Мотивацията

[Диана Илиева]

Здравейте!

Тези дни се замислих за това, какво ни движи, какво ни кара да мислим, говорим, действаме ... въобще да живеем?! И не как да е, ами именно по определен начин.

Освен това се замислих (и коментирахме с приятели) мотивите ни могат ли въобще да са нисши и висши, благородни и не съвсем ... или май всичко е твърде субективно.

Обсъждахме конкретен случай, в който погледнато от една страна - мотивите бяха много благородни, а от друга - никак. Не ми се ще да разказвам подробно, сигурна съм, че и вие имате много такива примери.

[tomodashi]

Някои хора казват че съдбата контролира около 50% от начинанията ни.

Нека за другите 50% да пишат останалите.

Лично за мен съдбата е решаваща.В моят път.

[Креми (късметче)]

Обсъждахме конкретен случай, в който погледнато от една страна - мотивите бяха много благородни, а от друга - никак.

Това мотивите на един и същи човек ли са , погледнати от разл. гледни точки, или....? Малко е неясно.

Аз определено съм наблюдавала, как и не много благородни мотиви могат да вършат добра работа... може би с намеса на провидението?

[Диана Илиева]

Да, мотивите на един и същи човек, който се беше намесил по определен начин в живота на младо момиче по молба на родителите на момичето, но без то да знае.

Тези, които коментирахме случая, по-скоро само предполагахме какви са му били мотивите. Оказа се, че могат да са всякакви и това кой знае защо смути май само мен . В същност не е кой знае защо - допускам, че останалите двама имат много по-добра "видимост" от мен.

[Eshavt]

Мотивацията на родителите е ръководена от техен егоизъм и ограничен начин на виждане на нещата в живота. Децата не ни принадлежат, те само идват през нас и чрез нас но не са ни притежание. Постъпвайки така е доста долно и егоистично. При мен също са постъпвали така и доста са ми обърквали живота "за добро" Човекът пък дето се намесил се намесил явно от някаква изгода или финансова или емоционална или...

[Донка]

Най-важната тема в моето ежедневие!

Първо - необходимо е да се прави разлика между мотив и мотивировка. Мотивът е реалната движеща сила - често тя остава скрита дори за човека, когото движи.

Мотивировките - това са формулираните от нашия ум мотиви, т.е. това, което ние смятаме, че ни тласка и осмисля дейността, усилията ни.

Например: Ученикът смята, че учи, за да има възможно по-добри резулати - независимо в какъв израз - оценки, уважение и т.н. Истинският мотив, всъщност, е запазването на положителното отношение, одобрението и благоприятните взаимоотношения в групата, която е вжна за него.

Последното обяснява защо едни се стремят към успехи, оценка на усилията им, други, обратно се стремят да покажат деструктивно поведение, пълно игнориране на ценностите тип "искам да ми пишете двойка". Разликата е в ценностните системи на техните групи.

Това беше само пример за разминаването между мотива и мотивировката.

Втората интересна особеност - резултатите винаги са адекватни на мотивите. Не може да има негативни мотиви с позитивни резултати.

Може така да ни изглежда, но то е от нежелание да видим истинските резултати.

Например: Тласкан от негативен мотив - страх от наказание или избягване на неприятности, или избягване на проблем във важни взаимоотношения и т.н. - човекът извършва някаква дейност и то добре. Материалните резултати са налице - езикът е усвоен, леглото е оправено, домашните написани ...,

НО истинският резултат никак не е толкова радващ. У човека остава усещането, че е бил заставен от обстоятелствата да извърши нещо, което ако бе свободен не би извършил. Т.е. натрупва капитал от изпълнени условия, които после очаква да изтъргува срещу изпълнение на своите условия за одобрение и позитивни отношения. Или очаква като заплащане съответната благодарност и уважение както той ги разбира (не другият, който го е заставил) - посадена е семката на личните конфликти и недоразумения. Още по-лош вариант. Човекът (обикновено детето) се научава какъв е начинът да получи нещо и да накара другия да свърши нещо - като го заложи срещу добрите отношения (няма да те обичам, ако не...) В момента, в който реалният мотив отслабне или изчезне, дейността веднага секва - леглото остава неоправено, защото мама я няма, домашната е ненаписана, защото никой не я следи, работата не е свършена, защото няма да ми платят и няма да ми кажат благодаря, няма и да ме накажат...

Ами нали такъв беше мотивът - какъв друг резултат очаквате?

И дойде моментът, който е най-интересен за мен и над него работя вече повече от 20 години:

Положителната мотивация се дели на два основни вида - процесуална и резултативна. Процесуалната - това е удоволствието, което получаваме от самото извършване на дейността, без да сме обвързани от резултата. Всяка си има своето място и време и роля. Най-добрият вариант е съчетанието между двете в хармония като водеща (според мен и експериментите ми) следва да бъде процесуалната мотивация. Или казано просто - водят ме любовта и радостта, които изпитвам при извършването на дейността. Резултативната мотивация само определя как точно да извърша дейността, за да бъде тя полезна, не само приятна. Но ако дейността има само параметри "полезна", но няма елемент "приятна", по-добре е, оказва се, да се изчака малко и да се настрои човек...

Или както пише Учителя:

Ако не си разположен, и работата ти не върви, остави я временно, или я промени. Това се отнася до всички работници, проповедници, учители, съдии, адвокати, търговци. Ако днес не сте разположени, отложете работата си. Много дела на адвокати са пропаднали по причина на тяхното неразположение. Много проповеди са оставали безплодни, пак по причина на неразположение на проповедника. И майката не трябва да милва и целува детето си при неразположение. Тогава и да го целуне, детето не получава нищо. Човек се ползва от благословението на ближния си, когато последният е в добро разположение по ум, по сърце и по Дух. Започвайте работата си с разположение. Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени. Посещавайте болни, когато сте разположени. Ако лекарят е неразположен, той не може да помогне на болния. Който приложи този закон, ще избегне деветдесет и девет на сто от мъчнотиите и противоречията си.

Да наеме работници