Guest hrisko_89 Добавено Април 22, 2009 Доклад Share Добавено Април 22, 2009 Понякога ми е странно как може някои хора с такава убеденост да отхвърлят съществуването на Бог. Какви може да са причините според вас : - така са възпитани - не са достатъчно развити духовно и затова не вярват - не могат да си представят, че съществува Бог - не им допада идеята да съществува Бог - причината може да е сбор от някои от горните причини Не казвам, че да си атеист означава, че си лош човек, сигурно има атеисти, които са по - добри хора от мен, но просто ми е трудно да проумея защо не вярват. Понякога въпреки, че не искам съм се дразнил, когато хора са отричали Бог или са се отнасяли иронично към него, дори веднъж много се ядосах ...Възможно ли е ако се случи така, че да имат контакти атеисти и вярващи и едните понякога да се дразнят от другите заради различието им ( и обратното), възможно ли е това да е някакво изпитание за толерантност и за едните и за другите ? Също така ми е трудно да не се дразня от хора, които фанатично вярват, че тяхната религия е най - най правилна и те заплашват с ада едва ли не. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 22, 2009 Доклад Share Добавено Април 22, 2009 (edited) За всичко си имало време ... И за атеизъм има време и място. Даже бих казала- за някои си е необходимост, неизбежност. И няма как да разбера, дали не си е за всички... За мен например беше така. Гледах тези, които наричат себе си вярващи и искрено им завиждах. Колкото и да се взирах в себе си, не откривах и квант от това, което наричат вяра. Няма го и не мога нищо да направя! Не можех нито да я открия, нито да я създам тази вяра! И съображения от вида "Вярвайте! Вярата е основата!" и т.н. само будеха ярост и насмешка в мен. Докато не открих в издаваното през 22-23 г. списание "Теософия", една статия на Ани Безант, в която се правеше паралел между израстването на един човешки индивид и на човешкото същество (което не е самия индивид).И така както при детето има един период на безусловно доверие във всички, които са около него и то счита за авторитети, така човечеството има нужда от една безусловна, възторжена вяра в авторитет, защото още няма вътрешна опора в себе си. Но ако ще расте, после идва времето на пубертета. Съмнение във всичко и отхвърляне на всичко. Време на опасни експерименти и самостоятелно търсене (уви, може и фатално да е ...) . Ето така се получава, че атеизмът и ограничения материализъм са закономерни и необходими фази на търсещото себе си човешко същество. Успокоих се и престанах да се кося за атеизма си. То си било етап ... Ще го разглеждам, докато го има, си казах. После идва периодът на зрялост. Изплуват спомени, прибавят се към резултатите от собствения опит, човешкото същество прави вече своя съзнателен избор. Тук е пътят към вътрешната Вяра- дълбоко същностно състояние, нямащо нищо общо с преклонение, или страх от авторитети. Това може да бъде Вярата, която е основа и без която не може. Обаче ... За отделното човешко същество може и да не се случи така. може да си пребивава в детската стихийна доверчивост. Ще му е добре и ще се чувства защитено там. Но ще има още път да върви, докато стигне до онази Вяра, с която повдигането на планини е лесно. И изриването на себе си- също. И оттам започва не вечно блаженство, но вечна работа. Обаче, как без атеизъм- не зная. Може би някой друг знае. Редактирано Април 22, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Април 22, 2009 Доклад Share Добавено Април 22, 2009 Е, добре сега. Значи аз например, за да достигна до по истинска вяра, атеист ли трябва да стана, след като от лапе вярвам, че има Бог ? Тоест да премина през атеизъм, та да ми стане по - истинска вярата ? Ами ако не мога да спра да вярвам в Бог, какво да правя, да се насилвам ли ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Април 22, 2009 Доклад Share Добавено Април 22, 2009 Винаги съм си имал вярата, но понякога ми се е искало по - силно да вярвам, да мога както се казва планина да повдигна с вярата си, дори понякога съм искал от Бог да ми даде някакъв много явен знак, за да усетя съществуването му по - силно, тоест още повече да повярвам в него и да имам по - силна вяра, понякога съм завиждал благородно на хора със силна и непоколебима вяра. Искало ми се е да имам вяра като тяхната, почти да не се отчайвам в живота. Багира, благодаря за отговора, мисля че ще ми помогне да се отнасям с повече разбиране към по - различните. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 22, 2009 Доклад Share Добавено Април 22, 2009 Е, добре сега. Значи аз например, за да достигна до по истинска вяра, атеист ли трябва да стана, след като от лапе вярвам, че има Бог ? Тоест да премина през атеизъм, та да ми стане по - истинска вярата ? Ами ако не мога да спра да вярвам в Бог, какво да правя, да се насилвам ли ? Много я обичаме тази думичка "трябва" . Човек насилва ли се, за да влезе в пубертета? Или- за да му израстат зъби? Нещата си стават... Всеки където е да си следва вълшебното кълбенце. Все едно, с подскоци не става. за тунелните преходи е необходимо квантово състояние ... Каква ти баша идеята? Да посочиш, колко е лош и несъстоятелен атеизма? Или да потърсиш мястото му в развитието на човека? В системите оот възгледи? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 22, 2009 Доклад Share Добавено Април 22, 2009 Причините, които могат да доведат до това един човек да си изгради атеистични възгледи през дадено въплъщение могат да бъдат много и най-различни. Такива са: Авторитет на уважаван човек, родител, учен, който споделя атеистични възгледи. Силно-развито конкретно логическо мислене, на което атеистът се осланя и отхвърля всичко, което логиката му не може да види и докаже. Атеист може да бъде и недоверчив човек, който не вярва на нищо, което не е изпитал лично и не е видял чрез сетивата си. Това са част от възможностите. Всъщност атеизмът по нищо не се различава от религиите. Може да се забелязва се същият догматизъм; избирателно възприемане на фактите, така че да се подкрепи възгледа, който се изповядва; същата фанатичност и плам в защита на възгледа; същата зависимост на човека от въпросния възглед. Някой ще каже, че атеистът разчита на факти, а не на вяра, но това не е вярно. Един учен може да вярва, че всичко си има научно обяснение (и това е вярно) и че нещата могат да се обяснят без Бог, т.е. когато ученият не разполага с факти, той допуска съществуването им, което си е един вид вяра. Една теория, която подлежи на доказване и проверка по нищо не се различава от едно религиозно твърдение. Разбира се както при научните теории, така и при религиозните твърдения може да съществува различна степен на вероятност те да са верни и истината съдържаща се в тях е с различна степен на пълнота. Като заключение може да се каже, че атеизмът е религия. Науката няма как да докаже, че Бог не съществува, а това поставя самото несъществуване на Бог в сферата на теориите, допусканията и на вярванията, но не и на фактите и доказателствата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 22, 2009 Доклад Share Добавено Април 22, 2009 Науката няма как да докаже, че Бог не съществува, а това поставя самото несъществуване на Бог в сферата на теориите, допусканията и на вярванията, но не и на фактите и доказателствата. Също така няма как да докаже, че има Бог. Нека да се сетим, че науката борави с явления. Бог явно не е явление. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 22, 2009 Доклад Share Добавено Април 22, 2009 Случвало ми се е, в разговор с философски настроен "атеист", неговите доводи и представи относно несъществуването на Бог - да бъдат почти идентични с моите, за съществуването Му. Често противостоенето се дължи само на приетите твърди форми и различната степен на ангажираност с тях. По-често ми се случва друго подобно - да изразяваме с някой по думоформа нещо еднакво, но съдържанията ни да бъдат почти противоположни. Тъй е то, с абстрактните понятия. То и "атеизъм" е доста неясно понятие. Щото ако не вярвам в нищо надсетивно, то мой бог ще бъде грубата материя - ще ме управлява и ръководи. Няма как да остана без първодвигател (относително). По е интересен асебизма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 (edited) Атеизмът е безбожие, отричане на Бог,всичко свръхестествено, нематериално. Следователно не е неясно понятие. Тук пише повече : http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%...%B7%D1%8A%D0%BC Редактирано Април 23, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 В повечето случаи човек оправдава своето его.Хора които са извършили не дотам красиви и морални постъпки им става по леко кажат а бе няма никакъв Бог.А и е много лесно покажеш компетенност като отречеш нещо което не разбираш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 В повечето случаи човек оправдава своето его.Хора които са извършили не дотам красиви и морални постъпки им става по леко кажат а бе няма никакъв Бог.А и е много лесно покажеш компетенност като отречеш нещо което не разбираш. А възможно ли е ако в едно семейство има атеист и вярващ, това да е нещо като изпитание и за двамата ...? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 Понякога ми е странно защо атеисти споменават Бог ( напр. " за бога", " боже мой") след като не вярват в него. Поне два пъти съм чувал репликата " Няма Бог, ако има да ми се покаже да го видя кой е този". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 Наистина на дъното на конфликтите между атеистите и неатеистите стои егото. Както казва Венци, и двете страни в много случаи използват едни и същи аргументи, но правят напълно противоположни изводи. От Уикито: "Атеизмът отрича съществуването не само на личен бог или богове, но и наличността на други „свръхестествени“ реалности от всякакъв вид, които нямат своето обективно основание в материята и не се подчиняват на законите на природата в тяхното взаимодействие." Обаче някои смесват лековерието с вярата. Това, което наричаме свръхестествено твърде често е просто нещо, което не знаем и не познаваме. И си има съвсем обективно основание в материята, но пък имаме субективно невежество. (известен е случая с Карл Велики, който наредил да се унищожават гръмоотводите под предтекст за борба със ... суеверието) Така че последователния материалист не може да не стигне в един момент до идеята за Бог. Стига да опознае в достатъчна степен материята. Хриско, на мен понякога ми е чудно, защо хората, които се считат за вярващи, се държат така, като че няма Бог. Всъщност, никак не ми е чудно ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 А възможно ли е ако в едно семейство има атеист и вярващ, това да е нещо като изпитание и за двамата ...? То това предполагам е доста често срещано. Особено в България например, едното поколение родено и възпитано преди 1944 са основно вярващи, другото поколение родени и възпитани през комунизма са основно материалисти. Освен това по-голямата част от хората не обръщат сериозно внимание на това какви са. Може да ходят на църква по празниците, да гледат на себе си като християни, но всъщност дълбоко в себе си не се замислят доколко вярват в Бог, в Християнството или са материалисти. Те всъщност не са нито материалисти, нито християни, без значение как се определят. Всъщност тези хора не обръщат особено внимание на религията си (това не означава, че не обръщат внимание на личностното или духовното си развитие, защото сред тази група може да има хора, които просто приемат религиите и атеизма като ограничения). Когато в едно семейство има религиозно отдадени и атеисти, то въпросът е доколко ревностни последователи са тези членове. Защото ако са достигнали до фанатизъм, то те на всяка цена ще се опитват да наложат възгледите си и на останалите. Ако считат религията си за нещо от жизнено важно, от основополагащо, от първостепенно значение в един евентуален разговор на религиозна тема за тях ще е изключително важно да докажат правотата си. Урокът в такъв случай се състои в признаването на правото на другите да имат възгледи различни от твоите собствени; в толерантността, търпимостта; в откриването на Бог във всички различни форми на проявление, дори и тези, които смяташ за несъвместими със своите възгледи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 Станимире, аз имам предвид не само религиозни, в смисъл на отдадени на някаква конкретна религия, но и вярващи. Може да си вярващ, без да си религиозен и може спора да възникне на тема има или няма бог. Например баща ми и аз веднъж се скарахме преди време, защото аз съм вярващ ( макар да нямам определена религия), а той е казвал че е атеист. Но по принцип никой не се опитва да наложи на другия в какво да вярва или не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 "Хриско, на мен понякога ми е чудно, защо хората, които се считат за вярващи, се държат така, като че няма Бог. Всъщност, никак не ми е чудно ... " Ами и аз съм се чудил. Аз понякога съм се държал недобре, защото не съм могъл да се сдържа и понякога съм съжалявал за поведението си, по принцип искам да съм добър, вярвам в Бог, но понякога ми е трудно да не изпитам негативни емоции по отношение на нещо. Но ако човек няма вяра и понякога му се случва да се държи така, както по принцип не иска да се държи, то той може да НЕ прави опити да се поправи, защото няма да смята, че има за какво да се поправи. А ако вярва, че предназначението му е да НЕ е такъв, да е добър, да прави и мисли добро, ако вярва че има Бог, че нищо не остава безнаказано,то има мнооого по - голяма вероятност да се опитва да бъде по - добър, отколкото ако си мисли че животът няма смисъл и е все тая какво ще прави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 Станимире, аз имам предвид не само религиозни, в смисъл на отдадени на някаква конкретна религия, но и вярващи. Може да си вярващ, без да си религиозен и може спора да възникне на тема има или няма бог. Например баща ми и аз веднъж се скарахме преди време, защото аз съм вярващ ( макар да нямам определена религия), а той е казвал че е атеист. Но по принцип никой не се опитва да наложи на другия в какво да вярва или не. Ами, дали става въпрос за точно определена религия или просто за вяра в Бог, нещата не се отличават съществено. От значение е каква тежест придаваш на вярата или на невярването си в Бог. И даже не толкова каква тежест придаваш на самата вяра, а на показването и пред другите. Аз с родителите ми на подобни теми не бих разговарял изобщо. Аз си вярвам в нещо, имам си определени възгледи, които се разминават с техните и толкова. Нито те правят някакъв опит да ме променят, нито аз правя някакъв опит да им изложа възгледите си така, че да ги разберат по-добре (и ще бъде така, докато самите те не проявят интерес). По едно време, през 90-те майка ми имаше известни притеснения дали не съм влязъл в някоя секта, обаче тези притеснения бързо се разсеяха и по-нататъшни опити да разбере точно какви религиозни възгледи поддържам не е правила. Просто за нея стана ясно, че не съм зависим от възгледите си, а сам си ги формирам и определям и те по никакъв начин не се отразяват отрицателно (според нейната преценка) на външния ми живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 Наистина на дъното на конфликтите между атеистите и неатеистите стои егото. Както казва Венци, и двете страни в много случаи използват едни и същи аргументи, но правят напълно противоположни изводи. Аз въобще не казах това! Не съм говорил за инструменти и различни начини на използване, напротив. Говорих за много по-близки позиции. Ти беше ли сигурна, че ме разбра, за да визираш думите ми? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 Наистина на дъното на конфликтите между атеистите и неатеистите стои егото. Както казва Венци, и двете страни в много случаи използват едни и същи аргументи, но правят напълно противоположни изводи. Аз въобще не казах това! Не съм говорил за инструменти и различни начини на използване, напротив. Говорих за много по-близки позиции. Ти беше ли сигурна, че ме разбра, за да визираш думите ми? Съжалявам. Така изтълкувах тези твои думи: "Случвало ми се е, в разговор с философски настроен "атеист", неговите доводи и представи относно несъществуването на Бог - да бъдат почти идентични с моите, за съществуването Му. Често противостоенето се дължи само на приетите твърди форми и различната степен на ангажираност с тях." Ако смисълът, който си имал предвид, е принципно различен от този, който аз съм разбрала, може да разглеждаме това разминаване като едно от доказателствата, че едни и същи думи се тълкуват по различни начини, понякога дори диаметрално противоположни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Петкан Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 Атеизмът представлява убедеността, че нито едно божество не съществува.Тук не става дума за липса на вяра. Бог и божествата са създадени от човешката мисъл някои за да служат, други за да плашат, Ако искате да вярвате в нещо - вярвайте в себе си ЧОВЕКА, вярвайте в другаря до себе си - човек, куче, котка , кактус и вярата ще ви е по благодатна отколкото да вярвате в нещо пошло и употребено като Бог. Аз съм атиест и вярвам в много неща, но не и в Бог. Тази дума ще стане обидна за човек, тя и сега го спасява от отговорност, но липсата на нормална социална обстановка не дава възможност човек да се оттърси от религиозните брътвежи. Дори Учителя, който е прозрял истината не се е престрашил да отритне напълно Бог,защото е виждал неподготвеност в своите ученици, но четете между редовете и ще вивиде къде са енергиите, къде е слънцето и как сами си създавате божества, които да ви изтезават. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 (edited) Бог и божествата са създадени от човешката мисъл някои за да служат, други за да плашат, Ако искате да вярвате в нещо - вярвайте в себе си ЧОВЕКА, вярвайте в другаря до себе си - човек, куче, котка , кактус и вярата ще ви е по благодатна отколкото да вярвате в нещо пошло и употребено като Бог. Аз съм атиест и вярвам в много неща, но не и в Бог. Тази дума ще стане обидна за човек, тя и сега го спасява от отговорност, но липсата на нормална социална обстановка не дава възможност човек да се оттърси от религиозните брътвежи. Дори Учителя, който е прозрял истината не се е престрашил да отритне напълно Бог,защото е виждал неподготвеност в своите ученици, но четете между редовете и ще вивиде къде са енергиите, къде е слънцето и как сами си създавате божества, които да ви изтезават. Така истината се преплита с лъжата. Съвсем точно има измислени от човека и бог и божества. Което никак не значи, че няма и други неща. Това е едно от съмнителните лица на атеизма: някои атеисти държат да убеждават хората, които явно не мислят така, колко са заблудени. При това той е абсолютно прав по отношение на измислените от хората божества и кумири, които имат нужда от религиозната си дъвка! Е, това е едно добро начало! Не спирай до тук, атеисте! Иначе по какво ще се различава един такъв атеист от малките грахчета от шушулката в приказката на Андерсен? Редактирано Април 23, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Петкан Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 Ето конкретен пример за вяра, че има нещо друго освен лъжовните богове. Аз съм сигурен, че всяко докосване на нещо различно от собствената ти вяра в каквото и да е неприятно и ти Багира искаш да се отдръпнеш, дори да предположим ,че тук само искаш да амбицираш атеиста да стигне до истината, ти чрез опитност трудно ще стигнеш до твоя бог, докато аз съм го обхождал и той съществува благодарение на теб и на твоя формиран стереотип на мислене, когато ти решиш че ЧОВЕКЪТ е по важен от Бог - той на минутата ще изчезне - лично ми го е казал този информационен масив частица от който ти наричаш твой Бог/ изключение ще е ако твоя бог е слънцето/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 23, 2009 Доклад Share Добавено Април 23, 2009 Ето какви мнения за атеизма открих в трудния форум на truden.com : ------------------------------- Гост написа: Атеизмът не е нищо повече от вяра в собствената си самодостатъчност -------------------------------------------------------------------------------- Весел-Тъжен написа: Лично за мен атеизмът е .... една от многото религии, и нейните последователи ВЯРВАТ че няма Бог! (тъй както другите вярват че...има Бог! И двете мнения ми харесват и се присъединявам към тях! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Април 24, 2009 Доклад Share Добавено Април 24, 2009 Повдигнах темата, понеже баща ми понякога ми е правил забележки за книгите които чета, притеснявал се е да не попадна в секта, казвал е че няма бог, че на моята възраст не се е интересувал от тези неща, това ме е дразнило. Признавам си, че понякога аз пръв съм споменавал неща свързани с нематериалното, които са го дразнили, но не съм знаел че така ще реагира и макар да е казвал че е атеист, не съм на 100% убеден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 24, 2009 Доклад Share Добавено Април 24, 2009 повечето родители от поколението на петдесетте явно реагират по този начин.Въпреки че след 20 години раздвижване и виждане на какво ли не, вече и те започнаха да замлъкват. И аз чух това за сектите когато обявих, че не ям месо. въпреки че то няма нищо общо. Майка ми е заклет атеист.Но явно не трябва да бъде.Защото въпреки материалната основа на атеизма нищо материално не я радва.И тъй като явно дълбоко заложени морални норми не и позволяват да преосмисли гледните си точки(а и средата и е атеистична)тя се превръща във все по недоволен и сърдит човек. За съжаление имам "честта" само да наблюдавам как неверието в нищо, бавно , но прогресивно погубва щастието на човека.Гордостта да признаеш, че нещо си се объркал, също много пречи.Тя не позволява на човека да се вслуша и да се запознае с различната гледна точка. Атеизма не ме радва, не ми дава възможност да видя малките радости в живота, не ми помага да разбера трудностите, не ми помага да се справя със скръбта.При атеизма живота е черно- бял и с безмислен край. "Атеизмът отрича съществуването не само на личен бог или богове, но и наличността на други „свръхестествени“ реалности от всякакъв вид, които нямат своето обективно основание в материята и не се подчиняват на законите на природата в тяхното взаимодействие. С това атеизмът се обявява не само против религиите в техния класически вид, но и против всички форми на пантеизъм, спиритуализъм, идеализъм и др., включително против вярата в „чудеса“.Заедно с отричането на „безсмъртната душа“ атеизмът не признава и личното безсмъртие. За него битието на отделния човек е само миг от потока на битието на цялото човечество, устремен към бъдещето." Как се живее така!? След като не можеш да видиш собственото си съществуване като най-голямото "чудо". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.