Станимир Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 (edited) Размишлявайки върху темата се сещам за кабала, където първото има на Бог е Ехие или „Аз съм“. Хората често попадат в капана да свързват аза с егоизма и да го противопоставят на цялото, на единността на всичко съществуващо. Това е защото хората познават основно егоистичното проявление на аза (самите те са на това ниво) и не отчитат, че то съвсем не отразява точно истинската същност на аза и азът далеч не се изчерпва само с това. В основата на усещането за „аз“ е Божествената искра, която въпреки че е индивидуална и представлява отделна същност, все пак е едно с всичко съществуващо, неотделима от него и безкрайна. Азът може да бъде егоистичен, но същия аз може да бъде алтруистичен. Алтруизмът също е част от аза, а не нещо отделно от него, част от някакъв предполагаем не-аз. Не може да се отнася всичко отрицателно към аза, а всичко духовно и положително да се твърди, че не присъства в него. Всичко присъства в човека, а „аз“ е просто думата с която човек нарича самият себе си, така както се осъзнава. Ако се осъзнава като егоист, то и в „аз“ ще влага егоизъм; ако се осъзнава като душа, то в „аз“ ще влага качествата на душата; ако се осъзнава като Божествена искра, то в „аз“ ще влага цялото Божествено съвършенство. Редактирано Май 4, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 4, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 4, 2009 (edited) В основата на усещането за „аз“ е Божествената искра, която въпреки че е индивидуална и представлява отделна същност, все пак е едно с всичко съществуващо, неотделима от него и безкрайна. Азът може да бъде егоистичен, но същия аз може да бъде алтруистичен. Алтруизмът също е част от аза, а не нещо отделно от него, част от някакъв предполагаем не-аз. Не може да се отнася всичко отрицателно към аза, а всичко духовно и положително да се твърди, че не присъства в него. Всичко присъства в човека, а „аз“ е просто думата с която човек нарича самият себе си, така както се осъзнава. Ако се осъзнава като егоист, то и в „аз“ ще влага егоизъм; ако се осъзнава като душа, то в „аз“ ще влага качествата на душата; ако се осъзнава като Божествена искра, то в „аз“ ще влага цялото Божествено съвършенство. Съгласна съм напълно с теб, в случай, че става дума за първоначалност, заложеност. Понеже по плодовете се познавало, плодовете на сегашната човешка личност не са далеч, а само нямат нищо общо с тази заложеност, с този потенциал. Достатъчно е да се огледаме около себе си. Може и в себе си, но там има доста силни задръжки и защитни механизми. Излез от двореца, принце, и ще откриеш, че има и страдание, и смърт и като се правим, че ги няма, те някак не изчезват. Човешкият алтруизъм е само другото лице на човешкият егоизъм. И не би ги имало и двете, ако го нямаше егото- Аз-ът. Няма смисъл да спорим дали северният полюс на магнита е по- добър, или южният. Просто трябва да спрем този ток и да няма нито северен, нито южен магнитен полюс. Но ако не искаме да спираме никакъв ток- ще си тече. И ще има и двата полюса. Не ги защитавай. Не защитавай и този избор. Той си е твой. И никой не бива пък да го напада, защото нападението е другото лице на защитата! Само мисли, че има и други възможности. Само гледай. Редактирано Май 4, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 В основата на усещането за „аз“ е Божествената искра, която въпреки че е индивидуална и представлява отделна същност, все пак е едно с всичко съществуващо, неотделима от него и безкрайна. Азът може да бъде егоистичен, но същия аз може да бъде алтруистичен. Алтруизмът също е част от аза, а не нещо отделно от него, част от някакъв предполагаем не-аз. Не може да се отнася всичко отрицателно към аза, а всичко духовно и положително да се твърди, че не присъства в него. Всичко присъства в човека, а „аз“ е просто думата с която човек нарича самият себе си, така както се осъзнава. Ако се осъзнава като егоист, то и в „аз“ ще влага егоизъм; ако се осъзнава като душа, то в „аз“ ще влага качествата на душата; ако се осъзнава като Божествена искра, то в „аз“ ще влага цялото Божествено съвършенство. Съгласна съм напълно с теб, в случай, че става дума за първоначалност, заложеност. Понеже по плодовете се познавало, плодовете на сегашната човешка личност не са далеч, а само нямат нищо общо с тази заложеност, с този потенциал. Достатъчно е да се огледаме около себе си. Може и в себе си, но там има доста силни задръжки и защитни механизми. Излез от двореца, принце, и ще откриеш, че има и страдание, и смърт и като се правим, че ги няма, те някак не изчезват. Човешкият алтруизъм е само другото лице на човешкият егоизъм. И не би ги имало и двете, ако го нямаше егото- Аз-ът. Няма смисъл да спорим дали северният полюс на магнита е по- добър, или южният. Просто трябва да спрем този ток и да няма нито северен, нито южен магнитен полюс. Но ако не искаме да спираме никакъв ток- ще си тече. И ще има и двата полюса. Не ги защитавай. Не защитавай и този избор. Той си е твой. И никой не бива пък да го напада, защото нападението е другото лице на защитата! Само мисли, че има и други възможности. Само гледай. В горните постове има неща, които много ми харесват. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Самуил Маршак: "Ако да би Всички реки, морета, ако смесим ний в едно, а от всички дървета пак направим едно, ако всички брадви сплавим и ги отлеем в една а от хората направим човек като планина, и да вземе тази брадва този страшен великан, туй дърво да отсече и бутне в този океан- ех, че гръмък бибил трясък ех, че силен би бил плясък! " Та ... Най -много голям плясък в голяма локва ... Ако да би ама не би . Мислил си е поета жалко че не е успял да чуе тишината.... и да види безбрежността Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Размишлявайки върху темата се сещам за кабала, където първото има на Бог е Ехие или „Аз съм“. Хората често попадат в капана да свързват аза с егоизма и да го противопоставят на цялото, на единността на всичко съществуващо. Това е защото хората познават основно егоистичното проявление на аза (самите те са на това ниво) и не отчитат, че то съвсем не отразява точно истинската същност на аза и азът далеч не се изчерпва само с това. В основата на усещането за „аз“ е Божествената искра, която въпреки че е индивидуална и представлява отделна същност, все пак е едно с всичко съществуващо, неотделима от него и безкрайна. Азът може да бъде егоистичен, но същия аз може да бъде алтруистичен. Алтруизмът също е част от аза, а не нещо отделно от него, част от някакъв предполагаем не-аз. Не може да се отнася всичко отрицателно към аза, а всичко духовно и положително да се твърди, че не присъства в него. Всичко присъства в човека, а „аз“ е просто думата с която човек нарича самият себе си, така както се осъзнава. Ако се осъзнава като егоист, то и в „аз“ ще влага егоизъм; ако се осъзнава като душа, то в „аз“ ще влага качествата на душата; ако се осъзнава като Божествена искра, то в „аз“ ще влага цялото Божествено съвършенство. А какво става с местопребиваването в айн-соф, а айн-соф-аур? И ми се струва, че Алефното име не означава точно това. Но дори и така да е, определено ни липсва възможност за възприемане на специално това "Аз съм", където значението се поема основно от "съм", а не от "аз". Останалото прилича на детски розови очила, които ще ни предизвикат големи сбъсъци в срещите с действителността като порастнем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 В основата на усещането за „аз“ е Божествената искра, която въпреки че е индивидуална и представлява отделна същност, все пак е едно с всичко съществуващо, неотделима от него и безкрайна. Азът може да бъде егоистичен, но същия аз може да бъде алтруистичен. Алтруизмът също е част от аза, а не нещо отделно от него, част от някакъв предполагаем не-аз. Не може да се отнася всичко отрицателно към аза, а всичко духовно и положително да се твърди, че не присъства в него. Всичко присъства в човека, а „аз“ е просто думата с която човек нарича самият себе си, така както се осъзнава. Ако се осъзнава като егоист, то и в „аз“ ще влага егоизъм; ако се осъзнава като душа, то в „аз“ ще влага качествата на душата; ако се осъзнава като Божествена искра, то в „аз“ ще влага цялото Божествено съвършенство. Съгласна съм напълно с теб, в случай, че става дума за първоначалност, заложеност. Понеже по плодовете се познавало, плодовете на сегашната човешка личност не са далеч, а само нямат нищо общо с тази заложеност, с този потенциал. Достатъчно е да се огледаме около себе си. Може и в себе си, но там има доста силни задръжки и защитни механизми. Излез от двореца, принце, и ще откриеш, че има и страдание, и смърт и като се правим, че ги няма, те някак не изчезват. Човешкият алтруизъм е само другото лице на човешкият егоизъм. И не би ги имало и двете, ако го нямаше егото- Аз-ът. Няма смисъл да спорим дали северният полюс на магнита е по- добър, или южният. Просто трябва да спрем този ток и да няма нито северен, нито южен магнитен полюс. Но ако не искаме да спираме никакъв ток- ще си тече. И ще има и двата полюса. Не ги защитавай. Не защитавай и този избор. Той си е твой. И никой не бива пък да го напада, защото нападението е другото лице на защитата! Само мисли, че има и други възможности. Само гледай. Казваш, че има и други възможности, но не можеш да ги посочиш. Както винаги предпочиташ да отхвърляш, без да утвърждаваш нищо в замяна. А аз посочвам изпитани неща и знам, че по отношение на сегашната позиция на човечеството имат положителен ефект. Като казвам противоположност аналогията със северния и южния полюс не е правилна. Не може да се приравняват егоизма и алтруизма и да се съпоставят с южния и северния полюс. Алтруизмът включва грижата за себе си, но я надхвърля, включвайки и останалите единици съзнание. Какви северни, какви южни полюси? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Съвсем правилна е аналогията. Едното е желанието на егото да взима, другото е желанието на егото да дава. Като всички полюси - привлича, отблъсква. А виждаме тук и желанието на егото да не се признава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 4, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 4, 2009 (edited) Казваш, че има и други възможности, но не можеш да ги посочиш. Както винаги предпочиташ да отхвърляш, без да утвърждаваш нищо в замяна. А аз посочвам изпитани неща и знам, че по отношение на сегашната позиция на човечеството имат положителен ефект. Като казвам противоположност аналогията със северния и южния полюс не е правилна. Не може да се приравняват егоизма и алтруизма и да се съпоставят с южния и северния полюс. Алтруизмът включва грижата за себе си, но я надхвърля, включвайки и останалите единици съзнание. Какви северни, какви южни полюси? Изпитаните неща дават изпитани резултати. Отхвърлям именно тях. Изпитах ги достатъчно. Не ми се изпитват повече. Не ти се иска алтруизма да е на другия край на егоизма и те разбирам. Това има много лица, и все неприятни. така излиза, че борбата с престъпността е взаимно обусловена с престъпността. Борбата за мир е взаимнообусловена с подпалването на война. Борбата за здраве е взаимнообусловена със заговор против здравето. Гадно е и неприемливо. Затова ти казвам да гледаш. Явно, аз като ти казвам, че е така, това не ти звучи достоверно. Предполагам, ча като го откриеш сам, все пак ще се убедиш. Видял ли си някъде алтруизъм без егоизъм? Казват физиците, че се наблюдава създаване на електрон- позитронни двойки във вакуум. Така, де! Не се наблюдава възникване само на електрони, или само на позитрони! А светът е единен в изявите си ... Много странен образ на тази ситуация дава Бертолд Брехт- в пиесата "Добрият човек от Сечуан". Там се оказва, че най - големият злодей, който тероризира цяла една област, от когото всички треперят, ненавиждат, проклинат и този, който е опората на всички, грижата за всички, когото всички благославят, са ... едно и също лице. Няма нужда аз да посочвам нищо. Не съм гуру, учител, водач. А и преди мен достатъчно са го сочили. Само трябва да внимаваме какво сочат от толкова векове! Редактирано Май 4, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Съвсем правилна е аналогията. Едното е желанието на егото да взима, другото е желанието на егото да дава. Като всички полюси - привлича, отблъсква. А виждаме тук и желанието на егото да не се признава. Да, разбира се че при мене егото ми пречи да виждам. Как не се сетих? Ти от позицията на отхвърлил егото ли говориш? Ако не, то не можеш да си сигурен аз от каква позиция говоря. Разглеждането на алтруизма-егоизма като даване-получаване е непълно и неточно. При двете самата основа се различава. Егоистът поставя себе си в основата на всичко: и на даването, и на получаването. Алтруистът поставя себе си в равна позиция с останалите. Алтруистът може да прави известни жертви за другите, но не се поставя на по-ниско равнище от тях, нито на по-високо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 4, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 4, 2009 (edited) Забрави ли, че всичко в нашия свят е взаимосвързано? Как съумяваш да прекъснеш връзките между алтруиста и егоиста? Дори има връзка между мен и теб! Явно някаква част от мен все още не проумява доста неща, не иска да се примири с неразделните противоположности. Но пък явно има част от теб, която вече започва да проумява ... Защо виждаш само две възможности? Някой да е само егоист, или само надмогнал егото си? А и какво значение има кой какъв е? Нека да се съсредоточим върху това, дали това което казва е вярно, или не е! Какви са резултатите от това- ако твърдението е вярно, или- ако не е вярно. Откри ли алтруизма в монополярен вид? Разглеждането на алтруизма- егоизма като даване- получаване наистина е непълно и неточно. Но аз и не го правя. (излиза, че ти сам го правиш...) Разглеждам и алтруизма и егоизма като резултат от нарушена енергетика. Преобладава вземането. В резултат такава част от света няма как да съществува сред друга част, в която взимането и даването са в равновесие. Отделена, тя може някак да съществува известно време изолирана. С нарушената си енергетика. И вътре в нея, доколкото все пак съществува, има известни равновесни процеси. Като така има алтруизъм и егоизъм, които взаимно се пораждат. Което е още по- неприятно, вероятно са в равновесие, като цяло. Иначе тази затворена част от света ще колапсира сама в себе си. Редактирано Май 4, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 (edited) Интересно! Редактирано Май 4, 2009 от braman Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Казваш, че има и други възможности, но не можеш да ги посочиш. Както винаги предпочиташ да отхвърляш, без да утвърждаваш нищо в замяна. А аз посочвам изпитани неща и знам, че по отношение на сегашната позиция на човечеството имат положителен ефект. Като казвам противоположност аналогията със северния и южния полюс не е правилна. Не може да се приравняват егоизма и алтруизма и да се съпоставят с южния и северния полюс. Алтруизмът включва грижата за себе си, но я надхвърля, включвайки и останалите единици съзнание. Какви северни, какви южни полюси? Изпитаните неща дават изпитани резултати. Отхвърлям именно тях. Изпитах ги достатъчно. Не ми се изпитват повече. Не ти се иска алтруизма да е на другия край на егоизма и те разбирам. Това има много лица, и все неприятни. така излиза, че борбата с престъпността е взаимно обусловена с престъпността. Борбата за мир е взаимнообусловена с подпалването на война. Борбата за здраве е взаимнообусловена със заговор против здравето. Гадно е и неприемливо. Затова ти казвам да гледаш. Явно, аз като ти казвам, че е така, това не ти звучи достоверно. Предполагам, ча като го откриеш сам, все пак ще се убедиш. Видял ли си някъде алтруизъм без егоизъм? Щом посочваш, че нещо е погрешно, трябва да предоставиш вярна алтернатива или да замълчиш. Другото не води до никъде. Или тебе последното не те интересува; достатъчно ти е да си кажеш приказката. Неприятните неща ни най-малко не ме плашат и по никакъв начин не се опитвам да избягам от съществуването им. Опитвам се да постигна независимост от тях, да ги преодолея, надскоча и да постигна равновесие в тази позицията. Даже, въпреки че не мога реално да го почувствам с пълна сила, не умствено ниво зная, че те са възможност за развитието ми без която последното е невъзможно. Алтруизъм без егоизъм не съм видял. Всяко стъпало е основа на последващото. Без него, следващото стъпало на какво ще стои? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Забрави ли, че всичко в нашия свят е взаимосвързано? Как съумяваш да прекъснеш връзките между алтруиста и егоиста? Дори има връзка между мен и теб! Явно някаква част от мен все още не проумява доста неща, не иска да се примири с неразделните противоположности. Но пък явно има част от теб, която вече започва да проумява ... Защо виждаш само две възможности? Някой да е само егоист, или само надмогнал егото си? А и какво значение има кой какъв е? Нека да се съсредоточим върху това, дали това което казва е вярно, или не е! Какви са резултатите от това- ако твърдението е вярно, или- ако не е вярно. Откри ли алтруизма в монополярен вид? Не, не прекъсвам връзката между егоиста и алтруиста. Това са етапи в развитието на човека, всеки включващ предходния. Прехода от егоизъм към алтруизъм разбира се не може да стане отведнъж. Това многократно съм го посочвал. Но човек трябва да постави алтруизма като цел, като идеал, да си определи възходяща посока на движение. В крайна сметка нали именно движението е важно? Разглеждането на алтруизма- егоизма като даване- получаване наистина е непълно и неточно. Но аз и не го правя. (излиза, че ти сам го правиш...) Това го писах под мнение на Венци, а не под твое. Ти наистина не си разглеждала алтруизма-егоизма като даване-получаване. Заключението ти в този случай се явява неоснователно. Разглеждам и алтруизма и егоизма като резултат от нарушена енергетика. Преобладава вземането. В резултат такава част от света няма как да съществува сред друга част, в която взимането и даването са в равновесие. Отделена, тя може някак да съществува известно време изолирана. С нарушената си енергетика. И вътре в нея, доколкото все пак съществува, има известни равновесни процеси. Като така има алтруизъм и егоизъм, които взаимно се пораждат. Което е още по- неприятно, вероятно са в равновесие, като цяло. Иначе тази затворена част от света ще колапсира сама в себе си. Защо да преобладава вземането? Дори и при егоизма, където разбира се егоистът се стреми основно към получаване, законът за кармата възвръща равновесието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 4, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Защо да преобладава вземането? Дори и при егоизма, където разбира се егоистът се стреми основно към получаване, законът за кармата възвръща равновесието. Как си обясняваш, че в нашия свят всичко, което съществува, съществува за сметка на нещо друго? Това не те ли смущава? Или просто игнорираш този факт? За какъв алтруизъм става дума? това повече прилича на едно смокиново листо, напразно прикриващо една голота ... Ма не е напразно. Ето, прикрива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Защо да преобладава вземането? Дори и при егоизма, където разбира се егоистът се стреми основно към получаване, законът за кармата възвръща равновесието. Как си обясняваш, че в нашия свят всичко, което съществува, съществува за сметка на нещо друго? Това не те ли смущава? Или просто игнорираш този факт? За какъв алтруизъм става дума? това повече прилича на едно смокиново листо, напразно прикриващо една голота ... Ма не е напразно. Ето, прикрива. Е, чак пък всичко в нашия свят - скалите за сметка на какво съществуват? И дуалността мен лично не ме смущава. Кой беше създал Дървото за познаване на Доброто и Злото? Или това не го приемаме за дуалност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Всичко съществува за сметка на нещо друго, когато водещ е егоизма. А в настоящето егоизмът е водещ. Кой е казал, че алтруизмът е преобладаващ в съзнанието на масите? Разбира се, че в света, който ни заобикаля егоизмът все още е на преден план. Нали именно това се стремим да променим, основно чрез промяна в нас самите и чрез личния си пример? Колкото и нарушено да е едно равновесие, законът за кармата ще го възстанови. Разбира се по-добре е това да не се налага. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 4, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Защо да преобладава вземането? Не знам защо. Но по- скоро питаш защо твърдя такова нещо. но пък после сам го потвърждаваш.: Всичко съществува за сметка на нещо друго, когато водещ е егоизма. А в настоящето егоизмът е водещ. Не само водещ, а и същностен. И не касае само човешкото същество, а тотално света, в който то живее. Алтруизмът е в същия този свят като някаккъв вид баланс. Следователно няма как да промени същността на света. Да, нещо, чиято проекция е алтруизма може да промени света. Но не и самия алтруизъм. Диана, напълно е възможно и съвсем равновесно да не те смущава дуалността. Така е, човек е в равновесие и в хармония със света, в който живее. Нещо друго в него не е в хармония с този свят. А и самия свят не е в хармония с останалата част на мирозданието: "Човешкият свят е дисхармоничен, но не и Божественият. Понеже тия светове са преплетени, изглежда, че дисхармонията е в целия свят. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят"- "Божият глас" - Лекция от Учителя, държана на 26 август 1930 г., София, Изгрев. И още: "Ако ние разбираме, че Бог е на небето, това не е право. Бог е навсякъде. Обаче съвременните хора, които считат, че светът е реален, той представя всъщност проекция на друг един реален свят. И човек не мяза на онзи човек, който някога е бил създаден по образ и подобие Божие. Сега, дали вие ще приемете това нещо или не, то е друг въпрос." “Да Сторя” 9-а неделна беседа, държана от Учителяна 31.I.1937 г.,10 ч. сутринта, София – Изгрев. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 (edited) Всичко съществува за сметка на нещо друго, когато водещ е егоизма. А в настоящето егоизмът е водещ. Не само водещ, а и същностен. И не касае само човешкото същество, а тотално света, в който то живее. Алтруизмът е в същия този свят като някаккъв вид баланс. Следователно няма как да промени същността на света. Да, нещо, чиято проекция е алтруизма може да промени света. Но не и самия алтруизъм. За мене същността винаги е Божествена. Егоизмът е само обвивка, скриваща Божествеността. Той е само външния вид, видимото на повърхността, едно временно, частично и изкривено проявление на Божествената същност. В това отношение алтруизма е далеч по-пълно проявлението на Божественото, но не твърдя, че е съвсем пълно. Все пак на съвременното ниво на развитие на човечеството едва ли трябва да се опитваме да разберем в какво се състоят степените надхвърлящи алтруизма. Не мога да приема алтруизма като баланс на егоизма. Равновесието се поддържа от космичните закони. Човек може да поддържа равновесие в действията (мислите, желанията си), както правят съществата с високо духовно развитие и по този начин действайки в съгласие с космичните закони, последните няма какво да уравновесяват. Но егоистите нарушавайки равновесието, предизвикват ответна реакция от страна на космичните закони и привличат към себе си последствия, които да възстановят нарушеното равновесие. Редактирано Май 4, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 4, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 4, 2009 (edited) Как тълкуваш тези думи на Учителя? "Обаче съвременните хора, които считат, че светът е реален, той представя всъщност проекция на друг един реален свят. И човек не мяза на онзи човек, който някога е бил създаден по образ и подобие Божие." Не виждам защо Божественото има нужда от обвивка. Обвивката не обхваща ли това, което обвива? Може ли небожественото да обхваща Божественото? След като е по- малко от него? Редактирано Май 4, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Ами сега?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Как тълкуваш тези думи на Учителя? "Обаче съвременните хора, които считат, че светът е реален, той представя всъщност проекция на друг един реален свят. И човек не мяза на онзи човек, който някога е бил създаден по образ и подобие Божие." Не виждам защо Божественото има нужда от обвивка. Обвивката не обхваща ли това, което обвива? Може ли небожественото да обхваща Божественото? След като е по- малко от него? Обвивката ограничава, определя, придава форма, не обхваща. Освен това ограничението, определянето, формата е само външно, в проявлението. На собствения си план Божественото е безкрайно, всесъдържащо (в смисъл на възможности) и неограничено. Всъщност духът сам определя своята форма. Ако човек преминава през етапи в които формата и същността не си съответстват, това е само необходимо стъпало представящо времето когато духът все още не е овладял своята форма. Преди да бъде овладяна формата, духът е необходимо да премине през етап в който тя не е овладяна и бавно и постепенно бива овладявана във все по-голяма и по-голяма степен. В колкото по-голяма степен духът е овладял материята, толкова по-пълно може да се прояви посредством нея. Защо Божественото има нужда от обвивка? За да се прояви. Защото само така то може да познае себе си: в проявление, когато присъщият му безкраен потенциал, бъде приложен. Ако нещо не е приложено, то все едно не съществува за духа, въпреки че той го съдържа като потенциал в себе си. Всичко е необходимо да получи външно изражение (от гледна точка на духа) за да бъде осъзнато. Духът извън взаимодействието си с материята няма как да бъде съзнателен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 5, 2009 Доклад Share Добавено Май 5, 2009 (edited) Как тълкуваш тези думи на Учителя? "Обаче съвременните хора, които считат, че светът е реален, той представя всъщност проекция на друг един реален свят. И човек не мяза на онзи човек, който някога е бил създаден по образ и подобие Божие." Не виждам защо Божественото има нужда от обвивка. Обвивката не обхваща ли това, което обвива? Може ли небожественото да обхваща Божественото? След като е по- малко от него? Аз не съм по теоретизирането и затова ще отговоря само практично, доколкото мога... Всъщност, всичките категории, с които оперираме - са условни и са променливи - и като словоформа, и по отношение на съдържанието си... Менят се заедно с нас, когато преминаваме през различните си нива на съзнание...Функцията им е - само да ни заведат до СМИСЪЛА, който е вечен... Затова често говорим за едни и същи неща, без да се разбираме...( Едното ниво напр. говори само за кръвта , другото - само за силата и за духа, третото - за волята и т.н., като смислово се има предвид едно и също нещо, но не се осъзнава от всички, че е така и някои даже се сърдят ... Това, което наричаме "обвивка на Божественото" е само наш си начин да си обясним, да усвоим, да осъзнаем част от нещата... Това е само някакво временно понятие по Пътя, което ни води до някакъв смисъл за осъзнаване; само толкова... А пък реално - всичко си е еднакво ценно, сто процента Божествено; само екстра качество... Това е принципът на монизма... Верно е, че в проявения свят, едно нещо трепти с по-високи вибрации от друго нещо, но това е начинът, който Духът е избрал да се прояви; т.е. - като творение нисковибрационното нещо има същата ценност, както и онова с по-високите вибрации, защото ако са едно без друго и двете не могат да съществуват... По друг начин казано - в отсъствието на едното - и другото го няма... Това пък е принципът на дуалността... Тук е мястото да се прояви чувството за различаване, но след като сме ги различили и сме усвоили тези две неща, трябва веднага да се откажем от старите понятия и пак да се върнем към монизма... Значи - принципът на дуалността е само учебен принцип; книжен; той няма друг смисъл... В този смисъл няма Божествено и небожествено, а от известна гледна точка, всичко е Божествено и си е чисто и съвършено... И само от нас зависи как ще изберем да го приемем, с цел - усвояване и осъзнаване на нещата...Някои казват, че свободата се състои в съзнателния избор на гледната точка ... Ние тук се спъваме само в две гледни точки - тази на реалното и тази на нереалното и не можем нито да ги разграничим, нито да ги опишем, независимо, че с години се занимаваме с това... Това, как ние тук приемаме нещата - си е наш проблем и то е единствено с опознавателна цел и служи само на осъзнаването ни... И пак да кажа, че след като осъзнаем едно нещо, от дадена гледна точка, след като го усвоим, ние се отказваме от стария си понятиен апарат и търсим нови понятия; отказваме се и от дуалността, за да се върнем към чистотата и съвършенството, което дава монизма...Словото казва, че вече ще наливаме ново вино в нови мехове... Забравяме за старото... А представяте ли си колко неща има за осъзнаване през цялата вечност и от колко гледни точки могат да се възприемат и да се усвоят тези неща? Бедна ни е фантазията... Дали ще живееш в реалността - като душа, или в света на сенките - като его-ум, зависи от това, как се идентифицираш сам... Кой си ти? Изповядваш ли, че си душа и имаш ли твърдата увереност, че е така? Т.е. твърдо убеден ли си, че си душа?... Ако се колебаеш, макар и колкото пшеничено зърно да е колебанието и съмнението ти - ти си его-ум и живееш в света на сенките, за поданиците на който Учителят казва, че живеят в безлюбие и са изгубили връзката с душите си... Някои дори не вярват, че имат души... А пък съмнението ти показва, че още си его-ум, защото умът само се съмнява, страхува се и търси сигурност... Душата - не ; тя се издига с мислите си в реалността и винаги е с Бога, защото има живата връзка с Него в себе си... Редактирано Май 5, 2009 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 5, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 5, 2009 Ами сега?! Кофти. Ще трябва да разчитаме на Кръстницата, да ни прати вълшебни гълъби, да отделят лещата от пепелта. Не е човешка задача това ... но е човешка задача да се доверим на Кръстницата. И да не пропуснем, или закъснеем за Сватбата... Велина, тук виждам и друга възможност за заблуда- можем да си представим, че Сватбата вече се е случила! Може, но не Тази! Никакъв проблем не му е на човек да си измайстори каквато си иска гледна точка. Но ще си остане с гледането. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 5, 2009 Доклад Share Добавено Май 5, 2009 Абе аз, ако взема да напиша нещо неразбираемо, ще изглеждам ли по умен. Ама такова нещо, дето въобще не си го разбирам. И ще чакам някои да ме обясни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Май 5, 2009 Доклад Share Добавено Май 5, 2009 (edited) Никакъв проблем не му е на човек да си измайстори каквато си иска гледна точка. Но ще си остане с гледането. А другия избор какъв е? (Не че съм "искрен", каквото и да значи, но егото сигурно си работи, за разлика от теб аз искам да изглеждам по-умен) Редактирано Май 5, 2009 от petarstankov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.