Самозатвореност

[testman]

Здравейте,

Имам един приятел, който учи с мен. Напоследък той сподели с мен много странни неща.

Момчето е нормално и нямам никакви отклонения, но има един проблем - не говори с много хора. В смисъл се притеснява да разговаря и дори понякога допуска грешки. Не заеква. Добре говори с един или двама, но когато всички се съберат млъква и е много трудно да го заговорят. Това някакъв проблем в психиката ли е. Казва че го е страх и го обзема чувство за самотност. В смисъл че няма добро самочувствие. Добре говори, но просто мълчи и това е странно. А е такъв голям пич. Незнам какво семейство има, но възможно ли е това да е травма от детството и самото дете да не желае да се отвори за външният свят. Е, сега е момче в пуберска възраст.Препоръчах му да иде на психолог, но отказа.

В крайна сметка не разбирам как може да говори с един или двама, а когато станат повече хората млъква. Скяаш се срамува вътрешно от човешкото присъствие.

Все пак е добре да помагаш на хората

[Станимир]

Има хора, които обичат да са сред много хора и други, които се чувстват некомфортно в така обстановка. Обикновено вторите са по-чувствителни, отношението на другите към тях в много случаи им влияе силно. Затова и такива хора обикновено ограничават взаимодействието си с обкръжението като се затварят в себе си. За тях е най-добре да се движат в малки компании, с положително настроени приятели. Такива хора развиват страх да не направят нещо неправилно и затова често решават въобще да не го правят. Всичко това не е проблем освен ако не се е достигнало до крайност. Опитите да се накара такъв човек да „се отвори“ е малко вероятно да имат положителен резултат. Проблемът не е в това, че той не общува, когато е сред много хора, а в страха от грешки, който е другата крайност на безотговорността (като и двете са нежелани състояния). Също липсата на увереност в себе си, неспособността да управлява чувствителността си, която сама по себе си не е нещо лошо. Ако такива хора бъдат насила вкарани в големи компании, то е много вероятно самочувствието им още повече да пострада. Когато добият увереност в себе си, проблемът с големите групи от хора ще бъде решен. Големите групи от хора пак може да не им харесват, тези хора пак могат да не обичат да вземат често думата, но причината няма да е в страха да не се издънят и да не оставят лошо впечатление, а просто нежеланието да влизат в ненужно съприкосновение с енергиите на много хора, липса на интерес към темите на разговор и др. неща, които са индивидуални и не трябва да се налагат над другия.

[testman]

Много добре казано, но как може да му се вдигне самочувствието на човека. Бихте ли ми подхвърлили метод.

Може би ако постепенно се увеличава бройката на хората около него ще се научи. И трябва да дружи с добри хора, да развие навика си за защита.Момчето се държи добре, но е притеснителен факта за такъв младок дори да няма приятелка.

[Креми (късметче)]

Не прави непоискано добро!

Тестман, момчето има проблеми според твоите представи. Като му даваш съвети за психолог, само го стресираш. Поне по описанието ти, съвсем си е нормално. Не могат всички да са оратори в голяма компания, все някой трябва и да слуша. Момчето вероятно е по-вглъбено, по-умозрителен тип. А и мнението ти за щастието на младите хора е доста повлияно от масовите филми - на всяка цена да има приятелка, за да се е доказал, че струва нещо. Ами ако никой на хоризонта не му допада? Фактът, че не се е засилил да се доказва пред близки и познати, колко е "мачо", означава може би, че има по-стабилна вътрешна самооценка и по-ясна представа за собственото си щастие. Като дойде неговата "половинка", ще се надушат и без тебе.

(Моята половинка и аз бяхме много мъчаливи , когато се запознахме, а за учудване на околните, когато сме заедно, тече плавен и приятен разговор, от самата първа минута не е имало неловко мълчание. Друго пък е съвместното хармонично мълчание между двама, което е дори по-рядко от умелия разговор, защото е възможно само между хора, които се разбират без думи.)

Как да му помогнеш? Като ненатрапчиво решиш някои проблеми, които той евентуално вижда като трудност - но само ако той те помоли! Примерно ако има нужда да го придружиш до някаква инстанция ( примерът е изстрел в тъмното, защото не даваш реални ситуации, в които да не се е справил).Моята половинка и аз бяхме много мъчаливи , когато се запознахме, а за учудване на околните, когато сме заедно, тече плавен и приятен разговор, от самата първа минута не е имало неловко мълчание. Друго пък е съвместното хармонично мълчание между двама, което е дори по-рядко от умелия разговор, защото е възможно само между хора, които се разбират без думи.

Чувството на самотност е нормално в пубертета, а и във всяка възраст, в която по един или друг начин човек преживява бързи и значими промени. Нека да се информира повече за света по всякакъв начин - не само от книги или филми по негов вкус, а и от живия живот, като го наблюдава и осмисля. И може би да търси компания на сродни души.

[testman]

Проблемът е в това че с всеки изминал ден младежът става все по затворен и не общува добре. Това е лошо.В смисъл че го е страх да пита, да не бил допуснел грешка в изречението си което изръсва. Тоест има някакъв страх и се притеснява от околните и от себе си. Не прави резки движения, а се движи плавно. Понякога като си чете есетата на глас гласът му се променя и става някак си все едно не е ял нищо. Вероятно се страхува от околните.Освен това ми каза че е постоянно напрежение, а това не е добре. Това момче го изживява много навътре в душата и едва ли е приятно чувството.Какво чувстват такива хора.

Как да не помогне човек все пак. Да му кажа да си купи книги за душата ли.

[Eshavt]

testman, ти или си ясновидец или не става дума за друг човек )

[mvm]

Според мене този проблем със стеснителността ще отшуми от само себе си с времето, и с натрупването на житейски опит.

ПП. моят син (почти 12 год) също не говори с много хора в училище, няма приятели, никой не го търси по телефона. Често му се карам дори, че за толкова години не намери поне едно приятелче. Той вика, че не му било интересно да разговаря с другите, защото момчетата говорели глупости и само се биели, а момичетата били лигли. Говорел в клас само с едно-две деца, по-кротички като него. Като го питам защо не излиза да играе, казва, че те играели само футбол, а той не обичал да рита топка.

Не съм особено притеснена да си кажа, надявам се, че с времето постепенно ще си намери среда да общува. Освен това и аз и баща му не сме отворени към сборища от много хора и шумни компании.

Редактирано Май 22, 2009 от mvm

[testman]

testman, ти или си ясновидец или не става дума за друг човек )

През свободното си време уча Психология

[Търсач]

Oбикновенно такива хора са много по-дълбоки и толерантни от останалите. Нормално е когато около него няма хора на неговото ниво, той да се самоизолира по простата причина , че той не желае да стане като тях.

[testman]

Oбикновенно такива хора са много по-дълбоки и толерантни от останалите. Нормално е когато около него няма хора на неговото ниво, той да се самоизолира по простата причина , че той не желае да стане като тях.

В смисъл че знаят как да постъпват или са прекалено добри. Или просто ненавиждат останалите. Как така по-дълбоки.Човекът е естествен, не си слага обици като другите и най-невероятното е че изглежда като дете.

Приспособимостта е нещо което всеки притежава. Ако човек запази истинското си Аз, може да стане и друг човек.

Редактирано Май 22, 2009 от testman

[Търсач]

В смисъл че знаят как да постъпват или са прекалено добри. Или просто ненавиждат останалите. Как така по-дълбоки.Човекът е естествен, не си слага обици като другите и най-невероятното е че изглежда като дете.

Приспособимостта е нещо което всеки притежава. Ако човек запази истинското си Аз, може да стане и друг човек.

Красотата на света е в многообразието. Не е нужно всеки да става "тухла в стената". Това, че някой се затваря и не приема поведенческия модел на останалите означава, че този модел на му е по сърце и той има друг модел и друга ценностна система.

Невинността е най-голямата добродетел която имаме и тя трябва да се поставя на пиадестал. Такива хора са много по-мъдри от останалите и могат да дават много ценни съвети на всички/разбира се ако има кой да ги слуша/.

[yakollakani]

Защо ли човек се затваря в себе си? На този въпрос и сега се опитвам да си отговоря и отоговорите, които откривам за себе си, често ме плашат. Преди да предприемеш нещо е важно да се запиташ дали имаш проблем или нямаш. Само защото е прието в обществото да се общува и говори, не значи, че всеки има нужда от това. Не всеки може да бъде душата на компанията. За мен лично, самозатвореността е проблем, но за мен. Най-често това се получава, понеже човек вечно иска да бъде някой и си се представя в своите представи, какъв трябва да бъде. Ако се запитаме, ще ни е много по-лесно да кажем - КАКВИ ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ!!!, а не какви сме всъщност.

Обикновено, затворените хора създават илюзията на хрисими и спокойни и никой не подозира как всичко кипи и бушува някъде там. И това се поражда от амбицията, че вътрешно искат да станат някой, имат идеал, но все се провалят, защото често това не е техния идеал. В мига, когато се осъзнае, че не можеш, а и не трябва да бъдеш това, което някой или ти искаш от себе си, напрежението си отива. Всеки човек трябва да бъде себе си, да се освободи от това, което иска да бъде, защото така, той не следва своя път, предначертан за него.

[гост-3]

"Защо ли човек се затваря в себе си?"

Мисля , че се затваря в себе си , за да не бъде наранен от хората (дали си го признава , че е така или не ,е друг въпрос ).

Не винаги имат вътрешна амбиция да бъдат "някои" , но често не искат да им се попречи да бъдат себе си.

Кой определя какъв трябва да бъдеш ?

Когато човек живее себе си , то няма противоречие между това и желанието какъв иска да бъде .

Лошото е , когато го има това противоречие, когато човек се отказва от желанията си и води някакво неясно съществуване , защото е прочел някъде или някой му е казал , че не следва пътя си . Кой може да каже този ли е пътя му със сигурност ? Така се създават много вътрешни конфликти .