Его

[braman]

Егото е заседнала мъгла в дере. Но все някога ще бъде посетена от слънцето и вятъра. Такава е неговата природа: малко по-реално от мираж, но не по-реално от мъгла.

Много е важно човек да не се взема много на сериозно, защото така егото расте, расте... И божествения свят по-скоро ще го видим през крив макарон, от колкото през парцалите, които постоянно носим със себе си. Ама някои неща не били парцали, а грижливо изработени одежди и т.н. Парцали са брато, парцали са.

[B__]

.....

Писах, че човек може да развива потенциала си при всякакви условия. Текущото еволюционно ниво носи определени възможности и ограничения, но възможността за развитие на човека винаги е налична.

Според теб какви ограничения носи?

[Станимир]

Ами ограниченията са в (резултат от) несъвършенствата които имаме на съответното еволюционно ниво. Не знам какъв точно отговор очакваш.

[B__]

Ами ограниченията са в (резултат от) несъвършенствата които имаме на съответното еволюционно ниво. Не знам какъв точно отговор очакваш.

Тоест ти приемаш, че човек няма конкретни задачи за вършене в настоящето въплащение? Сам си ги определя, какво му харесва?

[Станимир]

Хората са несъвършени. Всяко несъвършенство е една задача. Условията на живот дават различни възможности за преодоляване на нашите слабости и несъвършенства, но дали ще работим над тях (слабостите си) и над кои точно си зависи от нас самите. Задачи има предостатъчно и за един милион години напред, как и в каква последователност ще си ги решаваме обаче си е наш проблем.

[B__]

Хората са несъвършени. Всяко несъвършенство е една задача. Условията на живот дават различни възможности за преодоляване на нашите слабости и несъвършенства, но дали ще работим над тях (слабостите си) и над кои точно си зависи от нас самите. Задачи има предостатъчно и за един милион години напред, как и в каква последователност ще си ги решаваме обаче си е наш проблем.

Интересно, интересно.

Еволюцията на човечеството определено има цел. За това говорят всички посветени.

Щом еволюцията на човечеството има цел, то логично е да се помисли, че еволюцията на отделния човек има цел. Иначе без еволюцията на отделните хора как ще еволюира човечеството?!

А сега чудя дали конкретното прераждане за отделния човек има някаква цел. Логично е да има. Да допуснем, че няма. Е, какво прави тогава човека в това прераждане за собствената си еволюция?! Върти празен цикъл от 80-90 години?! Вижда се, че такова допускане е лековато. Всяко прераждане на човека има някаква цел в еволюционния му път.

Питам сега. След като всяко прераждане на човека има цел, то тази цел от кого е поставена. Ако се върнем по разсъжденията назад излиза, че тази цел е поставена с оглед цялото еволюционно развитие на човека, което трябва да е в съзвучие с еволюционното развитие на човечеството.

Кой е поставил целта на еволюционното развитие на човечеството? Ясно кой. Това логично е да се предположи с какво участие е поставена целта за конкретното прераждане на човека.

Тази цел аз, а и не само аз, наричам задачи на човека, които той трябва да свърши в конкретното си прераждане. И те нямат общо с понятия съвършенство/несъвършенство.

[braman]

Егото никога няма да може да обясни само себе си. То ще бъде разбрано едва когато Духът се излюпи отчерупката си его.

Едно дете знае ли какво е детинщина? Но навлизайки в светът на възрастните детето порасва. Трябва да му се прикове умът в по-важните неща и така ще се случи неговата метаморфоза. То като дете не може да разбере в пълнота какво е дете. И клишето: "ще разбереш като пораснеш" се оказва истина.

Прекаленото задълбаване в собственото ни аз не носи винаги добър резултат. Посаждаме едно семенце, но ако всеки ден го разрявяме за да видим дали е порасло, то ще порасте ли изобщо някога?

[Велина Василева]

Ами ако не го наричаме "его", а просто ум; низш ум - това ще промени ли нещата? Не трябва ли да се научим да мислим? Не трябва ли да се интересуваме от това - какво е това нещо "права мисъл", за което говори Учителя?

Май че - не можем да се развиваме по-нататък, преди да осъзнаем правото мислене и да го приложим в живота си...Идва и такъв момент, в съществуванието ни...

Ако понятието "его" ни смущава - то - има подходящи синоними : напр. - реактивен ум, аналитичен ум - все едно е... Въпросът е - да намерим практическа полза за развитието си, а тя минава задължително през усъвършенстването на низшия ум... Естествено - в подходящото за всекиго време; без насилие ...

Сега, въпросът е : Що е права мисъл? И има ли тя почва у нас?

[Станимир]

Хората са несъвършени. Всяко несъвършенство е една задача. Условията на живот дават различни възможности за преодоляване на нашите слабости и несъвършенства, но дали ще работим над тях (слабостите си) и над кои точно си зависи от нас самите. Задачи има предостатъчно и за един милион години напред, как и в каква последователност ще си ги решаваме обаче си е наш проблем.

Интересно, интересно.

Еволюцията на човечеството определено има цел. За това говорят всички посветени.

Щом еволюцията на човечеството има цел, то логично е да се помисли, че еволюцията на отделния човек има цел. Иначе без еволюцията на отделните хора как ще еволюира човечеството?!

А сега чудя дали конкретното прераждане за отделния човек има някаква цел. Логично е да има. Да допуснем, че няма. Е, какво прави тогава човека в това прераждане за собствената си еволюция?! Върти празен цикъл от 80-90 години?! Вижда се, че такова допускане е лековато. Всяко прераждане на човека има някаква цел в еволюционния му път.

Въплъщаващата се душа (висш аз) си следва общата еволюционна цел за хората за съответния космически цикъл. Въплъщенията са средство за постигане на тази цел. Част от целта всъщност е човек да надхвърли своята земна личност в представите си и да се отъждестви с душата. Всъщност на кого се поставят целите отнасящи се до отделното въплъщение? Личността умира в края на всяко от тях. Остава единствено душата и кармата. Разбира се душата, това сме ние самите, без значение дали го осъзнаваме или не.

Питам сега. След като всяко прераждане на човека има цел, то тази цел от кого е поставена. Ако се върнем по разсъжденията назад излиза, че тази цел е поставена с оглед цялото еволюционно развитие на човека, което трябва да е в съзвучие с еволюционното развитие на човечеството.

Наистина от кого е поставена? Човек сам си поставя целите. Еволюцията си следва своя ход независимо от това дали човек ще е в съгласие или в несъгласие с нея. Последното обаче не е поставяне на цел. Никой не може да поставя цели на други същества.

Кой е поставил целта на еволюционното развитие на човечеството? Ясно кой. Това логично е да се предположи с какво участие е поставена целта за конкретното прераждане на човека.

Тази цел аз, а и не само аз, наричам задачи на човека, които той трябва да свърши в конкретното си прераждане. И те нямат общо с понятия съвършенство/несъвършенство.

Нека не забравяме, че преди настоящето човечество, същата еволюция вече са изминали неизброим брой същества на неизброим брой планети. Разбира се условията никога не са еднакви, но действието на общите принципи е неотменимо. Това, което наричаш цел, всъщност е естествения ход на еволюцията. Има план за осъществяването й, и той е изготвен от тези, които са се жертвали и са поели отговорността за постигането на тази цел от хората, т.е. за човешката еволюция. Разбира се това са същества, които вече са преминали през тази еволюция (не много отдавна според космическите мащаби и колосална според земните, защото прекалената дистанция в съзнанията би се оказала пречка, а и липса на сиразмерност).

Редактирано Юли 11, 2010 от Станимир

[B__]

Ами да, сам си поставя човек задачите за това въплащение. Още преди да се въплати. Във висшите светове преценява натрупания досега опит и си чертае задачките, които трябва да свърши като се въплати.

Това означава, че и семейството, в което се ражда, той си го избира. Той си избира родителите.

След като се въплати, обаче, се изгражда личност и его. Егото пречи да се "спомнят" задачите. Затова казвам по-нагоре, че всяка задача изведена с помоща на логическо мислене е съмнителна, защото логическото мислене е основен инструмент на егото за осигуряване на неговата сигурност. Също така всякакви общи и абстрактни цели като съвършенството също са инструмент на егото за отклоняване от задачите, които човек си е поставил преди въплащението.

Инструмент на егото са, защото тяхното ниво на абстракция няма никакъв смисъл в реалния свят. Те са толко абстрактни, че в науката за езика ги наричат отвлечени съществителни: щастие, свобода, съвършенство и т.н. Тях всеки си ги тълкува спрямо собствената си личност. Това ме кара да мисля, че отвлечените съществителни са си продукция на егото и в услуга на егото. Например, всеки си тълкува какво е това съвършенство и така егото му нашепва какво то разбира под съвършенство.

Ние от седмици си говотим на тази тема Затова нека конкретизираме малко нещата.

Както изтъкнах по-нагоре очаква се семейството да е свързано с част от задачите на човека. Има няколко белега, които показват дали човек е приел тези задачи или отказва да си спомни, че ги е имал. Човек не ги е приел, ако:

- съжалява, че се е родил в такова семейство (родители, братя и сестри)

- иска семейството му или членовете да бяха други

- Счита някой член от семейството за "лош"

- Мисли се за повече, по-умен, по-добър, по-висш, по-напреднал, по-добре правещ нещата и по-добре живеещ живота от друг член на семейството (вкл. половинката)

- Не иска да живее със сьемейството си или поне му се иска да е така

- Отказва да поддържа връзки с членовете на семейството

- Слага се в услуга и подчинение на друг член на семейството.

- Поставя семейните ценности и взаимоотношения в култ и над останалия свят.

- Смята, че останалия свят е заплашителен за семейството му и лично за него

Както се вижда, описани са две крайности. Едната е отхвърляне на семейството, а другата е отхвърляне на света в името на семейството, но и двете показват отказ от решаване на задачите свързани със семейството.

Та какво мислите по тази конкретика?

Редактирано Юли 12, 2010 от БожидарЗим

[Багира]

Както се вижда, описани са две крайности. Едната е отхвърляне на семейството, а другата е отхвърляне на света в името на семейството, но и двете показват отказ от решаване на задачите свързани със семейството.

Та какво мислите по тази конкретика?

Мисля, че зад нея може да се открият общи закономерности. Те са малко страшнички, но като ги прозре човек, това му носи единственото спокойно спокойствие.

Това се вижда, ако се замислим не зедната, или другата крайност, а за общото между тях. Общото е отхвърлянето. Дали човек ще отхърли семейството, като една от формите на най- близък досег със света, или дори и света, все едно, става дума за отхвърляне. На съществуването на човека, такова, каквото е сега. Семейството, света, образователната система, културата, обществената структура и т. н. Не го ли виждаме в поведението на т.нар. млади хора? На децата? В себе си?

Нека, нека да мислим, защо отхвърляме, какво отхвърляме, към какво се стремим, като отхвърляме ...

[Станимир]

Ами да, сам си поставя човек задачите за това въплащение. Още преди да се въплати. Във висшите светове преценява натрупания досега опит и си чертае задачките, които трябва да свърши като се въплати.

Това означава, че и семейството, в което се ражда, той си го избира. Той си избира родителите.

...

Мисля, че и преди съм задавал този въпрос, но дори и да е така, пак ще го задам: Защо е необходимо висшия аз да се въплъщава на Земята, ако вече е в състояние да взема съзнателни решения? Също така мисля, че не обръщаш достатъчно внимание на кармата. Човешките несъвършенства водят до натрупване на негативна карма. Законът за кармата е този, който осигурява условия тази карма да бъде отработена, т.е. да работим над съответните си несъвършенства. Наистина има и разумно участие при решаването в какви конкретно условия ще се роди човек (от т.нар. господари на кармата). Самият висш аз взема участие в това решение според степента на духовното си развитие, а при хората мисля, че то е крайно недостатъчно.

[Роси Б.]

Ами да, сам си поставя човек задачите за това въплащение. Още преди да се въплати. Във висшите светове преценява натрупания досега опит и си чертае задачките, които трябва да свърши като се въплати.

Това означава, че и семейството, в което се ражда, той си го избира. Той си избира родителите.

След като се въплати, обаче, се изгражда личност и его. Егото пречи да се "спомнят" задачите. Затова казвам по-нагоре, че всяка задача изведена с помоща на логическо мислене е съмнителна, защото логическото мислене е основен инструмент на егото за осигуряване на неговата сигурност. Също така всякакви общи и абстрактни цели като съвършенството също са инструмент на егото за отклоняване от задачите, които човек си е поставил преди въплащението.

Инструмент на егото са, защото тяхното ниво на абстракция няма никакъв смисъл в реалния свят. Те са толко абстрактни, че в науката за езика ги наричат отвлечени съществителни: щастие, свобода, съвършенство и т.н. Тях всеки си ги тълкува спрямо собствената си личност. Това ме кара да мисля, че отвлечените съществителни са си продукция на егото и в услуга на егото. Например, всеки си тълкува какво е това съвършенство и така егото му нашепва какво то разбира под съвършенство.

Ако не си спомняме задачите, когато се въплътим, както казваш, не е ли логично да търсим начин да си ги спомним или да ги научим от някъде, от някого? И от кого или откъде може да стане това, как мислиш?

[B__]

.......

Мисля, че и преди съм задавал този въпрос, но дори и да е така, пак ще го задам: Защо е необходимо висшия аз да се въплъщава на Земята, ако вече е в състояние да взема съзнателни решения? Също така мисля, че не обръщаш достатъчно внимание на кармата. Човешките несъвършенства водят до натрупване на негативна карма. .....

Кармата си действа, но не това беше целта на въпроса ми.

"Мисля, че и преди съм задавал този въпрос, но дори и да е така, пак ще го задам: Защо е необходимо висшия аз да се въплъщава на Земята, ако вече е в състояние да взема съзнателни решения?"

Въобще не е ясно къде се намира Висшия Аз. Този въпрос според мен е без отговор, защото се опитваш да разделиш телата на човека. Висшия Аз все едно е отделен от човека и човека все едно е отделен от него?!?!?!

Висшия Аз това е триадата атма, будхи и манас. Въплатен или невъплатен човека, тази триада си я има и е една от обвивките му. Друг е въпроса доколко се осъзнава във въплатено състояние.

Съзнателните решения между преражданията и въобще осъзнатостта зависят от степента на еволюционно развитие, от което зависи доколко високо ще се искачи човек във висшите светове между преражданията. А се слиза на Земята, за да се трупа опит, който пък повишава осъзнатостта.

Грешка е да се разгледжа осъзнатостта в двете крайности: тука има, тука нема. Осъзнатостта е в еволюционно развитие и се повишава през преражданията. Така че човек взема решения в някаква степен на осъзнатост, до която е стигнал.

По-добре се спри на въпроса за конкретиката

Редактирано Юли 13, 2010 от БожидарЗим

[B__]

Ако не си спомняме задачите, когато се въплътим, както казваш, не е ли логично да търсим начин да си ги спомним или да ги научим от някъде, от някого? И от кого или откъде може да стане това, как мислиш?

Пратих ти лично

[Велина Василева]

Ако ви говоря, че трябва да се откажете от стария си живот, не съм прав.

Не е нужно да напуснете този живот,

но физическият живот трябва да стане слуга на Божествения.

Самосъзнанието трябва да стане слуга на Божественото съзнание.

Казва се, че човек ще умре.

– Какво се разбира в Божествената наука под думата „смърт“?

Под „смърт“ се разбира пълно подчинение на нисшето.

– На какво да се подчини? – На висшето.

Това не значи, че нисшето трябва да умре, но да се подчини на висшето.

Каквото каже висшето, нисшето трябва да го изпълни.

Това ще стане в бъдеще.

Още сега трябва нисшето да се подчинява на висшето.

Ново съзнание

[Велина Василева]

Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи.

То е тъй наречената „плът“, или змията в човека.

Тя е голямата змия в света, която е умна, будна – никога не спи. Тя живее във всеки човек, още от раждането му, но в спящо състояние и постепенно се пробужда. С пробуждането ѝ, между духа и нея започва борба. Който не знае как да подчини змията на себе си, натъква се на големи бедствия; който може да я подчини, да му служи, той придобива голямо богатство.

Някой казва: „Да унищожим плътта!“ Ти не знаеш, че като унищожиш плътта, ще умреш. Докато змията действа в тебе, и ти ще живееш; щом тя престане да действа и започне да умира, заедно с нея и ти умираш. В живота на змията е животът на човека.

Казваш: „Защо Господ не премахне злото?“ – Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. Бог предпочита съществуването на един свят с змии, но с живот в него, отколкото един мъртъв, пуст свят без змии, но и без живот. Змията е за предпочитане пред смъртта.

Първите хора, Адам и Ева, бяха поставени пред дървото за познаване на доброто и на злото, да научат правилата и законите, чрез които да се справят със змията, да използват нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие в дървото за познаване на доброто и на злото. Когато змията дойде до това дърво, Ева не можа да се справи с нея. Тя взе плода, който змията ѝ даде, яде от него и отиде при Адам и той да го опита. Нито жената можа да разреши въпроса за плътта, нито мъжът го разреши.

В това положение се намират и сегашните хора. Всички хора трябва да се върнат назад, да разрешат този въпрос. Без това разрешение не могат да вървят напред. Този път е неизбежен. Бог няма да го мине заради нас.

Той слиза на земята между нас, учи ни да разберем законите на живота, но няма да ни избави от страданията, от змията. Всички трябва да се учите от нея. Тя крие в себе си великите тайни на живота. Духът се намира в непрестанна борба с нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на духа, захапва опашката си.

Ако не захапе опашката си и не умре, заедно с нея и вие ще умрете. Казваш: „Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушуват в мене“. – Радвай се, змията се е събудила в тебе. Със събуждането ѝ, животът се е проявил в тебе. Ще служиш на Бога, а с тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение.

Христос – Синът Божи, дойде на земята заедно със змията – с плътта. Той беше дух, но се облече в плът, прие робски образ и се смири. Понеже разбираше законите, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи.

Бъдете свободни и следвайте правия път. Вие ще разрешите този велик въпрос чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Така ще приложите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината във волята си.

Не мислете, че умът ще намери пътя на Истината. Умът е прост слуга, който учи елементарни работи. Той сега събира факти, които го интересуват. Какво знае умът? Какво разбира той?

Знае нещо за желязото, за златото; знае нещо за въздуха, за водата, за слънцето. Той ни най-малко не е посветен в дълбоките тайни на живота. Има неща, които човек възприема вътрешно, не с ума си. Той предчувства неща, които ще станат в бъдеще, след 10–15 години. Значи има нещо по-високо от човешкия ум. Бог оставя главата, ума настрана и казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Онова, скритото в човека, то е Божествено.

Казва се за сърцето: „грешното сърце“. Бог не иска от човека грешното сърце, но онова, в което живее заспалата змия. Богата е тази змия. Докато живее в човека, тя крие в себе си половината богатство на космоса. Всички скъпоценности, които съществуват в света, са на нейно разположение. Ако можеш да ѝ станеш господар, всички нейни богатства и скъпоценности минават в твоите ръце. Не можеш ли да ѝ станеш господар, ще си останеш последен бедняк. От това зависи твоето богатство – господар да ѝ станеш. Среден път няма.

Граници в живота

[Guest Христо]

Как бихте довършили това изречение : "Ако нямахме его...щеше...нямаше да..."

[vorfax]

Ако нямахме его, нямаше да сме хора. Често се стремим към неща присъщи на боговете, забравяйки, че всъщност те са недостижими. Стремежът е онова, което е нужно да води човек по пътя му към някакви по-висши цели, а не въобразяването, че поет път е завършен път. Има един начин да премахнеш егото си и това е да станеш бог.

[vorfax]

Егото никога не е било нещо лошо. Онова, което хората критикуват е пресиленото его - егоцентризмът, който забравя за съществуването на другите Аз около нас и често до степен да бъде за сметка/в ущърб на тях.

[vorfax]

Между впрочем имах едно определение за любовта, което гласи "Да поставиш някого преди себе си", а Инфа ме допълни с "докато забравиш за себе си". Вероятно любовта ни доближава до божественото...

[Guest Христо]

Има един начин да премахнеш егото си и това е да станеш бог.

Те май и боговете имат его. Луцифер е бил ангел, но е пропаднал.

[vorfax]

Те май и боговете имат его. Луцифер е бил ангел, но е пропаднал.

Ангелите са продукт, не богове.

[Диана Илиева]

Тъй ли, какъв продукт са ангелите?

[vorfax]

Ангелите са пратеници на Бога. След като християнския Бог е създал всичко, логично е да се приеме, че и те са негово дело на сътворяване. Те не са божества, а само негови вестоносци. Ако греша ме поправете.