Станимир Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Само след най-ураганната буря е възможно да настъпи дълбоката тишина. Нещата трябва да достигнат апогей в "Ин"-състоянието, за да може да преминат в "Ян". Света и ние хората одавна си "го просим". А и всички заради това се родиха, за да преживеят това, което има да става, пък който устиска... Не, тя тишината може и насред бурята да настъпи. В окото на бурята е най-спокойно – в центъра. Нека вземем за пример една емоция, примерно гневът. Тя се появява, насища се и после утихва. Но тази емоция не е преодоляна. Тя много скоро се появява отново, щом отмине малко време и е налице нова провокация, и отново, и отново, и отново... Значи насищането не решава проблема. То е като човешкия глад – насищаш се, но пак огладняваш. Трансформация по този начин не може да се постигне. Нужно е гневът да се замести целенасочено, съзнателно и с участието на волята. Когато човек е изпълнен със спокойствие, гневът няма как да се зароди в него. Така и с егоизма. Когато човек стане загрижен за братята си, когато ги обикне истински и започне да живее не само за себе си, но и за всички, тогава егоизма просто ще изчезне. Да разчиташ, че можеш да се умориш да бъдеш егоист не е много разумно. Да, има случаи в които действа, но те са толкова малко, че подобни опити граничат с лудост. В повечето случаи изходът е друг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 (edited) Само след най-ураганната буря е възможно да настъпи дълбоката тишина. Нещата трябва да достигнат апогей в "Ин"-състоянието, за да може да преминат в "Ян". Света и ние хората одавна си "го просим". А и всички заради това се родиха, за да преживеят това, което има да става, пък който устиска... Не, тя тишината може и насред бурята да настъпи. В окото на бурята е най-спокойно – в центъра. Нека вземем за пример една емоция, примерно гневът. Тя се появява, насища се и после утихва. Но тази емоция не е преодоляна. Тя много скоро се появява отново, щом отмине малко време и е налице нова провокация, и отново, и отново, и отново... Значи насищането не решава проблема. То е като човешкия глад – насищаш се, но пак огладняваш. Трансформация по този начин не може да се постигне. Нужно е гневът да се замести целенасочено, съзнателно и с участието на волята. Когато човек е изпълнен със спокойствие, гневът няма как да се зароди в него. Така и с егоизма. Когато човек стане загрижен за братята си, когато ги обикне истински и започне да живее не само за себе си, но и за всички, тогава егоизма просто ще изчезне. Да разчиташ, че можеш да се умориш да бъдеш егоист не е много разумно. Да, има случаи в които действа, но те са толкова малко, че подобни опити граничат с лудост. В повечето случаи изходът е друг. Това насищане, което визирах в предишно мнение е последвано от прозрението - "Суета на суетите" + доза отекчение. Едва тогава може да се пристъпи към търсене на нещо отвъд, което да донесе въпросното безвъзвратно освобождение. Ако засищането е истинско насищане, то решава нещата в пълнота. Това, за което пишеш не е пълното насищане, а е временно утоляване, поради изхарчена излишна енергия, или поради друго трансформиране. А за тишината в центъра/окото на бурята... ами кел файда от нея, след като в периферията и разрушенията продължават. Редактирано Април 15, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Това насищане, което визирах в предишно мнение е последвано от прозрението - "Суета на суетите" + доза отекчение. С най-вероятно продължение дълбока депресия, тотална липса на желание за живот и пълна апатия и отчаяние, както и чувство на вътрешна празнота. Едва тогава може да се пристъпи към търсене на нещо отвъд, което да донесе въпросното безвъзвратно освобождение. Да, ако са останали някакви сили и желание за търсене на каквото и да е. И ако човек си има поне някаква представа какво да търси. Ако засищането е истинско насищане, то решава нещата в пълнота. Истинското насищане става когато подхранваме духа си с непреходна храна, т.е. възпитаваме в себе си такива мисли, чувства и постъпки, чиито отлагания остават с нас за вечността. С егоистични желания никога не можеш да се наситиш – те са преходни. Можеш да осъзнаеш преходността им, но това не е насищане. А за тишината в центъра/окото на бурята... ами кел файда от нея, след като в периферията и разрушенията продължават. Тя бурята си съществува тъй или иначе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 (edited) Няма такава вероятност при пълното насищане. Постигни го и ще разбереш сам. Сили не са необходими, защото всички сили до тогава са действия на егото, на ума, на аза. И точно това му е смисъла. В този момент аз-а се предава и спира да действа, защото при подобно насищане не е останало вече нищо, което да събужда още интереса и жаждата му, освен непознатото - това, което е отвъд Познанието. Умът мисли, мисли и през времето събира цялото Познание в себе си. Наричат такива умове - Просветени. Накрая ума си казва: "Абе мислех, мислех, измислих всичко. Вече не ми остана нищо за мислене. Познах цялото Битие и всички неща. Дали ще успея да спра да мисля? Дали ще мога да постигна немислене? Пустота?" И тук умът изчезва, а заедно с него и аз-а. Пишеш по-долу за самовъзпитание. Също е метод, но той е на по-ниско ниво и спада към желанието за Познание. Буда няколко години се самовъзпитавал, после бил възпитаван от мнозина и най-добри учители. Накрая се наситил на това. Видял, че и то е недостатъчно. Седнал под дървото Бодхи и достигнал до Нирвана. При насищането, за което пиша дори и това желание за Познание е пренаситено и дори в него умът съзира "Суета на Суетите". Да, за хората бурята съществува, докато не се запознаят с тишината. Тук съм съгласен. Но пиша, за голямата тишина и мир, засягаща така неречения свят, която ще се установи след голямата буря. Редактирано Април 15, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 В света от повече от 10 години- някъде от 1995г., започнаха да се раждат деца, които ние като техни родители, както и по-големите от тях, ако трябва да бъдат честни в преценката си, биха ги определили като много по-егоистични натури отколкото поколенията преди тях- е те това са всъщност въпросните деца индиго- екстремни егоистични душици, които ще доведат егоизма до предел, в който душата ще се окаже най-отдалечена от Твореца, и колкото по-бързо и по-масово стане това, толкова по-добре...Защото стигне ли се до там, по-нататък няма накъде- след това следва обръщане на посоката- тоест, обръщане в посока към Твореца- Достигането на този предел и смяната на посоката при естествения ход на развитието на индивидуалните души все още е далече. Това написаното и особено подчертаното ми направи впечатление. Дали няма накъде? Знаеш ли подобни опити да се намери и достигне предела на егоизма докъде водят? А и човек може да се задържи в което си иска състояние, затова че дори и да предположим достигането на някакъв предел, то от това не следва обръщане на посоката. това са всъщност въпросните деца индиго- екстремни егоистични душици, които ще доведат егоизма до предел, в който душата ще се окаже най-отдалечена от Твореца, и колкото по-бързо и по-масово стане това, толкова по-добре... Ти въобще имаш ли си представа какво точно казваш? Много искрено се надявам да нямаш. На останалото няма да се спирам. Безсмислено е. Не е безсмислено- написаното от мен за теб е в категория "е те това пък съвсем не прилича на бялата мечка", което съзнанието ти изразява с една дума- просто защото е била достъпна до съзнанието ти, и то (съзнанието) я е изпълнило с представата ти са нейното съдържание. Безсмислено за твоето съзнание е едно, за моето- друго, зе трети- трето...7 милиарда души= 7 милиарда представи за безсмислено... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 Това насищане, което визирах в предишно мнение е последвано от прозрението - "Суета на суетите" + доза отекчение. С най-вероятно продължение дълбока депресия, тотална липса на желание за живот и пълна апатия и отчаяние, както и чувство на вътрешна празнота. Това ми е твърде добре познато! Едва тогава може да се пристъпи към търсене на нещо отвъд, което да донесе въпросното безвъзвратно освобождение. Да, ако са останали някакви сили и желание за търсене на каквото и да е. И ако човек си има поне някаква представа какво да търси. Това е много сериозен проблем. Но той навежда на мисълта, че този идиотски начин на обучение не е по волята на Твореца, а е закономерно следствие на обстоятелствата , които сме създали сами, без да знаем, какво вършим. При това след като сме били предупредени. Ако засищането е истинско насищане, то решава нещата в пълнота. Истинското насищане става когато подхранваме духа си с непреходна храна, т.е. възпитаваме в себе си такива мисли, чувства и постъпки, чиито отлагания остават с нас за вечността. С егоистични желания никога не можеш да се наситиш – те са преходни. Можеш да осъзнаеш преходността им, но това не е насищане. В едно изречение - приликите и разликите между моето и твоето възприемане на фактите и задачите на човека! Само непреходното може да даде пълнотата, така е! Но това няма как да стане с възпитание, и от от самите нас! Нали и ние сме преходни! И нашите определения за непреходност не са непреходни ... За линейното и преходно съзнание задачата е нерешима. Но и не се предполага то да я решава, така че - всичко е точно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 Няма такава вероятност при пълното насищане. Постигни го и ще разбереш сам. Сили не са необходими, защото всички сили до тогава са действия на егото, на ума, на аза. И точно това му е смисъла. В този момент аз-а се предава и спира да действа, защото при подобно насищане не е останало вече нищо, което да събужда още интереса и жаждата му, освен непознатото - това, което е отвъд Познанието. Умът мисли, мисли и през времето събира цялото Познание в себе си. Наричат такива умове - Просветени. Накрая ума си казва: "Абе мислех, мислех, измислих всичко. Вече не ми остана нищо за мислене. Познах цялото Битие и всички неща. Дали ще успея да спра да мисля? Дали ще мога да постигна немислене? Пустота?" И тук умът изчезва, а заедно с него и аз-а. Пишеш по-долу за самовъзпитание. Също е метод, но той е на по-ниско ниво и спада към желанието за Познание. Буда няколко години се самовъзпитавал, после бил възпитаван от мнозина и най-добри учители. Накрая се наситил на това. Видял, че и то е недостатъчно. Седнал под дървото Бодхи и достигнал до Нирвана. При насищането, за което пиша дори и това желание за Познание е пренаситено и дори в него умът съзира "Суета на Суетите". Да, за хората бурята съществува, докато не се запознаят с тишината. Тук съм съгласен. Но пиша, за голямата тишина и мир, засягаща така неречения свят, която ще се установи след голямата буря. Човек в крайна сметка постига това към което се стреми. Пустотата не ме интересува. Нисшите методи на самовъзпитание са ми достатъчни. Висшите ще ги оставя на тези освободили се от егото си. Моето сигурно е доминиращо, иначе не бих се занимавал с низши методи. Поне знам какво съм достигнал и какво точно искам да постигна. Предпочитам да самовъзпитам определени качества, да добия известни знания, да проявя цялото Божествено разнообразие в живота си, дори и пречупено през призмата на индивидуалността си, а висшето достижение ми се струва прекалено празно и безлично (да не се бърка с надличностно) – не е за мен. За мана животът е борба. Постижения без борба под някаква форма не може да има. Животът е едно вечно преодоляване, достигане и ново преодоляване, най-вече на себе си. И за да можеш да се устремиш към една цел, необходимо е да я виждаш, в противен случай стрелата ти няма да достигне. Който иска покой, до покой ще достигне. На какво равнище ще е този покой е отделен въпрос. Като изкачваш планината винаги можеш да спреш и да си починеш. Това ще ти помогне в изкачването, но няма да замени самото изкачване за което са нужни усилия. Е някой може да си има по-възвишени цели от изкачването на планината. Аз нямам. От върха на планината ще видя новата цел. Не е ли прекрасна възможността на човек да пътешества из безпределността? За мене е. Може да е проява на егоизъм – не знам. Ако обичаш световете из които пътуваш, без да се привързваш към нито един от тях, по-скоро не е. Когато пътешественикът се привърже към дадена местност, има опасност пътешествието му да бъде забавено. Разумни са спирания за почивка или когато има нужда нещо да бъде свършено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 Истинското насищане става когато подхранваме духа си с непреходна храна, т.е. възпитаваме в себе си такива мисли, чувства и постъпки, чиито отлагания остават с нас за вечността. С егоистични желания никога не можеш да се наситиш – те са преходни. Можеш да осъзнаеш преходността им, но това не е насищане. В едно изречение - приликите и разликите между моето и твоето възприемане на фактите и задачите на човека! Само непреходното може да даде пълнотата, така е! Но това няма как да стане с възпитание, и от от самите нас! Нали и ние сме преходни! И нашите определения за непреходност не са непреходни ... За линейното и преходно съзнание задачата е нерешима. Но и не се предполага то да я решава, така че - всичко е точно. Да, нашите схващания са преходни и в развитието им намирам смисъл в постепенното им и безкрайно приближаване до същността, а не цялостното им заместването с някаква с(ъ)вършеност и непреходност, осъществено по някакъв незнаен и мистичен начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 ... Е те това е то- да се кабализираш...В света напоследък има наченки на "масова кабализация" или пък "масова шамбализация", но не е възможно да бъде масово и всеобхватно, преди всички души, на които се е раздробила Душата, наречена Адам- Подобен на Твореца, да преминат през състояние на краен егоизъм- тоест, преди егоистичните ни желания да бъдат доведени до екстремни стойности. В света от повече от 10 години- някъде от 1995г., започнаха да се раждат деца, които ние като техни родители, както и по-големите от тях, ако трябва да бъдат честни в преценката си, биха ги определили като много по-егоистични натури отколкото поколенията преди тях- е те това са всъщност въпросните деца индиго- екстремни егоистични душици, които ще доведат егоизма до предел, в който душата ще се окаже най-отдалечена от Твореца, и колкото по-бързо и по-масово стане това, толкова по-добре...Защото стигне ли се до там, по-нататък няма накъде- след това следва обръщане на посоката- тоест, обръщане в посока към Твореца- Достигането на този предел и смяната на посоката при естествения ход на развитието на индивидуалните души все още е далече. Единични души, или малки групи души, въведени по различни поводи в духовното учение, което всъщност е единно, макар и на нас да ни се струва, че има много духовни учения и много форми на духовно обучение- само така ни се струва, или още по-точно: сетивно угодно ни е да се преструваме, че духовните учения са много...Движещия механизъм в съзнанието ни е все още егоистичния, чиято основна функция е разделянето: човек е обременен с функцията РАЗДЕЛЕНИЕ- непрекъснато тази функция е активна: нужна ни е за да поддържаме своята индивидуалност (in- във; divisio-подразделение), да разграничаваме "своето" от "чуждото", да се опитваме да цепим буквално монетата на две в безплодните опити да разделяме кое е "добро", кое е "зло", да поддържаме определен расов, етнически, национален "интерфейс", изграден изцяло на принципа на разделението... ... Толкова милиарда човеци- някъде около 6 милиарда и нещо в света си приличаме много повече от две капки вода- но през целия си живот най-често сме обсебени от функцията деление, и прахосваме времето си за това, да поддържаме една илюзия, която наричаме "свят", и една втора илюзия, наречена "аз", а материята....Материята е сетивно обезпечена граница, която сетиата ни поддържат чрез еднопосочно "напълване", което като информация се обработва от съзнанието, и по този начин информацията от сетивата бива обезпечена със съответните форми, цветове, консистенция, вкус, звук, мирис, допир, близко-далече, горе-долу и т.н. понятия. Ако с някое сетиво възприемем информация, за която съзнанието ни няма изграден модел, понятие, шаблон, база за сравнение- то тази информация ще остане неразпозната и неопределена, съответно на това- в сетивата няма да има обратен сигнал, задаващ параметрите на осезанието- например дали нещо е топло или студено, голямо или малко, твърдо или меко, сладко или солено и т.н...И така- всеки човек се ражда с определена "настройка" на сетивата си, които функционират в някакъв диапазон и възприемат в този диапазон информацията, която бива обработена, и съответно с натрупването на опит, съзнанието започва да борави с информацията, свързвайки я със съответните на сетивното възприятие форми, с които разполага...Сигурно знаете онзи виц, в който един чукча бил в Африка и видял много и най-различни неща, и след като се върнал в Чукотка започнал да разказва, като всичките обяснения се свеждали до сравнение с бялата мечка- дори и да е виц и да е смешен, всъщност е много показателен за т ова, че ако човек(в случая- чукча) никога не е виждал жираф, и ако случайно види жираф, в съзнанието му ще изникне: "Е те това, съвсем не прилича на бяла мечка"... ... Няма да коментирам кабала, защото не съм запозната, но относно разделението (и фактическото единение) - да, и аз така го усещам. При това, струва ми се, наблюдаваното разделение никога не е било толкова силно и категорично, както днес и е един стимулиран, направляван процес. Началото му може да се отнесе към началото на 15 век, а особено се засилва след 1879 година. Освен това човекът се подвежда не само и единствено от сетивата си - много успешно и чувствата, и разума му също го подвеждат. Например склонни сме напълно да игнорираме, съзнателно, с разума си всички аргументи, факти и т.н., които не се вписват в нашата изградена представа за света - точно това представлява описаното заключение "Е, те това съвсем не прилича на бяла мечка ...", което много често съзнанието ни довършва така "... и значи такова животно нема!". Нищо, че жирафът си стои изпидепцан пред нас, затова пък има толкова много и различни бели мечки! Аз затова преди време пуснах тема с анкета - Променя ли се мирогледа ви? Сега въпросът за пътя - наистина ли е нужно непременно да стигнем до дъното, за да можем да тръгнем нагоре? Лично аз се колебая. Струва ми се, че други същества в световната йерархия не са стигнали до нашето дъно и пак са успели да тръгнат нагоре (вярно, не всички). Но пък може да са стигнали някакво тяхно си дъно . Освен това тези от тях, които не са тръгнали нагоре, май са успели някак да пропаднат и да се закотвят още по-надолу (в смисъл от тяхното "дъно" по-надолу) - значи от една страна "дъно" пак е относително нещо и от друга страна стигането на някакво дъно не е гаранция за тръгване нагоре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 Сега въпросът за пътя - наистина ли е нужно непременно да стигнем до дъното, за да можем да тръгнем нагоре? Лично аз се колебая. Струва ми се, че други същества в световната йерархия не са стигнали до нашето дъно и пак са успели да тръгнат нагоре (вярно, не всички). Но пък може да са стигнали някакво тяхно си дъно g.gif . Освен това тези от тях, които не са тръгнали нагоре, май са успели някак да пропаднат и да се закотвят още по-надолу (в смисъл от тяхното "дъно" по-надолу) - значи от една страна "дъно" пак е относително нещо и от друга страна стигането на някакво дъно не е гаранция за тръгване нагоре. Да, всяко едно желание е безкрайно, но когато се напълни изцяло и напълно, много над възможностите ни- било на тялото, било на емоциите, било на съзнанието- вече не води до наслаждение, а до отвращение. Кога един човек решава да отслабне, или пък че е време да се откаже от неща като алкохол, цигари, или пък ако се пренесем на емоционално ниво-всички неща на физическо ниво се оказват следствие на емоционалното...и т.н. Много по-трудно би достигнала до съзнанието на един слабичък човек, който няма проблем с теглото си, идеята за рационално и здравословно хранене- той би се огледал в огледалото, би се качил на кантарчето, и след като отчете "липсата" на проблем- ще продължи да се храни нездравословно- щом това не се отразява на теглото му, какъв е проблема? Така че, при такъв човек шансовете за промяна са минимални- той ж ивее с убееждението, че всичко е "под контрол", и хабер си няма, че всъщност, е роб на желанията си, и такова нещо като свобода на волята и избора няма.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 Интересно ми е Николай и Кристиян да посочат, те на кой етап са: наситили ли са егото си докрай и вече са го преодолели или още са в процес на насищане? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 (edited) Интересно ми е Николай и Кристиян да посочат, те на кой етап са: наситили ли са егото си докрай и вече са го преодолели или още са в процес на насищане? В процес на насищане: На екс...С пълни шепи от всичко- само за мен, докато не ме втресе до степен на отвращение... Или както го казва АЛФ: "По-добре аз, отколкото някой друг"...в случай, че възникне спешно желание за наслаждение Аз съм противмник на всякакъв вид "пустота" на всички нейни нива. Редактирано Април 16, 2009 от Кристиян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 Аз съм противмник на всякакъв вид "пустота" на всички нейни нива. Плашещо нещо е пустотата. Обаче има една пустота, в която се поява Пълнотата. Която пък никъде другаде не се появява. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 (edited) Аз съм противмник на всякакъв вид "пустота" на всички нейни нива. Плашещо нещо е пустотата. Обаче има една пустота, в която се поява Пълнотата. Която пък никъде другаде не се появява. E да "Пустотата" наистина е плашеща (за ума). Идва един момент в който умът наистина няма за какво да се хване и зад какво да се прикрие и тогава наистина настъпва страшното (споделям). Но пък колко Е... когато човек реши да пусне сухия клон Говорим за "Пустотата" не за "пустоШта", както и да е, просто споделям. Специални поздрави на всички участници в тази тема ПП. Обаче щом Алф е казал нещо това е точно така без никакво съмнение Редактирано Април 16, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 .. Души: в началото на замисъла на творението е била създадена единна душа, наричана Адам Ришон (Първият Човек). Тя се е разбила на 600 хиляди части. Сега всяка част има възможност да се уподоби на Твореца... Въпрос: Тъй като населението на Земята към настоящият момент е над 6 милиарда Души, тоест значително повече от 600 хиляди Души, от къде са дошли другите Души ? Как са се създали те ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 (edited) .. Души: в началото на замисъла на творението е била създадена единна душа, наричана Адам Ришон (Първият Човек). Тя се е разбила на 600 хиляди части. Сега всяка част има възможност да се уподоби на Твореца... Въпрос: Тъй като населението на Земята към настоящият момент е над 6 милиарда Души, тоест значително повече от 600 хиляди Души, от къде са дошли другите Души ? Как са се създали те ? Е то в тези сфери 600 000 едва ли е точно това което ние т.е. ЗазЕемното съзнание разбира под 600 000. Смятам, че Крис условно го е казал това, но пък не съм навътре в кабала признавам си а и точнит науки ми подбягват леко . Да замисляла съм се и по един друг въпрос да споделя цифра но като премислих реших да не се ангажирам с числа . Е надявам се че Крис ще обясни по- добре ако има желание . Редактирано Април 16, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 Интересно ми е Николай и Кристиян да посочат, те на кой етап са: наситили ли са егото си докрай и вече са го преодолели или още са в процес на насищане? В процес на насищане: На екс...С пълни шепи от всичко- само за мен, докато не ме втресе до степен на отвращение... Или както го казва АЛФ: "По-добре аз, отколкото някой друг"...в случай, че възникне спешно желание за наслаждение Аз съм противмник на всякакъв вид "пустота" на всички нейни нива. Благодаря ти за отговора. Може би греша, но в съзнанието ми изникна следната асоциация: 127.(26 Юни). Попадналият в тресавище са засмуква неотвратимо и загива, ако няма за какво да се хване с ръка. По същия начин притегля съзнанието и Плътния свят, ако се изтърве спасителната нишка... (ГАЙ - Б. Абрамович) Колкото до пустотата: какво е тя? В смисъла, който и придават будистите, това е осъзнаване на вечната неизменна природа на нещата; на тяхната постоянна, непроменяща се същност стояща зад промените в обкръжаващият ни свят, които сами по себе си са лишени от смисъл. Но само сами по себе си, отделени от същността. Обаче има една пустота, в която се поява Пълнотата. Която пък никъде другаде не се появява. Нещо като светлината светеща в мрака. Има ли нужда светлината от мрак за да се прояви? Светлината просто си съществува, а мракът няма собствено съществуване; мракът просто е отсъствие на светлина, едно въображаемо състояние. По същия начин и пълнотата: тя просто е, тя си съществува сама по себе си и във всяко едно нещо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 (edited) Благодаря ти за отговора. Може би греша, но в съзнанието ми изникна следната асоциация: 127.(26 Юни). Попадналият в тресавище са засмуква неотвратимо и загива, ако няма за какво да се хване с ръка. По същия начин притегля съзнанието и Плътния свят, ако се изтърве спасителната нишка... (ГАЙ - Б. Абрамович) Харесва ми тази мисъл. Значи Егото не трябва да се отхвърля, нищо не трябва да се отхвърля и пренебрегва, но да се използва за скъпоценен материал т.е. да се превърне в скъпоценен камък за съграждането на Новия Човек Нали Бог е вложил творческото начало в нас . Редактирано Април 16, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 Колкото до пустотата: какво е тя? В смисъла, който и придават будистите, това е осъзнаване на вечната неизменна природа на нещата; на тяхната постоянна, непроменяща се същност стояща зад промените в обкръжаващият ни свят, които сами по себе си са лишени от смисъл. Но само сами по себе си, отделени от същността. "Обаче има една пустота, в която се поява Пълнотата. Която пък никъде другаде не се появява." Нещо като светлината светеща в мрака. Има ли нужда светлината от мрак за да се прояви? Светлината просто си съществува, а мракът няма собствено съществуване; мракът просто е отсъствие на светлина, едно въображаемо състояние. По същия начин и пълнотата: тя просто е, тя си съществува сама по себе си и във всяко едно нещо. Няколко пъти препрочетох тези думи . Брилянтно изказване доколкото може да бъде изказано. Защото в недоизказаното не съществува Нищо но и това е само условно изказване. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 Интересно ми е Николай и Кристиян да посочат, те на кой етап са: наситили ли са егото си докрай и вече са го преодолели или още са в процес на насищане? Това винаги оставям всеки индивидуално да прецени за другия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 Аз съм противмник на всякакъв вид "пустота" на всички нейни нива. Плашещо нещо е пустотата. Обаче има една пустота, в която се поява Пълнотата. Която пък никъде другаде не се появява. В Дао я наричат Абсолютна Пустота и тя е тази, която е излъчваща. За нея става дума. Иначе Относителната Пустота е предпоставка за Абсолютната. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 (edited) .. Души: в началото на замисъла на творението е била създадена единна душа, наричана Адам Ришон (Първият Човек). Тя се е разбила на 600 хиляди части. Сега всяка част има възможност да се уподоби на Твореца... Въпрос: Тъй като населението на Земята към настоящият момент е над 6 милиарда Души, тоест значително повече от 600 хиляди Души, от къде са дошли другите Души ? Как са се създали те ? Една Душа от тези 600 000 души не означава 1 физически човек, а 12 физически тела- обяснението на това явление го има в библилята- и в двата Завета. А от другата страна, повечето физически хора на земята днес са резултат на "множене" а не на "плодене". Разножаването като процес може да се задоволи с една "матрична" душа, и се свежда до това, да се правят ксерокопия, като всяко следващо е с по-лошо качество- такова е и човечеството в над 70% от основната му членска маса...което напълно обяснява цялостното физическо, емоционално и т.н. състояние на тази членска маса, от което зависи и развитието на консуматорски устроено съзнание- и това е най-ярко представено в най-контрастните общества: това на най-развитите и задоволени страни, и това в най-мизерните и развиващи се страни. Среща се навсякъде и във всички общества, но в полярните общества случаите са най-много. Редактирано Април 16, 2009 от Кристиян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 (edited) А от другата страна, повечето физически хора на земята днес са резултат на "множене" а не на "плодене". Разножаването като процес може да се задоволи с една "матрична" душа, и се свежда до това, да се правят ксерокопия, като всяко следващо е с по-лошо качество- такова е и човечеството в над 70% от основната му членска маса...което напълно обяснява цялостното физическо, емоционално и т.н. състояние на тази членска маса, от което зависи и развитието на консуматорски устроено съзнание- и това е най-ярко представено в най-контрастните общества: това на най-развитите и задоволени страни, и това в най-мизерните и развиващи се страни. Среща се навсякъде и във всички общества, но в полярните общества случаите са най-много. Каква е връзката на тази картина с идеята за свързаността с Твореца, божестеността на човека, единството между всичко и особено с идеята "както горе, така и долу" ? (струва ми се, че "над 70%" е всъщност доста над ... ) Редактирано Април 16, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 Една Душа от тези 600 000 души не означава 1 физически човек, а 12 физически тела- обяснението на това явление го има в библилята- и в двата Завета. А от другата страна, повечето физически хора на земята днес са резултат на "множене" а не на "плодене". Разножаването като процес може да се задоволи с една "матрична" душа, и се свежда до това, да се правят ксерокопия, като всяко следващо е с по-лошо качество- такова е и човечеството в над 70% от основната му членска маса...което напълно обяснява цялостното физическо, емоционално и т.н. състояние на тази членска маса, от което зависи и развитието на консуматорски устроено съзнание- и това е най-ярко представено в най-контрастните общества: това на най-развитите и задоволени страни, и това в най-мизерните и развиващи се страни. Среща се навсякъде и във всички общества, но в полярните общества случаите са най-много. Кой ги прави тези ксерокопия? И това цялото нещо защо ми прилича на един вид расизъм по отношение на човешките души? В идеята за деленето има нещо вярно, но всяка част сама по себе си съдържа целия потенциал на оригинала, т.е. нищо не се губи в качествено отношение, така както семенцето при посаждането му не е самото растение, но едновременно с това е, защото го съдържа като потенциал, който да се развие с времето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 16, 2009 Доклад Share Добавено Април 16, 2009 Една Душа от тези 600 000 души не означава 1 физически човек, а 12 физически тела- обяснението на това явление го има в библилята- и в двата Завета. А от другата страна, повечето физически хора на земята днес са резултат на "множене" а не на "плодене". Разножаването като процес може да се задоволи с една "матрична" душа, и се свежда до това, да се правят ксерокопия, като всяко следващо е с по-лошо качество- такова е и човечеството в над 70% от основната му членска маса...което напълно обяснява цялостното физическо, емоционално и т.н. състояние на тази членска маса, от което зависи и развитието на консуматорски устроено съзнание- и това е най-ярко представено в най-контрастните общества: това на най-развитите и задоволени страни, и това в най-мизерните и развиващи се страни. Среща се навсякъде и във всички общества, но в полярните общества случаите са най-много. Кой ги прави тези ксерокопия? И това цялото нещо защо ми прилича на един вид расизъм по отношение на човешките души? В идеята за деленето има нещо вярно, но всяка част сама по себе си съдържа целия потенциал на оригинала, т.е. нищо не се губи в качествено отношение, така както семенцето при посаждането му не е самото растение, но едновременно с това е, защото го съдържа като потенциал, който да се развие с времето. Самите ние ги правим тези копия, дори и в чисто генетичен смисъл- човекът е единствения биологичен вид с отчайващо минимално генетично разнообразие например. В клетката има една структура, наречена митохондрии- в тях има ДНК, която няма нищо общо с ядрената ДНК, която при половите клетки е редуцирана наполовина- митохондриалната ДНК си остава същата, а от нея всъщност зависят много повече неща от чисто физическия аспект в който генетиката чопли...Така че, митохондриалната ДНК по никакъв начин не се разнообразява- всяко следващо поколение получава буквално "ксерокопие"... А от своя страна митохондриалната ДНК може да постави в шах и мат всичката ДНК в ядрото- т.е. в хромозомите... Всичко е свързано.... Не е егоугодно за повечето съзнания да приемат, че вместо душа имат едно копие, направено от копие, което пък е копие на копие от копие...и всяко следващо копие е по-некачествено от предишното- но това е положението...Ще ни се да се считаме за нещо повече, но не сме...Копирането на информация създава възможност за грешки, и във всяко следващо копие грешките се увеличават- това е описано и в Тора, като освен физически гени, в Тора се описват и духовтите гени- така или иначе едните и другите са свързани, въпреки че т.нар. "съвременна наука" и хабер си няма от духовните гени. Това е и основния механизъм, чрез която егоизмът се довежда закономерно до нарастване, докато достигне предела- Тора обяснява предела относно цялото човечестгво, Христос обясни този предел на нивото на индивида, и протегна спасителна ръка към индивида, но рече, че Закона (отнасящ се за цялото) така или иначе ще се изпълни. Преподаденото учение от Христос пряко засяга индивида (практически единицата човек сама по себе си е мярка за най-голяма отдалеченост от Твореца)- препоръчва на индивида да загуби живота си, да премине през смъртта (прекратяване на егоистичната посока, независимо от индивидуалната или общочовешката степен на проява на егоистичната природа)- смърт на старата душа, на старото тяло, на това, което наричаме "аз", в замяна на което Той обещава да получим даром нова душа, ново духовно тяло и живот вечен... Както и да е. Мен напълно ме устройва това, че попадам изцяло и напълно в 70%-те процента затънали в егоизма (т.нар. външна тъмнина) човек...защото, по същество, това състояние си е благословия- колкото по-близо си до края на "този свят", толкова по-близко е потенциалния "нов свят"...Какъв е смисълът от напъните за удължаване на агонията и илюзията, която наричаме живот? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.