Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Въздържанието


Донка

Recommended Posts

22. А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,

23. кротост, въздържание. Против такива няма закон.

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ГАЛАТЯНИ - глава 5

Често говорим за въздържание. Ето аз какво разбирам под думата въздържание: когато човек прилага закона на Свободата, закона на Любовта и закона на Мъдростта, той трябва да се въздържа от всички ония мисли и желания, които могат да нарушат неговата свобода. С други думи казано, никога не трябва да приемаш една храна, която мъчно се смила – в стомаха храната трябва да бъде добра. Казвам: всяка една мисъл, която служи за твоето повдигане, изпълни я. Същото е и при храненето:онази храна, която поддържа твоето здраве, употреби я; онази храна, която уврежда здравето ти, не я приемай!

Естествени правила - Великата майка

Как разбирате въздържанието и как го прилагате в ежедневието си?

Кое може да ни помага да прилагаме въздържанието, а кое да ни пречи?

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Помага ни волята.

Пречи ни волята.

И двете водят до закотвяне в нейните мръсни води.

Ако волята (личността) се разтвори, тогава не съществува нужда, която да търси удовлетворение или въздържание.

Това е и по темата за свободата.

Линк към коментар
Share on other sites

Да ... Може би и въздържанието е в този ред:

"Когато хората узнаха

красотата на красивото,

разбраха грозното.

Когато хората узнаха

добротата на доброто

разбраха злото."

Линк към коментар
Share on other sites

Ако някой никога НЕ яде даден вид храна, но по време на празник си вземе от малко тази храна, за да не обиди този който му е предложил, и който не е бил наясно че онзи някой не яде храната, и онзи някой се натрови от тази храна, мислите ли че онзи някой е трябвало да опитва храната въпреки натравянето или пък е трябвало да остане верен на начина си на хранене макар и с риск да обиди предлагащия съответната му храна.

Линк към коментар
Share on other sites

Как разбирате въздържанието и как го прилагате в ежедневието си?

Кое може да ни помага да прилагаме въздържанието, а кое да ни пречи?

Когато говорим за духовно развитие, то под „въздържание“ мисля, че трябва да се разбира пресичането на всички импулси за действие (физическо, мисловно или емоционално), произтичащи от нисшето его. Това включва всичко, което свързваме с егоизма; това са всички желания и навици, които изискват на всяка цена своето удовлетворяване, което винаги се оказва временно, последвано от ново завръщане на вълната на желанието с нова сила; това са всички изпълващи съзнанието с хаотичност състояния, като страх, раздразнителност, омраза, неспокойствие, гняв и др.; това са всички необмислени, импулсивни или пък въобще ненужни думи и действия. Сигурно има и още, но за това се сещам в момента.

За въздържанието се необходими преди всичко силна воля, включваща твърдост, упоритост, непреклонност и постоянство, и будност на съзнанието. Преди няколко дни пуснах откъс от един текст отнасящ се до самовнушението тук, и мисля, че в него са дадени доста полезни практически насоки за справяне с нежеланите процеси протичащи през човешкото съзнание.

Линк към коментар
Share on other sites

За въздържанието се необходими преди всичко силна воля, включваща твърдост, упоритост, непреклонност и постоянство, и будност на съзнанието. Преди няколко дни пуснах откъс от един текст отнасящ се до самовнушението тук, и мисля, че в него са дадени доста полезни практически насоки за справяне с нежеланите процеси протичащи през човешкото съзнание.

Много чудно. Направо съм убедена, че това, за което се иска силна воля, упоритост и непреклонност, клони към насилие с всички произтичащи от това последствия. Истинското въздържание не изисква такива неща. Но е по- въздържащо...

Линк към коментар
Share on other sites

Много чудно. Направо съм убедена, че това, за което се иска силна воля, упоритост и непреклонност, клони към насилие с всички произтичащи от това последствия. Истинското въздържание не изисква такива неща. Но е по- въздържащо...

Присъединявам се към тази убеденост.

Но, да ти кажа, някои искат да са твърди, така че е нормално да използват методи за втвърдяване.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако някой никога НЕ яде даден вид храна, но по време на празник си вземе от малко тази храна, за да не обиди този който му е предложил, и който не е бил наясно че онзи някой не яде храната, и онзи някой се натрови от тази храна, мислите ли че онзи някой е трябвало да опитва храната въпреки натравянето или пък е трябвало да остане верен на начина си на хранене макар и с риск да обиди предлагащия съответната му храна.

Обидата не е проблем на въздържащия се, а на този, който му налага "опитването". Ако човек тръгне срещу себе си само заради добрите отношения с другия, той е не по-малко агресивен от човека, който се обижда при отказа. В този случай бих се въздържала двойно:

- да причиня на тялото си вреда

- да позволя на друг несъзнателно да ми причини вреда, за която после сам ще съжалява

Истинското въздържание според мен е смирено приемане и изпълнение на Божията воля, осъзнаването и до степен да стане моя. Нещо като светофара - приемаме и изпълняваме волята му съзнателно за свое добро...

Линк към коментар
Share on other sites

Във въздържанието ми помага това,до колко познавам себе си-кое ме радва,кое натъжава,кое ме прави добра или лоша,и т.н.Преди месец се опитах да бъда като повечето колежки,да се слея със средата,да не бъда различна.Повода беше цинични вицове.Запомних един-два и ги преразказах на други.Бяха удивени,защото 6г не са ме чули да говоря цинизми,а това е резултат от семейството,в което съм израснала и където цинизми и обиди не се използваха.Реакцията на хората не ми подейства толкова,колкото това как се почувствах аз самата.Дори да ви се вижда прекалено,преувеличено,но аз се почувствах омърсена,изцапана,мръсна.Почувствах се достатъчно не добре,за да го направя отново.По същия начин се чувствам след проявен гняв или необмислени,прибързани думи и действия.И затова не ми са необходими други качества,освен едно-това,да чувам душата си.

Линк към коментар
Share on other sites

За въздържанието се необходими преди всичко силна воля, включваща твърдост, упоритост, непреклонност и постоянство, и будност на съзнанието. Преди няколко дни пуснах откъс от един текст отнасящ се до самовнушението тук, и мисля, че в него са дадени доста полезни практически насоки за справяне с нежеланите процеси протичащи през човешкото съзнание.

Много чудно. Направо съм убедена, че това, за което се иска силна воля, упоритост и непреклонност, клони към насилие с всички произтичащи от това последствия. Истинското въздържание не изисква такива неща. Но е по- въздържащо...

Искаш да видиш насилие и виждаш насилие. Роботите нямат воля. Не бива да се противопоставя непреклонността и смирението, а имам чувството, че точно това се случва. Щом някой иска да е безволеви роб, непритежаващ упоритостта и търпението (които са елементи на волята) да постигне каквото и да е, непритежаващ твърдостта и устойчивостта (които също са елементи на волята) да устои и на най-елементарното външно въздействие, добре – свободен е да си търси друг път за който не са необходими споменатите неща. Обаче да се дава оценка на нещо, което не е опитано е недопустимо. Колкото до твърдостта има открита тема за нея. Който иска да си я намери. Има тема и за мекотата. Който иска и нея може да си я намери. Ако някой не може да обхване и двете гледни точки, няма как да постигне пълнота във възгледите си.

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласен съм и аз с Багира. На едно място в беседите на П.Дънов се казва, че човек не трябва да отрече по-низшата си природа, а да я приеме и овладее.

Аз също съм съгласен с това твърдение и не виждам нещо от написаното от мене да му противоречи. А Багира дали е съгласна с това, че „човек не трябва да отрече по-низшата си природа, а да я приеме и овладее“?

Линк към коментар
Share on other sites

Искаш да видиш насилие и виждаш насилие. Роботите нямат воля. Не бива да се противопоставя непреклонността и смирението, а имам чувството, че точно това се случва. Щом някой иска да е безволеви роб, непритежаващ упоритостта и търпението (които са елементи на волята) да постигне каквото и да е, непритежаващ твърдостта и устойчивостта (които също са елементи на волята) да устои и на най-елементарното външно въздействие, добре – свободен е да си търси друг път за който не са необходими споменатите неща. Обаче да се дава оценка на нещо, което не е опитано е недопустимо. Колкото до твърдостта има открита тема за нея. Който иска да си я намери. Има тема и за мекотата. Който иска и нея може да си я намери. Ако някой не може да обхване и двете гледни точки, няма как да постигне пълнота във възгледите си.

Интересно е да говориш за неопитано, защото, доказуемо, ти не познаваш позицията, която оцветевяш с твоите краски тук.

И, доказуемо, точно от тези твърдост и устойчивост са се уморили търсещите души, които опитват чак сега да изживеят "Не моята, но твоята воля".

Мога да ти гарантирам, че и аз и Багира сме се занимавали достатъчно със себеутвърждаващите елементи на окултизма и мистиката. Разликата е, именно, че сме решили, че е достатъчно. И продължаваме да са борим с тези твърдост и устойчивост, търсейки онова, което ти наричаш безволевост. Разбирам добре, че не можеш да си я позволиш, понеже си голям и силен. И да ти кажа право, същото се отнася и за нас. Но разликата е, че имаме вяра и надежда относно постигането. Сети се кое идва след тях - нещо, което не може да диша в твърдост и устойчивост.

Та "недопустими", според твоите думи, са твоите думи.

Но аз не смятам така. Познавам позицията ти. И именно това виждам в нея - твърдост и устойчивост. Щом тях търсиш, значи всичко е по най-добрия начин, по който може да е.

Желая ти светлина!

Линк към коментар
Share on other sites

Ти отричаш определени възгледи, защото си ги опитал и си постигнал неуспех с тях. Но ти не си опитал алтернативата. Не знаеш дали неуспеха ти се дължи на системата от възгледи или в начина на прилагането й. Не знаеш дали алтернативата е по-добра, защото не си я изпитал. Да, говориш от опит, но правиш извод, който многократно надхвърля опита ти. Нямам нищо против възгледите ти, но не и да ги обявяваш за абсолютно верни само защото не си постигнал резултати в прилагането на алтернативни на тях възгледи и също така да отричаш тези алтернативи, на базата единствено на това, че са се оказали неприложими за тебе. Аз от своя страна говоря за това което съм опитал или съм в процес на опитване (не в състояние „ще опитам“, а в процес на опитване) и знам какви са трудностите, капаните, похватите вършещи работа и необходимите условия за да бъде опитът успешен. Също така много рядко си позволявам публично да отричам нещо, дори и да съм убеден за себе си, че е погрешно. Вместо това предпочитам да говоря за това, което смятам за вярно.

Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля, че съм постигнал неуспех с тях, дори напротив. Сега страдам именно защото в голяма степен тези "възгледи" са постигнали целите си...

И някак виждам твоята категоричност насочена в много по-неприсъщи и поприща.

Хайде да дойдем на темата, развий си я удобно, ти от какво точно се въздържаш и как? Да не говорим за външни форми, а за психични състояния и себеусещане...

Редактирано от Венцислав_
Линк към коментар
Share on other sites

Хайде да дойдем на темата, развий си я удобно, ти от какво точно се въздържаш и как? Да не говорим за външни форми, а за психични състояния и себеусещане...

Твърде е лично. Освен това не виждам с какво конкретни отговори касаещи единствено мен биха помогнали на някой друг. Каквото считам за нужно съм написал или поне това, за което до момента съм се сетил. Сигурно за в бъдеще ще изникне още нещо, което да добавя. Пък и прекалено многото излишни приказки свързани със самоизтъкване, планове, намерения и др. под. разпиляват до голяма степен насъбраната от старанието, ентусиазма и устрема на човека психична енергия, което значително отслабва шансовете му за успех.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Днес си спомних за въздържанието и се опитах да го приложа по моя си начин.

Последната група, които се кълняха, че ще дойдат в 5 (едната жена в 5.15) закъсняваше вече с 10 минути, а аз трябваше да чакам, защото... ами защото беше възможно да има задръстване или нещо подобно...

Реших да си оползотворя времето с работа по сайта, която ми е много приятна и отдавна чакам сгоден случай.

Обаче към 5.25 - нямаше никого - усетих вътре в себе си леко раздразнение и осъждане, че ме бяха "вързали". Дори никой не ми се обади, че няма да дойде... Тези чувства са отрова за мен лично и за професията ми - осъзнала съм го отдавна. Трябваше да ги въздържа някак. Тогава си помислих "О, колко е хубаво, че не дойдоха - свърших доста работа. Сега бързо да си ходя у дома, че ще вземе някой да се появи на 30-тата минута и ще ме накара да остана още цял час." И като тийнейджър набързо си събрах нещата и хукнах навън като се оглеждах крадешком да не би да ме засекат и да ме върнат в час. Голям смях падна - за пръв път в живота бягам от час. Било много вълнуващо :) вече разбирам какво им е на децата... И много се радвам още за всичко, което се случи...

Въздържанието може би е плод на някаква трансформация на емоциите и мислите - съзнателна....

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласен съм и аз с Багира. На едно място в беседите на П.Дънов се казва, че човек не трябва да отрече по-низшата си природа, а да я приеме и овладее.

Аз също съм съгласен с това твърдение и не виждам нещо от написаното от мене да му противоречи. А Багира дали е съгласна с това, че „човек не трябва да отрече по-низшата си природа, а да я приеме и овладее“?

Добре, но по-горе пишете (пишеш, май тук ти-формата е по-популярна):

Когато говорим за духовно развитие, то под „въздържание“ мисля, че трябва да се разбира пресичането на всички импулси за действие (физическо, мисловно или емоционално), произтичащи от нисшето его.

Не мога да разбера какво разбираш под "пресичане на всички импулси за действие", което да не води до отричане на нисшето его. И аз си представям, че ако се пресекат импулсите, идващи от там, то тогава ние всъщност бихме отрекли това его. И е на място въпроса за какви импулси точно може да става въпрос - ето, например, ако имам желание да изям определена храна, това от низшето его ли се води, че произлиза (по-скоро да, очевидно) и за да се въздържа от нея, това означава ли, че трябва да спра да мисля въобще за нея и да не я изям (а това включва ли пресичането на "всички" останали импулси от това его, например като това да си представям вкуса на храната, въпреки че не я изяждам)? Също така, в случая мога ли да бъда сигурен и доколко, че наистина това е резултат само от желанията на низшето его? Нали от друга страна чувството трябва да води човека към това каква храна да си избере? Ако той може да разграничи едното чувство от другото, добре, но аз лично не смятам че двете са винаги лесно разграничими. Естествено, понякога са по-лесно разграничими, ясно е, че ако човек изяжда две опаковки шоколад сутрин, това едва ли идва от усещането за правилно хранене, но има по-трудни ситуации за определяне, при които не искам да споря дали става въпрос за низше его или нещо друго, но най-малкото отричането на волевите импулси не би било толкова удачно. Какво да кажем за случаите, когато те са смесени с други импулси или когато не можем да определим дали действията ни се водят по-скоро от низши или от други импулси за развитие. Понякога, може да се определи чак след време. И какво точно се има предвид под отричането на такива импулси - аз лично смятам, че трябва да се занимаем рано или късно с тази низша природа, но ако заниманието представлява само едно отричане, не бих се съгласил особено, а и е въпрос на кой етап точно трябва да се направи, както и дали и как трябва да се подготви. А ако например низшите импулси се канализират и подчинят на някои по-висши, това не би ли било също приемливо? Според вас, тогава има ли въздържание, защото мисля, че тогава също може да се говори за такова. Всъщност, даже мисля, че е много важно от какви импулси произлиза самото въздържание, т.е. какъв смисъл виждаме в него.

Също така, смятам, че всеки трябва да приложи въздържанието, като има предвид и индивидуалното си развитие. Тук особено имам предвид и това доколко той може да разграничи своето низше его, защото както казах, не винаги нещата са толкова лесно разграничими.

И общо взето мога да споделя някои виждания на Венцислав по темата.

Линк към коментар
Share on other sites

Не мога да разбера какво разбираш под "пресичане на всички импулси за действие", което да не води до отричане на нисшето его. И аз си представям, че ако се пресекат импулсите, идващи от там, то тогава ние всъщност бихме отрекли това его.

По-скоро заместването им с импулсите произтичащи от душата. Например раздразнителността се замества от спокойствие. Нисшето его е отражение на душата. То е средство за нейното проявление и в този смисъл трябва да се приеме и овладее, но водещите импулси трябва да идват от душата, тя да контролира мислите, емоциите и физическото тяло, а не те нея. В това се състои и въздържанието. Когато яздиш кон, ти определяш посоката на движение, а не се оставяш конят да те води.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...