Промяна за живот

[petarstankov]

Аз сега ходя и на психотерапия. Като че ли най-добрия психиатър е който наказва когото обича. Някога може да съм бил благодарен, но не си го спомням. Цял живот лъжа и кражба. А сега и интелект.

Чета само своите творения и даже си ги повтарям. Добре съм но ще се оправя.

Исках да кажа, че сега си повтарям че много ми помага когато видя истинското си положение без всякакви самозаблуди. Иначе нямам сила за каквато и да е работа. Трудно е да се видя какво представлявам, може би защото някакъв инстинкт за самосъхранение ме заблуждава, че ако се представя пред хората по благоприятен начин ще получа удоволствие. А даже има и друг начин - да кажа греховете си - пак ще стана важен, умен.

Може би дори и във форума в главата си искам да съм важен?

[petarstankov]

Аз сега се опитвам да общувам, но може би много ми пречи фалшивото мнение за себе си. А може би мисълта за себе си. Или мъдруването? Или недоверието? Мързела? Непоследователността?

Не мога да видя къде греша. Музиката много ме вдъхновява, но не ми дава отговор.

[Орлин Баев]

Петре, познаваме се, поне сме се виждали,

Знам, че нещата при теб са поправими! Отговорите и начините ще ти ги даде психиатърът - психотерапевт при когото ходиш! Малко повечко решителност, смелост, дори леко огрубяване и доза здрав егоизъм и приземяване при теб може би са нужни - като баланс на това прекалено фино момче, което си сега. Завърши ли индологията?

Ом Намо Васудевая!

[petarstankov]

Мерси за отговора. Може би трябва да давам?

Това приземяване сигурно значи да се видя всъщност какво представлявам? Здрав егоизъм = Да не мисля за себе си?

Много се смущавам от впечатлението, което ще направя. Това сигурно е нездрав егоизъм. Сигурно и това, че търся много приятели, а всъщност не мога да съм истински приятел защото не давам? Може би някой ще ми даде сили да не лъжа? Да разбера какъв съм това ли е да се приземиш? Защото аз съм като в някво опиянение на нереална самооценка. А в миговете когато виждам реалното си положение е като изтрезвяване - грозна картинка но с някаква надежда и благодарност и желание за работа. Това нормално ли е - да искам да видя картинката колкото и да е грозна, само да е реална? Или пък даже не е грозна ами е бездарна? Бездарие + амбиция? Похот + морал? Плагиатство + надменност? Злоба + безчувствие? Кражба + експлоатация? Каквато и да е само да я видя, за да престана да се лъжа? Някви подобни случаи имал ли си?

Редактирано Април 16, 2009 от petarstankov

[Орлин Баев]

Мерси за отговора. Може би трябва да давам?

Това приземяване сигурно значи да се видя всъщност какво представлявам? Здрав егоизъм = Да не мисля за себе си?

Много се смущавам от впечатлението, което ще направя. Това сигурно е нездрав егоизъм. Сигурно и това, че търся много приятели, а всъщност не мога да съм истински приятел защото не давам? Може би някой ще ми даде сили да не лъжа? Да разбера какъв съм това ли е да се приземиш? Защото аз съм като в някво опиянение на нереална самооценка. А в миговете когато виждам реалното си положение е като изтрезвяване - грозна картинка но с някаква надежда и благодарност и желание за работа. Това нормално ли е - да искам да видя картинката колкото и да е грозна, само да е реална? Или пък даже не е грозна ами е бездарна? Бездарие + амбиция? Похот + морал? Плагиатство + надменност? Каквато и да е само да я видя, за да престана да се лъжа? Някви подобни случаи имал ли си?

Здрав егоизъм значи да мислиш повече за себе си. Но не като умозрително умуване, а в смисъл да искаш нещата, които иска тялото ти, емоциите ти и душата ти. Да си ги искаш и отстояваш от хората, света и живота! Смело да отстояваш мястото си в този живот! Защото знаеш, че си важен. Но не някаква абстрактна важност, а действена, в ежедневието. Знаеш, че имаш какво да дадеш като ум, като емоция, чувства и обич, приятелство и сърдечност - даваш ги от сърце без много да му мислиш! И затова и си искаш това, което искаш - връзка с момиче, секс, нежност и близост! искаш си ги смело, защото си вярваш и знаеш, че си стойностен! Ти с- - аз те познавам! Просто си го повярвай - то е факт! Относно впечатлението, което ще направиш на хората - да, това е много неприятен страх. Зад него стоят ранните години, но там психиатърът ти ще те анализира. Този страх те държи в едната крайност на махалото, метафорично казано - в едно подчинено състояние на "важните други". За да го преодолееш, временно махалото е нужно да отиде в другата крайност: умишлено започни да се държиш по-предизвикателно и да предизвикваш това "важно" хорско мнение. Да посрещаш страха си по този начин. Започни да говориш по-високо и грубо, дори по-вулгарно. Да се държиш по-мачовски и дори нахално и нагло. За известно време, като лекарство, като противовес на емоционалното махало на "какво ще кажат хората". така държейки се, ще разтвориш този си страх много бързо и ще осъзнаеш, че не от външните хора те е било страх какво ще кажат - на тях или не им пука или ще ги е страх да реагират ако се държиш нагло. Страх те е от вътрешните психологически интроекти на авторитетите ти от ранните ти години - вероятно!

Реалната картинка е нужно да видиш и да я виждаш постоянно. Да приземиш идеализма си до обективната груба реалност! Има болен идеализъм, който всъщност е само прикритие, защита от дълбока ранимост, страх от живота и хората, вина че не съм достатъчно добър в този живот и се провалям. Този болен идеализъм понякога се прикрива като духовен стремеж, но представлява само едно бягство първо от собствените несъзнавани страхове и вина и второ, от реалността на този обективен живот. Има и здрав идеализъм и него е нужно да градиш. При него имаш връзка с духовното, но тя е здраво свързана с този свят, с ежедневието и бита, с общуването и себеотстояването и себеутвърждаването ти в този живот училище. бездарие? не мсиля, че си бездарен - напротив, дълбоко талантлив си, просто си блокиран от комплексите си и битката си с тях чрез морала си. тази битка те разцепя на две и само усилва комплексите. Повярвай ми - минал съм през нея! Още мъдрецът е казал: "не се противете на злото". начинът за промяна и освобождаване от комплексите ти е да ги видиш ясно и реално, спокойно и обективно и вместо да бягаш от тях в живота си, да предизвикваш появата им в живота си с едно спокойно смело съзнание - и те се разтварят. и ставаш смел и самоуверен! Сигурен съм, че не след дълго това ще стане в теб или поне ще се задейства процесът!

За похотта и морала: голямата грешка на някои 'твърди" духовни учения е, че отричат сексуалността твърде директно. А това невротизира! накратко - приеми сексуалните си желания и пориви за част от Любовта. Ако ги няма тях, няма и любов, а остава само една фалшива усмивка - като в някои секти. просто е нужно да бъдат сублимирани чрез техники, но и чрез променено отношение към тях. Сексуалността е свещена, похотта е гориво, въглища. те са черни и мръсни ако се валяш в тях директно, да. Но ако сложиш тази похот, въглища в огъня на духовния си устрем - и в медитация и молитва, но и в полов акт, тези въглища се разгарят до чисто духовно преживяване на божествено съзнание! Това са преживяеми неща, а не фикция! Прочети за "свещена сексуалност' - кликни в гугъл! Моралът е нужно да бъде гъвкав и приспособим. онзи висшият морал, който си мислим, че следваме, обикновено няма нищо общо с човешките напъни и вътрешни раздирания, често налагани или самоналагани. Виж тук в портала статията ми: "психология, монотеизъм, политеизъм и ..." - там има текст за "разделяй и владей' механизма, който действа при болния идеализъм, при твърдия морал. както писах по-горе, такъв твърд морал е винаги защитен - бягство от собствената сянка! не е това подходът, а себеразбиране, осъзнаване, приемане и нежно разтваряне на страховете и вината/ комплекси!

[petarstankov]

Започни да говориш по-високо и грубо, дори по-вулгарно. Да се държиш по-мачовски и дори нахално и нагло.

Сигурно наистина тогава ще съм по-себе си, или поне няма да се смятам за по-добър от хората?

начинът за промяна и освобождаване от комплексите ти е да ги видиш ясно и реално, спокойно и обективно и вместо да бягаш от тях в живота си, да предизвикваш появата им в живота си с едно спокойно смело съзнание - и те се разтварят.

Да, може би смелост ми трябва да си призная, че лъжа? Сигурно от слабост?

Да приземиш идеализма си до обективната груба реалност!

Идеализма не е ли точно самозалъгването, а грубата реалност - грозотията и бездарието и т.н., които са покрити от "моите много приятели", на които нищо не съм дал?

[Орлин Баев]

Казвам ти да се държи по-предизвикателно като лекарство, като люшване на емоционалното ти махало в другата посока, за да се стабилизира по средата след това. А средата е асертивност! Там уважаваш другия, но по-скоро божественото в него, а не прищевките на личността му. уважаваш и себе си и имаш една силна личност, която вече може да помага не само на себе си, но и на другите!

Да, предполагам, че лъжеш от слабост, от страх. И да - смелост, за да застанеш в този страх без да лъжеш другите. Защото така лъжеш и себе си!

Идеализмът, ако е болен идеализъм (прдният постинг) е бягане и залъгване, да. Кои са тези приятели, на които нищо не си дал? Наистина ли нищо не си дал? Или идеализмът ти, твоят и техният те кара да смяташ, че е нужно да бъдеш супермен - свръхморален, свръхчестен, свръхщастлив и твърд в правилата, наложени от някой си?

[petarstankov]

благодаря, ще работя

[petarstankov]

Христос прибавя и нещо повече – „А колко е по-добър човек от овца“, т.е. колко по-високо стои разумното същество от неразумното.

Аз аз аз знам до някъде хинди, но такава овца ли съм за да се докосна до истината. Копнея, но ми остава благодарността, защото и надеждата е свързана с чистотата, а чистотата с работата, работата с осъзнаването, но от осъзнаване до общуване ... защото осъзнавайки пак нещо блее и дори не е овца. О, спокойствие, защо те оставям за да се направя на нещо, което не съм, кой има нужда от това да гледам нагоре, кой ме е излъгал, че местенцето ми не е между другите частички

[Орлин Баев]

Петър, ти имаш безброй достойнства. Едно разбиране на Хинди например за мен е нещо уникално... Имаш ум, имаш визия, имаш нормално тяло, чрез което да се себеосъществяваш. Явно ти липсва самочувствие и си объркан. Сигурен съм, че имаш много за даване на този свят. Ако си повярваш и станеш малко по-непринуден, естетвен, разтворен за опита, по-смел и себеотстояващ се, радостта от живота ти ще нарасне многократно! Какво стана с ходенето на психотерапия? Имаш ли гадже? Работиш ли? Завърши ли индологията?

Сигурен съм, че след време сегашните ти преживявания ще ти бъдат само един спомен - не задължително лош, но просто опит. А за да се измъкнеш от кръга на вината, неувереността, критиката към себе си и бягането от трудности и общуване може би ти е нужна малко помощ! Добра помощ!

[petarstankov]

благодаря ти Орлине. Не ходя на психотерапия сега. Нямам гадже. Не работя. Завърших индология.

мисля, че я получавам тази помощ или поне се опитвам. Не знам как звучат другите ми постове, но се надявам да се прокрадва нещо по-полезно, на мен ми носи нещо като самонареждане + самоусмиване, понеже никой не взима на сериозно това което пиша

[Орлин Баев]

Благодаря ти за откровеността! Може и да греша, тъй като общуваме през екраните от растояние. Това, от което мисля, че имаш нужда, е самоувереност! Вяра в себе си! Здрава мъжка агресия, вложена в амбиция - в насоките, в които решиш. Специалността ти е невероятна и дава огромни възможности. И не само като преводач. Дава възможности в журналистиката, социалните дейности, междукултурните отношения. Дори в политиката. Всичко зависи от теб. Аз съм сигурен, че застоят ти е само полезна за душата ти фаза на себеосъзнаване и израстване. Вероятно имаш нужда от опит, за да намериш... Себе си. На базата на моя опит и наблюдения, бих те посъветвал приятелски за известно време, дори и години, да не подбираш много работата, която работиш. Всичко е опит - дори и най-"обикновената" работа. А ти имаш нужда от такъв. Той ще се насложи и ще прерасне в това "нареждане" на психичните ти движения и цели, което сега душата ти търси! Разбира се, психотерапията катализира този процес мощно! Взаимността с момиче също! И съм сигурен, че едно гадже ще разреши противоречията и "дупката', в която си в огромна степен. Макар и да ти даде нови противоречия - но вече различни и на друго психосоциално ниво! От сърце се радвам за индологията!

[Велина]

Здравей , Петре

не съм психолог , не съм психиатър или психотерапевт и затова не мога да ти дам професионални съвети

ето какво мога да ти кажа като обикновен човек:

заземи се- в прекия и преносен смисъл на думата.

В прекия: започни врененна работа в селското стопанство, или работа свързана със земята, или по- груба, физическа работа- механична, натоварваща работа с повтаряеми движения , без да се изисква голям интелектуален потенциал. Все пак си мисля, че стопанската работа на полето или свързана с животни е най- подходяща - тя ще измести центъра на полезрението ти, ще те балансира и стабилизира, ще помогне да намериш себе си.

Освен това близостта до земните енергии или енергиите на животинския свят ще подпомогне естествен обмен и освобождаване на място за свеж приток на нова енергия отвън.

В тази посока , мисля е и съветът на Орлин.

Не зная къде живееш и дали е изпълнимо моето предложение, но съм убедена, че 2-3 месеца груба физическа работа ще те намести и след това ще си нов човек

Поне можеш да опиташ - ако си в малък град - иди в някоя от местните кооперации или стопанства, ще те наемат с удоволствие на работа за 1-2 месеца - мисля ,че вече са започнали първите полски работи Контактър с местните хора ще ти дойде освежаващо>)

Ако си в по-голям град или в София, можеш да потърсиш работа, даже и на доброволни начала свързана с животните- в Зоопарка , в някоя от конните бази при всяко положение ще си от помощ

Желая ти успех )