от този род!

[Guest pavletA]

Не съм специалист по хипноза и хипнотерапия.Мнението ми е много лично и не бих искала да засегне хората работещи в тази област.Това е доста отговорен и натоварващ труд.За самите пациенти се замислям, че не винаги за тях е най- добре да се борави с фините им преживявания.Трябва да им е готово съзнанието за това.Този вид терапия е нож с две остриета, защото дадени проблеми стоят закътани в душата на човек и цяло изкуство е терапевта да ги извади на светло.Труда по шлифоването на характера е безкраен, просто това отнема години.Работата трябва да се подели между пациента и лекаря.Да не забравяме, че терапевта просто е спътник на пациента, не изживява процеса на духовното израстване, а съчувства.Може една хипноза, да е от полза да се стигне до корена на проблема.Но работата пак е продължителна и не лека!

[B__]

За мен лично представлява голям интерес да наблюдавам разликата в податливостта на хипноза. Странното е, че много трудно може да се предскаже от пръв поглед. Ако оставим настрана въпросниците за хинабилност (иа такива, например този на Милен Николов), може да се съди по разговора. Ако човекът започне да се 'отнася", да потъва в думите ти при обикновения терапевтичен разговор, ако започне да следва движенията и позицията ти, ако се втренчва в точка например, голяма е вероятността да има способност за потъване в транс. Все още ми е странно доколко тази способност за потъване няма нищо общо с разбиранията, със системата от вярвания на човека. Може човекът да вярва в окултизма но да не може да погледне дълбоко в себе си. Може да е материалист, но да има тази способност. Тоест, хипнабилността не зависи от ценностната система, но от базисната структура на личността. Казват, че жените като цяло са малко по-хипнабилни. Моят личен опит засега говори по-скоро за равно разпределение между половете.

Хубав ден!

"Отнасянето" и влизането в транс зависи от това доколко човек може да изключи съзнанието си. Да поизключи мисли и чувства и да се отпусне в съзерцателно състояние. Това пък зависи от развитието на вниманието. При вниманието виждаме същите неща: концентрация върху дейност със затихване на мислите и чувствата. Това се проявява дори, когато преместваш кибритени клечки една по една от една купчинка на друга. Възможността да задържаш фокуса на вниманието/съзнанието в една точка за определено време, външна или вътрешна.

Самото ниво на развитие на вниманието може да се определки по това колко информация от околната действиетлност може да възприеме човек. По това колко от това, което става в действителността може да осъзнае. Има хора, които наливат кафе в чаша дори не забелязват, че са го разлели. Други хора наричаме наблюдателни, защото за част от секундата забелязват, че сме с нови обуски, крива прическа и че колежките ни са много хубави.

Колкотопо-наблюдателен е човек, толко по-големи възможности за влизане в транс има.

Може например да вкараш човека в кабинета, да изчакаш 5 минути, да го накараш да затвори очи и да започне да изрежда какво е запомнил от вещите в кабинета като вид цвят и т.н. или от дрехите ти. Тези, които изредят най-много неща са най-трансспособни

Но пък, колкото е по-мнителен, подозрителен човек, по-трудно ще изпадне в наложен отвън транс. Също и тези с голям мерак за контрол.

Мои наблюдения, но имаш реалната възможност да ги провериш на практика

P.S.

Всъщност описвам волево влизане в транс. Разбира се, ако го може волево, човек може да помогне като сам влезе и ще стане по-бързо.

Други варианти са спонтанния, водения и предизвикания от врачка транс

Спонтанният обикновено е кратък и не върши работа. То се получава например при "загуба на никата на мисълта". ЧОвек е изгубил мисълта, т.е. мисленето е рпяло за момент и е в транс търсейки как да излезе от него. Ясно е, че този транс се получава по начин обратен на волевия: вниманието куца, менталното тяло не е доразвито или му е попречено по някакъв начин.

Дори хора с добро внимание могат да бъдат вкарани в спонтанен транс, когато в текущата обстановка рязко се сменят мисли и чувства, т.е. когато човек бъде внезапно фрустриран. Например, седиш си в кабинета с един пациент и си говорите лежерно, спокойно. Изведнъж скачаш с див вид и изрещяваш размахвайки юмруци: "Сега ще те размажа животно!!!". Пациентът ще изпадне поне за малко в транс....а после ще реагира според характера си

При водения транс е важно отпускането и то е по-важн о отпусканетоп на съзнанието, защото в транс може да се влезе и в движение и при физическо натоварване. За да се отпусне съзнанието човек трябва да има доверие, да се отпусне в ръцете ти. Това няма да стане, ако темата за работа е нещо, което е в основата на мисловния модел, а пък човек вътрешно яростно контролира средата и съзнанието , за да запази текущия мисловен модел. Много трудно ще се остави да влезе в транс. Може би в този случай методите на обикновената психоанализа могат да покажат на човека какво и защо контролира и колко му пречи това. Е, винаги го има момента, че той да си мисли, че се работи за нещо безобидно, а пък целта да е друга

Редактирано Август 30, 2010 от БожидарЗим

[maria_stoikova]

Днес ми се случи нещо много показателно за разминаванията между очакванията за хипнозата, дълбоко сугестирани от медиите и окултните изкривявания и хипнозата, такава, каквато е - без захарни бонбони и магически декорации! Клиентка, с която нещата се развиват добре, има чудесно подобрение и с която работя основно с хипноза по нейна първоначална заявка, ме пита днес: "ама кога ще правим хипноза?" и това при положение, че вече поне пет сесии е била в средна до дълбока хипноза, индуцирана по един или друг начин. Разкрила е множество спомени, които са изплували при регресията, осъзнала е голяма част от подсъзнателните си вярвания и защити, почувствала се е с пъти по-добре. Неколкократно е била в състояние на хипотаксия (пратяхара), та до дълбок транс. И ме пита кога ще правим хипноза. Аз чак не разбрах какво иска да каже жената... Аз често преди хипнозата казвам "Хайде сега да направим една визуализация/ медитация/ релаксация/ упражнение!". Но някакси си мисля, че човекът сам се досеща, че правим именно хипноза. Но явно не е така. Именно поради филмите и окултните схващания за виждане на розови слончета... В хипноза тази жена, а и повечето други, преживяват силно натежаване на тялото до приятна загуба на контакта с него, т.н. хипотаксия (пратяхара от йога), средно дълбока хипноза. усещат сякаш тялото, ръцете и т.н. се губят или потъват навътре в креслото, чувстват затопляне и боцкания в различни части от тялото. Аз понеже знам това и къде се получават, допълнително утилизирам тези преживявания за задълбочаване на хипнозата. преживява се едно плаване на съзнанието, сякаш е до, извън или над тялото. Това разбира се, се обяснява чисто научно със субективното усещане на самопсъзнанието при откъсване на сетивата от тялото. Преживява се откъсване от контролирането, от онова чувство за "нащрек", което е така характерно за тревожните разстройства. Тов аоткъсване е като граница, бариера, която ако човекът премине въпреки липсата си на навик да го прави, хипнозата се задълбочава още повече и досегът до подсъзнанието се разтваря още по-дълбоко. Но оттам и директното заставане срещу себе си - нещо, на което не всеки е готов. Затова при някои се случва когато именно почнат да политат навътре, да "щръкнат", както го наричам, да се върнат обратно. Но повечето продължават. Или след "щръкването", ококорването с моя помощ си позволяват да потънат отново, този път още по-дълбоко.

Имам клиентка например, която само като чуе думата хипноза и се разтреперва - защото благодарение на форумни небивалици ( и филми и т.н.), идващи от смукане на пръстите и невежество и никакъв личен опит, е обусловила негативно тази думичка. Същата дама обаче е фен на медитацията, ходи на йога и обича да практикуваме медитация. Медитацията обаче включва визуализации включва релаксация, включва практически всички неврологични корелати и методологични процедури, аналогични, идентични с тези при хипнозата. Та, когато правим медитация, потъваме дълбоко и сме спокойни. Аз разбира се, резонирам с разбиранията на жената и подбирам трансперсонално насочени визуализации. Пиша това, защото около хипнозата се носят едни весели воали от мистичен страх, който обаче иде единствено от магическите когнитивни изкривявания и няма никакви актуални основания!

........................

Хипнозата обаче не е панацея! От опита си виждам, че при някой тя работи почти като вълшебство. При втори също работи, но по-малко, а при трети няма никакво потъване и разликата от нормален терапевтичен процес е само в затварянето на очите. Някой потъва много лесно в транс, бързо и дълбоко и търсената терапевтична промяна се случва за броени сесии, та дори от първия път. Имам вече десетки случаи на много бързи и трайни резултати - буквално за една-три, рядко 6 сесии. Това са клиентите мечта за хипнотерапевта . При това тази способност за навлизане в транса е трудно предсказуема. Има някои фактори, които са важни: способността за ярко и живо въображение, екстраверсията и доброто интелектуално ниво например. тези трите в съчетание е много вероятно да сформират качеството хипнабилност. Но има и изключения, при това немалко. Аз все повече се влюбвам в хипнозата като метод, все повече осъзнавам терапевтичния и потенциал и ключовата и сърцевинна роля в интегралния терапевтичен процес. Клиентите с висока хипнабилност споделят, че минутите в хипноза са буквално най-щастливите в живота им и ги сравняват например с оргазма, с един емоционален екстаз, спокойна дълбинна радост и мир. Искам пак да подчертая, че клиентът е винаги в контрол и може във всеки един миг да излезе от състоянието, осъзнава всичко и е буден. Буден, но в съня. Будно сънуване, осъзнато сънуване. няма такова нещо, че терапевтът може да имплантира нещо нежелано - писал съм в по-горни постинги - макар и с изненада да установявах как след постингите ми информацията, идваща от опита ми, бива тотално пречупвана през всякакви изкривени филтри. Както и да е. Искам само да кажа, че способността за проникване в хипноза, осъзнат сън е само предимство! Аз например не съм много добър в това. Ходил съм на хипноза доста пъти, при най-добрите. Но понеже съм интравертен и от доста време практикувам съзерцание, не преживявам нищо ново от собствената си практика, съответно ефектът е по-малък. Имам клиенти, за които хипнозата като метод е абсолютно неприложима. Това са най-често центрираните в логичния ум, левохемисферни хора. Има такива и мъже и жени. Ако човекът е до голяма степен сухо рационално центриран, не само като разбирания, но по-скоро като личностова характеристика, просто не умее да следва емоционално насочената, по-интуитивна и образна насока на хипнозата. Което е по-скоро недостатък според мен. С такива хора работя преди всичко рационално аналитично, с ролеви игри и т.н. Но това слага един нисък таван на работата и силно я ограничава.

Наистина е удоволствие обаче да се работи с хора, при които потъването в себе си, обръщането на погледа навътре се получава лесно. Оня ден имах поредна сесия с млад мъж, който има известни притеснения. Понеже закъсня много, имахме само петнадесетина минути време. За това време успяхме да направим бързо индуциране и изпадане в транс, чудесна фокусирана към решаване на проблема му работа, да свържем позитивното преживяване с телесна котва, която той да задейства в събитието, което го притесняваше в следващия ден и да излезем обратно. За петнадесет минути! Както и да е, стана дълго.

Чао!

hipnozata ni pomaga i ni u4i kak da se borim sas sobstvenite si strahovei trevogi da zapazim samouverenostta i prisastvie na duha vava vsqkakvi situacii i da namerim verniq podhod za okazvane na pomosht na nashite blizki hora.

[Орлин Баев]

Аналогии и психоневрална идентичност между хипнозата, раджа йога (четирите "горни" стъпала от осморната йога), медитацията в будизма и др.: ето тук (на руски)

Редактирано Август 28, 2011 от Орлин Баев

[5Я:)]

Може и да не е най-правилната тема за моя въпрос,но ми се иска да го задам тук ,защото касае различните степени на "потъване " навътре при хипноза и медитация,а по-горе виждам ,че споменавате трансовете.Та така ,днес ми се случи нещо по-необичайно .Първо дишах хаотично 5-10 минутки и след това правих водена медитация (аудио файл).Спомням си началото -чувах думите на водещия може би 5 мин ,после започнаха картини ,помня и тях и после следват около 20 минути ,в които напълно ме НЯМА.Просто не помня нищо все едно спя. Един или два пъти за секунда се сепнах ,отворих очи (някакъв телефон иззвъня) ,след което за броени секунди преминах през съзерцание и тишина отново по-дълбоко и така до края ,когато помня ,че чух гласа на водещия който точно приключваше медитацията.Помислих си,че съм заспала,но усещането изобщо не беше същото след това се чувствах все едно съм се гмуркала,някак тотално от друг свят. Ако е било сън ,тогава случайно ли съм се събудила точно когато водещия подканваше да дишам дълбоко и да отворя бавно очи и броеше от 1 до 10? И до каква степен думите ,които не помня са влезли в подсъзнанието ми?В тази медитация те подканват да визуализираш разни неща,а както казах 20 минути не помня какво е било...дали съм го правила?

По принцип когато медитирам сама ,особено след дишане в началото често ми се случва да "изчезвам" след период на съзерцание ,в който осъзнавам в тишина всичко наоколо,но са по-кратки моментите и когато няма кой да ми говори спонтанно се връщам в съзерцанието,което трябва да е алфа ,нали така.Къде са границите на потъването ,кога е сън и кога дълбок транс?При по-дълбоките нива ,какви са предимствата ,ако има водещ ,а ако го правим сами?

Редактирано Септември 4, 2011 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

[quote name='5Я' timestamp='1314560273' post='151770']

Може и да не е най-правилната тема за моя въпрос,но ми се иска да го задам тук ,защото касае различните степени на "потъване " навътре при хипноза и медитация,а по-горе виждам ,че споменавате трансовете.Та така ,днес ми се случи нещо по-необичайно .Първо дишах хаотично 5-10 минутки и след това правих водена медитация (аудио файл).Спомням си началото -чувах думите на водещия може би 5 мин ,после започнаха картини ,помня и тях и после следват около 20 минути ,в които напълно ме НЯМА.Просто не помня нищо все едно спя. Един или два пъти за секунда се сепнах ,отворих очи (някакъв телефон иззвъня) ,след което за броени секунди преминах през съзерцание и тишина отново по-дълбоко и така до края ,когато помня ,че чух гласа на водещия който точно приключваше медитацията.Помислих си,че съм заспала,но усещането изобщо не беше същото след това се чувствах все едно съм се гмуркала,някак тотално от друг свят. Ако е било сън ,тогава случайно ли съм се събудила точно когато водещия подканваше да дишам дълбоко и да отворя бавно очи и броеше от 1 до 10? И до каква степен думите ,които не помня са влезли в подсъзнанието ми?В тази медитация те подканват да визуализираш разни неща,а както казах 20 минути не помня какво е било...дали съм го правила?

По принцип когато медитирам сама ,особено след дишане в началото често ми се случва да "изчезвам" след период на съзерцание ,в който осъзнавам в тишина всичко наоколо,но са по-кратки моментите и когато няма кой да ми говори спонтанно се връщам в съзерцанието,което трябва да е алфа ,нали така.Къде са границите на потъването ,кога е сън и кога дълбок транс?При по-дълбоките нива ,какви са предимствата ,ако има водещ ,а ако го правим сами?

Не, не е било сън! Дишането индуцира лек транс, лека хипноза. След това си минала през средно дълбоката хипноза (хипотаксия), в която е характерна много ярка и наситена визуализация и относителна независимост на съзнанието от тялото. После съзнанието ти е изключило, а подсъзнанието ти е следвало водещия! Влязла си в дълбока хипноза, сомнолентност. Това говори, че имаш чудесни способности за себепознание и проникване навътре в безкрая на душата си!

Ето за нивата в хипнозата и медитацията:

- Пратяхара, оттегляне на сетивата = сомнолентност, лека хипноза - в това състояние субективното преживяване е за натежаване на тялото и относителното му "изчезване". В същото време съзнанието (работната памет) става все по-леко и сякаш независимо от външните сетивни дразнители: звуци, допир, дори и болезнен такъв и т.н.

- Дхарана, фокусиране = хипотаксия, средно дълбока хипноза - в това състояние тялото сякаш напълно изчезва, а съзнанието само по себе си става център, поле за преживяванията. Фокусирането, под ръководството на гласа на хипнотерапевта става еднонасочено, моноидеистично. Самосъзнанието (метакогницията, както се нарича в когнитивната наука) става пълновластен господар и център на свободната воля. Визуализацията става наситена, ярка и жива.

- Дхияна, съзерцание (майндфулнес, както е наричана в когнитивната терапия) = дълбока хипноза - това е състояние, което се учи! В него просто си! Едно блажено пребиваване в по-дълбок досег до духовната си същност, с утихнал ум и наситена с блаженство, самоувереност и сигурност тишина! Жива тишина, която те ресвързва със самия теб, с висшето ти Аз, а оттам и с пулса на Вселената. Едно сърдечно безмълвие (както е наричано в християнската медитативна школа исихая), в което ясно осъзнаваш единството си с всичко и всеки, невъзможността за самота и принадлежността си към организма на космическия живот! Едно състояние на масирано паралелно процесиране на информацията, безусилно интуиране и щастие.

Това, че си изключила съзнанието си няма нищо лошо - подсъзнанието ти прекрасно помни всичко от визуализацията и психиката ти се ползва с пълна сила от нея! С течение на времето обаче вместо изключване на съзнанието, ще се получи разширяването му и будното му проникване навътре! Просто продължавай с практиката!

Успехи!

Редактирано Август 29, 2011 от Орлин Баев

[5Я:)]

Благодаря за отговора!Внесе ми яснота и наистина точно това се случи -"автопилот" Ако съм разбрала правилно целта е съзнанието да "утихва" ,но не да изключва както при мен ,но това явно става с практиката.Хубаво е да го знам ,досега си мислех ,че точно това изключване е целта Поздрави!