rumbic Добавено Април 6, 2009 Доклад Share Добавено Април 6, 2009 Синът ми е на 2 години и 4 месеца и не говори изобщо,освен обичайните думички:МАМА,БАБА... Изобщо не се опитва да повтаря думи, да не говорим за свързване на изречение, това започна много да ме притеснява!!! Ако има някой, който е преживял нещо подобно или има мнение по въпроса, моля ви да споделите! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Април 6, 2009 Доклад Share Добавено Април 6, 2009 Синът ми е на 2 години и 4 месеца и не говори изобщо,освен обичайните думички:МАМА,БАБА... Изобщо не се опитва да повтаря думи, да не говорим за свързване на изречение, това започна много да ме притеснява!!! Ако има някой, който е преживял нещо подобно или има мнение по въпроса, моля ви да споделите! Преди време четох някъде,че и Айнщайн до доста напреднала възраст не е говорил... Като го попитали след време защо ? , той им отговорил нещо от сорта, че не искал да се занимава с глупости. Като съвет давайте му сигурност, топлина и любов (цялото семейство!) и всички му говорете и разказвайте,... НО не го карайте насила да повтаря и опитва... Детето само ще си изяви желание да повтаря думи и изречения с времето, а може и направо да започне и да говори смислено... Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Април 6, 2009 Доклад Share Добавено Април 6, 2009 Здравей,rumbic! Пиша ти от името на майка минала по този път.Първото нещо което изникна в главата ми когато четях поста ти е ,че щом детето ти казва две думи ,бъди сигурна че ще каже и двеста.Има много поводи поради които едно дете може да забави говора и затова те приветствам ,че си събрала сили да формулираш проблема .Това е първата стъпка,но след нея ще има още много . Малко си споделила за да може да ти се даде някакъв по обстоен съвет.В мен специално изникнаха много въпроси.Един от които е единствено липсата на говор ли те притеснява?Страхуваш ли се да говориш със специалист?Как общувате с детето?Когато иска нещо четеш ли по погледа му какво иска изпреварвайки го с действията си?Как общува с връстниците си?Има ли любими песнички,приказки,игри?И още много въпроси. Виждам ,че си от Варна и знам ,че там има доста места на които можеш да потърсиш подкрепа.Карин дом е първото за което се сещам в момента.Ако имаш конкретни въпроси може да ми пишеш и на лични. Нина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 6, 2009 Доклад Share Добавено Април 6, 2009 Синът ми е на 2 години и 4 месеца и не говори изобщо,освен обичайните думички:МАМА,БАБА... Изобщо не се опитва да повтаря думи, да не говорим за свързване на изречение, това започна много да ме притеснява!!! Ако има някой, който е преживял нещо подобно или има мнение по въпроса, моля ви да споделите! Аз съм проговорил малко преди да навърша 4 години...научих се да чета и пиша на 10 години, при това- извън училище...В много случаи се чувствам благословен, защото да си обременен с реч на годинка и нещо или две е сигурно нещо като да си в ада..Същото е и за грамотността- да си грамотен когато всъщност не ти е нужно да си такъв поне още няколко години...Освен това и IQ-то ми (най-добрия резултат от три опита) е 75...Но, всичко това не ми е попречило да порасна голям, да уча медицина и да стана хирург...освен ако в "системата" няма много дупки, през които такива като мен да може да преминават незабелязано... Всъщност, описаното от Вас все още не е проблем, но може да стане първо Ваш проблем, после- проблем на детето...Хората говорят тогава, когато имат потребност... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
rumbic Добавено Април 6, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 6, 2009 Благодаря Ви много за изказаното мнение, човек се чувства по-добре когато сподели своите притеснения с някого.Вярно е, че не съм писала много за този така наречен "проблем" ,но ... Малкия палавник е доста контактен, обича доста да се налага, но лошото е, че когато много иска да получи нещо,започва да хленчи и да мрънка, поради тази причина, че не може да каже нищо, освен да сочи с пръстче. А кое ме притеснява много, когато му говорим или повтаряме някоя думичка, не винаги ни обръща внимание, незнам дали това е проява на характер, или е нещо, за което още не зная. Мисля и да се консултирам със специалист.Иначе е контактен, радва се когато види дете на неговата възраст, обича животни, но когато му задаваме въпроси, няма признак, че разбира. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Април 6, 2009 Доклад Share Добавено Април 6, 2009 А кое ме притеснява много, когато му говорим или повтаряме някоя думичка, не винаги ни обръща внимание, не знам дали това е проява на характер, или е нещо, за което още не зная. А какво по-точно имате предвид - че въобще не ви обръща внимание или че по-скоро не си задържа вниманието достатъчно дълго време. Особено във втория случай, струва ми се, че е добре да прочетете нещо за децата индиго и за кристалните деца - доколкото знам, липса на фокусиране на вниманието може да възникне при тях. Във форума има теми по тези въпроси, иначе книги не се намират трудно, доколкото съм информиран; сигурно няма да ви е излишно да прочетете нещо, макар да е твърде рано да се определи нещо по-конкретно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иви Добавено Април 6, 2009 Доклад Share Добавено Април 6, 2009 Един неврохирург сподели, че при някои деца има особеност на мозъка, която обикновено дава по-късно проговаряне. Ако действително не отгатвате твърде бързо желанията му, може да е нещо подобно. Ако имаш притеснения за здравословното му състояние може да си помислиш дали искаш да го види невролог. А ако всичко друго е наред, може би просто ще проговори по-късно. За Варна добрите детски невролози са д-р Дилиганева, д-р Щилиянов и д-р Ралчева. Последните двамата са неособено любезни, но преглеждат по здравна каса, д-р Дилиганева преглежда в частен кабинет, но е на светлинни години пред другите двама Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 6, 2009 Доклад Share Добавено Април 6, 2009 Звучи ми толкова познато.... Мисля, че се опитва да ви научи на своя език вместо да се научи на вашия - същото се опитваше да направи и моята дъщеря на същата възраст. Когато заподозрях това, направих няколко "клопки" и я улових, че много добре ни разбира не само когато се опитваме да разговаряме с нея, но и когато говорим помежду си. Последва труден период, в който се наложи да проявя упоритост граничеща с жестокост - Нина беше описала нещо подобно в едно свое мнение. Аз спрях да разбирам езика на мрънкането и пръстчето и изиграх цял театър на грешно разбиране на това, което се опитва да ми каже на нейния език. Например, когато тя красноречиво сочеше към водата на плота в кухнята, аз и подавах всичко друго, но не и водата, назовавайки имената на предметите. Тя губеше търпение и се тръшкаше, но не отстъпвах (дано няма защитници у дома). Накарах я да проговори с един от триковете ни в чуждоезиковото обучение - алтернативен въпрос от типа "вода или лъжица искаш?" Няма друг начин да каже какво иска освен да повтори едната от думите. Постепенно усложнявах това, което исках да каже сама "искаш да пиеш вода или искаш да хапнеш банан" - на "ъ - ъ" неизменно и спокойно отговарях "не те разбирам". Говорех и като на възрастен човек - без глезотене. Често прикляках така, че очите ни да са на едно ниво и я прегръщах с думите - голямото ми умно момиче, толкова искам вече да си говорим с теб! Накрая тя се убеди, че няма да отстъпя и че я обичам не като бебе, а като пораснало момиченце. След един месец всички я гледаха втрещени - говореше с прости изречения... Това за индиговите и кристалните деца - пропръчвам го с две ръце! В книгата на Хеенкамп има много добри попадения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
rumbic Добавено Април 6, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 6, 2009 (edited) Звучи ми толкова познато.... Мисля, че се опитва да ви научи на своя език вместо да се научи на вашия - същото се опитваше да направи и моята дъщеря на същата възраст. Когато заподозрях това, направих няколко "клопки" и я улових, че много добре ни разбира не само когато се опитваме да разговаряме с нея, но и когато говорим помежду си. Последва труден период, в който се наложи да проявя упоритост граничеща с жестокост - Нина беше описала нещо подобно в едно свое мнение. Аз спрях да разбирам езика на мрънкането и пръстчето и изиграх цял театър на грешно разбиране на това, което се опитва да ми каже на нейния език. Например, когато тя красноречиво сочеше към водата на плота в кухнята, аз и подавах всичко друго, но не и водата, назовавайки имената на предметите. Тя губеше търпение и се тръшкаше, но не отстъпвах (дано няма защитници у дома). Накарах я да проговори с един от триковете ни в чуждоезиковото обучение - алтернативен въпрос от типа "вода или лъжица искаш?" Няма друг начин да каже какво иска освен да повтори едната от думите. Постепенно усложнявах това, което исках да каже сама "искаш да пиеш вода или искаш да хапнеш банан" - на "ъ - ъ" неизменно и спокойно отговарях "не те разбирам". Говорех и като на възрастен човек - без глезотене. Често прикляках така, че очите ни да са на едно ниво и я прегръщах с думите - голямото ми умно момиче, толкова искам вече да си говорим с теб! Накрая тя се убеди, че няма да отстъпя и че я обичам не като бебе, а като пораснало момиченце. След един месец всички я гледаха втрещени - говореше с прости изречения... Това за индиговите и кристалните деца - пропръчвам го с две ръце! В книгата на Хеенкамп има много добри попадения. Редактирано Април 6, 2009 от rumbic Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dimitar Добавено Април 7, 2009 Доклад Share Добавено Април 7, 2009 Благодаря Ви много за изказаното мнение, човек се чувства по-добре когато сподели своите притеснения с някого.Вярно е, че не съм писала много за този така наречен "проблем" ,но ... Малкия палавник е доста контактен, обича доста да се налага, но лошото е, че когато много иска да получи нещо,започва да хленчи и да мрънка, поради тази причина, че не може да каже нищо, освен да сочи с пръстче. А кое ме притеснява много, когато му говорим или повтаряме някоя думичка, не винаги ни обръща внимание, незнам дали това е проява на характер, или е нещо, за което още не зная. Мисля и да се консултирам със специалист.Иначе е контактен, радва се когато види дете на неговата възраст, обича животни, но когато му задаваме въпроси, няма признак, че разбира. Точно в тази възраст децата са най-добре, защото те ВИНАГИ знаят какво е полезно за тях самите. Те помнят още какви са и къде са били преди да се родят. Налагайки им нашето мнение и казвайки им какво да правят каквото ние ИСКАМЕ те правят, да изпълняват нашите прищявки, ние ги моделираме по наш модел. Така те забравят какви са. Ние сме същества да изживяваме същността си в щастие и радост и да се забавляваме. Всеки си има конкретни задачи на Земята и САМО той си ги знае какви са. Като не му се говори, значе не му се говори. Като не му се яде, значи не му се яде. Той ВИНАГИ знае кое е полезно за него. И в тази възраст ЧИСТОТО му съзнание е на много по високо ниво отколкото на някой възрастен. Не е завладян от страха, вината, ............... А ние родителите като им налагаме нашите прищявки, това е агресия срещу тях да приемат ЧУЖДОТО мнение. Ако не направиш така и така ще те ................, ще те лиша от ............. И детето се травмира и започва да изпитва страх. Детето всичко разбира и знае. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 7, 2009 Доклад Share Добавено Април 7, 2009 Благодаря Ви много за изказаното мнение, човек се чувства по-добре когато сподели своите притеснения с някого.Вярно е, че не съм писала много за този така наречен "проблем" ,но ... Малкия палавник е доста контактен, обича доста да се налага, но лошото е, че когато много иска да получи нещо,започва да хленчи и да мрънка, поради тази причина, че не може да каже нищо, освен да сочи с пръстче. А кое ме притеснява много, когато му говорим или повтаряме някоя думичка, не винаги ни обръща внимание, незнам дали това е проява на характер, или е нещо, за което още не зная. Мисля и да се консултирам със специалист.Иначе е контактен, радва се когато види дете на неговата възраст, обича животни, но когато му задаваме въпроси, няма признак, че разбира. Здравейте! Моята по-малка дъщеря проговори не си спомням колко месеца след 2 годишна възраст. И аз се бях притеснила много по две причини: - по-голямата беше започнала с голям ентусиазъм да повтаря думички още след годинката и на година и 2-3 месеца вече имаше богат "речник", макар и със силно бебешко произношение; - малката вече на 2 години не произнасяше, за разлика от Вашето дете, нито една дума; след упорити опити от моя страна, като тези на Донка, бях успяла да я накарам да казва "а", когато искаше да отговори с "да" и "е", когато искаше да отговори с "не". Споделих притесненията си с детската лекарка. Тя за разлика от мен не се впечатли особено - каза ми, че я е чувала по време на детска консултация като по-малка да артикулира звуци от типа на "ба-ба-ба", "ня-ня-ня" и т.н., че на много по-малка възраст вече я била проверила, че реагира на звук и после ми направи една проста демонстрация. На бюрото й имаше една малка играчка, тя я подаде на дъщеря ми и я попита: "Искаш ли я?" - дъщеря ми не отговори, но я взе. После й каза без да се обръща и без да посочва: "Виждаш ли тези играчки зад мен?" (на рафта зад нея имаше подредени по-големи играчки от тази, която беше на бюрото й) "Ако ми върнеш тази, ще ти дам две от тях." Дъщеря ми помисли няколко секунди, върна й играчката и я загледа с очакване. Като се прибрахме у дома, аз се замислих по-задълбочено и си спомних, че имаше един (вярно много кратък) момент, на година и нещо, когато дъщеря ми се опита буквално само на 2-3 пъти да каже няколко думи, разбира се, всеки път неуспешно, в смисъл неточно, неправилно. Примерно посочвам й аз лампата и й казвам "Виж, лампа!", тя се опита да повтори, но се получи "ан-ба", аз я поощрих, казах "Браво, точно така, лампа!", но за детето явно не беше нито "браво", нито "точно така", тя сигурно силно е усещала, че не говори правилно. След няколко такива опита буквално в рамките на ден или най-много няколко дена да са били, тя спря опитите да произнесе каквото и да било и проговори, както казах по-горе, чак на 2 години и нещо, вече на 99% правилно. Та на Вашите впечатления - той е вече голям, когато му повтаряте някоя дума може да не Ви обръща внимание, защото вече отдавна я знае, а когато му задавате въпроси, може да не дава признаци, че разбира, защото не му е интересно това, което го питате. И в същност какъв признак, че разбира въпросите Ви очаквате да получите? Например моята дъщеря много обичаше да ходим на разходка и аз съм постъпвала така - казвам: "Аз отивам на разходка, искаш ли да дойдеш с мен?" и това без никакви действия, жестове, посочване и т.н. образно подсещане от моя страна, дори нарочно съм се обръщала с гръб към нея, докато го произнасям (правя се, че примерно почиствам/подреждам нещо в детската) - дъщеря ми без нито един звук отиваше до шкафчето си, вадеше си шапката и я слагаше на главата си, като ме гледаше усмихната и в готовност . Иначе когато искаше нещо, беше твърде самостоятелна и се опитваше винаги сама да се обслужи - примерно ако шишето с вода е на масата и не може да го стигне, отиваше да си донесе детското столче, качваше се на него и си вземаше водата сама Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
rumbic Добавено Април 7, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 7, 2009 Чета всичко което пишете по темета и Ви благодаря искренно за мненията и това, което споделяте. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Април 7, 2009 Доклад Share Добавено Април 7, 2009 Не бих Ви посъветвал прекалено много да настоявате да повтаря думи, ако не иска и по този начин споделям мнението на Димитър. От една страна е по-добре да не се травмира при някои ситуации (естествено, това може да се прецени, но не съм сигурен, че твърдостта трябва да има нещо общо с жестокостта или дори непоколебимостта в случая - става въпрос все пак за доста малко дете, а и най-вече това е абсолютно ненужно, няма смисъл човек да е готов да направи каквото и да е, само и само, за да го накара да проговори на определена възраст). От една страна, понякога развитието протича по различен път, отколкото е това, прието за нормално, но за сметка на това може да се развият способности, които по-трудно биха се развили по един по-обикновен път на развитие. Например, споменава се при индиговите деца, че често се диагностицират неправилно с дефицит на вниманието (оценката, че това е неправилно, разбира се, не е от специалистите по психология, но от някои други хора, които смятат, че трябва да се гледа по друг начин на въпроса - от тук е ясно, че написаното от мен не може да се вземе за единствено мнение по въпроса дали диагнозата е правилна или не), когато реално техните енергии се развиват по друг начин и е по-скоро правилно да се каже, че това, което им се поднася като изисквания не е оптимално за тях, а не че те са трудно-приспособими към материята, която е общоприета за необходима. Затова бих Ви посъветвал по-скоро да изчакате, естествено, като го поощрявате да говори, но без да го насилвате. Една травма, струва ми се, може да има много по-силен ефект, отколкото това да проговори малко по-късно. Естествено, децата си имат и известна издръжливост, но под ефект не разбирам само нещо, което да остане като лош спомен (всъщност за две-годишно това по-скоро няма как да е така), но за нещо, което например може да остане в характера, а той не е за година-две - например, известна недоверчивост като цяло. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
rumbic Добавено Април 7, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 7, 2009 Съгласна съм, че децата не трябва да се насилват за каквото и да било, просто притесненията ми се подсилват и от това, когато виждам по-малки деца да отговарят на въпросите на родителите си и да свързват изречения. Но и разбирам, че всички не можем да бъдем еднакви в своето развитие, особено децата, те са уникални сами по себе си, дано и моето да е такова, ще чакам търпеливо и с много любов първите смислени думички, които той ще ми каже!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 7, 2009 Доклад Share Добавено Април 7, 2009 Убедена съм, че детето Ви е прекрасно слънчице и всичко е наред. Ще проговори и тогава ще си помислите, че сте се притеснявали излишно. Наистина е добре да прочетете книгата на Хеенкамп, макар и само за разширение на светогледа. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
LG_ Добавено Април 9, 2009 Доклад Share Добавено Април 9, 2009 @rumbic, наистина няма за какво да се притесняваш. Всеки се развива различно. Има като че ли и някаква такава зависимост, че колкото по-късно проговори детето толкова по-голям гений ще е то като порасне. @НиколаДамянов каза за Айнщайн, но всъщност и самия Петър Дънов проговаря на 6 годишна възраст, като първото нещо което казва е предсказание за буря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 9, 2009 Доклад Share Добавено Април 9, 2009 Щом детето ти казва две-три думи, можеш да си спокойна че не е нямо, пази боже. Ще проговори и повече думи, няма страшно. Само не го насилвай , не го карай да казва думи, остави го. Говори му разни неща, показвай му предмети, но в никакъв случай не го насилвай да повтаря думи след тебе, защото така само ще го травмираш. То ще си проговори повече като му дойде времето, не се притеснявай. Моята дъщеря също проговори след 2 годишна възраст, не помня точно, но беше късничко, освен това в една стресова ситуация започна да заеква и това продължи година-година и половина със заекването. Няма да навлизам в подробности за това, защото не е по темата. Само бъди спокойна и не се притеснявай, защото така предаваш притеснението си и на детето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
rumbic Добавено Април 10, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 10, 2009 Благодаря Ви от сърце, че споделяте своето мнение по въпроса, това означава много за мен!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Април 12, 2009 Доклад Share Добавено Април 12, 2009 rumbic здравей.. Почти всичко по темата е казано... много хубави съвети са дадени. Аз ще допълня само - говорете на дететнцето като на възрастен, без бебешки думички и се правете, че не ви интересува дали е разбрало и дали ще отговори. И го срещайте с повече дечица на неговата възраст. Тези две неща са стимул. Децата не обичат да отговарят на очаквания, не и на две-три годинки когато са. Но искрено желаят да ви радват. Ще говори. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
1way Добавено Декември 22, 2014 Доклад Share Добавено Декември 22, 2014 В крайна сметка проговорихте, нали?!? Благодаря Ви от сърце, че споделяте своето мнение по въпроса, това означава много за мен!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Януари 14, 2015 Доклад Share Добавено Януари 14, 2015 Просто спрете да правите всичко вместо детето си! Спрете да отгатвате прекалено рано желанията му и го оставете да си ПОИСКА с жест, звук или друго. Нека почувства нужда от общуване. Престанете да се въртите постоянно около него. Оставете го намира! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Villy Добавено Юли 5, 2016 Доклад Share Добавено Юли 5, 2016 (edited) @rumbic Какво се случи с детенцето Ви? Проговори ли и как се справя сега, 7 години по-късно? Питам понеже дъщеря ми (скоро навършили три години) не говори, доскоро не разбираше речта, страдаше от хиперактивност и дефицит на вниманието. Работната диагноза е дисфазия на развитието. За последния месец има голям прогрес, който отдавам на хомеопатията и по-малко на работата с психолог. От няколко дни започнахме и хипербарна оксигенотерапия. Опасявам се, че и с години работа няма да навакса в речевото си развитие, че децата ще се държат зле с нея Редактирано Юли 5, 2016 от Villy Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.