Guest НиколаДамянов Добавено Ноември 6, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2009 ... Идеята ми е, че ако се поставя вегетарианство на пиедестал и се казва, че то е истината,доста се ограничаваме. Все едно сме рабрали абсолютната истина и край това е. Няма нещо такова. Всичко е временни, вкл. и истините, в които сме убедени в момента и трябва да сме готови всеки момент да ги променим коренно. И няма такова нещо като абсолютна истина на нашето физическо ниво. ... БожидарЗим, интересни идеи имаш, но можеш ли да ги обосноваваш ...?!? Все пак не смяташ ли, че има нива в човешкото развитие, където човек придобива нужното ниво на Свобода, при което Истината ще бъде в достатъчно количество и Тя няма да се нуждае от "коренна промяна" както казваш ? Например казваш тук, че "аз прекрасно знам, защо вегетарианството е по-добро" и обикновено се храниш без месо... При какви условия или събития от твоя живот ти би подменил тази истина, до която си стигнал...Или по просто казано, какво трябва да се случи, за да промениш коренно тази истина за теб (в настоящия момент!) и в следствие на това да станеш убеден месоядец? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Декември 2, 2011 Доклад Share Добавено Декември 2, 2011 (edited) Ако знаем, че един човек ще се опита да измами/излъже друг човек, по принцип редно е да се намесим. Знам че са важни не само самите ни постъпки, но и стоящите зад тях мотив. От това излиза, че ако предотвратиш измамата, за да прецакаш измамника и за да злорадстваш, във физически план ти може да си направил добро, но в астрален план ще си направил зло ? Мотивът ти ще е бил лош, а няма да си воден от чувство за справедливост. В резултат на това, ти може да получиш както нещо приятно ти, така и нещо неприятно ти като резултат от твоята постъпка. Как смятате ? Или лошият мотив ще неутрализира добрата постъпка и почти няма да има резултат в живота ти ? Редактирано Декември 2, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Април 12, 2012 Доклад Share Добавено Април 12, 2012 "10 лъжи в живота ни" http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=547660 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 Ако знаем, че един човек ще се опита да измами/излъже друг човек, по принцип редно е да се намесим. Знам че са важни не само самите ни постъпки, но и стоящите зад тях мотив. От това излиза, че ако предотвратиш измамата, за да прецакаш измамника и за да злорадстваш, във физически план ти може да си направил добро, но в астрален план ще си направил зло ? Мотивът ти ще е бил лош, а няма да си воден от чувство за справедливост. В резултат на това, ти може да получиш както нещо приятно ти, така и нещо неприятно ти като резултат от твоята постъпка. Как смятате ? Или лошият мотив ще неутрализира добрата постъпка и почти няма да има резултат в живота ти ? Мотивът за намеса в този случай отново е безусловната любов. 1.Третият човек обича безусловно себе си достатъчно, че да няма нужда от някакво отношение на другите към него. Затова може да каже истината на глас спокойно и на останалите двама - тяхното отношение към него самия и към постъпката му не е определящо за неговия вътрешен мир и хармония. Това, което има значение за него е да остане чист от лъжата и свободен от отношението на другите към него и неговото поведение. 2. Той обича безусловно канещия се да излъже - т.е. отношението му не се определя от факта, че той лъже или се кани да го направи. Най-доброто, което може да се направи за един човек в момент на слабост и зависимост (те са, които ни тласкат към лъжата), е да се освети истината - така дори и да се изкушава да излъже за нещо, знаейки, че лъжата му ще се "види" от всички веднага, всеки би се въздържал от нея. Въздържайки се от нея, човекът ще получи шанса да потърси друг начин за преодоляване на своята моментна слабост и зависимост. 3. Той обича безусловно и човека, когото се канят да излъжат. Мисля, че е ясно защо. Съмнявам се да има човек, който предпочита да го лъжат, отколкото да му кажат болезнената истина. Самото подозрение, че може би ме лъжат, боли повече от която и да е истина. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Април 13, 2012 Доклад Share Добавено Април 13, 2012 "10 лъжи в живота ни" http://www.sibir.bg/...le&artID=547660 "6 дисторсионни" http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=547792 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Април 15, 2012 Доклад Share Добавено Април 15, 2012 (edited) "Още 20 лъжи в живота ни" http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=547966 Редактирано Април 15, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юли 5, 2012 Доклад Share Добавено Юли 5, 2012 (edited) Има схващане, че е твърде възможно вдъхновението на Дидро за написването на "Монахинята" да е дошло главно от лъжовната писмовна кореспонденция, която той и Грим са водели с един френски офицер (застъпник на монахиня, която неуспешно по събеден път се е опитала да се освободи от дадения монашески обет). Дидро и другият шегаджия са се престрували през застъпника на монахинята (той им се е вързал; когато обаче е взел да става много настоятелен да се срещне с нея, шегаджиите са я самоубили - тоест написали са, че тя се самоубива; офицерът след време научил каква е била работата). Дали подобна лъжа е оправдана ако след нея ще се появи роман или до написването на книгата е можело да се стигне и без подобна игричка ? Или зависи и от естеството на родилата се от лъжата творба ? Редактирано Юли 5, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Преслава Петрова Добавено Юли 5, 2012 Доклад Share Добавено Юли 5, 2012 (edited) Аз бих желала да споделя нещо друго, свързано с истината и лъжата - въпроса за самозалъгването и вътрешната яснота / истина. И то не да теоретизирам по въпроса, а да кажа, че в новата книга на Франк Кинслоу "Чудото на мигновеното изцеление" вчера майка ми срещна един метод (после се сети, че и Бартлет в "Енергийната матрица" го е споменавал) - нещо като тест, с който може да се определи чисто по мускулен начин какво клетките ни вярват, че е истина - ние с нея си го доразвихме в обобщението, че то може въобще да няма нищо общо с Абсолютната Истина и да е плод само на убежденията, които на подсъзнателно ниво приемаме, че са истина, но пак е нещо ценно, тъй като бързо се вижда най-малкото каква е в момента "личната" ни истина, за която често също нямаме и представа. И така - преразказвам какво направихме, може и с неточности да сме приложили нещо, не знам - изпъваш напред (или настрани) ръце, и казваш на глас някаква "неоспорима" истина за теб - разбира се, най-лесно става с името, след това веднага някой трябва да се опита да натисне ръцете ти надолу - и при двете ни, на няколко пъти, не само с името, когато беше нещо, което е "истина" - ръцете са толкова силни, че другия, който натиска с всички сили не може да те помръдне, стоят си опънати и силни "като канара" . После, същото се прави с нещо "невярно" - както се досещате, колкото и да се опитваш да си задържиш ръцете, все едно си обезсилен, съвсем лесно другият ги смъква надолу със среден или дори лек натиск...Интересното е, че пробвахме и още нещо - аз казах нещо за себе си, което "исках" да е истина, обаче колкото и да стягах ръцете , бързо, бързо майка ме "надви" Така че, за мен това е още едно доказателство, че истината, дори когато е субективна, т.е. просто вярваме в нещо, е винаги по-силна от лъжата, която като цяло е слаба, и само можем да си представим тогава абсолютната истина колко е силна...а лъжата явно има сила, само докато вярваме, че е истина А също, този експеримент показва още един път, че тялото никога не лъже и е идеален барометър за случващото се в нас Ще се радвам ако някой друг реши да пробва, да видим дали ще забележи същите неща или нещо различно Редактирано Юли 5, 2012 от Преслава Петрова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юли 5, 2012 Доклад Share Добавено Юли 5, 2012 "10 лъжи в живота ни" http://www.sibir.bg/...le&artID=547660 Христо, твои ли са тези статии? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Ноември 26, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2016 (edited) Представете си, че ви зададат въпрос, на който не желаете да отговорите. Ако кажете, че не желаете да коментирате - може да се досетят за реалния отговор (макар че едно е някой да гадае, друго е да му е казано как точно стоят нещата, а и не би трябвало да ни пука особено кой какво догажда за нас). Друг вариант е да кажете истината, но да речем, че не щете. Има вариант и да мълчите: но може да засегнете човека. Може и да излъжете, но да се лъже е лошо...От друга страна, човек не е длъжен да дава всички отговори, които биха били потърсени от него. Лошо е да се лъже, но и никой не кара еди кой си да се вре в чуждите работи... Колко точно голям грях е лъжата? Ако не си негативно настроен към този, който излъгваш? Ако го излъжеш за нещо, което не е негова работа и ако той грубо ти е навлязъл в личното пространство? Ако го излъжеш без да влагаш негативно чувство и без да злорадстваш, че ти се е вързал? Ако не преследваш користни цели с лъжата си, а просто скриваш нещо, което смяташ, че не е негова работа да знае? Редактирано Ноември 26, 2016 от Сингам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 26, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2016 Лъжата се отразява отрицателно не на другия, а на този, който лъже. Не става дума за целите, а за чистотата на психичното поле на човека. Лъжата раздвоява личния свят и отнема сериозен енергиен ресурс за създаване на паралелната реалност. Сигурно трицифрено число е броят на последиците от присъствието и вътре в структурата на личната истинска реалност. Всички са негативни. Ако само вземем факта, че истинската лична реалност е динамична и се приспособява към непрекъснато променящата се среда, а лъжливата е статична и е обвързана с определен човек, събитие и обстоятелства..... АлександърТ.А. и ChildInTime 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Ноември 26, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2016 (edited) Защо да отнема сериозен ресурс, ако става дума за нещо изречено на мига, а не за нещо, което да се поддържа дълго време? Присъствието и в... "структурата на личната истинска реалност"...?? Последното ти изречение също не го разбирам. Не съм казал, че се отразява лошо на другия, а че може да не е израз на някакво негативно отношение към другия (тоест, да се прави без негативна цел). Не е хубаво да се лъже, но и човек има право да пази за себе си определени факти и не е редно някой да му навлиза грубо в личното пространство. А и няма ли ситуации, в които си струва да се излъже? Например: невинен човек е осъден на смърт и ти го криеш у вас (успял е да избяга от затвора). Идват полицаите и питат къде е, понеже искат да го отведат до мястото, където трябва да му бъде изпълнена смъртната присъда... Редактирано Ноември 26, 2016 от Сингам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 27, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2016 Има огромна разлика между лъжа и задържам за себе си част от истината. Лъжата създава нова реалност, задържането на част от истината е защитна стена. Всеки има право на неприкосновено лично пространство - но то е чисто в смисъл, че няма изкривявания на реалностите и двойнственост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Април 11, 2021 Доклад Share Добавено Април 11, 2021 (edited) Редактирано Април 11, 2021 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.