Brizeida Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Здравейте и от мен, отдавна не съм писала Исках да споделя нещо. От две седмици някъде, поради убийството на едно момиче, което бегло познавах (Радостина), а и това, че чух за няколко души, съвсем млади, които умряха в катастрофи, започнах сериозно да развивам някаква тревожност да не умра млада. За мен е необичайно, защото никога не съм изпитвала страх от смъртта, дори като мъничка. Винаги съм гледала на нея отдалеко, като нещо неизбежно, но не и настъпващо скоро. Какво бихте ме посъветвали? Опитвам да прилагам положителна мисъл, но е мислите ми са натрапчиви. То дори не е точно страх. Просто от две седмици се събуждам с НУЖДА да размишлявам върху това кога ще умра. Притеснявам се и си казвам колко много искам да живея... Много ще съм благодарна за мнения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Moжеш да опиташ, с тази мудра: http://www.dobra-magia.com/%C5%E7%EE%F2%E5...%F0%E8%F2%E5/1/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Напълно те разбирам защото поради много причини и аз съм и понякога се чувствам така и също много мисля по този въпрос, но мен единственото което ме спасява е вярата и молитвата. Също и една формула от Учителя която съм прочела някъде и не съм запомнила изцяло но пък си повтарям това което помня: " Бог на Любовта не е Бог на мъртвите а Бог на живите. Аз съм жив и този Бог е с мен..." . Не гарантирам, че е точно но това е което си повтарям + молтва със свободен текст. Това което ми идва от сърцето. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Забелязващата се напоследък тенденция е израз по-скоро на всеобщата необуздана агресия. Малко или много, пострадалите са имали съвсем непосредствен контакт с нейни явни форми, което, смятам, при теб не е точно така. Нужно е да се има предвид и че подобните случаи с млади хора са на фокус пред общественото мнение, но това не означава, че насилствената смърт си избира само тях. Социално, причините за тези събития са чисто психологически и полезното отношение към тях е просто едно полезно отношение към живота въобще. Предполагам, че ангажираността ти в конкретните случаи е свързана с афекта от познанието със съответното момиче. Не би следвало да се притесняваш толкова за себе си, като знаеш, че се случва каквото трябва. Твоята съзнателност ще предизвика достатъчно предстоящи събития, кое от кое доближаващи все повече към живота. Смъртта не я мисли. Аз пък, с половин мозък (тъй да се каже), все съм искал да обера пешкира още млад. Изтръскай се от тези тревоги. Има за какво да мислиш, че живота е малко по-сложен от кака си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Brizeida Добавено Април 21, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 21, 2009 (edited) Забелязващата се напоследък тенденция е израз по-скоро на всеобщата необуздана агресия. Малко или много, пострадалите са имали съвсем непосредствен контакт с нейни явни форми, което, смятам, при теб не е точно така. Нужно е да се има предвид и че подобните случаи с млади хора са на фокус пред общественото мнение, но това не означава, че насилствената смърт си избира само тях. Социално, причините за тези събития са чисто психологически и полезното отношение към тях е просто едно полезно отношение към живота въобще. Предполагам, че ангажираността ти в конкретните случаи е свързана с афекта от познанието със съответното момиче. Не би следвало да се притесняваш толкова за себе си, като знаеш, че се случва каквото трябва. Твоята съзнателност ще предизвика достатъчно предстоящи събития, кое от кое доближаващи все повече към живота. Смъртта не я мисли. Аз пък, с половин мозък (тъй да се каже), все съм искал да обера пешкира още млад. Изтръскай се от тези тревоги. Има за какво да мислиш, че живота е малко по-сложен от кака си. Прав си, Венци, че при мен не е от контакт със смъртта или случка. Единствено съм повлияна от това, че съм мислещ човек, и твърде задълбах върху тази тема. Предизвиках си хронична тревожност Действително аз съм много положителен човек, винаги съм имала изключително бодро отношение към живота и това, което ме очаква. Дори смея да кажа, че съм усещала някаква "мисия", която имам заложена, още от съвсем малка. Открила съм я и винаги съм имала убеждението, че вървя по пътя, по който трябва да вървя. А сега, заради тази натрапчива мисъл за смъртта и как не искам да ме настига, докато съм млада, ме отдалечава от това хубаво усещане за мисия. И само да добавя, аз не познавах лично това момиче, единствено косвено. Не гледам новини, но се случи така, че се насъбраха няколко инцидента за сравнително кратко време, за които аз имах нещастието да дочуя. Интересно е, че и преди съм узнавала такива неща, но съм си казвала "каквото ще става, ще става" и това моментално е спирало всякакви продължения на негативна мисъл. Сега обаче не се е получило така... Венци, ти си написал, че не би трябвало да се притеснявам за себе си, след като зная, че се случва каквото трябва. Тук също има куриоз, защото аз не смятам, че имам страх, нито пък тръпна в очакване нещо точно да ме настигне. Мисълта е натрапчива. Сякаш незнайно как, но НЕЩО ще ми се случи и ще умра млада. Адски неприятно. Надявам се, че ще отшуми и е временно, като се има предвид генералната ми настройка към живота, която е повече от оптимистична. Благодаря. PS: как пък си искал да обираш пешкира млад, ЯЯЯЯ! Редактирано Април 21, 2009 от Brizeida Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Brizeida Добавено Април 21, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Напълно те разбирам защото поради много причини и аз съм и понякога се чувствам така и също много мисля по този въпрос, но мен единственото което ме спасява е вярата и молитвата. Също и една формула от Учителя която съм прочела някъде и не съм запомнила изцяло но пък си повтарям това което помня: " Бог на Любовта не е Бог на мъртвите а Бог на живите. Аз съм жив и този Бог е с мен..." . Не гарантирам, че е точно но това е което си повтарям + молтва със свободен текст. Това което ми идва от сърцето. Поздрави! Благодаря. Аз също си повтарям нещо такова. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Brizeida Добавено Април 21, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Moжеш да опиташ, с тази мудра: http://www.dobra-magia.com/%C5%E7%EE%F2%E5...%F0%E8%F2%E5/1/ Много интересно, благодаря и за това! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Аз съм лекар- хирург, и смъртта е нещо, което кажи-речи е обичайно явление в живота ми. При това- смъртта както на пациенти, така и на колеги...Преди няколко години един колега почина млад- на 28 години, преди нощно дежурство...Полегнал си човека да подремне следобед заедно с бебето- на годинка и нещо...и докато спи му се спукала аневризма в мозъка. Един друг колега- на 35 години, както си работеше в операционната, за миг погледна нагоре към операционната лампа, рече че не вижда светлината и туй-то- масивен инфаркт на миокарда...Случаите на смърт зачестяват още повече след 40-45-50 годишна възраст сред хирурзите- тъкво когато децата пораснат и имат нужда от подкрепа, напътствия в живота... Та, Венци- да беше станал хирург... Аз догодина ще навърша 40, ама все още се броя в категория "млад и зелен"...и чакам...Пък ще видим....Едно е сигурно- всички ще умрем, но друго е когато смъртта ти дойде на гости и си подготвен...Щото според мен, страхът от смъртта е един от признаците на "лошия слуга", който при отсъствието на господаря си я кара ден за ден, и си поспива, и тормози подчинените нему други слуги... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 [ Опитвам да прилагам положителна мисъл, но е мислите ми са натрапчиви. То дори не е точно страх. Просто от две седмици се събуждам с НУЖДА да размишлявам върху това кога ще умра. Притеснявам се и си казвам колко много искам да живея... Много ще съм благодарна за мнения. Ние само си мислим, че сме свободни в мислите си. Но никак не е невъзможно мозъците ни да работят като радиостанции. И да улавят вълни от други източници. Не е сигурно, че точно твоя е тази мисъл. А иначе ... Принципно е добре човек по- дълбоко да осъзнае идеята за прераждането. Разбира се, ако съвсем дълбоко я осъзнае, ще възжелае Спасението, но на първо време помага не толкова дълбокото осъзнаване ... На мен много ми помогна една регресия. Стига да има човек, на когото можеш да се довериш. Не пробвай с хипноза, де. "Спомените" от минали прераждания са още по- несигурни и от мислите, но човек не може да се страхува от смъртта натрапчиво, според мен, след регресия. Така че от регресията поне една полза ще да има. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Brizeida Добавено Април 21, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 21, 2009 [ Опитвам да прилагам положителна мисъл, но е мислите ми са натрапчиви. То дори не е точно страх. Просто от две седмици се събуждам с НУЖДА да размишлявам върху това кога ще умра. Притеснявам се и си казвам колко много искам да живея... Много ще съм благодарна за мнения. Ние само си мислим, че сме свободни в мислите си. Но никак не е невъзможно мозъците ни да работят като радиостанции. И да улавят вълни от други източници. Не е сигурно, че точно твоя е тази мисъл. А иначе ... Принципно е добре човек по- дълбоко да осъзнае идеята за прераждането. Разбира се, ако съвсем дълбоко я осъзнае, ще възжелае Спасението, но на първо време помага не толкова дълбокото осъзнаване ... На мен много ми помогна една регресия. Стига да има човек, на когото можеш да се довериш. Не пробвай с хипноза, де. "Спомените" от минали прераждания са още по- несигурни и от мислите, но човек не може да се страхува от смъртта натрапчиво, според мен, след регресия. Така че от регресията поне една полза ще да има. Благодаря. Имам една позната, която ми каза, че е възможно това да е спомен от минало прераждане, който скорошните събития са отключили. Багира, мисълта действително не съм убедена, че си е моя. Аз съм много възприемчива личност и имам съмнения, че може да съм уловила нечия чужда. Както правя с емоциите и енергиите... Казваш да не пробвам с хипноза. Аз мисля, че ще отшуми... дано. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Brizeida не се бори с тези мисли, но вместо това се опитай да си мислиш за любими хора, места, неща които обичаш да правиш, опитай се да си мечтаеш за съкровени неща, всъщност не се опитвай но се задълбочи в нещо друго. Може да е нещо обикновено, аз например обичам да оставам сама със себе си и да си шия гоблен слушайки си хубава музика или да си чита нещо интересно, да си спомням хубави моменти и т.н... За регресия мислила съм но нямам смелост за това пък и не мога да се доверя току така на който и да е. Ако е важно за мен и за душата ми ще дойде подходящ момент и за това, но засега си мисля за същественото и за съкровеното въпреки, че повякога атаките са много здрави признавам, но при теб няма да е така повярвай . Крис - Аз догодина ще навърша 40, ама все още се броя в категория "млад и зелен"...и чакам...Пък ще видим....Едно е сигурно- всички ще умрем, но друго е когато смъртта ти дойде на гости и си подготвен...Щото според мен, страхът от смъртта е един от признаците на "лошия слуга", който при отсъствието на господаря си я кара ден за ден, и си поспива, и тормози подчинените нему други слуги... Наскоро си говорехме с един приятел спомняйки си книгите на Кастанеда, че е добре да направиш смъртта свой приятел и... кой знае може би смъртта е Тескатлипока т.е. една голяма илюзия която когато един войн се насочи към Орела се превръща във Вечен Живот още тук и сега... . Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Бриз, с оглед намеренията, да се откъснеш от тези натрапчиви мисли, смятам, че отворената тема е нож с две остриета. Ние, уж опитваме да ти помогнем, но и постоянно кръжим около проблема и насочваме вниманието си/ти към него. Лепни един етикет на твое твое усещане - "заблуда". И аз съм имал подобни, включително и за друг. Самата природа на усещането е такава, че не би могло да не се смеси със страхове, а също и чужди напрежения. Кадо предусещане на събитие е съвсем безпочвено. Приеми го така (защото си е баш) и му се оплези едно хубаво. Крис, моята професия не е по-малко рискова от твоята. Не бих се заел да ги сравнявам, но е възможно да съм на най-правилното място. Пък понеже съм и по-младичък, имам по-добри шансове от твоите... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Brizeida Добавено Април 21, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Бриз, с оглед намеренията, да се откъснеш от тези натрапчиви мисли, смятам, че отворената тема е нож с две остриета. Ние, уж опитваме да ти помогнем, но и постоянно кръжим около проблема и насочваме вниманието си/ти към него. Лепни един етикет на твое твое усещане - "заблуда". И аз съм имал подобни, включително и за друг. Самата природа на усещането е такава, че не би могло да не се смеси със страхове, а също и чужди напрежения. Кадо предусещане на събитие е съвсем безпочвено. Приеми го така (защото си е баш) и му се оплези едно хубаво. Крис, моята професия не е по-малко рискова от твоята. Не бих се заел да ги сравнявам, но е възможно да съм на най-правилното място. Пък понеже съм и по-младичък, имам по-добри шансове от твоите... Ам, Венци, аз точно това си мислех преди малко. Как споделянето си е отдаване на енергия и концентрацията й върху проблема. Работата е там, че ако си го оставя само за себе си, ми е доста трудно Но си прав, ще опитам да го омаловажа. Аз действително смятам, че е нещо нетрайно, нещо, което сега твърде мисля, поради случилите се неща... но след време всичко ще се върне постарому. Просто се надявам да си върна предишния мироглед, когато дори не се замислях за тази ВЪЗМОЖНОСТ. Ще опитам да се оплезя едно хубаво, пък дано не го мисля повече Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Бриз, с оглед намеренията, да се откъснеш от тези натрапчиви мисли, смятам, че отворената тема е нож с две остриета. Ние, уж опитваме да ти помогнем, но и постоянно кръжим около проблема и насочваме вниманието си/ти към него. Лепни един етикет на твое твое усещане - "заблуда". ... Всъщност да, и аз си помислих точно това Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Ние нямаме собствени мисли. Няма такова нещо - дойде ми една мисъл! Всичко около нас е енергия и ние имаме свойството да привличаме, да се "отваряме" и да "улавяме" eнергията която обличаме в думи и после слагаме собственият си "печат" - "хрумна ми". Енергийното състояние в което се намираме се определя от силата на нашата безпристрастност - това дали ще сме "in"/"out". Всеки си има свой начин. Моят е заземяването, тогава постигам баланс и съм на "една ръка разтояние" от ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Здравейте и от мен, отдавна не съм писала Исках да споделя нещо. От две седмици някъде, поради убийството на едно момиче, което бегло познавах (Радостина), а и това, че чух за няколко души, съвсем млади, които умряха в катастрофи, започнах сериозно да развивам някаква тревожност да не умра млада. За мен е необичайно, защото никога не съм изпитвала страх от смъртта, дори като мъничка. Винаги съм гледала на нея отдалеко, като нещо неизбежно, но не и настъпващо скоро. Какво бихте ме посъветвали? Опитвам да прилагам положителна мисъл, но е мислите ми са натрапчиви. То дори не е точно страх. Просто от две седмици се събуждам с НУЖДА да размишлявам върху това кога ще умра. Притеснявам се и си казвам колко много искам да живея... Много ще съм благодарна за мнения. Аз нещо не можах да схвана - защо мисълта за смъртта те тревожи и я приемаш за негативна, отрицателна (казваш "опитвам се да прилагам положителна мисъл")? В същност явно не само ти, ами повечето писали така я приемат и вкупом се опитват да те "спасят" от нея. Защо? Лично аз подкрепям Кристиян в това: Едно е сигурно- всички ще умрем, но друго е когато смъртта ти дойде на гости и си подготвен... Ти самата казваш: ...от две седмици се събуждам с НУЖДА да размишлявам ... Ето, това е отговора - нужна ти е подготовка! То на всички ни е нужна подготовка, обаче в нашето общество тази страна на живота е обгърната с мистерия и страх, не е прието да се говори, дори не бива да се мисли за смъртта. За подготовката ... може да се намери много за смъртта в духовните учения - чети Учителя, Щайнер или който друг ти е по-близък - и със сигурност там няма да намериш: притеснявайте се кога ще дойде, страхувайте се от нея ... Може би е подходяща и книгата "Тибетска книга за живота и смъртта" от С. Ринпоче. А пък кога ще ти дойде на гости? Ами когато - тогава, но по-добре да бъдем подготвени за нея, отколкото да си крием главите в пясъка като щрауси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 В същност явно не само ти, ами повечето писали така я приемат и вкупом се опитват да те "спасят" от нея. Защо? За да не задълбава в това. Специално аз някак си исках да и го спестя и съм напълно съгласна с Венцислав в случая, по - горе съм го подчертала. А пък кога ще ти дойде на гости? Ами когато - тогава, но по-добре да бъдем подготвени за нея, отколкото да си крием главите в пясъка като щрауси . Да съгласна съм ето ТУК преди време съм извадила малко неща по този въпрос. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 В същност явно не само ти, ами повечето писали така я приемат и вкупом се опитват да те "спасят" от нея. Защо? За да не задълбава в това. Специално аз някак си исках да и го спестя и съм напълно съгласна с Венцислав в случая, по - горе съм го подчертала. ... В смисъл? - защо да не задълбава? И какво по-точно си искала да й спестиш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Brizeida Добавено Април 21, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 21, 2009 В същност явно не само ти, ами повечето писали така я приемат и вкупом се опитват да те "спасят" от нея. Защо? За да не задълбава в това. Специално аз някак си исках да и го спестя и съм напълно съгласна с Венцислав в случая, по - горе съм го подчертала. ... В смисъл? - защо да не задълбава? И какво по-точно си искала да й спестиш? Диана, аз разбирам и теб, но проблемът е, че аз не само размишлявам. Аз започвам да се СТРАХУВАМ Има огромна разлика, защото аз съм свикнала да се ровя и да мисля... но не и да предизвиквам паранои чрез това. Натрапчивата мисъл започва да ме кара да мисля, че ще умра млада, а не това целя с размишлението си, нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 В същност явно не само ти, ами повечето писали така я приемат и вкупом се опитват да те "спасят" от нея. Защо? За да не задълбава в това. Специално аз някак си исках да и го спестя и съм напълно съгласна с Венцислав в случая, по - горе съм го подчертала. ... В смисъл? - защо да не задълбава? И какво по-точно си искала да й спестиш? Диана, аз разбирам и теб, но проблемът е, че аз не само размишлявам. Аз започвам да се СТРАХУВАМ Има огромна разлика, защото аз съм свикнала да се ровя и да мисля... но не и да предизвиквам паранои чрез това. Натрапчивата мисъл започва да ме кара да мисля, че ще умра млада, а не това целя с размишлението си, нали? Ами вземи да направиш прочистване на чревната система. Внасяй повече течности в организма - за предпочитане топла вода, или чай. Дишай. Моли се, медитирай. Стой на слънчице. После ела да напишеш как ти е подействало. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Brizeida Добавено Април 21, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 21, 2009 В същност явно не само ти, ами повечето писали така я приемат и вкупом се опитват да те "спасят" от нея. Защо? За да не задълбава в това. Специално аз някак си исках да и го спестя и съм напълно съгласна с Венцислав в случая, по - горе съм го подчертала. ... В смисъл? - защо да не задълбава? И какво по-точно си искала да й спестиш? Диана, аз разбирам и теб, но проблемът е, че аз не само размишлявам. Аз започвам да се СТРАХУВАМ Има огромна разлика, защото аз съм свикнала да се ровя и да мисля... но не и да предизвиквам паранои чрез това. Натрапчивата мисъл започва да ме кара да мисля, че ще умра млада, а не това целя с размишлението си, нали? Ами вземи да направиш прочистване на чревната система. Внасяй повече течности в организма - за предпочитане топла вода, или чай. Дишай. Моли се, медитирай. Стой на слънчице. После ела да напишеш как ти е подействало. Дали само това ще помогне? Имам усещането, че ми е нужно пълно изчистване от емоционалните шлаки Странното е, че аз самата действам мазохистично. Ако усетя, че за миг не мисля за смъртта, отново се връщам към нея. А това съвсем не е това, което искам. АААА! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 21, 2009 Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Дали само това ще помогне? Ще трябва да опиташ за да разбереш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Brizeida Добавено Април 21, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 21, 2009 Дали само това ще помогне? Ще трябва да опиташ за да разбереш. I knew the answer would be like that. Ще опитам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 22, 2009 Доклад Share Добавено Април 22, 2009 Ди, със сигурност си забелязала, че темата не цели да изказваме психодостиженията си и да търсим някъде "обективната истина". Иначе аз как бих могъл да изказвам позиция за бягане от смъртта, никакви такива. Знаете си ме. Беше насочена към конкретно психологично състояние. По този повод размахвам един заплашителен пръст пред Орлин, с въпрос - защо още не се е включил. Макар, ако зависеше от мен, вече щях да затворя темата, защото започнахме да се изплъзваме от полезността и. Бриз, сякаш всичко, което споделихме тук, си е част от теб и без нас. На дневен ред е прилагането. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 22, 2009 Доклад Share Добавено Април 22, 2009 Всички трябва да сме наясно, че когато говорим за физическия живот, за физическото тяло, за физическото здраве, за физическото ни обкръжение или за физическите ни притежания, сигурност не може да има. Колкото и да се стараем, каквито и предпазни мерки да предприемаме, никога нещата няма да зависят изцяло от нас. Човек е господар на своя микрокосмос, но външното му обкръжение и особено физическото са трудноконтролируеми дори и за по-съвършените от човека същества. Смъртта на физическото тяло в следствие на нараняване или на болест реално може да настъпи във всеки един момент, без значение какви мерки е предприел за да се застрахова срещу това съответният човек. С всичко това не казвам, че не трябва да полагаме грижи за тялото и здравето си, нито да бъдем невнимателни когато примерно шофираме или пресичаме улицата, но да сме наясно, че чувството ни за сигурност е илюзорно. Духът е безсмъртен, вечен, нерушим. Каквото и да се случи във Вселената, духът ще продължи да съществува. Но тялото, неговата обвивка и осъдено рано или късно на разрушение, на подмяна, на обновяване. Ние не трябва да сме привързани към нищо свързано с физическия живот, да не смятаме нищо от физическия свят за свое, за нещо което можем да запазим през вечността. Точно по противоположния начин следва да гледаме на духовния живот, на духовните натрупвания и достижения. Там е сигурността ни, там е вечното и нерушимото, само там можем да намерим дом и убежище. Осъзнаването и разбирането на това което написах по-горе би могло да помогне косвено за справянето с натрапчивите мисли, но може би няма да е достатъчно. За справяне с една мисъл е необходима гъвкавост на ума, силна воля, упоритост, постоянство и търпение. Колкото повече внимание обръща човек на една мисъл, без значение дали гледа на нея с приемане или с желание да я отхвърли, толкова повече я захранва с енергия, задържа я във фокуса на съзнанието си и става зависим от нея. Решението е нежеланата мисъл да се замени с друга, която да я измести от съзнанието на човека. При всички случаи докато нежеланата мисъл е пред „погледа“ ни, ние не трябва да се страхуваме, да изпитваме раздразнение, а да се опитаме да запазим спокойствие и равновесие, да съберем себе си и спокойно да изчакаме. Достатъчни са двадесетина секунди в които вниманието ни не е насочено към мисълта и тя поне за известно време няма да ни притеснява. Тези секунди могат да преминат в мисловно мълчание, което не е лесно. Можем да се опитаме да погледнем на себе си отстрани, да проследим мислите и чувствата си, възникването им и влиянието им върху нас без да се потапяме в самите тях. Можем чрез силата на волята си да се концентрираме върху идеята за спокойствие, събраност и равновесие, да използваме самовнушение за да ги постигнем, да си представим някаква картина свързана с тях: море, скала, дърво или каквото и да е друго. Можем да се концентрираме върху ненужността на мисълта, която ни тревожи, върху нейната незначителност, върху факта, че сама по себе си тя не ни влияе, нито ни пречи, а проблемът е в нашето отношение към нея и привързаност. Можем да се концентрираме върху това, че в духовно отношение нищо никога не може да ни навреди, нищо никога не свършва и не престава да съществува и ние ще продължим да се живеем, да трупаме познания и опитност, но условията в които става това и формата (телата) чрез които си взаимодействаме с външния свят непрекъснато ще се сменят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.