58. Вкъщи

[Надеждна]

Молитвен наряд за начало:

Имаше человек - песен

О,Велика любов - формула

Псалом 61

Преди беседата е добре да се прочете Евангелие от Марко 10

Беседа:В къщи

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Здравето и щастието на човека зависят от връзката между Духа и душата от една страна, както и между ума, сърцето и волята, от друга страна. Ако връзката между тях се разкъса, човек изгубва здравето си. Щом започне да боледува, той става недоволен, нещастен. Тъй щото, ако боледувате, търсете причината за това в неправилните отношения между Духа и душата, както и между ума и сърцето.

Божиите закони са много строги. Когато Духът посети някого, и той измени на Божиите закони, последствията са лоши; никой не може да избегне тези последствия. Каквото и да прави, човек не може да измени на правилните отношения. Рече ли да измени на тях, това е все едно да размени местата на струните в цигулката и да ги разгласи. При това положение, никаква мелодия не може да излезе. Как ще свирите на цигулка, на която четирите струни са еднакво настроени? Може да свирите на цигулката, само когато струните й са нагласени според законите, които отговарят на самия инструмент. Умът е нагласен в една гама, сърцето – в друга, душата – в трета, Духът – в четвърта. Обаче, между всички гами има известно съотношение. Хармоничният живот подразбира спазване на това съотношение.

Предавайте на децата си своите добри мисли, чувства и желания, да се радвате на Живота и вие, и децата ви. Като дойдете следния път на земята, спазвайте Божиите закони. Това е първата задача, която всеки трябва да разреши в себе си, в своя дом. Така, именно, ще можете лесно да се справяте със своите мъчнотии. Това подразбира ликвидиране с кармата, или смекчаване на съдбата.

Като слушате да се говори за изпълнение на Божиите закони, не трябва да се плашите. Вярно е, че всяко нарушаване на тези закони носи своите лоши последствия, но трябва да бъдете разумни, смели и решителни. Светът се нуждае от герои. Казано е, че страхливият няма да наследи Царството Божие. – “Как да изменим греха?” – Грехът не може да се измени, той всякога си остава грях. Също така, Доброто си е всякога Добро, Любовта – Любов, омразата – омраза, лъжата – лъжа. Нищо не е в състояние да ги измени, нито оправдае. Последствията на отрицателните сили са разрушителни: те действат зле върху ума, сърцето, тялото на човека. Следователно, не се мъчете да ги измените, но стремете се да ги избягвате, да не попадате под тяхното влияние. Ако мразите някого, вие се свързвате с всички, които мразят, а с това усилвате вашата омраза. Като знаете това, кажете си: "За благото на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя Дух няма да лъжа и да мразя."

Христос обръща вниманието на учениците си към причините и последствията на страданията в човешкия живот. Той казва, че задачата на човечеството е да преработи и организира материята, от която е създаден човекът. Кога ще се преработи тя? Когато мъжът и жената не се напускат; когато всички хора се обединят в едно цяло и живеят без грехове и престъпления. В бъдеще хората ще живеят в чистота и святост. Никой няма да казва като Давида: „В грях ме зачена майка ми". Ако майката е живяла в грях, и дъщерята ще живее в грях. Понеже майката не се е въодушевявала от възвишеното, и дъщерята ще следва нейния път. Майката е мислила само за ядене и пиене, за облекла и украшения, и дъщерята ще мисли за същото, и тя ще се кичи с панделки и цветя. Добро нещо е панделката, тя е знаме на Правдата, но не е истинска.

Мнозина казват, че Христовото учение не е приложимо днес, не е съгласно със съвременната култура. Не е приложимо Христовото учение за онези, които са направени от кал. Обаче, за онези, които са направени от Дух и вода, то е приложимо. Те го прилагат и живеят в мир, в съгласие и Любов. Те ще бъдат верни в Любовта си и зад гроба, а не както сегашните хора, само до гроба; в повечето случаи верността им не стига и до гроба.

Вкъщи

Тази беседа я четох и препрочетох няколко пъти. Искаше ми се да я запомня дума по дума, за да продължа да разсъждавам върху всяка мисъл в нея и след като стана от компютъра. Сякаш колкото повече беседи на Учителя чета, толкова по-важни и съществени стават те в моя живот, във взимането на важни решения, в откриването на предишните ми грешки и закономерните разочарования, които водят след себе си, в удовлетворението от взетите решения според Божията воля, когато съм успяла да спазя закона на хармонията между Духа, душата, ума и сърцето ми. Имате ли и вие такива усещания?

[Донка]

Да!

Може да свирите на цигулката, само когато струните й са нагласени според законите, които отговарят на самия инструмент. Умът е нагласен в една гама, сърцето – в друга, душата – в трета, Духът – в четвърта. Обаче, между всички гами има известно съотношение. Хармоничният живот подразбира спазване на това съотношение.

Коя е гамата, на която е настроен умът? Коя е на сърцето, на душата и на Духа? Как го разбирате?

Какво се случва, когато умът се настрои на гамата на сърцето, а сърцето - обратно, на гамата на ума?

[Креми (късметче)]

Хората пишат закони, които не са съгласни с Божиите.

[томи]

Да!

Може да свирите на цигулката, само когато струните й са нагласени според законите, които отговарят на самия инструмент. Умът е нагласен в една гама, сърцето – в друга, душата – в трета, Духът – в четвърта. Обаче, между всички гами има известно съотношение. Хармоничният живот подразбира спазване на това съотношение.

Коя е гамата, на която е настроен умът? Коя е на сърцето, на душата и на Духа? Как го разбирате?

Какво се случва, когато умът се настрои на гамата на сърцето, а сърцето - обратно, на гамата на ума?

Умът не трябва да върши работата на сърцето и сърцето не трябва да върши работата на ума. Употребената музикална терминология в беседата ,въпреки че е използувана като притча,може да прозвучи объркващо дори и за музикант.Точно в това е разликата между слушането на живо слово директно от Учителя и четенето на духовна литература.Проявени в света ние живеем във времето.Мелодичната изява на гамата става в последващи едно след друго във времето различни по честота трептения. Хармоничното съзвучие става от едновременно звучащи и отстоящи в определено съотношение  трептящи тела в точно определена гама за дадения момент.С течение на времето по законите на музиката и гамите се променят.Сърцето и умът трябва да действат в една посока;това е гамата на която са настроени в момента,но същевременно да бъдат, и в хармонично съотношение едновременно да работят, и да се допълват.Сиреч имаме едновременно звучащи два тона.Кога възниква противоречието? Когато се забрави третия тон ,който определя характера на гамата.С този трети тон се образува една троица ,която в музиката се нарича акорд.Този трети тон можем да норечем воля, но още по-добре е да го превърнем в Първи тон и да Го слушаме от Бога.Тогава се образува една хармония за която няма думи.

[Слънчева]

И тъй, строенето на къща подразбира встъпване в брак. Думата брак в различните езици има различно значение: на български език тя означава съчетание, на турски значи да оставиш нещо, а на английски brеак – да счупиш нещо. Тъй щото, когато говорим за брака, трябва да приемем едно от трите понятия. Значи, хората се женят или за да се съчетаят, или за да се оставят, или за да счупят главите си. В заключение, ще кажем че в къщата, дето бил Христос с учениците си, се разисквало върху брака – един от най-важните социални въпроси. Запитаха Христа: "Защо човек трябва да се жени, и какви трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената и на жената към мъжа."

Важен е въпросът за брака, затова учениците на Христа са разисквали върху него. Съединяват се не само мъже и жени, но всички хора. С кого се съединяват хората? – С Бога. Каквото е отношението на мъжа към жената, и на жената към мъжа, такова е отношението на всички хора, като души, към Бога. Някои се присъединяват към една или към друга църква и мислят, че с това са разрешили въпроса. Те не знаят, че всяка църква, всяко общество също така са съединени или свързани с Бога. Значи, не само отделният индивид, но всички църкви, общества и народи имат отношение към Бога.

Значи, човек може да се съедини само с Бог. Защо?-Защото човешките взаимоотношения са нестабилни, временни и са подчинени на его-то ни. Образуваме връзки, зависимости създаваме си закони, които дори не са справедливи и образуват нови зависимости...

Когато слезе на земята, като работник в Божествената работилница, човек трябва да запита Учителя си, може ли мъж да напуска жена си и жена – мъжа си. На този въпрос Христос отговаря: "Мъжът и жената са в една плът." Под думата мъж и жена Той разбирал Духа и душата, ума и сърцето на човека. Те живеят в една къща, в една плът. На земята мъжът и жената живеят в две къщи, отделно един от друг, поради което се явява спор в коя от двете къщи да живеят. Обикновено мъжът иска да бъде господар и заповядва да живеят в неговата къща. Понякога жената иска да бъде господарка, да живеят в нейната къща. Тази е причината за спора между мъжа и жената на земята. Спорът лесно се решава: дайте едната къща под наем на вашите деца, а в другата останете да живеете вие, двамата.

Кога имаме съединяване?-Когато и мъжът и жената са в хармония, вътрешна, в нас.

Христос обяснява на учениците си какви трябва да бъдат отношенията на ученика към Учителя. Някои казват, че, ако били на мястото на Христовите ученици, щели да имат други отношения към Христа. Какви отношения щяха да имат? И те, като Заведеевите синове, щяха да искат първите места. Такова желание поражда недоразумение и несъгласие между хората. Христос каза на богатия да продаде всичкото си имане, да даде парите на бедните и да Го последва, но той не разбра думите Му и не Го послуша. Това показва, че и на времето си, и днес не всички хора разбират учението на Христа. Да се отречеш от себе си, това значи, отричане от всичко лично, човешко и временно. Който се отрече от себе си, той не казва, че това или онова е негово; той е готов на всички жертви. Каже ли „това е мое", грехът е турил вече крачето си, дето не трябва. Започнат ли майката и бащата да спорят кое дете обича повече майката, и кое – бащата, грехът е на прага на този дом. Любовта не се дели, нито се продава. Христос обяснява на учениците си какви трябва да бъдат отношенията между хората.

Думата мъж, мъжки принцип подразбира свят, в който се събира потенциалната енергия. Оттук тя се изпраща в женския или негативния принцип, да се обработва и пресъздава. Затова се казва, че идеите трябва да влизат в сърцето, като благоприятна почва за тяхното обработване. Умът трябва да бъде богат с мисли и идеи, които да слизат в сърцето. Който иска да се жени, да избере богат мъж, или богата жена. Тук думата богат е употребена в широк смисъл – богат по ум, по сърце и по душа. Богатият не трябва да злоупотребява със своето богатство, защото ще си причини такова нещастие, каквото съвременните хора си причиняват с изсичането на горите. Да злоупотребяваш с богатството на ума си, това значи да се изложиш на крайна сухота и безплодие, което води към обезсмисляне на живота.

До днес богатството на ума е търсено, прекланят се пред него. Но то не е работило в хармония с богатството на сърцето или рядко го е правело. А само тази хармония помага да се роди нещо красиво, възвишено. Пред жената не се прекланят, тя дори е осмивана. Но онова вечно стремление един към друг е необходимо и неизбежно.

Прилагайте глаголите мога и будя. Събуждайте Доброто в себе си. Събудете Христа в себе си, в своята къща. – “У нас ли е Христос?” – На това сами можете да си отговорите. Има празни и пълни къщи. Ако къщата ви е празна, Христос не е у вас; ако къщата ви е пълна, Христос е у вас. Мъж, на когото жената е умряла, е сам вкъщи, неговият Христос е заминал някъде; и жената е сама, ако мъжът й е умрял – нейният Христос е заминал. Търсите ли друг Христос, ще намерите някой антихрист. Същото се отнася и до църквите. Църква, която Христос е напуснал, остава сама. Вторият, който дойде, ще бъде антихрист. Страшно е положението на човека, когото Христос е напуснал. Той е в състояние хопити, т.е. надмощие на плътта. Този човек е осъден на втора смърт.

Значи, трябва да поддържаме синхрона между ума и сърцето. Да има прави мисли и прави чувства. Христос, Синът божи е у нас само, когато и мъжът и жената са будни, в синхрон.

Умът и сърцето на човека трябва да бъдат в постоянна връзка, да си останат завинаги верни. Човек ще бъде дотолкова верен на другите, доколкото е верен на себе си. Който изневерява на себе си, изневерява на ближния си. Това е закон, в който няма изключение. Ще кажете, че се стремите към Духовния свят. – За да разберете Духовния свят, трябва да разбирате физическия; и обратно: познаването иа физическия свят води към познаване на Духовния. Както за познаването на физическия свят имаш нужда от сетива и органи, така и за познаването на Духовния свят са нужни съответни органи. Цветето познаваме чрез зрението и обонянието. Как познаваме чувствата? И за тях има съответни органи. Ето защо, от всички хора се иска работа, да развият духовните си органи и сетива така, както са развити физическите.

Ще развием сетивата си, като работим разумно и търпеливо над себе си. Като бавно и търпеливо възпитаваме ума и сърцето си.

Мнозина казват, че Христовото учение не е приложимо днес, не е съгласно със съвременната култура. Не е приложимо Христовото учение за онези, които са направени от кал. Обаче, за онези, които са направени от Дух и вода, то е приложимо. Те го прилагат и живеят в мир, в съгласие и Любов. Те ще бъдат верни в Любовта си и зад гроба, а не както сегашните хора, само до гроба; в повечето случаи верността им не стига и до гроба.

Сега и аз желая да срещна българи, които не са направени от кал. Има вече такива българи. Какво ще стане с България и с българите? Онези, които са направени от кал, ще се стопят; онези, които са родени от чиста вода и от Светлината на Духа, ще имат велико бъдеще. Това е казал Христос на своите ученици. Това и аз казвам днес на вас.

Вкъщи

Редактирано Май 10, 2009 от xameleona

[Надеждна]

Коя е гамата, на която е настроен умът? Коя е на сърцето, на душата и на Духа? Как го разбирате?

Какво се случва, когато умът се настрои на гамата на сърцето, а сърцето - обратно, на гамата на ума?

Това, което за себе си знам,че се случва е усещането за удовлетворение от постигнатия баланс между материалното и духовното. Съзнанието за честност (спрямо другите и себе си), етика, коректност, разбиране на "другата" позиция, съпричастност и яснота - съгласни ли сме с нея или не и съответно, ако не - намиране на правилния изход без излишни упреци и обвинения, оттегляне. Смирение - разбиране и приемане на обстоятелства и хора, които "не са ни по вкуса", като "необходимото зло", свързано и с другите ни прераждания, за да се прояви Божественото в нас; приемане и разбиране на собствените ни грешки, като необходимост за духовното ни развитие. Умението и силата да сменим посоката или даже "да се върнем назад", когато забуксуваме на едно и също място или стигнем до задънена улица. И, след като съм спазила това - усещането за вървене напред или изкачване.

Може да свирите на цигулката, само когато струните й са нагласени според законите, които отговарят на самия инструмент. Умът е нагласен в една гама, сърцето – в друга, душата – в трета, Духът – в четвърта. Обаче, между всички гами има известно съотношение. Хармоничният живот подразбира спазване на това съотношение.

Вкъщи

Редактирано Май 13, 2009 от Моника13

[James2007]

Здравето и щастието на човека зависят от връзката между Духа и душата от една страна, както и между ума, сърцето и волята, от друга страна. Ако връзката между тях се разкъса, човек изгубва здравето си. Щом започне да боледува, той става недоволен, нещастен. Тъй щото, ако боледувате, търсете причината за това в неправилните отношения между Духа и душата, както и между ума и сърцето.

very well said. Its very true that the health depends on the relationship of body and the soul. If you have a healthy relationship, you'll lead a healthy life...

Редактирано Юли 11, 2009 от xameleona