Що е съзнание и съзнателен живот?

[kipenzov]

В 26.09.2019 г. at 13:00, kipenzov каза:

А пък развитието на "Аз-образа", което по-често се използва в ежедневния ни език като "духовно развитие" "осигурява.....

Това, което "осигурява" развитието на Аз-а или т.н. "духовно развитие" минава и през осъзнаването на проявлението на същността ни (Аз-а). А дали ще "отречем" това преживяване, наричайки го "илюзия", "Мая" (както е по-наизток) или пък "несъвършенството", "греховността"(както е при нас и по-назапад) е въпрос на метафизичен подход, който изплзваме в по-задълбченото ни самоизследване. Обаче това ни волево действие не носи задължително "отричането" на самото ни преживяване като АЗ. Ограниченията в ума ни са продукт преди всичко на собствения ни ум, а за да се развиваме умствено е добре да осъзнаем и мисълта на Айнщайн че "не можем да решим проблемите, с начина на мислене, чрез който сме достигнали до самите проблеми"

Характеристиките на проявлението или преживяването на АЗ са следните:

ще използвам още един цитат от книга, същата, от която вече цитирах в по-предния пост - "Самоосъзнаващата се Вселена" на проф д-р Амит Госвами

"Очевидните преживявания на "аз" са както следва:

1. Преднамереност ( целенасоченост, насочено фокусиране върху обект, включителн желание, преценка и размишление).

2. Самосъзнание ( чувството за Аз).

3. Рефлексивност (осъзнаване на съзнанието).

4. Его-преживяване ( чувството, че Азът е уникална цялост с определен характер, личност и зависима от тях лична история).

5. Внимание (преживяване на спосбността на Аза да насочва фокуса си към един или друг обект).

6. Трансперсонални Аз-преживявания (моменти на откровение или прозрение, например творческто "ахааа" преживяване).

7. Имплицитно преживяване на Аза (преживявания, в кито има разделение на света на субект и обект, но няма експлицитно преживяване на "аз").

8. Избор и свободна воля.

9. Преживявания, свързани с безсъзнателното.

Тези "аз" преживявания, разбира се, не са взаимно изключващи се. Точно обратното. Те са тясно свързани едно с друго. Имайки предвид нека разгледаме ...."

 

Редактирано Март 25, 2020 от kipenzov

[kipenzov]

Предвид горното, изплзвайки го вече като натрупан контекст и паралелно с това и като пример за практическот му приложение, ще си позволя да отговоря на някои въпроси от други теми и хора.

Амбицията е проява на

Току-що, kipenzov каза:

1. Преднамереност

, съответно е проява на самото ни същество. Да я определяме като "благословия" или "проклятие" е въпрос на отншение към самите нас като същества. Оценката, която ще дадем, изберем е проява на

Току-що, kipenzov каза:

8. Избор и свободна воля.

и отразява качеството на Себепредставата ни като отншение на самите нас към себе ни. От тази себепредстава, когато се фокусираме или проявим прекалено егоцентрично 

Току-що, kipenzov каза:

5. Внимание

 към негативната или положителната оценка, ние се "свиваме" в рамките на тясната ни его-съзнателна представа и така се "отваря портала" за "навлизане на съдържания от "полето" на

Току-що, kipenzov каза:

9. Преживявания, свързани с безсъзнателното.

, които също са част от преживяванията ни на АЗ. Но потиснати, "изтласкани в това поле" на личното безсъзнателно(подсъзнанието) преживявания на нашето аз, които по метода на когнитивния дисонанс сме отрекли като присъщи за "светлата" ни себепредстава, щото просто не ни харесва да се припознаваме в подобна "светлина".  "Възможно обяснение на този феномен идва и от теорията за Аз-концепцията, според която индивидът поддържа позитивна представа за себе си, и информация, която противоречи на тази представа, се отхвърля или адаптира, за да послужи за подсилване на позитивното себевъзприятие." Уикипедия от горния линк. И не за друго, а защото не познавам човек, който да не се изживява като положителен герой във филма на неговия живот, вкл. и аз.

Въпросът е, че при навлизанията на съдържания от личното безсъзнателно(подсъзнанието) във фокуса на вътрешния ни Наблюдател

Току-що, kipenzov каза:

2. Самосъзнание

, пречупени през

Току-що, kipenzov каза:

4. Его-преживяване-то

(или често срещано като Еко-комплексът) се формират определени субективни(вътрешни) психични реакции. Те идват или така да се каже са продукт на досегашните ни 

Току-що, kipenzov каза:

характер, личност(персона) и зависима от тях лична история

, съответно его и за това се наричат его-реакции. А пък личната ни история винаги е множеството на собствените ни предразсъдъци( думата "предразсъдък" е просто термин, а положителната или отрицателната оценка си е "довнасяне", която на обществено ниво сме приели да е негативна, според мен неоснователно), на база които формираме и съзнателната ни реакция чрез

преди 11 минути, kipenzov каза:

8. Избор и....

, който опосредстван от реални действия е отражение на проявата на

преди 13 минути, kipenzov каза:

8. .............. свободна воля.

Свободна воля, която хора, неосъзнали твърдото си(кристализирано) пребиваване в Его-преживяването, са склонни да възприемат като своя. А пък по този начин няма как да "преминат" във "течна"(флуидна) форма и така възможният тук и сега "преход" винаги да стои в "бъдеще време" за тях. Точно това "твърдо състяние", което е "товара на камилата", който и' пречи да мине през процепа на иглата.

[АлександърТ.А.]

Едно мн.добро интервю за съзнателнтоста .

 

[АлександърТ.А.]

 

[АлександърТ.А.]

 

 

Цитат

 

Орелът и промяната

Когато орелът стане на 40 години, неговите нокти вече са прекалено дълги и меки и той не може да задържа плячката си. Клюнът става прекалено дълъг и извит и не му позволяв да се храни. Перата на крилата и на гърдите му стават твърде гъсти и тежки и му пречат да лети.

Сега орелът е поставен пред избор: или да чака смъртта, или да започне дълъг и болезнен период на промяна, който продължава 150 дни. Той отлита в гнездото си, което се намира на върха на планината и там започва силно да удря клюна си в скалата, докато той не се счупи и отлепи. Докато клюнът расте, той започва да вади ноктите си. Когато пораснат новите нокти, орелът с тяхна помощ, започва да дърпа и маха тежките пера от гърдите и крилата си.

И тогава след 5 месеца, с нов клюн, нови нокти и нови пера, той е прероден. Сега вече може да живее спокойно още 30 години.

Много често, за да живеем, ние трябва да се променим, понякога този процес е придружен от болка, страх, съмнение ... Ние се отърваваме от спомени, навици и традиции от миналото ... Само освобождението от бремето на миналото ни позволява да живеем и да се насладим на настоящето и да се подготвим за бъдещето ...

 

 

Цитат

 

Методи Пейчев
2 ноември в 12:00 ч.  · 
Флоринският митрополит Августин: „Съединението вече стана!“
 „Съединението на църквите“ е станало тайно от широката общественост и за дълго време и ни го „поднасят“ на части, на отделни порции, за да смелем по-лесно тази новина!  Приснопаметният изповедник на православната вяра Флоринският митрополит Августин (Кантиотис) писа преди много години:
 „Богословските конференции, срещите на архиереите и много други според нас са трикове на папизма.  Нека не се държим като глупави кокошки, които не разпознават маскирана римска лисица.  Съединението или фалшивото обединение е решен въпрос.  Това решение беше взето на закрити срещи между Изтока и Запада, на срещи от политически, икономически и религиозен характер, чийто вдъхновител е папата.
 Но изпълнението на тази цел се извършва постепенно и стъпка по стъпка, а за това не са информирани обикновените православни хора, които една сутрин с изненада ще научат, че Съединението е станало!  Прелюдия към това са съвместните молитви на православни и западняци, които някои кой знае защо искат да оправдаят... Не е преувеличено да се каже, че живеем в страшни дни за православната вяра.  Извършва се дълбоко и мащабно предателство, чиито мащаби дори не можем да си представим!“
 За съжаление случаят е точно такъв.  Трябва да сме подготвени за най-лошото: за онези събития, които се очакват през 2025 г. и които ще станат „откровение“ за мнозина!
Митрополит Флоринский Августин: «Объединение уже состоялось!»
«Объединение церквей» состоялось в тайне от широкой общественности и уже давно, и нам «подают» его по частям, отдельными порциями, чтобы нам легче было переварить эту новость! Приснопамятный исповедник Православной веры митрополит Флоринский Августин (Кантиотис) много лет тому назад писал:
«Богословские конференции, собрания иерархов и многое другое, по нашему мнению, являются уловками папизма. Не будем вести себя, как глупые цыплята, которые не узнают переодетую римскую лису. Уния или лжеобъединение — дело решенное. Это решение было принято на закрытых совещаниях Востока и Запада, на совещаниях политического, экономического и религиозного характера, вдохновителем которых является Папа.
Но реализация этой цели осуществляется постепенно и поэтапно, и об этом не ставят в известность простых православных людей, которые однажды утром удивятся, узнав, что объединение совершилось! Прелюдией к этому являются совместные молитвы православных и представителей Запада, которые некоторые почему-то хотят оправдать... Не будет преувеличением сказать, что мы живем в дни, страшные для Православной веры. Происходит глубокое и далеко идущее предательство, масштабы которого мы даже не можем себе представить!».
К сожалению, это именно так. Мы должны быть готовы и к худшему: к тем, событиям, которые ожидаются в 2025 году и которые станут для многих «откровением»!

https://www.facebook.com/photo/?fbid=10230773451108075&set=a.10225559623205636&__cft__[0]=AZVHFDcs3pdHWPnvmRn-jZFj94tHay_G79rXVFQaKu3nQWTFm0xKoZ2Q5ZSRhH2wjhOwu-8QE4m1scBQkpwP82gcV1SXm4yrDmlS5mUYnavuRIBWa0aaOr5k4ShTeNs6Kb8gSonsDTTEUU4Jwc3fKaRAyGf9LlSwrhVWDAoOGIchEy9HPUpDzSS4fyXQY0GEH3A&__tn__=EH-R

 

 

Цитат

Savenna Zlatchkine :
Флоринският митрополит Августин се е явил прад Господа преди 12 години.
https://bg-patriarshia.bg/…/upokoi-se-v-gospoda-b-florinski…
Значи това, което казва, доколкото се уповаваме на неговите думи, е станало най-малко преди 12 години. Ние знаем, че е станало на доста по-ранен етап. Значи, това изобщо не е новост. Важното е какво правим от тук насетне.
Методи Пейчев  :
Savenna Zlatchkine не е новост разбира се, но мнозина не знаят за огромното предателство на мнозина от клира!

Сега борбата е за ,,аза" на човека .Мисленето да се фиксира в сегашното му развитие , като се омотае в материята .Така занимаващ се със земните проблеми , да забрави Истината казвана много пъти : ,,Ние сме жители на този свят . Но не сме от този свят " .

Цитат

Методи Пейчев
23 ч.  · 
● „Днес се случва нещо подобно на това, което описал в една от своите книги английският писател Клайв Люиз.
● Там бесът, откогото идва повествованието, в кореспонденция със своя началник (възрастния бяс) постоянно нарича лошо това, което е добро, и добро това, което е лошо.
● Самият писател говорил, че му било извънредно трудно да напише книгата, защото е трябвало да обърне ума си наобратно. Защото у бесовете е така: лошото е това, което е добро, и доброто е това, което е лошо. Хората са се помирили - на беса му е лошо. Хората са се скарали - на беса му е добре.
● Представете си Содом в своя апогей, малко преди върху му да се излее огненият дъжд. Содом не е просто хомосексуализъм. Содом е царството на любовта към всичко забранено, царството на ненавист към всичко добро. Жителите на Содом изпитвали удоволствие, когато препъвали слепия и се кикотили, когато той падал. Те изпитвали радост, когато се лъжели един друг по въпросите за търговията, а после се хвалили с това. 
● Въобще на тях им доставяло удоволствие това, което за нормалния човек (за християнина) е отвратително.
● Изобщо борбата за нравственост е най-последната крепост. Ако човечеството или който и да било отделен народ започва да счита греха за норма, узаконява го и престава да се бори с него, то ние обричаме следващото поколение на рождение в Содома, а варианти за изход оттам вече няма! При това положение се налага Бог да се намеси с доста по-груби методи за изправление.
● Затова е толкова важна мобилизацията на усилията на всеки човек да разбере, кое е позволено, и кое забранено…
● Какво ни говори обществото, какво ни шепнат другарите, какво ни показват по телевизора, а какво всъщност говори Бог в Свещеното Писание, и какво говори нашата съвест?
● Това е много голям вътрешен въпрос. И ако не си го задаваме, тогава преминаваме всички граници, дори до самата загуба на самосъхранение.”
☦️ протоиерей Андрей Ткачёв

 

[АлександърТ.А.]

В 10.07.2003 г. at 10:45, Иво каза:

Що е съзнателен живот? Кой човек е съзнателен? Какви са белезите за това?

 

Каква е вашата дефиниция?

 

Какви методи ползвате за да бъдете съзнателни?

 

Моята дефиниция за съзнтелен човек е: човек, който има знание (съ-знание), разбиране за основите, законите, които движат Живота.

 

Вие как мислите?

 

Иво.

От днешната ни степен на съзнание  (  ) , съзнателен е всеки отрязък живот , изживян от самия човек , свободно . Съзнателен живот е всяко действие определено с достъпната ни мъдрост . Защото у всеки има мъдрост/опит , а трудноста е да я вкараме в употреба . Всеки човек има ,,проблясъци " , през живота си .Те са моменти на вдъхновение и усещане на една особена радост и единство със всичко .   Или поне с околната био сфера .

[АлександърТ.А.]

Съзнателен  живот е отговорен живот .Отговорността започва от самиа себе си , прерсатва към близките , съселяниете(живеем в селища) , към народа си . Отговорноста към хората расте заедно с отговорноста към всичко живо на около . Ето няколко мисли за отговорността :

 

Цитат

 

Kiril Hristov

Водещ сътрудник

  · 23 ч.  · 

Много хора искат сила и всичко, което свързват със силата, но малцина искат отговорността, която трябва да върви редом с нея. Отговорността изисква проницателност, дискретност и сдържаност. Могат ли хората, които се наслаждават на своята независимост, да упражняват тази сдържаност, без да я възприемат като форма на самопотискане? Те могат, само ако осъзнаят, че силата им носи отговорност и че ако не искат да създават хаос около себе си, трябва да използват способностите си по-внимателно и по-разумно. Това ги подготвя да имат дискретност.

Много хора смятат, че дискретността е просто да си държиш устата затворена. „Не го казвай. Не казвай това нещо. Задръж го. Не казвай нищо на никого. По-сигурен си, когато си държиш устата затворена“. Така хората мислят за дискретността, но това не е дискретност. Дискретност е да знаеш кога да говориш и кога да не говориш, и да можеш да го следваш вярно. Това е дискретност. Това изисква да имате сила, способности и високо ниво на самоприемане. Ако имате спорна връзка със себе си, тогава няма да можете да подходите към нищо с Мъдрост. Мъжът и жената на Знанието могат да задържат себеизразяването си без никакво чувство за самонасилие и да поемат риска да кажат на някого нещо важно, може би нещо, което се смята за рисковано, без чувство за себенасилие. Наистина, единственото истинско самонасилие идва, когато вървите срещу Знанието. Все пак трябва да имате достатъчно опит в Знанието, за да знаете кога вървите към него и кога се отдалечавате от него.

Тогава дискретността е способност да се говори и да не се говори. Много хора не могат да се изразят, докато други говорят непрекъснато, казвайки всичко на тези, които имат желание да слушат и с които се чувстват комфортно. Това представлява два ранни етапа на развитие, но нито един от тях не е етапа на зрялостта. Нито един от тези подходи не е ефективен за подхранване на истински взаимоотношения или за хармоничното постигане на нещата в света. Така че може да попитате: „Как да разбера кога да говоря и кога да мълча?“ Вие ще знаете това, защото Знанието ще ви мотивира. Ако искате да кажете нещо на някого и изпитвате сдържаност, не го казвайте. Ако чувството на сдържаност е дълбоко във вас, не казвайте нищо. Ако обаче сдържаността е на повърхността на ума ви и дълбоко във вас, и вие знаете, че трябва да съобщите нещо, тогава трябва да поемете риска и да намерите думите, без извинение.

 

 

 

 

[АлександърТ.А.]

Цитат

Живата Божествена идея е създала йерархията на природните царства. Те са същността
на нейната манифестация. Задачата на учения е да отдели от хаоса на случайното, на
второстепенното определящата го основна идея. Рудолф Щайнер пише в една от своите
методологически разработки: „Начинът, по който едно понятие (идея) се проявява в
сетивния свят, създава разликата между природните царства. Ако сетивното действително
същество достига само такова битие, че то стои изцяло извън понятието и само се управлява
от него, като закон в неговите промени, тогава наричаме това същество неорганично.
Всичко, което става с едно такова същество може да се припише на влиянията на едно друго
същество; и как две такива същности си въздействат една на друга, е обяснимо с помощта
на стоящия извън тях закон“. В органичната природа понятийно постижимото се представя
на човека като сетивно единство. Тук „понятието се явява не вън от сетивнотомногообразие като закон,
 а вътре в него като принцип. То стои в неговата основа като нещо проникващо
го, вече не сетивно възприемаемо...“. Когато то се проявява в „своята понятийна форма, то
се явява като съзнание; тогава, накрая, се проявява това, което на ниските степени присъства
само като същност (dem Wesen nach). Тук самото понятие става възприятие. ...
Природният закон, типът (принципът. — Г.Б.) и понятието са трите форми, в които
се проявява идейното. Природният закон е нещо абстрактно, стоящо над сетивното
многообразие, той владее неорганичната естествена наука. Тук идея и действителност са
изцяло разединени. Типът ги съединява в една същност. … В човешкото съзнание
възприемаемо е самото понятие. Възприятие и идея се припокриват“. (GA 1, S. 282–284.)
По такъв начин, целият сетивно възприеман свят представлява йерархия от степени на
въплъщение на пристигащата към себе си в другобитието Божествена идея, на праидеята.
Феноменологично тези степени са дефинираната от нея йерархия на системните обекти:
първо природни, а след това тези, които човешкият Аз е способен да опосредства в тяхното
развитие. Идеята се проявява в тях като необходимата връзка между явленията, т.е., да
отбележим, не като връзки, а като тяхната необходима цялост. Гьоте я е наричал
„прафеномен“ или „основен“, а също „първичен феномен“. В многообразието на опита
прафеноменът си остава като негова съставна и неизменна част. Той представлява „висш
опит в опита“. (GA 2, S. 94.) Гьоте е разположил прафеномена според следващите възходящи
видове негова дейност: „случайно — механично — физическо — химическо — органично —
психично — етично — религиозно — гениално“125
. По същество това не е нещо друго, а
степените на системност, на които прафеноменът се проявява като системообразуващ
принцип в своята еволюционна обусловеност.
Прафеноменът е невъзможно да бъде разбран, ако се ползва само индуктивния метод.
Последният позволява само да се убедим в неговата истинност, когато вече е намерен,
когато се открива на „духовното око“ (Гьоте), на интелектуалното съзерцание, способно да
прави сетивни наблюдения в сферата на прафеноменалното. Рудолф Щайнер пише за Гьоте,
че той е бил чужд на това, да извежда сложното (т.е. това, в което идеята за природата се
открива най-ясно. — Г.Б.) от простото;той искал да „съзерцава с единен поглед“ това сложно
„като действащо цяло и след това да обяснява всичко просто и несъвършено като
едностранчиво образувание на сложното и съвършеното. Естествоизпитателите постъпват
по противоположен начин, разглеждайки съвършеното само като механичен сбор от прости
процеси. Те изхождат от простото и извеждат от него съвършеното“. (GA 6, S. 106.) Затова да
се запитаме още веднъж: по какъв начин може материалистът да намери достъп до
системния обект? Той завинаги си остава за него „нещото в себе си“. В една от лекциите си
Рудолф Щайнер направо казва: „Гьоте прекрасно усещал чистото съзерцание, което той, в
противовес на материализма, нарекъл свой прафеномен. … Той е чистото съзерцание на
действителността ...“ (GA 171, 17.9.1916.)

 

[АлександърТ.А.]

 

Чудесно ! Сега е време да влагаме всичко научено за духовно-материалната реалност , в текущия живот . Знанието е вътре в нас и егото го крие .

[Донка]

От натрупания през годините опит - често се изкушаваме да определяме съзнателния живот като този, в който съзнателно вземаме решения, управляваме поведението си и отношенията си така, че те стават "правилни и духовни". Всъщност това е отново не-съзнателност. Защо? Ами защото избираме да наречем "свои" само тези решения и поведение и отношения, които удовлетворяват някакви наши определения за правилно и духовно. Останалите или сме склонни да пропуснем, да забравим удобно или да прикачим отговорността за тях на някой друг с разнообразни обяснения. 

Всъщност, за мен на този етап точно приемането и осъзнаването на своите недотам правилни и духовни решения и отношения е реалният признак, че животът ни е съзнателен.