Венцислав_ Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Венциславе, защо точно смяташ така? Не съм сигурен какво имаш предвид. Помоему, въпреки че задаваш въпроса, не си искал реално да разбереш какво съм имал предвид. Донка примерно разбра и внесе доуточнение по повода. Не опонирах на промяната, а на това, че може да става независимо от нас. А може ли човек да промени мисленето си? Ето, гледам себе си - то е променено доста, в сравнение с предишни времена. Но дали конкретно мисленето си съм променил или нещо друго, което обхваща или определя мисленето? И нещо друго, относно промяната на света, от която сме само потърпевши - за да се случи, изграждащо и лично-заслужено, е нужно първо осъзнаването на колективната и частната отговорност за наличното му състояние. Това осъзнаваме, само по себе си, е основата за нов вид себеизграждане, което няма да се надстроява върху провидяното нестабилно всесъстояние. Та това е толкова безумно. А обикновено само него умеем. Голяма промяна постигаме така, няма що... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Ако сме имали смелостта да се вгледаме в себе си и да се променим, да започнем да се самовъзпитаваме /към добро/, то ще можем по-лесно да приемем и другите, следователно и света. Всички знаят - имам дъщеря с проблеми. Дълги години се терзаех, минах през самообвинение, обвинения от другите, търсих много отговори. Но, когато най-накрая разбрах, че това дете ми е благословия и това нейно заболяване ме накара да заровя надълбоко в себе си. Когато Благодарих искрено на Бога и си позволих да я обичам такава, каквато е, сякаш целият свят стана по-добър. Аз се усмихнах на Живота и Той ми се усмихна. Сега много рядко ми минават мисли, в които има някакво осъждане и недоволство от ближния или от света. Веднага има сигнална лампичка и ги трансформирам. Разбирам причините за някои страдания на близките си и съм благодарна, че Бог ги е поставил в добри условия, за да израстнат... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Тоест приемането на себе си, не изключва и промяната на себе си, защото човек не може и не бива цял живот да е един и същ, особено ако е в негова власт да промени някои неща и особено ако има желание да ги промени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Като гледам, вече постигнахме консесус- да, за да променим света, трябва да променим мисленето си. Но ето - веднага идва и въпросът: Как? От понеделник започвам да мисля инак? Колко пъти сме правили така? Променяме ли се наистина така? Много ми харесва въпросът на Венци: Но дали конкретно мисленето си съм променил или нещо друго, което обхваща или определя мисленето? Според мен, ако променим мисленето си, а не нещо друго, което обхваща, или определя мисленето", само ще си мислим за промени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Много ми е интересно как ще промениш това, което е над мисълта. Но да не се заяждам. Сигорно имате предвид характера, морала... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него.От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед? - Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща. - Научих – отвърнал принцът, - че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно. Приказката за трите врати на Мъдростта е прекрасна. Всеки е свободен да опитва това, което е поднесъл живота му. И да се учи в училището на Живота. И може би да разбере, това, очевидното... Няма точна формула, която да се приложи и да ни светне... "Всички пътища водят към Рим", ако се вглеждаме в знаците, които Бог ни дава може би ще успеем и Света да променим... За мен няма дали?, ако... Знам, че е така, защото го изживях... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 (edited) Много ми е интересно как ще промениш това, което е над мисълта. Но да не се заяждам. Сигорно имате предвид характера, морала... Не. Аз нямам предвид нищо подобно- морал, характер ... Не разглеждай човека като набор от качества. Качествата са следствие на това, което е човек. Така че- не се заяждай, а мисли! (макар че това си е чисто заяждане от моя страна. Ако ставаше само с мислене...) Редактирано Май 2, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Хамелиона, би ли споделила малко опит? Ако желаеши си в настроение за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 "Знам че човек, за да промени света и хората около себе си, трябва да започне от себе си ?" Да, обаче - от къде, всъщност, идва импулсът за промяна от - ума ни, от сърцето, от душата или от духа ни? (От кой дух - от човешкия, или от Божия дух? Има ли разлика между двата? Какво е дух? Какво е воля? Волята и духът - едно и също нещо ли са? Вярно ли е, че единствената разумност у нас се намира във волята ни и как да разбираме това? Ами егото - то приветства ли, или се противи на промяната; егото съзнава ли настъпващата промяна? Какво се случва след промяната? Промяната означава ли , че сме се върнали в Божието присъствие; т.е. - тя тотална ли е, или се извършва на степени? Ако е на степени - знаем ли нещо за тях и какво?) Замисляме ли се дали не слагаме каруцата пред коня, по отношение и на инициативата, и на изпълнението? Това важно ли е и защо е важно /респ. защо няма значение? "Но дали наистина другите хора около нас се променят или по - скоро ние променяме отношението си към нещата, тоест те са си същите, но ние ги виждаме по друг начин, все едно сме си сложили розови очила ? И двете твърдения съм срещнал : че променяме нещата около нас с мислите си, и че всъщност нищо не променяме, а просто променяме начина по който възприемаме нещата ? Дали и двете твърдения са верни в някаква степен ? Хората около вас промениха ли се, какво точно се промени, кога усетихте промяната ( в случай, че е имало такава), или всеки си е такъв какъвто си е и ние можем само и единствено себе си да променим ??" На втората част ще отговоря, без да задавам въпроси... Ние имаме нужда да променим само себе си; мисленето си... ( Колкото и парадоксално да звучи това на някои от нас - "другите" са си наред... Светът си е наред... Не е нужно да слагаме розови очила... Просто, когато ( както казва иносказателно Учителят) "извадим дяволския нокът от себе си", ще видим и себе си и другите такива, каквито сме си реално, в действителност, и ще харесаме всичко; няма да намерим никакви грешки. Много смешно...) Има нещо, което не ни позволява да видим нещата реално; все пак живеем в света на сенките, където властва илюзията Майя... Затова се обръщаме към вярата на първо време (докато дойдем до твърдото убеждение)... Кога и как ще извадим дяволския нокът от себе си? Още днес, сега; в този момент... Приемаме го чрез вяра и държим яко... Това е ... (Предупреждавам, че това е процес; но в този момент можем да го стартираме...) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 (edited) Много ми е интересно как ще промениш това, което е над мисълта. Но да не се заяждам. Сигорно имате предвид характера, морала... Не. Аз нямам предвид нищо подобно- морал, характер ... Не разглеждай човека като набор от качества. Качествата са следствие на това, което е човек. Така че- не се заяждай, а мисли! (макар че това си е чисто заяждане от моя страна. Ако ставаше само с мислене...) Ти направо ме хвърли в тъча - хайко от висока класа. Нито долу, нито горе, нито по средата. Това е, като да ловиш черна котка в тъмна стая и то, когато няма никаква котка. Редактирано Май 2, 2009 от braman Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Е, стой си на тъмно! Понякога и от това има нужда човек! Ако светлината му идва в повече... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Е, стой си на тъмно! Понякога и от това има нужда човек! Ако светлината му идва в повече... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Като гледам, вече постигнахме консесус- да, за да променим света, трябва да променим мисленето си. Но ето - веднага идва и въпросът: Как? От понеделник започвам да мисля инак? Колко пъти сме правили така? Променяме ли се наистина така? Много ми харесва въпросът на Венци: Но дали конкретно мисленето си съм променил или нещо друго, което обхваща или определя мисленето? Според мен, ако променим мисленето си, а не нещо друго, което обхваща, или определя мисленето", само ще си мислим за промени. Нека не се заблуждаваме, че промяната на мисленето става лесно. Едни и същи мисли, поддържани в продължение на хилядолетия не е лесно да бъдат заменени с други. Но нека не се залъгваме, че това е невъзможно. Възможно е, и е по силите на хората. Разбира се не трябва да се очакват бързи резултати. Новият мисловен модел не може да се наложи отведнъж. В началото той ще е на преден план в съзнанието за кратки периоди, които постепенно ще учестяват и ще нарастват по продължителност, а времето, което отделяме на старите мисловни модели ще намалява и влиянието им ще отслабва. Успоредно и благодарение на този процес човек усилва волята си и будността на съзнанието си. Затова че ако в началото се чувстваме безсилни да променим потока на мисленето си, то с всеки следващ опит, нашата сила ще се увеличава. Ако в началото често унесени в ежедневния живот, забравяме за духовното си развитие и приспани от събитията от деня забравяме за новия модел на мислене, който желаем да си наложим и се връщаме към стария, то след поредица от привидни неуспехи и провали, нашата способност да останем будни и концентрирани ще нарасне. По този начин ще можем да държим духовното в основата на живота си все по-често и продължително, докато накрая достигнем до състояние никога да не се сваляме погледа си от него. Тогава старото просто няма да приковава вниманието ни. Една отрицателна мисъл, желание или навик могат да бъдат победени не с пряка борба срещу тях, а единствено като подсилим нейната противоположност. Нужно е да се изчака подходящия момент, когато въпросната мисъл, желание или навик не тормозят съзнанието ни. Такъв момент винаги съществува, защото енергията поддържаща мисълта (желанието, навика) жива не е неизчерпаема и тя изплува в съзнанието на човека само след като е придобила достатъчно сила за да се прояви, след което отново се оттегля на заден план, трупайки нова сила и чакайки новото си проявление. Точно в тези моменти когато мисълта (желанието, навика) са на заден план е най-подходящия момент да наложим чрез силата на мисълта и волята си нейната противоположност. Необходимо е просто в мълчание, спокойствие и равновесие да насочим мисълта си в утвърждаване на желания от нас мисловен модел. Например ако често през деня изпитваме раздразнителност, продиктувана от най-незначителни неща, можем да си наложим спокойствие, като си внушим когато настъпи ситуация при която в нас започва да се надига вълна на раздразнение, нашето внимание да не се поддаде на тази вълна, а да си спомним за нейната безсмисленост и да си наложим спокойствие. Пресичането е необходимо да стане още в зародиш, когато усетим първите признаци на нежеланата мисъл (навик, желание), в случая раздразнение. След това обикновено е късно. Но дори и да изтървем момента, не трябва да се отчайваме, а просто да продължим напред. В следващия момент на покой можем да продължим с налагането на желания модел на мислене. Дори и да нямаме силата да наложим един мисловен модел отведнъж, мисълта се акумулира в пространството и с постоянство ще успеем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Точно в тези моменти когато мисълта (желанието, навика) са на заден план е най-подходящия момент да наложим чрез силата на мисълта и волята си нейната противоположност. Необходимо е просто в мълчание, спокойствие и равновесие да насочим мисълта си в утвърждаване на желания от нас мисловен модел. Например ако често през деня изпитваме раздразнителност, продиктувана от най-незначителни неща, можем да си наложим спокойствие, като си внушим когато настъпи ситуация при която в нас започва да се надига вълна на раздразнение, нашето внимание да не се поддаде на тази вълна, а да си спомним за нейната безсмисленост и да си наложим спокойствие. Пресичането е необходимо да стане още в зародиш, когато усетим първите признаци на нежеланата мисъл (навик, желание), в случая раздразнение. След това обикновено е късно. Но дори и да изтървем момента, не трябва да се отчайваме, а просто да продължим напред. В следващия момент на покой можем да продължим с налагането на желания модел на мислене. Дори и да нямаме силата да наложим един мисловен модел отведнъж, мисълта се акумулира в пространството и с постоянство ще успеем. Твоят подход наистина работи добре. Но в краткосрочен план. В дългосрочен план откриваме, че истинаската битка с Чудо Юдо не е като му режем главите, а те после пак да израстат и ние пак да режем, защото така само играем играта на Чудо Юдо. Но пък ако имаме нужда от тренировъчен процес- чудесно! Имаме безсмъртен спаринг- партньор! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 (edited) Защо да е битка? Напротив - това е едно безкрайно интересно и вълнуващо пътешествие в съвсем нов свят. Няма нужда да се бори човек - само да си отваря очите широко и да мисли. Да, ако очакваме бърза и лесна промяна, няма да я получим. Ако, обаче, се наслаждаваме и учим от всеки миг на процеса на промяна, няма да усетим как сме се оказали в съвсем различен от предишния свят. Да предположим сме се "събудили" в свят на семейство с тежка атмосфера, ревност, конфликти, налагане на ценности и осъждане на всеки опит да запази човек свободата си и правото си да бъде различен и не по-малко добър. Има един такъв пример в спомените на Милка Периклиева. Ще си позволя да го копирам тук: Ученичка съм в осми клас и от две години посещавам събранията на Братството във Варна. Родителите ми не ме пускат. Винаги трябва да казвам, че отивам на разходка или при приятелки, за да отида на беседа. Моля Ви, Учителю, направете така, че да ме оставят свободна да посещавам събранията. Продължавах да разказвам най-подробно живота си, а Учителят слушаше внимателно. Най-после млъкнах. - Истината ще Ви направи свободни - каза Учителя. - Но какво да кажа на баща си, за да разбере, че не отивам на лошо място? - продължавах обясненията си аз. - Истината ще Ви направи свободни - повтори Учителя и нищо повече. - Но кажете ми начин, метод, Учителю - настоявах аз и молех да ми даде съвет. Мина почти половин час. Дойдоха други посетители и аз трябваше да си вървя. Станах. Стана и Учителя. - Истината ще Ви направи свободни - потрети той и нито дума повече. Целунах му ръка и си тръгнах. Защо не ми каза никакъв начин или метод, за да ме разберат моите родители и да ме оставят свободна? Нали Учителя всичко може? Щом излязох на улицата, видях баща си, сърдит да се разхожда по тротоара. Беше разбрал къде съм отишла. - Затова ли те доведох в София? Тръгвай вкъщи и няма да мръднеш от вратата навън, докато не заминем за Варна. Водя те в столицата, за да ти прегледа някой специалист очите, а ти да ми ходиш при Дънов! Ще видиш ти София още веднъж! - продължаваше да ми се кара баща ми чак до вкъщи. Без да се оправдавам, мълчах. Разбрах, че съм сгрешила. Не биваше да бързам, за да не се усъмнят къде отивам. Но грешката беше сторена. ....... Минаха месеци. Вкъщи същата история: Неделя в 10 часа сутринта, в сряда и петък в 7 часа вечерта ставаха големи разправии за Школата и най-важното, въобще не ме пускаха. Трябваше да измислям по нещо и най-често не успявах. Думите на Учителя някак си оживяха в мен. Несъзнателно ги повтарях, където и да бях. Но не можех да осъзная, защо ми каза само това. Един ден, поливайки цветята в градината, прозвуча в съзнанието ми:„Истината ще Ви направи свободни!” Реших да приложа това. От този ден внимавах да не допускам лъжата в себе си. В следващата неделя поисках разрешение от майка си за събрание. И тя ми отказа. Останах вкъщи и прочетох една беседа. В сряда - същия отказ. Пак седнах и прочетох беседа. Престанах вече да искам разрешение, но в определените за събрание дни и часове сама вкъщи прочитах Неговото Слово. В кратко време можах да си дам отчет, че аз съм лъгала много. Имаше случаи, където въобще не беше нужна лъжата, а аз си служех с нея - тъй, без да мисля. Повече от три седмици контролирах всяка своя мисъл и дума и чистех лъжите от себе си. Не е лесно да отвикне човек от такъв лош навик. Като слънчев лъч проникваха все по-дълбоко в мен думите: „Истината ще Ви направи свободни!” И продължавах да работя съзнателно върху себе си. Случваше се понякога, по стар навик, да поизлъжа, но тогава сама се упреквах, изобличавах, дори се самонаказвах. Така мина доста време, може би година, в съзнателна работа над себе си. Но още помня светлия лъч, който освети стаята ми. Беше неделя сутринта, малко преди 10 часа. Майка ми влезе и някак особено каза: - Хайде тръгвай, нали имате събрание в 10 часа? Цялата стая светна и недоумявах какво стана. Затворих книгата с беседи и без да продумам, бързо излязох и тръгнах към салона. През целия път повтарях като в сън думите на Учителя, казал точно онова, което трябваше - казал ми беше метода. Всяка дума повече би намалила силата на метода: „Истината ще Ви направи свободни!” Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство" Да добавя и още един много красив пример: Отшелникът и блудницата: В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много благочестив човек. Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света. ..... Редактирано Май 4, 2009 от Донка nina7705 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Донче, благодаря за примерите. И аз дълги години мълчах и не казвах, че чета Учителя. Когато през 2007г. се качих за първи път на Рила не казах, че ще има сбирка на братството. Като се върнах след няколко дни, баща ми ме посрещна сърдит. Започна да мрънка, че съм ходела да се занимавам с глупости, на стари години съм изплеснала... Замълчах си, но разпита продължи майка ми. Решиха, че сигурно, защото имам проблеми, за това търся отдушник... Опитах да обясня, че не трябва да съдят нещо, дето не знаят. Накрая дори доста твърдо заявих позицията си и помолих да не се бъркат. Сега поне не ми създават проблеми, макар и да не знаят за какво точно става дума. Благодаря и за тази притча Отшелникът и блудницата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 (edited) Е, може да си пътешества човек докато не се срещне с Чудо Юдо. то опожарява всичко, откъдето мине, нищо живо не остава. Тогава добрият юнак си намира побратими, хваща меча и боздугана, щит, ръкавици и ... Не че му се бори на юнака. Но не му се газят пожарища. Пътешества и се вълнува, докато не се добере до мястото за пътешествия Чудо Юдо. Не е добре да пребиваваме в дремотен екстаз. Ето, даже на отшелника му се приискало да действа, даже доста е стоял в пустинята, но там кой знае как тече времето ... Не бива да забравяме: "Нашето щастие и радост на земята постоянно се рушат, и ако има някой човек, на когото щастието не е разрушено, той е, може би, изключение." (от "Плевелите и пшеницата" ) Та това е срещата с Чудо Юдо. Редактирано Май 4, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Чудо Юдо не броди някъде около нас - всеки си го носи в себе си. Така сме устроени. Сигурно това е урокът ни тук на Земята - да се научим да превръщаме Чудо Юдо в себе си от враг в приятел, сътрудник... Моето Чудо Юдо беше Гордостта ми, че мога да събудя доброто в другия човек, да му дам любов толкова, че да го направя щастлив. Сега чудото е с малка буква - водя го за ръчичка и му напомням всеки ден за Бог и Дървото на Живота. Впрягам му силата да внимава и мисли как да разбира каква е Волята Божия и как да я приложи във всяка конкретна ситуация. Засега се справя... справяме... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Защо да е битка? Напротив - това е едно безкрайно интересно и вълнуващо пътешествие в съвсем нов свят. Няма нужда да се бори човек - само да си отваря очите широко и да мисли. Ама защо му е да си отваря широко очите, щом няма от какво да се пази, че и да мисли, щом няма какво да преодолява. Нека си заспи просто. (щот е много буден сега) Не ми отговаряй, че очите са му нужни, за да върви по пътеката. Пътеката си е баш битка, понеже е тясна. (бездруго газим само из шубраците) А интересното и вълнуващото са качества, които привличат Егото. Сигурен съм, че знаем някои други, които малко повече и отиват на душата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Всеки е свободен да приема Пътеката си както за него е по-добре. Не отричам, че може да е битка. Но може и да не е. За мен Пътеката ми е изражение на Живота в този живот. Вървя по нея с внимание и уважение към нея. Защо ми е да се боря с шубраците, с камъните и стръмното? Шубраците ми показват къде не е добре за мен да се завирам, защото ...това там просто не е моята Пътека. Благодарна съм за убожданията и одраскванията - навреме сигнализират, че съм се отнесла и съм кривнала. Камъните са и стъпала - катерил ли се е човек по планинска пътека, знае за какво говоря. Стръмнината тренира и изпитва търпението, издържливостта.. По-опасно е надолнището... но там човек се учи да не се поддава на изкушенията и да стъпва внимателно, дори по-внимателно отколкото по нагорнището... Да, интересното и вълнуващото са за егото - нали го водим със себе си по Пътя... За да не води То нас, където То реши. Спомних си за децата ми - когато бяха малки, им разказвах дълги приказки по време на излетите в планината, показвах им разни тревички и интересни неща - иначе им беше скучно да вървят и започваха да мрънкат и да тропат с краче... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Точно в тези моменти когато мисълта (желанието, навика) са на заден план е най-подходящия момент да наложим чрез силата на мисълта и волята си нейната противоположност. Необходимо е просто в мълчание, спокойствие и равновесие да насочим мисълта си в утвърждаване на желания от нас мисловен модел. Например ако често през деня изпитваме раздразнителност, продиктувана от най-незначителни неща, можем да си наложим спокойствие, като си внушим когато настъпи ситуация при която в нас започва да се надига вълна на раздразнение, нашето внимание да не се поддаде на тази вълна, а да си спомним за нейната безсмисленост и да си наложим спокойствие. Пресичането е необходимо да стане още в зародиш, когато усетим първите признаци на нежеланата мисъл (навик, желание), в случая раздразнение. След това обикновено е късно. Но дори и да изтървем момента, не трябва да се отчайваме, а просто да продължим напред. В следващия момент на покой можем да продължим с налагането на желания модел на мислене. Дори и да нямаме силата да наложим един мисловен модел отведнъж, мисълта се акумулира в пространството и с постоянство ще успеем. Твоят подход наистина работи добре. Но в краткосрочен план. В дългосрочен план откриваме, че истинаската битка с Чудо Юдо не е като му режем главите, а те после пак да израстат и ние пак да режем, защото така само играем играта на Чудо Юдо. Но пък ако имаме нужда от тренировъчен процес- чудесно! Имаме безсмъртен спаринг- партньор! Пак използваш неправилна аналогия. Кой говори за рязане на глави? По-скоро може да се направи аналогия с гладна смърт. Подхранвайки желаните от нас мисли и желания, ние лишаваме от енергия тяхната противоположност. Всъщност ние дори не задържаме вниманието си върху нежеланото. И както винаги не си в състояние да предложиш абсолютно никаква алтернатива на това, което отричаш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 (edited) Я да видим: " Пресичането е необходимо да стане още в зародиш... " С Чудо Юдо- сечене. С желания- пресичане. Ефектът е един и същ. Виждам алтернатива, разбира се! И непрекъснато говоря за нея, и за щастие- не само аз ... Иначе би било крайно съмнително ... Нужен е един процес. На структурна промяна. Ни повече, ни по- малко. Хайде, няма да казвам каква, че на клише отдавна е станала. Което не пречи да е точно това, което е необходимо. И не е необходимо самоцелно такава промяна: казано е: "Търсете първо Царството Божие! Всичко останало ще ви се придаде!" Това не са празни и абстрактни приказки! Това става така! Твоите предложения са от вида: "СЪберете колкото се може повече подходящи (добри, чисти и т.н.) неща, и ще спечелите Царството Божие!" А то не става така. Хората си предупреждават. Сега, има си човек конкретни задачи. Трябва да си измия прозорците. какво царство, какви пет лева ... Трябва да хващам парцала ... Редактирано Май 4, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 (edited) "Само чистите по сърце ще видят Бога." Според мен Станимир дава един от начините да стане това. Редактирано Май 4, 2009 от braman Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 (edited) Но те нямат време да изчистят сърцето си! Те трябва да трупат добродетели ... При това, в свят на полярности! Където никоя добродетел не е такава сама за себе си! което не значи да не се стремим към добродетели. Но ... "Гледай в корена!" Е, победителите не ги съдят. Което не е вярно за победените. Редактирано Май 4, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Но те нямат време да изчистят сърцето си! Те трябва да трупат добродетели ... При това, в свят на полярности! Където никоя добродетел не е такава сама за себе си! което не значи да не се стремим към добродетели. Но ... "Гледай в корена!" Е, победителите не ги съдят. Което не е вярно за победените. Не можем да отделим поне малко време за градивна медитация? Моля те за малко пояснение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.