name_ Добавено Май 19, 2009 Доклад Share Добавено Май 19, 2009 Незнам как да започна аз съм на 20 , незнам съществува ли такова нещо като фобиите ми за изброяване. Но знам че това ме мъчи от много време. Споделял съм го единствено със майка ми баба ми и дядо ми. Бях ходил преди при двама психятъра в Плевен. Не знам достатъчно ли време ги посещавах, а не знам дали и бях за психятри. Тогава фобиите ми не бяха точно това което са сега. Но някак се натрупват. От четири години вече съм може да се каже в безнадеждно положение. А от 10 не мн. оравновесен. Преди почти 10 год. преживях нещо, което не e мн. за споменаване. Не изнасилване, не и смърт но не бих желал да споменавам за това. По принцип винаги съм живял малко по затворено. През 90те като по-малък живеех във къщата на баба ми и дядо ми със сестра ми маика ми и баща ми. Но дядо винаги е бил чепат, за това баща ми бе започнал строеж вече не помня точно кога. Но през 2000 се нанесохме. Преди това както споменах живеех затворено като по малък. Но някак не приемах нещата толка навътре. С баща ми никога не сме се разбирали по принцип, нито пък разговаряли редовно а за лични неща никога. Само с майка ми, баща ми по принцип се е мн. изнервил и от работа и тоя строеж го подлуди предполагам най-много. Така както и да е, имало е много караници в семейството не отричам. Не един път майка ми и баща ми са се били така изпокарвали и то по негова вина, че не един път сме бягали за през ноща в баба ми и дядо ми (А забр. да спомена че с др. дядо съм в добри взаимоотношения). Но на последък чак до там не се е стигало. Аз мн. не знам и как да обясня нещата, но ще се опитам. Аз не бях толкова отчаян, по принцип и то няк. преди 4 или 5 години. Сякаш всичко идва от там че никога не съм имал трайни приятели главно съм живял затворен живот. Събирах се мн. одавна в преди години с няк. деца от ул. ми като о малък, но бе за кратко. Та нз. бях се местил в едно училище после се вр. във същото което бях напуснал. Но онова др. ми повлия много зле. Някак си станах още по затворен. Никога така не се и ориентирах какво да кандидатствам. Винаги съм имал страх от смятане, изобщо от задачи. Иначе обичам рок музиката и да гледам Анимал Плане, Нешанъл Джеографик, Дискавъри. Разни филми от тип екшън фантастики, екшъни, прикюченски и такива разни. И ужаси но по страи от 80те и 90те новите не. Обичам много животните. Но насоченоста ми за кандидатсване не свър. с това. Има биология но е др. Винаги се подценявам, но нз. просто го правя и не мога да спра да се подценявам. Година пр. да завърша даже и 2ве май, ме започнаха някакви странни фобии. Когато четях, а и сега пак е подобно та когато чета но по рядко сега а преди по често беше това. Та като чета започвам да броя редовете. Всичко трябва да бъде над шест пъти. Това си е в пълна сила и сега, та кто търся нещо в интернет пак го свързвам с броене. Като седна да уча, осбено преди време започвах да си изброявам имена, не искам да го правя но го правя. Иначе вече съм си си 2 години в нас. Повечето на мойта възр. все отидоха да учат или работят някъде само аз а и може би още двама трима има на моята възраст в града. Това малко или много ме притеснява. По принцип мисля ако не ме приемат да ходя със сестра ми в София но нз. Та това броене много ме притеснява. Пречи ми да уча, да контактувам с хората отнема ми много време тъй като е фобия а те онищожават времето ти като нищо. Имам чувството че вече всичко в живота ми се разпада. Не стига друго но някой неща сякаш ме задължава нещо друго да ги правя например: Да пускам нещо на компютъра всеки ден без да искам и да е над 6 пъти. И се задълбавам и става ужас (по някога даже и да не е за компютъра и за др. направо се побърквам и имам чувството че нз. къде съм става една голяма объркваница, не чак да се обърк. но изпадам в ужас). Или да, преди броях каналите като превкл. Ако не е компютъра веднага се намира нещо друго. като това с уроците. Кандидатсвах и не ме приеха, и съм почти сйгурен че и фобиите ми имат голяма заслуга за това. Не мога да живея нормално с тези натрапливости. Преди време в един един сайт за видеоклипове едно момиче ми писа. оказа се че имаме мн. общи интереси и мисля че вече я повече от харесвам мисля че я обичам (пращали сме си снимки един на друг, един път реших да и се обясня но осрах всичко пак бях под въздействието на фобиите си напр. ми се не иска да се сещам, но тя не спря да пише с мен, наскоро мисля да опитам пак но проблема е че съм в голяма каша и безисходица заради фобиите). Но тези неврози разбиват всичко, ако изгубя и нея зарад тях нз. какво ще правя а и както ме не приеха а и се бях хващал на работа на едно място за малко но мисля че е пак заради това не стана нищо. Обичам рок музика, но на последък съм започнал да се вманиачавам във всичко да броя. Дори ако хвана да търся клипове на няк. моя любима група започвам да броя страниците. Много ме е страх че жовотът ми ще пропадне. наливам се с валерянови капки и нищо и то по няк пъти на ден. Имам чувството че времето ми тече много бързо, не мога да свърша нищо с каквото се захвана. Дали ще е учене, дали с компютър каквото и да е. Не крия че в града няма и с кого да се събера напр, на кафе или нещо такова. Незнам нещата са много нз. как да ги изброя тр. да изпиша цяла книга. Но то си личи и по писането ми че съм много некординиран, изнервен и винаги бързам а времето ми тече ли тече. Незнам дали някой би ме разбрал, но вече нз. какво да правя виждам как всичко се срива пред очите ми и нищо не мога да направя. Съжалявам ако съм досадил, или не съм се изразил както му е реда но аз просто винаги съм яко напрегнат. Даже сега ми е влязла една поредна невроза в главата, да пускам нещо определени пъти. Знам че са глупости но не мога вече да си контролирам мислите. Незнам как да постъпя и как да се отърва от този повтарящ се ад всеки ден, пр. съм отчаян Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Maria Chubrieva Добавено Май 20, 2009 Доклад Share Добавено Май 20, 2009 Здравейте name_, много хора все още се притесняват да споделят проблемите си и наистина - за това се иска кураж! Бих искала да Ви поздравя за смелостта. Съобщението Ви е изчерпателно и разбираемо, изразил сте своите опасения и тревоги. Това, за което пишете, много прилича на Обсесивно-компулсивно разтройство, при което са възможни непрестанни обсесии да броиш нещата. Това не ти дават мира, изпълва живота ти, заема по-голямата част от деня ти, пречи ти да общуваш с другите. Обсесиите могат да бъдат и други видове, но при Вас е броенето. Това разтройство често започва след травматично преживяване особено в юношеска възраст. Вие много интуитивно пишете за подобна травма, която 'не е изнасилване', 'не е и смърт'. Травматичните преживявания не са свързани само със сексуално насилие или смърт. Травматично може да бъде всяко преживяване, което води до психичен, физически, емоционален дискомфорт. Травматични могат да бъдат взаимоотношенията между хората и това, което Вие описвате в началото на съобщението Ви: 'чепатия' характер на дядо Ви и избухливия темперамент на баща Ви, както и понастоящем недобрите отношения с тях. В следствие на травматично събитие са се появили Вашите обсесии за броене, като не казвам, че отношенията с Вашите близки са причинителят! За да се изясни травмата, са нужни поне няколко разговора със специалист. Обсесията за броене като цяло се свързва с нуждата от подреденост, яснота, правила, ред. С тези обсесии (мислите, че трябва да броите и мислите за това 'защо трябва да се брои') и компулсии (самото ритуално броене) се тушира високото ниво на тревожност, за което също споменавата : 'аз просто винаги съм яко напрегнат'. Имено тази постоянна тревожност седи в основата на Вашия проблем и точно с нея трябва да се работи - да се открие травматичното събитие, което я е причинило и да се работи по преодоляването му. Обсесиите и компулсите за броене са само опит на Вашата психика да сложи ред в света и нещата, които Ви тревожат. Разпознаването на травмата обаче е само първата стъпка по преодоляването на проблема. Още повече, че причинителят може да са няколко събития, отношения, различни стечения на обстоятелствата. Следва работа по преодоляване на тревожните мисли, на броенето, което също не е лесен и кратък процес. Тъй като от Вашето съобщение става ясно, че обсесиите и компулсиите са силни и Ви пречат на нормалния живот, аз силно препоръчвам консултация със специалист. Психиатър е добър вариант, но може би Когнитивно-поведенческа терапия би Ви била повече от полза. При този вид терапия се работи с Вашите мисли и поведение като това би Ви помогнало да намерите повече приятели, да общувате с повече хора, ще Ви даде напътствия и за момичето, което харесвате. Ето и сайт с терапевти. Не всички са когнитивно-поведенчески: http://bulgarian-psychology.com/index.php?...2&Itemid=22 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Славка Зидан Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 Здравей, Колко хубаво, че търсиш решение на проблема си. Няколко са нещата, които ми правят впечатление в това, което споделяш. Стремежа си към изброяване ти наричаш фобия. Не мога да се съглася с това. Твърде лесно и просто е да се опитваш да се напъхаш в някаква ниша в стената на съвременните представи за болест и здраве. Човека е сложна система, не се подценявай. Ние обикновенно броим ресурсите, с които разполагаме - пари, вещи, материали. А това, с което разполагаш ти е много, ама много свободно време. Не мисля, че най-добрия начин да го прекарваш е пред компютъра и телевизора. Особенно пък пред научно популярните канали. Имаш много впечатлителен ум и повече знание само ще те направи много по-тревожен. Виж с какво разполагаш. Преброй своите достойнства. И си намери работа. Но работа, която е свързана с действие, движение и изразходване на сила и време. За сега не бързай с учене във висше учебно заведение. Първо трябва да знаеш какво искаш от живота. И най-важното не се страхувай от броенето. Можеш да си потърсиш работа, при която броенето да е част от изпълнението, например в търговията. Второ - намери мъж от твоето обкръжение, на който се възхищаваш. Намери начин да се сближиш с него, особено ако смяташ, че този човек е успешен в личния си и професионален живот. Като начало може да работиш за него, да му вършиш дребни услуги. Така ние хората се учим от другите, като сме близо до тях, като ги гледаме. Намери човек, с който да разговаряш. Може дори това да е баща ти. Успял е да ви построи дом. Това е нещо, което може да научиш от него. Сигурна съм, че имаш много неприятни спомени от детството си свързани с него, но помни, че всичко което се е случило тогава е било свързано с отношенията на майка ти и баща ти, а не с теб самия. Имаш да градиш една връзка с този човек, защото той има да ти признава колко много те обича. Не си отнемай това! Колкото до травмата в детството. Ти спомена, че си посещавал психиатри. Те навярно са свършили своята работа, но и психотерапевт няма да ти бъде излишен. Проблема при психотерапията обаче е, че е свързана с изразходване на голямо количество финанси. Ако ги имаш е добре, но ако ги нямаш поговори със свещенник например. Няма значение дали си вярващ. Ако попаднеш на подходящия ще ти свърши работа. И най-важното - не се самосъжалявай! Живота е пред теб, много си загубил, но още повече има да печелиш! Просто го потърси! Незнам как да започна аз съм на 20 , незнам съществува ли такова нещо като фобиите ми за изброяване. Но знам че това ме мъчи от много време. Споделял съм го единствено със майка ми баба ми и дядо ми. Бях ходил преди при двама психятъра в Плевен. Не знам достатъчно ли време ги посещавах, а не знам дали и бях за психятри. Тогава фобиите ми не бяха точно това което са сега. Но някак се натрупват. От четири години вече съм може да се каже в безнадеждно положение. А от 10 не мн. оравновесен. Преди почти 10 год. преживях нещо, което не e мн. за споменаване. Не изнасилване, не и смърт но не бих желал да споменавам за това. По принцип винаги съм живял малко по затворено. През 90те като по-малък живеех във къщата на баба ми и дядо ми със сестра ми маика ми и баща ми. Но дядо винаги е бил чепат, за това баща ми бе започнал строеж вече не помня точно кога. Но през 2000 се нанесохме. Преди това както споменах живеех затворено като по малък. Но някак не приемах нещата толка навътре. С баща ми никога не сме се разбирали по принцип, нито пък разговаряли редовно а за лични неща никога. Само с майка ми, баща ми по принцип се е мн. изнервил и от работа и тоя строеж го подлуди предполагам най-много. Така както и да е, имало е много караници в семейството не отричам. Не един път майка ми и баща ми са се били така изпокарвали и то по негова вина, че не един път сме бягали за през ноща в баба ми и дядо ми (А забр. да спомена че с др. дядо съм в добри взаимоотношения). Но на последък чак до там не се е стигало. Аз мн. не знам и как да обясня нещата, но ще се опитам. Аз не бях толкова отчаян, по принцип и то няк. преди 4 или 5 години. Сякаш всичко идва от там че никога не съм имал трайни приятели главно съм живял затворен живот. Събирах се мн. одавна в преди години с няк. деца от ул. ми като о малък, но бе за кратко. Та нз. бях се местил в едно училище после се вр. във същото което бях напуснал. Но онова др. ми повлия много зле. Някак си станах още по затворен. Никога така не се и ориентирах какво да кандидатствам. Винаги съм имал страх от смятане, изобщо от задачи. Иначе обичам рок музиката и да гледам Анимал Плане, Нешанъл Джеографик, Дискавъри. Разни филми от тип екшън фантастики, екшъни, прикюченски и такива разни. И ужаси но по страи от 80те и 90те новите не. Обичам много животните. Но насоченоста ми за кандидатсване не свър. с това. Има биология но е др. Винаги се подценявам, но нз. просто го правя и не мога да спра да се подценявам. Година пр. да завърша даже и 2ве май, ме започнаха някакви странни фобии. Когато четях, а и сега пак е подобно та когато чета но по рядко сега а преди по често беше това. Та като чета започвам да броя редовете. Всичко трябва да бъде над шест пъти. Това си е в пълна сила и сега, та кто търся нещо в интернет пак го свързвам с броене. Като седна да уча, осбено преди време започвах да си изброявам имена, не искам да го правя но го правя. Иначе вече съм си си 2 години в нас. Повечето на мойта възр. все отидоха да учат или работят някъде само аз а и може би още двама трима има на моята възраст в града. Това малко или много ме притеснява. По принцип мисля ако не ме приемат да ходя със сестра ми в София но нз. Та това броене много ме притеснява. Пречи ми да уча, да контактувам с хората отнема ми много време тъй като е фобия а те онищожават времето ти като нищо. Имам чувството че вече всичко в живота ми се разпада. Не стига друго но някой неща сякаш ме задължава нещо друго да ги правя например: Да пускам нещо на компютъра всеки ден без да искам и да е над 6 пъти. И се задълбавам и става ужас (по някога даже и да не е за компютъра и за др. направо се побърквам и имам чувството че нз. къде съм става една голяма объркваница, не чак да се обърк. но изпадам в ужас). Или да, преди броях каналите като превкл. Ако не е компютъра веднага се намира нещо друго. като това с уроците. Кандидатсвах и не ме приеха, и съм почти сйгурен че и фобиите ми имат голяма заслуга за това. Не мога да живея нормално с тези натрапливости. Преди време в един един сайт за видеоклипове едно момиче ми писа. оказа се че имаме мн. общи интереси и мисля че вече я повече от харесвам мисля че я обичам (пращали сме си снимки един на друг, един път реших да и се обясня но осрах всичко пак бях под въздействието на фобиите си напр. ми се не иска да се сещам, но тя не спря да пише с мен, наскоро мисля да опитам пак но проблема е че съм в голяма каша и безисходица заради фобиите). Но тези неврози разбиват всичко, ако изгубя и нея зарад тях нз. какво ще правя а и както ме не приеха а и се бях хващал на работа на едно място за малко но мисля че е пак заради това не стана нищо. Обичам рок музика, но на последък съм започнал да се вманиачавам във всичко да броя. Дори ако хвана да търся клипове на няк. моя любима група започвам да броя страниците. Много ме е страх че жовотът ми ще пропадне. наливам се с валерянови капки и нищо и то по няк пъти на ден. Имам чувството че времето ми тече много бързо, не мога да свърша нищо с каквото се захвана. Дали ще е учене, дали с компютър каквото и да е. Не крия че в града няма и с кого да се събера напр, на кафе или нещо такова. Незнам нещата са много нз. как да ги изброя тр. да изпиша цяла книга. Но то си личи и по писането ми че съм много некординиран, изнервен и винаги бързам а времето ми тече ли тече. Незнам дали някой би ме разбрал, но вече нз. какво да правя виждам как всичко се срива пред очите ми и нищо не мога да направя. Съжалявам ако съм досадил, или не съм се изразил както му е реда но аз просто винаги съм яко напрегнат. Даже сега ми е влязла една поредна невроза в главата, да пускам нещо определени пъти. Знам че са глупости но не мога вече да си контролирам мислите. Незнам как да постъпя и как да се отърва от този повтарящ се ад всеки ден, пр. съм отчаян Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
name_ Добавено Юни 30, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юни 30, 2009 Благодаря за отговора, отговарям малко късничко но скоро не бях влизал във форума. По принцип си намерих работа, точно с това е свързана с което сте писала. Но проблема е че и това не помага, по принцип и града ми е малък и няма почти никакво разнообразие. Хубаво беше ако можеше наистина да поговорим с баща ми но той никога няма да го направи. Преди да открия работата намерихме психоложка, но щеше да ни излезе много скъпо, а и баща ми разбра и започна да се кара и така. Та няма да ходя, може би щяхме заедно с майка ми да я посетим но просто щом той разбра край, майка ми се колебаеше но почти се бе решила. Аз мислех по принцип да кандидатствам но се отказах. Незнам бях ли писал но аз кандидатствах и миналата година, а заедно с тоя проблем и притеснението не няправих нищо Може би за това се и отказах за тая година. Някак каквото и да правя, тези мисли са ми се вталпили в главата, реша че искам да направя едно нещо но реша че преди това трябва друго, и така винаги всичко се проваля. От 3 месеца по пр. имам една кокретна фобия или нз. как да го нареча. Че трябва да погледна едно нещо, но това ми пречи да се занимавам с други неща, някак много ме притеснява и времето напоследък. Винаги ми е на мисъл, каквото и да правя. И никога ми не достига време за нищо, а после се чувствам виновен че не съм видял или направил това нещо. Много ми е дори гадно, защото като се замисля, тея неща на другите хора дори не им правят и впечатление. И просто става една мешания, всичките ми мисли стават на каша от страх, не мога да взема решение дори и за дребни работи, незнам просто вече какво ми става. ще ставам на 21 а животът ми затъва все по надолу и по-надолу. Омръзнало ми е дори да говоря за това, в началото когато се появи тоя проблем аз не го споменах пред майка ми поне към две години чак след това споменах за част от проблема (имам чувството че никой от семейството ми не иска да ме разбере, сестра ми ще бъде приета сто на сто и само това си я интересува дори не ме е питала още за работата ми, баща ми си гледа редовно политическите предавания, а с майка ми освен да се скараме ако говорим др не става и така ). Просто от 4ри години аз не съм изобщо никакъв палноценен и щастлив човек. Дори се чувствам като глупак, толко от съучениците ми се оправиха в живота, а аз не мога да се преборя изобщо с моя проблем, незнам това отчаяние ли е или каво но то направо ме обива като човек и личност, бавно но сигурно. И до къде ще стигна незнам вече, чувствам се като в една безкрайна бездна изпълнена с мрак без звуци без нищо и от нея измъкване няма. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Юли 1, 2009 Доклад Share Добавено Юли 1, 2009 name_ , здравей! Имам идея. Не знам дали ще я одобриш, но ти я предлагам. По-горе нейде беше споменал, че ако трябва да изброиш нещата, ще изпишеш цяла книга. Би ли могъл в следващото си писмо да опишеш приятното, което ти се е случило във времето, когато не си влизал във форума. Опитай да прехвърлиш миналите дни. Колко ще е дълъг разказът ти, не е тъй важно. Важното е да намериш подходящите точни думи. Изглежда работата, която си започнал е и наченала в теб желание да говориш за нея. Ако сестра ти, майка ти и баща ти не са те питали, както на теб ти се е искало, можеш да разкажеш на нас. И още нещо, което ми хрумва в момента. Аз запомних, как hip веднъж написа, че е добре човек да може, да се усмихва. Може би утре, когато отидеш на работа или на улицата, или в кафенето, или ... изобщо някъде, ще можеш да преброиш, колко от хората край теб се усмихват. И на какво. А ако ти, опиташ от сега да се усмихнеш, какво ли ще стане!? В този момент, name_ аз ти подарявам още една усмивка. И се надявам на отговор. Имам време за него. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Славка Зидан Добавено Юли 2, 2009 Доклад Share Добавено Юли 2, 2009 чувствам се като в една безкрайна бездна изпълнена с мрак без звуци без нищо и от нея измъкване няма Здравей, имаш вече задачи от Шелтър, ето и нещо от мен. Когато си сам и около теб е спокойно, отпусни се, затвори очи и си представи, че си в "една безкрайна бездна изпълнена с мрак без звуци без нищо". Това, което трябва да направиш е: Огледай се, какво виждаш? Ослушай се, какво чуваш? Какво усещаш? Остани в мрака, разходи се из него, изследвай го. Не бързай! Има ли някой там с теб? Остани толкова колкото ти е нужно. Когато се върнеш опитай се да направиш някакъв модел на това, което си видял, чул или усетил. Може да използваш лист и молив, бои, пластелин, кал, какво искаш. Уменията за рисуване и моделиране в случая нямат никакво значение. Просто остави ръцете ти сами да работят и ги следвай. Разгледай това, което си направил. Какво е? Кое ти прави впечатление? А колкото до терапията вече си на 21 не е необходимо друг да решава вместо теб. Ако индивидуалната терапия ти е скъпа, потърси групов терапевт. Не знам къде живееш, но ако е близо до голям град може и да пътуваш до там. Терапията се провежда веднъж седмично и цените са в съвсем разумни граници. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
name_ Добавено Юли 2, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юли 2, 2009 Ами по принцип при мен работата е малко особена, защото града ми започна да позапада. Иначе той се намира във северна България в Плевенска област. По принцип не останаха много мой врасници, и нормално. Аз се каня втора година да кандидатствам може вече да съм споменал, но просто мозъкат ми е под властта на тези натрапливи мисли, и не става не мога да се съсредоточа и това е. Някак и самата атмосфера на града е подтискаща, иначе може би щях и да бъда по-добре ако не бе така. Незнам тези работи вече може да съм ги споменавал, проблема е там че всеки момент от времето ми съзнанието ми е заето да мисли за тея работи дето ме тормозят. Не мога да оспея да открия някаква цел заради тези проблеми. Не знам дали ми се е случило честно казано нещо хубаво откакто писах, даже незнам дали трябваше да пиша (защото не обичам да говоря за проблема си, чувствам се меко казано жалък). Просто съм изключително объркан, вече го казах. Може би единственото хубаво нещо бе като ходих на екскурзия до Гърция със сестра си, защото тя завърши тая година та с класа и ходих. Наистина бе хубаво, и там пак изпадах в мойте нервни кризи но се опитвах да го прикривам. А по принцип съм водил и доста затворен живот, от много време насам а и сигурно 2 или 3 години преди да завърша може да се каже че нямах никакво разнообразие в живота си, наистина затова имам вина може би. За осмивките наистина ми е много трудно вече почти не се смея, направо имам чувството че съм като болен. Каквото и да правя е все под влиянието на фобиите ми, направо имам чувството че съм се превърнал в маниак. С нищо не мога да си доставя удоволствие. Но наистина освен за екскурзията не се сещам за нищо друго хубаво,защото не е имало. Работата ми не е лека по принцип, някъде към 8 часа е без почивките. Но не се и оплаквам от нея, съжалявам единствено че преди да започне този кошмар който ме мъчи вече четири години а и ще станат вече и пет аз можех да си уча като хората което значи че може би щяха да ме приемат почти със сигурност миналата година ако не бе тази преграда в живота ми. По принцип споменавах едно момиче по горе, искаше ми се да се срещна с нея но тя не желае. Пише ми че не изпитва нищо към мен, не и вярвам но тя е на 16 ще прави 17 и си е поставила цел в живота, и явно разбра че съм малко хлабав човек и може би това е причината. Аз го очаквах, но може би ако не водех такъв самотен живот наприм. с момиче като нея щях да преодолея тоя проблем. По принцип и писах че няма да и се натрапвам, щом не желае нищо между нас защото не съм такъв човек. Преди много обичах да рисувам, но някак изгубих интерес към всичко бях започнал да чета книги но спрях сега нямам и мн. време де, но пр. не знам някак всичко се разпада. Дори по едно време започнах да пуша, но днес изхвърлих кутията цигари в тоалетната. Бях започнал малко да им привиквам, а ги мразя но просто много се отчаях напоследък. Може и да опитам това с описанието на състоянието ми като бездна от мрак, не е точно така но незнаех как по друг начин да опиша дезориентираното си състояние. А за груповия терапевт по принцип някъде по Плевен дали има, по принцип мислех да заминавам с някой от родителите си към Август да си търся работа по София или Плевен. Но не съм сигурен че това ще стане още повече като си намерих работа. Но би било добре ако се махна от града, защото да си млад и да гледаш на всяка крачка само стари хора ням. нищо против тях но е подтискащо та мисълта ми беше това дали по Плевен имате на представа за някой терапевет, защото това ми е най-близкото място за съжаление. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Славка Зидан Добавено Юли 8, 2009 Доклад Share Добавено Юли 8, 2009 Ще разпитам и ще ти пиша, когато имам информация за колега работещ в гр. Плевен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 8, 2009 Доклад Share Добавено Юли 8, 2009 hip, който е един от терапевтите в този форум, доколкото знам живее и работи основно в Плевен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
name_ Добавено Юли 8, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юли 8, 2009 (edited) hip, който е един от терапевтите в този форум, доколкото знам живее и работи основно в Плевен. Ако не се лъжа hip май ми бе писал преди време но не съм сигурен. Благодаря за информацията. Не ми е писал объркал съм се. Редактирано Юли 9, 2009 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
name_ Добавено Октомври 7, 2009 Автор Доклад Share Добавено Октомври 7, 2009 Здр. пак от мен, аз не съм писал отдавна. Не знам бях ли споменавал ходих при един психолог в Плевен преди сиг поти 2 месеца нз. точно. Но прекъснах след третото ходене, просто реших че не може да ми се помогне а не трябваше, човекът бе много свестен. В Сряда другата ще заминавам за София на квартира, със сестра ми и братовчедка. Мисля да работя но в моето състояние нз. доста ще е трудно. Майка ми откри една психолжка чрез нейна приятелка. Да опитам при нея и межувр. да си търся работа. Но проблема е че мислите ми непрекъснато ме объркват и не ми позволяват да правя нищо. Тези дни например то от 2 месеца започнах да сл. една група, но акто седна на компютъра винаги си измислям някаква фобия и не мога да правя нищо. Започнах да сл. някой песни и на една друга. После реших да видя някой и на трета, нямаше проблеми докато не започнах пак да броя страниците на сайта да гледам времето. И благодарение на тези страхове с времето и броенето на всичко текст стр. на сайт, музика нищо не мога да правя. н емога да се съсредоточа на работа. Аз да кажем ще я напускам в скоро време като ще се местя. Но проблема е че не мога заради страха си да правя нищо. Страх мее че съм на толкова години бях запален фен на рок музиката а сега не мога да си набавям нищо ново за неяи нищо не разбирам вече, не мога да захвана да рисувам. Изпитвах интереси към индианската култура, купих си една книга но не оспях да я изчета пак заради това. Като сена накомпютъра губя само време да се чудя да оусна ли това или не, но като съм бил решил преди това да правя др. решевам че ще си губя времето и такастава накрая нито за едното нито за др. мога да разбера нещо. На работат дори и днес правех доста грешки пак заради това. Толко съм вече объркан, незнам защо това не спира не мога да правя разделение на нещата чувствам се глупак и нищо не мога да правя Как ще се справям като непрекъснато ми е в главата че не знам това и онова, а дори не го и правя. Не мога да свърша първо едно нещао а после друго някак да има поредност или просто само да чуя нещо от др. и така всичко приемам като загуба на време и не мога да се справя. Хвана ли да се занимавам с др. а не с това което първо съм решил веднага започвам да изброявам и губя време. да повтарям по няколко пъти даден ред или страници. Стоя и нищо не правя нз. вече. И от работа вместо да си почина аз веднага се захващам с фобиите си. А знам че ако не бяха тези проблеми, може би тези неща одавна да съм ги направил без да съм губил време с глупости и без да са ми тежали че не ги знам. Превърнал съм се в напълно безлична личност без никакви интереси. Наистина това не храни човек, но храни емоциите и душата му. Без положителни емоции а само едно и също на работа ям, спа и пак и пак без нищо хубаво. Направо се ненавиждам, ужасен съм от себе си че съм станал толкова безпомощен, да не мога да правя нищо. А пък за контакти с хора никакви всичко руша и не мога спра. Направо вече не искам да живея, ненавиждам се в колко безлично същество съм се превърнал Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
name_ Добавено Октомври 8, 2009 Автор Доклад Share Добавено Октомври 8, 2009 И нещо, което забравих да допълня напоследък непрекъснато ми се явяват мисли свързани със това да си сложа край на живота. Защото както споменах не издържам вече това обезличаване. Ума ми непрекъснато се бори да сложи някакъв ред но просто не става. В главата ми е една непрекъсната борба, и лошото винаги наделява. Някъде бях чел за суицидните мисли, и по критериите намерих доста общо с мен което никак не ми хареса. По някога съвсем сериозно съм решавал да го направя и се отказвам, на никого не съм споменавал сега го казвам. Просто вече изключително много се мразя. Дори понякога и в работата си много с поведението си изнервях една от колежките ми, тя е добър човек и я разбирам но не мога да кажа че имам такива психични проблеми, и поради това в очите на другите хора се превръщам в пълен идйот а мисля че вече така се и получава, в такъв се превръщам. Просто отчаянието взе граници над мен Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 9, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2009 (edited) Вземи едно направление от личният си лекар и отиди при доц. Александрова или доктор Калоян Стойчев- работят в клиниката на Сторгозия. Редактирано Октомври 9, 2009 от hip Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts