Guest Кристиян Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Не знам какво е его. Опитвам се да разбера, но сам не мога. Просто като чета вашите мнения също не разбирам. Понякога пък си мисля, че разбирам, но после се оказва, че не съм разбрал. Единствено в моментите, когато се чувствам част от цялото може би ... Четох, че "това е нещо, което сме забравили". Егото е много просто нещо- желанието за наслаждение само за себе си. Разполагаме с пет сетивни органа, които са устроени на егоистичен принцип- чрез тях си доставяме наслаждения, притова- само за себе си, съвсем и просто и егоистично. Възприемаме действителността също чрез тези пет сетива- отново егоистично...Егото е това, което ни дава ясна представа за това, че сме точно ние, а не съседа- "моите мисли", "моите чувства", "моите действия"- егото е това, което чрез бандата от пет сетивни органа ни осигурява понятието "аз", "мое", "твое"... Егото е най-простото, и най-разпространеното нещо: Егото дефинира материята и формата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
utnapishtim Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 "Его - това е нашата нереална част, която ни кара да обвиняваме за проблемите си някого, извън нас" Ще бъде много полезно, ако прочетем и други дефиниции за егото... Предложената от мен е (умишлено) непълна, но предлагам да схващаме егото като функция на ограничения човек, (а не и на свободния), за да има практична полза за всички, по отношение на духовното ни израстване... Така понятието „его“ се принизява в максимално възможна степен и изцяло се излиза извън първоначалния му смисъл влаган в древността. За да предотвратят това, някои учения въвеждат разделение на Висше и нисше его, (също на Висш и нисш аз,) защото чувството за „аз“ е погрешно да се приравнява към егоизма и не противоречи на неограничеността и свободата на човешкото съзнание, а точно обратното – без него съзнание въобще не може да съществува. Известно е, че противоречията се раждат, от влагане на различно съдържание в едно и също понятие...Това е аксиома. Известно е също така, че понятията (думите), имат функцията единствено и само да ни доведат до СМИСЪЛА на нещата... Когато смисълът се схване, думите стават излишни...Това също е аксиома. Бих желал да попитам от къде точно взехте тези аксиоми? Защото по отношение на първата, не съм съгласен, ако трябва да важи за всички противоречия. В крайна сметка, нещата имат форми (в случая формите се изразяват в понятия), имат и съдържание, а освен това имат и смисъл и не мисля, че тази връзка между съдържанието и формата е единствената възможна, за да се получи противоречие. Какво ще кажете, например, ако различни съдържания трябва да се маскират временно в една и съща (или достатъчно подобни) форма, или да кажем понятия? Защото не смятам, че хората са намерили достатъчно много понятия, за да изразят различни съдържания. Под едно понятие един разбира едно, друг понякога друго. Но сега ако след това човек мисли известно време с едно понятие така, че да използва едно от съдържанията, което е там, а след това продължи да мисли със същото понятие, но вече използва другото съдържание, тогава не би ли могло да се стигне пак до противоречие (не задължително във всички случаи, но искам да кажа, че това е друг пример за причина за противоречие, така че възможностите са повече). Казвам последното специално и по повод на написаното по-горе - струва ми се, че под вашето понятие за его вие разбирате нещо, което в някои случаи напомня моето понятие за его, а в други случаи моето понятие за егоизъм. В този смисъл, аз лично бих ги разграничил. Ако трябва да схващаме нещо-то като функция на ограничения човек, аз бих нарекъл това нещо егоизъм. Нима свободният човек няма его? А по какво го разграничаваме (по какво разграничаваме свободния човек от другите хора)? И ето така може да се стигне до следното противоречие. Ако някои хора са казвали: търсете Бог вътре в себе си, то тогава къде е това вътре, ако егото е нещо, което не е реално? За мен лично това, което вие наричате его, е предимно нисше его или дори на места проява на егоизъм. Затова е добре да се съглася със Станимир, че трябва да се прави разлика между висше и нисше его. Разбира се, стига човек да е готов да приеме такава разлика, но това зависи малко от неговите разбирания и дори от това, което чете. Интересна е идеята да се описва егото по геометричен път, но като начало, не съм убеден, че може да се достигне достатъчно точно описание, така че то да има смисъл, т.е. да има смисъл да се използва заедно с обясненията. Също така, някои части на чертежа може да се окаже, че не трябва да се взимат под внимание. За мен остават някои въпроси относно избора на чертежа. Например, защо кръгът е затворен? Всъщност, кръгът самото его ли описва или по-скоро сянката на егото, неговите проявления. Под проявления на егото аз не разбирам само егоизма. Ако проявленията на егото са само това, което хората обикновено мислят за егоизъм, тогава защо поезията на Иван Вазов се различава от тази на Димчо Дебелянов, защо имаме Пикасо, Верди и т.н. Те всички се различават от другите, но тяхното творчество егоизъм ли е? Или ако кажете, че то е изцяло създадено по универсални принципи, все пак не се ли забелязва и личността в това творчество? В будисткото изкуство границите на личностното са почти незабележими в повечето случаи. Но не такъв е случаят със западната традиция - там за его ли става въпрос, за егоизъм или за универсални по-висши принципи? За мен, първото. В такъв смисъл, не знам дали бих затворил кръга, не съм сигурен дали той всъщност означава егото или само проявление на егото. Не съм сигурен дали е необходим втори кръг, за да се изобрази егоизма. За мен и един затворен кръг за това стига. И в крайна сметка - това е начин на изобразяване. Реалната ситуация е такава, каквато е. Ще ми е интересно да разбера дали смятате, че трябва понятията да се доуточнят. Висше его, нисше его, проявления на егото, егоизъм - за мен това са различни неща. Въпрос е и дали нисшето его е реално и в какъв смисъл. Ако някои от понятията се доуточнят, бих се съгласил с повече твърдения, но засега като че ли подкрепям позицията на Станимир. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 2, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Грешиш Багира! Не ни трябва щит, та в неговото огледало да погледнем към егото - горгона. Трябва да го погледнем директно, с пелно осъзнаване. Толкова директно и цялостно, че мисълта да не успее да се раздвижи. Само така ще можем да го видим такова, каквото е, преди да е започнало да си излага репертуара. Добре. приеми, че говоря за себе си. Макар че митът за Персей не е предаден през времената специално за мен. Щом пишеш, но се отказваш от щита на Атина, може би още не си пробвал... Или си гледал нещо друго, и това става (това е една от игрите на егото... ) Ако пробваш, без този щит ... м-м-м ... ще ме лишиш от възможността да водя диалог с теб ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 "Его" в превод значело "аз". Така може "его" да е това, с което азът се идентифицира. Всъщност може и нещо доста по- обективно да е. Така или иначе, в пътя си "аз" стига до една стена. И започва да се чуди: Откъде идва тази стена? Какво да я прави? Някои азове се чувстват болезнено затворени зад тази стена. Други- защитени. Трети- изобщо не виждат стена, а виждатзеления безкрай на прекрасната си грахова шушулка ... Така и думи като "егоцентричност", "егоизъм" не звучат хвалебствено. Но пък "аз", кой знае защо- звучи гордо. Какво е его и каква е ролята му в Пътя на човека според вас? Нека да започнем от някъде, за да не цикли чудесната тема виждам, че интерес има... Има една такава аксиома: „Бог се ограничава, без да се ограничи”... Напредналите Същества се занимават цялостно с нея, но ние – ще я разделим, според обичая си... Първата част – „Бог се ограничава”- дуалистите я ползват. Втората част на „(Бог се ограничава), без да се ограничи” – я ползват само монистите. Сега – монисти не са тия, които си мислят, че са монисти, или са само съгласни с тях. Истински монисти са само тези, които са приложили монизма на практика. А да приложиш нещо духовно на практика – във всеки случай не е нещо, като да изкопаеш два декара лозе... Монист си тогава, гогато го осъзнаеш; това е дълбок процес и за него ти трябват и време, и случай. Ние, засега обаче, ще оставим монистите на мира; тяхната е е лесна...И добре е, че всъщност монистите сред нас се явяват винаги напредналите дуалисти, та има мир... Те разбират какво значи това „Бог се ограничава, без да се ограничи” и затова кротуват, а пък ние – само се съгласяваме и затова сме неспокойни ... Защото всички популярни учения в света се дават, позиционирани от гледната точка на дуалистите, която ние априори приехме , че е само половината (дуалистът не се замисля над това – какво значи това , аджеба, „без да се ограничи”?) ... А всички недостатъци, казва Учителят, идват от половинките... Дуалистът, боравейки с половинката само – никога не може да стигне до дълбокия смисъл на учението и е обречен постоянно да се спъва в съдържанието и формата, поставяйки тях на фокус, вместо смисъла, който му убягва . Обаче дуалистът винаги трябва да има едно на ум, когато чете и слуша думите на учението и да не ги схваща буквално, защото те имат алегоричен, иносказателен смисъл и са назначени единствено за това – да го доведат до този смисъл. Казахме защо е това: работим само с половинката; ограничили сме се... (Не забравяйте, че живеем в Майя – илюзорната игра на съзнанието и сме й подвластни всички – съобразяваме се, волю-неволю). Понятието „граница” е свързано с понятието ”истина” и с понятието „свобода”, по такъв начин, че където има (духовна) граница, истината и свободата са отвъд нея... И така - първата част е: „Бог се ограничава”... Учителят казва, че Бог, като се е ограничил, е създал човека (душата); родило се е доброто. Човек, като се е ограничил (се е оплел в личността си), дошло е злото... Това е от изключителна важност – за размишление... Защо? Защото – като се ограничил – човекът е направил следното – прекратил е съзнателната си пряка връзка с Бога (и тогава се е „оплел в личността си”; нямало е кой „да го разплита”); т. е. – Писанието казва, че на практика „е умрял”, „отсякъл се е” от Дървото на живота... Това е станало, когато в Рая – е вкусил от плода на Дървото за познаване на доброто и злото... Тук – буквоядците много да внимават; това е иносказание; има дълбок смисъл в това; мислете много и „от този храст ще изкочи заек”... Сега - вземете чист лист хартия и начертайте в средата кръг. (Направете, го моля, нека да тръгнем от някъде, за да напаснем понятийния си апарат, картинката ще помогне повече за изясняване на смисъла и ще подобри разбирането... Думите (понятията) могат да бъдат всякакви, от всякакви учения и школи, на какъвто и да е говорим език, но те задължително трябва да водят към един и същ, общ смисъл на нещата, даван от Единствения Учител, иначе идват противоречията и безсмислените спорове, които най-много пречат на тези, които са петимни да се дърлят, за да се доказват... А въпросът не седи в това, какво знаеш, а колко от това, което знаеш и цитираш – си осъзнал. Практиката е в осъзнаването; иначе всички много знаем и даже смело цитираме неща, които обаче не са наши, защото не сме ги усвоили, не сме ги осъзнали; ние сме като папагалите, братя, защото сме духовно мъртви, още ядем от плодовете на това дърво – „за познаване на доброто и злото”; тези плодове ни държат постоянно в хипнотично състояние; мърдане - няма... Това не е за критика, а само за пояснение, да разберем къде сме и да се събудим, да възкръснем от мъртвите)... И така – чисто белият лист хартия е вездесъщото Божествено съзнание... Кръгът в средата – показва, че ограничавайки се, чрез периметъра на кръга – Бог е създал човека (душата), по свой Образ и Подобие ; в този кръг действа доброто и периодът е преди т.нар.”грехопадение” или – преди човекът да е опитал плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото...Райска идилия; периодът на първичната душа, живееща в непосредствено общение с Бога, Лице в лице, в пълна чистота на сърцето и светлина на ума, предполагащи разумност, с пълния комплект добродетели...(„Лице” означава присъствие). Какво става нататък? Идилията свършва, защото следва – другото ограничение... Сега се ограничава човека, решавайки да получи разбиране за доброто и злото, като самия Бог... Начертайте кръг, вътре в кръга на човека (душата). Ето какво се получи – вътрешна граница, отсичаща прякото общение с Бога. Яви се злото... Вече я няма непосредствената връзка и непосредствените указания на Бога, всичко се обърка, оплете се... Така - умът – се помрачи и си помисли, че той е факторът, защото „не виждаше” вече друг фактор, освен себе си; сърцето – помътня... Душата стана зависима и водена от ума, вместо от Бога; чувствата на сърцето се изопачиха, Адът завладя тотално...(Е, и това е било процес, не акт, но не променя много нещата). Сега – защо ви разказах тази приказка. За да илюстрирам кое точно наричам его ( и не само аз; в модерната литература се нарича така, но нищо не пречи да го наречем всякак – няма никакво значение). Това същото нещо, което тук наричам „его”, съм го срещала под много имена, затова подробно ви обясних – кое е то... Та его – това е помраченият ум, лишен от светлина, който се е явил на сцената, след ограничаването на душата(човека) и появата на злото в света. (Не го бъркайте, моля, с ограничаването на Бога и раждането на душата(човека); тогава се е родило доброто!). Ако някой иска това нещо да го наричаме другояче, вместо „его”, като напр. „тралала”, аз съм съгласна, няма проблем... Въпросът е – да намерим точния смисъл, помагайки си само с думите, те имат само подкрепяща функция; не са никакви фактори... Хайде да поумуваме и да си разтълкуваме иносказанията в следния пасаж: http://triangle.bg/books/1931-09-30-06.199...2-01-06-06.html „Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е тъй наречената „плът“, или змията в човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, будна – никога не спи. Тя живее във всеки човек, още от раждането му, но в спящо състояние и постепенно се пробужда. С пробуждането ѝ, между духа и нея започва борба. Който не знае как да подчини змията на себе си, натъква се на големи бедствия; който може да я подчини, да му служи, той придобива голямо богатство. Някой казва: „Да унищожим плътта!“ Ти не знаеш, че като унищожиш плътта, ще умреш. Докато змията действа в тебе, и ти ще живееш; щом тя престане да действа и започне да умира, заедно с нея и ти умираш. В живота на змията е животът на човека. Казваш: „Защо Господ не премахне злото?“ – Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. Бог предпочита съществуването на един свят с змии, но с живот в него, отколкото един мъртъв, пуст свят без змии, но и без живот. Змията е за предпочитане пред смъртта. Първите хора, Адам и Ева, бяха поставени пред дървото за познаване на доброто и на злото, да научат правилата и законите, чрез които да се справят със змията, да използват нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие в дървото за познаване на доброто и на злото. Когато змията дойде до това дърво, Ева не можа да се справи с нея. Тя взе плода, който змията ѝ даде, яде от него и отиде при Адам и той да го опита. Нито жената можа да разреши въпроса за плътта, нито мъжът го разреши. В това положение се намират и сегашните хора. Всички хора трябва да се върнат назад, да разрешат този въпрос. Без това разрешение не могат да вървят напред. Този път е неизбежен. Бог няма да го мине заради нас. Той слиза на земята между нас, учи ни да разберем законите на живота, но няма да ни избави от страданията, от змията. Всички трябва да се учите от нея. Тя крие в себе си великите тайни на живота. Духът се намира в непрестанна борба с нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на духа, захапва опашката си. Ако не захапе опашката си и не умре, заедно с нея и вие ще умрете. Казваш: „Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушуват в мене“. – Радвай се, змията се е събудила в тебе. Със събуждането ѝ, животът се е проявил в тебе. Ще служиш на Бога, а с тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христос – Синът Божи, дойде на земята заедно със змията – с плътта. Той беше дух, но се облече в плът, прие робски образ и се смири. Понеже разбираше законите, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи. Бъдете свободни и следвайте правия път. Вие ще разрешите този велик въпрос чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Така ще приложите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината във волята си. Не мислете, че умът ще намери пътя на Истината. Умът е прост слуга, който учи елементарни работи. Той сега събира факти, които го интересуват. Какво знае умът? Какво разбира той? Знае нещо за желязото, за златото; знае нещо за въздуха, за водата, за слънцето. Той ни най-малко не е посветен в дълбоките тайни на живота. Има неща, които човек възприема вътрешно, не с ума си. Той предчувства неща, които ще станат в бъдеще, след 10–15 години. Значи има нещо по-високо от човешкия ум. Бог оставя главата, ума настрана и казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Онова, скритото в човека, то е Божествено. Казва се за сърцето: „грешното сърце“. Бог не иска от човека грешното сърце, но онова, в което живее заспалата змия. Богата е тази змия. Докато живее в човека, тя крие в себе си половината богатство на космоса. Всички скъпоценности, които съществуват в света, са на нейно разположение. Ако можеш да ѝ станеш господар, всички нейни богатства и скъпоценности минават в твоите ръце. Не можеш ли да ѝ станеш господар, ще си останеш последен бедняк. От това зависи твоето богатство – господар да ѝ станеш. Среден път няма.” „Граници в живота” П.Дънов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Егото е всичко. То е нашата истинност. Но истинност - само за пред себе си. Заради него ние никога няма да докоснем и да бъдем докоснати, макар и именно чрез него неистово да мечтаем за това. Чрез него ще вярваме в някоя чужда за нас истинност и чрез него ще останем излъгани. Чрез него ще се радваме, когато илюзията за близост придобива осезаема плътост, придобита от неговите мисли и чувства. Чрез него ще страдаме, когато, рано или късно, разберем, че докосването не съществува. Егото е прекалено реално. Поради това е безкрайно твърдо в своята реалност. А докосването не е просто допир на мъртви повърхности, то е обмен, сливане, било и частично... Затова то не съществува, понеже безкрайната твърдост на егото на би могла да се излее в нещо външно за него. ... Егото е всичко. То е нашата истинност. Но истинност - само за пред себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 (edited) Грешиш Багира! Не ни трябва щит, та в неговото огледало да погледнем към егото - горгона. Трябва да го погледнем директно, с пелно осъзнаване. Толкова директно и цялостно, че мисълта да не успее да се раздвижи. Само така ще можем да го видим такова, каквото е, преди да е започнало да си излага репертуара. Добре. приеми, че говоря за себе си. Макар че митът за Персей не е предаден през времената специално за мен. Щом пишеш, но се отказваш от щита на Атина, може би още не си пробвал... Или си гледал нещо друго, и това става (това е една от игрите на егото... ) Ако пробваш, без този щит ... м-м-м ... ще ме лишиш от възможността да водя диалог с теб ... Та за какво ми е щитът на Атина. Христос заключи форума на древните мистерии и го бутна някъде в архива. И каза: Който Ме люби ще бъде в Мен, а Аз и Отца едно Сме! Редактирано Май 2, 2009 от braman Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Егото е всичко. То е нашата истинност. Но истинност - само за пред себе си. Заради него ние никога няма да докоснем и да бъдем докоснати, макар и именно чрез него неистово да мечтаем за това. Чрез него ще вярваме в някоя чужда за нас истинност и чрез него ще останем излъгани. Чрез него ще се радваме, когато илюзията за близост придобива осезаема плътост, придобита от неговите мисли и чувства. Чрез него ще страдаме, когато, рано или късно, разберем, че докосването не съществува. Егото е прекалено реално. Поради това е безкрайно твърдо в своята реалност. А докосването не е просто допир на мъртви повърхности, то е обмен, сливане, било и частично... Затова то не съществува, понеже безкрайната твърдост на егото на би могла да се излее в нещо външно за него. ... Егото е всичко. То е нашата истинност. Но истинност - само за пред себе си. Венци, ти си поет, храниш ни с поезия! Но ние сме гладни и искаме истинска духовна храна; това не става за ядене, то е като букет красиви цветя! Друг път ще ти отговоря, по-подробно, може би... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Някой беше казал, че поетите са най-големите лъжци. Защото унесени в красотата на думите и изказа, далеч надхвърлят случилата се действителност. Е, това е само едната страна на медала. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Егото е всичко. То е нашата истинност. Но истинност - само за пред себе си. Заради него ние никога няма да докоснем и да бъдем докоснати, макар и именно чрез него неистово да мечтаем за това. Чрез него ще вярваме в някоя чужда за нас истинност и чрез него ще останем излъгани. Чрез него ще се радваме, когато илюзията за близост придобива осезаема плътост, придобита от неговите мисли и чувства. Чрез него ще страдаме, когато, рано или късно, разберем, че докосването не съществува. Егото е прекалено реално. Поради това е безкрайно твърдо в своята реалност. А докосването не е просто допир на мъртви повърхности, то е обмен, сливане, било и частично... Затова то не съществува, понеже безкрайната твърдост на егото на би могла да се излее в нещо външно за него. ... Егото е всичко. То е нашата истинност. Но истинност - само за пред себе си. Може би не съществува не поради твърдост, а поради свойството "поглъщане", което всъщност е предимно развито и основната посока в която функционира егото е тази- да поглъща...Отражението също го има, но не поради прозрачност и пропускливост- сакън, да не бъде! А поради тънък пласт "огледална паста"....и дали ще е истинно само за пред него си, твърдението, че егото последно умира е на разположение за провеждане на опити от всяко едно его....Човек обаче, колкото и да иска, не може сам да умъртви егото си- това, което повечето наричат умъртвяване/респективно духовно израстване, е нещо повече от лъскане, лъскане...и лъскане, така че да отразява и блести, тъй щото да отговаря на условието "преправя се на светъл ангел"...Тъй е то- "егото мени блясъка си, но не и същността си".... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 2, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 2, 2009 (edited) Венци, ти си поет, храниш ни с поезия! Но ние сме гладни и искаме истинска духовна храна; това не става за ядене, то е като букет красиви цветя! Друг път ще ти отговоря, по-подробно, може би... Не са откъснати тези цветя, живи са. Който има очи, да гледа ... Който няма ... Какво може да го нахрани ... Човек обаче, колкото и да иска, не може сам да умъртви егото си- това, което повечето наричат умъртвяване/респективно духовно израстване, е нещо повече от лъскане, лъскане...и лъскане, така че да отразява и блести, тъй щото да отговаря на условието "преправя се на светъл ангел"...Тъй е то- "егото мени блясъка си, но не и същността си".... Напълно съм съгласна! Някой беше казал, че поетите са най-големите лъжци. Защото унесени в красотата на думите и изказа, далеч надхвърлят случилата се действителност. biggrin.gif Е, това е само едната страна на медала. smile.gif В един лъжовен свят на лъжеца всичко му е лъжовно ... А ако думите не те отведат отвъд себе си ... или са мъртви, или ти не можеш да вървиш ... Ама пък... "Ай да ... Венци... ай да молодец!" Какви омайни думи написал! Заблехукват хората! Редактирано Май 2, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Егото е всичко. То е нашата истинност. Но истинност - само за пред себе си. Заради него ние никога няма да докоснем и да бъдем докоснати, макар и именно чрез него неистово да мечтаем за това. Чрез него ще вярваме в някоя чужда за нас истинност и чрез него ще останем излъгани. Чрез него ще се радваме, когато илюзията за близост придобива осезаема плътост, придобита от неговите мисли и чувства. Чрез него ще страдаме, когато, рано или късно, разберем, че докосването не съществува. Егото е прекалено реално. Поради това е безкрайно твърдо в своята реалност. А докосването не е просто допир на мъртви повърхности, то е обмен, сливане, било и частично... Затова то не съществува, понеже безкрайната твърдост на егото на би могла да се излее в нещо външно за него. ... Егото е всичко. То е нашата истинност. Но истинност - само за пред себе си. Може би не съществува не поради твърдост, а поради свойството "поглъщане", което всъщност е предимно развито и основната посока в която функционира егото е тази- да поглъща...Отражението също го има, но не поради прозрачност и пропускливост- сакън, да не бъде! А поради тънък пласт "огледална паста"....и дали ще е истинно само за пред него си, твърдението, че егото последно умира е на разположение за провеждане на опити от всяко едно его....Човек обаче, колкото и да иска, не може сам да умъртви егото си- това, което повечето наричат умъртвяване/респективно духовно израстване, е нещо повече от лъскане, лъскане...и лъскане, така че да отразява и блести, тъй щото да отговаря на условието "преправя се на светъл ангел"...Тъй е то- "егото мени блясъка си, но не и същността си".... Днес в 17:05 поствах един чудесен цитат от Учителя, в който Той обяснява, че егото не може и не бива да се умъртвява, а само да се подчини - "змията да си захапе опашката". Моля, ако желаете - погледнете го... Струва ми се, че като че ли всички сме се наточили да го убиваме, а то не е нужно изобщо... Споко... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 (edited) velinavasileva за пост 29. Змията, това е плътта, събудим ли я веднъж тя започва да ни тормози. С нея се събуждат всички наши вътрешни противоречия. Кой може да върви към познанието-този, който не се страхува от проявеният Живот. От Пътя на физическо ниво. Ако успеем да владеем себе си, ако имаме силите да възпитаме съзнание, започваме и да я овладяваме-змията. Когато човек има смелостта да се вгледа в себе си, да преосмисли живота си, да пусне Любовта в сърцето си и Истината в ума си тогава има реалния шанс да откъсне плодове от Дървото на живота. А именно Любов, Мъдрост, Истина са плодове... "Ако залостите вратата си за всички грешки, ще затворите вратата и за истината." Робиндранат Тагор - Т. е. -да, аз сгреших, да аз направих много неща, които ме измъчват, но ги изповядвам пред Бога и вече зная, че не искам да правя грешки, че искам да се върна при Него... Докато отричам и не признавам своите грешки, поставям Аз-а си над Бога... Вярата и силата на този вътрешен стремеж са първите стъпки към приближаването... Смирението пред Бога, смирението, с което се отнасяме към всички обкръжаващи, както и желанието да ги разберем е всъщност отказване да раздаваме присъди. Да приемем себе си и света, такъв, какъвто е... Змията захапва опашката си именно, когато има смирение. Човек спира да се бори и изисква, отказва се от желанията си и започва да служи на Бога. Тогава его-то се превръща в его-душа, нещо красиво, което хем ни дава индивидуалност, хем ни прави близки с Бога, Едно с Него... Първите хора, Адам и Ева, бяха поставени пред дървото за познаване на доброто и на злото, да научат правилата и законите, чрез които да се справят със змията, да използват нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие в дървото за познаване на доброто и на злото. Когато змията дойде до това дърво, Ева не можа да се справи с нея. Тя взе плода, който змията ѝ даде, яде от него и отиде при Адам и той да го опита. Нито жената можа да разреши въпроса за плътта, нито мъжът го разреши. Нито умът, нито сърцето могат сами да достигнат до Дървото на живота. Могат да го достигнат, когато има синхрон между тях. Синхрон между ума и сърцето... Редактирано Май 2, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Ето нещо за природата на егото, написано от д-р Калоян Петров: "Его-то по своята природа е отмъстително.Няколко думи за този механизъм. Как става така, че хората, които знаят, че не е хубаво да се отмъщава, въпреки това си отмъщават, без да искат, едва ли не. Просто в момента в който е засегнат, той включва на режим отмъщение и когато си отмъсти, му олеква-добре му е. Направил е мръснишката работа и после е доволен. Как става така, че един не лош човек - гледаш го културен, интелигентен, с една хубава чувствителност човек, който е в състояние иначе и любов да изпитва, когато си отмъщава му е сладко. Получава се на базата на егоистичните отношения в психиката. Представете си един егоист. Този егоист притежава определен ресурс от познания, от душевни качества и от материални блага. Нека същият този, условно да го наречем "войска" и тази войска да я разделим на шатри, защото тя живее в шатри и той притежава да кажем 100 шатри. Такива егоисти с шатри - дал Господ. Тук са шатрите на този, там са шатрите на онзи и т.н. Всеки човек си има някакъв периметър. Аз имам лични принадлежности, които са си мои, четка за зъби, джобни пари - с тези неща живея всеки ден. Благодарение на тях поддържам тялото си, някаква хигиена, храна, топлина, придвижвам се и т.н. Това ми е личен периметър. Имам способността да убеждавам или да се подчинявам, да съм агресивен или дипломатичен, аз съм търпелив или нетърпелив - това са си моите ресурси. Нека да си представим сега, че друг човек в някакъв момент ми нанася вреда. Неговите хора нападат моите и изтребват 2 шатри. На сутринта какво да видя- липсват ми 2 шатри. Какво означава това, че в следващите конфликти, той е със 100 шатри против моите 98, има надмощие над мен и при военен конфликт може да победи. Его-то реагира на такова нещо със страх - то се чувства добре само, когато се разширява. Когато аз имам 100 шатри, 101, 102 и т.н, тогава имам спокойствие, чувствам се добре, но когато тук ме измамят, там ме блъснат, онова не ми дават, аз губя, губя, губя и се плаша. Никаква интелигентност, никакво мислене не могат да ти помогнат, за да не те е страх, ако нямаш силна психика, ако не си човек с друго ниво на съзнание. Ако не съм човек, който да преживява нещата по друг начин, не толкова егоистичен, ако Его-то ми е силно, единственото нещо, което ще се случи е да се изплаша, а когато се изплаша- какво става? Ставам агресивен. Кой може да ме успокои, за да ми олекне? Само, ако възстановя равновесието. Т.е. и аз трябва да им унищожа на тях 2 шатри. По-хубаво ще бъде, ако унищожа повече от 2 шатри- ще ми е драго. Егоистите водят битки за интереси помежду си, обикновено под формата на благоразумен егоизъм. Не съвсем свирепо и грубо, защото не е добре, не е изгодно. Умното Его не води директни битки - много загуби за нищо! Благоразумно и дипломатично хак тоя, хак оня и хоп става се президент, директор. После ще се уредим с този така, с онзи иначе - има си ред, има си начин. Тук рушветец, там блага думичка и стават нещата. Хубаво е и да се оградиш с твои хора. Кои са твои хора? Ако си патриархален човек, твоите хора са родата. Каквото и да е - твоя кръв е. Така и така не можеш да разчиташ на никой - всички са мошеници, поне твоя кръв да е и да знаеш, че каквото се краде - в рода остава. Това са егоистичните съображения. И ето, че да си отмъстиш, се превръща не само в жизнено важно, но е и голямо облекчение - страхът намалява, защото егоистите нищо не могат да правят помежду си, освен да воюват. Те са като държавите - какво правят държавите помежду си? Братска любов? Войната е продължение на дипломацията с други средства. Прибягват до военни средства, когато нищо друго не помага. Какво значи, когато нищо друго не помага? Ами, когато не мога да си наложа интересите по никакъв друг начин, накрая вадя големия боздуган. За егоизма отмъщението е нещо съвсем нормално и разбираемо. Борба за надмощие и страх, когато съм надвит. Много е смешно, когато такива хора правят демонстрации за мир - ходят с плакати и скандират против войната в Ирак например. Същите тези хора, всеки ден водят люта война (само дето нямат автомати в ръцете си) и малко да им настъпиш интереса - ще те изядат жив." http://bgastro.hit.bg/school/Telets.htm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 (edited) Четейки последното мнение в мисълта ми асоциативно изникна историята за Нарцис: "Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис. Алхимикът знаеше легендата за Нарцис — хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис. Но не по тоя начин завършва историята на Оскар Уайлд. Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи. — Защо плачеш? — попитали ореадите. — Плача за Нарцис — отвърнало езерото. — О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис — продължили те. — В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му. — Нима Нарцис беше красив? — попитало езерото. — Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? — отговорили изненадани ореадите. — Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата? Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило: — Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота. — Каква хубава история! — рече Алхимикът." Алхимикът Velinavasileva перфектно описание на егото - малкото себе . Редактирано Май 3, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Учителят в "Движение на енергиите...", за човешкия егоизъм: "Сега е епохата, когато човешкият егоизъм играе най-важна роля. Той е един господар в света, но трябва вече да отстъпи място на нещо по-възвишено и благородно. В човека сега се създава един център, който се намира още по-високо ... и пред този център енергията на личния егоизъм трябва да отстъпи. Този център хората наричат алтруизъм, разум. Значи, егоизмът трябва да отстъпи място на Божествения разум у човека... Егоизмът в миналото е свършил една прекрасна работа, но той не можа да направи човека щастлив. Не че у него няма желание да направи човека щастлив, но той не разбира законите на човешкото щастие. Той дава на човека толкова, колкото знае. Егоизмът ще ти каже така: ти трябва да подчиниш другите хора под краката си, ти трябва да ги заплашиш със сила, с власт. Много хубаво, но този егоизъм, както говори на тебе, така говори и на подобните ти. И тогава се заражда в човека една вътрешна борба. Това значи зло. Туй отчасти е така, но този вътрешен принцип на Божественото начало в разумния живот казва, че животът има и друго разрешение. Било е време, когато егоизмът е бил необходим, но той е минал в една нова област, дето методите на човешкия егоизъм не намират приложение. Сега аз говоря на ония ученици, у които се е пробудило Божественото съзнание и които се намират в стълкновение със себе си. Те трябва да влязат в едно ново направление. Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъм. Той пак ще остане, само че ще му кажете: Ти ще отстъпиш мястото си на Божествения разум, ще се подчиниш на Него, ще Го слушаш. И когато човешкият егоизъм разбере това нещо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила. Той ще му се подчини и ще стане един от добрите Негови слуги. При сегашния живот всички спънки произхождат все от личните чувства. Можем да кажем, че 99 на сто от всички спънки на човешкия живот произтичат все от личните чувства, а само едно на сто от спънките произтичат от другите чувства в човека.Съвременните хора говорят, че у човека съществува зло и затова някои се стремят да изкоренят от себе си това зло. По какъв начин могат да го изкоренят? – Злото седи само в постъпките на хората. Ето защо, всяка лоша постъпка може да се премахне, но онази сила която е извършила престъплението, е нужна. Ще обясня това нещо. Да допуснем, че вие взимате едно малко въгленче и с него запалите една къща. После, като съзнаете злото, което сте направили, казвате: за да нямам подобни изкушения, ще унищожа огъня. Питам ви: можете ли да унищожите огъня? Лошото деяние е от огъня, наистина, но самия огън вие не можете да унищожите. Друг случай: да допуснем, че вие имате нужда от хляб, гладни сте и за да го доставите, вие извършвате някакво престъпление, с което се подхлъзвате. След това казвате: аз ще унищожа глада, няма повече да ям. Мислите ли, че вие можете да унищожите по този начин вашия глад? – Не. Питам ви сега: ако трябва човек да задоволи своя глад, необходимо ли е той да краде? Кражбата произтича от неразбиране на Божествения закон. Неразбирането е по причина на това, че преди хиляди и милиони години, когато хората на земята са били малко на брой, всеки е могъл да се качи на кое да е дърво и да яде свободно от плода му. А сега, понеже хората в света се увеличиха, и светът се организира, всеки си туря бодливи телове около оградата и казва: кой ти дава право да влизаш в градината ми и да крадеш? Едно време ти имаше право да правиш това, но сега нямаш право да се качваш горе на дървото ми. Това са наши порядки, които създават мъчнотии. Ние сме създали такива порядки в своята мисъл, в своите желания. Ние сме създали хиляди такива разпореждания, от които сами страдаме. И първото нещо, което ви се налага като на разумни същества, е да премахнете всичките бодливи телове, които имате около градината си. Вътре в себе с вие няма какво да се пазите! Онзи човек, който най-много се бори против злото, най-много греши. Това е закон, който ще имате като правило в живота си. Почне ли човек да се бори със злото, той се цапа. Не трябва да се борите със злото. Мислете за Любовта, за доброто, за Истината! Приложете ги и те ще ви помогнат. Никога не се борете със злото, но турете вместо него доброто и вижте как ще постъпи то! Не смесвайте вашите погрешки с ония разумни сили, които работят в живота. Никой път и Господ може да ви изпита. Той може да ви тури в специални условия и да ви наблюдава, дали разбирате законите Му, или не. Всеки, който са бори с Бога, ще падна на гърба си. Вие, младите, трябва да си изработите за в бъдеще известни възгледи за живота. Не само да ги изработите, но отчасти и да ги приложите, да видите, че тия ваши възгледи имат известно практическо приложение. Запример, вие решавате да се отнасяте кротко, меко с хората, но излизате вън в обществото и виждате, че не можете да приложете решението си. Защо? Мислите ли, като кажете, че от днес ще постъпвате кротко, меко, та ще можете да постъпвате така? Аз ще ви дам едно изяснение. Представете си, че вие сте намислили да посетите някои бъдни хора, де им дадете утеха и при това знаете, че те са гладни. Казвате си в ума: утре ще напълня торбата си и ще отида да ги посетя. Обаче, като турите тази мисъл в ума си, вие си представяте вече, че вашата торба е пълна и, като станете сутринта, без да проверите, дали торбата ви действително е пълна, взимате я и тръгвате, като си казвате: аз реших да отида при тия хора с пълна торба и, наистина, отивам вече. Обаче, като отидете при тия бедни хора, поглеждате торбата си и я намирате празна. Веднага започвате да си мислите, кой ли е извадил хляба от торбата. Та вие никакъв хляб не сте туряли! Първото нещо: всеки който отива да прави добро, трябва да носи пълна торба с хляб. Следователно: не говорете нищо за онази мисъл, която искате да реализирате. Не казвайте: аз утре ще бъда добър! Как ще бъдете добри? В какво седи добротата на човека? Най-мъчният въпрос в света е човек да бъде добър (– Не зависи ли това от него?) – Не зависи. Онзи, който разбира законите, трябва да свърже хората с живата природа. Сега, да ви изясня тези закони. Забелязвам, че у вас няма достатъчно концентриране на ума. Когато представя някои работи с чертеж, вам се виждат много лесни. Да, всички работи са лесни в проекция, но когато дойде да се приложат, тогава се виждат мъчни. Запример, вземете образуването на един триъгълник ABC. Да допуснем, че линиите му се движат. Вие можете да кажете, че посоката на това движение е отляво към дясно. Да, това е едно движение, но едновременно има и второ едно движение отдясно към ляво. Когато A се движи към B, едновременно и B се движи към A. По същия начин, когато B се движи към C, едновременно и C се движи към B. Тия движения се срещат и у човека, но не в една и съща посока. Закон е: щом се проектира у вас една добра мисъл, непременно ще се проектира и едно обратно движение. Това ви се вижда като едно противоречие в живота, но то съществува в природата. Посейте едно житно зърно или една ябълкова семка и ще видите, че едновременно в половината от семката се заражда едно желание, един стремеж нагоре към слънцето, а в другата половина – друго желание, друг стремеж – надолу. Това става едновременно. Това са противоположни движения – нагоре и надолу и соковете, които текат в корените и в клонищата, се движат в разни посоки. Течението от корените отива към клонищата, а течението от клонищата отива към корените. Така става едно прекръстосване на тия енергии. Същото става и у вас: щом се зароди у вас една добра мисъл, тази мисъл иска да се сгъсти, да си създаде почва; следователно, заражда се едно обратно движение. И онзи, който не разбира закона за възможността да се реализира една мисъл, ако не внимава, може да си създаде известни неприятности. Такива противоречия съществуват у всички ви. Някой път аз виждам лицата ви помрачени. Как тъй? – Криво ви е нещо. Търсите да намерите някого виноват и казвате: Аз не трябва да бъда толкова глупав, ще му дам да разбере! Какво ще му дадеш да разбере? Почерняването на лицето показва една волева сила – течение на енергиите към центъра на земята. Значи, в този момент липсва светлина в човека. Лицето ви е тъмно, очите ви са тъмни, погледът обърнат надолу. Който и да дойде при вас, вие казвате: Оставете ме, аз искам да бъда сам. Но след 1–2 часа, а може би и след един ден, дойде ви друго настроение, вие вече излизате със сияещо лице и си казвате: Аз преминах тази борба. Мислите, че сте горе на небето. Лицето ви е светло, весело, казвате: Свърши се тази борба! Да, тя се е свършила за малко. Няма да се минат и 12 часа, пак ще дойде мрачното настроение. После пак ще се качите горе – движите се като махало. Искате, не искате, това ще дойде. Такива преживявания са имали всички велики хора – и мъже, и жени, и деца – даже и в животните ги има. Аз съм следил кучетата, котките, воловете – и у тях става поляризиране. Сутрин волът е разположен, погледът му е усмихнат, весел. Господарят му се приближава до него той поближе ръката му. Иди следобед при него той вече е неразположен, казва: не ме бутай, аз съм неразположен. Ако е кон, ще те ритне, ще те ухапе. Във всички животни изобщо има такова поляризиране на енергиите. Някой път този кон може да е впрегнат, но все пак си проявява нрава. Запример, преди години срещам един полковник със своя вестовой, отиват с файтон към семинарията, но конят е в такова неразположение на духа, че не иска да върви. Най-после полковникът и вестовоят слизат, потупват го малко по гърба, помилват го и той тръгва. Качва се отново вестовоят, качва се и полковникът, конят пак спира. Пак слизат. Галят го, милват го, тръгва. Качва се вестовоят, конят върви; качва се полковникът, конят спира. И най-после полковникът решава да върви пеш. Конят му казва: Днес ти ще вървиш пеш, не искам да те возя, нищо повече! Казват: лош нрав има този кон. Това е поляризиране. Конят казва на полковника: Днес ти няма да се качваш на файтона. Войника ти ще нося, но тебе не искам да нося. Това поляризиране на енергиите аз наричам „губене на равновесие“. Това състояние дохожда всякога, след като се усъмниш. Ти се чувстваш изоставен, като че всички са се обърнали против тебе. Казваш: аз съм нещастен. Чувстваш, че това нямаш, онова нямаш, изпадаш в ред илюзии, в които няма нито сянка от вероятност. И после, като минат няколко часа, казваш: Господ поне е с мене. И виждаш вече, че всички хора са много добре разположени към теб. Не, и едното състояние не е вярно, и другото не е вярно. Хората са такива, каквито са били и по-рано. Сега ще наблюдавате нещата и ще се ползвате от тях. Ако вие не можете да приложите тия закони, които ви давам, всичко това ще дойде върху вас. И бъдещата ви работа и като учители, и като професори, и като лекари, или каквито и да е, ще зависи от това вътрешно разбиране на законите. Вие трябва да разбирате естеството на човека, та като го видите, да знаете как да му помогнете." http://triangle.bg/books/1924-02-10-19.199...4-03-16-19.html Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 (edited) Мнение #40 ~~~~ Значи Егото не трябва да се отхвърля, нищо не трябва да се отхвърля и пренебрегва, но да се използва за скъпоценен материал т.е. да се превърне в скъпоценен камък за съграждането на Новия Човек Нали Бог е вложил творческото начало в нас . Мнение #68 Редактирано Май 3, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 (edited) Не знам какво е его. Опитвам се да разбера, но сам не мога. Просто като чета вашите мнения също не разбирам. Понякога пък си мисля, че разбирам, но после се оказва, че не съм разбрал. Единствено в моментите, когато се чувствам част от цялото може би ... Четох, че "това е нещо, което сме забравили". Егото е много просто нещо- желанието за наслаждение само за себе си. Разполагаме с пет сетивни органа, които са устроени на егоистичен принцип- чрез тях си доставяме наслаждения, притова- само за себе си, съвсем и просто и егоистично. Възприемаме действителността също чрез тези пет сетива- отново егоистично...Егото е това, което ни дава ясна представа за това, че сме точно ние, а не съседа- "моите мисли", "моите чувства", "моите действия"- егото е това, което чрез бандата от пет сетивни органа ни осигурява понятието "аз", "мое", "твое"... Егото е най-простото, и най-разпространеното нещо: Егото дефинира материята и формата. Благодаря. А какво е "благодарност" и тя ли е от Егото, а "надежда"? Понякога се опитвам да искам да разбера - и това сигурно е от егото. Редактирано Май 3, 2009 от petarstankov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 (edited) Друг случай: да допуснем, че вие имате нужда от хляб, гладни сте и за да го доставите, вие извършвате някакво престъпление, с което се подхлъзвате. След това казвате: аз ще унищожа глада, няма повече да ям. Мислите ли, че вие можете да унищожите по този начин вашия глад? – Не. Питам ви сега: ако трябва човек да задоволи своя глад, необходимо ли е той да краде? Кражбата произтича от неразбиране на Божествения закон. Неразбирането е по причина на това, че преди хиляди и милиони години, когато хората на земята са били малко на брой, всеки е могъл да се качи на кое да е дърво и да яде свободно от плода му. А сега, понеже хората в света се увеличиха, и светът се организира, всеки си туря бодливи телове около оградата и казва: кой ти дава право да влизаш в градината ми и да крадеш? Едно време ти имаше право да правиш това, но сега нямаш право да се качваш горе на дървото ми. Това са наши порядки, които създават мъчнотии. Ние сме създали такива порядки в своята мисъл, в своите желания. Ние сме създали хиляди такива разпореждания, от които сами страдаме. И първото нещо, което ви се налага като на разумни същества, е да премахнете всичките бодливи телове, които имате около градината си. Вътре в себе с вие няма какво да се пазите! Онзи човек, който най-много се бори против злото, най-много греши. Това е закон, който ще имате като правило в живота си. Почне ли човек да се бори със злото, той се цапа. Не трябва да се борите със злото. Мислете за Любовта, за доброто, за Истината! Приложете ги и те ще ви помогнат. Никога не се борете със злото, но турете вместо него доброто и вижте как ще постъпи то! Не смесвайте вашите погрешки с ония разумни сили, които работят в живота. Никой път и Господ може да ви изпита. Той може да ви тури в специални условия и да ви наблюдава, дали разбирате законите Му, или не. Всеки, който са бори с Бога, ще падна на гърба си. Движение на енергиите. Закон за поляризиране Човешките закони, образувани от его-то наистина са били необходими за определено време. Чрез тях ние сме се учили-на добро и зло. Но днес, сега, когато човешкото съзнание се отваря, когато има готови да приемат новите порядки, връщането към природата е необходимост. Ако ние не можем да дадем свобода на себе си, дали можем да я дадем на другите? Свободата седи в тава, да опитваме нещата чрез Любовта, чрез Истината. Всички забрани, вътрешни противоречия са имали за цел да ни издигнат, съзнателно. Да можем да издигнем змията вътре в нас, защото не е достатъчно само да я събудим и да я оставим тя да се разпорежда с живота ни. Трудно е да бъдем добри, защото в стремежа си да угодим на хората правим множество грешки, за които ние си плащаме. Но, когато решим да угодим на Бога, да разберем волята му, постепенно изправяме грешките си. Това съм изпитала лично и зная, че е така. Но е нужно да имаме Вяра и воля за промяна. Всичките ни отрицателни черти, употребени в служба на Бога, могат да бъдат Добро... Редактирано Май 3, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 "А какво е "благодарност" и тя ли е от Егото, а "надежда"?" П.Дънов "Сила, усет мисъл" "Така е законът: ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално. Давай, давай, но трябва да имаш кому да даваш, да има кой да ти плати. Даването е на място. Без да изпееш песента, значи без да ти платят. Ако не се плаща, даването не e на място. Закон е: когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш. Тогава обмяната е правилна. Онзи, който дава, и онзи, който взема, комуто дават, и двамата се поощряват. Между онзи, който дава една външна облага, и онзи, комуто дават, а не плаща, се ражда разногласие.Най-първо, трябва да благодарите за живота, който имате." П. Дънов "Виделината свети" "Ако ние не облечем нашата мисъл с една благодарност, ако ние не облечем нашето сърце с една благодарност, ако ние не облечем нашата душа с една благодарност, ние, съвременните хора, какво искаме да бъдем?" П.Дънов "Надежда, вяра и любов" "Та казвам: Ще пазиш тялото – твоята надежда. Силата – туй, което тялото издържа, то е вярата. Туй, което осмисля живота, то е любовта. Туй, което ще ти даде сила, то е вярата. Туй, което ще осмисли живота ти, то е любовта. Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата. " http://triangle.bg/index.html Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 "Всичките ни отрицателни черти, употребени в служба на Бога, могат да бъдат Добро... " Хамелиона, моля те за малко разяснение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 (edited) Ами, ще опитам. Когато сме пуснали Любовта в сърцето си /към всичко и всички/, когато сме в хармония с природните закони, ние вече сме свързани с Бога. Но все още имаме някои отрицателни черти-например: "хвани беса, да ти изоре нивата" казва Учителя-това е, когато съм ядосана се хващам да чистя, да садя в градинката пред блока.... Изобщо, да превърна тази отрицателно енергия за нещо добро... Или обичам всички, старая се да им бъда полезна, старая се да правя всичко, каквото искат другите и накрая все съм лоша-дали наистина съм лоша или другите не са наясно със себе си? Ако на всяка цена искам да им харесам, служа на его-то си. Започвам да мисля, да анализирам къде съм сбъркала и ако остана доволна, че не съм имала користни чувства и мисли се обръщам към другите и им казвам истината. Дали им харесва?-Не зная, но е важно да не задържам в себе си отрицателни чувства и мисли. Така истината, която казвам служи на Бога-другите имат шанс да се опомнят и да променят себе си /ако искат/. Ако ли не, живота си е техен... Но може да продължим на лични, защото се измества темата. Това, което ви проповядвам, трябва да се опита. Учението, което ви се дава днес, обхваща целия Живот, всички живи същества – от най-малките до най-големите. Това учение може да се проповядва и на рибите, и на птиците, и на млекопитаещите, като се преведе на техен език. Важно е, човек да не гледа на животните като на долни същества; той трябва да зачита живота им. Какво правят сегашните хора? Вземат кокошката, извъртят главата й и я турят в тенджера с вряла вода, да я оскубят. Хващат мухите и късат главите им. И след това се оправдават, че мухите носели зараза. Ще знаете, че всяко живо същество носи повече Добро, отколкото зло. След всичко това ще дойде някой да ме пита може ли да убива мухи, комари? – Може, само ако е в състояние да им покаже пътя, по който трябва да вървят. – “Можем ли да изпъдим наемателите си?” – Можете, ако им покажете по-добро място, по-хубава и евтина къща от вашата. Следователно, кажете ли на някого, че ще го изпъдите, трябва да му дадете по-добро място от това на което е бил. Казвате за някого, че говори лоши работи. Той говори лоши работи, но върши добри неща. По-добре ли е да говорите добри неща, а да вършите лоши? Когато хората се ласкаят, те само се залъгват. Тези залъгалки хранят човека толкова, колкото като говорите на гладния за Любов. Той се нуждае от хляб, а не от Любов. Хората говорят за Христа, че е велик човек, възхваляват Го, а същевременно още Го държат разпнат на кръста. Това не е Любов. Не ви упреквам, че не любите, но ви казвам Истината, която ще ви освободи от заблужденията. Отговорът на третия въпрос: "Ти мислиш сега, че аз съм старият игумен, когото познаваш от по-рано, но се лъжеш, аз съм друг." Това значи: царят трябва да почне да мисли обратно, че не е дошъл на земята да царува, а да слугува. Под думата цар разбираме всеки човек. Следователно, всеки човек трябва да знае, че е дошъл на земята да служи с Любов на Бога, на своите ближни и на себе си. Скритият квас Редактирано Май 3, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 "Его - това е нашата нереална част, която ни кара да обвиняваме за проблемите си някого, извън нас" Ще бъде много полезно, ако прочетем и други дефиниции за егото... Предложената от мен е (умишлено) непълна, но предлагам да схващаме егото като функция на ограничения човек, (а не и на свободния), за да има практична полза за всички, по отношение на духовното ни израстване... Така понятието „его“ се принизява в максимално възможна степен и изцяло се излиза извън първоначалния му смисъл влаган в древността. За да предотвратят това, някои учения въвеждат разделение на Висше и нисше его, (също на Висш и нисш аз,) защото чувството за „аз“ е погрешно да се приравнява към егоизма и не противоречи на неограничеността и свободата на човешкото съзнание, а точно обратното – без него съзнание въобще не може да съществува. Известно е, че противоречията се раждат, от влагане на различно съдържание в едно и също понятие...Това е аксиома. Известно е също така, че понятията (думите), имат функцията единствено и само да ни доведат до СМИСЪЛА на нещата... Когато смисълът се схване, думите стават излишни...Това също е аксиома. Бих желал да попитам от къде точно взехте тези аксиоми? Защото по отношение на първата, не съм съгласен, ако трябва да важи за всички противоречия. В крайна сметка, нещата имат форми (в случая формите се изразяват в понятия), имат и съдържание, а освен това имат и смисъл и не мисля, че тази връзка между съдържанието и формата е единствената възможна, за да се получи противоречие. Какво ще кажете, например, ако различни съдържания трябва да се маскират временно в една и съща (или достатъчно подобни) форма, или да кажем понятия? Защото не смятам, че хората са намерили достатъчно много понятия, за да изразят различни съдържания. Под едно понятие един разбира едно, друг понякога друго. Но сега ако след това човек мисли известно време с едно понятие така, че да използва едно от съдържанията, което е там, а след това продължи да мисли със същото понятие, но вече използва другото съдържание, тогава не би ли могло да се стигне пак до противоречие (не задължително във всички случаи, но искам да кажа, че това е друг пример за причина за противоречие, така че възможностите са повече). Казвам последното специално и по повод на написаното по-горе - струва ми се, че под вашето понятие за его вие разбирате нещо, което в някои случаи напомня моето понятие за его, а в други случаи моето понятие за егоизъм. В този смисъл, аз лично бих ги разграничил. Ако трябва да схващаме нещо-то като функция на ограничения човек, аз бих нарекъл това нещо егоизъм. Нима свободният човек няма его? А по какво го разграничаваме (по какво разграничаваме свободния човек от другите хора)? И ето така може да се стигне до следното противоречие. Ако някои хора са казвали: търсете Бог вътре в себе си, то тогава къде е това вътре, ако егото е нещо, което не е реално? За мен лично това, което вие наричате его, е предимно нисше его или дори на места проява на егоизъм. Затова е добре да се съглася със Станимир, че трябва да се прави разлика между висше и нисше его. Разбира се, стига човек да е готов да приеме такава разлика, но това зависи малко от неговите разбирания и дори от това, което чете. Интересна е идеята да се описва егото по геометричен път, но като начало, не съм убеден, че може да се достигне достатъчно точно описание, така че то да има смисъл, т.е. да има смисъл да се използва заедно с обясненията. Също така, някои части на чертежа може да се окаже, че не трябва да се взимат под внимание. За мен остават някои въпроси относно избора на чертежа. Например, защо кръгът е затворен? Всъщност, кръгът самото его ли описва или по-скоро сянката на егото, неговите проявления. Под проявления на егото аз не разбирам само егоизма. Ако проявленията на егото са само това, което хората обикновено мислят за егоизъм, тогава защо поезията на Иван Вазов се различава от тази на Димчо Дебелянов, защо имаме Пикасо, Верди и т.н. Те всички се различават от другите, но тяхното творчество егоизъм ли е? Или ако кажете, че то е изцяло създадено по универсални принципи, все пак не се ли забелязва и личността в това творчество? В будисткото изкуство границите на личностното са почти незабележими в повечето случаи. Но не такъв е случаят със западната традиция - там за его ли става въпрос, за егоизъм или за универсални по-висши принципи? За мен, първото. В такъв смисъл, не знам дали бих затворил кръга, не съм сигурен дали той всъщност означава егото или само проявление на егото. Не съм сигурен дали е необходим втори кръг, за да се изобрази егоизма. За мен и един затворен кръг за това стига. И в крайна сметка - това е начин на изобразяване. Реалната ситуация е такава, каквато е. Ще ми е интересно да разбера дали смятате, че трябва понятията да се доуточнят. Висше его, нисше его, проявления на егото, егоизъм - за мен това са различни неща. Въпрос е и дали нисшето его е реално и в какъв смисъл. Ако някои от понятията се доуточнят, бих се съгласил с повече твърдения, но засега като че ли подкрепям позицията на Станимир. Благодаря Ви, сериозно ме впечатлихте... Но аз нямам никаква нагласа към теоретизиране, така че ви обявявам априори за победител в задочното разискване... Безспорно сте прав, че от гледна точка на перфекционизма, моето творение е твърде несъвършено; не ми е минавало през ума за това, защото никак не съм суетна... То е такова, защото - без да има каквито и да е претенции за изчерпателност, представлява само простичък пост във форум, а не научна публикация и е писано на прима виста. А пък и аз нямам никаква подготовка по философия, или друга подобна елитарна дисциплина, за да задоволя изтънчените вкусове на евентуални странични наблюдатели... Определено не е предназначено за вас, защото има единствено практическа насоченост (за разбирачи) и е без каквато и да било теоретична стойност... Виждам, че сте се поупражнили на него - е това е бонус . Не мога да ви се сърдя, че не сте схванали смисъла и ми приписвате неграмотност, в доста по-висока степен от нормалната; прочетете и останалите ми постове във форума и ще добиете по-пълна представа за евентуалните ми компетенции и ще се уверите, че не сте прав, ако изобщо това има някакво значение за вас ... Аз съм обикновен практик и обикновено пиша само това, което чуя и само толкова, колкото да имаме някаква яснота по въпроса, на първо приближение... Защото нещата, които коментираме тук са духовни и те не се учат от книгите... Нито пък смисълът е - да тълкуваме подробно съдържанията на понятията, тъй като от опит знаем, че тези съдържания се променят, а пък и доста от понятията, за нас - търсачите - губят смисъла си по Пътя и съответно и ние губим интерес към тях; освобождаваме се... С една дума - словоформите изобщо не са нашата стихия... Учудва ме много желанието ви да търсим заедно нещо непотребно тук, точно в този форум и не смятам за разумно да го удовлетворя, за което моля да ме извините... Нямаше да бъде така, ако бях забелязала нещо в поста ви, което да ми подскаже, че имаме някаква обща база, върху която да коментираме нещо полезно; пък и казах ви, че не съм силна в теориите...Виждам, че в духовен аспект, това се отнася и за вас... Що се отнася до Станимир, той е чудесен брат и аз нямам никакво намерение да се състезавам с него... Надявам се, че се изяснихме окончателно, за което още веднъж ви благодаря... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 3, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Мнение #40 ~~~~ Значи Егото не трябва да се отхвърля, нищо не трябва да се отхвърля и пренебрегва, но да се използва за скъпоценен материал т.е. да се превърне в скъпоценен камък за съграждането на Новия Човек Нали Бог е вложил творческото начало в нас . Мнение #68 Eгото не може да се отхвърли в смисъла, в който отхвърляме непотребни дрехи., да. но никакъв скъпоценен камък не може да се получи от него.Новият човек не може да има нищо общо с него. Все пак Йоан казва: "Аз да се смалявам, другият да расте." Ако егото се смалява, Другият, Новият човек може да расте. Но как да се смалява пусто его? Ако се опитаме волево да направим това, само ще го заздравим ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 3, 2009 Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Мнение #40 ~~~~ Значи Егото не трябва да се отхвърля, нищо не трябва да се отхвърля и пренебрегва, но да се използва за скъпоценен материал т.е. да се превърне в скъпоценен камък за съграждането на Новия Човек Нали Бог е вложил творческото начало в нас . Мнение #68 Eгото не може да се отхвърли в смисъла, в който отхвърляме непотребни дрехи., да. но никакъв скъпоценен камък не може да се получи от него.Новият човек не може да има нищо общо с него. Все пак Йоан казва: "Аз да се смалявам, другият да расте." Ако егото се смалява, Другият, Новият човек може да расте. Но как да се смалява пусто его? Ако се опитаме волево да направим това, само ще го заздравим ... Е то ни е необходимата лодка докато стигнем до третия бряг на реката, след това не ни е необходимо. Хмммм избираме пътя на най- малкото съпротивление насочвайки вниманието т.е. главната си енергия към Този който трябва да расте и току виж без никакво усилие или отхвърляне сме се разтворили... И отново се сещам за думите на Руми (този път по памет)- Купи си едно голямо его което се лее като чиста река. Нали, малкото себе е като локва, хвърлиш камък в него и то веднага се разплисква и разкалва всичко, докато ако хвърлиш камък в океана... Поздрави Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 4, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Самуил Маршак: "Ако да би Всички реки, морета, ако смесим ний в едно, а от всички дървета пак направим едно, ако всички брадви сплавим и ги отлеем в една а от хората направим човек като планина, и да вземе тази брадва този страшен великан, туй дърво да отсече и бутне в този океан- ех, че гръмък бибил трясък ех, че силен би бил плясък! " Та ... Най -много голям плясък в голяма локва ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.