Его

[томи]

Късметче . Тези десет качества са прекрасни. оценката за същността на егото е точна ,но за съжаление осъзнаването им ще стане от много малко души и то в края на Седмата коренна раса , точно преди краха на нашата цивилизация.

[Креми (късметче)]

Късметче . Тези десет качества са прекрасни. оценката за същността на егото е точна ,но за съжаление осъзнаването им ще стане от много малко души и то в края на Седмата коренна раса , точно преди краха на нашата цивилизация.

Ако мислим за крах, ще има крах. Ако мислм за осъзнаване, ще има осъзнаване.

Да почнем конкретно от

54 прояви на лъжлива гордост, описани от Санат Кумара

Санат Кумара (на санскр. означава "вечно млад") се почита в индуизма като един от четиримата или седмината синове на Брахма, които дошли на земята в дълбока древност и донесли със себе си мъдростта на йога. Те се изобразяват като юноши, които остават вечно чисти. За Санат Кумара казват, че той е един от най-старите прародители на човечеството, въплъщение на Космическия Огън, надарен както с мъдростта, така и със силата на Бога.

Бог Брахма е върховният индуистки бог на сътворението, създател на Космоса и част от божествената троица - Тримурти, заедно с бог Вишну и бог Шива.

1. Неоспоримост на факта, че ти си винаги прав, увереност в собствената постоянна правота, непогрешимост.

2. Покровителствено отношение към другите (като на благодетел), високомерно отношение.

3. Чувство за собствена важност. Идва от непрекъснатото говорене, а с него и растящото усещане на човека за собствената му важност.

4. Унижение на себе си и другите. Като правило, отначало унижаваме другите, в отговор получаваме реакция, затова мислим, че сме много лоши, по-лоши, отколкото сме в действителност.

5. Мисълта за това, че ти си по-добър от другите. Самохвалство.

6. Да си приписваш труда и заслугите на други хора.

7. Умение да поставиш съперника в неизгодно положение. Управляване на хората за постигане на желаното.

8. Контрол над ситуацията, но без да се носи отговорност за нея.

9. Надменно отношение. Суетност. Стремеж към често оглеждане в огледалото.

10. Демонстрация на имане, дрехи и т.н.

11. Непозволяване на другите да ти помогнат и липса на готовност да се работи заедно с другите.

12. Привличане на вниманието към себе си.

13. Бъбривост или разговор за своите проблеми.

14. Обидчивост.

15. Излишна чувствителност или безчувственост.

16. Прекалена заетост със собствената си персона.

17. Мисъл за това какво другите говорят или мислят за тебе.

18. Използване на думи, които слушателите не разбират и ти знаеш за това.

19. Да показваш своята непригодност, ненужност.

20. Да не прощаваш нито на себе си, нито на другите.

21. Отказ да се промениш или мисъл за това, че не си струва да се променяш.

22. Разделяне на хората на йерархични нива и след това поведение в съответствие с йерархията.

23. Да си мислиш, че ти си по-важен от другите, когато вършиш конкретна работа.

24. Недоверие към хората, Бога, учителите, преданите.

25. Постоянна загриженост от това какво впечатление правиш на другите.

26. Мислиш си, че си над закона.

27. Да сътвориш кумир от себе си и другите.

28. Работа извън всякакви мерки.

29. Промяна на маниера на поведение в зависимост от това с кого разговаряш.

30. Неблагодарност.

31. Игнориране на "малките хора".

32. Невнимание.

33. Неосъзнаване на гордостта и духовни проблеми.

34. Наличие на раздразнителен тон.

35. Повишаване на гласа от злоба и досада.

36. Мисъл да накажеш някого или говорене за трето лице в унизителен тон.

37. Неподчинение на божията воля.

38. Недостатъчно самоуважение.

39. Безразсъдство и безумство.

40. Когато гледаме към човека с мисълта: "Какво можеш да направиш ти за мен? Доколко можеш да си ми полезен?"

41. Наличие на отношение "Гарван гарвану око не вади".

42. Нечестност по отношение към себе си и другите.

43. Неспособност за компромис.

44. Желание винаги последната дума да бъде твоя.

45. Нежелание да споделиш знанията си, за да не се промени възможността за контрол.

46. Невнимание към собственото физическо тяло или прекалено внимание към него.

47. Невнимание към своята душа. Липса на потребност от духовни наставления.

48. Мисъл за това какво си длъжен да правиш, тъй като някой друг не може да го направи по-добре.

49. Посочване грешките на другия с осъдителен тон.

50. Мисъл за необходимост да спасяваш другите от техните проблеми, мисъл и действие.

51. Предубеденост към другите в зависимост от външния вид, цвета на кожата и т.н.

52. Гордост от заеманото положение.

53. Прекалено уважение към себе си.

54. Сарказъм

(пак там)

Доста работа се отваря май.

[ease]

Дълга тема се заформила. А въпросите са много и много. Може дълго да говорим и все на място да стоим. Нека поразсъждаваме. И нека всичко проверим, а не да приемаме наготово. Та за Егото или Аз-а. Осъзнатост е нужна. Целия днешен свят е следствие на Егото. Всеки един служи на своето его или на егото на някой друг . Неоспоримо е това. А именно от тук произтича най-голямата ни заблуда - да се отъждествяваме с егото. Нашата душа не е егото. То само държи контрола. И от цялата работа живеем в един илюзорен свят в който само страдаме или моментно сме щастливи. Не бих искал да говоря неща които знаете и да се повтарям. Когато осъзнаем що е егото, ще насъпи края на страданията. Ще обясня подробно. Егото или вътрешният ни глас е част от съзнанието. Вътрешният глас е винаги в диалог сам със себе си. Той е насочен към миналото, това което сме преживяли или към бъдещето, което си го представяме. Все разсъждава за минали неща. Какво сме направили, защо сме го направили. Пораждат се негативни мисли: страх, гняв, омраза или самосъжаление. (Запомнете страхът е грях щото допуска тъмните духове!) Обземат ни тези мисли. Знаем, че само ни пречат. Тогава Егото си ни представя напред в бъдещето, където илюзорно изглеждаме щастливи. Това е то вътрешния глас. Заблуждава ни постоянно, като ни отделя от най-важното - настоящия момент. Настоящият момент е единствено съществуващия. Миналото и бъдещето са дело на вътрешния глас. Те са илюзорни, в момента, в дадения момент - те не съществуват. А ние го пропускаме заради тях. Съзнанието се страхува от настоящето и всячески го отбягва. И като го отбягва ни кара да се чустваме нещастни. Взема от енергията ни. Затова някои се стремят да изпитат повече силни усещания, за да бъдат повече в настоящето. А само това ли е начина.

Единственото което трябва да направим е да престанем да мислим, че това съзнание е самите нас. Не се опитвайте да го спрете, тогава е най-силно. Просто го оставете и го наблюдавайте. Това е пътя - наблюдавайте го. А именно нашият Ум може да го наблюдава. Безпристрастно наблюдение, без да му се отдаваме. Без да влагаме емоции в това. Това е най-силното нещо. Да наблюдаваш мислите си. Не случайно са казали, че най-голямата власт е да заповядаш на себе си. Но насила не става. Не след дълго, като сме го наблюдавали, то(егото) ще се откаже от контрола. Всички тези мисли ще станат безмислени и излишни. Тогава идва една тишина която винаги сме искали. Тихо щастие. Съзнанието ще предаде контрола на ума, на душата ни. И тогава време няма, има чисто осъзнаване на настоящето. Затова времето както го разбираме не съществува.

Сега за другата част. Това е силата на мисълта. Знайте че това е много голяма сила. Но досега е била изразходвана от вътрешното ни мислене. И е пропилявана. Силата на мисълта се засилва от чисти постъпки и от чисти мисли. Когато сме усвоили по горното, а това да наблюдаваме само, тогава мисълта става свободна. И където я насочите ще носи цялата си сила. Каквото си пожелаете ще се сбъдне. Искате ли го от сърце дава се. Не се изкушавайте за материални неща. Няма да ви са необходими всичките. Искайте мъдрост най вече. И колкото сте по чисти толкова по бързо ще идват резултатите. Искате ли мъдрост, ще се водите от Светлината. Но знайте че е отговорност вече. Щом сте стигнали до тук, сгрешите ли с постъпка или с мисъл строго се заплаща! Затова научете се на молитва. Молитвата е истинския път. Тя ни пази. Учителят е говорил много за нея. Ще питате кога да се молите - отговора е постоянно. И навсякъде. Нашата душа е храм към Бога. Още нещо ще добавя. Запомнете щом се молите в този храм, пазете го винаги чист и светъл. Не допускайте лоши мисли в него, не се поддавайте и за секунда на изкушение. Защото както в църквата са ни чисти мислите, тъй и в нашия ум да бъде. Щото там се молим. Стремите ли се към Светлината, душата бързо се устремява нагоре. Но пак да повторя отговорността вече е голяма. Не искайте от света много - казали са бъдете по-ниски от тревата и ще имате мъдростта.

И все пак сме в света. А те се случват всякакви неща. Заобиколени сме от техника. И тъй, да вземем пример. Счупи се нещо, изгубим нещо. И почваме да се вайкаме. Всичко което написах го оставяме на страна и се отдаваме на емоцията, егото пак земе контрола. Щото се е засегнало. Ама не бива тъй. Осъзнатост трябва. Техниката рано или късно все се чупи, е няма как - друга ще вземем. Поемем ли пътя към Светлината, все трудни неща се случават. Ама те са за да ни изпитат дали носим егото още и дали сме осъзнати. Затова сме тука на Земята - да се учим. А то един живот не стига, затова пак ще идваме.

[Багира]

това май е по темата.

Изстрел в десятката! Това е точно по темата!

[Guest Fut]

това май е по темата.

Изстрел в десятката! Това е точно по темата!

E тук се прокрадва съмнението и лъжата . В тази приказка чудесно е обрисуван светът на илюзията ....

п.п.По друг начин казано "Дървото за познаване на доброто и злото" с цялата символика която то съдържа в себе си.

Редактирано Май 15, 2009 от Fut

[Слънчева]

късметче, благодаря за тези 54 описания на лъжливата гордост-Его-то

Всичко изброено съм проявявала в някакъв момент от живота си. Някои неща по-силно, други по-слабо... И бих казала, че всичко това е необходимо докато не израстнем, докато не започнем да се превръщаме от егоисти в егоцентристи и не поискаме да разберем по-дълбокият смисъл на нещата....

43. Неспособност за компромис. Ето от тук тръгнах. Мислех, че взимам правилни решения, а другите грешат. Знаех кое, как трябва да бъде и се дразнех, че другите не разбират...

Но пък, той-живота ме научи да разбирам защо се е случвало това. Доста трудни ситуации ме накараха да сведа глава, пред Бога! Защото разбрах, че нещо в мен не е наред и трябва да се промени... Просто поех отговорнст за собствените си действия! Когато започнах да търся причините, да разбирам себе си, започнах да разбирам и другите... Започнах да им прощавам. Всеки се е чувствал наранен, както аз, всеки се е поддавал на заблуди /от всякакъв вид/, както и аз. Не позволявах да ми помагат, защото смятах, че не заслужавам.... Не бях простила на себе си... Това е най-трудно! До поредния външен натиск-и се пробудих! Какво се промени?-Моето мислене. Сега приемам живота по друг начин. Радвам му се такъв, какъвто Е-съвършено организиран. Сега имам радост от всичко, нямам желания, цели... И всичко е красиво и организирано, Живота просто се случва и ме изпълва с Благодарност, за това, че разбрах смисъла му...

Бях вкопчена в собствените си проблеми, в собствената си болка.... Докато не видях, че и другите страдат само, защото и те като мен още живеят в заблуди... в пристрастия... Питала съм се, защо не позволявам да ми се помага?-Защото не исках да допусна някого в сърцето си, за да не ме боли.... Но, когато заобичах всички и всичко /без да им позволявам да прекаляват /, сякаш и другита около мен се промениха...

Оказа се, че е много по-лесно да намеря една причина, заради която да обичам някого, отколкото 10-100 заради които да не обичам... Разреших си да съм щастлива, не защото имам просперитет, а защото това състояние ми харесва...

И сега, споделям всичко това, защото може би на някого моят опит ще е от полза...

Редактирано Май 15, 2009 от xameleona

[цветна дъга]

БЛАГОДАРЯ, КЪСМЕТЧЕ! БЛАГОДАРЯ и на теб, ХАМЕЛЕОНА!

Редактирано Май 15, 2009 от цветна дъга

[Креми (късметче)]

прояви на лъжлива гордост

28. Работа извън всякакви мерки.

48. Мисъл за това какво си длъжен да правиш, тъй като някой друг не може да го направи по-добре.

50. Мисъл за необходимост да спасяваш другите от техните проблеми, мисъл и действие.

Тези 3 точки ми се видяха особено интересни, защото са скрити зад плътнана маска на добронамереност и усърдие.

[томи]

ease ,Бпагодарим за окултната лекция. Виделината е рядко срещано съкровище и когато я срещнем трябва благодарим.

[Диана Илиева]

прояви на лъжлива гордост

28. Работа извън всякакви мерки.

48. Мисъл за това какво си длъжен да правиш, тъй като някой друг не може да го направи по-добре.

50. Мисъл за необходимост да спасяваш другите от техните проблеми, мисъл и действие.

Тези 3 точки ми се видяха особено интересни, защото са скрити зад плътнана маска на добронамереност и усърдие.

Мда, доста работа се отваря - поне за мен де , защото не само, че проявявам доста от тези признаци, ами на всичкото отгоре дори не разбирам някои от тях - примерно ето този:

29. Промяна на маниера на поведение в зависимост от това с кого разговаряш.

Аз контактувам всеки ден с много и различни хора - от съвсем млади до много възрастни, от съвсем неграмотни до високо образовани, от отлично запознати (макар и понякога само от практически опит) с въпросите, които коментираме до съвсем некомпетентни ...

Ако прилагам един и същ маниер на общуване и начин на изразяване към всички тях ... ами аз с 50% от хората буквално няма да мога да се разбера - все едно, че си говорим на различни езици, а с останалите 49% ще се разберем някак, но по-трудно или поне няма да им импонира моето поведение в разговора. Предполагам, че само на около 1% от хората с много близки до моето светоусещане, поведение и изразяване ще им бъде комфортно и полезно общуването с мен.

Старая се да вляза в тона и разбиранията на всеки човек - лошо ли е това?

Така хората много по-бързо и лесно разбират какво имам да им кажа, виждам, че на тях им харесва това, че се опитвам да обяснявам адекватно и според мен така се получава по-ползотворно общуване.

Отделно дето не мога да разбера за някои от изброените признаци как така са именно за гордост и то "лъжлива"? Примерно точно този 28, който и ти си цитирала.

[Донка]

29. Промяна на маниера на поведение в зависимост от това с кого разговаряш.

Разбирам го отлично - всеки ден ми е... И наистина е признак на фалш и гордост.

В моя случай изглежда приблизително така - с учениците говоря отгоре надолу - с тон недопускащ възражения или дори обикновен разговор. С колегите говоря фамилиарно, но предпазливо - има много клюкари. С директора говоря отдолу нагоре. и т.н.

Всъщност когато осъзнах гордостта и фалша, успях да се настроя така, че с всички да разговарям приятелски, спазвайки здравословната дистанция в различните ситуации, но запазвайки приятелския искрен тон и отношение. Отказах се да вкарвам маниера на поведение в ролите си. Те съдържаха достатъчно други важни елементи. Отначало не е лесно човек да "изравнява", но постепенно се свиква и после вече няма връщане...

Познайте с кого се получи най-лесно и бързо и с невероятен позитивен ефект - с децата, разбира се.

[utnapishtim]

Не бих искал да говоря неща които знаете и да се повтарям. Когато осъзнаем що е егото, ще насъпи края на страданията. Ще обясня подробно. Егото или вътрешният ни глас е част от съзнанието. Вътрешният глас е винаги в диалог сам със себе си. Той е насочен към миналото, това което сме преживяли или към бъдещето, което си го представяме.

Пак трябва да попитам, може ли да обясните малко по-добре какво разбирате под "вътрешен глас", защото явно имате нещо по-конкретно предвид? Също така, цитирате Учителя, това всичко по негови думи ли се води, че е или имате предвид и някои други автори? Защото ето в този блог намерих, например, цитати, които би трябвало да са от Петър Дънов и един от тях е:

Каквото и да мислите, чувствате и вършите, винаги се вслушвайте във вашия вътрешен глас. За почти всички други цитати мога да кажа, че съм ги виждал и друг път, така че са автентични. Естествено, това е взето само от контекста, но това, което пишете и това, което е написано там много трудно могат да се приемат за едновременно верни твърдения.

Тук слагам и линк към страницата, защото ми се стурва, че много от цитатите са по темата и имат отношение към тези други цитати от предните постове.

http://mikela.blog.bg/lichni-dnevnici/2007...-spodelia.35529

А що се отнася до това как да се говори, мисля, че тук става въпрос по-скоро за това във всички случаи да се запази едно и също отношение, т.е. да не поставяме високостоящите на по-високо място от другите. Конкретният тон, изборът на език, разбира се, трябва да бъдат според ситуацията, поне така ми се струва, защото иначе може да се стигне до сконфузни моменти. Това не противоречи обаче на идеята, например, човек да се държи по-отворено към децата и с нужното уважение. В действителност, известен елемент може да остане постоянен, но мисля, че това трябва да е в отношението, защото другото така или иначе е конкретно и може да се промени в зависимост от обстоятелствата, които също са конкретни.

[Станимир]

29. Промяна на маниера на поведение в зависимост от това с кого разговаряш.

Според мене трябва да се отнасяме с еднакво уважение и отговорност, независимо с кого разговаряме. Начина на изразяване обаче мисля, че е нормално да бъде различен според това дали примерно ще разговаряме с едно петгодишно дете, тийнейджър, възрастен човек, познат, непознат, човек с висока култура или такъв с по-свободно държание. Може би в текста се имат предвид конкретно тези случаи когато с един обикновен човек се отнасяме с пренебрежение, само защото го определяме за обикновен, а с някой богат човек се отнасяме с уважение, само заради парите му. Или пък се държим неестествено учтиво в присъствието на някоя музикална или кинозвезда примерно, или друга известна личност, само заради имиджа който те са си изградили.

Редактирано Май 16, 2009 от Станимир

[ease]

Здравей utnapishtim.

Е надявах се да се разбере какво имах предвид, но щом е нужно ще поясня. Ами да, погледнах цитатите на Учителя и наистина в там написаното се различава, щото съм обърнал понятията. Разменил съм думите. То когато се разбере смисъла, това как точно е било казано не е толкова от значение мисля. Използвам различни значения за дадените понятия. Тъй го разбирам, тъй го пиша. Ама за да бъде уеднаквенно за всички, - трябва да използвам други. Прав си. Извини ме за това.

Ето как ги разбирам с по няколко изречения за всяко. А пък ти сам разсъди с кое понятие съответства. Под вътрешен глас наричам това което е в постоянен разговор в нас. Той винаги съди за нещо и все взима мнения. Служи си само с думи. И не спира да говори. Види нещо - веднага мнение си съчини. И тъй като все говори вътрешен глас го наричам. А всеки както иска може да го нарече. Част от мисленето ако искате. Другото нещо е умът. Той разумява. Той може да следи и да наблюдава. Той може да изгради мисъл и да я използва. А вътрешния глас може само да го обърка и да го

подведе. В такъв момент казваме, че тъй сме го били мислили и сме сбъркали щото умът ни бил объркал.

Друго нещо е това което е в душата. По на дълбоко е. Това е интуицията. Духовно чуване е това и е част от душата. Винаги запитаме ли се за някой въпрос - отговаря ни се. И то точно. Като отговорите от интуицията леко звучат в нас, не натрапчиво. Но тъй като сме привикнали да слушаме все вътрешния глас, отговора рядко ни достига. От нас зависи дали ще го допуснем. Чуствата и те някой път повлияват. Тялото и то си иска своето. А в сърцето са чуствата на душата които са много силни, но тях можем и да ги насочваме.

Егото е това нещо в нас, което съди кое е правилно и кое не, само по тези неща които вижда около нас. Затова казвам, че стои някак отделно. То единствено следи дали на нас ни е добре или не ни е добре. Това е неговата мярка. И вътрешния глас е гласът на егото. Подведем ли се по него влагаме цялата си енергия. Ама тъй е щото приемаме че всичко което видим с очите само то е.

Ето това са според мен нещата, т.е. мое мнение. Цитати трудно помня щото се обърквам. Може би заради думите. Гледам смисъла да си извличам от тях и да го сверявам. Но и не съм чел толкова много.

Пак ще ви повторя. Научте се на молитва и ще имате необходимите ви отговори. А пък иначе само ще си играете с мисленето. Ще стигате до някакво "осенение", после след ден два ще го отричате. И за кого е нужно това. Игра на думи само. И да държим сметка на думите. Мога да се моля с думи, щото знам ще съм разбран, но да говоря с думи ми е трудно, щото слушат думите не мен.

[Креми (късметче)]

28. Работа извън всякакви мерки.

Новата дума е работохолизъм. И тя според различните личности може да има различна окраска.

А всичко, което и прехвърлило добрата мяра, вече не е оптимално. Значи ти не работиш вече за оптималния резултат, а за да покажеш нещо на някого и на себе си. Едно от тези неща е - колко си значим, колко си важен, колко си незаменим... нищо, че може да си уморен и да сбъркаш в работата, нищо, че на тази работа въобще не й е сега времето или има по-добър от теб да я свърши...

Така го разбирам аз.

29. Промяна на маниера на поведение в зависимост от това с кого разговаряш .

Тук ключовата дума е "маниер". Не става въпрос за изразни средства. Нормално е да подбираш изразните си средства според адресата на изказването, така се постига целта - комуникация.

Може би изречението подвежда малко с думата "разговаряш". Да я заменим с "общуваш". Ние можем да изразим всякакво отношение, от презрение до сервилност, без да кажем и една дума.

Така че :

Промяна на маниера на поведение в зависимост от това с кого общуваш.

Дончето и Станимир са го обяснили - така го разбирам и аз.

В този случай минаваме през престорената гордост, за да стигнем до ниското самочувствие и неправилната преценка за себе си.

А май и във всички останали случаи.

Понятието "лъжлива гордост" е по-интересно за обсъждане.

Редактирано Май 16, 2009 от късметче

[Диана Илиева]

Да, веднага се получава асоциация, че има лъжлива и истинска гордост и започвам да се питам кое кое е и какво е ...

А за маниера - следобед нямах време и така набързо го написах, но маниер по принцип от френски означава начин на държание, обноски.

Та именно маниера имах предвид и аз, като описах общуването си с различни хора. Включитлено пропуснах да разкажа за нещото, с което най-трудно свикнах - оказа се, че различните хора проявяват в много широк диапазон следното: от изключителна фамилиарност до страхотна дистанцираност и резервираност (проявявани от съвсем непознати до що-годе добре познати). Наложи ми се да се науча да превключвам според вълната, на която е настроен всеки. Иначе общуването пак се проваля ... И не, че всеки път успявам с превключването (особено когато аз самата не съм в кондиция). Та така за променливите маниери - може и да е от гордост, знам ли, не бях се замисляла до сега ...

Аз все си мисля, че може би в т.28 се визира по-скоро отношението към хората при общуване ...

[Креми (късметче)]

Да, май го уточнихме - маниерът ( обноските) като израз на отношение.

Защото си има маниери, които са присъщи на личността, те са нейна характеристика. Затова не е необходимо да се променяме много според човека, а толкова, колкото да има общуване. Да му дадем възможност и той да се промени малко, да се настрои към нас, за да прояви добрите си качества.

Промяна на маниера на поведение в зависимост от това с кого общуваш. =

Промяна на отношението в зависимост от това с кого общуваш.

=>

Който няма еднакво отношение към всички, проявява лъжлива гордост.

Редактирано Май 16, 2009 от късметче

[Guest Еси]

54 прояви на лъжлива гордост, описани от Санат Кумара

Честно казано проявите не ги дочетох до край. Бях в потрес и лек ужас от себе си разпознавайки се в повечето от тях.

Чудя се, дали това изброяване е начин за работа над себе си ... по точки?

[Креми (късметче)]

Точката е важно нещо.

Тя е началото на всички измерения. Началото на конкретиката.

"Дайте ми опорна точка ( и лост) и аз ще преместя земното кълбо" - беше казал един велик ум.

Ние, хората по-малки или по-големи сме от земното кълбо, та са ни нужни толкова много точки и то само за една негативна черта?

Редактирано Май 17, 2009 от късметче

[Станимир]

54 прояви на лъжлива гордост, описани от Санат Кумара

Честно казано проявите не ги дочетох до край. Бях в потрес и лек ужас от себе си разпознавайки се в повечето от тях.

Чудя се, дали това изброяване е начин за работа над себе си ... по точки?

Това са само проявления на гордостта и едва ли са изброени всички варианти. Зад всички тях стои гордостта и именно нея следва да забележим и изкореним. Изброяването служи по-скоро за да бъде разбрана самата гордост, да бъде схваната същността й зад многобройните й проявления. Изброяват се примери за гордост, за да можем да се научим да забелязваме гордостта в себе си зад всички маски, с които се опитваме да я прикрием. Веднъж разкрити, изнесени на светло, отрицателните страни от характера на човека значително отслабват.

[Guest azbuki]

54 прояви на лъжлива гордост, описани от Санат Кумара

Честно казано проявите не ги дочетох до край. Бях в потрес и лек ужас от себе си разпознавайки се в повечето от тях.

Чудя се, дали това изброяване е начин за работа над себе си ... по точки?

Честността пред себе си е най-важното нещо за човека. Дали е горд или не, понятието "гордост" съществува, значи има и причина за това. Списъците не са важни, защото са ограничени и схематични. Списъците са ненужни на човека, който може да бъде откровен със себе си - във всеки един миг. Това единствено бих пожелала на всеки и на себе си, никаква борба с точки и подточки.

И аз не дочетох. Не защото се ужасих, а защото списъците и аз ги мога. Стига да ми трябват. Те са просто продукт. Но не вторичното съдържа ключа към проблемите ни.

[Донка]

Абсолютно! Съгласна съм.

Обаче списъците съдържат конкретните прояви в ежедневието. А ко искаме да постигнем истинско израстване, там е мястото да приложим вътрешните си промени и идеи за себе си. Защото иначе ще си останат самозалъгване и ще доведат до още по-опасна духовна гордост.

11. Непозволяване на другите да ти помогнат и липса на готовност да се работи заедно с другите.

Ето това например е много често срещан симптом на духовно възгордяване. Прикрива се под жертвоготовно поемане на цялата работа и отговорността за резултатите от нея с цената на личния си живот и често и професионалния. Човекът наистина е много трудоюбив, много отговорен, върши страшно много работа и я върши добре, но....сам. При опит на друг да участва заедно с него съвсем безкористно, той се чувства сякаш критикуван, че не е направил нещо или че ще прехвърли отговорностите си на друг... Много често тези хора не осъзнават гордостта си (бих я нарекла не лъжлива, а скрита гордост) и смятат, че точно самотното "изкачване" и товарене в името на идеята помага за духовното им израстване.

Лечението - минава не само през осъзнаването на дълбоките причини зад симптома, но и с коренна промяна на стила на работа - позволява на другите да му помагат и то като им дава правото да вършат това, което им е по сърце, а не каквото той им отдели.

[Guest azbuki]

Всеки си има свой начин на израстване. Някои растат като съзерцават нещата вътре в себе си. Вторачването в симптомите може да отвлече съзнанието от много по-съществени неща. Повърхностите лъжат.

П.П. Нещата (вкл. израстването и стимулите за него) идват не по списък, а естествено. Списъкът все още е някаква форма (по-скоро отчаян опит) за груб контрол върху времето, "патерица" тоест. Изворът, от който нещата могат да бъдат видяни в тяхната цялостност, е отвъд илюзията на времето. Там и патерицата става видима, както и нейната ненужност. Но докато не можем да ходим, подпираме се. И това е разбираемо. Само дето този метод не е вся и все, както претендира.

П.П.П. Човек може да развие гордост и за това, че много добре се справя със "списъка си" или да се унесе в мисли за това "какъв е ударник", колко е "прилежен". Всичко това са понятия, илюзии. На кой във Вселената изобщо му пука за някакви списъци? На Вселената единствено й пука какво става вътре в нас сега и то просто за да може да го отрази правилно, не й пука на коя точка в списъка сме точно. Това са тривиални неща.

Редактирано Май 17, 2009 от azbuki

[Диана Илиева]

Да, всеки си има свой начин на израстване.

На мен не ми пречи, че е във вид на списък. Всички тези признаци можеха да бъдат изказани по много други начини - повествователно, с притчи и т.н., но ... за мен така, като списък с точки ми е по-компактно, по-прегледно.

Аз си го прочетох много внимателно, след 2 дена още веднъж и се поразмислих. И аз като Еси установих, че за съжаление проявявам доста такива черти - колко не съм ги броила, нито съм си направила петилетен план кои, кога да отстранявам , но за мен беше доста поучително и полезно. Както вече казах, някои от тях аз лично бих причислила като прояви на разни други неща, а не именно на гордост... но това едва ли има някакво съществено значение.

[Guest azbuki]

Списъкът ми "пречи" само дотолкова, доколкото искам да гледам отвъд него. Говорех за себе си. Затова и казах, че ползването на списъци е разбираемо и спомагателно, но не е моят начин на действие (обикновено).

П.П. Което пък е разбираемо също, защото аз нямам нищо в Дева

Редактирано Май 17, 2009 от azbuki