61. Двамата братя

[Ася_И]

Молитвен наряд за начало:

Благата песен - песен

Ще се уча и ще Ти служа - формула

Добрият път - молитва на ученика

Беседа - Двамата братя

Молитвен наряд за край:

Нека от сърцето ми любов жива да блика - формула

Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при посрещане на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества. Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре. Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте. Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте. Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества. Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път. Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. Как? Казано ви е.

„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата". Волята не трябва да негодува против желанията на сърцето и мислите на ума. Сърцето трябва да има много желания, които да го хранят. И умът трябва да има много мисли. Защо са нужни на човека много мисли и желания? Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце. Останалите не принадлежат на вас. Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши. Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и платите за него, то е ваше. Същото се отнася до мислите и желанията. Туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате, приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях. Ако вие се харесвате с тях, и хората ще ви харесат. Задържате ги в себе си, плащате за тях и казвате, че са ваши. Ако не ги харесате, туряте ги настрана и казвате: "Не нося чужди неща." Следователно, всички мисли и желания, които минават през вас, стават ваши само когато ги приемете вътрешно, когато станат плът и кръв на вашето естество.

Следователно, ако негодуването ви се дължи на висшето съзнание у вас, от недоволство за вашите погрешки, за вашите лоши мисли и желания, то е естествено, в реда на нещата. Ако негодуването ви се дължи на факта, че нямате широко сърце и голям ум да привличате хората, да се ползвате от техните сили, това не е в реда на нещата. Това негодуване води към зло. При това положение ще излезе вярна латинската поговорка: „Homo homines lupus est." Обаче, вярна е още по-старата поговорка: „Човек за човека е брат”. Как стана това, че човекът, който беше брат за човека, се превърна във вълк? Характерно за вълка е това, че той си служи със зъбите и с краката. Между овчарите има предание, че ако вълкът, като приближава към стадото, не отваря отдалеч устата си, не може да нападне нито една овца. Той може само да я надраска с ноктите си, но не и да я нападне.

Каквото и да правят хората, при сегашните разбирания невъзможно е да бъдат щастливи. Щастието подразбира нов живот, живот на Абсолютна чистота и святост. Сегашните хора не могат да бъдат щастливи, но трябва да владеят изкуството да правят тухли от калта, в която живеят, или, като растенията, да изсмукват хранителните сокове от нея и да ги превръщат в сладки плодове. Хората ядат сладките плодове и се възхищават от тях. Наистина, те заслужват възхищение. Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове. То предлага плодовете си безкористно. Едно иска от хората: да посаждат семената му в земята. Хората трябва да изучават безкористието от растенията, а не да мислят, че като са дали на заем някому хиляда лева с полица и с поръчители, че са им направили голяма услуга. След всичко това минават за благородни хора и се чудят защо светът не може да се поправи. Когато хората започнат да дават пари без полици и без поръчители, както правеха старите българи; когато всеки устоява на обещанието си, светът ще се поправи, и негодуването ще изчезне. Светът ще се поправи, когато мъжете и жените издържат на своята Любов докрай; когато братята и сестрите се жертват едни за други.

Днес всички хора се държат едни за други и не се пускат. Жената се държи за мъжа, мъжът се държи за жената, децата – за родителите си. Те не знаят, че всички са в Господа, там живеят. Мъжът е срещал жена си много пъти на земята и пак ще я срещне. И след хиляди години, пак ще се срещнат. Във всеки човек има някаква Божествена проява. И, като се отдалечи от тебе, естествено е да тъжиш за него. Като видите един изсъхнал лист на земята, спрете се пред него и проследете какви мисли ще минат в главата ви. Той е смирен, мълчалив, въздъхва в себе си и казва: „Едно време бях високо на дървото, но ето ме, вече съм паднал и изсъхнал." Вие трябва да го успокоите и да му отговорите: „Нищо, след няколко месеца ще се качиш пак на дървото млад, зелен и жизнерадостен." Бог казва: „Смирените ще въздигна, а гордите и високомерните ще смиря." Същият закон се отнася и до човека. Кажат ли, че някой е грешник, аз го насърчавам. Не се безпокой, догодина ще се качиш на дървото, ще се развеселиш и млад ще станеш.

Бог благоволи повече към грешника, който се разкайва, отколкото към праведния, кой то се въздига и гордее. Да насърчиш обезсърчения и падналия, това значи, да приложиш учението, което нашият Баща ни е завещал и предал чрез своя Единороден Син – Христос. – „Къде ще намерим това учение?” – Разтворете душата си и в нея ще намерите всичко, което ви интересува. Ако срещнете някаква мъчнотия, тя ще бъде в недостатъчната Светлина, за да проникнете в гънките на душата си. Умът е Светлината, а сърцето – огнището, на което се туря горивният материал. Като се запали, той дава необходимата Светлина на човека, да може чрез нея да чете написаното в своята душа. Когато дойде Божествената Светлина в нас, т.е. Духът, тогава ще кажем като Павел: „Ще Го познаем, както ни е познал”.

Из Двамата братя

Забележка: Нарядът е подготвен от xameleona

Редактирано Май 31, 2009 от Ася_И

[Донка]

Волята не трябва да негодува против желанията на сърцето и мислите на ума. Сърцето трябва да има много желания, които да го хранят. И умът трябва да има много мисли. Защо са нужни на човека много мисли и желания? Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце.

Каква е ролята тогава на тези чужди мисли и желания, които все пак е хубаво да има ума и сърцето?

За да имаме избор?

Туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате, приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях. Ако вие се харесвате с тях, и хората ще ви харесат.

А може би и за да познаваме мислите и чувствата, които посещават и умовете и сърцата на другите...

[Донка]

Често чувате да казват, че това не трябва да се прави, или онова не трябва да се прави. Добре е някой да се заеме да напише какво трябва да се прави, и какво не трябва. Някой ще каже, че не трябва да се яде. Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си. – “Не трябва да се пие.” – Пий, но чиста вода. Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил. Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква. Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот. – „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е?” – Всяко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за тебе – приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите. Всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за тебе. Всяка мисъл, която внася Светлина в ума ти, тя е за тебе.

Докато четях това, се радвах на една детска вокална група - дори си пеех заедно с тях...

Тази сутрин успях да се справя спокойно с една индиректна нападка - мина ми мисълта, че човекът не разбира ситуацията, просто вижда само своя свят и не познава света на хората, които се занимават със съвсем различни неща... Мисълта, че не е нужно да се защитавам от нещо, което не ме заплашва, а е просто недоразбиране, внесе светлина в ума... С думи кротки и прости обясних каквото не бяха разбрали, защото аз може би не бях показала достатъчно ясно... А раздразнението оставих на Бог да и помогне да се справи с него - то не е мой проблем...

Кое беше последното чувство, което ви зарадва, последната мисъл, която внесе светлина в ума ви?