Донка Добавено Април 9, 2009 Доклад Share Добавено Април 9, 2009 (edited) На 11 юли 1864г., на Петровден, в с.Хадърча (днес - Николаевка) се ражда третото дете на Константин Дъновски – Петър. Началното си образование Петър започва в родното си село Хадърча История на село Хадърча - днешна Николаевка През последните години в Николаевка Фондация "Духовни Градежи - Беинса Дуно" Редактирано Април 20, 2009 от Ася_И Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 11, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 11, 2009 (edited) Редактирано Юни 23, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 17, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 17, 2009 На 19 септември 1888г., Петър Дънов се записва в семинарията Дрю, Медисън, щата Ню Джърси. Тук са му преподаватели големите за това време духовници и учени наречени “Голямата Петорка”: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Крукс и д-р Бъц.(7, 217-218) Ето накратко каква е част от обстановката в семинарията: “В читалнята и библиотеката има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите ... дискутират различни теми, свързани с изящна литература, философията и общата история.” (7, 224) Кратка историческа и фактологическа справка Drew University - Wikipedia Drew Theological School Историята на Училището Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 3, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 3, 2009 Boston University На 12 октомври 1892г. Петър Дънов е записан в теологичния факултет на Бостънския университет. като специален студент – “в най-престижния университет в най-аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати.”(7, 261) Петър Дънов отново има достъп до огромни научни и богословски знания – четири библиотеки и две читателски зали. На първо място е библиотеката на института, после “рядката теологическа колекция” на пастор Джеймс Латимер, общата теологическа библиотека от 20 000 тома заедно с читалните и периодиката и Бостънската обществена библиотека, вече най-голямата в страната, със своите 500 000 тома и продължава да расте с 10 000 тома на година.(7, 270) Освен другите книги, на негово разположение са теософските трудове на Мадам Блаватска, индийска литература – Ведите, Упанишадите, Бхагават Гита, трудовете на трансцеденталисите Емерсон и Торо, на Толстой, и много други. (7, 279-282) SCHOOL OF THEOLOGY LIBRARY Boston University Годините, след записването му за следване в Бостънския университет, са най-интересни за интелектуалния живот на стария град, тъй като са “на границата между стария пуританизъм, консерватизма в теологията и философията, ксенофобията на фамилиите създатели на Бостън и модерните времена. От Германия философията на персонализма намери убежище сред водещите умове на методистката теология. От добрия стар Конкорд се лисна тихото закъсняло мъртво вълнение на стария добър трансцедентализъм на Торо и Емерсън, а унитарианците имаха глас. От юг от Ню Йорк навлизаха новите издания на интелектуалните водачи на Теософското общество, окултна литература, езотерична литература. Започнатата като гръм от ясно небе дискусия за мястото на Русия и нейната съдба, нейната връзка с Америка и идеите на панславизъм.”(7, 274) По време на следването си, след почти две годишен труд, на 15 април 1893 година, защитава на 44 страници темата: “Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране”. На 4 юни 1894г. получава свидетелство за завършен редовен курс на обучение към теологическия факултет в Бостънския университет.(7, 300) През двете си години следване в Бостън, интересите на Петър Дънов неудържимо преливат рамките на методизма. Той има възможност да влезе в допир с всичко наоколо: трансцедентализма и поезията на Емерсън; протестите на Хорх срещу догматизма на църквата; пламенната защита на жената на Олкот; “Природното в човека” на Уитман; спиритуализмът, окултните среди; медицината и познанията за мозък и неговите необикновени способности; астрономията и знанията за слънцето и звездите и тяхното въздействие върху човешкия характер и съдба; хиромантията, френологията и физиогномиката, като особено много го вълнува и това как характера на човека зависи от външния вид на тялото, формата на черепа, на ръката…(7, 303) Поради част от тези причини желае да изучи човека и неговото устройство и на 22 юли 1894г. се записва в Медицинския факултет към същия университет.(7, 300-303) Изкарва кратък курс по обща медицина. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Живот и идеи. Кратък преглед. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 2, 2009 Доклад Share Добавено Юни 2, 2009 (edited) Енергетичният център на България Велико Търново е било едно от любимите места на Учителя, което той често е посещавал. Тук от 1910 г. започват да се провеждат съборите на Бяло Братство. Защо Учителя избира именно Велико Търново? Отговор на този въпрос може да ни даде едно писмо на Боян Боев от 10.11.1950 г. до търновския ръководител на Бялото Братство-Стамат Тодоров: "Учителя казва, че има едно магнетично течение, което иде от Хималаите и минава през областта на Търново. От Търново се спущат няколко клона магнетични течения в разни посоки. Един клон отива към Сините камъни при Сливен, оттам продължава към айтоските върхове и по-нататък. Друг клон отива от В. Търново към Света гора и т. н. Ето защо В. Търново е мистичен център и ненапразно Учителят избра В. Търново за съборите". В една съборна беседа от 1922 година, Учителят казва: "Ние идем в Търново, за да създадем на търновци една благоприятна атмосфера. Защо съм избрал Търново? Аз съм го избрал, като един център дето земните влияния на България се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите. Целта ми не е да се увеличат моите съмишленици, а да могат мозъците на българите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера и при това да се подобри положението на техните ниви, да раждат повече жито. Това имам предвид..." Мисли на сестра Мария Тодорова: "Представете си, че сте през онази епоха в Търново, където Учителя започва да организира съборите на Бялото Братство. А защо там ли? За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от Вечността, от времето на зараждането на живота на Земята и от време на организирането на този живот от Духа. На много места Учителя беше споменавал, че във В. Търново се срещат много земни електромагнитни и електрически влияния, които идат от Хималаите, Алпите и Америка. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете от минали епохи на земята. Учителя отиде във В. Търново да използва онова космическо течение и онова влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо. /Виж "Изгревът на Бялото Братство", София, 1993 г./ Цитатите са от книгата "Всемировият Учител Беинса Дуно и В. Търново"-том 1 - ISBN 954-8139-10-3 Редактирано Юни 2, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
solej Добавено Юни 2, 2009 Доклад Share Добавено Юни 2, 2009 Текстът за събора в Айтос: http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b10/sabor.html Снимки на пътя към градината и салона и на самото Братско място можете да намерите в същия сайт /снимки/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дамян Добавено Юни 30, 2009 Доклад Share Добавено Юни 30, 2009 Местата по земното кълбо,свързани с Учителя Беинса Дуно,не са сбор от случайности.Взаимовръзката между тях е дълбоко окултна.Бог е събрал светското и духовното трасе сигурно с много дълбок замисъл. Скоро попаднах на архивен филм от 1925 г. на Теологичната Семинария,Дрю,Ню Джърси. http://www.drew.edu/depts/library.aspx?id=14927 Тук драматичния кръжок към семенарията прави документален филм за живота на студенти и учители.Да,тези сннимки са правени 30 г след завръщането на Учителя в България,но те са близки,много близки до ежедневния му живот там.Вижда се обстановката в която е живял и учил младия Петър Дънов,като се започне от посрещането на входната врата до завършването и дипломирането.Интересно за мен бе да видя как студентите провеждат групови молитви,най старата Библия в университета от 1611г,как обучават в молитви дечица на полянката,общите братстки обяди,драмата като допълнение към духовните практики.Вижда се на една черна дъска,рисунка на Великата пирамида в Газа,Египет. Всичко това демонстрира дълбокия стремеж за свързване на науката и религията,практичната насоченост и волевото израстване на студентите по онова време в Америка. Забелязва се разликата с традиционното християнство у нас в края на 19 век. Филмчето може и да се зареди,122 МБ е обема. Желая на любителите на архивите,интересни съпреживявания на онези времена. Мир,Любов,Светлина. Дамян. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Март 3, 2010 Доклад Share Добавено Март 3, 2010 "...Добрата страна на българина е, че той е признателен. Когато бяхме на екскурзия в Родопите, в Циговия чарк, Баташко, синът ни настани в чарка, но баща му - упорит българин, не ни поздравяваше даже. Плащаме му - не ни поздравява. Казах: „Няма нищо.” Един ден, като реже на чарка, отскача една треска, влиза в окото му и то се подува. Синът иде и казва: „Окото на баща ми се поду. Трябва да го пратим в София.” Казах: „Няма нужда, ще му помогна.” Бащата иде. Казах му: „Ако отидеш в София ще ти извадят окото; аз ще ти помогна без да ходиш в София. Ще видиш колко скоро лекувам.” Обърнах му окото, извадих си кърпата, извадих парчето и намазах мястото с масло. Пипах внимателно и му казах: „Утре ще бъде окото ти добре.” На другия ден този човек стана мек като памук. Тури ни на разположение коне, хляб, всичко. И казва: „Много лоши сме били.” Разбира човекът. Обърнах окото и извадих треската - и изведнъж видя хубавата страна. Направихме една чешма там. " Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя Мърчаево - 1944 година Записал Словото: Боян Боев Някой знае ли за коя местност и чешма става дума? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest devashaktika Добавено Април 26, 2010 Доклад Share Добавено Април 26, 2010 (edited) Село Мърчаево На 14 ноември 1943 година съюзническата авиация започва бомбардировки над София. На 11 януари 1944 година Изгрева се евакуира в село Мърчаево (на 24 километра югозападно от София). Учителя се настанява в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Гьорев (1896-1990). На 29 май 1944 година Учителят и негови ученици откриват край дома на Темелко Гьорев в Мърчаево малък извор, построяват чучур и го наричат Извора на Доброто. В Мърчаево той изнася едни от последните си беседи, записани стенографски и представени от най-близките му ученици Боян Баев и Борис Николов в книгата "Изворът на Доброто". На 22 юни 1944 година Учителя излиза със свои ученици от Мърчаево на връх Острец (в планината Витоша), където е стенографирана беседата "Разбрана и неразбрана любов". На 26 август пристигат на хижа "Еделвайс". На 19 октомври 1944 година (40 дни след идване на комунистическия режим на власт в България) Учителя и жителите на Изгрева се връщат в София. На 20 декември Учителя изнася пред Общия окултен клас своята последна лекция "Последното Слово". На 27 декември 1944 година Учителя завършва земния си път. /източник/, /източник 2/ Къщата-музей (снимка от галерията) се намира на адрес ул. "Касис" 33. Редактирано Април 26, 2010 от devashaktika Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest devashaktika Добавено Април 26, 2010 Доклад Share Добавено Април 26, 2010 (edited) Ел Шадай, Витоша На 1 ноември 1926 г. рано сутрин потеглихме през Драгалевци. Когато минахме водениците на селото, хванахме една височина вляво от реката и минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли „Вади душа“. Над нея има една полянка, обрасла с висока трева, на която винаги се спирахме, за да си отдъхнем. Тази полянка кръстихме „Зеленка“. Докато бяхме на „Зеленка“, Учителя каза: “Вади душа“ трябва да се нарече „Буди душа!“. А бивакът ще се нарича „Ел-Шадай“, което значи „Истинският свидетел“. Акордиране на човешката душа, т. 2 Горе на планината има скала, която Учителя нарече Ел-Шадай. Тук сме прекарвали много дни с Него. Възлизането по тесните нанагорни пътеки е един малък подвиг, който ние често правехме. Зад скалата има малка поляна, изложена на юг. Слънцето особено приятно грее тук. Малки храсти обличат скалите. Горе са върховете. Ароматният дъх на смриката иде от горните поляни. Ограда от големи камъни в полукръг пази от северния вятър. Много пъти тук са горели весели огньове и кипящи чайници са разливали живителна влага. На долния край, под бялата бреза има чешма с обилна вода, направена от тежки груби камъни. Когато Учителя обгърне нещо с Любовта Си, то се отваря и красотата на един отвъден свят струи през него. Тъй и Ел-Шадай се отвори. Той влезе в нашето ученичество. Редица задачи и упражнения за планината са свързани с него. Тук беше нашият постоянен бивак. Имаше години, особено през пролетта, когато Учителя възлизаше почти всяка седмица. Той се движеше с леки стъпки по отвесните пътеки. Ала знаеше кога да дава почивки – малки почивки от една минута, през които въздухът се вдишва с особена сладост. Много тягостни състояния, болки и грижи изоставаха по тези стръмнини и горе, на светлите поляни, пристигаха свободни и радостни хора. "Ел Шадай" из книгата "Учителя" Редактирано Април 26, 2010 от devashaktika Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.