Орлин Баев Добавено Май 12, 2010 Автор Доклад Share Добавено Май 12, 2010 За да се прояви това човешко, са му нужни условия, почва! Почвата на хармонизираните вътрешни емоционални и характерови състояния, силна енергия идваща от способността за сублимациа. Почва, която се разкопава от силния ум на ученика. Тогава, в съзерцание, се проявява и установява все повече ЧОВЕКЪТ. .. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 12, 2010 Доклад Share Добавено Май 12, 2010 Според мен човечността се състои в това,да приемаш хората такива каквито са и да ги обичаш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Май 12, 2010 Доклад Share Добавено Май 12, 2010 Да обичаш и да бъдеш обичан. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 12, 2010 Доклад Share Добавено Май 12, 2010 Същността на човечността. Сега ми дойде въпроса: човека от този свят ли е или не е от този свят?! Защото едно ще е човечността, ако човек е от този свят, а друго ще е човечността, ако не е от този свят, ако е с Божествен произход. Ако е от този свят човечността ще се измерва с чисто човешки измерения като най-общо казано да обичаш човека: да си хуманен, състрадателен, добър, да правиш добро на хората и т.н. И тука се сещам един цитат от Библията: "не прави на другите това, което не искаш да направят на теб". Човечността от този свят би казала, че това означава да правиш на другите само добро. Но Библията не е помагало за това как се живее в този свят, а път за постигане на Божествения. И израза "не прави на другите това, което не искаш да направят на теб" по-скоро означава да направиш на другия това, което ще го поведе по пътя към Божественото. Няма значение дали това е добро или зло, дали ще боли или от него ще се образуват хемороиди хе хе Та, ако човека от Божествения свят, то човечност би означавала човек да постави пред себе си постигането на Божествената любов като най-важно и единствено сериозно нещо в живота си, а всичко останало да е резултат от нея. Виждате, че Божествената човечност е много различна от земната човечност и за нея понятията добро и зло са съвсем различни. По коя ли да се води човек?! Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Май 12, 2010 Доклад Share Добавено Май 12, 2010 Ако приемем,че ние сме едно цяло с природата понеже тялото ни в голяма степен е съставено от вода,защо замърсяваме природата.Един пушач пуши знаейки ,че уврежда тялото си.Някои хора са мазохисти и усещат, че са живи чрез болката си.Има нещо сбъркано в нашето мислене като цяло.Но ние сме част от цялото,затова май трябва да възприемаме нещата малко по-всеобхватно.Всичко има смисъл.Една нечовечна постъпка към нас може да отрищи нашата човечност към другите,както и нашата нечовечност.Мисля че в това се крие божественото в човека.Но все пак за мен действията ни са накаква разумност,контрол,но без душата да е на едно мнение с разума има срив,независимо дали сме постъпили човечно или не. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Май 12, 2010 Доклад Share Добавено Май 12, 2010 Изумително! Къде е тогава Съзнанието?! С най-голямото ми уважение, и аз страдам от купища заблуди. Дори е възможно да сте прави, но някак ми се губи основен елемент от пъзела. Къде се скри? Съзнанието е нашия Наблюдател. Ето какво казват учените относно Наблюдателя: "Ние знаем как взаимодейства наблюдателят от гледна точка на квантовата физика... но не знаем Кой или Какво представлява този Наблюдател. Това не означава, че не сме търсили отговор. Търсили сме го. Проучили сме какво става в главите ни. изследвали сме най-внимателно цялото тяло... с цел да открием нещо, наречено "Наблюдател". И установихме, че "няма никой вкъщи". Няма никой в нашия мозък. Няма никой в ключовите дялове на мозъка. Няма никой в подкорието, нито в лимбичните дялове на мозъка. Не намерихме никой, който да бъде наречен "Наблюдател". И въпреки това, ние всички се изживяваме като нещо, което наричаме "наблюдател"... ние наблюдаваме света около нас. Тогава кой е наблюдателят... и кое е толкова сложно за разбиране... в този странен, невероятен свят... съставен от квантови частици, които си взаимодействат? Те ли са Наблюдателят? В моя научен модел наблюдател е Духът... който е облечен в четирислойния костюм на биологичното тяло. Това е като духа в машината. Съзнанието е това, което кара колата... и то наблюдава околния пейзаж. Четирите слоя на биологичния ни костюм имат всевъзможни сетивни системи... с които улавят проявленията на околния свят. Наблюдателя е Духът-Атма и се намира в нашето сърце. Ето и целия филм. http://www.youtube.c...feature=channel Това е част 1 от 8. Останалите части са от дясно. Поздравления, Търсач. Точно така е . А за човечността, би ли могъл да дадеш пример - някой пример от живота, който си видял? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kexlibar Добавено Май 12, 2010 Доклад Share Добавено Май 12, 2010 Темата е интересна но аз искам да попитам какъв смисъл влагате във понятието-човечност. Защото така формулирана темата води до ограничаване на синхрона и добруването със енергите във природата до ЧОВЕШКОТО място във вселената. Ние хората предивсичко сме част от вселенсия разум и трябва да живеем във синхрон със всичко около и далеч от нас. Всъщност незная дали се изказах достатъчно понятно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 12, 2010 Доклад Share Добавено Май 12, 2010 (edited) Какво реално значение влагаме в думата „човечност“ (също и „хуманизъм“)? Животното не е човек, но ние няма да го определим като нечовечно. Вместо това използваме понятието винаги по отношение на хората. На еволюционното стъпало на което се намира, човекът разполага с определен набор от умения и възможности. Именно според това, доколко разумно и хармонично използваме тези умения и възможности, ние можем да бъдем наречени „човечни“ или „нечовечни“. Ако едно животно убие друго животно за да се нахрани, ние не можем да го определим като нечовечно. То не разполага с възможност за съзнателен избор. Не може да предвиди последствията от действията си. Води се изцяло от своя инстинкт, срещу който не е в състояние да противопостави нищо. За разлика от животното обаче, човекът разполага с воля, която може да противопостави на навика или инстинкта, и ако пожелае, може да действа по различен от подсказвания от природата му начин. Значи „човечността“ при човека е избор. При животното няма избор и от тази гледна точка не може да се говори нито за „човечност“, нито за „нечовечност“. „Човечността“ при човека се изразява в това човек да се води в живота си от духа, вместо от материята, от своята животинска природа или пък от егоистичните си навици и зависимости. Човекът притежава нещо повече от животното – разума. Но не наличието на разум прави човека човечен, а това, как този разум бива използван. За след-човешката еволюция, понятието „човечен“ ще има друг смисъл, защото тогава еволюционните енергии, които ще трябва да овладеем и приведем в едно хармонично цяло ще бъдат повече (включително и такива които в момента дори не можем и да си представим, така както за животното е непосилна задача да разбере какво означава да проявиш волята си). За човешката еволюция обаче какво е „човечност“ се определя от завършека на тази еволюция, т.е. критерии е това ниво на владеене на индивидуалните качества, което хората трябва да постигнат в края на настоящия цикъл. Това е запланувания в началото на човешката еволюция резултат, който в течение на настоящия еволюционен цикъл служи като идеал. Редактирано Май 12, 2010 от Станимир B__ и Mindfield 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Май 12, 2010 Доклад Share Добавено Май 12, 2010 Ако не се лъжа за името бях гледала един научнопопулярен филм"Любовта на лъвицата"Тя примираше от глад, за да гледа едно малко антилопче сираче мисля,но то умря защото още не можеше да пасе тревичка.Лъвицата май беше загубила малкото си,а не можеше да се върне при лъвовете заради малкото тревопасно.Дълга и мъчителна агония и за двете животни.Месните племена казваха ,че Бог е слезнал на земята.Наистина трогателен филм.Ако можете да го намерите в нета заслужава си.Като четях написаното от Станимир се сетих за филма,а сега се чудя дали сред нас няма хора разбиращи и владеещи тези еволюциони енергии много добре.Сещам се и за още един филм разказващ как делфини отглеждаха сираче на хишник,който им е най-големия враг в района. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 13, 2010 Доклад Share Добавено Май 13, 2010 (edited) Да си човек е неизбежно зло. Човечността и злото са синоними, а същността както на човечността, така и на злото е променлива и подвижна, поради което да се търси нейната същност е като опит да се налива от пусто в празно... Редактирано Май 13, 2010 от Кристиян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 13, 2010 Доклад Share Добавено Май 13, 2010 (edited) Да си човек е неизбежно зло. Човечността и злото са синоними, а същността както на човечността, така и на злото е променлива и подвижна, поради което да се търси нейната същност е като опит да се налива от пусто в празно... Не съм съзгласен съвсем. При някой човек човечността ще е зло, но при друг ще е добро и то винаги Но както знаеш абсолютно зло няма как да има, така че и човечността като зло е относително понятие.....и няма как да намерим същността на човечността като зло. Но виж, ако се затърсим в съшността на човечността като добро и може би бихме постигнали резултати. Да дам един пример. Човечността при човека е подобно на храненето му. Храненето изразява почти всички ищения на човек още повече, че повечето хора бъркат хранене и секс хе хе По аналогия ще кажеш храненето е зло, защото е част от човека, който е неизбежно зло. При храненето има два процеса. Процес на приемане и процес на отделяне. Да, правилно разбираш, отделянето е точно онова, което обикновено в тоалетна се прави...или по подлезите. Да приемаш означава да приемаш, т.е. да вземаш. И както вземаш има значение колко съзнателно вземаш, т.е. как усвояваш частиците Божествена светлина, които ги има във хранителните продукти . Отделянето означава да можеш да се разделиш с нещо, да можеш да даваш. Да си щедър е символиката на отделянето. Ако не можеш да отделяш, т.е. да си щедър духовно се получават запек, колити, хемороиди и накрая рак на дебелото черво. Всичко това е резултат от скъперничество и нежелание на душата да дава, каквото и да е. Съответно се получават болестите. Та идеята ми е, че храненето е зло, когато някой отгоре ни сурвака със суровицата, т.е. с болести и неприятности. По аналогия човечността ще е добро, ако се изпълнява по Вселенските закони...и тогава естествено ще има същност. Вселенските закони не са променливи и подвижни Редактирано Май 13, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Май 13, 2010 Доклад Share Добавено Май 13, 2010 А дали онзи свещен огън, онази свещена болка дълбоко скрита в нас не извира от същността ни... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 13, 2010 Доклад Share Добавено Май 13, 2010 Да си човек е неизбежно зло. Човечността и злото са синоними, а същността както на човечността, така и на злото е променлива и подвижна, поради което да се търси нейната същност е като опит да се налива от пусто в празно... Нещо няма ли да напишеш и за доброто? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 13, 2010 Доклад Share Добавено Май 13, 2010 Да си човек е неизбежно зло. Човечността и злото са синоними, а същността както на човечността, така и на злото е променлива и подвижна, поради което да се търси нейната същност е като опит да се налива от пусто в празно... Нещо няма ли да напишеш и за доброто? Ако познавах това, което е доброто- бива да напиша нещо, ама аз и понятие си нямам... Преди известно време бих оспорвал едно твърдение на Исус от евангелието "Защо наричаш Мене "добър". Никой не е добър освен Сам Бог.", но, по-добре е човек да приеме неизбежното...колкото и в това да липсва каквато и да е човещина, вместо съвсем по човешки да се надъха/насмърка с опияняващи понятия и в такова състояние да се опитва да доказва, че има вземане-даване с доброто, побеждавайки няколко вятърни мелници... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 13, 2010 Доклад Share Добавено Май 13, 2010 (edited) Ако познавах това, което е доброто- бива да напиша нещо, ама аз и понятие си нямам... Преди известно време бих оспорвал едно твърдение на Исус от евангелието "Защо наричаш Мене "добър". Никой не е добър освен Сам Бог.", но, по-добре е човек да приеме неизбежното...колкото и в това да липсва каквато и да е човещина, вместо съвсем по човешки да се надъха/насмърка с опияняващи понятия и в такова състояние да се опитва да доказва, че има вземане-даване с доброто, побеждавайки няколко вятърни мелници... Кристияне, в последно време се убедих, че твоята постановка, от чиято гледна точка коментираш всичко не е да е грешна. Да, човек наистина е зло. Всяка мисъл и действие на човека или всяка липса на мисъл и действие се поляризира по отношение на доброто и злото. И ако човек не прави нещо специално, за да поляризира нещата в посока на доброто, то те винаги се поляризират в посока на злото. И ако нещо специално не стане, така че да помогнат на човек отгоре да схване какво всъщност прави, то той няма да се усети какво е доброто и че може да върви към него. Но тази постановка вече за мен не е противна на моите гледища. Намирам я толко естествена, че съм готов и тука да се пошегувам: Кристияне, това, че някой е прав, няма абсолютно никаквано значение Любопитен момент е как, аджеба (хубава българска дума) става тази помощ отноре накъм човека, за да се осъзнае той и разбере какво е искра и искри ли искрата? Дали пък кармата няма тука пръст, т.е. кармичното въздействие да се грижи за "събуждането" на човека....бой по каската, докато се усетиш ? И няма ли човек еволюционно предназначение? Еволюцията ли е нашата карма? Редактирано Май 13, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 13, 2010 Доклад Share Добавено Май 13, 2010 Да си човек е неизбежно зло. Човечността и злото са синоними, а същността както на човечността, така и на злото е променлива и подвижна, поради което да се търси нейната същност е като опит да се налива от пусто в празно... Нещо няма ли да напишеш и за доброто? Ако познавах това, което е доброто- бива да напиша нещо, ама аз и понятие си нямам... ... Ето, знаеш че си нямаш понятие за доброто. Сега ако допуснем, че твърдението ти отразява истината, то ще се окаже добро. Ако не отразява истината, от това следва, че си имаш понятие за това, какво е добро. Доброто присъства и в двата случая, колкото и да се опитваш да го отречеш и въпреки неудобството, което си мислиш, че ти причинява. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Май 13, 2010 Доклад Share Добавено Май 13, 2010 Да си човек е неизбежно зло. Човечността и злото са синоними, а същността както на човечността, така и на злото е променлива и подвижна, поради което да се търси нейната същност е като опит да се налива от пусто в празно... Ами така си е... човек = ин_диви_дуалност = "аз" = его Но и да се Бог е зло! Ами да. Толкова много самотност, скука... всичко ти е ясно... няма с кой да споделиш... И така, моя извод е че не е добре нито да си единицата, нито да си Единствения. Най-добре е да си и двете едновременно. Нарича се "да свалиш Рая на Земята" или да съчетаеш два от първоелементите - Въздух и Земя. Прекрасно е опоменато в Откровение от Йоана и същото е същността и смисъла на свещената тетраграма - Йод-Хе-Вав-Хе (יהוה) = Аз; не Аз; Аз & не Аз Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 13, 2010 Доклад Share Добавено Май 13, 2010 Откакто чета тази тема в главата ми филоложка се върти въпрос - предположение: - Дали е случайно наличието на различни думи (понятия) за "човешко" и "човечен" в български език, human / humane в английски, menschlich / human в немски, человеческий / человечный? Може би все пак човешкото съзнание вижда някаква принципна разлика - но съвсем не толкова елементарна като "зло - добро". Чета една брилянтна книга в момента от руски автор от времето преди революцията - та той доказва съвсем убедително и с примери от историята на човешките култури, че опростенческото обобщаване и изравняване на понятията, отрицанието на синархичния закон, прекъснатостта и непредвидимостта в полза на равенството, абсолютизирането и непрекъснатостта е признак за все още ниско ниво на развитие на абстрактното мислене. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kexlibar Добавено Май 14, 2010 Доклад Share Добавено Май 14, 2010 Да обичаш и да бъдеш обичан. Имах предвид това казано тук. Как може ние да определяме рамките на ( човечното) след като такива няма. Те са много разтегливо понятие пречупено през личния светогред. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Май 14, 2010 Доклад Share Добавено Май 14, 2010 Дао Дъ Дзин 25 Преди възникването на Небето и Земята има вещ хаотична. О спокойна, о пустинна, единствено неизменна, циркулираща безспир. Може да се счита майка на Поднебесната. Аз не зная нейното име. Ще я нарека Дао. По принуда ще я нарека велико. Великото ще нарека отминаващо. Отминаващото ще нарека далечно. Далечното ще нарека възраждащо се. Ето защо (казват) : Дао е велико. Небето е велико. Земята е велика. Човекът е велик. В света има четири величия и Човекът е едно от тях. Човекът следва Земята. Земята следва Небето. Небето следва Дао. Дао следва естествеността. http://www.daoin.com/daodedjing.php Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 24, 2010 Автор Доклад Share Добавено Май 24, 2010 (edited) В линка е домашен запис на компилация на текста на Боб Морхед (погрешно приписван на Карлин) и мои мисли. Текста ми направи силно впечатление. Засяга много централни, ключови точки около наличието и липсата на човечност, човешко, етично, смислено и безсмислено. Добавих мои мисли и ги прочетох у дома. Малко заеквам... Но, това да ми е болката - със или без заекване, ще продължавам да търся човешкото в себе си, хората и живота! Ето линк към текста компилация. Редактирано Юни 15, 2010 от Орлин Баев Milena и Иво 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Май 25, 2010 Доклад Share Добавено Май 25, 2010 Добавих мои мисли и ги прочетох у дома... Поздравления! Харесва ми, че едновременно с работата с пациентите си ~ активно работиш и със себе си ~ и, че това е начина... Човек трябва да развива вътрешната си сила, като под "това" разбирам докосване до съвършенството на Любовта ~ да обичаш! * най~разбираемият пример за това ~обичане е когато се твори, когато композиторите сътворяват мелодии, художници рисуват върху платното багри от живота, певците пеят така, че притихваш... ** и вярвам, че идва време, в което всички тези мисли, които цитираш ще звучат по друг начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 25, 2010 Автор Доклад Share Добавено Май 25, 2010 Да, доста е негативно така дадено. Този екзистенциален вакуум е причина за невротизирането в света, за масовата тревожност. Ще е добре да преформулирам мислите позитивно - ще се получи едно наситено с радост и вяра послание! ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 25, 2010 Доклад Share Добавено Май 25, 2010 Да, доста е негативно така дадено. Този екзистенциален вакуум е причина за невротизирането в света, за масовата тревожност. Ще е добре да преформулирам мислите позитивно - ще се получи едно наситено с радост и вяра послание! ... Сакън, не го променяй. Според мен точно си се водил по идеята на Боб. А неговата идея е, че съвременното рабиране за човечност не е много "човечно". Идеята му според мен (може иу да съм пристрастен) е човек да се обърне към Божественото в себе си. Затова на хората им се струва, че тези мисли не са позитивни: страх ни е да оставят човешкото живуркане, за да се обърнат към Божественото в себе си. Ама това не е някоя боза на Холивуд да завършва с хепи енд............Ако не те разбута да се замислиш и не те притесни, каква ще е ползата?!?!?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 26, 2010 Автор Доклад Share Добавено Май 26, 2010 Една наистина уникална статия по темата! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.