Стигмата

[Диляна Колева]

Всеки знае, че кръвотечението се причинява от телесно нараняване. Каква е обаче причината за стигмата - това кървене от ръцете, краката или челото, без да има механично увреждане на кожата? Раните наподобяват тези на Христос, причинени му от гвоздеите и трънения венец по време на разпятието. Стигматиците я определят като божествено и мистично преживяване. Кървенето е предшествано от физическа болка и е съпроводено с тъга, депресия и слабост. Раните кървят неопределен период от време и след това се затварят и отминават така внезапно, както се и появяват. Те могат да са само в една част на тялото - ръцете или краката, но могат и да са на няколко места едновременно. Стигматата се проявява както при жени, така и при мъже. Много интересен е и фактът, че кръвта, която изтича от раните, може да е различна по група от кръвта на човека, който го преживява.

Падре Пио е един от най-известните стигматици. Неговите рани кървели ежедневно в продължение на 50 години.

Падре Пиo е роден през 1887 година в малко планинско селце в областта Кампаня със светското име Франческо Форджоне. През 1903 г. лекарите му поставят диагноза за туберкулозно заболяване и са сигурни в предстоящата му смърт. Силен по дух, Пио влиза в ордена на францисканците капуцини, където започва религиозния си живот с молитви, аскетизъм, покаяние, и накрая дава обет за бедност, целомъдрие и послушание.

По време на молитва пред Разпятието в църквата на манастира Сан Джовани Ротондо той получава т.нар. стигма - кървави следи по дланите, стъпалата и ребрата, досущ като тези на Спасителя Исус след разпъването му на кръста.

Стигмата е религиозна мистерия копираща раните, които Христос е имал от кръста. Дали е дар от Бога, или хората сами си причиняват това? Възможно ли е въображението и силната вяра да предизвикат появата на кървящи рани?

(не давам линк с информация, защото има неподходящи снимки, но информацията е достъпна в гугъл)

Тъй като сме в страстната седмица може би е интересно да се обърне внимание на тези феномени, за които до сега няма научно обосновано обяснение.Те са просто факт.

[НелиТ]

Стигмата е религиозна мистерия копираща раните, които Христос е имал от кръста. Дали е дар от Бога, или хората сами си причиняват това? Възможно ли е въображението и силната вяра да предизвикат появата на кървящи рани?

Мисля, че е възможно. Когато бях на 20 години, майка ми беше болна от рак на гърдата. Една вечер, няколко месеца преди да почине, баща ми беше на нощна смяна и аз я помолих да спя при нея на спалнята, защото бях само за 2-3 дни в къщи след януарска сесия. Тя ме разубеждаваше, но накрая се съгласи. Тя вече имаше много силни болки и стенеше и се мяташе в леглото цяла нощ. Аз се правех, че спя от време на време, но всъщност не мигнах цяла нощ. Няколко дни след това, когато се прибрах в София, забелязах, че на същото място, на което беше първоначално бучката на гърдата й,която оперираха амбулаторно, имам петно със същите размери, с рохкава светло-кафява и леко кървяща повърхност. Мина ми от само себе си след 2-3 седмици. Беше доста зловещо. Странното беше, освен това, че по това време вече й бяха ампутирани и двете гърди. Явно от огромната ми обич към мама (тя беше най-добрата ми приятелка), силното състрадание и мъка, които съм изпитвала, съм възпроизвела на моето тяло нейната рана.

[aviana]

Преди 3 години бях чела,че са регистрирани 270 случая на стигмата и 85%(или повече) от тях са резултат от внушение или предизвикани от голямо състрадание към мъките на Исус.Сега 2009 не знам колко са регистрираните случаи.

[Guest Кристиян]

Всеки знае, че кръвотечението се причинява от телесно нараняване. Каква е обаче причината за стигмата - това кървене от ръцете, краката или челото, без да има механично увреждане на кожата? Раните наподобяват тези на Христос, причинени му от гвоздеите и трънения венец по време на разпятието. Стигматиците я определят като божествено и мистично преживяване. Кървенето е предшествано от физическа болка и е съпроводено с тъга, депресия и слабост. Раните кървят неопределен период от време и след това се затварят и отминават така внезапно, както се и появяват. Те могат да са само в една част на тялото - ръцете или краката, но могат и да са на няколко места едновременно. Стигматата се проявява както при жени, така и при мъже. Много интересен е и фактът, че кръвта, която изтича от раните, може да е различна по група от кръвта на човека, който го преживява.

Падре Пио е един от най-известните стигматици. Неговите рани кървели ежедневно в продължение на 50 години.

Падре Пиo е роден през 1887 година в малко планинско селце в областта Кампаня със светското име Франческо Форджоне. През 1903 г. лекарите му поставят диагноза за туберкулозно заболяване и са сигурни в предстоящата му смърт. Силен по дух, Пио влиза в ордена на францисканците капуцини, където започва религиозния си живот с молитви, аскетизъм, покаяние, и накрая дава обет за бедност, целомъдрие и послушание.

По време на молитва пред Разпятието в църквата на манастира Сан Джовани Ротондо той получава т.нар. стигма - кървави следи по дланите, стъпалата и ребрата, досущ като тези на Спасителя Исус след разпъването му на кръста.

Стигмата е религиозна мистерия копираща раните, които Христос е имал от кръста. Дали е дар от Бога, или хората сами си причиняват това? Възможно ли е въображението и силната вяра да предизвикат появата на кървящи рани?

(не давам линк с информация, защото има неподходящи снимки, но информацията е достъпна в гугъл)

Тъй като сме в страстната седмица може би е интересно да се обърне внимание на тези феномени, за които до сега няма научно обосновано обяснение.Те са просто факт.

Стигмите представляват соматизация на психични процеси....Появяват се най-често при хора с нисък интелектуален потенциал, също така и при хора, със силно развит комплекс за вина...Всъщност, същността на явлението "стигма" е насочено към облагодетелстване от обществото..Ако си бил изоставен, заплюван, неудачник, или си си вменил, че си виновен за това или онова, появата на една стигма е угодно явление..щото поне другите може да млъкнат...

[aviana]

Т.е смяташ,че физическо страдание(стигмата) води началото си от психическо страдание и че хората които страдат.... в болката си търсят физичско проявление на мъченичество(в случая Исиус)И чрез физическа болка на"висше ниво"(така да се каже)искат да им се обърне внимание и това е внушение на хора които искат внимание понеже имат тежък живот????

didi_ts

Падре Пио е и човек който владее и билокацията(умението да бъде на 2 места едновременно)Нещо много свят излезе този човек ту се явява да помага на хора на край света докато чете молитви в другият край,а сега и стигма е получил???Може и да е вярно и той да е приятен човек с равит потенциал ама...де да знам...??

Редактирано Април 21, 2009 от aviana

[Диляна Колева]

По принцип има много сведения за подбно явление списъка действително е главно от хора отдадени на християнската религия от 1222 са първите сведения, но интересното е , че има и сведения за сирийка например, която не е християнка дори, любопитното е и друго :

"Фактите са многобройни, а научните обяснения на този феномен са малко. Някои физиолози предполагат, че е възможно раните да се образуват по напълно естествен път, чрез самото въображение, съчетано със силни емоции. Ако човек е изключително потресен от страданията на Спасителя, пренатоварването му се отразява физически и се възпроизвеждат раните на Христос.

Интересен е и фактът, че лекарите не успяват да излекуват стигматичните рани. От друга страна, за разлика от естествените рани, които не минават бързо, за тези не е характерна специфичната неприятна миризма. Понякога от тях дори се носи приятна миризма."

НелиТ сподели интересен факт, което потвърждава главната роля на психиката.

Но има и друго интересно явление в стигмата:

"Много интересен е и фактът, че кръвта, която изтича от раните, може да е различна по група от кръвта на човека, който го преживява."

Това някак си не се обяснява с психичното състояние.

[Станимир]

Примери със стигматици историята познава много. Понеже точно в момента разполагам под ръка с автобиографията на Парамаханса Йогананда, ще цитирам няколко откъса свързани със срещата му с една стигматичка (Тереза Нойман).

39. Тереза Нойман, католичката стигматичка

...

Няколко години преди това бях прочел изумително съобщение за Тереза. Информацията, дадена в тази статия, беше следната:

1. Тереза, родена през 1898 г., на дванадесетгодишна възраст пострадала при нещастен случай, вследствие на което ослепяла и била парализирана.

2. По чудодеен начин през 1923 г. тя възвърнала зрението си си благодарение на молитви към св. Тереза, „Малкото цветенце“. По-късно мигновено били излекувани и краката на Тереза Нойман.

3. От 1923 г. насетне Тереза напълно се въздържа от храна и пиене, като се изключи ежедневното приемане на една малка осветена нафора.

4. Стигмите, или свещените рани на Христос се появяват по главата, гърдите, ръцете и краката на Тереза от 1926 г. Оттогава насам всеки петък тя преминава през мъките Христови, изстрадвайки със собственото си тяло неговите исторически мъчения.

5. Знаейки в обичайно състояние само простата немска реч на своето село, по време на петъчните си трансове Тереза произнася фрази, които учените идентифицират като древен арамейски език. В съответни моменти на виденията си тя говори древноеврейски или гръцки.

6. С разрешение на църквата Тереза няколко пъти е била подлагана на щателно научно наблюдение. Д-р Фриц Герлик, редактор на вестника на немските протестанти, отишъл в Конерсройт, за да „разобличи католическата измама“, но приключил с почтително написване на автобиографията й.

...

Светицата ми разказа за своите ежеседмични трансове.

— Като безпомощен зрител аз гледам Христовите мъки.

Всяка седмица, от полунощ на четвъртък до един часа следобед в петък, раните й се отварят и кървят, тя губи около десет паунда от обичайното си 121-паундово тегло (около 4,5 кг при тегло около 55 кг). Силно страдайки в своята състрадаваща любов, Тереза все пак радост очаква тези ежеседмични видения на нейния Господ.

Веднага осъзнах, че странният й живот е предопределен от Бога, за да увери всички християни в историческата автентичност на живота на Иисус и разпъването му на кръста, така както е записано в Новия Завет, и драматично да покаже вечно живата връзка между Галилейския Учител и неговите последователи.

...

Когато си тръгвахме, аз изразих пред Тереза желанието си да присъствам на нейния транс.

— Добре, елате, моля ви, в Конерсройт следващия петък – любезно каза тя. – Епископът ще ви даде разрешение. Много се радвам, че ме намерихте в Айхщат.

Тереза много пъти ни стисна мило ръцете и ни изпрати до вратата. Г-н Райт включи радиото в колата. Светицата го разгледа, усмихвайки се възторжено. През това време се събра такава голяма тълпа малчугани, че тя се върна в къщата. Видяхме я на прозореца, откъдето тя надзърташе и ни махаше като дете.

От разговора си на следващия ден с нейните братя, много мили и дружелюбни, ние научихме, че светицата спи само по един-два часа през нощта. Независимо от множеството рани по тялото си, тя е дейна и изпълнена с енергия. Тя обича птичките, грижи се за аквариум с рибки и често работи в тяхната градина. Кореспонденцията й е обширна. Набожните католици й пишат, молейки я за молитви и целебни благословии. Много търсещи са били излекувани от сериозни болести благодарение на нея.

Брат й Фердинанд, около двадесет и три годишен, ни обясни, че Тереза притежава силата посредством молитвите си да преработи върху своето собствено тяло заболяванията на другите. Въздържането на светицата от храна започнало от момента, когато тя се молела болестта на гърлото на един младеж от нейната енория, готвещ се да приеме духовен сан, да се прехвърли на нейното собствено гърло.

В четвъртък следобед нашата групичка се отправи към дома на епископа, който гледаше разпуснатите ми коси с известна изненада. Той с готовност ни написа необходимото разрешение. Такса нямаше, правилото, въведено от църквата, имаше за цел единствено да защити Тереза от наплива на случайни туристи, които предишните години са се тълпели с хиляди в петъчните дни.

В петък сутринта към девет и половина ние пристигнахме в Конерсройт. Забелязах, че в малката къща на Тереза има специална част със стъклен покрив, целяща да й достави повече светлина. Зарадвахме се, че вратите вече не са заключени, а са широко и гостоприемно отворени. Имаше една редица от около двадесет посетители, въоръжени с разрешителните си. Мнозина бяха дошли от много далеч, за да видят мистичния транс.

Тереза вече бе минала моята първа проверка в дома на професора чрез интуитивното си знание, че аз искам да я видя поради духовни подбуди, а не просто за да задоволя мимолетно любопитство.

Втората ми проверка бе свързана с факта, че точно преди да се изкача към нейната стая, аз навлязох в състояние на йогически транс, за да се слея с нея в телепатична и телевизионна връзка. Влязох в стаята й, пълна с посетители. Тя, облечена в бяла одежда, лежеше на постелята. Аз, заедно с близки следващия ме г-н Райт, спрях на прага, поразен от странното и доста страшно зрелище.

От долните клепачи на Тереза се стичаше кръв на тънки и непрекъснати струйки, широки около един инч. Погледът й беше насочен нагоре към духовното око в центъра на челото. Платът, който обгръщаше главата й, беше напоен с кръв, причинена от стигматичните рани от трънения венец. Бялата й дреха беше изцапана с кръв над сърцето от раната на същото място, където тялото на Христос преди много векове е пострадало от последното унижение – удара с копие на войника.

Ръцете на Тереза бяха протегнати в майчински, умолителен жест. Изражението на лицето й беше едновременно мъченическо и божествено. Тя изглеждаше по-слаба, променена не само във физически, но и в по-фин смисъл. Шепнейки думи на чужд език, тя говореше с леко треперещи устни на хората, които виждаше пред вътрешния си взор.

Тъй като бях влязъл в съзвучие с нея, аз започнах да виждам сцените от нейното видение. Тя гледаше Иисус, докато той носеше кръста си сред присмеха на тълпата*. Внезапно тя вдигна ужасена глава: Господ бе паднал от жестоката тежест. Видението изчезна. Изтощена от горещо състрадание, Тереза тежко се отпусна на възглавницата.

...

----

*През часовете преди моето пристигане Тереза вече бе преминала през много видения от последните дни на живота на Христос. Екстазът й обикновено започваше със сцени от събитията след Тайната вечеря. Виденията й завършваха със смъртта на Иисус на кръста или понякога с неговото погребване.

(„Автобиография на един йогин“ – Парамаханса Йогананда, изд. „Лик“)

Редактирано Април 22, 2009 от Станимир

[Guest Христо]

Чел съм, че в резултат на религиозна екзалтация, средновековните монаси и монахини, неволно са предизвиквали по ръцете и краката си, белези от кръстните страдания на Христос. Причината : тяхното въодушевление и съпреживяването на страданията Христови са предизвиквали изменения в астралните им тела, а от там и във физическите.