Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Творчество и Дълг.


Guest Кристиян

Recommended Posts

Guest Кристиян

Нека да поразсъждаваме...

Творецът е свързан с Изкуството, което както знаем има много проявления и форми.....но, изкуството, като творцески процес, би трябвало да е процес, свързан пряко или косвено със свободата...Има ли място понятието "дълг" по отношение на творчеството, чрез което се иразява/проявява изкуството в една ил идруга форма?

Естествено, тук трябва да придадем на изкуството някакви параметри, и да го разграничим от занаятчийството- занаятчичята е обвързан с понятието дълг по един или друг начин...Поръчват на някой бижутер например, да направи 100 бройки пръстени от определен модел, и съгласието на бижутера е вид задължение- ако ги направи- ок, ще си получи това, за което се е пазарил, ако ли не- според уговорката...Но, творчестовото...в наши дни, не е ли до голяма степен занаятчийство?! Музикална компания сключва договор с някой музикант, за запис примерно на 5 албума, във всеки от които да има по 10 парчета, за срок от 5 години...Творецът може ли да знае КОЛКО парчета и колко албуми ще "роди", при това- за определен и фиксиран период от време? Творчеството да не би да е като онези нитратни култури отглеждани в оранжерии, така че да е ясно за една година примерно, какво количество може да се пръкне, и с какви параметри на "парче"?

Освен това, има ли дълг на поета или писателя, дълг на художника...Твърдим, че медицината била изкуство- ок, нямам против, но тук има "лекарски дълг"...Поради какво музиканта, поета или художника са освободени от подобен дълг, след като и музикант, и поет, па и художник, със сигурност може да разболеят човека, дори и до смърт?

Имах повод тези дни да си задавам тези въпроси, и...направо си навлякох сам потоп от отговори, но пък, никога не е късно да си намери човек компания... :rolleyes::D

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен можещите сами си слагат този дълг в полза роду. Когото имаш в повече от всичко ти се иска да го споделиш с другите без условия, без обвързване, без нищо само ти се иска да даваш и да даваш. Никой отвън не може да ми наложи дълг да правя каквото и да е но аз как мога само :))

Примера с пръстенните е хубав и точно това си мислех , че искам определен пръстен но тези по витринитте не ми харесват, сякаш енергиино ме отблъскват и явно са правени без твърческо вдъхновение и се усеща. Лично аз бих си купила бижу само ако зная кой е човека направил го и задължително трябва да е добър човек. Да имам си ги тези изисквания, защото всичко както казваш може да ни убие не само лекаря ....

Длъжни сме да правим нещата от сърце, с Любов с вдъхновение но за да се докараме до това състояние е нужно доста време и специална нагласа, чисти канали за да имаме вдъхновение и много други неща. В този ред на мисли не може да се определят срокове, защото само свободен човек мможе да твори. Не може да те притескат срокове и ти да правиш чудеса...

Линк към коментар
Share on other sites

Хм, защо пък да са освободени музиканти, поети, художници ... от дълг?! За изографисването на Сикстинската капела също е имало условия, срокове - респ. дълг; и в интерес на истината чудесно се е получило!

За мен всяко действие е творчески акт; акт, изпълнен със специфичните за всеки човек чувства, мисли, настроения, наситен с характерната за всеки човек енергетика. В този смисъл няма творци и нетворци; просто при някои професии и дейности е по-забележимо, при други - не толкова. За по-сензитивните хора разлика няма. Пък и за не толкова сензитивните също понякога е очевидно - по какво се различават лошите стихове от лошата супа? - по нищо и от двете ти се повдига :D . Просто и стиховете, и супата са направени в най-добрия случай без желание, за да се получат такива.

Колкото до дълга - какъв е дълга на всяка една клетка от нашето тяло например към органа на който принадлежи в частност и към цялото тяло? Ето такъв е и нашия дълг към човечеството в частност и към света като цяло.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

Според мен можещите сами си слагат този дълг в полза роду. Когото имаш в повече от всичко ти се иска да го споделиш с другите без условия, без обвързване, без нищо само ти се иска да даваш и да даваш. Никой отвън не може да ми наложи дълг да правя каквото и да е но аз как мога само :))

Примера с пръстенните е хубав и точно това си мислех , че искам определен пръстен но тези по витринитте не ми харесват, сякаш енергиино ме отблъскват и явно са правени без твърческо вдъхновение и се усеща. Лично аз бих си купила бижу само ако зная кой е човека направил го и задължително трябва да е добър човек. Да имам си ги тези изисквания, защото всичко както казваш може да ни убие не само лекаря ....

Длъжни сме да правим нещата от сърце, с Любов с вдъхновение но за да се докараме до това състояние е нужно доста време и специална нагласа, чисти канали за да имаме вдъхновение и много други неща. В този ред на мисли не може да се определят срокове, защото само свободен човек мможе да твори. Не може да те притескат срокове и ти да правиш чудеса...

Дълг или призвание? Не се чувствам длъжен в моного отношения спрямо/към 99% от човечеството, но и може да усещам призвание в себе си, да споделя точно с тези 99% от човечеството себе си като творец, чрез някаква форма на изкуство...или ако не с цялото пък човечество, поне с мащабните му изражения на квартално ниво... :)

Дълг, длъжен...Призвание, призван...съвсем отделно и за друг тип тема е пък понятието - избран...

Творческо призвание- това нещо го има...но в него като че ли е забъркана и трета страна, освен двете известни: Аз, творецът- и всички останали хора...Дългът е нещо, което между творец и фен-клубът му може и да има някакво проявление...но, не ми звучи читаво това "Призван съм да творя заради феновете..." :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Пък аз си мисля, че е глупаво да се твори за феновете. Те днес са ти фенове, утре може да те освиркат само ако стъпиш малко встрани. А и може да се развие зависимост от одобрението им... Лично на мен ми харесва да творя заради себе си, защото ми доставя удоволствие, нали всеки творец оставя своя частица. А дали ще се хареса?... Ми то всяка творба си има свой живот...

И друго - да се твори по поръчка си е занаятчийство вече /Кристиян :thumbsup1: /. Но да вложиш порив и чувство, знание и умение в нещо си е творба...

Думичката дълг бих заменила с призвание. Призован си от нещо, от някого, има порив. А дълг-правя нещо, щото трябва... ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Поздравления за темата, Кристиян! (Впрочем какво прави този бял вълк на аватара ти)?

Имам ясен и категоричен отговор за себе си. Ще го споделя по-късно, защото отивам да изпълня творческия си дълг в двете си творчески професии! :D Бог твори чрез нас! И Вселената придобива / възвръща своята хармония!

Ведро и щастливо утро на всички!

Линк към коментар
Share on other sites

Присъединявам се към късметче! :thumbsup2:

Господи, Боже наш,

Душата ми е трепетна пред светлината на новия ден, който ме озарява. Благодаря Ти, че ме пробуди в ранина, когато Те слави разумният човек, птиците и чистите цветя. Благодаря Ти, че ми подаряваш и този ден живота и ме зовеш да продължа своята работа здрав и обновен. Благодаря Ти, че ми даваш условия да изпълня добрата Ти Воля и да я изявя с любов и разумност, като послужа на моите братя и сестри. Моля Те, дарувай ми присъствието на благия Си Дух, да слушам като предан син Твоето ръководство и душата ми да не се отклонява от закона Ти. Дай ми сили, будност и любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички човеци, на всички същества и за идване на Царството Божие на Земята. Нека Вечното Слънце на Твоята Любов озари с виделината си моята душа и душите на всички мои братя и сестри по лицето на Земята. Нека Твоята Любов, Мъдрост и Истина, Правда и Добродетел зацаруват в живота на човека. Нека всички човеци станат едно с Христа и светлите Ангели, едно с Теб и Великото Бяло Братство.

Амин.

Утринна молитва на ученика

Моят дълг към Твореца, който ми е подарил този живот го усещам като - да превръщам ежедневните си малки и големи задължения към Него в творчество...

Дали ще се чувстваме задължени към човек и нещо човешко или към Твореца - зависи само от нашия личен ум и сърце...

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

:) Тази тема е свързана с моето ежеднивие.

Ние сме аранжори, колежката ми е с диплом художник, обикновено това буди усмивки, но е така.

Та наше за-дължение е всеки ден да "изтворим" определен брой, определени неща-аранжировки с цветя, с цветни пясъци, със саксийни цветя, поръчки за аранжиране на сватби и т.н.

Вчера се ядосах на последното нещо което направих-не ми хареса, ама никак,защото трябваше да го правя по задължение.

Когато в творчеството има дълг то не е творчество, а рутинна операция.

Започва работа по шаблон и тя е досадна, а когато си и зависим от материалите за работа става още по страшно.

Когато стана сутрин и виждам това което ще направя , отивам и го правя и в него има живот.Когато обаче дойде клиента и иска нещо , което вижда той, но трябва да направя аз и това е само дълг и го няма живеца от вътре,получения продукт може да го хареса само неценител.

Другия вариянт е да приемеш дълга като предизвикателство.Начин да влезеш в едно друго виждане и да направиш нещо нетипично, но тогава пък рискуваш да си го харесаш само ти :) .

Та за творчеството е нужна свобода- на мисълта, на времето, на темата, на живота.

Усещането за дълг е задушаващо.

Линк към коментар
Share on other sites

...

Дълг, длъжен...Призвание, призван...съвсем отделно и за друг тип тема е пък понятието - избран...

Творческо призвание- това нещо го има...но в него като че ли е забъркана и трета страна, освен двете известни: Аз, творецът- и всички останали хора...Дългът е нещо, което между творец и фен-клубът му може и да има някакво проявление...но, не ми звучи читаво това "Призван съм да творя заради феновете..." :rolleyes:

Мда, добре е да уточним какво влагаме като смисъл и съдържание в дълг, призвание и др.п.

Защото пак ще се получат терминологични недоразумения (ето аз употребих думата "дълг" в моя преден пост според това, което ми се стори, че влага в нея Кристиян - иначе тази дума почти не присъства в речника ми през последните години).

Каква е разликата между дълг и призвание, между трябва и необходимо е ...?

И каква е разликата между "фен-клуб" и "всички останали хора"? Фен-клубът не е ли част от всички останали хора? Отново давам пример с клетката - ако една чернодробна клетка действа/твори за своя фен-клуб "черен дроб", тя действа и за всички останали хора - тялото.

И от друга страна тази клетка - длъжна ли е, призвана ли е или избрана? :)

Линк към коментар
Share on other sites

Хубава темичка сте подхванали, точно когато Сатурн се кани да тръгне напред и да излезе най-после окончателно от тая Дева ;) При мен ефектът вчера беше, че премислих за пореден път живота си и призванието си и дали всичко е "правилно". Това трая няколко часа, понадух главата на някои приятели, след което разреших проблема в много Сатурнов стил: Седнах си на задника да чета (отлагам от сто години, защото имах пренасищане от научна литература :rolleyes: ) и в процеса на четене установих, че "кое си е краста, краста си е", а въпросите за призванието изчезнаха от главата ми. Потопих се в текста и се оказа, че нямам проблем с това - само в мислите ми е бил.

Поуката е: Просто се хванете на работа.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

може би всеки е длъжен да търси тези, за които изпълняването на дълга е станало по каквото е било? може би трябва да ги търси дори и да ги познава физически? Толкова мога.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Творчеството е труден процес.То е свързано с пробуждане на дясното мозъчно полукълбо, на креативното ни мислене.В изкуството създавайки някакво произведение ние се изразяваме в някаква форма.Но никой не ни дава право да пренебрегваме божествените закони, божествените пропорции, божествената хармония.В това е мисията на твореца, да бъде проводник на божественото и да го поднесе в подходящата форма на ближните си, да събуди  усета за красивото у тях, съзнателното.Живота ме среща с хора на изкуството.Колко жалко, че техният труд не е оценен по достойнство.Преди години често ходехме в Орешака семейно.Баща на двама сина изработил дърворезбован таван.Искал да го продаде, но не успели уредниците в изложбата.Човекът починал и се наложило да издирват наследниците му.Как ли е живял твореца  приживе!?Колко ли очи са гледали красотата на изработеното!?И то очи от цял свят, защото изложбите са били национални, международни.И бих добавила израза "Мъчи ме още красота..." :3d_051:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...