Его

[Дао]

И макар, че човек умее единствено да затвърждава индивидуалността си, за сметка на всички останали, дори и тук той не прави това, което си мисли, че прави.

Идентифицирал се със своите мисли, чувства и усещания, „индивидуалният” човек не вижда ясния факт, че те са само реакции на нещо външно, тоест не е част от индивидуалността му. И всъщност съпротивите ни срещу различията, в които именно уж опитваме да затвърждаваме нашата индивидуалност, ни показват, че в същността си са точно обратното – чрез тях ние само подчертаваме зависимостта си от всичко.

За да бъде индивидуален, човек трябва да е напълно независим. Това означава, че не трябва да съществува нещо, което да го провокира. А това пък означава, че трябва да е приел напълно всичко. Което пък означава, че този индивидуален човек, приел всичко в себе си, всъщност е неиндивидуален.

Дори физиката от век насам вече постулира, че не съществува локализирана реалност. Всяко нещо е такова, само поради факта, че всички останали неща са такива. И ако човек толкова държи да бъде точно тази лична затвореност, то той трябва да утвъждава не своите напрежения спрямо останалите явления, а тяхната собствена природа. Което означава, че трябва да се отрече от себе си, за да признае всичко останало.

Звучи парадоксално, нали?

Значи нищо не си разбрал…

Не гледай думите. Гледай себе си и собствените психични движения. Но наистина гледай – тоест, освободи се от реакциите си, за да потънеш към поводите и причините, та да поразбереш нещичко.

[Станимир]

И макар, че човек умее единствено да затвърждава индивидуалността си

Ако човек можеше единствено да затвърждава индивидуалността си, то той не би могъл да прави нищо друго. Следователно това състояние би следвало да продължи вечно, без възможност за промяна, което само по себе си обезсмисля всякакви духовни практики, учения и наставления.

 

Крайностите, вкл. и в изказаните думи, много често ни отдалечават от истината. Дори бих ги определил като агресия.

[B__]

.....................

 

Крайностите, вкл. и в изказаните думи, много често ни отдалечават от истината. Дори бих ги определил като агресия.

 

 

Мдам, това следващото си мяза точно на агресия. Нещо, което си заслужава да се докладва:

 

 

А как разбираш дали си се отървал от илюзията и че си престанал да бъдеш робот? Аз знам, че когато някой ми излиза с твърдения от типа "всичко друго е заблуда" обикновено е заблуден фанатик. Но ти сигурно си изключение. Всъщност ти с това си мнение се поставяш в позицията на гуру, надскочил илюзията. Ами бих казал много гордост, много заблуда и много, ама адски много ум (и то точно от този вид ум, който заклеймяваш). Нищо лично (въпреки че няма да ми повярваш), но пък и аз какво се оправдавам, след като в момента само изпълнявам генетично заложената ми програма и не нося отговорност за нищо, което ти пиша.

 

[Дао]

 

 Следователно това състояние би следвало да продължи вечно, без възможност за промяна, което само по себе си обезсмисля всякакви духовни практики, учения и наставления.

 

Добър извод. Жалко, че липсва поглед за проследяване на тази надвремева линия на развитие, за да види как стоят нещата, като се абстрахираме от комплесирането на външната форма. Жалко, че липсва погледа и за проследяване на причините за това комплексиране във фин план.

 

И добре, все пак, че това не се отнася съвсем напълно съвсем за всички.

 

Иначе, за мен смисълът е в смисъла.

Духовните практики, ученията и наставленията, сами по себе си, са много добър показател именно за бесния порив за затвърждаване на индивидуалността.

[Станимир]

 

.....................

 

Крайностите, вкл. и в изказаните думи, много често ни отдалечават от истината. Дори бих ги определил като агресия.

 

 

Мдам, това следващото си мяза точно на агресия. Нещо, което си заслужава да се докладва:

 

 

А как разбираш дали си се отървал от илюзията и че си престанал да бъдеш робот? Аз знам, че когато някой ми излиза с твърдения от типа "всичко друго е заблуда" обикновено е заблуден фанатик. Но ти сигурно си изключение. Всъщност ти с това си мнение се поставяш в позицията на гуру, надскочил илюзията. Ами бих казал много гордост, много заблуда и много, ама адски много ум (и то точно от този вид ум, който заклеймяваш). Нищо лично (въпреки че няма да ми повярваш), но пък и аз какво се оправдавам, след като в момента само изпълнявам генетично заложената ми програма и не нося отговорност за нищо, което ти пиша.

 

 

Аз нямам претенции, че съм неагресивен. А ти защо имаш претенции да не бъда агресивен, след като по собствените ти думи това е заложено генетично и аз нямам никакъв контрол върху него? Кого, Бог ли обвиняваш или  се съмняваш в написаното от самия теб?

[Станимир]

Духовните практики, ученията и наставленията, сами по себе си, са много добър показател именно за бесния порив за затвърждаване на индивидуалността.

Без тях още щеше да виеш срещу луната по пълнолуние (знам, че звучи грубо, но така виждам нещата в невежеството си). А и какъв е смисъла от това, което пишеш и какво е то според теб? Нещо не ми е ясно - това, което пишеш с какво се отличава от духовните наставления? И защо го правиш, ако смяташ, че така затвърждаваш индивидуалността си?

[B__]

Станимир, прав си, всяко религиозно учение е агресивно. Това си мислех и аз снощи. Всяко учение, което иска да жертваш нещо (вкл. диетата), което те отхвърля, защото не мислиш като него (да не ти давам пример ), което иска да те научи на "правилния начин на мислене", е агресивно. 

И съвсем ясно мога да го потвърдя - и аз съм бил такъв. И съм се обиждал, че не ме разбират и т.н. 

И със следващия ти пост съм съгласен: всяко написано напътствие или опит за изясняване на истината си е духовно наставление. Реалната духовна работа става по друг начин и често не така, както си го представяме. 

 

Ти беше казал веднъж преди години, че си тук, защото така виждаш отражението си и работиш над себе си (ние скорпионите много помним). Е, не прекалявай, ако това толкова те ядосва  Щом нещо не ти харесва, не е за теб. Остави го на другите.

Та по случая да разкажа един виц:

 

"Отива новобранец моряк на кораба и старите кучета го учат:

- Ще плаваме много, ще има много бури. Затова отиваш и си купуваш хапчета за повръщане. Също така ще посещаваме много пристанища, ще има много жени, купуваш си и много презервативи!

Отива новобранеца, купува 10 кутии хапчета против повръщане и 100 презерватива, връща се, а старите кучета:

- Абе момче, абе ти не разбра ли бе?! Много бури ще има, малко хапчета си взел, и много жени ще има, отивай за още презервативи!!!

Отива новобранецът пак в аптеката. Купува 30 кутии хапчета против повръщане и 300 презерватива. Връща се. Старите пак недоволни:

- Ей, не се разбра, казахме по много купувай, по много!

Отива пак човекът в аптеката и поръчва:

- Един кашон хапчета против повръщане, един кашон презервативи.

Аптекарката съчувствено го погледнала:

- Момче, ами щом не ти понася, не го прави......"

Редактирано Август 24, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Станимир]

Станимир, прав си, всяко религиозно учение е агресивно.

Никъде не съм изказал или подкрепил твърдението, че всяко духовно учение е агресивно.

[Диана Илиева]

Индивидуалността не е проблем.

Проблем е, когато тя не е свързана съзнателно с Цялото.

За мен не е проблем да разглеждам Цялото като съвкупност от индивидуалности.

[Дао]

И нима "разглеждането" е свързаност?

 

Когато решиш, че си намерил място в Цялото, това е най-голямата заблуда.

Когато Цялото реши, че е намерило място в теб, това е липса на заблуди.

[Станимир]

Преди дни цитирах едни думи на П. Дънов. Сега ще ги цитирам отново:

 

Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си, това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една вътрешна връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес, животът му минава като в мъгла.

...

Та да дадете условия да расте Божественото, което от толкоз време е заложено в нас, защото силата на човека е в това. Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, дотогаз то[й] няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи. У всички ви има желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво цената е плодът. Или на всеки скъпоценен камък цената е в онази кристализация, която има в себе си.

От Пътят на добрите постижения

 

Забелязваш ли разликата между цитираното и написаното от теб. В текста по-горе индивидуалността по никакъв начин не се отхвърля. Човекът трябва да осъзнае, че божественото е в него, той да съдейства за развитието му; говори се за сила на човека; казва се, че човек знае смисъла на физическия, духовния и Божествения живот... Сега аз приемам, че подходът, който следваш е по- различен, но той явно е в противоречие с учението на П. Дънов, а този форум се основава на това учение. Това те поставя в ситуацията да се опитваш да прокараш едно учение сред последователите на друго учение, когато явно подходът при двете учения е различен. П. Дънов никога не е отричал индивидуалността и необходимостта от индивидуални усилия за развитието на човека. Той разглежда човека като част от цялото, а не като илюзия, която трябва да бъде преодоляна. Това са сериозни разминавания, които обаче ти не вземаш под внимание. Все пак когато пишеш нещо, трябва да си наясно към кого е насочено и какво целиш и да се съобразяваш с това.

[Станимир]

Сега, къде е мястото на човека в Природата? Природата при сегашните условия е само една възможност. Природата това е обективният Божествен свят, тя е първичният свят. От този свят ние трябва да създадем нашия вътрешен субективен свят. Туй всичко Божествено, което виждаме отвънка, което е реално, ще го възприемем и после ще го проектираме навънка и ще образуваме нашият обективен свят. И като го образуваме, само тогава можем да създадем в себе си един характер.

...

Сега, казвам, че предназначението на човека в Природата е да се учи от този обективен Божествен свят, за да създаде своя субективен. Тъй той може да почерпи тия материали. Да кажем, вие искате да бъдете добър; откъде ще почерпите материали за Доброто? Имате един ваш приятел, той е гладен; искате да се проявите, да проявите вашето благородно сърце, да му помогнете – от своето месо не може да отрежете, за да му дадете; няма да бъде умно да съблечете вашата дреха, вие да останете гол, а него да облечете. Ако двама души имат само един костюм, то е едно добро, ако вие сте гол. Защото, ако вие се съблечете гол и облечете вашия приятел, то е и добро, и зло – те се уравновесяват, значи нищо не сте направили. Следователно ние трябва да вземаме ония материали от Природата, от Божествения свят, които са необходими, и да употребим тия материали за доброто на своите ближни.

 

Значи в даден случай Бог ни употребява като средство, за да изявим своите вътрешни желания. Някой дълго време искал знание; най-после Той ще му прати някой Учител, в когото ще вложи Духа, за да му се изяви, да му даде това, което е потребно. Следователно всяко нещо, което ви се дава в даден случай, вие трябва да бъдете толкова разумни – да знаете иде ли то от Бога и веднага, без противоречие, да го приемете. Не иде ли от Бога, т.е. от този реален, обективен, Божествен свят, не го приемайте. Да кажем, ако аз ви донеса едно живо цвете в саксия и ви донеса едно изкуствено цвете, питам, ако вие не можете да ги различите, ако вие не разбирате качествата на тия цветя, вие няма ли да се излъжете? Давам ви двете саксии, но тъй изкусно направени, че вие можете да вземете изкуственото цвете; какво ще спечелите? В това изкуствено цвете промени не могат да станат. Когато една идея не се развива и не може да расте, тя е изкуствена. Същото е и с вас: когато станете толкова добри, че във вас никаква промяна не става, вие сте на кривия път, вие сте едно изкуствено цвете.

...

Сега, где е мястото на човека в Природата? За да се прояви, човек непременно трябва да има воля. А за да проявите вашата воля, ще започнете с най-малките опити, с най-малките неща, не правете големи опити. За да познаете силна ли е вашата воля, вие ще правите опити с малките неща.

...

Най-първо, като влезете в една Школа, ще ви дадат много големи изпити – на някои ще кажат: „И баща си, и майка си ще напуснеш!“ Ще каже някой: „Това не е за сега.“ Да не ме разбирате криво? Ще дойде време баща си и майка си да напуснеш, от братя и сестри ще се откажеш – ще тръгнеш. Тогава ти ще помислиш – едно от двете: ако не се откажеш, ще останеш у дома си, а ако се откажеш ще влезеш вътре в Школата.

 

Сега, вие искате да ви се поверят неща от Божествения свят. Как ще ви се поверят такива неща – да ги употребите за себе си ли, да ги оставите у дома си ли? И Господ знае, че ако ви ги даде при сегашните условия, когато вашият субективен свят не е сформиран, вие не можете да образувате вашия обективен свят и всички тия Божествени блага ще идат напразно – вие ще се отдадете на стари работи. Ако Господ ви даде една малка дарба, през целия си живот ще пишете глупави стихотворения, драми, романи; може да напишете десетки томове, а след десет години тия томове ще се забравят и никой няма да мисли за тях. А тази Божествена енергия трябва да иде на място, тя трябва да произведе своите резултати.

 

Сега аз, като говоря, не искам учениците да мислят, че имам предвид някого. Не, принципиално говоря. Когато говорим и имаме някого в ума си, ние имаме предвид какъв е Божественият свят. Аз считам, че всинца вие имате желание да вървите напред. Няма нито един от вас, който иска да бъде лош, глупав – всички искате да бъдете добри и умни. Не че не сте умни, умни сте, но ако вложите в едно дете ума на най-интелигентната маймуна, то даже един път не ще може да завърти колелото. Следователно с вашата сегашна интелигентност, с вашата сила, турена в интелигентността на един окултен ученик, той нито един път не ще може да завърти колелото. И мислите ли, че тази интелигентност е достатъчна? Не, тази интелигентност трябва да се увеличи хиляди пъти, защото има да се завърти едно голямо Божествено колело. И Павел казва, че естественият човек трябва да се превърне в духовен, защото естественият човек не може да разбере духовните работи. И вие като ученици трябва да измените туй ваше състояние.

От Мястото на човека в Природата

Редактирано Август 25, 2013 от Станимир

[Диана Илиева]

И нима "разглеждането" е свързаност?

 

Когато решиш, че си намерил място в Цялото, това е най-голямата заблуда.

Когато Цялото реши, че е намерило място в теб, това е липса на заблуди.

Клетките, изграждащи нашия организъм свързани ли са или не са?

А последното изречение - липса на заблуди при мен или липса на заблуди при Цялото?

 

Знаеш ли, много лесно раздаваш едни категорични становища - това е заблуда, това не е заблуда и то без никакви обяснения. Ако на теб ти изглежда очевидно, за другите не знам, но поне за мен не е. Та ако искаш да те разбираме, обоснови се.

Станимир е прав, че тук може би сме събрани хора, които имаме по-различно разбиране за нещата. Но, поне за себе си пак, мога да кажа - да, отворена съм към други гледни точки, но нека тези гледни точки не са така - хоп, от въздуха.

А твоите думи (те може би не са твои, а прочетени например от някоя източна школа, но тогава би било коректно да се позовеш на източника) звучат така, все едно си напълно наясно с Цялото. Обаче аз само като чуя такива антропоморфични съждения от типа "Когато Цялото реши ..." и ставам скептична. Не съм много наясно с това Цяло, обаче съм убедена, че то не "решава", просто защото при него нещата се базират на заложените закони (няма и изключения, каквато максима се шири сред нас хората, че "Изключенията само потвърждавали правилото/закона.) и такива неща като избор и решение не съществуват за него.

[B__]

Учителя казва, че индивидуалността се запазва и когато човек стане просветлен. А пък аз си мисля, че такова просветление пак е в резултат на работата на индивидуалността и излизането на Божественото в теб.

 

Също така важна по пътя е ролята на ума. Както е ясно, че всички заблуди излизат и се проявяват през ума, а умът е най-силен и се проявява. Тоест, можем да повлияем на заблудите единствено, ако работим през ума, ееее, другият начин е да го финтираме някакси  

 

Интересното е, че човека има два вида индивидуалности. Едната е фалшива, а другата е истинска. Истинската е по-скоро непроявена, а за да е още по-интересно, голяма част от истинската индивидуалност може да е несъзнавана - ти правиш нещо, другите ти казват, че го правиш, а ти отричаш, че такова нещо въобще е ставало  

 

Може би затова се говори за премахване на индивидуалността - фалшивата. Като остане истинската индивидуалност, то тогава са възможни неща като безусловната любов, която се усеща без никаква външна причина и без да е провокирана от друг човек. 

 

Но индивидуалност пак има. Истинското Аз, което е успяло да се разкрие....
 

[Дао]

Обаче аз само като чуя такива антропоморфични съждения от типа "Когато Цялото реши ..." и ставам скептична. Не съм много наясно с това Цяло, обаче съм убедена, че то не "решава", просто защото при него нещата се базират на заложените закони (няма и изключения, каквато максима се шири сред нас хората, че "Изключенията само потвърждавали правилото/закона.) и такива неща като избор и решение не съществуват за него.

 

 

На фона на разсъжденията ти - единственото, което ти липсва, за да разбереш какво съм имал предвид, е просто желание.

[B__]

 

Обаче аз само като чуя такива антропоморфични съждения от типа "Когато Цялото реши ..." и ставам скептична. Не съм много наясно с това Цяло, обаче съм убедена, че то не "решава", просто защото при него нещата се базират на заложените закони (няма и изключения, каквато максима се шири сред нас хората, че "Изключенията само потвърждавали правилото/закона.) и такива неща като избор и решение не съществуват за него.

 

 

На фона на разсъжденията ти - единственото, което ти липсва, за да разбереш какво съм имал предвид, е просто желание.

 

 

Ами поне аз като чета това, не мисля, че прозира виждане като да няма индивидуалност.Но и на мен ми хареса като разсъждение, затова го цитирам. 

 

Лично аз като си разсъждавам, то наистина ако слезем на ниво клетка, можем да наблюдаваме два случая. Клетката е част от цялото, т.е. от организма и някакси работи в синхрон с другите клетки. Втори случай - клетката не работи в синхрон и става ракова. Аналогично е поведението на човека в света. Съгласен съм, че може би, когато се опитаме с желание да намерим мястото си в Цялото, както ние си го представяме, тогава май най-много се противопоставяме на цялото. Но това е фалшивата индивидуалност.

 

Ние не можем да вземем решение да сме част от цялото, защото така или иначе сме част от него с вградена заблуда за отделеност. Но и Цялото не работи от гледна точка на решения и цели и затова с решения няма как да се впишем в него. Еволюцията цел няма, колкото и странно да изглежда това, а и няма особен усет за индивидуалността, въпреки, че има индивидуалност.

 

Затова понякога на някого може да се струва, че индивидуалност няма, защото Цялото тотално неглижира индивидуалността. Неглижира я в смисъл, че такива неща като избор и решения са безмислени за цялото. Иначе казано, има индивидуалност, защото това е начина Цялото да се самоосъзнава, но индивидуалността няма свободна воля, няма избор, защото това пак е начина Цялото да се самоосъзнава. 

 

Фалшивата индивидуалност е егото, истинската индивидуалност е тази, която изпълнява предначертаната си мисия, за да внесе своя принос в осъзнаването на Цялото. Но е без право на избор, колкото и да има илюзията за избор, което е и част от програмата на Цялото. 

 

Защото ние имаме индивидуалност и заблудата за отделеност, за да започнем да се свързваме със хората и света по начин, по който търсим да станем пак част от Цялото. Което е невъзможно, докато сме живи. Но това е смисълът на живота - чрез илюзия да го обогатяваме. 

 

Единственият начин да вървим е да се научим да виждаме правилно света, да виждаме правилно законите и проявленията. А това става като се разкрие истинската индивидуалност.

[Станимир]

Както споменах в темата за свободната воля, волята върви ръка за ръка с ограниченията, а и двете зависят от развитието на съзнанието. Аз не мога да избера да отида да живея на луната, да си избера нова самоличност или да не съм зависим от земното притегляне и т.н., но мога редица други неща. Свободата не означава да можеш да избираш невъзможното, а да избираш между тези алтернативи, които са възможни. Да, аз съм част от човечеството, т.е. от определен брой същества преминаващи определен етап на развитие на тази планета, аз съм зависим от въздух, вода, храна,  зависим съм от другите хора и нямам избор за всичко това. Аз не мога хей така да реша и да премина този етап на развитие. Мога да го премина, но по определения еволюционен ред. Имам ли свобода? Да, тя се състои в това съзнателно да се стремя да следвам този път, който ще ме изведе до следващото ниво на развитие. Нямам свобода по отношение на това дали ще трябва да премина съответния път или не, но имам свобода по отношение кога, как и дали ще го измина. Що се отнася до малките, ежедневни неща, свободата ни е още по-голяма. Ето, аз пиша тук и това е само мое решение и на никой друг. Аз не мога да избера кой как ще възприеме написаното, но решението да го напиша си е изцяло проява на волята ми. Ако можех да реша кой как ще възприеме написаното, това всъщност би отнело изцяло свободата на четящите, а тя се състои в това първо дали да прочетат, това, което съм написал и второ да го разберат в съответствие със съзнанието и светогледа си. Ако моята свобода не беше ограничена и аз можех да избирам как четящите ще разберат написаното, то тяхната свобода нямаше изобщо да я има. Ето как ограниченията в свободата всъщност я гарантират, защото аз не съм единствения на този свят, той не е създаден само заради мен и като част от една огромна система от същества на различен етап на развитие, аз не мога да не съм зависим от ръководещите тази система принципи и от действията на другите единици в тази система. Но както посочих, зависимостта не винаги ограничава свободата и в редица случаи е необходима. Има зависимости от които следва да се освободим, но има и такива, които ни помагат.

[Диана Илиева]

Не, вижте, тя илюзията е по-скоро в това, че ние в момента (ако трябва да сме честни) се чувстваме НЕсвързани нито с другите хора, нито със света.

На практика всичко е свързано, но до момента, в който ясно сме виждали/усещали това, просто е нямало начин да развием свои собствени качества, добродетели и т.н. Явно по тази причина се е наложило да потънем в по-грубата/твърда материя, за да стане все по-затруднително осезанието ни за по-фините светове и да успеем да се заблудим, че сме отделни, че сме сами за себе си. Това е именно изгонването от Едем и човекът се почувствал сам/изоставен, това е въпросната мая - живеем в илюзията на материалния свят, че всичко е само за себе си отделно тяло/предмет.

Имаме ли усещане за перманентната си свързаност, не може да развием индивидуалност, следователно не можем да развием лични качества, не можем да се научим сами да различаваме примерно добро и зло, не можем да се научим да мислим и т.н., просто защото винаги бихме се осланяли на Цялото.

Това ме навежда на мисълта, че за човека е предвидена/предстои (в неблизкото бъдеще, разбира се) по-сериозна задача, която изисква да имаме развити и изтренирани/отработени всички тези неща.

Редактирано Август 27, 2013 от Диана Илиева

[B__]

Както споменах в темата за свободната воля, волята върви ръка за ръка с ограниченията, а и двете зависят от развитието на съзнанието. Аз не мога да избера да отида да живея на луната, да си избера нова самоличност или да не съм зависим от земното притегляне и т.н., но мога редица други неща. Свободата не означава да можеш да избираш невъзможното, а да избираш между тези алтернативи, които са възможни. .........

 

. Имам ли свобода? Да, тя се състои в това съзнателно да се стремя да следвам този път, който ще ме изведе до следващото ниво на развитие......

 

Ето, аз пиша тук и това е само мое решение и на никой друг.......

 

Според мен въпросът въобще не е до ограниченията. Винаги ще има такива породени от формата ни и т.н. 

 

Проблемът е, че се заблуждаваме, че съзнателно избираме какво да правим, включително и да следваме някакъв път. 

 

Щеше да можем съзнателно да избираме, ако всичко ни беше съзнателно. Да, но човекът се състои от съзнавано и не-съзнавано. Или не е така? Че дори висшите сили са не-съзнавани за нас......а тези, за които висшите сили са съзнавани, съвсем ясно виждат, че изборът ни не избор на нашето съзнавано. 

 

Абсолютна илюзия е да си мислим, че не-съзнаваните за нас сили не ни управляват в нашия уж съзнателен избор. Добиваме собствена воля, само ако се доверим на Божественото в нас.....което е също несъзнавано. А това става само като разберем илюзията за собствен съзнателен избор. 

 

Съзнателния избор през ума ни подвежда под действието на всякакви не-съзнавани сили. Не се знае на коя страна служим.

Не-съзнаваният избор породен от Божественото в нас пак е не-съзнаван, но е ясно кои сили ни управляват. Например, начинът. по който Учителя описва да се вземат решения чрез слънчевия сплит е несъзнаван, ние просто се доверяваме на тази сила, но това е връзката на Учителя с Божественото или както казва той "висшите мисли идват при нас чрез чувствата". 

[Станимир]

Абсолютна илюзия е да си мислим, че не-съзнаваните за нас сили не ни управляват в нашия уж съзнателен избор. Добиваме собствена воля, само ако се доверим на Божественото в нас.....което е също несъзнавано. А това става само като разберем илюзията за собствен съзнателен избор.

Може би смесваш управление с влияние. Влияние винаги ще има отстрани и то не само от страна на висшите сили. Обаче крайното решение е наше, дори и когато не сме наясно с всички фактори, които влияят върху това решение и всички последствия от това решение. Ние си имаме своя сфера на влияние в която решенията се вземат от нас - от висшето ни аз, или повлияни от илюзиите няма значение - както можем, така. Но това си е нашата сфера на влияние и никоя висша сила не би се намесила в нея (освен владетелите на кармата).

 

Щом мога да избера какво да вечерям, то какво ми пречи да мога да избирам съзнателно и за други неща? Или може би и това, което вечерям се избира от някакви несъзнавани от мен висши сили? Да, тях си ги има, но тяхното действие не отменя моите индивидуални решения. Отново стигаме до съизмеримостта. Това, което мога да направя аз, ще направя аз. Висшите сили, ще направят това, което аз не мога. Не е нужно те да вземат тривиални индивидуални решения вместо мен. Това би било огромна загуба на време и възможности. Тяхното влияние е по-скоро в колективен план, те управляват по-скоро масите, а не толкова индивидите.

[B__]

 

Абсолютна илюзия е да си мислим, че не-съзнаваните за нас сили не ни управляват в нашия уж съзнателен избор. Добиваме собствена воля, само ако се доверим на Божественото в нас.....което е също несъзнавано. А това става само като разберем илюзията за собствен съзнателен избор.

Може би смесваш управление с влияние. Влияние винаги ще има отстрани и то не само от страна на висшите сили. Обаче крайното решение е наше,........

 

 

Човешката инерция да не се дооценява влиянието......особено това влияние, което си е скрито управление. 

 

САЩ казват, че имат влияние над банановите републики. Реално си ги управляват.

 

Радиоактивните отпадъци имат влияние над човешкото здраве. Понякога влияние водещо до смърт. 

Слънцето ни влияе - реално управлява живота ни. 

Луната ни влияе - приливи, отливи, настроения, цикли и т.н. - реално ни направлява. 

Другите небесни тела ни влияят - реално направляват живота ни. 

 

Всяко влияние е и управление. А колко силно ни управлява скритото влияние, това как да определим?!

[Станимир]

Слънцето и луната нищо не управляват. Това, че ние трябва да се съобразяваме с тях, не означава, че ни управляват. Те си следват своя ход без значение има ли ни нас или не - това не е управление. САЩ си управляват някои държави задкулисно и то съвсем целенасочено и съзнателно - налагането на своите решения посредством влиянието което имаш вече е управление и то съвсем съзнателно.

[Диана Илиева]

Хм, те и САЩ едва ли решават вместо президента на съответната бананова република какво ще вечеря той, но решават всичко останало.

В този дух може би разсъждава Божидар - ако ни управляват за важните решения, какво от това, че примерно сами решаваме какво да вечеряме. Но и не само това, има и друго - ето примерно заради кармата трябва да се осъществи среща между мен и някой лекар примерно. Ами може би именно като ме подтикват да ям или пия нещо конкретно, ще е най-лесно да стане това? Или - на човек изведнъж, дето се казва ни в клин, ни в ръкав, му се прияжда нещо, защо? От къде идва това желание, от разума ли? Е, вярно, може би има хора, които са си начертали с разума си съвсем строг план - седмично меню, ама дали е по-добре така? Сещам се за едно проучване на малки деца, между 1 и 2 години, бяха ги оставили за 1 месец да ядат каквото и колкото искат, като им предлагат всеки ден голям избор храни. Какво се оказало - всички деца в края на месеца имали по-добри показатели (при изследване на кръв, урина и т.н.), отколкото в началото; дори и т.нар. злояди деца не били отслабнали, а най-интересното, че някои от децата наблягали на плодове, други на зеленчуци, трети на яйца и месо ... никое дете не получило хранително натравяне или хранително разстройство, т.е всички безпогрешно избирали това и в такова количество, което им е най-добро за тях.

[Станимир]

Хм, те и САЩ едва ли решават вместо президента на съответната бананова република какво ще вечеря той, но решават всичко останало.

В този дух може би разсъждава Божидар - ако ни управляват за важните решения, какво от това, че примерно сами решаваме какво да вечеряме.

Важните за кого решения? Важните за нас в индивидуален план решения, никой не взема вместо нас. Това, от което зависи духовното ни развитие решаваме ние. Кармата си е карма - това са последствията от нашите индивидуални и групови действия, но тя не определя развитието ни, нито бъдещето след като бъде изчерпана. Кармата не създава нова карма - ние създаваме карма. Това, че не можем да определим кое е важно за духа е друг въпрос. По-точно можем, но е трудно да го приемем. Ние сме привикнали да ни е удобно в едно или друго отношение и запазването на това удобство ни се струва важно. Да, в личностен план е важно (тук под личност разбирам този илюзорен образ, който сме изградили за себе си в настоящото въплъщение и който ще престане да съществува след смъртта на физическото ни тяло). За духа това е просто задача, която трябва да разреши. Нашето разбиране за свобода какво е - искаме да определяме и условието на задачата, и решаването й. Е как така? Ако искаме да се научим да решаваме задачи, то някой друг следва да ни ги поставя иначе няма никаква полза от тях. Ние не можем да определяме с какви проблеми ще се сблъскаме в живота, но от нас зависи да се опитаме да разрешим тези проблеми по най-правилния възможен начин. Той и Христос е бил убит, но е изпълнил задачата си. Кое е било важното в случая - да остане жив или идеята, която е посял в света? За личността е първото, за духа - второто. Свободата къде е - в желанията на личността или в духа? Ние тук говорим за свобода, но смесваме личното с духовното, както и индивидуалното с колективното. Нашето индивидуално духовно развитие зависи преди всичко от самите нас. Да, помагат ни, но и приемането на тази помощ зависи пак от нас. А че някой не си пуснал фиша за тотото, който в последствие се е оказал печеливш, и всичко това само защото натрупаната карма не му позволява да разполага с много пари в този живот, с нищо не му отнема свободата. Напротив, премахва една тежест от него, каквато е натрупаната карма (ако разбира се с реакцията си, съжалението си и преувеличаването на важността на случилото се, човек не си натрупа нова - но и  това е урок, който следва да се научи).

[Nano]

Чакайте малко сега... не беше ли работата напоследък първо малко турско робство, после малко руско, ся като гледам ще излезне и малко американско. Ех... сега и тея излезнаха злите. Довчера всички ги мислеха за добрите, а ся изведнъж излезнаха най-злите. Интересна работа.