Диана Илиева Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Здравейте! Може би темата, която отварям ще ви се стори малко странна. Ако попитам "Можем ли да променим другите около нас?", "Хубаво ли е да искаме другите около нас да се променят така, както на нас ни се иска?" сигурна съм, че много от потребителите тук ще отговорят дори без да се замислят отрицателно. Същевременно съм свидетел на едно много упорито и настойчиво прокламиране на определени тези и идеи, които силно надхвърлят спокойното и неангажиращо споделяне на възгледи, знания, опит ... От друга страна, ако малко префасонирам въпроса и попитам "Нужно ли е да работим за духовното издигане и развитие на хората?" пак много хора без да се замислят ще отговорят утвърдително. Та в крайна сметка така формулирах въпросите си (в заглавието). И сега ви давам думата - как бихте отговорили на тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 "Нужно ли е да работим за духовното издигане и развитие на хората?" Това е много важен въпрос, за всеки истински стремящ се, към духовно развитие и знание. Трябва ли да помагам на другите? Как? Та аз на себе си едва помагам? И помощта наистина ли ще е помощ? Според мен всеки, когато се стабилизира в някакъв духовен Път, започва да помага на другите, помага им да се променят към по-добро. Как го прави? Това зависи от Пътя, който следва, от морала и знанията, които има. Историята е свидетел и на много грешки в тази насока, но това се дължи на повърхностното възприемане и прилагане на собствените им духовни корени. " Нужно ли е да правим нещо, за да променим другите?" Дори и невярващите съзнателно или несъзнателно го правят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Здравейте! Може би темата, която отварям ще ви се стори малко странна. Ако попитам "Можем ли да променим другите около нас?", "Хубаво ли е да искаме другите около нас да се променят така, както на нас ни се иска?" сигурна съм, че много от потребителите тук ще отговорят дори без да се замислят отрицателно. Същевременно съм свидетел на едно много упорито и настойчиво прокламиране на определени тези и идеи, които силно надхвърлят спокойното и неангажиращо споделяне на възгледи, знания, опит ... От друга страна, ако малко префасонирам въпроса и попитам "Нужно ли е да работим за духовното издигане и развитие на хората?" пак много хора без да се замислят ще отговорят утвърдително. Та в крайна сметка така формулирах въпросите си (в заглавието). И сега ви давам думата - как бихте отговорили на тях. Много ценно питане. Стигнала съм до разбирането, че когато човек започне да се променя, той повлиява и на хората около себе си. И още - никой не може насилствено да се промени, ако сам не е стигнал до разбирането за необходимостта и нуждата да променя себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 (edited) Според мен взаимодействието между хората и между всичко в реалния свят така или иначе променя всичко и всички. Така че отговорът е - не само можем, а и го правим, къде съзнателно, къде несъзнателно, къде с едни намерения, а друг резултат. Другият въпрос:"Хубаво ли е да искаме другите около нас да се променят така, както на нас ни се иска?" неизбежно съдържа индивидуален момент. Хубавото за едни не винаги е хубаво за други, а нас явно ще е хубаво. Ако и за другия е хубаво според неговите представи, конфликт няма. От друга страна в живота има редица примери, когато човек прави нещо по настояване на други, а едва след известно израстване разбира, че е било за добро.( Имаше една теза от Учителя, че страданието е нужно за израстването.) Така че на този въпрос не мога да отговоря общо - за всеки отделен случай е различно. Последният ти въпрос не е просто префасониран, а съвсем нов, защото поставя нов критерий - движение в една посока, която сме приели за обективно положителна - духовно развитие. Далеч не всички хора ( само този форум е изключение, просветителите и учителите по призвание) слагат знак за равенство между собствените си желания и духовното развитие на някого. Аз бих променила въпроса: Да контролираме ли това, което правим на другите, как и с каква цел? А това значи - Да контролираме ли себе си? Може би не следвам твоята насока на мисли. Би помогнало, ако внесеш малко яснота по това изречение: "Същевременно съм свидетел на едно много упорито и настойчиво прокламиране на определени тези и идеи..." А какво отговаря/т самият/ самите прокламатор/и? Може би те влагат повече жар от убеденост в идеята, а не за да служат на някакви свои интереси? Редактирано Май 10, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Можем ли да променим другите около нас? Според мен нямаме това право. Те са свободни да решават сами. Както Бог оставя всеки свободен да решава сам дали, кога и как да се промени. Можем да променяме обстоятелствата, в които се намират другите доколкото те зависят от нас. При тази промяна да не променяме безусловното си положително отношение към тях. Звучи странно, но е най-нормалното нещо на света. Когато топлите дни се сменят с есенните и зимни студове, ние сменяме дрехите си и започваме да отопляваме домовете си, но това съвсем не означава, че мразим зимата, нали? За да променим обстоятелствата на другите, със сигурност е нужно да променим нещо в себе си. Днес моя прителка, с която играем Паневритмия, ми сподели, че откакто е спряла да говори за болестите си и само споделя радостите си, хората около нея постепенно са започнали да се променят и да стават по-добри... Докато бях клиент на съседната фирма, все с нещо дразнех секретарката и предизвиквах неразбираеми за мен изливания на гняв. Разбира се, нито веднъж не показах недоволство от отношението към мен, нито промених положителното си отношение към тях. От друга страна, осъзнах, че след като предизвиквам раздразнение, не е разумно да настоявам те да ми вършат услугата само защото са ми на удобно място и защото не ми се дават пари и време за собствен ксерокс и работа с него. Месец след като инвестирахме в ксерокс за школата и спрях да контактувам служебно, същото момиче започна да ме поздравява с усмивка и да ме пита как сме? Нужно ли е да работим за духовното издигане и развитие на хората? Ами мисля, че работейки над собственото си духовно издигане, ние в същото време няма как да не оказваме влияние и върху духовното развитие на хората, с които сме свързани - дотолкова и така, както те могат и желаят... Това много силно касае моята професия - разбрала съм, че ако си втълпя за миг дори, че работя за духовното издигане и развитие на хората, които идват при мен, започвам да ги оценям, да планирам нещо за тях, да се държа наставнически... Хвана ли се да го правя, ми става смешно, но и малко срамно и за компенсация показвам и на себе си и на тях, че аз с нищо не ги превъзхождам, дори намирам ценни неща са ме научили и са ми помогнали за моето развитие... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Здравейте! Сигурно ще е интересно и затова реших да разкажа. Всъщност истината е че не намирам за удачно да говоря за тези неща... но в случая ще се опитам да ги представя така, че да няма никакво самоизтъкване. Дано се получи. Преди време... Беше Петковден. Но преди това.... Както обикновенно за този период разговарях по интернет чат програма с много скъп и ценен човек за мен. Той е един от моите учители, от който съм получил много. Разговорите се въртяха около много неща, къкто обикновенно, но точно в тези дни, моя приятел наблягаше на сакралната геометрия. Е... както със всичко друго с което се захващаше, с това също успя. Събуди интереса ми неимоверно и аз започнах да чертая кръгове, линии... Беше много ценно. Успоредно с това претърпявах различни метаморфози, включае и частична загуба на зрението, вследствие от навлизане в другоизмерни пространства, че и даже многоизмерни. Това траеше няколко дни. Не съм ги броил. Една вечер, след поредния разговор с приятеля... ммм.. беше до колкото си спомням около полунощ, нещо се случи.. Започнах да треперя целия, хем отвътре, хем отвън, появи се много силно и горещо усещане в областта на сърцето и средата на гърдите. Какъвто и въпрос да се зараждаше в съзнанието ми - веднага, даже преди въпроса още да е напълно оформен, получавах и отговора му. Усещането в гърдите и сърцето обхвана цялото му тяло. До тези дни, още носех заболяване в себе си. Все още бях болнав. И чудо! В този момент все едно бях новороден! Нямаше и следа от болести. Испитвах невероятна чистота и свежест. Това състояние не ми даваше да смя. Не ми се доспиваше. Така или иначе реших, да си легна, както нормалните хора. Все пак бе станало около 02 или 03 през ноща. Легнах в леглото, но уви... сърцето ми биуша със странен за мен ритъм. Всичко беше прекрасно! За къакъв сън можеше да става дума? На сутринта, около 05:30 часа станах пръв от къщните, с немерението да разхождам кучето. Ами как иначе? С толкова сила и енергия за сън и дума неможеше да става, а и тази сила и енергия напираше искаше да излиза да се проявява. Бях изгубил дар слово. Дума не можех да обеля! Само се смеех с широка усмивка и тихо, като олигофрен. Всъщност цялото лице светеше, очите също. Беше много странно! Още по преди това да се случи, понеже малко или много като всеки един обикновен човек съм "Тома неверни" - търсех знамения от Бога. Роптаех. Жадувах! Предизвиквах Го да ми се открие. Винаги съм искал за знамение бял гълъб. На въпросната сутрин гълъбът бе кацнал на балкона ми, в стоята в която спя и правя всичко друго. Е, не баш всичко де! Разбира се още преди това знаех какво преживявам! не може да го пропуснеш, не може да го сбъркаш с нещо друго. Не може да се осъмниш. То само разказва за себе си с такава убедителност, че всичко в теб мълчи. Както се казва - бях на седмото небе! А кучето колко странно ме гледаше... мани, мани... все едно вижда, но хойде да не казвам кой! Изведох го на разходка. Всичко беше красиво вън, като по поръчка! Нямаше вятър, дори, беше изключително топло за сезона и ясно и слънчево-лъчезарно! Свежест! Като че ли бе пролет и всичко цъфтеше! Беше и тихо, спокойно. На връщане у дома срещнах същите погледи на домашните, подобни на този на кучето. Не съм питал какво виждат. Знаех че е нещо невиждано. От тогава на сетне, та и до ден днешен често виждам тези учудени изражения на хората с който се срещам. Е не винаги, не постоянно, но кагото се случи... Всечки у дама бяха "заразени" от това което бях тогава. ВТакава тишина, такова спокойствие, уют... Добрина, грижовност - всеки към всеки. А аз продължавах да говоря със затруднение. Нямах думи и не бяха нужни такива. Всичко се случваше от само себе си. Не изпитвах глад, не изпитвах нужда от сън. Бях извор на енергия. Още добре си спомням как всички бяха все едно са част от рая. Мили, добри, любящи се и то без нито една дума, без нито една демонстрация или личен пример на поведение. Нищо, освен.... Това бе голям урок за мен, който и до ден днешен заучавам. Разбрах че всичко друго си е вид насилие. Различно по плътност насилие. Това състояние продължи около три денонощия, отслабвайки в последствие. След тези дни "остана" само силното усещане в областта на гърдите и на сърцето... ммм все едно има Слънце там. Беше почти постоянно явление, около 2-3 години. Не съм ги засичал. Прекрасно е. Това, което научих от Будизма и което се надявам да приложа в пълнота за себе си е следното: "Буда е казал, че неговото учение може да бъде обяснявано и преподавано само в отговор на молба." От там насетне всичко друго намирам за форма за насилие или манипулиращо влияние. Бъдете здрави! АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Аз съм имал подобно преживяване. Беше следствие от моментното ми специфично емоционално състояние и Пълнолунието. Останалото - автосугестия. Различката е, че реших да направя всичко възможно умишлено да се измъкна от него (няма да обяснявам защо, че ще има бой ). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Не е нужно,само:"Обичай и наблюдавай,свети и живей."Това е от "Книга на Мирдат".И тогава хората и обстоятелствата се променят.В началото това го смятах за чудо,за награда и поощрение за мен самата.Аз не бях направила нещо-само бях отворила сърцето си и приемах. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Една хубава българска поговорка казва: "Каквото посееш, това и ще пожънеш!" В този ред на мисли, ако искаме нещо край нас да се променя, следва да сеем онова, към което се стремим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Здравейте! Може би темата, която отварям ще ви се стори малко странна. Ако попитам "Можем ли да променим другите около нас?", "Хубаво ли е да искаме другите около нас да се променят така, както на нас ни се иска?" сигурна съм, че много от потребителите тук ще отговорят дори без да се замислят отрицателно. Същевременно съм свидетел на едно много упорито и настойчиво прокламиране на определени тези и идеи, които силно надхвърлят спокойното и неангажиращо споделяне на възгледи, знания, опит ... От друга страна, ако малко префасонирам въпроса и попитам "Нужно ли е да работим за духовното издигане и развитие на хората?" пак много хора без да се замислят ще отговорят утвърдително. Та в крайна сметка така формулирах въпросите си (в заглавието). И сега ви давам думата - как бихте отговорили на тях. Променяме и влияем на себе си а покрай нас близките ни могат да се променят косвено и то ако желаят те пък от друга страна на други и така... имаше мисля подобна притча. Чрез форум и разни писания мисля, че е невъзможно на някого да му се втълпи, каквото и да е щом сам не го иска... Аз неслучайно бях задал един въпрос в друга тема. ''Може, ли човек да промени мисленето на хората по негово усмотрение и мироглед и т.н. дори и да е положително? '' Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 11, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Променяме и влияем на себе си а покрай нас близките ни могат да се променят косвено и то ако желаят те пък от друга страна на други и така... имаше мисля подобна притча. Чрез форум и разни писания мисля, че е невъзможно на някого да му се втълпи, каквото и да е щом сам не го иска... Аз неслучайно бях задал един въпрос в друга тема. ''Може, ли човек да промени мисленето на хората по негово усмотрение и мироглед и т.н. дори и да е положително? '' Извини ме, bee_bg, че съм ти "откраднала" въпроса . Просто и мен ме вълнува, както и теб и реших да го формулирам в отделна тема. В общи линии и аз така виждам нещата (както ти си написал по-горе). Събирали сме се и сме разсъждавали с приятели по тези въпроси. Има различни становища. И както винаги понятията са разтегливи; а и започвам да си мисля, че за всичко може да се измислят благородни мотиви. Но сега нямам време, по-нататък ще опиша по-подробно до какви изводи сме стигнали (разбира се, не генерални и окончателни ). А и нека през това време се включат още хора - за мен е важно какво мислят, надявам се и за другите темата да е интересна и смислена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 (edited) Дотук в темата бяха изказани доста прекрасни мнения. Смятах въобще да не пиша нищо, за да не повтарям нещо, които вече са написани. Все пак може би за някого ще е полезно да обърна внимание на това, че за човека другите хора представляват външното. Те са част от обкръжаващата го среда, средата в която той се развива. По същия начин ние сме част от средата, от външното за всеки друг човек или въобще за всяко живо същество. Ние влияем на средата, на външното обкръжение; ние самите сме част от това външно обкръжение. Ние няма как да повлияем на вътрешното в другия, на това как той ще възприема външното, как ще го интерпретира, разбере, осъзнае. А духовното развитие обхваща вътрешното. Ние можем да създадем условия улесняващи духовното развитие на другия, което всъщност е предостатъчно. Ако се опитваме да навлезем в неговото вътрешно, това вече е насилие. Ние можем да изявим себе си, да проявим същността си в своя живот и така да я разкрием пред другите хора, но не и да изискваме от тях да ни подражават. Ние можем да моделираме в известна степен и външната среда, така че тя да изразява вътрешното ни разбиране, но при това трябва да сме много прозорливи и внимателни за влиянието което по този начин оказваме върху другите, за да избегнем всички възможни отрицателни последствия. На този етап повечето хора извършват споменатото в предходните две изречения несъзнателно, без да се замислят за последствията, без да осъзнават влиянието, което оказват. Потънали в материалното и егоизма, те претворяват тях във външната среда вместо Божественото. Човек е творец и единствено от него зависи какво ще сътвори. Някои творби могат да послужат за вдъхновение на поколения наред, докато други носят тежки и задушаващи вибрации. Редактирано Май 11, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Ние сме творци и можем да променим околният свят. Каква е разликата между сънят и реалността?Когато сънуваш ти можеш да помогнеш единствено на себе си. Аз сънувам,аз не мога да живея защото не мога да помагам на другите. Ако искаш да се събудиш и да си в реалността ти трябва да помагаш и да подкрепяш другите. Сънуваш ли?Или си в реалността? Харесва ми и следният подпис.Ние мислим,че любовта е чувство,но тя е действие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Ние можем да изявим себе си, да проявим същността си в своя живот и така да я разкрием пред другите хора, но не и да изискваме от тях да ни подражават. Ние можем да моделираме в известна степен и външната среда, така че тя да изразява вътрешното ни разбиране, но при това трябва да сме много прозорливи и внимателни за влиянието което по този начин оказваме върху другите, за да избегнем всички възможни отрицателни последствия ... Безспорно личният пример е нещо много важно. В този ред на мисли, изписвайки нещо си ние вече влияем върху разсъжденията на останалите край нас. Ако постоянно пропагандираме идеи за душевна чистота, равенство между хората, вътрешен мир и хармония с природата, това не е ли пак вмешателство във вътрешното? И ... Божественото вътрешно ли е, или външно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 "И ... Божественото вътрешно ли е, или външно?" Божественото е навсякъде. Недоразвитото Его е вътре в нас. Една когато развием душите си ще почувстваме болката или щастието на останалите и ще можем да излизаме извън телесните си възприятия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Здравейте! Може би темата, която отварям ще ви се стори малко странна. Ако попитам "Можем ли да променим другите около нас?", "Хубаво ли е да искаме другите около нас да се променят така, както на нас ни се иска?" сигурна съм, че много от потребителите тук ще отговорят дори без да се замислят отрицателно. Същевременно съм свидетел на едно много упорито и настойчиво прокламиране на определени тези и идеи, които силно надхвърлят спокойното и неангажиращо споделяне на възгледи, знания, опит ... От друга страна, ако малко префасонирам въпроса и попитам "Нужно ли е да работим за духовното издигане и развитие на хората?" пак много хора без да се замислят ще отговорят утвърдително. Та в крайна сметка така формулирах въпросите си (в заглавието). И сега ви давам думата - как бихте отговорили на тях. http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry87781 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Можем да променяме обстоятелствата, в които се намират другите доколкото те зависят от нас. При тази промяна да не променяме безусловното си положително отношение към тях. Звучи странно, но е най-нормалното нещо на света. Когато топлите дни се сменят с есенните и зимни студове, ние сменяме дрехите си и започваме да отопляваме домовете си, но това съвсем не означава, че мразим зимата, нали? За да променим обстоятелствата на другите, със сигурност е нужно да променим нещо в себе си. ....................... Ами мисля, че работейки над собственото си духовно издигане, ние в същото време няма как да не оказваме влияние и върху духовното развитие на хората, с които сме свързани - дотолкова и така, както те могат и желаят... Този откъс от отговора на Донка, според мен, е достатъчен като отговор на въпроса в заглавието на темата: Нужно ли е да правим нещо, за да променим другите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 (edited) Божественото е навсякъде. Недоразвитото Его е вътре в нас. Значи развитото ни его ни прави по-близки до Бога? Странно разсъждение. Значи ли това, че ако сме егоцентрици сме възможно най-подобни Богу? Редактирано Май 11, 2009 от kasis4e Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 (edited) Ние можем да изявим себе си, да проявим същността си в своя живот и така да я разкрием пред другите хора, но не и да изискваме от тях да ни подражават. Ние можем да моделираме в известна степен и външната среда, така че тя да изразява вътрешното ни разбиране, но при това трябва да сме много прозорливи и внимателни за влиянието което по този начин оказваме върху другите, за да избегнем всички възможни отрицателни последствия ... Безспорно личният пример е нещо много важно. В този ред на мисли, изписвайки нещо си ние вече влияем върху разсъжденията на останалите край нас. Ако постоянно пропагандираме идеи за душевна чистота, равенство между хората, вътрешен мир и хармония с природата, това не е ли пак вмешателство във вътрешното? И ... Божественото вътрешно ли е, или външно? Вмешателство е ако държим да ги наложим. Затова, че в случая отговора като че ли е: да. Обикновено когато кажеш на един човек нещо, ти става ясно дали той го приема или го отхвърля. Пропагандата е нарушаване на свободата на другия. Това не е просто информиране, а заемане на голяма част от съзнанието на другите с идеята, която желаем да приемат, до степен, че да привикнат с ня. Разбира се „вината“ за „успеха“ на една пропаганда носят както пропагандиращите, така и самите пропагандирани. Сам по себе си пропагандиращият е безсилен. Божественото е вътрешното: както нашето собствено вътрешно, така и на всичко останало. Редактирано Май 11, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 (edited) Разбира се „вината“ за „успеха“ на една пропаганда носят както пропагандиращите, така и самите пропагандирани. Сам по себе си пропагандиращият е безсилен. Хе хе хе ... значи все пак най-важен е личният избор на човека, спрямо когото се извършва пропагандата. Излиза, че ако желаем да променим другите, трябва да повлияем по някакъв начин върху вариантите им на избор ... Започна да ми се изяснява защо представителите на политическите партии раздават храна Редактирано Май 11, 2009 от kasis4e Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Май 11, 2009 Доклад Share Добавено Май 11, 2009 Можем да променяме обстоятелствата, в които се намират другите доколкото те зависят от нас. При тази промяна да не променяме безусловното си положително отношение към тях. Звучи странно, но е най-нормалното нещо на света. Когато топлите дни се сменят с есенните и зимни студове, ние сменяме дрехите си и започваме да отопляваме домовете си, но това съвсем не означава, че мразим зимата, нали? За да променим обстоятелствата на другите, със сигурност е нужно да променим нещо в себе си. ....................... Ами мисля, че работейки над собственото си духовно издигане, ние в същото време няма как да не оказваме влияние и върху духовното развитие на хората, с които сме свързани - дотолкова и така, както те могат и желаят... Този откъс от отговора на Донка, според мен, е достатъчен като отговор на въпроса в заглавието на темата: Нужно ли е да правим нещо, за да променим другите? Да . Съвпада донякъде и с моето мнение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 Нужно ли е да правим нещо , за да променим другите? Не изчетох всичко по темата и се извинявам, ако повторя някого. Отговора на този въпрос по принцип е "не" и теоретично всички го знаем. Но аз мисля, че всеки от нас в някакъв момент се е опитвал да го прави.А дали е спрял напълно? И кога? И дали това което прави не е отново желание за промяна на другите и то косвена. Това което е писала Дончето , за промяната на обстоятелствата е така и е хубаво, но това не е ли отново желание да променим нещо в някого. А скоро ми се наложи да си задам въпроса:"Нужно ли е да променям себе си, за да разбера света на другия" В дълбочина разгледан този въпрос доведе до много интересни заключения. Аз мисля, че не просто не е нужно да променяме някого, то е невъзможно. Защото гладката повърхност на водата , не изключва подводните течения и никой не знае кога ще се образува вълна, която ще залее всичко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 Нужно ли е да променяме другите за да направим нещо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 Това което е писала Дончето , за промяната на обстоятелствата е така и е хубаво, но това не е ли отново желание да променим нещо в някого. Обстоятелствата са нещо, които засягат всички. Те не се отнасят само до конкретен човек. В тази връзка всеки оказва своето влияние, по-голямо или по-малко върху обстоятелствата, и чрез това върху цялото. Това е нещо от което не можем да избягаме. Оказваме влияние върху цялото без значение дали го желаем или не, така че по-добре е да го правим съзнателно, отговорно и целенасочено. Ние в желанието си да реализираме дадена идея можем да променим обстоятелствата за всички, и кой ще се възползва (приемам че промяната е положителна) от това не е наша работа. Може и никой да не се възползва. Ние не можем да променяме обстоятелствата специално заради отделен човек, освен ако той сам не пожелае това. В този случай въпросният човек чрез вътрешната си промяна сам ще предизвика външен отклик на промяната, и ние всъщност само ще съдействаме. В случая въпросният човек сам е привлякъл това съдействие, чрез вътрешната си промяна. Ако липсва вътрешна промяна, външната промяна ще бъде краткотрайна и илюзорна. Все едно да почистиш една къща, в която хората нямат хигиенна култура. След няколко дена, къщата отново ще е замърсена. Ние можем да помогнем веднъж-два пъти, колкото да дадем възможност на обитателите на къщата „да си поемат въздух“, можем и да ги информираме за вредата и опасностите от лошата хигиена, но не повече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Май 12, 2009 Доклад Share Добавено Май 12, 2009 В много от лекциите и беседите си Учителя говори, че в Целокупния Живот човек в своето развитие е като малко дете в сравнение с нивото на развитие на ангелите и че те ни помагат по пьтя кьм самоусьвьршенстване, като внимават да не навлизат в периметьра на свободната ни воля. Мнението ми е, че намесата ни в чуждата промяна трябва да е дотолкова, че с нея да не нараняваме нито себе си,нито другите, а това може да стане само по пьтя на Любовта, Любовта, за която говори апостол Павел в писмото си до Коринтяните: "Любовта не завижда, Любовта не се превьзнася, не се горди, не безобрадствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, срадува се на Истината, всичко претьрпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко тьрпи. Любовта никога не отпада". /Кор.13:4-8/ royalrife 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.