Що е съзнание и съзнателен живот?

[Severen]

Човек може да е в съзнание или в безсъзнание,но и в двата случая съществува,присъства тялото.Съзнание,осъзнаване на нещо и разбиране-от тук трябва да започнем.Разграничаване на осъзнаване и разбиране,за мен това е началото на разбирането на съзнанието.

[ISTORIK]

Аз свързвам съзнателния живот със самоконтрол, самопознание, самоусъвършенстване, постигане на просветление и премъдрост.

[Guest Системен]

Според мен съзнанието лежи в основата на всичко. Светът не е съставен от енергия, а от съзнание. или с други думи жив ум. Ние живеем в безкрайния ум на цялото.Попаднах на този клип в мрежата, интересен е...

[media=]http://vbox7.com/play:8438f76e69

Редактирано Юни 7, 2012 от Системен

[no_self]

Според едно от определенията в Уикипедия съзнанието е способността ни да възпроизведем действителността. В тази способност има капан, защото способността ни да възпроизведем действителността няма нищо общо с реалността, а само с нашата способност да я възпроизведем. До колко ще успеем да обхванем от нея е въпрос на осъзнатост.

Съзнанието е всичко, което имаме в съня, който сънуваме наречен живот. Ние сме съзнание. Съзнанието е инструментът ни за наблюдение. Съзнателният човек е способен да осмисля и преосмисля начинът, по който възприема света, собствената си гледна точка. Като методи за осъзнаване, споделям медитацията и осмислянето. Идеята за осъзнатост асоциирам с отвореността на ума или един вид способността ни да приемаме и други гледни точки в себе си. Не само тези, които служат на нашата лична истина, защото нашата лична истина е лъжа. Първо, защото е наша и второ, защото е лична. Това, според мен е разширяването на съзнанието=осъзнатостта или способността ни да поберем в себе си повече възможности, а най-точно казано противоречащите си позиции.

Нашето съзнание винаги ще бъде ограничено в самото себе си, до способността ни отделяйки се и противопоставяйки се на външния свят или обкръжаващата среда да осмисляме.

Когато си съзнателен, автоматично поемаш отговорността, за това, което мислиш и чувстваш, като част от ролята ти в съня, който всички сънуваме.

Редактирано Юни 19, 2012 от no_self

[Viva Caselli]

Джиду Кришнамурти твърди, че в момента, в който последваме някого губим истината. Да последваш някого значи да загубиш себе си... Сега реално погледнато няма какво да загубиш следвайки учение проповядващо любов. Това на пръв поглед. Предоверяването и отдаването в нечия служба е сигурен път към неоткриването на себе си и проявата на възможните ценности вътре в теб. От друга страна изучаването и тълкуването на множество учения и стремежът човек да изгради що-годе удоволетворяща представа за себе си е нелека задача и объркването е сигурно. Пренасищането с информация внася в житието на търсещия съзнателен живот точно същото силно объркване, както в незнаещият нищо. Какво може да знае за света будистът, освен че Буда е забранил това и онова? Какво може да знае мюсюлманинът, освен че Аллах е казал това и онова? Да спазваш Божи указ, само защото е указано(!)Човек изначално е добър и дори без да е чел Библията може да вмени грях на себе си. Колкото повече обсипваме главата си в мъдрости, толкова повече изпитваме объркване. Да, това ни докосва, а онова - не... Но за каква съзнателна истина може да става въпрос, след като на въпросът кои сме ние нямаме универсален отговор? no_self казва; опитайте да си отговорите на този въпрос и ще разберете, че вие сте нищо. Пред кого сме нищо? Може би пред звездната светлина пътуваща и не стигаща до земята в рамките на нашия живот? Значи ние все пак сме малки, но не и пред свещенните писания. Те са плод на търсилите истината преди нас.

Редактирано Юли 6, 2012 от Viva Caselli

[no_self]

Граденето на представа за себе си не е в посоката на себе-откриването и реализацията на истината за това кой си. Идеята ти за това кой си, това, което мислиш, че си е бариерата, която ти пречи да видиш, какво си в действителност. Да започнеш да се опознаваш, това е истинското търсене. Знаеш ли какво си? Сигурно е, че имаш много идеи за това, но те са само идеи. Те не са истинският "ти". Ако искаш да знаеш истината ще трябва да си задаваш много въпроси, но не на някой друг, когото да следваш, а на себе си. Методът със задаването на въпроси цели да заведеш ума си сам до реализацията на това до къде се простират границите на познанието му и тогава отговора ще дойде сам.

Да умреш в ума си за себе си, по-точно идеята ти за теб да бъде унищожена завинаги, но тя така или иначе е само една идея, която е дълбоко вкоренена във вярата ти, че съществуваш като отделен от всички и всичко останало. Ей, това много ги плаши хората! Не искат да платят цената на входа към вечността.

Ти си всичко, което Е. Ти винаги и вече си това, което Е. А то е това, което Е. Тук и сега, пред теб, навсякъде около теб. Ти си всичко, което виждаш около и извън себе си, няма разделение между теб и другите, теб и света. Всичко е много по грандиозна дума от нищо нали! Дано това те вдъхнови!

Нищо/всичко – идеи, думи, концепции, които се посочват на ума, за да направи разграничението в себе си. Разграничението е точно обратното на единението. Няма начин умът да проумее единството, защото той създава дуалността.

Нищото, което имам предвид е другата дума за празнота. Без име, без форма, без място. Нищо пред никого, няма никой никъде, но умът никога няма да може да проумее празнотата, защото тя е изън него. За умът е празнота, извън него е всичко=единство.

Не е необходимо да следваш никой, просто погледни какво взимаш за даденост и никога не си поставил под въпрос откъде идва и как се е появило, съществува ли реално и коя е причината за съществуването му? Има огромна разлика между това как изглеждат нещата и какви са в действителност.

[Слънчева]

Можем да служим само на Бога. Или на онова нещо вътре в нас, което ни е давало сили в трудни мигове, да станем ако сме паднали, да дадем от себе си и да се радваме на другите, както на себе си...

Трябва да сме осъзнали първо, че не сме нито добри, нито лоши, просто се учим, изследваме живота...

[no_self]

[Деанна]

Съзнателния живот за мен се състои в това да се отнасям към всяко нещо с внимание, мъдрост, искреност и любов.

Вниманието е за да се концентрирам, да го усетя със всичките си сетива, да го опозная, да се слея с него.

Мъдростта е за да направя най-доброто за дадената ситуация.

Искренноста е за да бъда интуитивна и спонтанна, според искрата в мен.

За любовта, обяснения не са нужни. Всичко трябва да се прави с любов.

Имаше време, когато си мислех, че тези неща са невъзможни. Всичко изглеждаше сложно, трудно и недостижимо. Мислех прекалено много и все правех неправилен избор. Ако постъпвах импулсивно резултата беше същия. Но явно и грешките са имали своята роля, защото един ден започна нещо да се разкрива пред мен. Започнах да о-съзнавам. Всяко о-съзнато нещо водеше към ново о-съзнаване на друго. Така грешките не бяха вече грешки, а уроци по-знание, научено по трудния начин. По-знанието, когато стане начин на живот става живот със знание - живот съ-Знателен.

[no_self]

Jed McKenna's Theory of everything: the enlightened perspective

 

Какво е съзнание?

Съзнание е единството:

 

възприемащ – възприемане – възприето

 

Трите са едно, нито една част не остава в сила сама.

 

Без възприемащ, не е възможно да има възприемане и нищо не може да бъде възприето.

 

Без възприемане, нищо не бива възприето, така че няма възприемащ.

 

Без възприетото, няма възприемане и няма възприемащ.

 

Всичките три трябва да съществуват заедно за да съществуват изобщо.

Те са едно не три, и едното нещо, което са е съзнание.

 

Сега, става малко сложно.

Всъщност има два типа съзнание: Атманично съзнание и Брахманично съзнание.

Атманичното съзнание е Аз съм на възприемащия – възприемането – възприетото, което е сънувано състояние. Атманичното съзнание е основано на Брахманичното съзнание, което е недиференцирано и абсолютно; няма никакъв възприемащ, няма никакво възприемане, няма никакво възприето. Как неистинското Атманично възниква от истинското Брахманично? Не зная, идете да питате Мая.

В действителност знам. Неистинското Атманично не възниква от истинското Брахманично, защото неистината не съществува. Само истината я има. Само истината съществува. Брахманичното съзнание е нашата абсолютна природа, Атманичното съзнание е реалността, в която живеем. Съзнанието е истинско, съдържанието, същината на съзнанието не.

 

Брахманичното съзнание е без отличителни белези, без атрибути. То няма съвест. То не е по рождение добро или лошо. Не е морално или духовно. То няма сърце, няма предубеждения, няма предпочитания, няма какво да загуби. Не е като Бог или боговете на нашите мечти и надежди; не взима страни и няма предпочитания дали ще бъдеш добър или ще еволюираш, не се храни с възхвали или обожание, то не съди и не го е грижа. Любовта не е по-добра от омразата, добрината не по-добра  от злината, удоволствието не е по-добро от болката. Всяко това/ не-онова твърдение, което ние правим за съзнанието трябва да е лъжливо; тук/ не-там, топло/ не-студено, мил/не-зъл, х/ не-у и т.н. В момента, в който започнем да го дефинираме, ние започваме да го ограничаваме в нещо крайно и невярно.

Брахманичното съзнание е не само вярно, то е истина.

 

 

[АлександърТ.А.]

Съзнание наричаме нещото , което разделя, групира, подрежда , реалноста .Разберем ли, че ние правим това,че имаме съзнание?И започнем да употребяваме воля при този процес.? Значи живеем съзнателно

Редактирано Юли 15, 2013 от АлександърТ.А.

[Дао]

"Човек добива опит от самия себе си, от своите мисли и от своите чувства, в качеството на събития, отделени от всичко останало. Но това е нещо като оптическа илюзия на неговото съзнание. Тази илюзия е един вид затвор за нас, тъй като ни ограничава до нашите индивидуални желания.
Нашата задача би трябвало да се състои в това – да се освободим от този затвор."

Айнщайн

[Лиула]

Чуждите мисли не ме интересуват, интересуват ме моите в конктекста на абсурда да бъдеш жител на това място. В един общ план.

На фона на всички депресирани, които не са изживели нито едно страдание като страдание на фактическа и осъзната загуба, се сещам за Петър Увалиев или за Георги Марков. Кощунствено, нали?

 

Моите професори съветват да се чете и да се провокира мозъка с четене, не с емоционални парадигми. Държа на това, нищо, че на нашия фон това е невъзможен колапс и дискурс. Но умните хора оцеляват, другите - умират. Архетипно.

Ето защо, е нужно да се учи на запад. Важното племенно и лично става несъзнавано и нелично. Става история - част от всеки архетип. Болест няма, има липса на социализация, т.е. на остракиране. А всеки неостракиран е спасен.

Остракираният очаква да бъде спасен, но не като депресивно състояние, а като преход между един несъзнаван комплекс от зависимости към осъзнаван такъв. И все още сме в архетипа ма ежедневното поведение, което мразим и смятаме за несвое, а реално е част от нашето най-свое. Точно това противоречие трябва да реши всяка една наука и всяка една психология.

Защото владее изкуството да има себе си. Който не умее това, не е апологет на някое заболяване, а на средата си - да бъде снишен като социален субект, когато му вменяват вини и обекти, когато е отговорен за нещо. Тази роля отсъства. А тя е основна и основополагаща за всяко битие.

Ако я няма връзката между създадено и създател, липсва и мостът към единението. Т.е. липсва цялост.

И това се отнася за всеки.

Редактирано Май 17, 2014 от Лиула

[АлександърТ.А.]

Разбрала си защо първата стъпка на порасналия тинейджър е да заживее отделно . Положението е друго когато тинейджъра е по голям от родителите си , или те са му дали по голяма свобода  от своята . Тогава преселването някъде е само любопитство . Да , социализацията е кошара , но ми е интересно да видя недоволен от ограниченията без наранено его . Значи то е водещото ? Значи спасението е на другия край на макарона .

[Станимир]

Съзнателен живот най-общо означава човек да знае какво прави и защо го прави. И може би един лесен начин да разберем съзнателността е да разберем какво включва нейната противоположност. Защото тя (противоположността) никак не е рядко срещана. Много неща в ежедневието си ние хората правим полусъзнателно, автоматизирано, шаблонно, без да им обръщаме почти никакво внимание. Това само по себе си не е лошо, защото много неща наистина трябва да останат под прага на нашето съзнание. Когато обаче липсва съзнанието, което да зададе посоката и начина на действие, да предвиди резултатите и да ги съпостави с желаните цели, тогава колата е поставена пред коня. И тук съзнателността не трябва задължително да включва някакви духовно-извисени и чисти стремежи. Мотивите могат да бъдат и най-егоистични и въпреки това човек да преследва желанията си с едно по-будно съзнание от обичайното. Разбира се на едно последващо ниво на осъзнатост, човекът ще забележи, че в дългосрочен план егоистичните мотиви не предизвикват желаните последствия. Но в настоящия момент липсата на съзнание се изразява най-вече в сляпото следване на наложени от средата модели на поведение и стереотипи, в необуздано следване на желанията, в необмисленост и импулсивност на действията... Сигурно може да се добави и още. Но идеята е, че човек може да ни изглежда напълно буден действайки например импулсивно, но това не е съзнателно действие, а точно обратното. Вдъхновението, въодушевлението, екстаза и др. под. могат да бъдат използвани като движеща сила, но ако търсим съзнателност, не можем да следваме нищо сляпо, автоматично и импулсивно, без разбиране на причините и последствията (поне частично).

 

Хората навсякъде действат шаблонно. Това не е характерна особеност на изтока или на запада, нито пък някоя отделна раса, нация или етнос може да се посочи като изключение.

[B__]

Сънанието не е само в мозъка

[Cveta5]

Импулсивните действия не са слепи и автоматични,те идват от същността на човека,идват от дълбочина,където съзнанието не достига.Те са истински и говорят ясно на съзнанието,ако последното съумее да ги улови.Понякога,в един такъв импулсивен жест,се съдържа целия човек.Мисля,че това е смисъла на "всичко тайно,ще стане явно".

[Lachezar]

Да.

Редактирано Декември 5, 2017 от user115100

[kipenzov]

Доста време ми отне "да излезна" от индоктриниращото въздействие на "Съзнанието е всичко".

Причината беше, че влагах ОТГОВОРНОСТТА ЗА МОЯ ИЗБОР на "съзнанието", такова каквото го разбирах, според това, което бях разбрал от прочетеното( информационният поток от "външната среда").

А нещата са много прости, но и същевременно сложни. Защото в същността си става въпрос за едно, но в различни мащаби.

В понятието "Съзнание" често се влага смисъла на ВОЛЯТА, подредила чрез УМА конструкция, в която да протичат чувствени потоци, които да се проявяват(манифестират) в материални обекти. В тази представа често пък се използва антроморфизиране ( напр. "Бог в човешка същност")

Да, но също толкова често в понятието "Съзнание" се влага и индивидуалната ни воля да се стремим да задоволим желанията си като следствия на нуждите ни. Може и грубо да "звучи", но болшинството от хората не си даваме сметка, че имаме и неосъзнавани нужди и желания и какви са те.

Освен описаните два варианта на смисли вложени в понятието "Съзнание",  напоследък често срещам да се влага смисъла и на "Съвместно познание - СЪ-Знание", което наистина ми харесва, защото ми показва, че има Осъзнаване за едно липсващо звено при предните два варианта. Това "звено" е АЗ-ът.

При влагане на смисъл в понятието "Сънание", по който и да е от първите два варианта, неминуемо се стига до липса на позитивно аргументиране за съществуването на Егото, защото то "се явява лошата обвивка", която "изолира" Аз-а ни, който пък е продължение на по християнски - Божественото в нас ( или пък - Атманическото, като проявление на Брахманическото, "Висшият Аз" или пък "Вайрокана", или пък - "Висшият НЕ-Аз", Анатмана, "Нищото", "Великата Пустота", "Шунятата", все тая, въпрос на едно и също погледнато от различен ракурс и в зависимост от субстанционалността или липсата на такава, даже това е интересна статия в тази насока. Дори и на първият вариант на смисъл на понятието "Съзнание" се дължат и различните идеи в съвременните научни теории. Дали сме част от материален свят и съзнателната ни дейност е епифеномен(произтича от това) или сме част от информационнен запис на реалността в холограмна Вселена. Материализъм и идеализъм.

Цялата какафония, както споменах вече, според мен се дължи на смесването на мащабите, което пък се дължи на липсата на "звеното", което ги отделя - Аз-а и следствието му от живота в материалния свят - Егото. Защо твърдя, че липсва Аз-а? Защото отричането от Егото си е неосъзнато неприемане и на Аз-а, но за това често липсва съзнателност. 

За това съм по-склонен да приема психологическата конструкция за съзнанието като "Поле на съзнанието с център на преживяването на това съзнание - Аз-ът".

От тази перспектива смисълът на понятието "Съзнание" е натрупаното познание за вътрепсихични съдържания. Т.е. Съзнанието е "информационно поле", съдържащо познанието на житейския опит. Това е и моето мнение по подвъпроса "Що е съзнание?"

И тук вече идва разликата в мащабите!

Умствената конструкция(концепцията) за БОГ я "носим" ние - хората. Тя е описателен начин на възприемане на сложността на феномените, които наблюдаваме в света и в нас, както и тяхната взаимосвързаност. Друг е въпросът какви методи да се възползваме от това използваме в ежедневието, като натрупан опит на поколенията.

Да, но този опит се предава като информация, независимо по какъв начин. Съответно, погледнато отвъд времето, отвъд индивидуалното Аз, се формира "цивилизационно поле на съзнание", нашето човешкото познание като сума от предадената и съзнателно възпроизведена паметова информация в обществата. Тази информация се възпроизвежда като митове както на колективно ниво, така и на индивидуално, и така се проявяват модели на поведение. Отново както на колективно ниво, така и на индивидуално, въпрос на мащаби. Това изследва Социологията и Социалната антропология. А пък изследванията на Мирча Илиаде са доста интересни в това отношение.

Но какво би било едно поле от информация без център, който да генерира или пък да е проводник на воля за изпълнение на задача, последното е въпрос на убеждения.

Просто едно статично поле. Никакъв живот, никакво движение, никаква промяна. Всяко нещо, което не се движи е невъзможно да бъде определено като съществуващо. То е в НЕБитие.

  Без субект, които да преживява промяната, обектът е неналичен, липсва първопричина за съществуване. Това и цикълът на самопораждането.

От това произтича важността за мен на Аз-а и приемането на Егото ми. Защото това се явява основанието да мога да преживея света, такъв какъвто мога според възможностите ми да го видя.

Съответно мнението ми по втория подвъпрос - "Що е съзнателен живот?" е следното:

Съзнателен живот е животът на човек, приел напълно собствената си същност и действуващ в хармония с нея. 

Друг е въпросът до колко познаваме истинската ни същност, от което произтичат различните модели на поведение, от които си избираме кои да проявим, кога съзнателно, кога не! Още повече пък защо сме невежи за това.

[no_self]

В 13.09.2019 г. at 17:03, kipenzov каза:

Защото отричането от Егото си е неосъзнато неприемане и на Аз-а, но за това често липсва съзнателност. 

Част от процеса на духовното пробуждане е, търсещият по-голяма осъзнатост, да отрича егото си. Това е съзнателно упражнение, а не "неосъзнато неприемане на Аз-а".

Като практика от Джнана йога и Адвайта Веданта, "Нети-нети" = "не това, нито онова" - за да помогне на практикуващият осъзнатост,  в аналитична медитация да разбере природата на Брахман, за да отрече това, което не е Брахман. Целта на упражнението е да отрече рационализациите (осмислянето) и различни други разсейвания от неконцептуалното медитативно съзнание за реалността. (вж. Wikipedia, Net-neti)

В 13.09.2019 г. at 17:03, kipenzov каза:

понятието "Съзнание" е натрупаното познание за вътрепсихични съдържания. Т.е. Съзнанието е "информационно поле", съдържащо познанието на житейския опит.

Разбирам, че това е твоето мнение и твоето ниво на възприемане към момента. Не споря с интелектуалните ти постижения по темата, но все пак бих искала да те помоля, да помислиш върху "неконцептуалното медитативно съзнание за реалността".

В 13.09.2019 г. at 17:03, kipenzov каза:

Но какво би било едно поле от информация без център, който да генерира или пък да е проводник на воля за изпълнение на задача, последното е въпрос на убеждения.

Просто едно статично поле. Никакъв живот, никакво движение, никаква промяна. Всяко нещо, което не се движи е невъзможно да бъде определено като съществуващо. То е в НЕБитие.

  Без субект, които да преживява промяната, обектът е неналичен, липсва първопричина за съществуване. Това и цикълът на самопораждането.

От сърце ти пожелавам, да получиш вътрешен стремеж за духовна практика! 

Поздрави на всички!

Редактирано Септември 16, 2019 от no_self

[kipenzov]

no_self, благодаря за отзива и пожеланието!

Явно се появи възможност да ти споделя, че ме кефиш като човек, на база това, което си споделяла във форума през годините!

Потвърждение си ми за идеята, че човек докоснал се до Пустотата, вече има осмислена ,,връзка'' в съзнанието си между пълната свобода и тоталния контрол.

Нагарджуна е велик мистик!

Но, моето малко аз върви по различен път от твоя, към момента. Имам желания, които естествено ме ,,изнасят встрани" от Средния път, който според мен е и ,,точка" и ,,път", както и отрицанието на предното

И пак искам да споделя радостта си, че под някаква форма на комуникация ни се "преплитат" пътищата!

[kipenzov]

Здравей, отново no_self!

Бях ангажиран, но преди малко успях да намеря статията Neti neti в Уикипедията. Със споменаването ми на Нагарджуна виждам, че съм "уцелил" интуитивно идеята на потока ти към мен, без да бях прочел самата статия.

Принципно "на по-ежедневно ниво" извън възприятието за "Пустотата" или пък "Атмана"( Нищото или Всичко, което Е) във всяко послание(връзка с, комуникация) от "външната среда"(било то религиозна доктрина, философски мисли, ежедневен разговор и т.н) се съдържа една основна идея, около която се заформя вихър от "съпътстващи" идеи, до изграждането на формата на съзнателното ни възприятие, която рядко доближава и наполовина цялостното възприятие(връзка с реалността), което включва и безсъзнателното такова.

Не за друго, а защото в ежедневния ни съзнателен живот от четирите основни психически функции една само е водеща. Ако е Мисълта, синергиращата ще е Интуицията, а последващите ще са Чувството и Усещането. Или обратното. То и в това е основната идея на "Трите колесници". Даже в този ми пост се опитвах да споделям впечатления в това отношение.

Само, че Мисълта, предшествана от Интуицията дава Разбиране, а то обединено с Чувството и Усещането води до Осъзнаване (awereness). Може и усещане+чувство, последвано от интуиция+мисъл, но накрая резултата е отново Осъзнаване (awereness). 

В цитираната статия става въпрос за "The purpose of the exercise is to negate rationalizations and other distractions from the non-conceptual meditative awareness of reality".

Разбирам позитивното отношение в насоката да Осъзная(to be aware), че отвъд интелектуалните ми концепции мога да придобия представа за Абсолютната реалност, но това едва ли ще е "медитативно съзнание за реалността". Щото това, за което споделям мнението ми като значение е Съзнанието - Consciousness, а не Осъзнаването - Аwereness.

Защото, според мен, за да може Егото да "облече" Аза, последния трябва да "стъпи" на "полето на Съзнанието(consciosness)". А да "се разшири" това поле е нужно по-високо/дълбоко ниво на Осъзнаване(awereness), за което е нужно и осмисляне и разбиране, иначе ще си остане просто чувство и усещане, без възможност за прилагане(практика). Осмислянето и разбирането е очевадно, че са продукт на центъра УМ, а не на СЪРЦЕТО. А пък умът се проявява от Азът(сизигията Дух-Душа) и се "пречупва" през Егото. И така се "затваря" взаимопораждащия цикъл с етапи на "разширяване-концентриране-осъзнаване-разширяване". Или по-повърхностното - "чувства-мисли-чувства-мисли".

Концепцията за "оплетените логически йерархии" ми е трудно да я обясня по начина, по който съм я чел, но най-нагледният пример е с "Кокошката-Яйцето", а и децата знаят, че "изходът" е в "нито първото- нито второто", ами в "третото" (теза-антитеза-синтеза). "Третото" е Наблюдателя! В тази точка е осъзнаването и тя/той/то е центърът на изживяване на съзнанието. Това е и "точката", от която проявяваме когнитивните ни способности.

Определенията за тази "точка" са доста абстрактни, но как да се обясни, че "гледаме светът"(възприемаме реалността) на "телевизионен екран". Да, но кой "гледа филма"?!?

Така възникват множество интересни въпроси, например:

- Кой е в тази "точка", от която Наблюдаваш, за да може да си разкажеш за "Пустотата" или пък за "Атмана"?  

- Като се "върнеш" от преживяването на горните защо си отново в тялото ти? И защо изобщо имаме тяло?

- Защо имаме ум и индивидуалност, его? Защо изобщо преживявам усещане, мисъл, чувство и интуитивно разбиране за Аз? Защо съм тук и сега?

Без Аз( вж.Аз-концепция) и обособеното Его, цялата дандания на съзнателния живот се обезмисля, няма основания за съществуване. А в природата "празно няма". Така задачата на упражнението

В 16.09.2019 г. at 10:26, no_self каза:

 да отрича егото си

 би имала смисъл, според мен, единствено под формата на "да отрича"="да се разграничава".

Ала не и тотално да не се признава и да се правят безмислени опити "да се избяга", "да се замете под килима", "да му се придава негативно значение". Това безмислено тълкуване на

В 13.09.2019 г. at 17:03, kipenzov каза:

отричането от Егото си

имах предвид, че е неосъзнато неприемане и на Аз-а, с всичките му последствия като объркване и безсмисленост и последваща "отвореност за манипулиране" откъм догми и други внушения, с които несъзнателно да се компенсира невежеството.

Отпуснах се в бая "широко" аргументиране, но така поне си нахвърлям мислите, за да мога да си изследвам пропуските.

no_self, за това ти Благодаря отново! Както и за импулса да преразгледам позицията си!

Пък и с толкова аргументиране, вероятно няма да ти прозвучи несериозно една моя практика:

Правя си кафе в пластмасова чашка, захапвам я и започвам да си мисля по дадена задача. Докато си мисля, осъзнавам, че не виждам чашката, щото гледам напред някъде. Когато след бая мислене се усетя, че не виждам чашката и си фокусирам погледа в близост - вече виждам чашката. Така се осъзнавам за нещата, които са ми били "под носа", вече са отминали, но не съм имал "очи да видя". Не всеки път "виждам" нещо ново освен чашката, но и тя е различна всеки път, щото "един път се влиза в река". Но пък това всеки път ми напомня относителността на времето, произтичащо от насочения поток от мисли и чувства.      Ето вече минаха 4 часа откакто почнах да пиша, а съм на работа, а и още не съм си изпил кафето.

[no_self]

преди 19 часа, kipenzov каза:

Щото това, за което споделям мнението ми като значение е Съзнанието - Consciousness, а не Осъзнаването - Аwereness.

съзна̀ние

Синонимен речник

(същ.) ум, разум, мисъл, усещане, усет, чувство, чувствуване
(същ.) съзнателност, осъзнаване, свяст, съвест, разбиране, схващане
(същ.) разсъдливост, разсъдък, умисъл
(същ.) дух, манталитет, мисловност
(същ.) съзнаване

Българо-Английски речник

consciousness; awareness

 

В 16.09.2019 г. at 10:26, no_self каза:

понятието "Съзнание" е натрупаното познание за вътрепсихични съдържания. Т.е. Съзнанието е "информационно поле", съдържащо познанието на житейския опит.

 

съзна̀ние

Тълковен речник
1. Спец. Висша психическа дейност у човека като отражение на действителността.
2. Способност на човека да разсъждава; мисъл, чувство. В съзнанието му се мяркаха картини от пътуването.
3. Състояние на човека, при което той е способен да мисли, чувства, усеща. Идвам в съзнание. Губя съзнание.

 

http://rechnik.info/съзнание

 

 

преди 20 часа, kipenzov каза:

Така възникват множество интересни въпроси, например:

- Кой е в тази "точка", от която Наблюдаваш, за да може да си разкажеш за "Пустотата" или пък за "Атмана"?  

- Като се "върнеш" от преживяването на горните защо си отново в тялото ти? И защо изобщо имаме тяло?

- Защо имаме ум и индивидуалност, его? Защо изобщо преживявам усещане, мисъл, чувство и интуитивно разбиране за Аз? Защо съм тук и сега?

Мая.

[kipenzov]

"МАЯ". От три извадки от контекста на думите ми само едно те е "докоснало", защото имаме обща "образна представа" за понятието!

no_self, извинявам се, но на този етап няма да се разберем, независимо че говорим за едно и също нещо като крайна цел! Боравим с различни образни представи!  именно за запознаване с "образните представи" съм качил линкнатото изследване, което е поръчано от ЦРУ на Станфордския университет.

преди 11 часа, no_self каза:

1. Спец. Висша психическа дейност у човека като отражение на действителността.

Това "отражение" се явява натрупаното познание, а съ-вместно с "връзките" между тези данни - "образни представи", опосредствани от ума се формира съзнание, центърът на преживяването на което е Аз-ът. Дали Аз-ът е илюзия е въпрос на метафизични анализи. Ала без Аз - няма Съзнание. Ако Съзнанието е кръг, центърът му е Аз-ът! А около този кръг е Безсъзнателното. И това е за всеки човек индивидуално. Същият модел, в по-голям мащаб, важи и за общественото съзнание! А от този мащаб към по-голям мащаб става и по-сложно за осмисляне.

А пък

преди 11 часа, no_self каза:

Способност на човека да разсъждава

се нарича Ум. Разсъждението е подредени логично съждения (мисли). Когато умът започне да обработва Знанието по по-съвършен(изчистен от противоречия) начин, тогава се появява и РА. Така се получава като резултат = РА+З+Ум. Това е и основната идея на Джнана йога - пътят на интелектуалното опознаване на Брахман, с всичките му практики - предимно насочени към работа на ума и придобиването на адекватни "образни представи", чрез които, навързани във "връзки" да се постигне по-високо ниво на съзнателност(awereness) или както често подвеждащо се използва - "съзнание". Не са ни виновни индийците за превода - те си го разбират а ние не..  

Замисли се и ще разбереш, че между "съзнание" и "осъзнатост, съзнателност" има разлика, и не са синоними, независимо че така е посочено в некъв синонимен речник.

Така и разликата между consciousness и awareness е голяма!

Ето ти един цитат от книга:

"   Все още не сме се изправили пред важния въпрос : „Що е съзнание? Как могат да се разграничат съзнанието(consciousness) и съзнаването/будността ( awareness)?“

   Уви, дефиницията на „съзнание“ не е лесна. Думата съзнание (consciousness) произлиза от две думи : латинския глагол sciere, който означава „зная, познавам“, и латинския предлог cum, или „с“.  Следователно етимологично, съзнанието (consciousness) означава „зная/познавам с“.

   Нещо повече в Oxford English Dictionary има не една, а цели шест дефиниции на думата съзнание (consciousness):

1.      Съвместно знание.

2.      Вътрешно познание или убеждение, особено за собственото невежество, вина, дефицити и т.н.

3.      Фактът или състоянието да осъзнаваш нещо.

4.      Състояние или способност да бъдеш в съзнание като условие или съптстващо обстоятелство на целия мисловен процес, чувстване и воля.

5.      Целостта на впечатленията, мислите и чувствата, които изграждат съзнателното същество на човека.

6.      Състоянието да си в съзнание, разглеждано като нормално условие на здравия, буден живот.

   Нито една от тези дефиниции не е напълно удовлетворителна, но взети заедно, те осигуряват приблизително разбиране за природата на съзнанието. Представете си ситуация, в която всяко от тези различни определения излиза на сцената. (Ще дадем индекси на всяка дефиниция – от 1 до 6). Дават ви букет от рози. Доставчикът, вие и изпращащият цветята споделяте съзнанието¹ за подаръка – розите. В съзнанието си² сте наясно с историята, асоциациите и конотацията на розите и тяхното значение като подарък за вас (и именно в това съзнание може да оценявате или да не цените подаръка). Сетивния ви опит за розите се крие в съзнанието³ ви и сте способни да вдишате аромата им да видите цвета им и да усетите бодлите им. Вашето съзнание⁴ обаче ви помага до припишете значенията, да отчетете взаимоотношенията и да направите изборите, свързани с подаръка (например дали да приемете или да отхвърлите розите). Съзнанието⁵ ви е това, което ви прави уникални, различни от любимия ви и всеки друг, който реагира по определен начин на подарените рози. Така или иначе, единствено по силата на съзнанието⁶ си сте в състояние да получите розите или да преживеете или да проявите преходните състояния на съзнанието."

Единственото, което трябва да се добави е "точката", от която проявяваме волята да направим изборите - Азът.

Редактирано Септември 20, 2019 от kipenzov

[kipenzov]

В 21.09.2019 г. at 1:27, kipenzov каза:

Единственото, което трябва да се добави е "точката", от която проявяваме волята да направим изборите - Азът.

В това е и най-голямата "обърквация". За това линкнах Аз-концепцията, за да има нагледна връзка за различните проявления на "образната ни представа" за Аз-а или както е описвана в концепцията "АЗ-образ". Те могат да се опишат като физическия Аз, деятелния Аз, социалния Аз и менталния Аз

Дадох това уточнение, защото на ниво на идентификация на аз-а с "Атман" се изпитва и чувство на "цялостност", ала това не означава, че вече не съществуват по-повърхностните "роли"(идентификации) на Аз-а. А тези "роли" са различни - Аз-ът „като-познаван-Аз“ и Аз-ът „като-познаващ-Аз“.

Въпросът е, че Аз-ът наблюдава Света и така се получава "субект-обект" или възприемащ – възприемане – възприето . За изразяването на това съждение може да се ползва и това:

В 20.04.2013 г. at 14:53, no_self каза:

възприемащ – възприемане – възприето

 

Трите са едно, нито една част не остава в сила сама.

 

Без възприемащ, не е възможно да има възприемане и нищо не може да бъде възприето.

 

Без възприемане, нищо не бива възприето, така че няма възприемащ.

 

Без възприетото, няма възприемане и няма възприемащ.

 

Всичките три трябва да съществуват заедно за да съществуват изобщо.

 Така твърдението ми, че "без АЗ няма Съзнание" се разбира по лесно. Просто, защото това са взаимнообусловени(взаимопораждащи се) понятия - "образни представи". 

Няма център без кръг, както няма кръг, който да е без център.

А причината да има кръг(ограничаване на виртуално пространство в ума) е Егото ни. Интересен пример за Дуалността от Кен Уйлбър

Егото ни е инструментът на Аз-а да се прояви в материалния свят. Егото - това сме ние. "Отричането" му, в смисъла на Осъзнаването му, ни дава възможност да мислим-разсъждаваме за концепции "отвъд самото Его", както и "да се погледнем отстрани"- да се самоизследваме, да използваме Аз-ът „като-познаващ-Аз“ да опознае Аз-ът „като-познаван-Аз“ . "Отражението" на собствената ни представа за нас самите е Самосъзнание. заб.Последното понятие доста често се има предвид в изказа като значение, но се използва "съзнание", което според мен е заблждаващо и по-скоро пречи.

А пък развитието на "Аз-образа", което по-често се използва в ежедневния ни език като "духовно развитие" "осигурява:

• Вътрешна съгласуваност и цялостност на личността на човека, нейната себеприетост и себепознатост
• Интерпретиране на собствения опит
• Насоченост на постъпките и действията, което е свързано с Его–идеала и такива образувания като дълг, съвест, отговорност."

Така лесно се стига да по-подробно значение на твърдението ми:

В 13.09.2019 г. at 17:03, kipenzov каза:

"Що е съзнателен живот?" е следното:

Съзнателен живот е животът на човек, приел напълно собствената си същност и действуващ в хармония с нея. 

 

Редактирано Септември 26, 2019 от kipenzov