Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Самоиронията


Мозата

Recommended Posts

Самоиронията е възможна, когато се погледнеш "отстрани". В случай, че е действителна, тя е път към познание и истина.

Също помага човек да поразчупи малко егоцентричното си съзнание. Да разбере истинските стойности на нещата.

Все пак, дозата би трябвало да е умерена, за да не заглушава вярата в собствените сили, как мислите?

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с Васил :)

В този случай бих нарекла самоиронията - не се вземам прекалено насериозно. Всеки момент съм готов да преразгледам с любов старото си аз и да се променя.

Патология би се получила, ако самоиронията е предизвикана и съпроводена с недостатък на Любов към себе си, ако нашата самооценка е подчинена на чужди принципи, изисквания и всяка човешка слабост, проявена от нас ни кара да се презираме.

Линк към коментар
Share on other sites

Браво,Васко!!!!!!!!

И аз съм съгласна с теб.Може би това е път към себеопознаването.

А смятате ли,че понякога самоиронята граничи с безсилието в дадена ситуация??? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, приятели! Преди време самоиронията ми беше честичко събитие, прекалена взискателност и самовзискателност...малко твърдичко...не че е без любов към себе си или ближните...просто наблюдателност + взискателност + дребнавост+язвителност + заядливост...хе хеее ...но това беше...сега ...всичко е естествено, много динамично и винаги хармонично като краен резултат...има само готовност за приемане на подсещания/забележки/без значение добронамерени или не съвсем....но самоиронията мисля че не е нещо което може да се обича....има ситуации когато самоиронията е "фалшива" за да се види реакцията на другите, и ма и тоя случай както пише мозата самоиронията като следствие от безсилие /срам/ провал..... нямам скорошни спомени за самоирония и слава Богу .

Любов + Светлина + Мир + Радост

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 years later...

Самоиронията е много полезна,когато сме насаме със себе си.Щом сме способни да оценим някои от действията си като "подлежащи на ирония",значи проблемът предизвикан от тези действия е решен.По друг начин стоят нещата,ако се самоиронизираме пред друг човек.В този случай желаем да разберем мнението на другия,а именно трябва ли да проявяваме самоирония в дадената ситуация(премахваме съмненията си).Не са редки случаите,когато се самоиронизираме,за да предизвикаме нечий интерес.

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с Васил :)

В този случай бих нарекла самоиронията - не се вземам прекалено насериозно. Всеки момент съм готов да преразгледам с любов старото си аз и да се променя.

Патология би се получила, ако самоиронията е предизвикана и съпроводена с недостатък на Любов към себе си, ако нашата самооценка е подчинена на чужди принципи, изисквания и всяка човешка слабост, проявена от нас ни кара да се презираме.

:thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2:

Самоиронията може да е добро лекарство срещу его и закостенелост,

а и начин да изразим понякого това, което се чете в чуждите погледи =>

и така да се отнеме шанса за започване на поредната словесна битка.

Линк към коментар
Share on other sites

Иронията се различава от хумора по това, че наранява.

Със самоиронията човек омаловажава някои свои качества. С хумор само ги вижда от към веселата им страна - като грешки, но поправими.

Хуморът е градивен.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...