Мария-София Добавено Април 9, 2011 Доклад Share Добавено Април 9, 2011 (edited) Щастието представлява първата допирна точка на човека с Бога, или на ученика със своя Учител. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея. Това значи да придобие човек единство с Природата. Това значи, изобщо, единство в Природата. Щастието идва само от едно място – от Всемирния, Всесилен Божи Дух. Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква да намери своя Учител, който да донесе Божествената запалка на щастието. Без Учител, като висша съвършена форма, като образец в живота, никой не може правилно да се развива. Чрез висша форма се предава висша енергия. Възвишените същества представляват две форми, свързани в едно. И Христос представляваше такава душа. Той имаше два центъра: един горе и един долу. Затова, именно, Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Значи по плът Той живееше на земята, а по дух се ръководеше отгоре. В това се състои истинското щастие. Щастието не се придобива чрез закона на еволюцията, нито чрез раждане и прераждане. Чрез раждане и прераждане човек изкупва греховете си, а щастието принадлежи на новата епоха. Първо, човек трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с Бога, и тогава да дойде до новата фаза на живота – до щастието Придобиване на щастие,ООК Редактирано Април 9, 2011 от Донка Слънчева и Дъгата 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Май 25, 2011 Доклад Share Добавено Май 25, 2011 (edited) Щастието представлява първата допирна точка на човека с Бога, или на ученика със своя Учител. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея. Това значи да придобие човек единство с Природата. Това значи, изобщо, единство в Природата. Щастието идва само от едно място – от Всемирния, Всесилен Божи Дух. Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква да намери своя Учител, който да донесе Божествената запалка на щастието. Без Учител, като висша съвършена форма, като образец в живота, никой не може правилно да се развива. Придобиване на щастие,ООК Според мен - всеки има нужда от учител, бил той с физическо тяло или вече напускал го. Друг е въпросът за дисциплината, последователността, самовъзпитанието и послушанието на учениците. Т.е. преходът от теория към практика. Редактирано Май 25, 2011 от Дъгата Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 4, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2011 (edited) .... П.П. Оглеждай се за жив учител, макар и с малко "У". Диана, когато влязох в този форум и аз мислех така. Но опитът ми ме убеди, че намирането на жив учител (независимо дали започва с "У" или "у") е почти невъзможно. Дори съветник вече не мога да намеря... Не знам защо. Знам, че колкото и трудно да ми е в Пътя, на живи хора не мога да разчитам. А може би така трябва. Да си "сдъвквам" храната сама...? Редактирано Октомври 4, 2011 от Ани Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Росса Добавено Октомври 4, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2011 .... П.П. Оглеждай се за жив учител, макар и с малко "У". Диана, когато влязох в този форум и аз мислех така. Но опитът ми ме убеди, че намирането на жив учител (независимо дали започва с "У" или "у") е почти невъзможно. Дори съветник вече не мога да намеря... Не знам защо. Знам, че колкото и трудно да ми е в Пътя, на живи хора не мога да разчитам. А може би така трябва. Да си "сдъвквам" храната сама...? Преди много време, когато тръгнах по Пътя, дойдоха духовните ми Учители. И ми казаха, че ще ми показват посоката, но аз ще решавам накъде да вървя. Тоест, сама да си "сдъвквам храната", защото това е пътя на моята еволюция. Казаха ми също, че нямам нужда от учител или подобен във физическо тяло. Но тъй като съм вироглава, не им се доверих. Реших, че непременно ми трябва човек - учител: да ме учи и да си споделям. И се появиха такива! При това няколко! За тях мога да кажа само, че много им благодаря за непрекъснатите опити да ме "препъват", защото ме научиха да не се доверявам на никой човек, освен на себе си. Постепенно проумях и максимата, че по Пътя човек е сам, и оттогава съм в пълен вътрешен комфорт.Имах и други терзания преди да се справя с духовното си его - защо получавам толкова знания, щом не мога да ги споделя с други хора? И не че не исках, просто не ме разбираха какво казвам...Пък знанията си намериха подобаващо място и без да ги споделям... ...Както се казва - всеки по пътя си..., но понякога си припомням една добра мисъл: "Не казвай, че можеш да летиш, защото не можеш се отърва от учители"))) tonika64, Ани, Слънчева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Октомври 5, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2011 А само за момент ако си представим, че Духовният Път е една илюзия? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 5, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2011 Росса, благодаря ти за този пост. Все едно отрази моите мисли, изживявания. Не бях се научила да вярвам на себе си и все имах нужда /търсех някой да ми каже/. А то са ми казвали, ама слепотааа... Благодарна съм за шамаросването и "добронамерените учители". Наистина ми светна! Сега вярвам на себе си, на онова, което вътре ми шепти, с много тих гласец и на Словото на Учителя! tonika64 и wonderful 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 5, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2011 А само за момент ако си представим, че Духовният Път е една илюзия? Наличието на илюзия предполага и наличието на нещо, което не е илюзия. Открий това нещо и всичко ще бъде наред. А как ще го наречеш – няма значение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Росса Добавено Октомври 5, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2011 (edited) Росса, благодаря ти за този пост. Все едно отрази моите мисли, изживявания. Не бях се научила да вярвам на себе си и все имах нужда /търсех някой да ми каже/. А то са ми казвали, ама слепотааа... Благодарна съм за шамаросването и "добронамерените учители". Наистина ми светна! Сега вярвам на себе си, на онова, което вътре ми шепти, с много тих гласец и на Словото на Учителя! :3d_046: Давам ти цялата си Любов! От моето сърце в твоето :3d_046: Редактирано Октомври 5, 2011 от Росса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 8, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2011 Какво означава да си избереш учител и школа (нещо за което се спомена в друга тема) - да четеш и следваш само този учител и само тази школа ли, да влезеш в школа ли, в определен коловоз ли ? И ако някой няма само един учител, ако не "слуша" само един учител и не членува в конкретна школа, това прави ли го по - обикновен и недуховен от друг дето се е посветил на едно учение и един учител ? По - специален ли е някой дето чете само един автор, пише се за част от конкретна школа, по - близо ли е до Бог от някой ден взима от различни автори, няма школска принадлежност ?? Най - добрият ученик на Дънов е бил някакъв пастир в планината, който дори не е чувал за Дънов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 8, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2011 Да, Христо, така е. И аз нямам нищо против да съм овчаря, а не непременно бял брат, или златен розенкройц, или каквото и да е ... Иначе по темата - оставам с впечатлението, че който не е срещнал все още в живота си истински учител/наставник, е склонен да твърди, че няма нужда от такъв. А който е имал - може да направи разликата, какво е "без" и "със". Пожелавам на всички да срещнат своя учител/наставник на живо! tonika64, Мария-София и Виктор 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 8, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2011 Здравейте, Има ли според вас човек нужда от Учител или Наставник в духовния Път? Ако да - как да намерим такъв? Ако не - защо? Какво мислите вие? Какъв е вашият опит? Иво. Никога не съм изпитвала необходимост от Учител или Наставник в Духовния си път. Осланям се изцяло на интуицията си. Тези, които желаят да намерят Учител или Наставник рано или късно го намират, а дали са попаднали на Истинския такъв, могат да кажат само те. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 8, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2011 (edited) Пламъче, а не допускаш ли и друго положение на нещата - човек никак не го търси този учител/наставник, но по някакво странно стечение на обстоятелствата се среща с него. Тогава какво? А за последното - мисля, че не си права - според мен, когато много го търсиш, няма да го намериш; не и истински такъв. Редактирано Октомври 8, 2011 от Диана Илиева Виктор 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 8, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2011 Пламъче, а не допускаш ли и друго положение на нещата - човек никак не го търси този учител/наставник, но по някакво странно стечение на обстоятелствата се среща с него. Тогава какво? А за последното - мисля, че не си права - според мен, когато много го търсиш, няма да го намериш; не и истински такъв. А за последното - мисля, че не си права - според мен, когато много го търсиш, няма да го намериш; не и истински такъв. Аз не бих съдила кой е крив и кой прав - всеки с разбиранията си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 8, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2011 Aз не съдя - зададох въпрос. Съжалявам, ако го приемаш като осъждане. Разбрах те прекрасно, но ми стана интересно и въпросът е не само към теб. Да допуснем, хипотетично, че човекът не търси и не изпитва нужда от учител/наставник, но по някакво стечение на обстоятелствата среща такъв, много подходящ за него, истински. Тогава какво? Ще го приемете ли или съзнателно ще го подминете (защото примерно не е необходим, или защото не е учител с главно У, какъвто е бил Учителя например)? Виктор 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Ами проблемът е да успееш да приемеш "поучаването". Пак е някаква форма на смирение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
summertime Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Пламъче какво разбираш ти, под "учител" ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Пламъче какво разбираш ти, под "учител" ? За думата учител ли питаш или за същата дума, но поставена в кавички? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
summertime Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Питам, каква асоциация провокира в съзнанието ти тази дума. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Учител е всеки и всичко, от когото/което получавам необходимите за мен знания. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
summertime Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Учител е всеки и всичко, от когото/което получавам необходимите за мен знания. За мен учителя, е онзи първоначален импулс, който ми дава сила да "откривам" , и да искам да "откривам" все повече и повече. Питам се, как човек който "търси", знае че се движи в "правилната" посока? Не е ли твърде егоцентрично, да смяташ че всичко знаеш, и че си си самодостатъчен? Вярно е, че човешката природа е егоистична .... но все пак! Колко ли би било прекрасно, да срещнеш някого с който да споделиш мислите си И колко ли би било прекрасно, да "чуеш" и неговите мисли. Колко ли би било прекрасно, да се огледаш в очите на другия. Да видиш себе си - отстрани. Колко ли от нас, биха "харесали" това което видят - питам се аз. И още нещо се питам, наистина ли в спора "се ражда истината"? И каква ли е разликата между "спор" и "диалог" Мария-София и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Да допуснем, хипотетично, че човекът не търси и не изпитва нужда от учител/наставник, но по някакво стечение на обстоятелствата среща такъв, много подходящ за него, истински. Тогава какво? Ще го приемете ли или съзнателно ще го подминете (защото примерно не е необходим, или защото не е учител с главно У, какъвто е бил Учителя например)? Не е въпрос на нужда,а на достигнато ниво в духовния път.Ако го е достигнал,то ще се появи и съответен учител/наставник.И няма да носи табела,че е такъв,както и нещата ще се случат много фино,просто ще подаде насоки в приятелски,а не менторски разговори.Свободната воля ще бъде налице...дали ученика ще последва идеите.След време,когато напредне по пътя,ще може да оцени подадената насока. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Съгласна съм в голяма степен с казаното от Мария, както и от Summertime преди това. Само това за нивото никак не съм сигурна. Според мен жив учител можем да срещнем не само веднъж, а няколко, през различни етапи от нашия живот и развитие. Това, до което аз съм стигнала досега, е, че може би срещаме подходящия човек тогава, когато сме достигнали момента да прекрачим една крачка нагоре. Виктор и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Учителят е вътре, приятелите и враговете са вън от човека. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 (edited) Аз мисля,че в съвременния свят всеки е учител и ученик едновременно.Дали се развиваме в духовен план зависи изцяло от нас.Хората, които мислят подобно се откриват, тези които имат нужда от израстване и са отворени към него срещат безброй пътеводителни и "учители" по пътя си.Просто мисля,че духовният живот сега е много по- интензивен като действия,постъпки и многообразен отколкото, когато и да било. Винаги когато търсиш, вселената ти дава многократни отговори, или ти отговаря по един богат, многообразен начин. Аз нямам нужда от някакъв доживотен наставник или учител,достатъчно е да се вгледам в творенията на Бог, в света такъв какъвто е създаден,за да поема по моя път. А и предпочитам да общувам с Бог и божественото в хората.Симпатични са ми всички тези гурута и учители,но независимо кой докъде е стигнал в духовното си развитие,те си остават хора,независимо от огромната работа,която вършат за Бог.Нито един от тях не е истински съвършен или нечовек, жив Бог. А и смятам,че в днешните условия на света, всеки изпълнява двете роли нон стоп. Няма какво да чакаш своя "Учител", за да се развиваш духовно, просто когато си отворен като съзнание,отговорите сами започват да пристигат при теб,а пък и тези школи и т.н са все пак масови ,аз вярвам в индивидуалните избори и развитие много повече отколкото във формулите за духовност. Задавайки си въпроси и отговаряйки си сам човек започва да расте като същество,което търси истината.Той подбира,селекционира подлага под съмнение,практикува различни неща и върви по пътя си жизнен, жив. Редактирано Октомври 9, 2011 от Inatari Пламъче и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Съгласна съм в голяма степен с казаното от Мария, както и от Summertime преди това. Само това за нивото никак не съм сигурна. Според мен жив учител можем да срещнем не само веднъж, а няколко, през различни етапи от нашия живот и развитие. Това, до което аз съм стигнала досега, е, че може би срещаме подходящия човек тогава, когато сме достигнали момента да прекрачим една крачка нагоре. Говорим едно и също с различни думи.Смисълът е един. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.