Донка Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 За мен да тълкувам знаците на съдбата точно това означава - да живея... с отворени сетива и съвсем тих вътрешен диалог, който мога да спра всеки момент, да живея "слушайки" Божията воля, не крещейки своята. Обратното беше усещане за окови - оковите на "така трябва", "така не може", "това е добро-това лошо", на самоосъждането и осъждането, на предположенията, заместили разбирането и приемането на неразбираемото все още... Послушах един знак на съдбата преди няколко години - бях в много объркано и търсещо път състояние - живеех без посока, отчаяна, че всичко, което бях градила толкова упорито в личния си живот, се беше срутило с трясък. Слизах по стълбите на сградата, в която се намира школата ми. В главата ми неповикана зазвуча една детска песничка - по това време я пеехме с 2 групи. Никога не се съпротивлявам на песнички - оставям ги да си звучат и им пригласям, колкото и да ми е тежко. Усетих как краката ми започнаха да подскачат по стълбите надолу сами - стана ми малко смешно и много весело. Изведнъж загубих представа за мястото и времето и не чух, а по-скоро усетих в полутранс състоянието нещо като прото-мисъл "Тук е щастието ти - остави отворена вратата - нека всичко и всеки влиза и излиза и да остане който и каквото ще бъде щастливо с теб и ти с него". Признавам, че малко се изплаших, когато се "събудих" и замръзнах на място - пред очите ми беше вратата на моята школа - бях изминала около 20ина крачки без да забележа това.... Всички важни неща и хора, които промениха живота ми до неузнаваемост след този случай наистина намерих там. Когато ми се приискваше да задържа някого или нещо, което ми беше скъпо, спомнях си за "гласа" и го освобождавах с любов и благодарност. Имаше 2 момента, в които бях на кръстопът - дали да напусна това място и да последвам нещо, което ми изглеждаше щастието ми. Послушах "гласа" си - не го направих - сега знам, че ако бях, щях отново да се натикам между шамарите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 selsal А изкуството на Живота съдържа в себе си съзнанието, че Смъртта постоянно те предизвиква. В подобен екзистенциален момент, какъвто си изпитал, човек минава през катарзис и успява да види нещата без обичайното им ежедневно покривало. Много вярно. Защото къде са звездите през деня и къде е слънцето през нощта, има ли ги, когато ги няма, нощта слънчев ден ли е и денят звездна нощ красива ли е, зависи само от нас, тогава, когато тях уж ги няма. Играта със съдбата е игра със смъртта. Тя не е за всеки. Тази игра въобще не е за всеки. Ако подобни екзистенциални катарзисни моменти са твое ежедневие и ти преминаваш непрекъснато през този катарзис, започваш да се чудиш къде е покривалато на деня, което повечето виждат. Това те прави крещящо различен. Неспасяемо. И да, невинни няма. Съдбата тече във вените ни, цялата отговорност е наша. И когато човешко същество осъзнае това, то и съдбата щедро му показва знаците си. Тогава няма невинни и няма нито един виновен. ---- mvm Като ви чета започвам да си ви представям как вървите по улиците и се озъртате за всяко грачене на птица, за всяко преминаващо куче, как и защо ще премине и какво ще направи, за всеки полъх на вятъра, по какъв начин ще заклати листата. Извинете, но така ми изглежда. Сигурно ви е страх и от черните котки, ако ви минат път Живейте бе хора, ...................... Но то е така - точно както ти изглежда. И аз преди малко, като се прибирах от нощно дежурство - поредното танцуване, само това правех - озъртах се ли озъртах, дано видя някое БМВ, защото ми се четяха точно такива постове. И като прочетох сега този, успокоих се, че живея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 За знаците на съдбата съм писал доста в "Мистерията Лим". Всъщност това е една от водещите нишки в книгата, за да разберат хората, че няма нищо случайно, че нищо не се случва просто така. А дали човек ще бъде с достатъчно будно съзнание и отворени сетива, за да ги види, за да направи връзката между нещата, за да провокира знаците със своята вътрешна сила да се проявят - това е вече друг въпрос. Но е факт, че колкото повече ученикът от Божествената школа напредва по Пътя на своето развитие, толкова повече сякаш Пътят му се осейва със знаци - причудливи, необичайни - знаци, които спират дъха или от които те побиват тръпки. Но наистина е необходима чуткост на съзнанието и подходяща, бих казал, мистична нагласа. Защото знаците се дават, но само на този, който ги търси и има сетива не само да ги открива, но и интуиция, да ги тълкува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 (edited) selsal А изкуството на Живота съдържа в себе си съзнанието, че Смъртта постоянно те предизвиква. Това не е вярно. Ако е вярно за някого, то е за песимистите и депресираните, или за онези камикадзета, които си карат моторите както си искат,..... например Силвия, ти като си такъв шеф на съдбата си, като можеш ТИ да и слагаш знаците, и да я контролираш, и да я предизвикваш, и да си играеш с нея....доколкото разбрах, щом си такъв голям Господар на Съдбата си дай един пример как става тоя номер, че да взема и аз да се упражнявам Редактирано Май 4, 2008 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 Току-що влязох в офиса си. Дойдох да нарисувам някои илюстрации на идеи към един наш проект - паркоустройствен план. Откакто реших да направя ръчни скици не за себе си (иначе при проектирането скицирам почти ежедневно, но това не е рисуване), а да ги приложа към проекта, се притеснявам, че трудно ще се справя. А не ми допадат компютърните 3D- картинки.В последните години рисувам рядко истински. И ръката отвиква. От месец се каня да започна да рисувам всеки ден по малко здравеца и цветята, които отглеждам на балкона, за да разберат колко много ги обичам, но досега нищо не съм направила. И ето, днес, в проливния дъжд, влязох в книжарницата да си купя картон за служебните рисунки. Сетих се и за намеренията си да рисувам в къщи и взех и един скицник с хубава хартия за акварел. Сметката беше 5.38 лева и се оказа, че на дребно в монети имам точно толкова. Развеселих се и казах на продавачката, че това е знак, че ще ми върви в рисуването. И наистина го чувствам така. Колкото и смешно да звучи. А и когато влязох във форума, попаднах точно на тази тема за знаците. Случайно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 (edited) Аз в изразите "да си играеш със съдбата" от една страна и "да ковеш съдбата си" и " да държиш съдбата в ръцете си" от друга, виждам противоположен смисъл. Но това се разбира когато играещият си със съдбата се превърне в играчка. На смъртта като се замисля, не обръщам достатъчно внимание. За мене изкуството на живота се състои в това човек да прави нещата като за първи път, а не като за последен. Или пък пореден, както при всичко което правим механически. Това наричам свобода. Знаците на съдбата са просто знаци. Това което трябва да се случи, ще се случи с или без тях. Самите знаци могат да повлияят както положително така и отрицателно на човека известявайки го за определено възможно събитие. Редактирано Май 4, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 (edited) Да слагаш сам знаци на съдбата си означава да имаш не само сетивата за тяхното просто пасивно възприемане, а да ползваш активно тези сетива, за да осмислиш тяхното наличие, в противен случай рискуваш те да закърнеят. Тоест да се вложиш сам в динамична позиция спрямо своята съдба, а не да се изолираш от нея в рамките на обикновеното странично съзерцание. Единствено по този начин, активно участвайки в съдбата си, ти и само ти (а не някой друг) ще знаеш отговора на нейните бъдещи послания. Защото знаеш добре какъв въпрос си й задал сега. Това се нарича забелязване. Вярно е, че е нужно първо да виждаме знаците на съдбата, после да ги разбираме, после да намираме верния път напред, после да съумеем да тръгнем по него, да сме готови във всеки миг отново да виждаме знаците и сами да оставяме своите отпечатъци по пътя... Невъзможно е да се научи това просто от чужд опит, нужно е всеки сам да отвори сетивата си, да организира силите си и да живее съзнателно. Всеки може и оставя знаци, въпросът е - какви? Въпрос на цел. Да, може да се живее и без ясни цели, без дълбоко осъзнаване - повечето живеем именно по този начин. И колко е жалко след години да си кажем, че не сме видяли знаците, които съдбата ни е давала, не сме послушали вътрешния си глас, не сме направили нужното, пропиляли сме напразно време, сили, чувства, средства, таланти, какво ли не! Хайде, дано и ние като Силвия да можем да кажем отговорно, че знаците сами си ги слагаме, нищо, че няма начин да обясним как точно става това. Нужно е вътрешно виждане, което не се придобива само от четене, а от вътрешно израстване, придобиване на знания и умения. Все пак да напомня, че можем да слагаме и лоши знаци. Това не е умно, обаче. Щото ... рикошет! "Кой каквото прави, на себе си го прави!" Знаците не са просто знаци. Те играят роля не само на предупреждения, но и на напътствия. Ако не съм ги послушала, понесла съм си последствията, но поне съм се утешавала, че Отгоре ме обичат и са ме предупредили, ама аз като не съм послушала... Така съм предупреждавана за няколко големи загуби. Пък и преди около месец ми насочиха вниманието да си купя една машинка на промоция. Почудих се аз, понеже моята работеше тогава, допреди няколко дни. Като не послушах, днес изхарчих десетина лева повече. Трябва обаче и да им се доверяваме, понеже предупрежденията за момента може да изглеждат абсурдни, пък после се оказват верни. Аз така, на игра понякога, колкото и да няма реално основание, съобразявам се с дадения ми знак, да видя какво ще излезе от това. Никога не сгреших и усещането след като се изяснят истинските обстоятелства е страхотно. Когато човек живее по този начин, нещата му се нареждат много по-бързо и си спестява излишни загуби. Редактирано Май 4, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 latina Все пак да напомня, че можем да слагаме и лоши знаци. Доброто и лошото са понятия за глупци. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 4, 2008 Доклад Share Добавено Май 4, 2008 Глупци сме. Да не се повтарям... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Живейте бе хора, ...................... Какво ли значи: ..................... ??? Такова съчетание не бях срещала досега, сигурно и то ще трябва да означава нещо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 latina Все пак да напомня, че можем да слагаме и лоши знаци. Доброто и лошото са понятия за глупци. Не, глупците не могат да направят разликата между тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Вярно е, че нещо, което трябва да се случи, се случва със знаци или без, но знаците не са просо знаци. Те са маркери по Пътя, които могат да бъдат от най - различно естество: могат да ти указват правилната посока, да ти помогнат да разрешиш проблем, пред който си изправен, да изпълниш Божията воля или да те подготвят, за да имаш силата да приемеш неизбежното, което има да се случи и което може да е зряла карма от лично, национално или общочовешко естество. Има и предупредителни знаци, които ти подсказват опасности, клопки, които те дебнат по Пътя или вещаят трагични събития. А има и знаци, които просто идват като потвърждение. Като пример за последните бих могъл да посоча факта, че много от читателите на "Мистерията Лим" са споделяли с мен, че по време на прочита на книгата са имали необичайни преживявания, подобни на описаните в "Мистерията Лим", които сякаш са дошли, за да потвърдят истиността на описаните необичайни феномени в книгата. Конкретен пример (а те не са един и два!): Една съученичка на три от загиналите в Лим деца започва да чете книгата. Стига донякъде и ляга да спи. Сутринта, когато се събужда, косата й настръхва, защото... чергите са насъбрани на куп в средата на стаята, а всички обувки от етажерката са съборени на земята! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Към Borislavil и всички останали. Ако не знаех, че Борко е учител по литература, щях да го объркам (поради постингите му) с учител по математика - прицизен в изказа си до немай-къде. Ако 1+1=3, то третата единица, идваща "в повече" си е наш избор и дял. Ами, тя не е реална - Борко това пише и твърди. Харесвам математиката - и музиката също. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 В последните няколко години в живота ми се случват много значими събития, а от известно време аз им отделям повече внимание - в търсене на връзки и зависимости, повече се вслушвам във вътрешния си глас. Доколко съдбата ни е предопределена и ние имаме възможност единствено да следваме основната линия и доколко сами си я изграждаме и променяме с мислите, чувствата и действията си - вече ми е трудно да кажа. Това, в което се убедих от личен опит, е, че подсъзнанието ни знае какво ще се случи в бъдеще и информация за близкото бъдеще постъпва в съзнанието - именно под формата на знаци. Знакът всъщност се явява мост между подсъзнанието, което знае всичко, и съзнанието, което не трябва да знае всичко. Никога преди не съм обръщала внимание на знаци, защото имам силна интуиция и винаги съм се осланяла на нея, още повече че във важни случаи силата на вътрешния ми глас осезаемо се усилва. Вътрешното ми усещане, че трябва да направя или да не направя нещо, е толкова силно, че няма начин да го пропусна. В редки случаи, особено при емоционални състояния, когато губя възка със себе си, съм се молила да получа знак - и винаги съм получавала, при това достатъчно ясни и разбираеми знаци. Какво е знакът - фокусиране на съзнанието към конкретен материален обект, който съзнателно сме свързали с обекта на конфликтната ситуация. Това, което ми прави впечатление, е че докато преди съм получавала интуитивна информация за най-близкото бъдеще - до 5-6 часа максимум, в момента този период става все по-голям. Например 8-9 месеца преди да изживея една много голяма любов, която коренно промени живота ми, аз усетих това и всячески се постарах да укрепя тогавашната си сигурна и хармонична връзка - уви, просто не стана. И всичко се случи така, както вече предварително знаех, че ще се случи. И когато механизмът на дадено събитие вече е задвижен, мисля, че имаме твърде малко възможности да му въздействаме (и на практика няма значение дали е предопределено от съдбата при раждането ни или ние сме го предизвикали с действията си). Преди време, в началото на връзката си с моя приятел, имахме много активна кореспонденция, тъй като сме разделени от много километри. Освен телефонните разговори, си пишехме си непрекъснато и непрекъснато си правехме снимки в движение - така успявахме да преодолеем дистанцията. Размяната на тези снимки беше истински празник за душата - да видиш какво изразява лицето на човека, който обичаш, макар и толкова далеч, как е облечен, къде е бил, неща, на които в реалния живот обръщаме твърде малко внимание. С нетърпение очаквах всяка такава снимка и си ги пазех грижливо, радвах им се непрекъснато. След време събитията са завъртяха така, че практически се разделихме за няколко месеца. Беше много тежка раздяла. След няколко ужасно болезнени месеци реших, че така не може и ще опитам да продолея болката с друг човек. Беше същия ден, в който преди година бяхме признали любовта си един към друг - по стечение на обстоятелствата, 14 февруари. Изведнъж времето се върна - усещане за дежа-вю. Започнах отново да препрочитам писмата отпреди година - нещо, което не бях правила от раздялата ни, защото беше твърде болезнено за мен. И в мейл от от същата дата отпреди година открих снимка, която бях пропуснала - а бях чела тези писма стотици пъти и очаквах всяка сника с такова нетърпение, че нямаше начин за такъв пропуск. Явно тази беше останала скрита за съзнанието ми. И явно в това е имало някакъв смисъл. На следващия ден получих нова снимка от него и той поиска нова снимка от мен - нещо, което не се беше случвало от раздялата ни, голяма крачка напред в подобряването на отношенията ни. Тогава разбрах, че няма смисъл да се боря нито с чувството си, нито със събитията - че това, което се случва, просто трябва да се случи и има смисъл, дори и аз да не го разбирам. И че събитията са подредени - че аз е трябвало да открия тази снимка една година по-късно. И че трябва да пазя любовта си към този човек, колкото и да ми е трудно, колкото и да боли. Тогава разбрах и колко малко принадлежим на себе си. И изпитах усещането, че всичко, което се случва в момента, вече се е случило и ние всъщност подсъзнателно го знаем, вече сме го преживели и знаем до какво ще доведе, какво следва. И именно това са знаците - информация за вече случили се някъде в бъдещето събития по пътя, по който вървим. Вероятно имаме избор да променим този път, но също така вероятно това може сериозно да ни навреди - и тогава се появява очеваден знак, който да не можем да пропуснем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 (edited) От обичайните клишета-предизвикателства се бяха поотегчили от тената. Аз самата съм немърлива към знаците, П. Коелю е един от любимите писатели, но как да повярвам в гущерчетата, че са на късмет, когато на местата където се срещат ги има много, ами те там си живеят и се размножават?! Но maggee, искрено ме развълнува с поста си, "докосна" ме ... Благодаря ти! Редактирано Май 5, 2008 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Станимир Не, глупците не могат да направят разликата между тях. Само глупецът поставя етикети - това е добро, а това зло и се закрепостява сам в тях, още повече, ако въздига в култ своето крепостничество. Защото тези понятия са едностранчиви. Нещата не са нито добри, нито лоши, нещата са такива, каквито са. Светът не е нито черен, нито бял, нито във всички нюанси на сивото от единия до другия цвят. На смъртта като се замисля, не обръщам достатъчно внимание. Това също е знак. За мене изкуството на живота се състои в това човек да прави нещата като за първи път, а не като за последен. Това е добре. Да правиш всяко нещо като за пръв път показва трепета на новатора и старанието на перфекциониста.. Но къде е ... душата, която се влага там - в нещото, като за последно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 (edited) Асоциирах просто... по: "Красотата ще спаси света" Красотата ще спаси… сестра си от насилие. Като И дава време и посока. В без-обилие. *** пред-очното какво е, за зад-очното устройство? … очите са ни дадени красиви. *** Красиво >!< Грозно Не успоредни прави, А прегърнали се “аксиоми”, в хромозома. От екстази. *** ...и усмивка - не от съдбата - от мен. Редактирано Май 5, 2008 от бяса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 (edited) Аплодисменти за maggee (#39) - и то на крака! Редактирано Май 5, 2008 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aratron Добавено Май 6, 2008 Доклад Share Добавено Май 6, 2008 Ашраф ал Хаджудж, палестинският лекар, осъден на смърт от либийския съд заедно с българските медицински сестри, от вчера е горд баща на момче, което ще носи името Раян - "Вход към рая". Семейството е очаквало радостното събитие в края на май. 3 кг и 49 см са мерките на момченцето. "Щастлив съм, пожелавам на съпругата и детето си хубав живот и късмет", каза пред БГНЕС лекарят. Той е благодарен на екипа на доц. Асен Николов в Майчин дом, където в 11,45 ч. вчера се е появил на бял свят наследникът. Попитан как приема този знак от съдбата предвид навършването днес на четири години от произнасянето на смъртните присъди, Ашраф каза: "Това е един голям шамар за либийското правосъдие. Преди четири години бяха осъдени на смърт шестима невинни, а днес ден по-рано един от нас има нов живот, с който ще продължи напред. В крайна сметка е ясно, че Господ държи нещата в ръцете си". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Май 6, 2008 Доклад Share Добавено Май 6, 2008 Еси и aorhama, аз благодаря за хубавите думи Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 6, 2008 Доклад Share Добавено Май 6, 2008 За мен най-удачният превод на заглавието на тази тема е Как да тълкуваме себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Един случай от студентските ми години в Търново - класически пример за знак! Всяка неделя групичка от десетина човека се събирахме, за да правим обща молитва в общежитието при една наша приятелка, която, след като беше получила духовно кръщение, бе придобила пророчески дар и на тези молитвени сеанси Светият дух започваше да говори чрез нея. Тя казваше, че изобщо не знае какво ще каже. Осъзнавала го едва когато го произнесяла... И наистина се казваха изумителни неща. Беше много впечатляващо, особено за хора, които идваха за пръв път, тъй като ставаха свидетели на това как Духът чете мислите им и започва да отговаря на мислените им въпроси. Ето и един от тези впечатляващи случаи. П. и К. – мои много добри приятели - тогава студенти по изобразително изкуство, млада и симпатична двойка, бяха решили да узаконят връзката си, като сключат брак. И на една от поредните ни молитвени сбирки задават мислен въпрос на Духа: дали техният брак е богоугоден? Духът им отговори: ”Не си ли спомняте, когато отидохте на хълма Света гора и искахте от Мен да ви дам някакъв знак, че одобрявам решението ви да сключите брак? Тогава се появиха две светулки. Едната кацна на рамото на единия, а другата на рамото на другия. След това те размениха местата си. Това беше знакът, който ви дадох. Това беше Моето благословение!” К. избухна в сълзи. Това, което Духът беше казал, са си го знаели само те и никой друг. Тогава им е направило впечатление, но за тях е било само предположение, че това може да е било знак от Всевишния, докато сега това предположение се беше потвърдило! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 5, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2008 Много е важно човек да приема знаци, които не е очаквал и не би приел... Напоследък ми се случи няколко пъти. Обмислях идея, сърцевината на която е да се приеме и даде път на онова и онези, които не желаят да ни отговорят със същото. Помолих се да ми пратя Отгоре хората, с които ще можем да реализираме идеята с любов... Малко по-късно точно в решаващия момент сами се появиха при мен хора, които в миналото бях се колебала да приема като приятели, но после бях послушала Учителя и бях разширила сърцето и ума си за временни различия.... Оказа се, че мислим и чувстваме нещата заедно сега и ще работим заедно... Сега като се замислих - нали това е и същността на идеята - да намерим какво ни свързва въпрки различия в миналото или сега... Вторият човек, когото ми пратиха (за втори път един и същ в два важни момента) - приятел, с когото много се разбираме и усещаме от самото начало. Особеното в нашата "история" беше, че тя ме подкрепяше, когато ми беше трудно, а когато тя трябваше да вземе важно решение, нещо ме накара да и кажа, че най-добрият избор е този, с който ще се чувства свободна да бъде себе си. Тя избра свободата вместо сигурността тогава и сега казва, че е щастлива. Тълкувам всичко това като знак откъде ще дойдат останалите и как да работим по-нататък... какво да бъде в основата на идеята ни... Свободата на всеки да бъде себе си и да бъдем заедно като приемем различията си като богатството на близостта ни. (Преди малко преглеждах активните потребители и видях тази тема на върха на списъка - това също беше знак.... ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Април 4, 2009 Доклад Share Добавено Април 4, 2009 С какво да започна,пак ще се оплаквам.И пак с моят си проблем. Не мога да работя.Знам го от три годишен. Какво да направя като съм по-слаб физически,по-малко издръжлив,по-малко пъргав и на всичкото отгоре много глупав.Просто го знам.То не може да не ти се набие в съзнанието след като виждаш какви са другите деца и какво си ти.Различен си,и то много. Как да ви го обясня по-просто.Представете си че сънувате всеки ден.Представете си че сънувате,гори,планини, дворци,магазини,книжарници,вещици,хора, роднини,влакове,дори че хвърчите и още куп други неща.Но никога, никога не можете да си представите че работите.И когато си представяте че работите за вас това е наи-голямият кошмар.По-добре да сънувате че бягате,че сте пронизвани от стрели,че от вас изкачат разни гадни товари,че плътта ви се разяжда отколкото че се опитвате да работите. И представете си че знаете още от три годишен че нямате бъдеще.Защото хората са толкова жестоки че са ограбили вашето бъдеще.Те са ограбили бъдещето ви като са измислили работи които никога няма да можете да работите,че са посторили стени които никога няма да прескочите.Нима като се блъскате в стените ще ги разбиете? Тук от форума все ми повтарят че трябвало да поема отговорност за себе си.Че трябвало да слушам вътрешният си глас,че той щял да ми каже какво да правя и какво да работя. А представете си че вътрешният ви глас ви казва да не работите? Представете си че именно божествената частица във вас се забавлява с вас и нарочно ви кара да не можете да работите? Какво става тогава?Това ли е светлината?Това ли е съдбата? Ще ви дам още един пример.Представете си че ме бият напримерно и после ме поставят на работа и аз постоянно греша.Знаете ли от какво ще заплача по-силно.От това че постоянно греша и че никога няма да работя. Ако някога съм имал вътрешен глас и вътрешно его,то това е този глас които постоянно ми казва,ти не можеш да работиш. Това чувство,тази прокоба е над мен,над всичко друго,може би това е Бог или съдбата. Просто не ставам за нищо,просто съм различен от другите хора. И някога когато умирам най-накрая ще се почувствам щастлив защото тази съдба ще е към края си. Пишете ми каквото искате,давайте ми каквито искате съвети,аз знам че тази моя съдба е над всичко.Няма по-висша сила от нея.Любовта,светлината са нищо в сравнение с нея,толкова е силна, по-силна и от чувството за самосъхранение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 5, 2009 Доклад Share Добавено Април 5, 2009 (edited) Толкова ли е дълбоко нещастието ти? Колкото се оплакваш? И някога когато умирам най-накрая ще се почувствам щастлив защото тази съдба ще е към края си. Ами ако с това тази злощастна съдба не свършва? Констатацията, че е злощастна е ценна, защото може да те стимулира да търсиш изход. Ако не го направи- значи използваш някой от похватите на вампирите. Пишете ми каквото искате,давайте ми каквито искате съвети,аз знам че тази моя съдба е над всичко.Няма по-висша сила от нея.Любовта,светлината са нищо в сравнение с нея,толкова е силна, по-силна и от чувството за самосъхранение. Знаем ли всъщност какво са Любовта и Светлината, та ги сравняваме с един капан, който наричаш съдба? А може би имаш нужда да издигнеш този капан на достатъчно висок пиедестал? Редактирано Април 5, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.