Нещо става с мен

[harizmatichna]

Съважалявам ако написаното от мен звучи объркано. Така се чувствам от доста време и все още не мога да намеря отново пътя към душевното си равновесие, никога до сега не съм изпадала в такъв душевен срив.

Ситуацията ми е оплетена, но се надявам да получа съвет от Вас!

Сама, на 37 години съм в чужбина. Взех детето си и преди около година и половина заминахме при мъж, с когото се запознах по интернет. Отначало всичко беше нормално. С времето установих, че приятеля ми е студен, не показва емоции и мисли за работата си и за парите си. Във всичко търси печалба. Постепенно не остана нищо духовно между нас. Ние не можем да разговаряме , да споделяме. Когато нещо ми тежи, вече не му казвам - трупам го в себе си или си пиша с хора от нета. Празно ми е- всичко в него ме дразни. Забелязвам и малките недостатъци.

Разбрах, че не го обичам - бил е "сламката", за която да се хвана, за да се махна от БГ. Не правим секс - не искам изобщо да ме докосва. А имам нужда, дори имам вече хормонални разстройства и се налага да вземам хапчета.

Но пък той се грижи изцяло за мен и сина ми. Дава ми пари колкото и за каквото поискам. Купи ми кола, два хубави фотоапарата, компютър...задоволена съм от всякъде. Но всичко е материализъм! Не мога повече така. Искам любов, искам мечти ,искам да постигна нещо. Знам, че сега е трудно- в нова страна съм, не знам добре език. Стоя в къщи, опитвам се да правя нещо и с нещата , които обичам . Имам планове, но засега не мога да изкарвам собствени пари. Зависимостта ми от него и парите му ме задушават- сривам се все повече и повече. Имам усещане, че му завиждам - той има бизнес, има пари, има и родители ( аз ги загубих преди 15 години). Има подкрепа. Аз нямам нищо, освен детето си - то ми е утехата.

Всъщност той се грижи наистина добре за нас. Малкия е заринат с играчки, не се лишава от нищо. Моя приятел се държи добре, макар , че изрично не искам да му вика "татко" - сега това е трудно да го изкореня, защото дребния се опитва. Много съм объркана наистина. искам работа, лични доходи и ако си стъпя на краката , мисля , че не бих била повече с този човек. Но тук идва и усещането за вина, защото той е казвал понякога: "Какво не съм направил за теб, че ти се чувстваш така...." . Обреченост - от благодарност за всичко, съм длъжна да бъда с него. А аз искам да обичам, искам някой , който ме познава или поне иска да види душата ми. Този човек изобщо за това време , в което сме, не си е направил труда да попита за миналото ми, да се поинтересува аз каква съм всъщност. Аз съм емоционална- той студен.

Всички се чудят защо съм недоволна - не пие, не пуши, не ме бие, не хойка, има пари, осигурява ни, приема ме с детето.....А това достатъчно ли е , след като не го обичам?

Не искам да ме осъждат - как така съм могла да хукна при човек, когото не познавам, и то сама с дете - в чужбина. Ами мога да- доверчива съм. И казвам пак, човека не е лош! Но не ми харесва начина му , по който разбира семейството и любовта.

Не искам да се връщам в БГ, но не знам и колко още ще издържа, за да не лудна сама в къщи.

Не знам с какво може да ми се помогне, но ще се радвам на всчко едно мнение.

Извинявам се за дългия пост!

[mvm]

На твое място бих погледнала по-филосовски на нещата. Изкарала си голям късмет, като си попаднала явно на много свестен човек. Но след като каквото и да прави той за тебе, ти не си доволна, бих те посъветвала да наблегнаш повече на езика, защото сама казваш, че него знаеш добре. Научи го този език по-бързо, намери си работа и се моли отново да можеш да се оправяш сама с детето си, както си в момента.

Любовта е красиво чувство, но много често не е достатъчно, а още по-често става голяма пречка за човека. Дано не стигнеш до момент, в който ще искаш пак да се върнеш при сегашния си приятел.

[Креми (късметче)]

1.Сама, на 37 години съм в чужбина.

2.Отначало всичко беше нормално.

3.С времето установих, че приятеля ми е студен, не показва емоции и мисли за работата си и за парите си. Във всичко търси печалба. 4.Постепенно не остана нищо духовно между нас. Ние не можем да разговаряме , да споделяме.

5. всичко в него ме дразни. Забелязвам и малките недостатъци.

6. Не правим секс - не искам изобщо да ме докосва.

7. А имам нужда, дори имам вече хормонални разстройства и се налага да вземам хапчета.

8.Но пък той се грижи изцяло за мен и сина ми. Дава ми пари колкото и за каквото поискам. Купи ми кола, два хубави фотоапарата, компютър...задоволена съм от всякъде. Но всичко е материализъм!

9. Искам любов, искам мечти ,искам да постигна нещо. Знам, че сега е трудно- в нова страна съм,

10. не знам добре език.

11. Имам планове, но засега не мога да изкарвам собствени пари.

12.Зависимостта ми от него и парите му ме задушават- сривам се все повече и повече. Имам усещане, че му завиждам - той има бизнес, има пари, има и родители ( аз ги загубих преди 15 години). Има подкрепа. Аз нямам нищо, освен детето си - то ми е утехата.

13. Моя приятел се държи добре, макар , че изрично не искам да му вика "татко" - сега това е трудно да го изкореня, защото дребния се опитва.

14. искам работа, лични доходи и ако си стъпя на краката , мисля , че не бих била повече с този човек. Но тук идва и усещането за вина, защото той е казвал понякога: "Какво не съм направил за теб, че ти се чувстваш така...." .

15. Обреченост - от благодарност за всичко, съм длъжна да бъда с него.

16.А аз искам да обичам, искам някой , който ме познава или поне иска да види душата ми. Този човек изобщо за това време , в което сме, не си е направил труда да попита за миналото ми, да се поинтересува аз каква съм всъщност.

17. А това достатъчно ли е , след като не го обичам?

Здравей, Харизматична!

Опитах се да разделя поста ти на части, които да разгледаме поотделно.

1. Не е празно любопитство, но зависи в коя чужбина си. В северните страни например слънцегреенето е значително по-малко. Колкото и това да ни се струва маловажно, то е съществена причина за депресиите при имигранти от по-южни страни, показват статистики.

Като цяло свикването с чужд манталитет също е натоварващо психиката.

2.Опитай се да нарисуваш началните моменти като на картина - в какво се е изразявало "нормалното", колко време е продължил този период, какво точно го отличава от настоящия? Твоят приятел тогава не е ли ходил на работа? Какво прави сега във времето, което тогава е отделял за теб?...

Не забравяй, че и в брак със сънародник е обичайно да навлезе рутината и отпускането.

3.Ако приятелят ти не показва емоции, не значи, че ги няма. Във връзка с работата също. Ти питаш ли го как е минал денят му, имал ли е проблеми, имал ли е поводи да е доволен от себе си?

Това , че търси печалба, никак не е лошо за финансовата ви сигурност. Но и той си има теми, които го вълнуват. МОже би не може да сподели с теб, защото не владееш езика така добре... ето ти още един повод да го учиш усилено.

4. Какво е било духовното между вас в началото и защо вече го няма, може ли да се върне? Ка ти би допринесла да го върнеш?

5. Нормално е в един момент всичко в него да те дразни. Това е обичаен епизод в брака. Захвърлените дрехи вече не са признак на артистичност. Хобитата. ако не са общи, са само повод да помага по-малко в домакинството и да се измъква от къщи... неща от този род. Няма мъж, с който това да не ти се случи.

6. Впечатляващо и само по себе си важен знак е, че се държи все така внимателно с теб при отсъствието на секс. За мъжете отказ на секс е както за жената, ако един мъж й каже , че е грозна.

7. Дали самите хапчета не те правят по-апатична на тема секс?

8. Той разбира грижата за семейството различно от теб, но грижа ИМА! Той има същото право а се оплаче, че ти не го разбираш. Въпросът е не как да се обвинявате взаимно, а да намерите допирни точки в разбиранията си и да направите някои компромиси и от 2-те страни. А това става с откритост и обсъждане.

9. Искаш любов, искаш мечти - кажи му го направо. Мъжете не разбират много от намеци. И това, че си в чужда страна не е пречка. Известна е поговорката, че никой не е пророк в собственото си село. Ти имаш свободата да не се съобразяаш с мнението на познати и роднини, да си осигурена материално. Дай си само един малък тласък и нещата ще потръгнат. Повярвай в себе си и способността си да накараш един мъж и самата себе си да се чувствате добре.

10. Началото на всичко е научаването на езика. Дано да попаднеш и на интересна група и преподавател/ка - ще имаш контакти и разнообразие.

11. и 12. Чидесно е, че имаш планове, а явно и твоят приятел е съгласен с тях. Оценявай това - не всеки мъж би бил толкова толерантен. Балканският манталитет изисква в случаи като твоя да си стоиш в къщи и да се грижиш за домакинството.( Е, вече и у нас има мъже с по-модерно мислене....)

Не се чувствай виновна, че не изкарваш пари на този етап. Той те е взел с тази нагласа. Това са твои вътрешни гласове, които нямат никаква причина да съществуват - изгони ги от съзнанието си!

13. Фактът. че детето се опитва да му казва "татко", означава може би, че неговата още непретоварена с условности душица по-ясно вижда грижата на човека за вас и й дава нужната оценка. (Ако ситуацията не е такава, поправи ме, все пак не ви познавам.)

14. Вместо да таиш чувство за вина, кажи му направо какво още ти липсва, за да си добре. И го питай какво на него му липсва.

15. А ако я нямаше тази мисъл за обреченост и задължителност? Дали ти не си я отглеждаш без причина, повлияна от стари преживявания или възпитание?

16. При някои народи е проява на любопитство да чоплят миналото на половинката си. Ти опитва ли да му разказваш за себе си? Дали езиковата бариера не е причина да не можеш да изразиш това, което желаеш?

17. Кога точно разбра, че не го обичаш? Физическото привличане от самото начало ли го нямаше? Беше ли свързано с някакво събитие / разговор? Не е ли останало поне едно качество от тези, които са те привлекли?

Редактирано Май 3, 2009 от късметче

[shelter]

harizmatichna,

здравей и от мен

Започвам направо.

В началото писмото ти има дума, сякаш събрана от две.

По - надолу вече се изяснява как тъй се е случила грешката.

Когато човек более и има да каже много все му се струва, че обърква. А често се случва да го направи.

Всяко посмяване да се изговори, покаже тегобата си е о-бъркване.

"Съ-важа" и "съ-жаля". Дали още тук, в началото не си поставила ключа към проблемите си!?

За много хора да бъдат /важат като/ други нататък е свързано с чувството за страх и вина, което неминуемо се появява, когато им се струва, че на тези около тях това ново бъдене някак би било неуместно, несправедливо.

Напълно излишно е да отправям сентенци, където да се напомня, че нищо не е неизменимо, че благодарността е също любов, че да не питаш за миналото не винаги означава липса на интерес, че видимо хладният понякога скрива огън, че кроткият дъжд е благодат, а пороят бедствие...Между -другото, кога беше последният път когато, ти благодари някому, а или на теб благодариха?

В чужда страна да се опитваш, да правиш "нещо с нещата", които обичаш и да градиш планове никак не е малко.

Възможно е липсата на реализация извън дома и зависимостта за битово преживяване да те карат, да се чувстваш незначителна, неважна и затова да се отчуждаваш от човека, който ти предоставя комфорт. Някак прилича на: "Мога и сама, но от задълженост към теб не смея, да предприема "нещо"." Казваш и друго. "Имам чувството, че му завиждам." Какво би трябвало да се случи с теб, та да изчезне зависта!? А и още, че ако си стъпиш на крака не би била повече с този човек. Можеш ли да посочиш по-точно какво е "нещото", което искаш да постигнеш?

Продължаваш, че желаеш да си с някой, който поне иска да види душата ти. Ако имаше дума, но само една, как би я нарекла душата си? Ти споменаваш, че си доверчива. Чудя се, дали тези ти думи се отнасят точно за твоят приятел или не само ?!

"Не искам да ме осъждат - как така съм могла да хукна при човек, когото не познавам, и то сама с дете - в чужбина. Ами мога да- доверчива съм. И казвам пак, човека не е лош! Но не ми харесва начина му , по който разбира семейството и любовта."

Има ли някой, който те е съдил!?

Има ли още нещо, за любовта и семейството, което би могла да ни кажеш като твое разбиране?

На нито един друг мъж ли не би позволила/освен на биологичния баща - може би!? / да бъде наречен "татко" от детето ти?

Накрая, откога ти минава през ума за връщане в България? Казваш, че не знаеш колко още ще издържиш.

PS Аз също като теб, повторих на много места "нещо". С тази дума , обаче се заместват много други. Помисли върху това.

Русе/ах, как го обичам този град :)/ е в регистрацията ти? Защо ?

Редактирано Май 3, 2009 от shelter

[Guest azbuki]

Защо ми намирисва на Германия? Западна Европа във всеки случай.

Парите не са всичко. Във всеки случай те не могат да служат като канал за връзка между двамата партньори.

Звучи ми все едно си се изкушила преди време да приемеш тази ситуация на зависимост. Много разпространено в в България поради положението, в което са жените там, и силната зависимост от брачния партньор за финансовото оцеляване. Това заражда и една неосъзната зависимост от материалното в личните отношения, объркване на финансовата обезпеченост с любовта, което не се отразява добре на връзката като цяло. Много семейства биват държани заедно от нуждата и възможността за съвместно оцеляване (или съвместни илюзии за просперитет), не от истинското партньорство и от любовта. Липсва усешането за свобода на избора, липсва движението и развитието.

С тази нагласа много жени от България (и не само) се съгласяват на брак на запад, често с хора, които не познават достатъчно добре, но като начин да избягат от безизходицата и мизерията. Познавам обаче и нагласите на мъжете, които търсят такъв брак - търсят жена, която да ги обслужва, да не се оплаква, да чисти, да ражда деца и т.н (това мжое и да НЕ го казват). Неща, които местните жени не правят с толкова голямо удовоствие или пък са прекалено претенциозни по мнение на мъжете. Често става дума и за това, че въпросният мъж е имал неуспех в личните отношения, по принцип (силно разпространено тук) мисли само за работа, това му изяжда личния живот, а в един момент се усеща, че нещо там май не върви и липсва, но някак си не успява да промени ситуацията с "местните жени". И тогава идва запознанството от интернет (или някъде на почивка). Там мъжът намира жената, която да му осигури веднага и без усложнения липсващото (няма да има нужда и той да работи над себе си, какво улеснение), жената пък намира в него също "спасение" от нещата в живота си, които не харесва. И така.

Какво се получава? Един брак на бягството, а не на зрелия избор. Брак на "спасението", а не на индивидуалното творчество (и съвместна подкрепа в това). На взаимното удобство, но не на любовта. Най-голямата илюзия, която съм открила вкл. и в себе си е тази, че някой някого може да спаси и че това е смисълът на човешките отношения...

Попаднала си в доста тежка ситуация. Възможно е и мъжът ти да има причини да се държи студено, да е разочарован (и той) от так избраното "спасение". Понякога (това се случи на една моя приятелка)***, особено ако е интелигентен мъж, може изведнъж да се разочарова точно от това, че ти седиш само вкъщи, не говориш езика, не си способна да водиш пълноценен социален живот и т.н. Не че той не е бил наясно с риска от това още от началото, но може би това е неговата кофа студена вода - неговата доза реалност, заела мястото на илюзията. Важно е да се говори, но е важно и ти да поемеш нещата в свои ръце (изненадай го). Научи езика, хвани се на някаква работа, общувай с местните. Най-напред за да се чувстваш ти добре на това място, където живееш. Не може да живееш на едно място само заради партньора и детето си. Никой човек не може без контакти, приятели, социален живот, хоби и т.н. Имаш нужда от въздух. И като станеш по-активна, може и на мъжа ти нещо да му "светне" и престане да е толкова студен. Ако ли пък е казано, че няма шанс да му светне... ами ситуацията ще си покаже. Във всеки случай за теб важи: Вън от застоя и вън от стереотипа на отчаяно търсещата спасение чужденка. Бъди себе си. И ако мъжът ти има шанс да разпознае истинското ти аз, когато го изявиш, той неизбежно ще го направи. Ако ли не, сама ще си тръгнеш от него. Не се чувствай нито виновна, нито задължена. Животът е твой или ваш съвместен, но не и твоя живот като притурка на неговия!

***Която после роди трето дете от същия този мъж.

П.П. Жените на запад са доста независими и, не бих ги нарекла претенциозни, а просто стандартите за "семейно щастие" са се изменили силно. Жените вече не търсят просто мъж, който да ги издържа. Напротив, търсят в него много други неша, свързани с неговата личност по-скоро, а не с джоба и професията му. Поради тази причина и мъжете тук са в доста голяма криза на тема идентификация в личните отношения. Търсенето на чужденка от някоя по-консервативна култура е опит да се намери убежище в миналото. Понякога това убежище сработва, понякога се срутва и в крайна сметка прунуждава човека към развитие и към това да погледне в очите предизвикателствата на времето, в което живее. Това време не изключва семейните ценности, но изисква преразглеждането им.

Редактирано Май 3, 2009 от azbuki

[harizmatichna]

Много благодаря на всички за изчерпателните съвети. Ще се опитам да отговоря на всички по отделно и се надявам по този начин да успея да подредя и своите мисли.

MVM, свестен е човека наистина, отговорен! Но сме префектни като говорим за работа - няма проблеми, дори започнахме съвместен бизнес, е с негов капитал ( което наистина ми тежи- не участвам по равно!), но като говорим само за работата проблеми няма. Пари имаме- не ни лишава. Но сега започвам да си мисля, че е от онзи тип хора, които намират смисъла на това да имат пари ако има по кого да ги харчат. В това няма лошо- много жени биха искали да са на мое място. Но проблема в мен е именно този- аз съм свикнала да се оправям сама, искам ЛИЧНи доходи, иначе съм обсебена от това чувство за зависимост. Затова наистина най важен е зика за мен. И понеже съм инат и никога не се връщам назад, мисля , че дори при една раздяла аз не бих се върнала. Това е за материалните неща. На мен ми липсва духовното. В това е проблема- искам да има всичко.

Късметче,

1. В северна страна съм- Холандия. Една безкрайно красива, чиста, уредена и спокойна държава. С малко слънце - да! Понякога и в това търся причините. Но тук няма място, което да не ми харесва и да не ми действа успокояващо.

2. Нормалното беше кратко - месеци. Докато мине еуфорията от първите срещи, заминаването, новата страна, новият дом....И тогава беше на работа, и сега. Няма разлика в това. Просто тогава всичко беше непознато, имаше време за нас, ходихме на много места. сега единствените ни "семейни " занимания са да стоим всяка вечер всеки на своя си лаптоп и нищо повече. Заедно ходим някъде- найя често до магазина - един път седмично. Не говорим за лични неща - само за работа. На улицата той шърши пред нас, никога не ме хваща за ръка. По телефона винаги говори в единствено число. С това "Аз" така и не можах да свикна.

3. Винаги питам, винаги! Той не пита, не знае какво съм правила, не се интересува от интересите ми, не му се хваля с постиженията си, защото не виждам интерес - опитвала съм.....отказах се. Само слушам- не в езика проблема, той е българин!

4. Всъщност не знам дали е имало нещо духовно в началото. Може би тогава не съм обръщала внимание на това. За мен духовността има много измерения. Но усещам липсата и много и то от доста време насам.

5. Не знам защо, но си мисля, че ако наистина обичам един човек истински, тези неща не биха ме дразнили дотолкова. Това са битовизми, от гледна точка на хигиената, реда и т.н. Въпросът е защо НЕ МОГА ДА го обичам. След всичко , което е направил за нас.

6. И това не го разбирам, аз явно показвам нежеланието си за секс - не искам да ме докосва, да ме целува...Дори и аз се чудя на търпението му. Предполагам, че той ме обича но по негов си , странен начин. Не твърдя, че аз съм правата във всичко - в никакъв случай, просто искам да разбера собственото си поведение.

7. И преди хапчетата пак бях така - с него. Иначе имам желание за секс.

8. Има грижа- да, голяма! Не отричам - от всичките ми връзки, тази е с най- отговорния мъж, който съм срещала до сега. Има право да се оплаче- и аз не съм перфектна, знам. Но той не го прави - никога. Както и не иска изрично да разговаряме за лични неща. Не иска да го натоварвам с това как се чуствам, казва че е излишно и нищо не се променя после. Не знае и не разбира, че ми е самотно, нямам приятели и социален живот. Опитвала съм да споделя, казва ми : "Аз какво да направя, ами намери си..." Не знае, че ме задушава финансовата зависимост - и това съм споделяла, но нищо. Сега вече не говоря за себе си и всичко е наред. Не смущавам неговия свят, а търся отговорите от непознати хора. Заради това, че в къщи няма кой да ме изслуша.

9. И това съм казвала- искам любов, романтика - не във всеки момент, но поне понякога. И какъш отгошор получавам винаги? " Когато има разни деца постоянно да тичат около теб, не чакай романтика..." За мечтите - той няма мечти, казвал е. Защо да мечтае, като може и да не се сбъднат. Просто аз трябва да вярвам в СВОИТЕ мечти, щом не може да вярваме в общи!

10. Имам такава група- готини хора, готини преподаватели. Това е едно от нещата, които ме правят щастлива и уверена- курса по език. Напредвам бързо и съм доволна от себе си, но не е достатъчно бързо. А след това пак съм затворена в къщи. Не работя, поне за сега и се надявам да е за кратко.

11. , 12. Плановете са си мои- той е съгласен, да - но до там.Имаме общи, но имам и собствени. Сама ги реализирам, за някои неща трябва време и пак се връщам на това- пари. А той няма да инвестира в мен (а и не искам!), трябва сама да спечеля,за да мога да постигна желанията си. Той не ме обвинява за това, че не работя - аз се обвинявам!

13. Детето е право за себе си, то има нужда от баща. Но на мен изрично ми беше казано, че вика да му вика на име, а не "татко".

14. не питам вече нищо- писах защо. Той е казвал, че нищо не му липсва. И с това се е приключила темата между нас.

15. Възможно е , не знам- това чувство за вина винаги е съществувало у мен във всичките ми връзки.

16. Нямаме езикова бариера. Той не иска да говорим за миналото си. не казва за неговото, не пита за моето. Не знае какво съм преживяла- освен основните неща, починали родители, самотна майка, разведена....

17. Преди около половин година- когато започнаха и моите душевни кризи. Всъщност се пречупи нещо още в началото, когато имах случка- наби сина ми жестоко, защото не искал да яде. Това остави отпечатък в съзнанието и чувствата ми - опитах се да го забравя, но не можах, въпреки че никога не се повтори.

Опитах се да ти отговоря, стана дълго...

Shelter,

грешката ми беше механична, но ако я тълкуват по- вещи в психологията, може да намерят някои отговори. А за себе си мога да кава, че аз обичам да благодаря. И го правя, но рядко - когато съм в добро душевно състояние. Благодаря за това, което имам, за здравото си дете, за това, че съм това, което съм, за красотата около мен, за това, че имам дом....Но после идва вината- това го дължа на него, а аз съм неблагодарницата, защото НЕ ГО ОБИЧАМ.

Завиждам за това, че има финансова независимост, има си бизнес, има родители, има подкрепата им! Аз искам да съм като него, но никога няма да бъда. Не ми е нужен той като човек, а май са ми нужни парите и сигурността му на този етап.

Щом няма душевност, мога и сама- стига да съм материално осигурена. Бавно започвам да ставам като него- материална жена. И тази нереализация ме задушава - станала съм жена- домакиня, това срещу което винаги съм се съпротивлявала.

Душата ми? Не знам дали с една дума мога да я определя, аз просто съм мечтателка и вярвам в мечтите си. А те включват любов.

Приятеля ми също е доверчив- иначе как би ме взел при себе си без да ме познава- при това с дете.

Да съдили са ме- роднини, приятели. И не само за това - за доста от моите постъпки в живота.

Семейството е израз на любов- не е само празна дума. Семейството не е това да сте съквартиранти.

За мъжа- бих позволила, дори преди исках да се появи човек, който да поиска и да го осинови. Мечтаех за брак и дори второ дете. Но от както съм с него- тези мечти изчезнаха безвъзвратно!

Не искам да се връщам в България - това ще е най- големият ми кошмар! Не зная колко още ще издържа да съм мебел, а не става въпрос за връщане.

За думата "нещо" - не съм се замисляла....

Русе- родният ми град, затова така исках да напиша.

Azbuki, за страната написах.

признавам- бях изкушена да. Исках да избягам от БГ, той има бизнес, каза ми че е готов да поеме издръжката ни...А след години в съществуване на ръба на мизерията в България, отглеждайки дете сама....как няма да се реша? Той се яви като спасител.

А сега не искам да бъда държана от нуждата. Този поне не иска деца, не ме кара да съм маниакална чистачка , готвачка и домакиня.

Но и е такъв, че иска вече да се оправям сама. Той знае езика, но сама ходя на лекари, сама се мъча да се оправям с хората. Затова не мога да го разбера. Аз за какво съм му?

Той е наистина такъш- от типа хора с неуспешен личен живот, разведен, страни от родителите( но все пак ги търси, когато има нужда). Отдал се е на бизнеса си. Не иска деца, не прави планове...не знам що за човек е- а всъщност се грижи за нас.

Именно може би нашата връзка е бягство. Добре, че няма брак - не искам и да си помисля! Аз избягах от мизерията. Той от това да мисли и за битови неща. Така има време за да работи! Може и да не му харесва, че все още не се справям с езика, мове да не му харесва, че не съм самостоятелна...не знам. Не ми казва!

Може да бъде различно ако започна работа, ако не съм в къщи...ако не съм сигурната, която го чака. Никога не ме е ревнувал, никога не ме е питал с кого общувам по интернет. Имам чувство, че ме приема за даденост вече.

Не искам да съм притурка и никога не съм била. Не искам да остана в това половение само от благодарност. но ми трябва много време преди нещо да се промени. Не искам мъв с пачка, искам личност, кочто да чувства. Той може и да е такъв, но не го показва.

Извинете, стана дълъг пост, но се опитах да съм обективна спрямо себе си.

[Креми (късметче)]

1. ... малко слънце - да!

2. Нормалното беше кратко - Докато мине еуфорията ...

... стоим всяка вечер всеки на своя си лаптоп и нищо повече. Заедно ходим най често до магазина един път седмично.

... На улицата той върви пред нас, никога не ме хваща за ръка.( По телефона винаги говори в единствено число. )

3. Винаги питам, винаги! Той не пита.

4. За мен духовността има много измерения. Но усещам липсата и много и то от доста време насам........(той е) от онзи тип хора, които намират смисъла на това да имат пари ако има по кого да ги харчат.... искам ЛИЧНи доходи, иначе съм обсебена от това чувство за зависимост.... На мен ми липсва духовното. В това е проблема- искам да има всичко.

Тук съм отделила въпросите с практическа насоченост. На тях бързо може да се намери решение.(Запазвам предишната номерация.)

1. Макар да се интересувам от духовното, никога не подценявам материалния и физически живот. Набавяй си слънце винаги и колкото може повече! Ще усетиш разликата. Комбинирай го с пеене ( със собствен глас по възможност!) и движение по твой избор.

2. Отминаването на еуфорията го има при всички двойки. И в нашия дом се случва някой да седи на лаптопа с часове... и да си призная - аз съм това. Прощават ми. И ние ходим до хипермаркет веднъж в месеца. Това е част от живота - обсъждаме кой какво обича, от какво има нужда. Така хората се опознават допълнително.

Ние си организираме и разходки до интересни местности през уикендите, допир с природата и историята... събираме впечатления, а реакцията на тях допринася за взаимното опознаване. Вначалото аз бях организатор на това, преди няколко години палачинката се обърна - оказа се, че мъжът ми го усеща като необходимост вече , децата също... и те търсят в нета или разпитват приятели. Същото е и с приятелския кръг. Макар че аз се преместих от родния си град, поддържам стойностните стари приятелства и си създадох нови, някои от тях са ни семейни приятели.( Говоря за 24 год. съжителство.) Стана така, че нашият кръг е подбран повече от мен... без да е било моя цел и макар да бях стеснителна. Истина е, че жената е душата на къщата.

Виж за ходенето по улицата пред вас...може просто да е свикнал да е дълго време сам. Аз също се сърдех преди време за някои неща на мъжа си, мислех, че трябва сам да се сети... В разговор се оказа, че той въобще не вижда нещата по този начин и нищо не му струва да ги прави така, както на мен ми харесва. Опитай направо, задължително с усмивка и доброжелателен тон.

3. Да накараш един мълчалив мъж (аз бях мълчаливо момиче) да си отпусне душата, е превземане на голяма крепост - иска се дълга обсада. Плюсът на мълчаливците е, че когато не мълчат, говорят истината.

4. Духовността е наистина с много измерения. Едно от тях е да даваш - включително и финансови средства. Щедрият човек е духовен, макар да не изнася беседи. Делото е винаги по-важно от думите!

Много погрешно е анатемосването на парите и поставянето им в конфронтация с духовността. Богатство + духовност е комбинация, която най-бързо променя света към добро. МОже би сега, след като ти си постигнала сигурност в ежедневието, а той има другар до себе си, макар и двамата да не сте напълно доволни, бихте се почувствали по-добре, ако помогнете (макар с малко) на хора, които не са решили още предишните ви проблеми. Или там, където виждате повече страдание, отколкото има във вашия живот.

15. Възможно е , не знам- това чувство за вина винаги е съществувало у мен във всичките ми връзки... дължа на него, а аз съм неблагодарницата, защото НЕ ГО ОБИЧАМ. ..Той не ме обвинява за това, че не работя - аз се обвинявам!...Не искам да съм притурка и никога не съм била.

Завиждам за това, че има финансова независимост, има си бизнес, има родители, има подкрепата им! Аз искам да съм като него, но никога няма да бъда. Не ми е нужен той като човек, а май са ми нужни парите и сигурността му на този етап..

15. Чувството за вина и зависимост е нещо, което вероятно се корени в наблюдавани от теб взаимоотношения от детството ти. Там ще трябва да ровиш и анализираш, може би дълго, а от това боли. Вярвам, че с твоят интелигентност и възпитанието на европейския град Русе все пак ще успееш.

Засега помни, че не си притурка - той те е оценил като равностойна и необходима и се държи по този начин с теб! Защо е нужно сама да си нанасяш рани?

Не казвай "никога" - да, няма да бъдеш точно като него, но ще бъдеш това, което искаш. А то включва дори повече неща. Не е нужно да го постигнеш бързо, важното е , че тръгваш по този път. Научи се да се наслаждаваш на всяка постигната цел, била тя малка и не съвсем такава, каквато си си я представяла.

Завистта - изхвърли я категорично. Радвай се, че той има толкова плюсове в живота. Иначе щеше да бъде още по-мълчалив, а може би угнетен и раздразнителен. Ти не искаш това, нали?

А дали неговите родители не биха могли да бъдат поне малко и твои приятели? И ти да бъдеш тяхна приятелка, след като той не им отделя много време?

Парите и сигурността му са част от неговата личност.

Редактирано Май 4, 2009 от късметче

[Креми (късметче)]

17. Преди около половин година- когато започнаха и моите душевни кризи. Всъщност се пречупи нещо още в началото, когато имах случка- наби сина ми жестоко, защото не искал да яде. Това остави отпечатък в съзнанието и чувствата ми - опитах се да го забравя, но не можах, въпреки че никога не се повтори.

5. Не знам защо, но си мисля, че ако наистина обичам един човек истински, тези неща не биха ме дразнили дотолкова. Това са битовизми, от гледна точка на хигиената, реда и т.н. Въпросът е защо НЕ МОГА ДА го обичам. След всичко , което е направил за нас.

6. Искам да разбера собственото си поведение... имам желание за секс.

Случката е много важна и дълбока причина да не върви интимната връзка между вас. Тя ще ти пречи винаги, освен ако... Разбереш Със Сърцето си, че човек посяга да бие, когато е напълно отчаян и безсилен и не знае други средства.

Изпатил си е най-невинният в случая, почти винаги става така. Но няма нищо случайно. Твоят приятел е крил от теб някакво свое разочарование, някаква липса на сила и умение да се справи... точно както ти го правиш сега. Прости му, прости от цяло сърце. Прости и на себе си. Важното е да осъзнаеш грешката , която той е направил, а ти повтаряш. Ти си на път да му нанесеш рана, макар и не така видима.

А щом той не е повторил, значи е добър по сърце и се разкайва. Може дори да ев ужас от себе си, че не е способен да поеме отговорност за едно поотраснало дете, че няма никакъв опит и е в безизходица - също както ти се виждаш в безизходица по отношение на финансите.

Прошката изчиства, облекчава, разтваря сърцето за света и светлината.

8. Има право да се оплаче- и аз не съм перфектна, знам. Но той не го прави - никога. ...Не иска да го натоварвам с това как се чуствам.

... Не знае и не разбира, че ми е самотно, нямам приятели "...намери си..."

... в къщи няма кой да ме изслуша.

9. И това съм казвала- искам любов, романтика ...

... " Когато има разни деца постоянно да тичат около теб, не чакай романтика..."

...За мечтите - той няма мечти, казвал е. Защо да мечтае, като може и да не се сбъднат.

... Просто аз трябва да вярвам в СВОИТЕ мечти!

8. Tой не се оплаква, иска и от теб да не се оплакваш. Някои хора разбират семейното съжителство като разпределяне не само на физическите и възпитателни тежести, а и на емоционално-психическите натоварвания. Има различни семейства, могат да се случат и промени с течение на времето или по взаимна уговорка. Така, както има семейства тип "италиански" с всичките караници и горещи чувства, а и хладни на вид двойки, в които цари спокойствие / скука.

Неговият тип психика явно предпочита да приеме по-малко натоварвания, но затова пък изцяло. Ти предпочиташ да се споделя и обсъжда. Нито един от вас не е лош, просто сте различни... донякъде. И това не значи, че не търпите развитие. Засега може да решиш този въпрос, като споделяш с други хора, а по малко и с него. Не е нужно да живееш изцяло във и чрез една връзка, макар че в началото е съвсем естествено. Наистина няма лошо да контактуваш с повече хора.

9. В думите му за липсата на романтика намирам извстно разочарование. Което значи, че той не би отказал, но иска да сте само двама. Това е естествено, дори когато нъжът е биологичен баща. На мен също ми е тежало, че в годините на дълго съжителство нямаше на кого да оставим децата и да бъдем поне за малко пак "гаджета". Опитай се да организираш нещо такова. Сега през лятото има чудесни езикови лагери, или може би неговите родители ще помогнат...

За мечтите - ако нямаше , нямаше да те е потърсил. Ние, жените, често се увличаме да придаваме овече тежест на думите, отколкото на делата.

А че всеки си има И собствени мечти - това го прави самостоятелна личност, достойна за уважение и обич.

11. , 12. Плановете са си мои- имаме общи, но имам и собствени.

13. Детето е право за себе си, то има нужда от баща. Но на мен изрично ми беше казано, че вика да му вика на име, а не "татко".

Не зная колко още ще издържа да съм мебел, а не става въпрос за връщане.

сама ходя на лекари, сама се мъча да се оправям с хората. Затова не мога да го разбера. Аз за какво съм му?

Той е наистина такъв- от типа хора с неуспешен личен живот, разведен, страни от родителите( но все пак ги търси, когато има нужда). Отдал се е на бизнеса си. Не иска деца, не прави планове...не знам що за човек е- а всъщност се грижи за нас.

Именно може би нашата връзка е бягство. Добре, че няма брак - не искам и да си помисля! Аз избягах от мизерията. Той от това да мисли и за битови неща. Така има време за да работи! Може и да не му харесва, че все още не се справям с езика, може да не му харесва, че не съм самостоятелна...не знам. Не ми казва!

Може да бъде различно ако започна работа, ако не съм в къщи...ако не съм сигурната, която го чака.

Никога не ме е ревнувал, никога не ме е питал с кого общувам по интернет. Имам чувство, че ме приема за даденост вече.

Не искам мъж с пачка, искам личност, която да чувства. Той може и да е такъв, но не го показва.

...ще оставя това за утре.

Редактирано Май 4, 2009 от късметче

[harizmatichna]

Късметче. колко си мъдра! Защо и аз не мога да съм така? Това е разума, а аз искам емоция. Сравнявам стари връзки с тази - там, преди, всичко беше вълнуващо и екстремно. Там правех това, което искам, тук правя това, което ТРЯБВА!

[Креми (късметче)]

Благодаря! Разбира се, всеки може. След като е излязъл от ситуацията и я погледне отстрани.

Решенията се вземат преди това.

Редактирано Май 4, 2009 от късметче

[Guest azbuki]

Всяка връзка е хубава и предлага полезни опитности. Всеки дава, както може. Някой може да не умее да изразява чувства и да дава затова пари. Важното е другият да може да приеме точно това което той има да даде. Ако ли не може, каква по-добра възможност за даващия пари да се научи да дава и чувства, а на приемащия да промени вкуса си? Е, ако иска...

И все пак след всички тия приказки, с които по принцип съм съгласна, ми се иска да подчертая едно: Не можеш да си купиш любов. Или както се пее в една ария на Кармен: Любовта е немирна птица, която нищо не може да опитоми. И няма смисъл да я викаш, ако е решила да ти откаже.

Няма място за вина за това, че не обичаш някой. Изобщо вината не е на място никъде. Може просто да постъпиш отговорно. Да дадеш всичко от себе си, за да намериш любовта с този човек. Не е изключено, и все пак, не се сърди на птицата любов, ако реши и се запъне над решението да не кацне на рамото точно на този мъж.

И това го има в живота.

Редактирано Май 4, 2009 от azbuki

[Донка]

Късметче. колко си мъдра! Защо и аз не мога да съм така? Това е разума, а аз искам емоция. Сравнявам стари връзки с тази - там, преди, всичко беше вълнуващо и екстремно. Там правех това, което искам, тук правя това, което ТРЯБВА!

Колко познато ми звучи.... Класическите модели за любовта, които набиват в детските ни главици с литературни произведения, филми... Страст, емоция, вълнуващо, екстремно.... И накрая.... пепелища...

Какво друго да остане след пожар???

Нима истинската любов изгаря? Не! Това не е любовта, това е обратното - страстта, зависимостта..

Истинската любов означава мир, свобода, разбиране, грижа.... без условия и очаквания...

Имала съм първата... Имам и втората...

[Креми (късметче)]

В пълно съгласие с всички, които са дали мнение по-горе, ще добавя това, което не успях:

13. Детето е право за себе си, то има нужда от баща. Но на мен изрично ми беше казано, че вика да му вика на име, а не "татко".

Обръщението на име в Средна и Заадна Европа е нормално. Много по-важно е какво получава детето и как то се чувства с този човек. Така че остави този въпрос засега.

Не зная колко още ще издържа да съм мебел, а не става въпрос за връщане.

Единствено твоето понижено самочувствие те кара да се чувстваш мебел. Може би и още не си набрала силата да се справяш сама със ситуации като при лекаря. Ако животът ти като самотна майка в Бг те е изсмукал твърде много, възможно е да имаш нужда от "гратисен период", да се възстановиш. МОжеш да поговориш и за това с приятеля си и той ще те разбере, стига да не е празно извинение , с което да се глезиш.

сама ходя на лекари, сама се мъча да се оправям с хората. Затова не мога да го разбера. Аз за какво съм му?

Явно е очаквал повече самостоятелност. Не може хем да искаш да те зачитат като равностойна, хем да се държиш като дете.( Езиковата бариера може да се преодолее донякъде с предварително написано изложение). Или както стана дума - обясни му, че е въпрос на време, че по принцип се справяш с такива ежедневни неща.

Той е наистина такъв - от типа хора с неуспешен личен живот, разведен, страни от родителите( но все пак ги търси, когато има нужда). Отдал се е на бизнеса си. Не иска деца, не прави планове...не знам що за човек е- а всъщност се грижи за нас.

Това е разума, а аз искам емоция. Сравнявам стари връзки с тази - там, преди, всичко беше вълнуващо и екстремно. Там правех това, което искам, тук правя това, което ТРЯБВА!

Донкa:Нима истинската любов изгаря? Не! Това не е любовта, това е обратното - страстта, зависимостта..

Истинската любов означава мир, свобода, разбиране, грижа.... без условия и очаквания...

Събрах горните 2 цитата, защото при тях наистина настъпва объркване! Което Донка изчиства с един замах !

Да помислим заедно: как така твоят приятел, човек на разума, хладен, премерен, практичен и делови, е с неуспешен личен живот. Ти описваш себе си в предишни връзки като негова противоположност, но също с неуспешен до момента личен живот. Значи ли това, че характерът не е разковничето за успех? Къде е то тогава?

Дончето го е казала: Да си независим от другия, да се чувстваш достатъчно порасъл за да не го "привързваш" към себе си, нито ти да се "привързваш" към него , а после да се чувстваш спъната от тази връзка. Да живеете заедно, уважавайки и обичайки различията си. Във взаимоотношенията си да се стремите първо да дадете , а после да вземете. Да се погрижите да давате това, от което другият има наистина нужда, а не просто каквото вие сте решили. (Колко неподходящи материални подаръци се търкалят из всички къщи и отнемат пространство - да не правим така и с духовните дарове!)

И най-трудното - без условия и очаквания, защото те ограничават свободата на другия. Ако си попаднала на подходящия човек, той сам ще пожелае да ти даде необходимото. (Друг въпрос е, че мъжете са малко недосетливи и имат нужда от насочване... ) Сменяме гледната точка и ... : Ако твоят приятел е попаднал на подходящата жена, тя сама ще го попита какво да му даде във връзката им.

Именно може би нашата връзка е бягство. Добре, че няма брак - не искам и да си помисля! Аз избягах от мизерията. Той от това да мисли и за битови неща. Така има време за да работи! Може и да не му харесва, че все още не се справям с езика, може да не му харесва, че не съм самостоятелна...не знам. Не ми казва!

"Бягство" е емоционално обагрена дума. Ако я заменим с "движение", нещата си идват на мястото. Всичко в живота е движение. Застоят е смърт. Ако ти не се променяш чрез тази връзка, ще се променяш извън нея... след време ще видиш, че и в двата варианта промените са едни и същи - просто си стигнала на етап, на който ти предстоят такива промени. Ти решаваш дали да градиш още на тази основа или да я събориш и да почнеш отново.

Можеш и да направиш малък превод на мислите си - не от какво сте избягали, а към какво сте тичали:

Aз вървях към материална сигурност и закрила. Той търсеше разпределяне на задълженията и уют.

Нарочно сложих последните 2 думички - закрила; уют. Това е, което всеки от вас негласно се е задължил да даде, а тези неща се получават само при наличието на Любов. Ако ти чувстваш, че физическата тръпка я няма ( но не временно, защото си му сърдита за нещо, защото си депресирана или каквото и да е ... а наистина трайно, безвъзвратно и неумолимо я няма!), наистина е по-добре да седнете делово и да сложите всички карти на масата, за да подредите козовете отново.

Все пак, мисля, че няма да го направиш, защото ако нямаше чувства към него, нямаше да ти е криво от липсата на ревност:

Може да бъде различно ако започна работа, ако не съм в къщи...ако не съм сигурната, която го чака....

Никога не ме е ревнувал, никога не ме е питал с кого общувам по интернет. Имам чувство, че ме приема за даденост вече.

Да ти кажа, и моят мъж с години беше сякаш опериран от ревност. И мен ме е човъркало самолюбието - толкова пък ли не съм привлекателна, толкова ли е сигурен в себе си? По-скоро това е донякъде защитен механизъм, донякъде от любов предпочита да не ме тормози със сцени, донякъде вижда моето вкопчване и всеотдайност... докато ги имаше. В един период надраснах съчетанието домакиная+майка+работеща жена и той започна да се безпокои. Не за дълго, защото аз не исках да се мъчи и успокоих негативните му чувства.

С една дума - мислите ти за ревността не са от значение сега, освен да ти покажат твоето отношение по-ясно .

Не искам мъж с пачка, искам личност, която да чувства. Той може и да е такъв, но не го показва.

Да, той може да е такъв! Вместо да мислиш, че връзката е изчерпана, надникни зад завесата от пачки.

Редактирано Май 5, 2009 от късметче

[Диана Илиева]

... Това е разума, а аз искам емоция. Сравнявам стари връзки с тази - там, преди, всичко беше вълнуващо и екстремно. Там правех това, което искам, тук правя това, което ТРЯБВА!

Аз бих предложила за размисъл две неща:

1. Там, преди, когато е било вълнуващо и екстремно - колко дълго е продължавало и как е завършвало?

2. Какво именно правиш в момента, което не искаш, а ТРЯБВА? И кой те принуждава да го правиш? - защото от всичко, което прочетох до момента (той: не настоява, не ме упреква, не ме ревнува, не се оплаква, не ни лишава, грижи се за нас, съгласен е, разрешава ми ...), май в отговорите и на двата въпроса, няма да участва човекът, с когото живееш в момента.

----------

Има и друго. Нормално е на човека да му е трудно и странно:

- когато е отишъл да живее в друга държава;

- когато заживее с друг човек дори и в собствената си държава;

- когато си смени работата или остане без работа;

- когато по една или друга причина не може или му е трудно да започне нова работа;

- когато по една или друга причина остане без обичайното си обкръжение - роднини, приятели...

При теб са се струпали много стресиращи фактори, а ти по някаква причина си убедена, че точно сега трябва да се чувстваш перфектно - не се обвинявай, че ти е трудно.

Не зная и не искам да давам съвети дали човекът до теб е точно твоят човек, но мога да кажа две неща: първо, че той явно е толерантен и второ - може и несъзнателно, но постъпва по-мъдро от теб - оставя те да се адаптираш, да преживееш стресовите обстоятелства ...

[Креми (късметче)]

Сравнявам стари връзки с тази - там, преди, всичко беше вълнуващо и екстремно. Там правех това, което искам, тук правя това, което ТРЯБВА!

Иска ми се още нещо да добавя:

Мила, ти разглеждаш предишните връзки до момента, до който ти харесват! Къде е краят? И той ли е така вълнуващ и приятен?

Аз нямам информация, но е по-вероятно партньорите в такива връзки да експериментират, докато се получи такава дисхармония и оплитане, че рязането е единственото спасение. Опитай да оценяваш една връзка заедно с края - в нейния завършен вид.

Преди време имаше една дискусия за думичката "трябва". За мен това е най-лъжливата маска на света. Няма такова понятие! Аз не я ползвам, опитай и ти - замествай я!

Да речем: "Трябва да си изпиеш млякото!" = Чел съм, че калцият в млякото е полезен за теб и без да се съобразявам с вместимостта на твоя стомах, се опитвам да те храня здравословно.

"Трябва да учиш!" = Опитвам се да ти давам най-доброто от живота според моите представи.

"Трябва да ходя на работа." = Избрал съм начин да се снабдяам с пари и макар да не ме удовлетворява 100% , засега избирам да не го променям.

Във всяко "трябва" винаги има момент на избор и момент на непълна адекватност със ситуацията.

Откакто се научих да превеждам тези "трябва", ми е по лесно да разбирам ситуациите.

Редактирано Май 5, 2009 от късметче

[Латина]

Мъже с пачки много, но повечето си ги стискат. Щом си е отворил сърцето да дава, значи е нещо повече от мъж с пачки.

[Слънчева]

Знаете ли, всички момичета преди мен са ви дали добри съвети, изпитани. Ще ви кажа нещо и аз. Правила съм много грешки. В различни периоди от живота си съм се чувствала щастлива от пламенна любов, след която имаше много болка и размисли. За щастие, на мен освен пепелище ми донесе и нещо повече-израстване съзнателно. Но просто трябваше да направя равносметка пред себе си-Какво всъщност искам? Кой път да избера?-На разума или на сърцето? И имам ли право да наранявам другите ако не знам какво искам?.... Кое е най-добро за детето ми?.... и т. н.

Чак, когато си отговорих искрено на въпросите, успях да подредя живота си. Понякога просто трябва да се избере по-малкото "зло". А понякога зло няма, то е в нашите представи само.

Та-дайте си свобода, на себе си и на човека до вас. Кажете си истината за вашите опасения, чувства, нужди... Мисля, че само, когато се назове, проблема може да бъде решен. Докато си мълчим и си го таим вътре нищо не постигаме, само се задълбочава...

Поздрави

Редактирано Май 5, 2009 от xameleona

[harizmatichna]

Чета и препрочитам отговорите на всяка от вас и се възхищавам на опита и разума ви. Мове би наистина съм в твърде объркваща ситуация - нова държава, нов дом, нов човек, чужд език....Явно съм слаба и не мога да се справя със себе си. Липсва ми и приятелското рамо, но това реалното, а не онлайн. Пак ще се опитам да разтълкувам за себе си всяко едно мнение.

Azbuki, опитвам се да не изпитвам вина, че не го обичам. И няма да го заобичам с времето - това не става така. Но си казвам, че и той не изпитва вина за това, че аз се тормозя за това, че ми е самотно, изолирано и нямам самочувствие. Единственият отговор, на който може би трябва да си отговоря е "Защо не мога да го обичам, защо?"

Благодарна съм му, но това не е любов, а уважение. Грижа се за него, защото това е моето задължение, защото ме издържа. Ето и отговора на въпроса - 2. Какво именно правиш в момента, което не искаш, а ТРЯБВА? И кой те принуждава да го правиш?

Диана Илиева, ти си права - наистина ако трябва да дам отговор на двата въпроса - този човек не е отговора им. Явно аз сама си внушавам някакви отговори. Екстремното винаги е било кратко , изпепеляващо и опустошително - физически и психически. Но ми е дало уроци и спомени. А сега спокойствието явно ме души. Не знам, вече съмвсем не разбирам себе си. Винаги съм искала да се чувствам перфектно. Сега просто периода на душевен дискомфорт ми стана мноооого дълъг. Мове и да си права- той да е по- мъдрия в случая.

Донка, до сега съм била в едната крайност - на пепелищата, сега съм на другата, с разликата, че пак имах очаквания - но емоционални. По скоро сега за мен другата крайност е сигурност, спокойствие и скука. Не знам вече кое е по- добро, може би зависи и от възрастта. И все пак - филмите са хубаво нещо, може би искам да са реалност.

Късметче, знаеш ли за колко неща искам да говорим. Той не иска да ме чуе, слуша но е решил, че после нищо не се променя. И зацикляме отново - той се ядосва, аз се разстройвам... Много ли искам - просто мъвът до мен да е и мой приятел. Защо мъжете се страхуват от усещанията и чувствата на жените? Защо ако му споделя, че съм зле и той се вбесява, тръшкат се врати...

И къде е наистина разковничето на успеха в любовта, щом не са характерите? Той не е успял, защото жена му е била различна. Аз не съм успяла, защото другите мъже са били различни. Ние никога не сме гледали в една посока с когото и да е от тях. Сега се опасявам, че и тук става нещо такова...Значи все пак характера, възпитанието, вижданията за живота са важни за една връзка.

Мове би наистина аз ще се променя извън тази връзка - но към добро, ще шърна отново себе си. Защото сега за тази година и половина, тези отношения ме направиха такава, че да не мога да се позная. Аз съм станала дръпната, сериозна и нервна жена. Той самия рядко се усмихва - вечно задълбочен и мислещ за работа и пари. Аз наистина забравих какво е да съм освободена и да мога да се смея от сърце. Имах гостенка тук от България - тогава наистина за 2 седмици бях себе си, но и изби депресията ми. моя причтел беше изумен - каза, че никога не ме е виждал такава. с него съм студена и сдържана - той го направи с поведението си. Не веднъж споменавам, че оптимизма, веселостта и духовитостта са му чужди.

Добре, с тези неща посвикнах- вече ми е противно от самата мен, че само хленча и се вайкам. Но физическото привличане, липсата на секс - това е от доста време, усещам, че при мен изобщо го няма, нищо не ми трепва, не го желая. Понякога дори се питам как ме търпи така...защо? Защо той никога не ме е попитал какво ми е, имам ли проблем? Караме я така без секс, всеки си намира начини....не знам до кога обаче.

За думичката "трябва" - за мен е една от най- ужасните в речника. Опитвам се да се пазя от нея, бягам, замествам я - но просто няма отърване. И той я казва почти постоянно. А на мен ми се повдига от нея и тази неприязън я имам от доста отдавна. просто съм разбрала безсмислието и. Дори в холандския език няма дума ТРЯБВА, която да се използва в този и смисъл.

Xameleona,

Всички мои досегашни разочарования съм смятала, че ми дават уроци. Може да са разбивали сърцето ми, може да са самзвали душата ми, но съм се учила от тях. Запомнила съм хубавото, имам поука от лошото. Мисля, че съм станала по- богата с това, израстнала съм.

И равносметка си правя- знам какво искам, но сега го нямам в пълния му смисъл. Имам част от това , което искам, но и ми липсва останалата половинка ( примерно..) А искам да ги събера в едно цяло. Може би никъде няма да намеря 100% от всичко, но ако се осланям на разума, трябва да спра да търся. А аз от това се страхувам панически - да спра движението към мечтите си в пълното им измерение. Наистина най ми тежи, че мълча. Но ако кажа какво искам, ако кажа какво наистина ми липсва, че има наранени и разочаровани, може би.

[Таня]

Здравей Харизматична

"Знам какво искам, но сега го нямам в пълния му смисъл. "

Знаеш какво искаш, но не знаеш как да го постигнеш. Хвьрляш се от врьзка на брьзка, като мислиш, че по този начин ще намериш тьрсеното щастие. Посоката, която си избрала,обаче, е невярната. Ти тьрсиш щастието някьде навьн. Не!!! Щастието е скрито у теб самата, но ти сама трябва да го откриеш, да разбереш, че то е скрито дьлбоко в твоята душа.

Но, докато го тьрсиш отвьн, това няма да стане. Тьрси го вьтре в себе си. Научи се да се радваш и на най-малките неща, които имаш, научи се да разбираш себе си, да обичаш себе си. Приеми,че всяко нещо, което ти се случва,че всяка трудност, която ти се изпречва на пьтя е, за да те накара да мислиш по-трезво, да си задаваш по-често вьпроса "защо" и да тьрсиш отговора му. Така, тьрсейки отговора му, ще достигнеш до разбирането на по-дьлбокия смисьл на живота.

Ти тьрсиш щастието само в удоволствията от живота и там е твоята грешка.

Тьрси щастието си в Истинския живот! А това е да познаеш себе си като душа и да разбереш,че ти си част от Една Душа,Която Е Безкрайна и че всеки от нас е частица от Тази Безкрайна Душа и само врьзката ни с Нея може да ни направи щастливи.

Вместо да се самосьжаляваш, по-добре се радвай, че имаш време и средства да поработиш вьрху себе си.

Тук в Портала ще намериш всичко, което ти е необходимо, за да "прогледнеш", стига да поискаш, разбира се.

ПОЖЕЛАВАМ ТИ ГО ОТ СЬРЦЕ!!!

[utnapishtim]

Съгласен съм с Таня, но това, че човек трябва да търси щастието в себе си не изключва това да се опита да реагира правилно на обстановката, в която се намира. Предполагам, добре е, че досега само жени са отговаряли, защото, честно казано, те сигурно Ви разбират по-добре, отколкото аз или някой друг мъж би могъл да Ви разбере (може би ако изключим някой специалист, макар че и това не е задължително така). Но, все пак, ако мога само да добава нещо, или по-скоро да уточня - все пак има различни видове щастие. Някои неща няма смисъл да се правят, ако не водят до добри резултати. Естествено, трябва да има търпение, за да се преценят. Но, все пак, съжителството и още повече бракът между двама души предполага някакво сходство в разбиранията. Ако се касае само за съжителство, може би не задължително, но ако нещата станат по-сериозни, тогава все пак идва въпросът до това доколко хората имат общи цели, общи разбирания. Не е задължително да имат изцяло общи разбирания, а и не е задължително тези разбирания да се изявяват по един и същ начин. Например, познавам едно семейство, където мъжът има изцяло материалистични разбирания, той дори е учен, а жената има по-духовни стремежи. Но всъщност мъжът е много щедър и има желание да помага на другите, т.е. той има желание да свърши и духовна работа, стига да работи от позицията на собствените си разбирания. В това семейство има известна хармония, доколкото мога да преценя, независимо от разликата във възгледите.

От друга страна, все пак трябва да се опитате да видите доколко наистина има нещо общо във възгледите. Има нещо тук, обаче, че много често е трудно да се прецени, защото предварителните представи и нагласи, които имаме често затрудняват много преценката. Докато имате вътрешни противоречия и не се чувствате удобно в новата обстановка, тази преценка може да не е много обективна. От друга страна, само обективното също не е достатъчно, тъй като все пак не става въпрос за предмети, а за хора с нагласи, възгледи, разбирания, поведение и т.н., т.е. тук дори обективността може да бъде само относителна. Но именно затова, когато Вие усетите за подходящо, опитайте се да се отърсите от грижите и притесненията и да прецените ситуацията отново. От друга страна, трябва да се опитате да намерите най-доброто решение. Питайте се не само какво е добро за Вас, а също така какво е добро и за него. Казвате, че му му се чувствате длъжница. Ако заради това искате да го напуснете, помислете все пак как най-добре можете да му се издължите, как отношенията между вас трябва да останат най-балансирани. От друга страна, попитайте го той иска ли нещо, липсва ли му нещо и т.н. Така както описвате ситуацията, може би и той не се чувства добре в нея. Все пак трябва да си изясните дали това е така или всъщност за него нещата много малко ще се променят, ако го напуснете. Може би последното не е вярно, но ако не сте достатъчно спокойна и не се оттеглите вътрешно от притесненията, които имате, смятам, че по-трудно ще може да прецените. А и също това дали той е подходящ за Вас, дали може да съградите нещо заедно, дали всъщност си помагате и как трябва да подходите, за да се случи това.

В този смисъл не искам да опонирам на другите мнения, съвсем не, а по-скоро да спомена, че може би трябва известно време, през което да преоцените нещата, но задължително - със известно спокойствие, с известно отдръпване от притесненията (тук съвсем не искам да кажа, че трябва да придобиете какъвто и да е непукизъм, обаче), но и с ясната представа, че е добре да имате предвид и основни духовни гледни точки - както общите ви цели и разбирания, така и това все пак как би било правилно Вие да постъпите към него, след като се опитате да обхванете ситуацията.

Но като последен коментар - Вие най-добре знаете, в края на краищата, какво трябва да направите, ако трябва да се доверите, трябва да се доверите най-много на себе си и собствената си преценка, много по-малко на други съвети (и сигурно най-малко на моя, особено защото съм мъж, с изключение на това, което написах в това изречение, само не бързайте.

[Guest azbuki]

Например, познавам едно семейство, където мъжът има изцяло материалистични разбирания, той дори е учен, а жената има по-духовни стремежи.

Ох, ще почина. В коя тема ставаше дума за това, че мистиката има нужда да преодолее стереотипа си за науката? Знам, че не му е тук мястото, но... родила съм се откачена на тема духовност, в смисъл, ясно ми е от малка, че "не съм оттук", и .... съм учен! Материалист... хм, мда, задвижих с де що има хипита в родния ми град още на 14-годишна възраст. Кефеше ни да събираме недопушени фасове по улиците (тогава пушех, на 22 спрях) и да свирим на китари - за ужас на родителите ми, които, без да са учени, бих нарекла поооооо-материалистични. Ужасяваше ги кво правя с такива... абе да не използвам епитети.

Майтап голям.

Дали да не започнем от това: Да не набутваме хората в стереотипи. Не се заяждам, просто това изречение горе истински ме развесели. От какъв зор науката изключва духовността? Че човек с какво я преработва тая информация, с пръст? И идеи откъде му идват, ако не от Духа? От храната?

П.П. Препоръчвам в тази връзка всички да ядат аспержи. Чудя се начи аз от какво съм станала такъв "идиот", а то какво... аспержи ям през ден!

Редактирано Май 7, 2009 от azbuki

[Impulsa]

Здравейте!

Чак сега прочитам темата и през цялото време докато я четях,откривах и мои залитания и страхове и такива на мои приятелки,

Според мен няма еднозначен отговор или рецепта какво да се прави и как да се постъпи.По мои наблюдения почти във всички семейства,поне един от двамата се чувства в определени периоди така(включвам и себе си).Това буди в мен хиляди въпроси.И най главният е "Защо тези двама души са поставени един до друг?“И понеже съм убедена и вярвам в "неслучайността",въпросът може да се трансформира до това да намериш неговия отговор.Може би е твърде хубаво и лесно да обичаш някой,който "познава"душата ти.Предизвикателство е и урок е да обичаш безусловно,да обичаш някой който не те обича по "твоя начин".

И все пак всичко има своя предел и граница.От друга страна никой не може да избяга от урока,който душата му е пожелала да научи...Въпрос на избор е дали ще отложиш нещата,прекратявайки ги или ще предпочетеш да ги изчерпаш и разбереш докрай.

Проблемът според мен е в очакванията и в нашите собствени,и в тези наследени от родители,среда,филми и т.н. комплекси и страхове.Когато очакваш и искаш може да се разочароваш или да изгубиш.Всичко е само в собствените ни глави.

И все пак Харизматична,ако си решила да си тръгнеш е хубаво да е с усещането,че нищо не дължиш и за нищо не съжаляваш.Тогава си научила и разбрала урока до край.Успех и сила ти желая от сърце!И една сродна душа,приятел,който да те подкрепя каквото и да решиш.

Редактирано Юли 2, 2009 от Impulsa