Велина Василева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Както в мрака въжето ни се струва за змия, така и непробудения си мисли, че има някакво си малко аз. Илюзия и сън това е. Бог е, който в Неговата велика игра е заспал и сънува кошмар - кошмарът, че е човек. Майтап няма... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Ще се опитам Значи 'Аз съм' е его, което вече се е осъзнало. Например-аз съм майка. Старая се да съм 'добра', т. е. да възпитам добре децата си. Вече виждам, че съм се справила добре /е, може би не отлично/, но се старая и правя най-доброто, което е по силите ми-чета, прилагам, поправям се и т.н. Ако не съм доволна от себе си и не съм осъзнала, че това е една от задачите ми за този живот, значи още не съм висше его. Ако търся одобрение, прехвърлям отговорности на други, значи още съм в по-ниските нива. Егоистът мисли предимно за себе си, без да се интересува от другите. Готов е да мачка, но да си е добре. Когато започна да мисля и за доброто на другите, старая се да им помагам, пак съм егоист докато искам и те да ми помагат. НО, когато започна да помагам, без да се интересувам от мнението на другите, вече съм към Висшето Не знам дали се получава ама опитах Най общо казано - чак след като премине четирите земни нива на съзнание, човек е кандидат за небето... Това включва и т.н. твое "висше его", което, съгласно това, което си описала, си е пак от земно ниво, макар и най-високото земно... Следователно, не може да принадлежи към "висшето", към небесното, независимо колко "добро" изглежда то в собствените си очи и в очите на другите хора даже... Словото казва, че "Господ не гледа на лице, а на сърце."( лице значи присъствие тук). Точно твоето описание на егото, така, както си го представила като "висше его" - представлява върхът в развитието на нисшето земно его, т.е.на цирея, непосредствено преди пукването му... А какво според теб отличава земното ниво от небесното? Какво не достига на горе-описаното Висше его да се отнесе към небесното? Не мислиш ли че полагаш твърде малко усилия за да вникнеш в чуждата гледна точка и я обявяваш за погрешна само защото не се покрива с твоята? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Ще се опитам Значи 'Аз съм' е его, което вече се е осъзнало. Например-аз съм майка. Старая се да съм 'добра', т. е. да възпитам добре децата си. Вече виждам, че съм се справила добре /е, може би не отлично/, но се старая и правя най-доброто, което е по силите ми-чета, прилагам, поправям се и т.н. Ако не съм доволна от себе си и не съм осъзнала, че това е една от задачите ми за този живот, значи още не съм висше его. Ако търся одобрение, прехвърлям отговорности на други, значи още съм в по-ниските нива. Егоистът мисли предимно за себе си, без да се интересува от другите. Готов е да мачка, но да си е добре. Когато започна да мисля и за доброто на другите, старая се да им помагам, пак съм егоист докато искам и те да ми помагат. НО, когато започна да помагам, без да се интересувам от мнението на другите, вече съм към Висшето Не знам дали се получава ама опитах Най общо казано - чак след като премине четирите земни нива на съзнание, човек е кандидат за небето... Това включва и т.н. твое "висше его", което, съгласно това, което си описала, си е пак от земно ниво, макар и най-високото земно... Следователно, не може да принадлежи към "висшето", към небесното, независимо колко "добро" изглежда то в собствените си очи и в очите на другите хора даже... Словото казва, че "Господ не гледа на лице, а на сърце."( лице значи присъствие тук). Точно твоето описание на егото, така, както си го представила като "висше его" - представлява върхът в развитието на нисшето земно его, т.е.на цирея, непосредствено преди пукването му... А какво според теб отличава земното ниво от небесното? Какво не достига на горе-описаното Висше его да се отнесе към небесното? Не мислиш ли че полагаш твърде малко усилия за да вникнеш в чуждата гледна точка и я обявяваш за погрешна само защото не се покрива с твоята? 1. Нищо не ми е чуждо... Това е принцип. А принципът освобождава... 2. Не мисля , защото знам... Мисленето приключи; аз влязох вече в своята почивка... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Нека кажа няколко думи и за противоположностите. Формата съставена от дадена двойка противоположности може да бъде разрушена, т.е. преодоляна когато единият от двата полюса достигне достатъчна интензивност. Концентрирането върху отрицателния полюс разбира се не е за препоръчване, тъй като в резултат ще се натрупа изключителен обем от отрицателни последствия, а от друга страна концентрирането върху отрицателния полюс не води до натрупвания, (т.е. развитие) за човешката душа. Остава положителният полюс. Т. нар. „среден път“ върши работа едва когато споменатите духовни натрупвания в чашата на духа съществуват в достатъчно количество, защото те позволяват на човек да пренесе съзнанието си от материалния план на плана на душата. Интересни изводи правиш. За какво ни е положителния полюс, след като не можем да го отделим от отрицателния? Мислим си, че избираме единия, но всъщност винаги избираме и двата! Защото са неотделими! За средния път считам, че нещата не стоят така, както ги виждаш. Натрупванията биха свършили работа едва тогава, ако успеят да ни убедят, че нямаме работа повече да подхранваме играта на двойките противоположности. Ако твърдението ти беше вярно, кръстът, като символ на Пътя, щеше да има само хоризонтална част. А той има и вертикална. Двете части имат само една пресечна точка. Движението по хоризонталната част носи ... усещане за разпъване. Защо да не можем да ги отделим? Да усилването на единия полюс води до усилване в проявлението и на неговата противоположност и точно това ни дава възможност да я преодолеем и да затвърдим желаният от нас полюс. Наистина това не става лесно и отведнъж. Вероятно нееднократно проявлението на отрицателния полюс ще ни повлича и отдалечава от положителния, докато не се научим да устояваме на влиянието му. Тогава ние ще сме се освободили от него. Само с отказ от материалното не става. Нужно е да се надживее доброто, за да може да се открие Доброто зад доброто и злото; нужно е да се надживее любовта, за да може да се открие Любовта, зад любовта и омразата; нужно е да се надживее радостта за да се открие Радостта зад радостта и тъгата. Нека не наричаме доброто „зло“, нито пък любовта „омраза“ или пък радостта „мъка“, само защото съществува по-голямо Добро, по-голяма Любов и по-голяма Радост. Злото ще стане добро, а доброто ще стане Добро – това е естественият ход на нещата. Не е достатъчен отказ от материалното, напълно съм съгласна. Отказът, както и пристрастеността към материалното, са две маски на едно и също нещо. Не ни трябва да избираме маски, трябва ни да се разделим с това, което ги използва за маскиране. Що се отнася до Любовта, Доброто, Радостта с големи букви, те не са просто големи, те са принципно различни. Те не са свързани с друг, противоположен полюс Такива неща не е лесно да се представят, да се изкажат точно пък си е направо невъзможно. Което не ги лишава от реалност. Ние живеем в нереалност, не те. Принципно различни? Ако дадеш пари на приятел, просто защото са му нужни в момента колко принципно различно е от това да му ги дадеш със скритото намерение да се самоизтъкнеш? Да, много са различни, но не и принципно. Желанието да дадеш пари със скритата идея да се самоизтъкнеш е просто стъпало между това да не му ги дадеш, въпреки че имаш възможност и това да му ги дадеш без никаква мисъл за самоизтъкване. Все пак това стъпало трябва да бъде преминато. В случая ако си говорим за полюси това междинно стъпало ще е положително поляризирано спрямо по-долното стъпало и отрицателно поляризирано спрямо по-горното. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 9, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Ама ... Имаше една пиеса ... май "Главанаци" се казваше. Господ си говори с трима братя. Те- сиромаси. Господ иска да им помогне. Пита ги какво искат. Единият казва: "Искам колиба!" "Ама ... как?!? Само колиба ли?!?" "О, не! Голя-а-ама колиба! ". човекът не подозира, че може да се живее в друго, освен в колиба ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Ама ... Имаше една пиеса ... май "Главанаци" се казваше. Господ си говори с трима братя. Те- сиромаси. Господ иска да им помогне. Пита ги какво искат. Единият казва: "Искам колиба!" "Ама ... как?!? Само колиба ли?!?" "О, не! Голя-а-ама колиба! ". човекът не подозира, че може да се живее в друго, освен в колиба ... Сигурен съм, че можеш да дадеш и още по-неподходящ пример ако пожелаеш. Все пак съм длъжен да призная, че притежаваш голямо въображение щом отговаряш по този начин на написаното от мене. Ама ти нали предварително си знаеше, че няма да се съглася с написаното от тебе – егото ми е прекалено силно. Защо го написа тогава? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 9, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Бе ... Извлечи от примера каквото можеш! "Не виждам защо един благороден дон"... да не проумее нещо, което е вярно и му се обяснява ... добре и достатъчно често ... Погледни на нещата и от друга страна, о голямо его! Откъде така добре познавам заблудите ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 Полека пантерке с ноктетата. Макар и на игра, те пак могат да драскат. Мъркай по-често и по добър резултат ще има. Това "его" го разчекнахте, накъсахте... Не трябва да забравяме, че истински ще го разберем едва тогава, когато го надмогнем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
utnapishtim Добавено Май 9, 2009 Доклад Share Добавено Май 9, 2009 (hrisko89) аз :И аз това казвам, струва ми се че тук егото играе ролята на Сатаната. Иначе да, понякога се говори и в положителна насока за егото, но от повечето прочетени постове в сайта съм останал с впечатление, че понятието его се натоварва с отрицателен смисъл. Чак днес видях да се пише нещо положително и то след като зададох въпрос. Ами да, и аз оставам с това впечатление. Освен това, участниците в дискусията се спират предимно на проблема какво да правим с егото и какво отношение да имаме към него, което е разбира се тяхно право, но е само една възможност. Като за начало, това, което много от вас разбират под его съвсем не съвпада с представите, които аз съм си изградил, да кажем от четене. Това, което всъщност ми се струва малко проблематично е и това, че като че ли някои искат да покажат какво трябва да се прави с егото чрез някаква концептуалност, някаква схема на действие, която би трябвало да действа във всички случаи или по-точно да се отъждествява с това, което ние бихме искали да приемем за наша задача или от което можем най-малкото да се интересуваме, да кажем, християнско отношение като цяло. Добре, но като за начало, аз не съм съгласен, че с една такава концептуалност ще постигнем особено много. Защото всички концепции, които имаме, така или иначе, се дължат на интелектуализирането на наш опит, в един или друг вид. Всички концепции са резултат от нашия опит, всичко, което разбираме в чисто интелектуален вид се дължи на нещо, което сме разбрали в нашия опит. И в такъв смисъл, с такива концепции за това как "трябва" да се отнасяме към егото, ние не можем да надскочим себе си, защото макар концепцията да изглежда като нещо ново, тя всъщност е в най-добрия случай една нова комбинация от концепции, които познаваме в стар вид. Говоря за концепция, която може да бъде интелектуализирана, не задължително за някакво откровение, което така или иначе не можем да обясним добре и обясняваме само с някакви сравнения или приближения. А ако имаме опит с това как да се отнасяме с егото, то тогава точно такива концепции ни трябват дотолкова, доколкото можем да ги съчетаем с обяснения върху този опит. До момента, такова нещо не усещам в повечето мнения, усещам, да кажем, известен опит в позицията на Венцислав. Освен това, съвсем като че ли не се обръща внимание на факта, че например себеотрицанието може да бъде истинско само когато е свободно извършено, т.е. ако ние се опитваме да убедим някого да се отрече от себе си, или да контролира себе си, защото той така ще се спаси, той може да го направи, но и заради (егоистичните) си желания. Това исках да го кажа в смисъл, че ако направим правило от това, което трябва иначе да бъде свободна възможност, не мисля, че ще стигнем до където и да било. А ето аз какво разбирам под аз - човек има седем тела на този етап, физическо, етерно, астрално, аз и още три тела, най-общо известни като духовни тела. Според Петър Дънов, има още пет тела, така че стават общо дванадесет. Този аз има различни съставни части, първата от които е т.нар. аз-ово съзнание, което всъщност все още се причислява към душата. Това различава животните от хората. От там нататък аз-ът вече се свързва с различни способности, най-напред мисловни, след това творчески и т.н. Тук трябва да прибавим, че някои автори говорят и за един космичен аз, който е безсмъртен. Всъщност, от аз-а започва и това, което някои автори водят като проява на човешкия дух и което се развива и в следващите тела. Едно време хората са имали едно чувство за аза, но тогава те са усещали предимно безсмъртния космичен аз. От друго страна, той се е проявявал тогава много по-слабо. Честно казано, това което ми се струва е, че в сегашната дискусия понятията за аза се преплитат твърде много с други понятия, на първо място с тези за егоизма, което е разбираемо, имайки предвид, че ние всъщност много рядко, ако и въобще, имаме едно ясно усещане за това какво точно е аз-ът и какво е нещо друго, например егоизма. Във връзка с това, бих желал да попитам хората, които смятат, че трябва да се контролира егото (а не егоизма, например), доколко смятат твърдението за общо. Защото, не случайно дадох пример с творчеството. Там, струва ми се, не може да се каже точно, че човек трябва да се контролира, да контролира своето его. Защото той трябва да го изрази, има нещо, което в творчеството е израз на това его. Това нито е лошо, нито е нещо, изискващо предварително съзнателно отношение, в смисъл на отношение към самия контрол. Не човек задължително контролира всичко в творчеството си, защото той така никак няма да надскочи себе си, и по-точно своята съзнателна част, а тя е твърде малка, за да може да свърши работа. Ще кажете, че искаме да живеем съзнателен живот. Да, но това не означава, че искаме да живеем живот, в който всеки процес е контролиран. Защото и Петър Дънов е казал, че отношението свобода към закономерност е 1:1. Освен това, това със контролирането не мисля, че работи много добре винаги при творчеството, но без творчество съвсем бихме загазили. Така че това твърдение за контролиране на егото всъщност на мен не ми изглежда като твърдение за контролиране на егото, а като контролиране на себе си в един съвсем друг смисъл. Точно понятието аз тук ми се струва не на място, а иначе твърдението само за себе си има смисъл. Но съвсем не мисля, че трябва да се пренесе към аз-а като твърдение, само защото се казва на егоистите обикновено, че имат голямо его, а от там се прави извода, че имат голям аз и че това трябва да разбираме под тази дума. Това, че тя се употребява в такива случаи, бих казал, не на място, съвсем не означава, че точно тук тя трябва като че ли да потвърди това повърхностно значение, с което се е сдобила. Доколко ако някой, който чете това, хване понятието "аз" и реши да се задълбочи в работата си с него така, както му се препоръчва тук, но с едно допълнително разясняване на понятието аз от други източници, доколко това разбиране и тази информация наистина ще го ползва - това трябва много повече да ни интересува. Защото, че е казано да контролираме змията, това няма какво да спорим, но щом присъства в темата за аз-а, аз лично ако четях това, щях да си направя изводи, за които вече не съм сигурен доколко биха били верни. Един въпрос и към Станимир, за да не помислите, че взимам само една страна. Относно противоположностите, не мисля, че излизаме от тях като усилим който и да е полюс, но може би не разбирам точно какво имате предвид. Мисля, че осъзнаването на равнината, в която стоят тези противоположности може да помогне много повече - защото тогава тази равнина може да се съпостави с нещо, различно от нея и така се излиза от противоположностите. И така - това усилване все пак не смятате ли, че не винаги е възможно или най-малкото удачно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 (edited) Ще се опитам Значи 'Аз съм' е его, което вече се е осъзнало. Например-аз съм майка. Старая се да съм 'добра', т. е. да възпитам добре децата си. Вече виждам, че съм се справила добре /е, може би не отлично/, но се старая и правя най-доброто, което е по силите ми-чета, прилагам, поправям се и т.н. Ако не съм доволна от себе си и не съм осъзнала, че това е една от задачите ми за този живот, значи още не съм висше его. Ако търся одобрение, прехвърлям отговорности на други, значи още съм в по-ниските нива. Егоистът мисли предимно за себе си, без да се интересува от другите. Готов е да мачка, но да си е добре. Когато започна да мисля и за доброто на другите, старая се да им помагам, пак съм егоист докато искам и те да ми помагат. НО, когато започна да помагам, без да се интересувам от мнението на другите, вече съм към Висшето Не знам дали се получава ама опитах Най общо казано - чак след като премине четирите земни нива на съзнание, човек е кандидат за небето... Това включва и т.н. твое "висше его", което, съгласно това, което си описала, си е пак от земно ниво, макар и най-високото земно... Следователно, не може да принадлежи към "висшето", към небесното, независимо колко "добро" изглежда то в собствените си очи и в очите на другите хора даже... Словото казва, че "Господ не гледа на лице, а на сърце."( лице значи присъствие тук). Точно твоето описание на егото, така, както си го представила като "висше его" - представлява върхът в развитието на нисшето земно его, т.е.на цирея, непосредствено преди пукването му... А какво според теб отличава земното ниво от небесното? Какво не достига на горе-описаното Висше его да се отнесе към небесното? Не мислиш ли че полагаш твърде малко усилия за да вникнеш в чуждата гледна точка и я обявяваш за погрешна само защото не се покрива с твоята? 1. Нищо не ми е чуждо... Това е принцип. А принципът освобождава... 2. Не мисля , защото знам... Мисленето приключи; аз влязох вече в своята почивка... Някои - сме деца на СМИСЪЛА... Ние познаваме Баща си, защото живеем в Дома Господен и Той, Баща ни - ни знае по име... На нас ни е съвсем лесно да говорим за Баща си, защото - каквото видим и чуем - за това само говорим; за нищо друго... Не си измисляме нищо... То - и не ни е необходимо - да измисляме и премисляме каквото и да било, защото виделината свети и всичко се вижда съвсем ясно... Толкова е лесно и просто... На нас вече - от опит ни е известно - защо мисленето се родее с лъжата... А това е - защото неговата стихия е тъмнината... Само там, само в тъмнината, мисленето расте на воля - развива се, цъфти и вързва плодове... Желателни плодове... Обаче, който се нахрани с тези плодове и се задоволи добре, накрая вкусва и горчивата изненада от легионите живи кактусови иглички, които са приготвени за този ден, и за този час... Те само чакат определеното време... Ето - това дава мисленето, умуването, накрая... Обаче не ни вярват, че е така, защото още не са припознати... Те още се държат за полата на Друг , който не е техен любящ Баща, тъй като им е вързал очите, запушил им е ушите и ги храни с рошкови... Така, те са в тъмницата и затова се чуждеят ... Като не виждат и не чуват нищо, тези просто нямат никакъв шанс да говорят СМИСЛЕНО... Занимават се само с умозрителни постройки и логични мисловни концепции, стремейки се да направят впечатление, като търсят подкрепата на илюзията Майя, защото дълбоко в сърцето си знаят, че не са щастливи, но не разбират причината... Майя е тяхната гувернантка... Това не е никак за критика... Просто, изнесох един факт... Редактирано Май 10, 2009 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 (edited) Някои - сме деца на СМИСЪЛА... Ние познаваме Баща си, защото живеем в Дома Господен и Той, Баща ни - ни знае по име... На нас ни е съвсем лесно да говорим за Баща си, защото - каквото видим и чуем - за това само говорим; за нищо друго... Не си измисляме нищо... То - и не ни е необходимо - да измисляме и премисляме каквото и да било, защото виделината свети и всичко се вижда съвсем ясно... Толкова е лесно и просто... На нас вече - от опит ни е известно - защо мисленето се родее с лъжата... А това е - защото неговата стихия е тъмнината... Само там, само в тъмнината, мисленето расте на воля - развива се, цъфти и вързва плодове... Желателни плодове... Обаче, който се нахрани с тези плодове и се задоволи добре, накрая вкусва и горчивата изненада от легионите живи кактусови иглички, които са приготвени за този ден, и за този час... Те само чакат определеното време... Ето - това дава мисленето, умуването, накрая... Обаче не ни вярват, че е така, защото още не са припознати... Те още се държат за полата на Друг , който не е техен любящ Баща, тъй като им е вързал очите, запушил им е ушите и ги храни с рошкови... Така, те са в тъмницата и затова се чуждеят ... Като не виждат и не чуват нищо, тези просто нямат никакъв шанс да говорят СМИСЛЕНО... Занимават се само с умозрителни постройки и логични мисловни концепции, стремейки се да направят впечатление, като търсят подкрепата на илюзията Майя, защото дълбоко в сърцето си знаят, че не са щастливи, но не разбират причината... Майя е тяхната гувернантка... Това не е никак за критика... Просто, изнесох един факт... Легенда Прогоненият Адам търсил дълго време да премине от външния двор на светилището, външната вселена в Светая Светих, но пред него винаги се изправяло едно същество... Той се обърнал към Адам и му казал: "Човече, ти си от прах и в праха ще се върнеш...Ти си направен от Строителя на формите и принадлежиш на ограниченията и хаоса. Ти си жител на външния свят и на теб е забранено да влизаш в това вътрешно място." Адам отговорил: " Много пъти съм заставал вътре в този двор и съм се молил да бъда приет в дома на моя Отец и ти си ме връщал обратно да скитам в тъмнината на външния свят. Истина е че бях направен от кал и че моят Създател не ми даде благословията на безсмъртието. Но аз ще се върна, защото съм открил, че Всевишният е оповестил моето спасение, защото Той изпрати - Своя Единороден Син, Който пое върху Себе Си греховете на света. Той беше разпнат и от Него изтече капка кръв и за моето спасение." И така чрез тази кръв, Бог влезе в Своето творение и ускори пътя на тези които Го търсят. Той ускори пътя, който води към Него самия. Адам каза: " Аз минах вече през смъртта и виждам вече, че вечният живот се е отпечатал дълбоко в мен. И ти отказваш ли ми сега вход, когато най- после съм открил тайната за себе си? Тогава...казал: "...За този който е познал себе си вратата се отваря." И след малко Адам се видял в една блестяща вътрешна сфера. В центъра на тази сфера той видял Дървото на Живота. След малко се появила една светеща змия. Адам казал: " Коя си ти?" Змията отговаря: " Аз съм Сатана който беше твоят противник. Аз те изкушавах, аз бях твоят враг чрез най- различни форми и имена. Аз те предадох в ръцете на злото и аз съм пазителят на Дървото за познаване на доброто и злото, и само който ме победи, може да вкуси от тайната на живота." Тогава Адам отговаря: " През многобройни векове аз съм бил твой слуга и поради своето невежество съм слушал твоите думи, и те са ме водили по пътя на скръбта. Ти си възкресил в ума ми мечти за сила и аз използвах тази сила, а тя ме обезсилваше. Тя нищо не ми донесе освен скръб. Ти си посявал в мен семената на желанията и когато аз съм искал желанията на плътта, моята награда е била агонията. Ти си ми изпращал фалшиви учители и фалшиф разум, и сляпа гордост. И когато аз съм се опитвал да схвана величието на Истината, само съм постигал учудване и усилията ми отново се загубваха. Но сега завинаги съм свършил с теб, о, изкусен дух. Уморен съм от твоя свят на илюзии, махни се от мен заедно с тълпата твои изкушения, защото няма щастие, няма спокойствие, няма доброто в доктрината на егоизма, омразата и страстта проповядвани от теб. Всички тези неща аз изхвърлям от себе си. Отхвърлям твоето управление завинаги!" Така змията изчезнала и на нейно място застанал един ангел с ослепителна светлина, облечен в бели, светли дрехи. После се явила още една светлина, още по ослепяваща - това било Върховното Същество - и казва: " Аз съм Бог, Който... Ти вече си благословен със знака на безсмъртието. Ти си вече свободен от илюзията. Аз те очистих от желанието. Аз събудих в теб безсмъртието, в което самият Аз участвам. Последвай ме, Адаме, защото аз съм Пътят, Истината и Животът." Изт. намира ми се из лекциите Затова тези които имат виделината трябва да работят и работят, защото - Лука 10:2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си. Редактирано Май 10, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 ... Това "его" го разчекнахте, накъсахте... Не трябва да забравяме, че истински ще го разберем едва тогава, когато го надмогнем. Да. да го приемем, и да го надмогнем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 (edited) ... Това "его" го разчекнахте, накъсахте... Не трябва да забравяме, че истински ще го разберем едва тогава, когато го надмогнем. Да. да го приемем, и да го надмогнем. Изт. - Не е Скарабей , някой да не се обърка Ами то ни е като стартова площадка за излитане )). Аз като и казвам на Багира, че е скъпоценен камък пък тя не ми вярва . Дадено си ни е, това е което си имаме в наличност и свободната воля да избираме какво да правим. От нас зависи какво ще решим да сътворим от него )) Редактирано Май 10, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 ... Това "его" го разчекнахте, накъсахте... Не трябва да забравяме, че истински ще го разберем едва тогава, когато го надмогнем. Да. да го приемем, и да го надмогнем. Ето, това е - абсолютна десятка! "Да го приемем и да го надмогнем"; да го преодолеем... Не може за егото да се говори еднозначно... Разбиране трябва... Всяко противоречие се преодолява само и единствено чрез приемането му... Войната в духа - се спечелва с капитулация; небесните работи не са като земните ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Ако някой се самоубие, защо душата му страда ? Нали желанието е дошло от егото ? Или може би душата носи последствията, защото не е успяла да надделее над егото ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Ако някой се самоубие, защо душата му страда ? Нали желанието е дошло от егото ? Или може би душата носи последствията, защото не е успяла да надделее над егото ? Има тема за самоубийството. Потърси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 (edited) Един въпрос и към Станимир, за да не помислите, че взимам само една страна. Относно противоположностите, не мисля, че излизаме от тях като усилим който и да е полюс, но може би не разбирам точно какво имате предвид. Мисля, че осъзнаването на равнината, в която стоят тези противоположности може да помогне много повече - защото тогава тази равнина може да се съпостави с нещо, различно от нея и така се излиза от противоположностите. И така - това усилване все пак не смятате ли, че не винаги е възможно или най-малкото удачно? Ще се опитам да отговоря, въпреки че да си призная ще ми е трудно да изразя с думи идеята, която ще се опитам да изложа. А и отговорът ми вероятно би предизвикал вълна от нови въпроси, защото завършена система от знания няма как да дам. Говориш за равнина, от която човек трябва да излезе. Няма такова нещо като равнина. Пространството е триизмерно и никаква равнина не може да съществува. Всичко съществуващо е в границите от безкрайно малкото до безкрайно голямото. Нулата е извън съществуването. А при равнината едното измерение са приема за нула, т.е. за несъществуващо. Равнината и триизмерното пространство няма как да съществуват заедно. Не само това, но те няма и как да имат каквато и да е връзка помежду си, няма как да си взаимодействат. Надявам се разбираш какво означава това. Когато някои духовни учители говорят за едно-, дву-, четиримерни пространства, това са символи. Имаме триизмерно пространство (обемност), плътност и време. Това са измеренията на проявлението. Аз предпочитам да си представя човека като център, около който са разположени като обвивка неговите тела: атмично (което всъщност може да се приеме за самия център),будхично, висш манас (т.е. причинно), трите представляващи душата или Висшето аз, Висшето его, индивидуалността. После имаме конкретния ум и астралното тяло (тялото на желанията, инстинктите и нисшите чувства), които представляват нисшето его или личността. Тези всичките обвивки се разглеждат понякога като една в друга, но това не е от пространствена гледна точка, а по отношение на тяхната плътност (или по точно може би е да се каже по оста материалност-духовност). Виждаме че нисшето его е нещо съвсем конкретно и триизмерно. То е илюзия доколкото го приемаме за себе си, а не като обвивка, едновременно ограничаваща ни и помагаща ни на този етап от развитието ни да си взаимодействаме с обкръжаващата среда. Съзнанието ни е фокусирано в долните три тела (физическо, астрално и нисше ментално) и това е което ни свързва с нисшето его и ни прави егоисти. Ние са осъзнаваме в материалния свят, защото съзнанието ни е фокусирано във физическото тяло. Ако фокусираме съзнанието си върху духовната си природа, ние ще влезем във взаимодействие с духовните светове. Разбира се нещата в действителност са далеч по-сложни, но принципът си остава валиден. Как фокусирането върху положителния полюс на егото ще ни помогне? Мисля че дадох обяснение в предпоследните си 2-3 поста. Всъщност аналогията с магнитните полюси смятам за доста неточна в случая. В случая става въпрос за движение на човека към неговият център, към неговият източник (пак напомням не от пространствена гледна точка, а по оста материалност-духовност). В егоистичното добро се съдържа и добро от духовна гледна точка и с усилване на неговата интензивност, както и с честотата на проявяването на егоистичното добро, неегостичното добро се усилва и постепенно излиза на преден план. Човек не може насила да промени мотивацията си. Това става бавно и постепенно. Мотивацията на хората в действителност не е чисто егоистична или чисто духовна. Тук е разликата между доброто и злото. Когато правим добро ние постепенно изчистваме мотивацията си. Но духовно зло не съществува. Ние не можем да развием духовност вършейки зло. Можем да развием духовност, ако в един момент осъзнаем несправедливостта на извършваното от нас, но лошите постъпки сами по себе си не водят до духовност. Това е и възможността да се преодолее егоизма чрез концентриране върху отрицателния полюс. Но тук става въпрос когато тази концентрация се е осъществявала несъзнателно, човек не е осъзнавал последствията и същността на това, което върши. При съзнателно вършещите зло, концентрацията в злото води до самоунищожение (разбира се в следващ космически период, тяхната безсмъртна монада ще започне проявлението си отново). Човек съзнателно стремящ се към духовно развитие, може да има в по-голяма или по-малка степен и егоистични мотиви, но той се стреми към духовност, а „енергията следва мисълта“ и „човек става това, за което се мисли“. Дори и в стремежите на човека да има незабелязан от него егоизъм, от значение е това, че той се стреми към духовното, а с времето егоизмът ще бъде забелязан и преодолян. Редактирано Май 10, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Някои - сме деца на СМИСЪЛА... Ние познаваме Баща си, защото живеем в Дома Господен и Той, Баща ни - ни знае по име... На нас ни е съвсем лесно да говорим за Баща си, защото - каквото видим и чуем - за това само говорим; за нищо друго... Не си измисляме нищо... То - и не ни е необходимо - да измисляме и премисляме каквото и да било, защото виделината свети и всичко се вижда съвсем ясно... Толкова е лесно и просто... На нас вече - от опит ни е известно - защо мисленето се родее с лъжата... А това е - защото неговата стихия е тъмнината... Само там, само в тъмнината, мисленето расте на воля - развива се, цъфти и вързва плодове... Желателни плодове... Обаче, който се нахрани с тези плодове и се задоволи добре, накрая вкусва и горчивата изненада от легионите живи кактусови иглички, които са приготвени за този ден, и за този час... Те само чакат определеното време... Ето - това дава мисленето, умуването, накрая... Обаче не ни вярват, че е така, защото още не са припознати... Те още се държат за полата на Друг , който не е техен любящ Баща, тъй като им е вързал очите, запушил им е ушите и ги храни с рошкови... Така, те са в тъмницата и затова се чуждеят ... Като не виждат и не чуват нищо, тези просто нямат никакъв шанс да говорят СМИСЛЕНО... Занимават се само с умозрителни постройки и логични мисловни концепции, стремейки се да направят впечатление, като търсят подкрепата на илюзията Майя, защото дълбоко в сърцето си знаят, че не са щастливи, но не разбират причината... Майя е тяхната гувернантка... Това не е никак за критика... Просто, изнесох един факт... Легенда Прогоненият Адам търсил дълго време да премине от външния двор на светилището, външната вселена в Светая Светих, но пред него винаги се изправяло едно същество... Той се обърнал към Адам и му казал: "Човече, ти си от прах и в праха ще се върнеш...Ти си направен от Строителя на формите и принадлежиш на ограниченията и хаоса. Ти си жител на външния свят и на теб е забранено да влизаш в това вътрешно място." Адам отговорил: " Много пъти съм заставал вътре в този двор и съм се молил да бъда приет в дома на моя Отец и ти си ме връщал обратно да скитам в тъмнината на външния свят. Истина е че бях направен от кал и че моят Създател не ми даде благословията на безсмъртието. Но аз ще се върна, защото съм открил, че Всевишният е оповестил моето спасение, защото Той изпрати - Своя Единороден Син, Който пое върху Себе Си греховете на света. Той беше разпнат и от Него изтече капка кръв и за моето спасение." И така чрез тази кръв, Бог влезе в Своето творение и ускори пътя на тези които Го търсят. Той ускори пътя, който води към Него самия. Адам каза: " Аз минах вече през смъртта и виждам вече, че вечният живот се е отпечатал дълбоко в мен. И ти отказваш ли ми сега вход, когато най- после съм открил тайната за себе си? Тогава...казал: "...За този който е познал себе си вратата се отваря." И след малко Адам се видял в една блестяща вътрешна сфера. В центъра на тази сфера той видял Дървото на Живота. След малко се появила една светеща змия. Адам казал: " Коя си ти?" Змията отговаря: " Аз съм Сатана който беше твоят противник. Аз те изкушавах, аз бях твоят враг чрез най- различни форми и имена. Аз те предадох в ръцете на злото и аз съм пазителят на Дървото за познаване на доброто и злото, и само който ме победи, може да вкуси от тайната на живота." Тогава Адам отговаря: " През многобройни векове аз съм бил твой слуга и поради своето невежество съм слушал твоите думи, и те са ме водили по пътя на скръбта. Ти си възкресил в ума ми мечти за сила и аз използвах тази сила, а тя ме обезсилваше. Тя нищо не ми донесе освен скръб. Ти си посявал в мен семената на желанията и когато аз съм искал желанията на плътта, моята награда е била агонията. Ти си ми изпращал фалшиви учители и фалшиф разум, и сляпа гордост. И когато аз съм се опитвал да схвана величието на Истината, само съм постигал учудване и усилията ми отново се загубваха. Но сега завинаги съм свършил с теб, о, изкусен дух. Уморен съм от твоя свят на илюзии, махни се от мен заедно с тълпата твои изкушения, защото няма щастие, няма спокойствие, няма доброто в доктрината на егоизма, омразата и страстта проповядвани от теб. Всички тези неща аз изхвърлям от себе си. Отхвърлям твоето управление завинаги!" Така змията изчезнала и на нейно място застанал един ангел с ослепителна светлина, облечен в бели, светли дрехи. После се явила още една светлина, още по ослепяваща - това било Върховното Същество - и казва: " Аз съм Бог, Който... Ти вече си благословен със знака на безсмъртието. Ти си вече свободен от илюзията. Аз те очистих от желанието. Аз събудих в теб безсмъртието, в което самият Аз участвам. Последвай ме, Адаме, защото аз съм Пътят, Истината и Животът." Сега - нека този, който си мисли, че е свободен да прави каквото си иска - нека да го прави... Лошо няма... Обаче -има една тънкост, която искам да споделя само с тези от нас, които търсят; с тези, които са избрали вече да приемат... Подчертаните в горната легенда фрази са безценни... Всичко зависи от това, да ги приложиш на практика; т.е. - да откриеш тайната за себе си и да познаеш себе си... Учителят казва, че в момента, когато познаеш себе си, ти ще познаеш и Бога... Ти, който четеш това - познаваш ли себе си? Имаш ли дързостта, пред Бога - да кажеш, че си разгадал тайната? Не? Тогава слушай думите на това Слово, за тебе са:... Сега - аз ще ти кажа, че ти си цяла вселена! И братът до тебе - и той също е цяла вселена!... И всеки един от вас има възложена своя си работа, в своята си вселена - и тя е - да познае своята вселена (не братовата вселена); да познае себе си, за да открие тайната; с това само трябва всеки да се занимава и да работи! С нищо друго! Обаче ти (който се занимаваш с братовата си вселена, за да я изправиш, вместо със своята, понеже си мислиш, че брат ти криво си върши работата) - свършил ли си вече своята работа, която ти е възложена, та имаш време да гледаш встрани и да се занимаваш с това - как той, брат ти, работи, търси и изправя (ден след ден) своята си вселена и да мислиш - къде, аджеба, той греши, за да го поправяш? Зает ли си с това? Ако да, то - слушай и по-нататък Словото... Аз ще ти кажа сега, че ти нямаш това време; времето ти изтича - като пясъка през улея на пясъчен часовник, защото то е математически строго определено и Господарят те чака, за да прецени работата ти... Така, този същият Господар е и Съдия и той ще те гледа строго, в случай, че се явиш неготов пред него, без да си свършил определената за тебе работа! Ще можеш ли тогава ти - да се оправдаеш пред Него, че не си свършил определената ти работа по познаването на своята си вселена и откриването на тайната, понеже илюзията Майя те е баламосвала и през цялото време ти е сочела братовата ти вселена, като неизправна и нуждаеща се от помощ и ти е нашепвала на ушенце, че ти си добър и благодетелен човек, и благородно, благотворително помагаш само, като се занимаваш с чужди вселени! (Тя, Майя, има репутация на отлична специалистка пред тебе, зер!) Ще можеш ли да се оправдаеш с това, като Му кажеш така, например: "Господи, аз съм много добър, даже съм отличен твой слуга, съвестен и прилежен съм, отличен работник съм, умен съм, така мисля, и никак не съм егоист, а точно напротив, затова само се занимавах с чуждите вселени , понеже мислех, че така само помагам и че така изпълнявам Твоята Воля!" Тогава Господарят ще ти каже : "Кога аз на тебе съм ти казвал да мислиш! Аз ти наредих - само да работиш; да свършиш работата, да откриеш тайната за себе си, да разработиш вселената си, за да познаеш себе си, а не да философстваш, невежи слуго! Та ти си само прост слуга; без образование и диплома си в небесните работи и затова още не можеш да мислиш право! Аз съм този, който мисли, не си ти!" На тебе ти беше наредено да работиш, но ти не послуша, защото си вироглав слуга и затова опорочи Волята Ми... Ще извади тогава Господарят шибучицата и ще те нашари хубавичко... За урок...Тогава чак ще разбереш, че си сбъркал, като не си употребил времето, което ти е било определено, за да откриеш тайната за себе си и да познаеш себе си, което единствено и само е било твоята определена работа... Друга поставена работна задача - ти изобщо никога не си имал ... Не е трябвало да слушаш гувернантката си - илюзията Майя и да гледаш благотворително към братовата си вселена, защото накрая тя, братовата, някакси се оказа изправена пред Господа и разработена, а твоята вселена - се оказа неразработена, неизправена пред Господаря... Ти само изгуби времето - без нито да откриеш тайната, нито да познаеш себе си, защото се възгордя да мислиш като интелектуалец, а пък ти беше наредено просто да работиш, според ценза си и докато се бъркаше в чуждите работи, не ти остана време, за да свършиш своята работа...Та, така... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Май наистина може да не съществува истински алтруизъм. Не мога да си представя човек да помага на другите Абсолютно безвъзмедно, без да очаква да получи нещо в замяна, било на Този или на Онзи свят, повтарям било тук на земята или пък след смъртта си. Тогава какъв е стимула да помагаш ? Представете си, че ви кажат : " Ти няма да получиш абсолютно нищо в замяна, нито на този свят, нито след смъртта си, ама никога. За сметка на това тези, на които правиш добро ще се държат лошо с теб, а след смъртта си също ще си на място, на което ще страдаш, и това ще бъде във всичките ти животи, във всичките ти пребивавания в отвъдното, и най - накрая няма да получиш никакво блаженство и щастие, няма да постигнеш хармония с Бог и т.н. ". В такъв случай май би изчезнал алтруизма и на най - големия алтруист ?? Сигурно всеки човек, който помага го прави от някаква корист. Той очаква или материална отплата, или добро отношение и помощ от другите, или щастие в отвъдното, или постигане на някаква духовна цел, хармония с Бога. Тоест винаги има някакъв стимул в действията му, бил той материален или духовен. Та дори приближаването към Бог е стимул. Може би няма такова животно като алтруизъм.Той май винаги е с някакво очакване за отплата, земна или духовна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Май наистина може да не съществува истински алтруизъм. Не мога да си представя човек да помага на другите Абсолютно безвъзмедно, без да очаква да получи нещо в замяна, било на Този или на Онзи свят, повтарям било тук на земята или пък след смъртта си. Тогава какъв е стимула да помагаш ? Представете си, че ви кажат : " Ти няма да получиш абсолютно нищо в замяна, нито на този свят, нито след смъртта си, ама никога. За сметка на това тези, на които правиш добро ще се държат лошо с теб, а след смъртта си също ще си на място, на което ще страдаш, и това ще бъде във всичките ти животи, във всичките ти пребивавания в отвъдното, и най - накрая няма да получиш никакво блаженство и щастие, няма да постигнеш хармония с Бог и т.н. ". В такъв случай май би изчезнал алтруизма и на най - големия алтруист ?? Сигурно всеки човек, който помага го прави от някаква корист. Той очаква или материална отплата, или добро отношение и помощ от другите, или щастие в отвъдното, или постигане на някаква духовна цел, хармония с Бога. Тоест винаги има някакъв стимул в действията му, бил той материален или духовен. Та дори приближаването към Бог е стимул. Може би няма такова животно като алтруизъм.Той май винаги е с някакво очакване за отплата, земна или духовна. Какъв ли е бил стимула на майка Тереза в такъв случай ...? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Velinavasileva да, не трябва да заравяме талантите си като злия и ленив слуга . А сега да довърша днешната си работа защото Господарят в лицето на Великата мамашка наистина може да извади шибучицата въпреки годините ми и тогава ще ми се привидят и жетви и жътвари хихихихихих. Фюююю отлитам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Май наистина може да не съществува истински алтруизъм. Не мога да си представя човек да помага на другите Абсолютно безвъзмедно, без да очаква да получи нещо в замяна, било на Този или на Онзи свят, повтарям било тук на земята или пък след смъртта си. Тогава какъв е стимула да помагаш ? Представете си, че ви кажат : " Ти няма да получиш абсолютно нищо в замяна, нито на този свят, нито след смъртта си, ама никога. За сметка на това тези, на които правиш добро ще се държат лошо с теб, а след смъртта си също ще си на място, на което ще страдаш, и това ще бъде във всичките ти животи, във всичките ти пребивавания в отвъдното, и най - накрая няма да получиш никакво блаженство и щастие, няма да постигнеш хармония с Бог и т.н. ". В такъв случай май би изчезнал алтруизма и на най - големия алтруист ?? Сигурно всеки човек, който помага го прави от някаква корист. Той очаква или материална отплата, или добро отношение и помощ от другите, или щастие в отвъдното, или постигане на някаква духовна цел, хармония с Бога. Тоест винаги има някакъв стимул в действията му, бил той материален или духовен. Та дори приближаването към Бог е стимул. Може би няма такова животно като алтруизъм.Той май винаги е с някакво очакване за отплата, земна или духовна. Истинският алтруизъм е да ти е кеф да правиш добро. Ей така - Кеф, голям кеф! Густо да ти става. Отплата?! Та алкохоликът, като си цоца ракийка, иска ли да му платят за това! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Май наистина може да не съществува истински алтруизъм. Не мога да си представя човек да помага на другите Абсолютно безвъзмедно, без да очаква да получи нещо в замяна, било на Този или на Онзи свят, повтарям било тук на земята или пък след смъртта си. Тогава какъв е стимула да помагаш ? Представете си, че ви кажат : " Ти няма да получиш абсолютно нищо в замяна, нито на този свят, нито след смъртта си, ама никога. За сметка на това тези, на които правиш добро ще се държат лошо с теб, а след смъртта си също ще си на място, на което ще страдаш, и това ще бъде във всичките ти животи, във всичките ти пребивавания в отвъдното, и най - накрая няма да получиш никакво блаженство и щастие, няма да постигнеш хармония с Бог и т.н. ". В такъв случай май би изчезнал алтруизма и на най - големия алтруист ?? Сигурно всеки човек, който помага го прави от някаква корист. Той очаква или материална отплата, или добро отношение и помощ от другите, или щастие в отвъдното, или постигане на някаква духовна цел, хармония с Бога. Тоест винаги има някакъв стимул в действията му, бил той материален или духовен. Та дори приближаването към Бог е стимул. Може би няма такова животно като алтруизъм.Той май винаги е с някакво очакване за отплата, земна или духовна. Какъв ли е бил стимула на майка Тереза в такъв случай ...? Работата ни не е да умуваме какъв е бил стимула на Майка Тереза, защото тя е работила на своето си поприще и сама ще се отчита пред Господа... Ние няма как и откъде да знаем - какъв договор е подписала тя, с Господарите на Кармата, през сегашното си въплъщение... ( Никой няма да се разправя с нас и да ни осветлява по всички небесни въпроси)...Това си е между Майка Тереза и Тях; само те са изчислили хороскопа й... Нека да не умуваме за неща, за които и без друго няма как да разберем; това са далечни, небесни работи... Учителят казва, че е за наше добро, да не даваме място на такива отвлечени въпроси... Нека всеки от нас - да работи на своето си поприще скромно, без да се счита за интелектуалец и многознайко; та да има капацитета да поправя другите или пък да съди за техните работи... Така - губи само от ценното време - за вътрешната работа, която самият той има да свърши, у себе си... Май наистина може да не съществува истински алтруизъм. Не мога да си представя човек да помага на другите Абсолютно безвъзмедно, без да очаква да получи нещо в замяна, било на Този или на Онзи свят, повтарям било тук на земята или пък след смъртта си. Тогава какъв е стимула да помагаш ? Представете си, че ви кажат : " Ти няма да получиш абсолютно нищо в замяна, нито на този свят, нито след смъртта си, ама никога. За сметка на това тези, на които правиш добро ще се държат лошо с теб, а след смъртта си също ще си на място, на което ще страдаш, и това ще бъде във всичките ти животи, във всичките ти пребивавания в отвъдното, и най - накрая няма да получиш никакво блаженство и щастие, няма да постигнеш хармония с Бог и т.н. ". В такъв случай май би изчезнал алтруизма и на най - големия алтруист ?? Сигурно всеки човек, който помага го прави от някаква корист. Той очаква или материална отплата, или добро отношение и помощ от другите, или щастие в отвъдното, или постигане на някаква духовна цел, хармония с Бога. Тоест винаги има някакъв стимул в действията му, бил той материален или духовен. Та дори приближаването към Бог е стимул. Може би няма такова животно като алтруизъм.Той май винаги е с някакво очакване за отплата, земна или духовна. Истинският алтруизъм е да ти е кеф да правиш добро. Ей така - Кеф, голям кеф! Густо да ти става. Отплата?! Та алкохоликът, като си цоца ракийка, иска ли да му платят за това! Ашколсун! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Това е разрешението; друго няма... Трябва доброто и злото да се примирят... Не виждам как може доброто и злото да се примирят. Решението на тази задача не лежи в плоскостта на условието и. Ето един елементарен равнинен модел на такава ситуация: Да направим 4 точки, все едно, че са по върховете на един квадрат. Постройте три отсдечки без да вдигате ръката си от картинката, така, че да минават през всички точки по веднаж.Позабавлявайте се! Задачата може да се даде и за 3х3 точки, тогава отсечките са 4. Решението има същата особеност. А Любовта - това е точно този Закон за примиряване на доброто и злото - така казва Учителят... Още какви интересни неща е казвал Учителя! Много често погледът ни се плъзга по по показалката и виждаме показалката, а не това, което тя показва ... Ние умуваме за Бога като интелектуалци, като всякога забравяме, че земната логика е слаба и не е предназначена да решава небесните задачи... Тя има назначението само да ни доведе при нозете на Бога, нищо повече... Когато дойдем при нозете на Бога трябва много, ама много да се смирим и да замълчим, не да решаваме логически задачи... Това е първото условие, за да погледне Той благосклонно на нас... Второто условие , подобно на първото е - незабавно да забравим всякакво умуване - то вече си е изиграло ролята, довело ни е при Него, след като сме осъзнали, че няма накъде и че е крайно време да вдигнем вече бялото знаме... Защото Бог очаква друго от нас - да работим, а не да мъдруваме по своему... Ние нямаме капацитета още за истинското мъдруване... Ако трябва да се мъдрува и да се решават някакви задачи - Той е насреща, а ние само ще Го славим; това си остава нашата част... Сега, ще се откажем от всичките си интелектуални напъни и ще си признаем, че през целия си живот - не сме познавали истинския си Баща, а сме се влачили, като хипнотизирани , след друг баща, който не е наш...Били сме у пастрока си, Интелектуалеца; негови възпитаници... Да започнем от Името на нашия Баща, знаем ли го това име? Какво значи то?... Защото Името на истинския ни Баща, показва Кой е Той...Това име е Йехова.... "В еврейски език, Йехова никога не са го произнасяли... Те са казвали Йот, Ха, Вей, Хе"... Това е истинския ни Баща ...Учителят казва в беседата " Радостта", http://www.beinsadouno.com/board/index.php...&qpid=87483 така : "Когато ние говорим, че в света съществува едно същество, ние подразбираме онова същество, което всякога дава и никога не взема. Вие не може да го отречете. Туй същество, върху което почива светът, е което всякога дава и нищо не взема. Всякога дава – не страдания, туй, което дава живот, което, дава знание, което дава свобода на хората, това е то. По някой път е на мода, ние за Бога имаме едно старо име, ние го наричаме Бог. Евреите са писали името с 4 букви и никога не са произнасяли името Бог и са го сричали по букви. Първата буква в тях е означавала туй същество, което всичко създава. Втората буква е туй същество, което всичко поддържа и уравновесява. Едната буква два пъти се повтаря. Третата буква е закон на равновесието, туй, което изправя всичките противоречия, които съществуват. Защото в света съществуват големи противоречия." И още нещо казва в "Проветряване" http://www.beinsadouno.com/board/index.php...&qpid=87483 "За мъдреците няма зло, няма и добро – всичко е Любов. За глупавите, обаче, има и добро, и зло.... Ето защо, който очаква резултати, трябва да работи с Божественото. Той трябва да живее във високите сфери на живота, където няма мъгли и облаци. Мъглата е резултат на човешкия живот. Когато в съзнанието на човека падне мъгла и умът му се заоблачи, нищо друго не му остава, освен да се качи горе, над облаците, или да слезе долу, под тях. Някои се страхуват от мъглата, но те не знаят, че има по-страшни мъгли от физическата. За пример, има религиозна, научна, обществена мъгла и т.н. Как ще се справите с тези мъгли?"( Кои са тези мъгли, освен бълнуванията на интелекта? Не той ли заоблачава ума?). Друго нещо, пак там, в същата беседа, казва за Любовта - този Закон за примиряване на доброто и злото: "Учените на миналото са търсили начин да превръщат неблагородните метали в благородни и простите камъни в скъпоценни. Какво представляват неблагородните метали и простите камъни в човешкия живот? – Това са грешките на хората. Задачата на съвременния човек е да превърне своите грешки и слабости в добродетели, т.е. в благородни метали и в скъпоценни камъни. Когато Любовта влезе в човека, ще превърне грешките и слабостите им в благородни метали и скъпоценни камъни. Няма да остане грешка и слабост в човека, които Любовта да не превърне в злато и диамант. Тя ще облагороди всичко неблагородно и ще превърне живота от ад в рай. Любовта е алхимическият камък и жизненият елексир на всички времена и епохи." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 ВЕЛИНА Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.