Мисъл на деня – 13.04.2009 г. – 19.04.2009 г.

[Ани]

Мисъл на деня – 13 април 2009 г.

Човек трябва да бъде изоставен от всички, за да се освободи от заблужденията. Докато има поне един човек, на когото да разчита, той не може да се освободи от заблужденията си. Изгуби ли и него, остане ли съвършено сам, той е свободен от заблужденията си, от робството и ограниченията и минава от смърт към живот. Само при това положение човек разчита на Божественото начало в себе си.

Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

[Слънчева]

В 15-та глава от Евангелието на Марка се описват страданията и изпитанията на Христа пред старейшините и свещениците, пред Пилата, пред римските войници, докато Го заведоха на Лобното място и Го разпнаха. Виждате страданията на един човек, Който дойде в света с цел да помогне на човечеството. Той носеше светли идеи и очакваше да бъдат приети от хората, но остана разочарован. Те не само че не приеха идеите Му, но Го разпнаха на кръста.

Идеалистите, хората, които вярват в доброто, в равноправието, братството винаги са били пример, ходили са по пътя на Христа, но и винаги са били предавани, техните идеи още не са намерели реализация в света...

Малцина се замислят върху нея, върху дълбокия смисъл на живота. Те не подозират, че това е пътят на човешката душа. Всеки човек ще мине по пътя на Христа.

Героите, които са умирали за идеалите сии днешните хора, обрекли живота си на Бога, всички те вървят към Голгота...

Каква е крайната цел на живота? – Намиране на Истината. Пътят на Истината води към изпитания, към радости и скърби. Ето защо, който търси съзнателно Истината, ще се натъкне и на драмата, и на комедията в живота. Докато се ражда и умира, човек неизбежно минава и през страдания, и през радости. Престане ли да се ражда и да умира, и радостите, и страданията престават. Докато е на земята, човек се стреми да постигне своите идеали, но не успява.

Страданията, противоречията ни помагат да израстваме, да се развиваме и да търсим. Смелостта и безстрашието ни помагат да проявим живота, да се учим.

Съвременните хора четат Свещените книги, говорят за убеждение, но търсят лесния път. Те искат да станат добри, учени, богати, силни, без страдания. Това е невъзможно. Доброволно ще приемете страданията, които идат, и ще вървите напред. Иначе те сами ще ви се наложат. По-добре е нещата да стават по добра воля, отколкото чрез насилие. Христос даде най-добрия пример за това. Той прие доброволно страданията, понесе ги съзнателно, за което беше възнаграден.

Искаме едно нещо, трябва да се откажем от друго... Не можем да имаме всичко, плащаме някаква цена... А дали можем просто нищо да не искаме?...

Няма по-голямо благо за човека от това, да приеме страданията си доброволно и да умре на кръста като герой. Христос умря на кръста геройски. Много от римските войници, които видяха геройството на Христа, се разкаяха и повярваха в Него. Те казаха: „Този човек е велик“. Те първи Го признаха за герой. Всички хора, които видяха Христа и Го познаха още преди разпъването Му на кръста, повярваха в Него, разбраха учението Му и днес са Негови последователи. Които не Го видяха на времето, и до днес още се лутат със своето верую, обезверяват се и търсят път без страдания и мъчнотии. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме“. Така е, всички хора знаят нещата отчасти

Опитваме се да разберем живота, да се доближим до Бога... Но дали успяваме?

Нека всеки се опита може ли да прекара един ден, от сутринта до вечерта, без да допусне в ума си една лоша мисъл, в сърцето си – едно лошо чувство и във волята си – една лоша постъпка. Който може да направи това само за един ден, той има условия да възкръсне. Не можете ли поне един ден да прекарате в тишина и спокойствие на ума и на сърцето си, не сте готови още да възкръснете. Правете опити да изчистите ума и сърцето си от утайките на миналото, да се приготвите за светли и честити дни.

Човек е дошъл на земята да воюва със злото, да се справи с него, да стане герой. Да воюваш, това не значи да убиваш. Когато Петър отсече ухото на един от римските войници, Христос му каза: „Скрий ножа си в ножницата, защото който вади нож, от нож умира“. Смъртта не разрешава въпросите. Човек трябва да минава от смъртта към живота, а не от живота към смъртта. Това не подразбира, че човек трябва да бъде пасивен, да не се интересува от живота.

Да воюваме, да победим злото вътре в нас. Да не си затваряме очите и за външните му прояви, но и да не убиваме, да не храним омраза... По-добре да изберем пътя на мирни воини, да воюваме със слово, да работим за Мира.

Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Значи човешкото трябва да се пожертва за Божественото. Стане ли обратното, човек се натъква на страдания, мъчнотии и противоречия. Днес почти навсякъде човешкото господства, потиска Божественото. Тази е причината, поради която всеки иска да заеме първото място. Учени и прости, вярващи и невярващи се борят за първи места.

Свободата се определя от знанието, от разбиране смисъла на живота и на смъртта. Който не разбира какво нещо е животът и какво – смъртта, живее само за слава и за почести. Той иска да бъде знаменит човек, да му се кланят, да вярват в него. Каква полза имате от вярата на хората? Днес ще вярват, а на другия ден ще бягат от вас. Не постъпиха ли така и с Христа?

Това са преходните неща в живота, но има хора, които още така го разбират.

Съвременните хора не са дошли още до положение да се жертват за свободата на своя живот. Ако днес излязат на полесражението, ще изгубят. Кой е готов да увисне на кръста като Христа, да Го подиграват, да Го плюят, да Го изтезават? Христос чуваше всичко, но не възропта, не се усъмни в Бога, не се обезвери. След всички поругания Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си“. Всеки човек ще мине по пътя на Христа, ще бъде подиграван, осмиван, изоставен от близките си, от приятелите си, даже и от Бога. Около него ще настане мрак и тъмнина. Страшна е тъмната зона, през която всеки човек трябва да мине; още по-страшно е, ако се обезвери и разколебае в Бога. Който издържи докрай, той ще бъде спасен; той ще се нарече герой. Христос казва: „Отец е в мене, и аз в Него“.

С други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобил свободата, който е пожертвал човешкото в себе си, т.е. всички човешки желания за сметка на Божественото.

Героите

Редактирано Април 13, 2009 от xameleona

[Ани]

Мисъл на деня – 14 април 2009 г.

Който живее в животинското, е мъртъв. За да възкръсне, той трябва да стане господар на животинското си естество и да прояви Божественото начало.

Из Знайният Бог, УС, 5 януари 1936 г.

[Надеждна]

Мисъл на деня – 15 април 2009 г.

Петър се опита да разубеди Христа да не се проявява открито. Той Му казваше: „Да отидем на друго място, дето ще ни приемат с любов! Да напуснем еврейския народ. Ти си Месия, дошъл с велика задача на Земята. Ако Те хванат и убият, няма да изпълниш предназначението Си. Пък мисли и за нас! Ако преследват Тебе, и нас ще преследват. Какво ще стане тогава с нас?” На всички негови съвети Христос отговори: „Махни се от Мене! Ти не мислиш право, не познаваш Божиите закони.”

Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

[Надеждна]

Мисъл на деня – 16 април 2009 г.

Защо умират хората, не знаят, но и защо живеят – и него не знаят. Защото ти не можеш да разбереш защо умираш, докато не разбереш защо живееш. Като разбереш защо живееш, ще разбереш и защо умираш. Дотогава ще умираш несъзнателно, без да искаш. Пък може да умираш и съзнателно. В реда на нещата е съзнателно да умреш. Кое е съзнателното умиране? Само великите души умират съзнателно. Вземете Христос – Той умря съзнателно, съзнава, че трябва да умре.

Из Станете вие, които спите!, 20-та НБ, 13 февруари 1938 г.

[Донка]

Листът знае защо живее - за да приема и обработва слънчевите лъчи и кислорода за дървото,...и за още подобни неща... нужни за живота.

Той знае и защо умира - за да освободи място и сили за листчето, което ще го смени следващия цикъл, а с това, което е останало в него, да внесе своята трошичка в храненето на дървото... и за още много неща, нужни за живота.

[Станимир]

Мисъл на деня – 17 април 2009 г.

Няма по-голямо благо за човека от това да приеме страданията си доброволно и да умре на кръста като герой. Христос умря на кръста геройски. Много от римските войници, които видяха геройството на Христа, се разкаяха и повярваха в Него. Те казаха: „Този човек е велик!” Те първи Го признаха за герой. Всички хора, които видяха Христа и Го познаха още преди разпъването Му на кръста, повярваха в Него, разбраха учението Му и днес са Негови последователи. Които не Го видяха на времето, и до днес още се лутат със своето верую, обезверяват се и търсят път без страдания и мъчнотии.

Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

[Ася_И]

Мисъл на деня – 18 април 2009 г.

Като се срещнат религиозните хора, започват да спорят кой как е вярвал в Христа, дали Христос е Син Божий; после, дали Христос може да се яви сега или не. Един Син Божий как могат да Го разпънат? Има две теории: едните казват, че са Го разпънали, а другите казват, че не са Го разпънали, само фиктивно така се вярва. Две вярвания има... Има един, който се разпъва. Значи в Христа имаше едно същество, което почувства, че има един, който е изоставен. Туй, Божественото, не се изгуби – оттеглило се е и остана човешкото в Христос. Който е разпънат, е човекът Христос, който пострада. Но туй страдание се възнагради на Христа, понеже 500 милиона хора вярват. Вярват заради Него и благодарение на онова страдание... Значи в Христа има едно същество, което се разпъва. Той почувствал, че Един, Който е бил в него, изоставил го е. Туй, Божественото, не се разпъва. То се е оттеглило и остава човешкото. Човекът Исус е, който е разпънат и пострадал.

Из Няма да ожаднее, 27-ма НБ, 3 април 1938 г.

[Ани]

Мисъл на деня – 19 април 2009 г.

Когато трите вида любов започнат да функционират едновременно в тебе, тогава вие ще разберете стиха на Писанието: „Ще минете от смърт в живот.” Това подразбира възкресението на човека. Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действат и трите вида любов: материалистическа, реална и идеална.

Из Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта, 11-та НБ, 12 декември 1937 г.