Guest Fut Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 Материята е нищо повече от заспала Светлина... Да. Само "човек", който не е открил своята Светлина в себе си, само онзи, който не се е пробудил, само този същия не може да види и Светлината, Божествеността в другите... Ако някой намери Светлината си, която е самия той, то тогава ще може да я вижда навскякъде, по всяко време и у всекиго...да поиска и ще му се даде Как да стане пробуждането ли? Със смирение и слушане. Трябва човек да стане възприемчив и открит... Съгласие+Благодарност са сигурна предпоставка за идването на Любовта. Трябва човек да си позволи сам на себе си чуването и смирението, иначе все ще търси Пътеводна Светлина,.. Да Ники, искрено ти го пожелавам! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 Eвангелие от Йоан, глава 1, стих 5: "И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана." Та къде свети светлината? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 Eвангелие от Йоан, глава 1, стих 5: "И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана." Та къде свети светлината? Така де и аз туй разправям ... също и това е интересно да се поръсъждава над него: 5 Обхождайте се мъдро към външните, като изкупувате благовремието. 6 Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 Ще те подкрепя, ама ми кажи и как се събужда. Ами...може да опитам да разкажа за пътя на Светлината...Светлината е проявление на Твореца, и по-точно, проява на Триединството Му. Твореца излъчва Светлината, а тя сама по себе си какво представлява? Енергия и информация. Така Бог се проявил и разпръснал Светлината, и тя започнала да пътява- колкото повече се отдалечавала от Твореца, отдавала енергия/информация и забавяла скоростта си. Излъчена от "света" на своето самопораждане, тя започнала да създава Душата, като първо бил сътворен финия план на Душата, наречен в книга "Битие" "небе", след което била сътворена материалната част от Душата- тялото, наречено "земя", която в началото била пуста и безвидна, или- неорганизирано Желание за наслаждение... Няма да задълбавам в тази посока... когато Светлината от Твореца забавила толкова скоростта си, че придобила материално изражение, станала видима (едва на четвъртия ден от Сътворението), а видимостта си има своите физически параметри...Физическата светлина също се разпространява, и също съдържа енергия/информация. Колкото повече се отдалечава от източника си, толбкова повче намалява скоростта й, намалява и енергията й, и от обикновена бяла светлина, започва да се проявява в спектралните си нюанси- всеки спектрален цвят има характеристика- дължина на вълната и амплитуда на трептене...Спектъра всеки го знае..след изчерпването на "видимите" спектрални лъчи, светлината продължава да съществува в инфраспектрален аспект, и в точно определени граници светлинния инфраспектър се трансформира в звук- отначало ултразвук, който също е с вълнов характер, и съответно на честотата и амплитудата, може да бъде доловим или не от человеческите ни уши...И тъй, на долния праг на слуха, звукът вече е осезаема механична вибрация, и губейки "скорост" губи качествата си на звук все повече и повече, и придобива качеството на вибрация от механичен характер, която постепенно се превръща в газ, газта в течност, течността може да бъде с различна плътност...и така, докато не се стигне до твърдите тела... Как да събудим светлината ли? Вземаме едно парче стомана с кубична форма- примерно 20/20/20см- едно стоманено "паве", и го поставяме в една пещ. То започва да се обогатява с енергия- светлината в материята, наречена стомана, започва да се пробужда- стоманеното тяло се разширява, обогатява се енергийно, трептенето на атомите му става все по-интензивно и по-интензивно, и при достигане на определена температура, стоманеното паве се зачервява и започва да излъчва в инфрачервения спектър без да губи все още формата си...Когато енергията в една енергийна система се повишава, енергийната система става нестабилна, и в случая със стоманеното паве, връзката между енергия и форма се нарича "точка на топене"- достигне ли температурата на топене, стоманеното паве се разтапя- кубичната форма се губи, и от твърдо и здрав отяло, се первръща в течност- ние хората сме стигнали до тук в процеса на "събуждане" на светлината- устройва ни нивото на формата....и науката с това се занимава- на химика това му стига...но Ал(Химикът) не би спрял до тук...Той си е наумил, че от желязото може да получи малко сребро, малко злато, малко платина, и за десерт- философски камък...с който все още няма идея какво да прави- но не е лесно да си окултно обременен...Какво ли не би дал да се освободиш от бремето...И тъй, ако си представим разтопеното желязо в течно състояние, онова което го транс-формира трява да внесе в желязото изцяло нова концепция, да промени структурата на атомите му, тъй че от железни- с определено атомно тегло, брой протони, електрони и прочие там резервни части, да станат примерно златни...Каъква енергия може да причини на чугуна изпадане в благородно състояние? Ами- творческата енергия- накратко ТЕ. ТЕ е коефициент, в който се съдържат няколко компонента в дробни отношения- мисъл, чувство, желание, намерение, воля...Буквално човек по обратен път, може да манипулира материята най-лесно със звук, стига звукът да съдържа нужния ТЕ-потенциал...Изречеш ли определени звуци и слова, по определен начин, може от нищото да си материализираш нещо.... Та, отговорът на въпроса "кое може да събуди светлината?" е: звукът...Също както при спящия человек- кресни му в ухото, и ще го събудиш...Но, дали ще ти каже "добро утро" или ще ти фрасне един прав в 10-ката, стреснат и събуден точно на най-интересната част от съня, действайки инстинктивно в просъница, когато съзнанието и разума са все още по бели гащи, в човека се проявява инстинктивната природа- и тя е, която всъщност ни плаши- ние знаем, че по отношение на инстинктите, човекът по нищо не се отличава от животните...а това някак си сме успели да си го вменим като "бариера", която се страхуваме да прекрачим...Без инстинктите си, човек е едно....нищо....Без инстинкти няма какво да поддържа оцеляването, организирането на формата, привеждането й в удобна и приемлива форма, с която да се идентифицира... Това е. Другото е въпрос на окултна хамалогия- ОХ за по-кратко...Окултния Хамалин- Ох, за да бъде такъв, трябва да може да носи на: болка, на страдание, както и всички видове товари, които по същество са в конфликт с егоистично-материалната угодна за приемане форма, и да не се страхува да бъде обременен с толкова енергия, която да го превърне от стоманено паве в нажежена червеникава течност, и в същото време да има наоколо на разположение ТЕ-потенциал, чрез който желязото да промени същността си...ТЕ-потенциалът в Новия Завет е наречен Кръщение с огън и дух- и к`во?! И най-върлия религЬозен фен бяга като дявол от тамян до другия край на вселената, само и само да не срещне Онзи, Който може да го кръсти с огън и дух...Е- на приказки никой религЬОзен человек не би рекъл, че бяга от кръщението от Онзи, за Който е свидетелствано, чее Спасител...Спасител на какво? Ами Спасител на проспиващите възможността, която ние наричаме живот (раждане във физическо тяло, което е снаражено с емоции, мисли и чувства, плюс пълен комплект егоугодни инстинкти), който всъщност не е живот, а най-обикновен феномен на съществуване... Душата, ако получи съответното й количество ТЕ-потенциал, има една единствена задача- да послужи досущ като ракетен двигател- Душата изгаряйки, може да изведе в открития космос Онова, Което дълго е спало в нас, но е било събудено, и посадено е покълнало и дало плод- плодът на Живота...Живота е Свещен- щото свети със светлината на много свещи...а както знаем :"Всяка заповед от Тора е като свещ, а цялатаТората е Светлината на Твореца"- Душата ни е ракетен двигател, който може да ни изстреля от света на егоизма, от диалектичното материалбно битие, към Твореца, до пълно сливане с Него... А главния подбудител на Светлината в нас е самата Светлина, която Йоан описва в началото на евангелския си блог Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 14, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2009 Не очаквах, че ще използваш паве за описание, но останалото е каквото и аз, само с малко по-други думички, бих споделил като възглед по въпроса. Дай да се позамеряме с философски камъни, може и да им открием приложението. И ние сме алкибици. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 (edited) Eвангелие от Йоан, глава 1, стих 5: "И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана." Та къде свети светлината? Матей 7:20 20. И така, по плодовете им ще ги познаете. ? Редактирано Април 14, 2009 от petarstankov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 Ха, "И ние сме алкибици." - много точно, хареса ми Венци, чудесно чувство за хумор, дано не се окажеш прав обаче. Колкото до материята - много се е изписало за два дни, прочетох ви и пак ще повдигна същия въпрос: Защо делите нещата на такива и онакива? По принцип нещата в света са си аналогови (непрекъснати), те преливат едно в друго, плавно и постепенно и "Каквото горе, това и долу." Само ние хората и то под влияние на едни недотам прогресивни сили сме въвели дискретизацията, включително и за да ни е (уж) по-лесно. Обаче и пак защото сме хора, като се вгледаме в едно проявление и в някое друго, по-отдалечено (в какъвто смисъл си пожелаете) от него и се плясваме по главите - "Я, ама те съвсем различни неща, бе!" Петко Бучаров отдавна е отговорил - "Да, ама не!" Той и Кристиян е казал същото, но доста деликатно и небуквално, с притчи, метафори и голяма доза хумор, та на всички им е харесало и което е най-интересно всички го възприемат като подкрепа именно на тяхната теза Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 15, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Ха, "И ние сме алкибици." - много точно, хареса ми Венци, чудесно чувство за хумор, дано не се окажеш прав обаче. Колкото до материята - много се е изписало за два дни, прочетох ви и пак ще повдигна същия въпрос: Защо делите нещата на такива и онакива? По принцип нещата в света са си аналогови (непрекъснати), те преливат едно в друго, плавно и постепенно и "Каквото горе, това и долу." Само ние хората и то под влияние на едни недотам прогресивни сили сме въвели дискретизацията, включително и за да ни е (уж) по-лесно. Обаче и пак защото сме хора, като се вгледаме в едно проявление и в някое друго, по-отдалечено (в какъвто смисъл си пожелаете) от него и се плясваме по главите - "Я, ама те съвсем различни неща, бе!" Петко Бучаров отдавна е отговорил - "Да, ама не!" Той и Кристиян е казал същото, но доста деликатно и небуквално, с притчи, метафори и голяма доза хумор, та на всички им е харесало и което е най-интересно всички го възприемат като подкрепа именно на тяхната теза Но ето, Ди, говориш за диалектиката, в която всичко се трансформира, рано или късно, в своята противоположност. А уж си мислим, че търсим собствената, която, вярно, е и всеобщата непреходност. Изградени сме от елементи, които се разпадат, за да образуват след това други, но вече не за да ни изграждат. Ние, които сами сме тези елементи, няма как да си самопридадем качества, които просто не произлизат от нас. Дори животът не е наш и най-голямата ни грешка е била тогава, когато сме опитали да го затворим в себе си. Нали затова сме тръгнали по онези пътища, дето трошат коленете. По милиони пъти. И на обратно не коленете, обезкръвени, могат да ни водят, а именно онзи Живот, в пълнотата му, който сме загърбили. За целта трябва да се отворим отново за него. Но е нужно първо да прозрем, че сме го изгубили. Защото, съвсем естествено е, докато смятаме, че е в нас, няма как да го открием. Казваш, Бог си. Аз казвам - била си, ще бъдеш. Но връзката между двете сега се намира на друго място. И все си мисля, че е повече от видно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Този текст според мен има отношение към темата: "Да ви дам едно обяснение, какво представлява светлината за мене. Светлината е нещо, подобно на избор. Според мене светлината е нещо много материално. Следователно, когато тя се намери под едно голямо напрежение, тя блика, избира като избор. Тя има известни течения, върби по права линия, извива се, клатушка се и полива целия свят. Хората на земята са като растения, които тази светлина като истинската вода полива, и те под нейното влияние растат и се развиват. Следователно нашата вода тук, на земята, е произлязла от светлината. Произходът на водата е от светлината, превърната в по-гъсто състояние. Ако пък разредите водата, превърнете я в по-рядко състояние и я разложите на нейните първични елементи, вие ще произведете светлината. Прекарайте водата през някое колело да се разреди и вие веднага ще произведете светлината. Защото без вода никакво движение не може да има. Обратният път. Или без живота никакво движение не може да има в света. Животът е първичното. Ако ти си придобил живота и бъдеш господар на живота, ти ще бъдеш господар и на водата, ти ще бъдеш господар и на светлината. Не си ли господар на живота, не си господар нито на водата, нито на светлината и тебе ще те сполетят най-големите нещастия. И тъй, Божествената наука, или религията, или окултната наука, или поезията, или философията, всичко това са методи и средства, с които можем да разберем живота, понеже от разбирането на живота ще зависи дали и всички методи ще ни бъдат достъпни. И само тогава ще можем да уредим живота си, както искаме. Ние трябва да разбираме живота, да разбираме неговия произход, отде иде той. И затова Христос казва: „Това е живот вечен, да позная тебе, единнаго истиннаго Бога.“И този въпрос се отлага. Вие казвате: „За в бъдеще ще го познаем.“ За в бъдеще то е друг въпрос. Вие, които от толкова години се занимавате с този философски въпрос, разбрали ли сте Бога като причина на живота, отдето той излиза. Не е въпрос да разберете Бога като форма. Но вие казвате – той е създал всичко. Аз не се меся в неговите работи, какво е създал той. Преди всичко аз не зная даже и какво е създал той и какво не е създал. Защото не всичко, което е създадено, е създадено от Бога. Чудни сте вие. Всички паметници на София например от Бога ли са създадени? Всички къщи в Лондон, както и целият Ню Йорк, от Бога ли са създадени? Светът от Бог ли е създаден? Канарите в природата от Бог ли са създадени? Изворите в природата от Бога ли са създадени? Нито канарите са от Бога създадени, нито изворите. И след всичко това се казва, че Бог всичко създаде. Има само едно нещо, което Бог създаде и в което взе участие. Като направи всички тия форми, той каза: „Да направя човека по образ и подобие наше.“ След като каза: да бъде това, да бъде онова, той каза: „Да стане светлина.“ И стана светлина. Най-после Бог каза: „Хайде и аз да направя нещо.“ Той каза: „Да направя човека по образ и подобие Божие.“ И го направи. Единственото нещо, което Бог направи, то е човекът. И каза: „Да му туря печат.“ За другите неща той не каза да бъдат по образ и подобие Божие, но за човека каза. За другите само каза: „Да бъде светлина!“ И стана светлина. За земята се казва, че тя първоначално е била неустроена и пуста. Като четете еврейската кабала, там има един миш-маш. Като слушате сега техните богослови, те пък мязат на онзи негър проповедник, който доказвал на слушателите си как Бог създаде света. Как го създаде? Много лесно. Най-напред Господ насади една много голяма гора, която, като израсте, използва за пръте, на които простираше хората да се сушат. Един запитал: „На кое място беше тази гора?“ „Не е ваша работа. Той ги насади някъде.“ „Ами плета, на който простря човека да се суши, де остана?“ „И това не е ваша работа.“ Някъде е била посадена тази гора, но де – и той не знае. Плета, на който се сушил човекът, го няма. Ами де е човекът тогава? И сега философите казват: „Да допуснем.“ Какво? Че има плет. Да допуснем, че има такива дървета. И от тези допущения вадят едно заключение. И тогава тези заключения мязат на онази наука в Америка, която наричат наука на християните, или в буквален смисъл казано, наука на духа. Те не вярват в материята, но в духа и казват, че всичко е мисъл...." Из* Да ви даде Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Отдавна сме разбрали ,че всичко тече и че всичко се променя , всичко трепти. Нашият ум е един прекрасен инструмент, който трябва да ни служи, но в области, които сме му определили.Сиреч той може да оперира само със познатото и познаваемото. Не му се сърдете ,когато той проявявя безсилие пред лицето на непознаваемото. Той там няма работа и само си прахосваме енергията, когато го натоварваме с несвойствени задачи.В областа на Божественото може да се влиза само със сърцето. Нашето сърце е сътворено от по-висши същества от онези ,които са направили нашия ум.Затова и Бог рече :" Сине мой ,дай ми сърцето си".Бог е пожелал да облагородява най- възприемчивата част на човека ;сърцето.Той не е пожелал някоя друга част ст тялото ни. Само веднъж ,когато ни е доскучало ;сиреч не ни е била достатъчна пълнотата на неговото присъствие;а сме пожелали да си имаме другарче ,Той ни е извадил едно ребро за да сътвори Ева.От тогава вниманието ни щем не щем се отправя ту към Безмълвния Бог ,ту към Ева и се чудим как ли ще се справим с това раздвоение :Дух или Матетия.Излезте ст времето братя мои.Влезте в областа на безсмъртието.Направете го така, както сте проявени.Мир и Любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 (edited) Няма проблем брато "И сега аз искам да ви оставя следната мисъл от мене. Има само едно вечно начало." Из* Да ви даде Редактирано Април 15, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Няма проблем брато "И сега аз искам да ви оставя следната мисъл от мене. Има само едно вечно начало." Из* Да ви даде И много варианти на край...особено при проблеми с простатата...едно е да тече, друго е да капе...Но, от друга страна- едно малко парче материя аъко създава проблеми- може да се отстрани... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 И много варианти на край...особено при проблеми с простатата...едно е да тече, друго е да капе...Но, от друга страна- едно малко парче материя аъко създава проблеми- може да се отстрани... И така и става. Дори независимо от това, дали парчето е малко, или голямо. Освен това от гледна точка една слънчева система, какво значи един човек, един сонтинент, може би даже- една планета... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 (edited) И много варианти на край... Има и много вариянти за начало. Ето един от тях: ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Независимо от това къде се намира човек на Пътя. Независимо дали е съзнателно стъпил на този Път, или все още несъзнателно се движи по него, то процесите си протичат и той ще не ще върви напред. Застой не може да има, защото по един или по друг начин застоя бива преодоляван. Най-вече това става, чрез страданието. Човек обаче не харесва страданието, щото то му носи болка. Човек не харесва болката. Иска само щастие и кеф. Ако болката и страданието липсват в света на материята, то човек би се лишил от напредък и би изпаднал в летаргия. И това е факт. Блаженни са страдащите! И за да стане някой от блаженните, то трябва да умее да претърпява и да допуска страданието, когато то дойде до него. Интересно е да се наблюдава как хората отхвърлят и бягат от страданието, било то индиректно - да го отричат и да не го допускат за другите, или пък директно, когато се отнася за тях самите. Интересно е да се наблюдава, как те не позволяват дори на другите да си получат страданието, защото това би означавало да са съгласни с това да претърпяват собственото си страдание, а те не са съгласни, забравяйки най-важното - само страданието ги бута напред, към това да им се отвори сърцето! Ако страданието липсваше, то хората никога не биха се сетили за Бога! В самото начало човекът бил с празно сърце. После започнал да опитва от плода на познанието, вършейки каквото му падне. Сърцето му закоравяло, което го сблъскало неимоверно със закона. Той му донесъл подобаващи последствия - болка и страдание. Малко по малко човек започнал да заучава закона на причината и следствието, но именно защото точно този закон му донасял страдание, когато същия безчинствал. Това страдание и болка били като чук, който правел от коравото му сарце - сърце меко и възприемчиво. Накрая на Пътя си, човек е отново с празно сърце, но вече е придобил опитност. В това празно сърце сега може да бъде внесено нещо, което винаги го е чакало, но самия човек не го е забелязвал, защото погледът му бил отправен в друга посока - към опитността. Ето защо пише в Писанието, че първият Адам стана жива душа, а последният Адам - животворящ дух. И какво се случва? Тези които най-вече роптаят и протестират против страданието, са същите които най-малко са разбрали същината. Според Тантра съществуват само два вида желание: по-нисшия вид е да се прави нещо, по-висшия - да се познава. За по-нисшия вид е необходима телесност, за по-висшия - ум. Едва когато човек мине през насищане на тези две "сфери" - тялото и ума, едва тогава може да застане с чисто и празно сърце, т.е. да се "завърне" на нивото на първия Адам, когато вече в него може да започне наливането на новото "Вино". Докато не се достигне до насищане на желанията човек не би могъл да погледне в друга посока, защото все ще си го тегли в тази, която би задоволила жаждата му. В будиските среди е много известен следния въпрос: Кое е по-лесно - да задоволиш всичките си желания, или само онова единствено желание, което е истинско - Твоето желание? Затова будизма отхвърля и действието и познанието, акцентирайки върху Пустотата. Всъщност върху това акцентират всичките религии, но въпросната Пустота носи други имена. Редактирано Април 15, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 И много варианти на край...особено при проблеми с простатата...едно е да тече, друго е да капе...Но, от друга страна- едно малко парче материя аъко създава проблеми- може да се отстрани... И така и става. Дори независимо от това, дали парчето е малко, или голямо. Освен това от гледна точка една слънчева система, какво значи един човек, един сонтинент, може би даже- една планета... Другаря Сталин: "Есть человек — есть проблема, нет человека — нет проблемы." Да на ума му е по-лесно да отхвърля и да разделя, от колкото да приема и единява. Затова именно той отхвърля всичко, което не му е угодно (егоугодно), включае страданието, болката, смъртта.. дори и тялото в което се намира самия той - най-големите му учители. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 И много варианти на край... Верно може да си материализираме различни краища до ... безкрай P.S. Ники Ша Ма ПрОщАвАш, но много ти е длъжко и не ми се чете сега . Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 (edited) Ха, "И ние сме алкибици." - много точно, хареса ми Венци, чудесно чувство за хумор, дано не се окажеш прав обаче. Колкото до материята - много се е изписало за два дни, прочетох ви и пак ще повдигна същия въпрос: Защо делите нещата на такива и онакива? По принцип нещата в света са си аналогови (непрекъснати), те преливат едно в друго, плавно и постепенно и "Каквото горе, това и долу." Само ние хората и то под влияние на едни недотам прогресивни сили сме въвели дискретизацията, включително и за да ни е (уж) по-лесно. Обаче и пак защото сме хора, като се вгледаме в едно проявление и в някое друго, по-отдалечено (в какъвто смисъл си пожелаете) от него и се плясваме по главите - "Я, ама те съвсем различни неща, бе!" Петко Бучаров отдавна е отговорил - "Да, ама не!" Той и Кристиян е казал същото, но доста деликатно и небуквално, с притчи, метафори и голяма доза хумор, та на всички им е харесало и което е най-интересно всички го възприемат като подкрепа именно на тяхната теза Нали се опитваме да разберем какви са нещата, а не да си измислим какви са? (не че не го правим ...) Нещата, както знаем, са и дискретни и аналогови. В основата на материалния свят всичко е квантово. Това може и като дискретно да се разгледа. "Както горе, така и долу" не бива да се прилага буквално, абсолютно. Ако едно творческо същество си е създало мироздание с "горе" (една по- тънка и всепроникваща, неосезаема част) си е създало и "долу" - една плътна и осезаема част, горе-то и долу-то биха били в абсолютна хармония едно с друго, което изобщо няма да означава, че няма мироздание извън този вторичен свят, също няма да означава, че между този вторичен свят и света, от който произхожда това креативно същество има някаква хармония. И още по- зле, съществата от вторичния свят, изживявайки, откривайки хармонията на затвореното и вторично "горе" и "долу" доста трудно ще открият, или приемат, че има първичен свят. Тук си спомням, че в някои български народни приказки се говори за горна и долна земя. Учителя говори за нашия свят като за училище. И приложение, истински живот след училището ... Христос говори за царството, което не е от този свят и въпреки всичко е по- близо от ръцете и краката. Богомилите говорят за два свята, като считат, че видимия от нас свят е дело на сатана. Якоб Бьоме говори за света на гнева, в който живеем в една отделеност от света, в който би трябвало да живеем. Хермес Трисмегист, за когото казват, че установява, че е "Както горе, така и долу", но съвсем недвусмислено и с далеч повече обяснения говори за природа и противоприрода. И ясно посочва нашия свят, света, в който сега живеят хората, като противоприрода. Отникъде не следва, че трябва да им се вярва, но не следва, че това знание трябва да се пренебрегва. Поне да не си затваряме очите. Така че ролята и мястото на материята в Мирозданието не са чак толкова лесни за откриване, както може да ни се стори. Редактирано Април 15, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 (edited) Нали се опитваме да разберем какви са нещата, а не да си измислим какви са? (не че не го правим ...) ... Как може да знаеш, че нещо не е истинско и в същото време да не знаеш кое е истинското? Едното замества другото, но не може да съществува състояние в което и двете да отсъстват. С отричане нищо не се постига. Илюзията се разсейва като осъзнаеш реалността в основата и – това, което я е създало. Иначе колкото и да знаеш че е илюзия, колкото и да се опитваш да се освободиш, ти си оставаш в нея. Човек сам трябва да открие истината, нерушимото, вечното. То е пред очите ни – най-истинското, най-нерушимото, най-вечното. Въпросът е да се научим да го различаваме и разбираме. Другаде няма смисъл да го търсим, то е тук, а „другаде“ не съществува. Редактирано Април 15, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 15, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 15, 2009 (edited) ... Това е безусловно, но е само една гледна точка, един определен ъгъл, който не би могъл да пледира обхватност на визията си. Редактирано Април 15, 2009 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Нали се опитваме да разберем какви са нещата, а не да си измислим какви са? (не че не го правим ...) Нещата, както знаем, са и дискретни и аналогови. В основата на материалния свят всичко е квантово. Това може и като дискретно да се разгледа. ... Ами, не, не знаем. Как така ще са хем дискретни, хем аналогови ?! Съгласна съм, че квантовата природа на нещата може да се разгледа като дискретна. Ама това с квантовете дали не спада и то към измислените от човека неща? ... "Както горе, така и долу" не бива да се прилага буквално, абсолютно. ... Христос говори за царството, което не е от този свят и въпреки всичко е по- близо от ръцете и краката. ... Значи първото не бива да се прилага буквално и абсолютно - защо? А второто приемаш буквално и абсолютно - защо? Моят отговор на защо-тата е: за да се подкрепи по този начин определена теза. Ще се радвам да чуя по-добър отговор от моя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Думите на Христос са парадоксални. Как така хем не от този свят, хем по- близо от ръцете и краката?!? Тези думи за мен означават, че действителността няма нищо общо с достъпната ми понятийна система. Което не значи съвсем да не боравя с понатия, все с нещо трабва да боравя. но е добре да съм наясно, че това, с което боравя, няма нищо общо с абсолютността. Парадоксалните думи принципно не могат да се възприемат буквално и абсолютно. Това е смисълът на дзен- в случаите, в които използват думи. Използват ги, за да се убедят хората, колко няма смисъл да ги използват. Така в тези думи не може да има нищо абсолютно, освен нямането на абсолютност. Кой е критерият, дали може да приемаме нещо буквално и абсолютно? Няма такъв критерий. Нищо не трябва да се приема така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 Всъщност, материята не съществува, освен като представа в човешкото съзнание- представа, изградена посредством сетивните възприятия, които са по възможностите на сетивните ни органи. Сетивата ни (5 сетивни органа) представляват екран, явяващ се между Абсолютната Светлина (явяваща се единствената реалност извън човека) и човека. Ние възприемаме света вътре в самите себе си. Нашите пет органа на възприятия получават външни стимули и ги отправят към мозъка, където те се обработват и образуват нашата картина на света. Ние не сме в състояние възприемаме нищо друго отвъд тази картина. "Светът, който „ние знаем” представлява нашите реакции на всякакви външни въздействия. Светът „сам по себе си” е неизвестен за нас. Например, ако моето тъпанче е повредено, аз не чувам нищо и звука не съществува за мен. Аз възприемам само в диапазона, в които съм настроен. Нашето възприятие за света е напълно субективно. То не показва нищо относно това, което става извън нас. Ние улавяме нашите собствени реакции на нещо, което като чели произтича извън нас, но дали наистина въобще нещо става извън нас? Много теории обсъждат този въпрос. Теорията на Нютон сочи, че съществува обективна реалност и че светът съществува точно както ние го възприемаме, независимо от нашето собствено съществуване. По-късно Айнщайн създаде теорията на относителността т.е. че действителността зависи от взаимоотношението между скоростта на наблюдателя и скоростта на наблюдавания обект. С други думи, посредством смяна на нашата скорост (наблюдателите) по отношение на даден обект, ние го усещаме напълно различно: пространството става деформирано, сбито или разширено и времето се променя. Други теории, такива като принципа на неизвестността на Хейзенберг, предложиха идеята за взаимодействие между индивида и света. С други думи, възприемането на действителността е резултат на моето влияние на света и неговото влияние на мен. Науката Кабала обяснява, че изобщо няма никаква осезаема действителност извън нас. Ние не влияем на нищо извън нас, защото не възприемаме нищо извън нас. Извън нас, има само постоянна Висша Светлина. Целият свят е вътре в самите нас и ние смятаме че сме повлияни отвън, защото сме създадени по този начин. Ако ние напуснем нашият свят, то ще започнем да виждаме как Висшата Светлина ражда все по-нови картини на света вътре в нас. Целият този свят тогава изведнъж става малък и ограничен. Ние виждаме как Висшата Светлина определя начина, по който възприемаме себе си и околната среда, и в края на краищата ние започваме да контролираме този процес. Науката Кабала ни дава тази способност. Ние започваме да разбираме, че причината за нашите ограничени способности се намира в самите нас. Ако ние изравним нашите вътрешни атрибути с атрибутите на Висшата Светлина, то ще достигнем нивото на съвършенство и вечност, което се нарича „Света на Безкрайността” - безкраен живот и абсолютно съвършенство. Всичко това зависи изключително от изменението на нашите вътрешни качества. Това е така, защото науката Кабала се стреми да ни покаже,че променяйки себе си (и правейки го бързо, в един живот), ние започваме да излизаме извън обсега на това земно съществуване. Нашите тела остават в този свят и ние продължаваме да живеем обичайният си живот с нашите семейства, деца, света и обществото. Но ние получаваме допълнение към всичко това – Висшата Действителност – в която ние живеем чрез нашия божествен орган на чувствата." ИЗТОЧНИК Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 В света от повече от 10 години- някъде от 1995г., започнаха да се раждат деца, които ние като техни родители, както и по-големите от тях, ако трябва да бъдат честни в преценката си, биха ги определили като много по-егоистични натури отколкото поколенията преди тях- е те това са всъщност въпросните деца индиго- екстремни егоистични душици, които ще доведат егоизма до предел, в който душата ще се окаже най-отдалечена от Твореца, и колкото по-бързо и по-масово стане това, толкова по-добре...Защото стигне ли се до там, по-нататък няма накъде- след това следва обръщане на посоката- тоест, обръщане в посока към Твореца- Достигането на този предел и смяната на посоката при естествения ход на развитието на индивидуалните души все още е далече. Това написаното и особено подчертаното ми направи впечатление. Дали няма накъде? Знаеш ли подобни опити да се намери и достигне предела на егоизма докъде водят? А и човек може да се задържи в което си иска състояние, затова че дори и да предположим достигането на някакъв предел, то от това не следва обръщане на посоката. това са всъщност въпросните деца индиго- екстремни егоистични душици, които ще доведат егоизма до предел, в който душата ще се окаже най-отдалечена от Твореца, и колкото по-бързо и по-масово стане това, толкова по-добре... Ти въобще имаш ли си представа какво точно казваш? Много искрено се надявам да нямаш. На останалото няма да се спирам. Безсмислено е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 В света от повече от 10 години- някъде от 1995г., започнаха да се раждат деца, които ние като техни родители, както и по-големите от тях, ако трябва да бъдат честни в преценката си, биха ги определили като много по-егоистични натури отколкото поколенията преди тях- е те това са всъщност въпросните деца индиго- екстремни егоистични душици, които ще доведат егоизма до предел, в който душата ще се окаже най-отдалечена от Твореца, и колкото по-бързо и по-масово стане това, толкова по-добре...Защото стигне ли се до там, по-нататък няма накъде- след това следва обръщане на посоката- тоест, обръщане в посока към Твореца- Достигането на този предел и смяната на посоката при естествения ход на развитието на индивидуалните души все още е далече. Това написаното и особено подчертаното ми направи впечатление. Дали няма накъде? Знаеш ли подобни опити да се намери и достигне предела на егоизма докъде водят? А и човек може да се задържи в което си иска състояние, затова че дори и да предположим достигането на някакъв предел, то от това не следва обръщане на посоката. това са всъщност въпросните деца индиго- екстремни егоистични душици, които ще доведат егоизма до предел, в който душата ще се окаже най-отдалечена от Твореца, и колкото по-бързо и по-масово стане това, толкова по-добре... Ти въобще имаш ли си представа какво точно казваш? Много искрено се надявам да нямаш. На останалото няма да се спирам. Безсмислено е. Само след най-ураганната буря е възможно да настъпи дълбоката тишина. Нещата трябва да достигнат апогей в "Ин"-състоянието, за да може да преминат в "Ян". Света и ние хората одавна си "го просим". А и всички заради това се родиха, за да преживеят това, което има да става, пък който устиска... Матей 25:29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има. Марк 4:25 Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има. Лука 8:18 Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има. Лука 19:26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 (edited) п.п. В Момента в САЩ тече мини сериал, вече трети сезон. Нирича се "Heroes". Изключително поучителен е. Посетете сайт Всички сезони на сериала магат да се "свалят" от "Zamunda" или от "Arena". Следващата препратка е от друг форум посветен на филма. В него се разискват способностите на Heroes: Посетете уеб сайт Редактирано Април 15, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.