Багира Добавено Май 15, 2009 Доклад Share Добавено Май 15, 2009 1.Значи ... нещо като ... затваряй очите и скачай? 2.Не гледай в огледала, защото ще разбереш, че може би си красив. 3.Не гледай в ума си, че току виж си установил, че ти допада да размишляваш. 4.Не търси в сърцето си, защото така, както обичаш другите, ще вземеш да обикнеш и себе си. 5.Не си създавай кумири ... не се себеутвърждавай, а просто сляпо се уповавай ... Това ли е правилния път? Напълно основателно се съмняваш. Даже може и да си уверена. Това не прилича на правилен път. 2. Ако искаш си затваряй очите, но не бих посъветвала никого да го прави. И себе си. Те, човешките очи, обикновено не виждат, та по- добре е да ги държим отворени- може в някакъв момент да започнат да виждат. Човешката красота е извън човешкото красиво- грозно. така че- докато се люшкаме между красивото и грозното сме далеч от своята си истинска красота. 3. Човешката страст към размисъл се самодъвче. Не го извежда наникъде. Само се храни и дъвче сама себе си. Истинската възможност за размисъл е зад нея. 4. Това сърце, в което няма място за себе си и за другите едновременно, което прави разделение между тези неща, е много тясно. За Пътя ще да ни трябва друго сърце. 5. Създаването на кумири се разглежда в десетте Божи заповеди. С основание. Себеутвърждаването отдавна е показало лицето си. Не плачи за него. Чудесно е да уповаваме, но не сляпо и не на всякакви щуротии.Но си мислех, че желаещите осъзнаване са наясно с това- на какво може да се уповават и на какво- не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Май 15, 2009 Доклад Share Добавено Май 15, 2009 Разбирам ... излиза, че сме несъвършени от където и да ни погледнеш. Питам се тогава, защо изобщо съществуваме? Кому сме нужни? Какъв е смисълът да учим азбуката, числата, стъпките на танците, песните? Защо да се обличаме? Защо да се храним? ... Багира, би ли се опитала да ми поразясниш идеята на тези човешки действия? Колкото до кумирите ... какво е кумир? Не е ли Слънцето такъв? Или Учителят? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Май 15, 2009 Доклад Share Добавено Май 15, 2009 "Питам се тогава, защо изобщо съществуваме?" Ти вярваш че съществуваш.Аз знам че не съществувам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 15, 2009 Доклад Share Добавено Май 15, 2009 Разбирам ... излиза, че сме несъвършени от където и да ни погледнеш. Питам се тогава, защо изобщо съществуваме? Кому сме нужни? Какъв е смисълът да учим азбуката, числата, стъпките на танците, песните? Защо да се обличаме? Защо да се храним? ... Багира, би ли се опитала да ми поразясниш идеята на тези човешки действия? Колкото до кумирите ... какво е кумир? Не е ли Слънцето такъв? Или Учителят? Е, какво от това, че сме несъвършени? Като ти кажат, че си рошав, какво правиш? а) Казваш:"Не! Вие сте невежи! Я колко съм сресан!"; б) отрязваш си главата; в) потъваш в разкаяние и самосъжаление; г) все пак вземеш, че се срешеш; д) не само, че не се сресваш, ами и преставаш да се миеш Всичко може да бъде кумир. И нищо не бива да бъде.Заповедта е ясна. Без нея могат ... тези, които нямат нужда от заповед. Което не значи, че имат различно поведение. Просто нямат нужда от заповеди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 15, 2009 Доклад Share Добавено Май 15, 2009 Мисля, че трябва да споменем и йога, тъй като тя се занимава много обстойно с умът. Един от най-големите мадреци в тази система, Патанджали, в своята йога сутра я описва с една изречение: йога, това е спиране на модификациите на ума. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 15, 2009 Доклад Share Добавено Май 15, 2009 Мисля, че трябва да споменем и йога, тъй като тя се занимава много обстойно с умът. Един от най-големите мадреци в тази система, Патанджали, в своята йога сутра я описва с една изречение: йога, това е спиране на модификациите на ума. И аз съм се занимавала малко с йога и ми се струва, че това, което те наричат ум не е точно това, което ние наричаме ум. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Май 15, 2009 Доклад Share Добавено Май 15, 2009 Е, какво от това, че сме несъвършени? Абе, де да знам какво от това, че сме несъвършени. Не аз, а ти го изтъкваш непрекъснато ... Може би така е редно, предвид душевния ти уклон, понеже ако намираше всичко човешко за добро и нормално, нямаше да имаш основателен мотив да търсиш Божественото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 15, 2009 Доклад Share Добавено Май 15, 2009 (edited) Мисля, че трябва да споменем и йога, тъй като тя се занимава много обстойно с умът. Един от най-големите мадреци в тази система, Патанджали, в своята йога сутра я описва с една изречение: йога, това е спиране на модификациите на ума. Пак от Йога сутрите с част от коментара на Вивекананда: „2. Йога е възпиране на умственото вещество (читта) от приемане на различни форми (вритти). ... Вълните на мисълта в читта се наричат вритти (буквално водовъртеж“). Какво е мисълта? Мисълта е сила, каквито са и гравитацията, и отблъскването. Инструментът, наречен читта, черпи от безкрайния запас от сила в природата, абсорбира я и я излъчва като мисъл. Ние получаваме сила от храната. Благодарение на храната тялото добива сила да се движи и т.н. Останалите, по-фините сили той изхвърля под формата на това, което наричаме мисъл. Така виждаме, че умът не е интелигентен и въпреки това изглежда, че е такъв. Защо? Защото зад него се крие интелигентната душа. Вие сте единственото осъзнаващо същество, а умът е само инструментът, чрез който долавяте външния свят. ... Не можем да видим дъното на езерото, защото повърхността му е покрита с вълнички. Само ако вълните утихнат и водата се успокои е възможно да зърнем дъното. Ако водата е мътна или развълнувана, дъното няма да се вижда. Ако тя е бистра и няма вълни, ще можем да го видим. Дъното на езерото е нашето истинско аз, езерото е читта, а вълните са вритти. Отново ще кажа, че умът има три състояния. Едното е тъмнина и се нарича тамас – като при жестоките и при малоумните хора. В това състояние умът действа единствено, за да наранява другите. В него не възниква никаква друга идея. Следва активното състояние на ума, раджас, чиито главни мотиви са властта и забавлението. „Ще бъда могъщ и ще управлявам другите.“ След това е състоянието наречено саттва – мир, спокойствие – в което вълните утихват и водата в езерото на ума се избистря. То не е неактивно, а е по-скоро силно активно. Това е най-великото проявление на силата да бъдем спокойни. Лесно е да бъдем активни. Ако отпуснем юздите, конете ще ни понесат на гърба си. Всеки може да направи това, но само силният човек може да спре полетелите напред коне. Кое изисква по-голяма сила – да тласнеш напред или да възпреш? Спокойният човек не е отегчен човек. Не бива да бъркате саттва с отегчението и леността. Спокойният човек е този, който контролира вълните на ума. Активността е проявление на нисша сила, а спокойствието – на висша. Читта непрекъснато се опитва да се върне към естественото си чисто състояние, но органите я притеглят навън. Да я възпрем и да попречим на тенденцията да се насочи навън, да поставим началото на завръщането й към същността на интелигентността, това е първата стъпка в йога, защото само по този начин читта може да поеме по истинския си път. Във всяко животно, от най-нисшето до най-висшето, има читта, но само у човека тя съществува като интелект. Докато умственото вещество не приеме формата на интелект, не е възможно то да се върне през всички стъпки и да освободи душата. Въпреки че имат умове, кравата и кучето не могат да постигнат незабавно спасение, защото тяхната читта все още не може да приеме формата, която наричаме интелект. ...“ Раджа Йога – Свами Вивекананда. Колкото до модификациите на ума, пак там: „5. Има пет вида модификации – (някои са) болезнени, а (други) не са болезнени. 6. (Те са) правилно познание, неразграничаване, словесна заблуда, сън и памет. 7. Директното възприятие, умозаключението и надеждното свидетелство са доказателствата.“ Нещата и в коментарите на Вивекананда, а и в самата Йога сутра на Патанджали са доразвити и обяснени, но който има интерес ще трябва да се запознае със самите трудове. Има интересни коментари на Йога сутрите и от Дж. Кхул, които за съжаление не са издавани на български. Редактирано Май 15, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Май 22, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 22, 2009 Още някои идеи за размисъл от Учителя относно важността на интелигентността в Пътя: "Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости, да не се лъже. Каквато задача му се даде, веднага да я реши… Интелигентността внася светлина в човека... Значи честност, доброта, интелигентност и благородство – това са четири качества, присъщи на ученика…. Без честност, доброта, интелигентност и благородство ученикът не може да намери своя Учител. " източник "Който иска да учи, той трябва да се отличава с чистота, справедливост, интелигентност и доброта." източник "И доколкото ние сме интелигентни и изпълняваме волята Божия, дотолкова и Той ни се открива. " източник "Красота трябва да има човешкото лице. Зад тази красота трябва да седи истината. Зад истината трябва да седи твоята интелигентност. Зад твоята интелигентност трябва да седи твоята сила, твоята мощ. " източник "Две неща има в човека: любов и интелигентност. И двете са по образ и подобие на Бога. За да приличаш на Бога, трябва да обичаш и да мислиш. Щом обичаш и мислиш, ти си по образ и подобие на Бога. " източник "Който иска да стане разумен, интелигентен, нека яде круши, от най-хубавите с крушообразна форма, а не от валчестите и тия, които същевременно имат хубав жълт цвят. " източник "Ако имаш интелигентност, и добротата ще дойде. Ако имаш интелигентност, и силата ще дойде.... Работи със законите на своята мисъл, работи с законите на своята доброта, работи със законите на своя ум. " източник Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Май 22, 2009 Доклад Share Добавено Май 22, 2009 (edited) intellegens сегашно деятелно причастие от intellegere ("възприемам, разбирам"), състоящо се от представката inter- ("по-между") и глагола leggere ("събирам, избирам, чета" - като едва третото значение е "чета"). Буквално: "избирам/подбирам/събирам между". Тоест интелигентността е възприятие, което предполага способността за избор, подбор между много възможности, отделянето на същественото от несъщественото, на "сеното от плявата", който пък избор се основава на възприятието за взаимовръзките между нещата и мястото на частите в рамките на цялото. Интелигентното съзнание тоест се отличава особено със способността си да "избира" и да концентрира информация, изтеглена от едно привидно хаотично море от данни, и да види, съответно създаде, порядък в хаоса. Този порядък не е даденост, а резултат от способността на интелекта да избира и материализира различни "реалности". Да твори тоест. Или да "фокусира" с други думи. Редактирано Май 22, 2009 от azbuki Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 22, 2009 Доклад Share Добавено Май 22, 2009 (edited) Иво и Азбуки, много ми харесаха и двата поста . Мисля си, че тук става въпрос за учените и интелигентни същества които са надраснали ученото невежество (простете за израза, нищо лично към никого) и са навлязли в дълбоко посвещение. В моя обикновен живот аз съм имала честта да се срещна с няколко такива човека, това са хора на дълбокото. Те не са непременно отдадени на някое учение защото пътят им е друг, но, неописуемо е усещането когато се срещнеш с такова същество. Чувстваш се окрилен за много дни напред, а посланията които получаваш в присъствието и тишината им по никакъв начин с думи не могат да се опишат и обяснят. Поздрави! Редактирано Май 22, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 Наскоро започнаха да публикуват в един форум откъси от изумителната книга на Екхарт Тол "Гласът на покоя" Ето малко по темата: "Догмите - религиозни, политически и научни -произтичат от погрешното убеждение, че мисълта може да улови действителността или истината. Догмите са колективни понятийни затвори. А най-странното е, че хората обичат затворническите си килии, защото им дават чувство за сигурност, фалшивото усещане „аз знам". Нищо не е донесло повече страдание на човечеството от неговите догми. Наистина, рано или късно всяка догма се разпада, тъй като действителността в крайна сметка доказва неистинността й, но ако не бъде прозряна заблудата в самата й основа, догмата ще бъде заменена от друга. Каква е тази основна заблуда? Отъждествяването с мисленето. Духовното пробуждане е пробуждане от съня на мислите." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Търсач Добавено Юни 10, 2009 Доклад Share Добавено Юни 10, 2009 „2. Йога е възпиране на умственото вещество (читта) от приемане на различни форми (вритти). Чита е нашето Внимание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 10, 2009 Доклад Share Добавено Юни 10, 2009 (edited) „2. Йога е възпиране на умственото вещество (читта) от приемане на различни форми (вритти). Чита е нашето Внимание. Това може да се приеме за вярно от определена гледна точка, но далеч не изразява напълно това, което читта е. Ще дам няколко определения от различни автори и школи. ЕРИМ: Индуизъм: Инстанция във Вътрешния орган (Антахкарана), която се определя като духо-материя и поражда възприятието и мисленето. Будизъм: 1. Като синоним на манас (мислещия дух) и виджняна (съзнанието) читта означава съвкупността от духовните процеси и явления и се отъждествява с мислещия, различаващ дух. 2. В Абхидхарма читта се схваща като нещо отделно от духовните фактори (Четасика), т.е. като вид духовна субстанция, което води до субстанциалното разбиране на феномените. 3. В терминологията на Йогачара читта се отъждествява със съзнанието-склад (Алая-виджняна), източник на всички духовни дейности. Според този възглед вселената не е нищо друго освен читта, „чисто съзнание“. Тук тази дума се употребява като синоним на „Последната действителност“ или Татхата, т.е. на понятията за абсолюта. ЕР на Блаватска: Читта (санскр.) Основа на съзнанието; субстанция на ума, главна субстанция на менталното съзнание. Редактирано Юни 10, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Юни 22, 2009 Доклад Share Добавено Юни 22, 2009 (edited) Мисля, че трябва да споменем и йога, тъй като тя се занимава много обстойно с умът. Един от най-големите мадреци в тази система, Патанджали, в своята йога сутра я описва с една изречение: йога, това е спиране на модификациите на ума. И аз съм се занимавала малко с йога и ми се струва, че това, което те наричат ум не е точно това, което ние наричаме ум. Ааа, много сложно са го обяснили след теб в темата, макар и правилно. Аз ще го кажа възможно най-простичко - за йогина и будиста ума се намира в сърцето. Искрата те наричат ум. Онази искра... другата. Понякога от различната терминология се получават неясни разминавания, а става дума за едно и също. Но не бива да се смесват, ако не се разбират точно и без грешка. Редактирано Юни 22, 2009 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 23, 2009 Доклад Share Добавено Юни 23, 2009 Искрата се запалва в сърцето. За да се промъкне нагоре и събуди инертния ум. И тогава започва семейният им живот-карат се, обичат се, противоречат си... докато заживеят в хармония, а истината ги освободи, даде им независимост... Логично, аналитично мислене+интуиция+Вяра+Любов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 28, 2009 Автор Доклад Share Добавено Ноември 28, 2009 От мисълта за деня: "Силен ум е само оня, в който истината и благостта са съчетани. Само тоя ум може да ви въведе в Царството Божие, във вечността. Дето и да отидете, тоя ум навсякъде ще ви придружава. Така ще бъде на небето, така ще бъде и на земята." Истина и благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Декември 14, 2009 Автор Доклад Share Добавено Декември 14, 2009 Още няколко мисли по темата: "Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: "Аз искам да стана умен." Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: "Аз мога да мисля като умен човек." Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната – руши и понижава нивото на неговия ум. Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще виждат нещата и еднакво ще се радват на Живота. Следователно, ако вашият ум е здрав и добре развит, вие ще имате такива схващания за Живота, каквито и философът. Да разбираш и схващаш правилно Живота, това значи, да се радваш на всичко, което те обикаля." "Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания. Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си. Някой иска преждевременно да разбере духовните работи. Това е невъзможно. Защо? Челото му е ниско. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. " Дали може Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 14, 2009 Доклад Share Добавено Декември 14, 2009 (edited) "Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят. Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледат, но не виждат. Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас. Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думите ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл. Да виждаш нещата само физически, това значи, да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи, да виждаш смисъла на нещата. Обаче, човек трябва да вижда и в трите свята – по форма, по съдържание и по смисъл. Това значи външно и вътрешно виждане." (пак от същата беседа, курсивът - мой) Цитираната беседа многопосочно обхваща идеята, че човек първо трябва да развие духовните си сетива, които единствени, биха му помогнали по пътя към себепознанието. Онова, за което говори Учителят Дънов, на изток се нарича Висшия Манас или Петият принцип в Човека: това е способността за отграничаване на нещата, за дълбокото им виждане и най-вече осъзнаване. Само един осъзнаващ и самоосъзнаващ се Ум, е способен да разпознае булото на Майа от действителната стойност и ценност на всичко, което ни заобикаля, но и не само; понякога дори самите ни мисли, чувства стават наши врагове, приятелите ни, света наоколо ... Важността на Ума е онова качество, което се нарича способност за отсейване на истината от лъжата и за развиване на онзи тънък и фин усет да се разпознава преходното от нетленното. Но при всички положения, този Ум нито трябва да се самообожествява, нито да се смята за богоравен. Само Умът носи отговорността и може да предвиди последствията от действията си, а това е онова вечно пътуване, която всяка душа, стремяща се към знание, трябва да измине. Хиляди пътища могат да бъдат пребродени и обходени, ала те са безмислени, ако не е изминат онзи единствен път, който води към Дома - а именно към себе си Редактирано Декември 14, 2009 от Мона Иво 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Април 12, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 12, 2010 По темата: Каква култура може да има без силен интелект? Ниска!... Разбира се, най-важна е духовността! Но и тя е невъзможно да се случва по интелигентен начин без силен ум! Ако го няма, духовността се превръща в догматичен фанатизъм или примитивен тотемизъм, медитацията от сливане с мъдростта се превръща в дремещо приспиване, а молитвата в бълнуване на папагал. Затова мисля, че грижата за интелекта е приоритет за една държава! Защото е най-голямото и богатство! По-голямо от всеки природен ресурс! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 Ако ви се наложи да избирате дали да послушате ума или сърцето, кое от двете бихте си избрали? Понеже случаите на постинат синхрон все още са толкова редки ... И, ако ви е възможно, обяснете го със свои си думички, без да ползвате цитати от чужди произведения ... все пак темата е за ума и развитието му, нали? Ума срещу сърцето не върви.Ако ума казва едно, а сърцето - друго, вървиш срещу себе си. Да, аз също ще се опитам да ги съчетая. Но от опит знам, че работа против сърцето - когато разума ти казва да правиш дадено нещо, но не се чувстваш добре относно ситуацията...за мен това е по-големия провал отколкото, ако слушаш сърцето Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 По темата: Каква култура може да има без силен интелект? Ниска!... Разбира се, най-важна е духовността! Но и тя е невъзможно да се случва по интелигентен начин без силен ум! Ако го няма, духовността се превръща в догматичен фанатизъм или примитивен тотемизъм, медитацията от сливане с мъдростта се превръща в дремещо приспиване, а молитвата в бълнуване на папагал. Затова мисля, че грижата за интелекта е приоритет за една държава! Защото е най-голямото и богатство! По-голямо от всеки природен ресурс! Иво, чудесно, за да мога да коментирам, без да спамя в другата тема. В другата тема нещата тръгнаха оттам, че говорех за българските "интелектуалци" и вземането-даването на българската народопсихология с интелекта и науката. Хе хе Но този цитат също има интересни елементи, за които мога да проверя мнението си с вашето. Ума е прекрасно нещо, да, но всички сте гледали филма "Красив Ум" надявам се. Докъде може да стигне човек, който издига ума и "умното" мислене не пиедестал. Колко хора страдат, защото са поставили интелекта и способностите над всичко? Според мен основното е любовта. Ум без управлението на любовта може глупости да прави базирайки се на чисто умни, логически разсъждения. Теорията на нацистите за чиста раса пак е израз на блестящ ум и е логически защитена, а средствата за масово унищожение на нисшите раси са блестящи творения на инженерния ум, а пък самата организация пак е творение на блестящия организационен ум не немците. Какво са мислите? Какво значи ментално тяло на човека, ментален свят? Ето един цитат: "Мислите и чувствата не се създават, те само се регистрират от съзнанието. Вниманието, направлявано от подсъзнанието към определени места в тънките светове, регистрира намиращите се там ментални и астрални същности. Субективно това се преживява като хрумнала ни мисъл или обзело ни чувство. Човешката индивидуалност проговаря в два момента. Първо, от нея зависи направлението на подсъзнателното внимание, и второ - оформянето на мислите в думи, на чувствата в действия. Но индивидуалната свобода се проявява и в още нещо. Ако каналът за връзка на човека с тънките светове е достатъчно широк, тоест - може да пропуска значително количество енергия, получаваме възможност да променяме структурата на егрегора и да влияем на световната карма. Такава способност в окултизма се нарича реализационна власт. По принцип реализационната власт нараства с еволюционното развитие на човека и не трябва да се бърка с властта в обичайния смисъл на думата." Не е важен точно ума, а способностите на човек да направлява подсъзнателното си влияние. Което пък е двупосочно свързано с еволюционното развитие. Човек ще стигне до великите мисли, ако постигне вътрешната настройка на душата, а основно средство за това според мен е любовта и отношението към висшите светове....или тяхното благоволение (както ви казал Кристиян). Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 Когато се говори, че умът трябва да бъде воден от сърцето, е много важно доколко можем да различаваме астралните от духовните чувства. А това различаване не е никак лесно. Умът е между двете. Той може да се свърже както с едните, така и с другите, Едните обаче са илюзорни, свързани с личностно удовлетворяване и щастие, но в много случаи така добре замаскирани, че човек лесно може да ги обърка с духовните. Значи умът трябва да се ръководи единствено от духовните чувства, но не и от личностните. Не трябва да се забравя и волята, защото тя е реално, която осигурява и изпълнява избора. Без нея изборът не може да бъде осъществен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 Когато се говори, че умът трябва да бъде воден от сърцето, е много важно доколко можем да различаваме астралните от духовните чувства. А това различаване не е никак лесно. Умът е между двете. Той може да се свърже както с едните, така и с другите, Едните обаче са илюзорни, свързани с личностно удовлетворяване и щастие, но в много случаи така добре замаскирани, че човек лесно може да ги обърка с духовните. Значи умът трябва да се ръководи единствено от духовните чувства, но не и от личностните. Не трябва да се забравя и волята, защото тя е реално, която осигурява и изпълнява избора. Без нея изборът не може да бъде осъществен. Станимире, заинтригува ме с това си мнение. Имам няколко въпроса. Първо – какво разбираш под духовни чувства. Питам, защото според мен астралните са част от духовните. Според казаното от теб обаче има разлика. Между астрални (илюзорни, свързани с личностно удовлетворяване и щастие) и духовните (тук твоето определение не ми е ясно). Второ - в астралните чувства може ли да се говори за личностни (мои собствени например) и такива, които са привнесени от външни елементи (астрални паразити да кажем). Възможно ли е да дадеш пример... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 12, 2010 Доклад Share Добавено Април 12, 2010 За духовните чувства твърде малко може да се каже. Астралните чувства и желания са характерни с това, че водят до зависимост. Човек се привързва към тях, „нуждае се“ от наличието и удовлетворяването им. Последното води до чувство за щастие, а липсата му – до нещастие. Така човек е зависим от астралните си чувства. Духовните чувства са тези, които надхвърлят конкретната личност, живот. Те не се изменят във вечността, а единствено нарастват. Ако аз съм силно привързан към мой приятел/ка, но след 15 години примерно тази привързаност отшуми, то чувствата ми са били изцяло личностни и астрални. Когато говорим за истинското приятелство, то любовта ми няма да се измени през тези години, а ще нараства и ще се задълбочава и не само към приятеля/приятелката ми, но и към всички останали хора. Разбира се с последните невинаги ще има двустранност, насрещен отклик, хармоничност и нещата ще са съвсем различни, но пак ще има любов от моя страна. Второ - в астралните чувства може ли да се говори за личностни (мои собствени например) и такива, които са привнесени от външни елементи (астрални паразити да кажем). Двете всъщност вървят ръка за ръка и на практика са едно и също. Астралния паразит въздейства на човека, защото има сходство с него, защото самият човек го привлича. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.