posh Добавено Април 13, 2009 Доклад Share Добавено Април 13, 2009 днес се скарах с гаджето си ... той не е в града... разбрал от свои приятели че съм говорила и танцувала с едно момче.. започна да ми вдига някакви скандали по телефона .. че щал да ми избие зъбите...да ме пребие (до сега ме е удрял леко няколко пъти..)... каза ми че не е трябвало да говоря с други момчета щом си имам гадже.. че съм била мърла защото съм танцувала (и то на бавна песен) с друго момче ... обиждаше ме през цялото време докато говорехме..заплашваше ме .. казваше че не искал да ме вижда..после ми забраняваше да излизам след 8 ..забраняваше ми да говоря с приятелките си .... каза ми че вечерта ще излиза с други момичета,незнам дали ще го направи...незнам какво да правя ... вече немога да понасям този тормоз...но го обичам и не мога без него...той го знае и за това ми се качва на главата ... заедно сме вече почти 2 год и 3 месеца...той учи в друг град и се виждаме в месеца за по 2-3 дни....аз съм почти на 19 .. а той ще стане на 20...моля ви за някакъв съвет..какво да правя.... как да преодолея мъката и болката си... има ли смисъл да продължавам да се тормозя и измъчвам с него... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 13, 2009 Доклад Share Добавено Април 13, 2009 днес се скарах с гаджето си ... той не е в града... разбрал от свои приятели че съм говорила и танцувала с едно момче.. започна да ми вдига някакви скандали по телефона .. че щал да ми избие зъбите...да ме пребие (до сега ме е удрял леко няколко пъти..)... каза ми че не е трябвало да говоря с други момчета щом си имам гадже.. че съм била мърла защото съм танцувала (и то на бавна песен) с друго момче ... обиждаше ме през цялото време докато говорехме..заплашваше ме .. казваше че не искал да ме вижда..после ми забраняваше да излизам след 8 ..забраняваше ми да говоря с приятелките си .... каза ми че вечерта ще излиза с други момичета,незнам дали ще го направи...незнам какво да правя ... вече немога да понасям този тормоз...но го обичам и не мога без него...той го знае и за това ми се качва на главата ... заедно сме вече почти 2 год и 3 месеца...той учи в друг град и се виждаме в месеца за по 2-3 дни....аз съм почти на 19 .. а той ще стане на 20...моля ви за някакъв съвет..какво да правя.... как да преодолея мъката и болката си... има ли смисъл да продължавам да се тормозя и измъчвам с него... Ами ти кажи - искаш ли да бъдеш с него? Колко можеш да изтърпиш такава "любов"? А дали е любов въобще или собственическо чувство примесено с нагон и ревност? А твоето дали е любов или мазохизъм? Ти реши! Може би нещо в теб иска да бъде наранявано, кой знае... Във всеки случай обективно погледнато той няма право на подобно държание - дори като вербални заплахи,а още по-малко доведени до физическа саморазправа. От друга страна твоята реакция на търпение в името на "любовта" говори известна липса на здраво себеутвърждаващо чувстване, мислене и поведение. В психологията е известен "синдромът на жертвата", при който жертвата на насилие се привързва към насилника си, оневинява го и намира оправдание за поведението му. Този феномен отдавна е изследван в Америка и дори е станал клише! Моят съвет е да осъзнаеш реално ставащото и да отделиш зърното от плявата, тоест любовта, интереса си и себеутвърждаването си от мазохизма си. Чрез мазохизма също можеш да получиш по един изкривен начин любов, но ... ти си прецени такава любов ли искаш? На твое място бих казал следното: "Аз те обичам! Но обичам и себе си! Твоите думи говорят за ревност, егоизъм и собственическо чувство, които нямат нищо общо с любовта! Ако желаеш да бъдеш с мен, обичай ме! Уважавай ме! Аз не съм твоя собственост! Спечели ме със сигурността и доверието си в мен - защото думите ти говорят за липса на такова! Спечели ме със свободата, която ми даваш! Ако съм с теб, когато съм свободна, тогава само съм наистина твоя! Обичам те! Но обичам нежното и ухажващо момче, в което се влюбих, а не този себичен ревнивец! Обичай ме - но истински!"... Мъдрите казват: "Когато пуснеш една птичка на свобода извън кафеза и тя се върне при теб - само тогава тя е наистина твоя!" Ако искаш разкажи повече за себе си, за семейството си, за мама и татко, за характера си извън тази случка! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Аметист Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 Предварително ме извини за това, което ще кажа, защото все пак не те познавам лично и като цялло избягвам да давам съвети. Но ти съчувствам някак … на чувството за безпомощност. Знам, че е трудно в такива емоционално наситени моменти да отсееш чувствата от мислите и да погледнеш безпристрастно на собственото си съществуване, да вземеш решение. Каквито и съвети да чуеш, със сигурност няма да действаш светкавично и прекалено уверено. Като начало ще кажа, че въпросният младеж е абсолютно невъзпитан и човек с авторитарен маниер, диктатор. Мисля, че градивен разговор просто не би се получил. Може би все пак той се нуждае от робиня, която да стои заключена вкъщи, а не от партньорка. Темата за доверието пък е явно неуместна за коментар тук. Ще пропусна естественото продължение на мислите си – разбираш какво имам впредвид. Ще ти кажа директно следното – такъв човек само би спънал развитието ти и омаловажил собствената ти ценност като едно уникално човешко същество. Мисля, че всеки индивид би живял добре с приятел, а не с господар – тези времена трябва да останат само в учебниците по история. Щом вече се измъчваш – просто спри!!! Разруши емоционалния затвор, в който сама си се въвела; развила си зависимост от един човек – това не е любов. Има толкова светли и положителни смисли в света, толкова добри хора … толкова много млади момчета, измежду които можеш да намериш човека за теб. Не се лишавай от живота! Той тепърва те очаква… Само на деветнадесет си… Винаги си напомняй, че не си собственост на никого, дори на родителите си! Желая ти късмет! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
LG_ Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 .. казваше че не искал да ме вижда.. Като че ли т. нар. приятел или гадже, ти е подсказал какво е най-правилното решение Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
posh Добавено Април 14, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2009 след всичките заплахи,които получих че няма да се прибере,приятелят ми се прибра още вчера вечер....посрещнах го...още на автогарата се скарахме..той беше супер ядосан...започна да ме блъска..да казва че ме мрази...блъсна ме по-силно и аз паднах..не се извини ..не ми помогна да стана...по пътя към тях ме блъскаше викаше ми .... чаках докато се види с техните...чакала съм го 40 мин .. след това излезе ... изкара колата от гаража...качих се... докато караше ми викаше колко съм го била изложила .... около час сме били в колата....по едно време той се разплака и каза че ме обичал но ме мислел за различна...след като се прибрах той ми звънна няколко пъти... тази сутрин отново ми звънна... говореше ми нормално...обичам го но супер много ме боли .... от толкова много сълзи вчера днес цялото ми лице е подуто ... очите ме болят....незнам дали ще се разделим ...не искам раздяла защото го обичам...но ако остана с него ще имам много поставени условия-да не ходя на дискотека ... да излизам само с 2 определени момичета ... да не говоря с едни други момичета ..... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 Аз не съм специалист, но бих те посъветвала да прекратиш връзката си с това момче, защото тя ти носи и ще ти носи само мъка и неприятности. Колкото и да го обичаш, не мога да разбера как търпиш подобно отношение. Би трябвало да уважаваш себе си, да проявиш малко воля и здрав разум. То вярно, че любовта била сляпа, но в твоя случай се налага спешно да прогледнеш. Още си много млада, ще си намериш друг приятел, с този не се свършват мъжете. Още повече пишеш, че той ти е посягал и друг път. При това положение е немислимо да бъдеш с него, с извиненията, че го обичаш. Това не е любов, а мазохизъм. Наложи над себе си да прекратиш връзката, колкото и да настоява той. Дори да обещава, че ще се промени, това ще е за кратко. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sonja Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 (edited) Мило момиче, четейки твоя текст ми направи впечатление, колко на раз, напористо се изляла душата си, което ми говори за силна емоционалност. Оттук насетне трябва да строиш бъдещето си. Овладей се първо. Любовта е прекрасно чувство, но тя отлита един ден и остава само уважението, другарството, умението да се общува, да се доставя удоволствие на другия ( не говоря само за сексуалния аспект, както разбираш сама).Ако си проследила мисълта ми, от оставащото, твоят любим няма какво да ти предложи. Сега си в афект, влюбена, страдаща, но първо и основно, задай си въпроса- желаеш ли да бъдеш бита, унижавана, ограничавана? Ако не, май там не е пътя ти. Не страдай, защото жените имаме това качество да се заравяме в любовта и да й се посвещаваме изцяло, но тя не е самоцел. Затова погледни по-отстрани и виж връзката си като чужд човек. Сигурна съм че редом до теб има много прекрани момчета, които могат да ти посветят повече време, могат да те дарят с повече уважение. Дай си шанс и дай и на тях шанс. Повярвай ми, никога, ама никога не разрешавай някой даже да помисля , че може да посегне на теб. Ти си чудесно , уникално цвете и никой няма правото да го накърни. Това е най-важното в твоя разказ. И най-същественото. Не си позволявай да бъдеш с човек, който допуска мисълта, че може да посегне на теб. Редактирано Април 15, 2009 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Славка Зидан Добавено Юни 5, 2009 Доклад Share Добавено Юни 5, 2009 Скъпа Posh, прочетох какво са написали колегите и съм напълно съгласна с тях. Искам само да добавя нещо, което е добре да помниш винаги. Ревността се поражда от собствената ни неспособност да обичаме истински, всеотдайно и докрай. Ревнивият човек не обича истински никого, затова и няма вяра в чувствата на другите хора. Никога не го забравяй! Желая ти цялото щастие на една истинска любов! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts