Припомняне или научаване?

[Guest hrisko_89]

Срещал съм и двете тези : " Ние сме тук, за да учим" ( тук на земята) и " Ние живеейки си припомняме, това което знаем ". Къде е истината, може би и двете тези са истина ? А може би истината е някъде там ?

[Станимир]

Срещал съм и двете тези : " Ние сме тук, за да учим" ( тук на земята) и " Ние живеейки си припомняме, това което знаем ". Къде е истината, може би и двете тези са истина ? А може би истината е някъде там ?

Моята лична позиция е за това, че не си припомняме, а учим. Ще се опитам да я обясня по ясен и разбираем начин, въпреки че май ще ми е трудно. На какво се основава твърдението, че хората си припомнят това, което знаят? Според мене главно на това, че човешкият Дух, Божествената искра в човека е безкрайна, съвършена, неотделима част от Бога и съдържа в себе си всичко, което и Бог. От тази гледна точка, човек не може да развие, да прояви в живота си нищо, което да не съдържа в себе си като потенциал. Но тук несъгласието ми произтича от използването на думата „припомняне“. Да, цялото съществуващо знание е в самия човек, в неговата Божествена същност, но той не притежава това знание, той не може (и никога не е можел) да го осъзнае като част от себе си. Как тогава ще си го припомни, след като никога не е знаел за него. Познай себе си – за тези думи може да се изпишат сигурно няколко книги и пак няма да се изчерпи съдържанието им. Тук може да се поразсъждава и за ролята на опита в преобразуването на знанието, латентно присъстващо в Божествена същност на човека, в реално, осъзнато и активно познание.

Друга причина за да се приеме твърдението, че живеейки си припомняме това, което знаем е в съществуването на прераждането. Човек в дългата поредица от прераждания натрупва познания, умения и качества в съкровищницата на своята душа, които не стават отведнъж достъпни (а може и въобще да не станат) за въплътената във физическо тяло личност. Например, човек постигнал гениалност в някое предходно прераждане като пианист, ще трябва в новото прераждане отново да отдели време за занимания с музика за да може да изяви таланта си. Тук някой може да каже, че имаме припомняне. Но това не е съвсем така. Душата е придобила това умение в поредица от животи и това, че въплътената личност не знае за него няма никакво значение. Ние трябва да свикнем да гледаме на себе си като на души. За личността това е ново знание, защото личността от предходните прераждания не е личността от новото прераждане. Личността престава да съществува със смъртта на физическото тяло, астралното тяло и конкретния ум, за разлика от душата (или индивидуалността), която продължава своето съществуване през всички животи. Наистина, новата личност ще усвои по-бързо и по-лесно уменията веднъж вече проявени в изминалите прераждания, защото те вече са се превърнали в умения на човешката душа, те са станали част от нея, а душата е в основата на личността. Освен това каквото и да е достигнатото ниво в дадена област, то винаги може да продължи да се развива, без значение колко земни животи сме отделили за развитието му до момента.

Редактирано Май 8, 2009 от Станимир

[Guest hrisko_89]

А може би душата е истинската личност, а физическите животи са нейни роли.

[Guest Христо]

Човек знае всичко, но постепенно осъзнава все повече и повече от въпросното всичко. Проявява безкрайния си потенциал във вечността.

[Guest Христо]

Истинското знание не е вродено, то се придобива.

http://www.pomagalo.com/zhenya/

Какво мислите ? Ако изходим от езотеричното мислене, подобно твърдение като по - горе цитираното е заблуда.

[Inatari]

Аз мисля,че хем си припомняме неща, които знаем, но едновременно с това сме в позицията на учещи.Дори мисля,че всеки от нас е учител и ученик едновренно.Винаги съм вярвала в това.Т.е. и най- просветеният се учи до края на живота си, просветлявайки и другите. Може да се случи така,че да се научи на духовен урок от дете или начинаещ. По принцип не си падам много по теорията за децата, като духовни учители, защото не при всички това е така. Виждала съм го многократно. Винаги съм им вярвала, но и те си имат своите човешки недостатъци от незнание и неопитност.

И обратна връзка правя с възрастните, които са вече деца, готови да се завърнат при Бог.Извървели са целия път и ето,че отново са деца.А за Господ, човек винаги остава дете.Още една друга тема.

Но опитностите винаги намират път до повърхността.Забравеният духовен език, вътре в нас, който няма етнос,няма принадлежност, просто е една духовна опитност.

И това е , което истински има значение.

Редактирано Декември 11, 2011 от Inatari

[Станимир]

Истинското знание не е вродено, то се придобива.

http://www.pomagalo.com/zhenya/

Какво мислите ? Ако изходим от езотеричното мислене, подобно твърдение като по - горе цитираното е заблуда.

Не мисля, че е заблуда. Познанието е свързано с възможността за разбиране, а тя се развива. Ние съдържаме в себе си всички възможности, но това не означава, че в дадения момент можем да проявим тези възможности. Ние можем да научим, да знаем и да разберем всяко едно нещо, но самото знание не е вродено в нас. Всичкото ни знание е придобито, т.е. способността ни за разбиране е придобита, защото това, което може да бъде разбрано просто си съществува, то не е нещо, което можем да придобием, а само да разберем.

Повечето хора свързват знанието с паметта, но паметта служи единствено за съхранение на информация. Ние можем да разбираме тази информация или да не я разбираме, но и в двата случая за да запаметим нещо, ние трябва да сме го изживели. Т.е. пак имаме опит, придобиване. Има и вариант разбира се за директно черпене на информация от пространството, но това не може да се нарече припомняне. Припомняме си нещо, което сме преживели самите ние. Да четеш от хрониките на пространството (акаша) или други методи за директно научаване на информация не е припомняне. И пак повтарям в крайна сметка важно е разбирането – това е същественото качество, което притежава духа на човека.

[B__]

Истинското знание не е вродено, то се придобива.

http://www.pomagalo.com/zhenya/

Какво мислите ? Ако изходим от езотеричното мислене, подобно твърдение като по - горе цитираното е заблуда.

Не мисля, че е заблуда. Познанието е свързано с възможността за разбиране, а тя се развива. Ние съдържаме в себе си всички възможности, но това не означава, че в дадения момент можем да проявим тези възможности. Ние можем да научим, да знаем и да разберем всяко едно нещо, но самото знание не е вродено в нас. Всичкото ни знание е придобито, т.е. способността ни за разбиране е придобита, защото това, което може да бъде разбрано просто си съществува, то не е нещо, което можем да придобием, а само да разберем.

Повечето хора свързват знанието с паметта, но паметта служи единствено за съхранение на информация. Ние можем да разбираме тази информация или да не я разбираме, но и в двата случая за да запаметим нещо, ние трябва да сме го изживели. Т.е. пак имаме опит, придобиване. Има и вариант разбира се за директно черпене на информация от пространството, но това не може да се нарече припомняне. Припомняме си нещо, което сме преживели самите ние. Да четеш от хрониките на пространството (акаша) или други методи за директно научаване на информация не е припомняне. И пак повтарям в крайна сметка важно е разбирането – това е същественото качество, което притежава духа на човека.

А не може ли да си припомняме от предишни прераждания?

Познанието не мисля, че е свързано с възможността за разбиране. Даже, ако се намеси разбирането, всяко знание ценно знание може да си замине направо. Цитат от "Знание и опитност": "...Защото съвременната логика, от моето гледище,аз наричам логика, не искам да ви спъвам, но това са патерици на индивида, това са две патерици..."

Интересно ми да ми отговориш откъде майката получава знание как да създава мляко за новороденото си бебе? По пътя на разбирането ли

Но мога да дам и по-прост пример. Откъде малкото дете знае какво е любов и реагира съобразно това дали майка му дава любов или не? По пътря на разбирането?

[Станимир]

Детето чувства енергията на любовта на майка си, а не знае. Още по-малко пък можем да говорим за знание на майката за това как да създава мляко за детето си.

[B__]

Детето чувства енергията на любовта на майка си, а не знае. Още по-малко пък можем да говорим за знание на майката за това как да създава мляко за детето си.

Че чувстването не е ли начин за получаване на знание?!

Редактирано Декември 12, 2011 от БожидарЗим

[Станимир]

В случая не е. Детето реагира на промяната на аурата на майката, но не може да се говори, че знае какво е любов и как трябва да реагира на нея. То естествено си реагира на енергията на майката.

[B__]

В случая не е. Детето реагира на промяната на аурата на майката, но не може да се говори, че знае какво е любов и как трябва да реагира на нея. То естествено си реагира на енергията на майката.

A как и кога се узнава какво е любов и как трябва да се реагира на нея?

Редактирано Декември 12, 2011 от БожидарЗим

[Viva Caselli]

Не вярвам в прераждането. Че душата се ражда, за да е безмъртна е факт, но живота сам по себе си, какъвто и да е на Земята е добър и лош. Вярвам, че след смъртта душата губи връзка с този свят, за да живее в друг. Моята душа няма влезе в друго тяло. Тя си е моя и ще си остане моя. Каквато и да е, но в друг не е била, а и няма да бъде! Тя ще е на друго място, за да си получи присъдата, каквато и да е тя! Има край, в който вярвам, затова смъртта не ме плаши. Просто защото знам, че има абсолютно справедлива присъда. Всеки ще плати.

Свидетел ми е Бог!

[B__]

Това "Има ли прераждане?" е същото като "Има ли Бог?".

Днес подарих една книга, от която прочетох следното:

"Обикновен ден на будистки монах. Дошъл един човек при него и попитал:

- Има ли Бог?

- Има Бог!

По обед дошъл друг човек и попитал:

- Има ли Бог?

- Няма Бог!

Стъмнило се, дошла вечерта с трети човек, който задал същия въпрос:

- Има ли Бог?

- Не знам, може да има, а може и да няма.

Тогава ученикът, който бил винаги до монаха, не се сдържал и запитал:

- Учителю, а защо на единия казваш, че има Бог, на другия, че няма, а на третия, че не знаеш дали има или няма?

- Всеки има свой собствен път до Бога."

Редактирано Декември 12, 2011 от БожидарЗим

[Viva Caselli]

Това "Има ли прераждане?" е същото като "Има ли Бог?".

- Всеки има свой собствен път до Бога."

Следователно моя собствен път към Бог е: Няма прераждане, но има Бог. Няма лошо в този мой собствен път към Бог.

[B__]

В случая не е. Детето реагира на промяната на аурата на майката, но не може да се говори, че знае какво е любов и как трябва да реагира на нея. То естествено си реагира на енергията на майката.

A кога и как се узнава какво е любов и как трябва да се реагира на нея?

Редактирано Декември 14, 2011 от БожидарЗим

[Станимир]

Индивидуално е. Освен това осъзнаването може да бъде по-слабо или по-дълбоко. Странен въпрос задаваш. Той не е много по-различено от въпроса: Кога и как човек се научава да обича? Рецепти има много. Някои даже могат да се окажат верни. Търси, избирай и опитвай.

[B__]

... Странен въпрос задаваш. Той не е много по-различено от въпроса: Кога и как човек се научава да обича?...

Що да е странен. Ти казваш, че бебето не знае какво е любов, значи идва момент, преломен, когато почва да разбира. Таз аз питам кога във времето е това? Щом знаеш кога то не знае какво е любов, то ще знаеш и след кой момент започва да разбира какво е любов

Редактирано Декември 14, 2011 от БожидарЗим

[Диана Илиева]

Индивидуално е. Освен това осъзнаването може да бъде по-слабо или по-дълбоко. Странен въпрос задаваш. Той не е много по-различено от въпроса: Кога и как човек се научава да обича? Рецепти има много. Някои даже могат да се окажат верни. Търси, избирай и опитвай.

Да, въпроса е странен, защото никой не си го задава

В крайна сметка детето се обучава на много неща, но ... може би за още повече на брой хич и не се обучава, включително някои от тях ги проявява твърде рано, за да допуснем възможност за обучение. Тогава откъде ги знае? Или как ги научава?

Да вземем дори нещо механично, че за чувства и някои по-абстрактни неща, ще се оплетем съвсем Знаете, че повечето деца още на 7-8 месечна възраст започват да пълзят - никой не ги учи на това, дори и несъзнателно, нито могат сами да се учат например подражателно; някои деца пълзят назад, а някои настрани ... Откъде идва това според вас?

[sawme]

Припомняме ли си или учим? Много добър въпрос наистина. Да разгледаме двата варианта:

Тук сме за да учим

Ако сме тук за да учим, то това предполага, че сме отделени от създателя и затова не притежаваме неговите знания и умения. Един вид сме като негови деца, които, като се научат, ще отидат някъде другаде за да прилагат наученото. Под другаде имам предвид извън това, което е създателя - понеже явно не сме част от него, щом не знаем това, което той знае, и щом той не може да ни даде познанията по по-директен начин. Повечето мистици с опит в духовните преживявания и познание обаче усещат, че всички сме свързани и сме едно, тоест извън цялото няма нещо друго. По този вариант ако някой може да внесе повече яснота, нека го направи.

Забравили сме кои сме, какво знаем и какво можем, и тук си припомняме

Това виждане за света е подкрепено с многобройни доказателства. Например има хора, които най-неочаквано проявяват знания и умения без обяснение откъде са се появили в тях. Идва им отвътре и е достатъчно да осъществят връзка с духовния свят и създателя.

От своя страна вариантът припомняне на забравеното знание се разделя на два подварианта:

Първият - всичко се случва и е създадено по волята на бог - голяма игра, в която той чрез нас може да преживява собственото си откриване, както и другите чувства, които в живота съществуват. Грубо казано той се е разделил нарочно на части и привидно (в дуалистичния материален свят само) тези части се чувстват отделни и самостоятелни. Тук основното е, че бог не е нито лош, нито добър, а е средния път - който когато усвоим как да вървим по него ни носи чувството за пълнота и сливане с цялото (божествената любов), пречистване от всичко земно (карма), както и чувството, че ние сме съсъздатели и творим заедно с него. Доброто и лошото, както и всички останали противоположности (усещането за време - минало и бъдеще, мъжко и женско начало и енергии, егоизъм и чувство за единство, и т.н.) са просто необходимост за самото съществуване на материалния свят и за поддържане на илюзията и забравата. Този материален свят ще съществува в повече или по-малък баланс на силите дотогава, докато създателя му желае да го има, и накрая ще изчезне обратно там, откъдето е възникнал. Някои хора може и по-рано да осъществяват "възнасянето" и да проявяват изключителни духовни сили понеже материалния свят е част от духовния и има връзка между двата, чрез която всъщност връзка хората творят, и това, което мислено (във въображението създаваме) се реализира на практика на земята.

Вторият подвариант е почти идентичен с първия, с тази разлика, че материалния свят се разглежда като създаден от "паднал" син на създателя, който с помощта на илюзиите на Майа ни държи в заблуда за истинската ни същност. Целта ни тук е да превъзмогнем илюзията и да открием пътя към единението с бог.

От практическа гледна точка обаче и в първия, и във втория подвариант целта е една - вървене по средния път и поддържане на духовната връзка с цялото.

"That which is below is like that which is above that which is above is like that which is below to do the miracles of one only thing."

от the Emerald Tablets of Hermes (Thoth)

"Yeshua says to them: When you make the two one, and you make the inside as the outside and the outside as the inside and the above as the below, and if you establish the male with the female as a single unity so that the man will not act masculine and the woman not act feminine, when you establish eyes in the place of an eye and a hand in the place of a hand and a foot in the place of a foot (and) an image° in the place of an image—then shall you enter [the Sovereignty]."

от The Gospel of Thomas, (Metalogos: The Gospels of Thomas, Philip and Truth)

Редактирано Декември 17, 2011 от sawme

[B__]

Sawme казва интересни неща.

Тук се сещам за знанията дадени от интуицията. Всъщност това е "припомняне" на нужното в момента. Ако бяхме очаквали да научим всичко възможно нужно, то няма как да прелеем Акашовите записи в главата си

[Диляна Колева]

Вчера отново гледах филма Баба Азиз и следната фраза мисля, че има общо с темата

‎....Бебетата, когато са в майчината утроба, знаят всички тайни на вселената. И точно преди да се родят, идва един ангел и слага пръст на устата им, за да забравят всичко. Като спомен за това забравено знание, някои от тях, имат белег на брадичката. Това е белега от ангела...." Баб,Азиз"

Бях го сложила снощи на стената във фейсбук, но ето че и за тук е подходящо

[Станимир]

Казано е: Познай себе си!

Трудният момент в темата обхваща въпроса: как може човек да съдържа нещо в себе си и в същото време да го научава? Да, развитието на човека всъщност е разгръщане на това, което вече е в него. Най-простата аналогия е със семето, което посято в земята всъщност дава проява на това, което е в него. Развитието на духа е неговото разгръщане, проявата на безкрайния му потенциал. И ако човек съдържа в себе си всичко, то би следвало да знае всичко – това е логично, но не е съвсем вярно. Човек не може да осъзнае непроявеното. И тази безкрайност, която е в човека, ще си остане непозната, докато не се прояви. Тя е в нас и в същото време е непозната за нас. Ние можем да си припомним само това, което в някакъв момент сме видели в проявено състояние. Т.е. това, което вече сме изживели някога като опит (в този или минал живот). Ако не сме изживели нещо, не можем да говорим за припомняне, защото, въпреки че това нещо е било в нас, ние не сме знаели за него.