26. Сгъване и пречупване

[Ася_И]

Наряд за начало:

Мото-молитва

Бог е Любов

Псалом 25

Беседа: Сгъване и пречупване, 18.02.1926 г., Беседи пред сестрите

Наряд за край:

Господнята молитва

„Има две неща, които са потребни за вас: мекият човек трябва да се огъне, а силният човек трябва да се пречупи. Значи мекият човек образува кръга, а силният човек образува диаметъра. У вас има едно чувство на непреклонна воля – какво трябва да се прави с волята ви? Да се пречупи. Но кога? Когато една непреклонна воля прави само зло, трябва да се пречупи – това и за мъжете, и за жените е вярно.”

„Думата пречупване и днес се схваща криво. Пречупване значи, когато вървиш точно в една посока, да вземеш посока, перпендикулярна на първото движение. Следователно това са качества или методи на самия Живот.”

„Тези изводи са такива, каквито и в Природата се срещат. Природата работи така и човек трябва да работи така.”

„Огъването е вземане на правилна посока на нещата. Огъването е признак на мекота, а пречупването е признак, че човек може да издържи на всички напори. Острите неща всякога си пробиват път – вие трябва да се пречупите, за да образувате едно острие, с което да атакувате неприятеля си. Пречупването означава вземане на друга посока.”

„Всякога, когато ученикът дойде до определена фаза на развитие, той се излага на известни изпитания – излагат го вече на съзнателни изпитания. Така е в законите на Природата.”

„Едно нещо зная: духовната Радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема. Тъй зная аз, а какво знаете вие, то е друго нещо. Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата си духовният човек вижда Вечната радост.”

„Ако вложите тези правила в Живота си, ще имате известни добри резултати. Но и ако не ги вложите, пак ще си учите уроците, защото Невидимият свят е толкова строг и справедлив.”

„Аз наричам Обич дълбокото желание на душата – Божественото в човека. Под душа и дух аз разбирам Божествения човек, а под сърце и ум разбирам човешката страна на Живота. Дайте ход на вашата душа и дух, за да се развива всичко, каквото е скрито там – това е благото ви. А вашето сърце и вашия ум ги оставете сами да се развият, не се месете в тях. За да възпитаваш ума си, за да възпитаваш сърцето си, трябва да имаш знания.”

Сгъване и пречупване

[Донка]

Когато за пръв път четях за огъването и пречупването, всички модели на мислене, внушени ми от периода на израстването и формирането на личността, бяха смутени - за мен огъването беше признак на слабост и безхарактерност - но сега осъзнавах все повече, че умението да се огъва човек беше признак точно на неговата хармония с околния свят и устойчивостта му, способността му да се учи и да се променя съзнателно... Когато виждам, че пътят, по който съм свикнала да минавам днес е покрит с локви след дъжда, би било глупост, а не сила да мина през тях само защото не искам да огъна волята си...

Пречупването ми беше по-трудно, признавам. Да се пречупя означаваше да престана да бъда себе си.... но се замислих - ако правата не се пречупваше под различни ъгли в различни точки, никога нямаше да образува триъгълника, квадрата, пентаграма.... И още - наблюдавах как постъпваха дърветата, за да се освободят от ненужните клони - спираха им соковете, те изсъхваха и после всяко малко усилие ги пречупваше и даваше пространство и свобода на новите филизи...

Мнозина от вас трябва да се огънете и то трябва да се огънете на място, където е необходимо, а не навсякъде. Трябва да се огънете хубаво на необходимото място, за да се образува там един континент. Трябва да се пречупите точно там, където може да се образува един планински връх, подобен на хималайските, и в този висок връх може да се зародят вашите идеи.

Сгъване и пречупване

[Донка]

Когато аз употребявам думата скръб, подразбирам онези разумни условия, при които известна добродетел може да се развие. Докато добродетелта се развие, ние все ще усещаме скръб – това са условия, при които тези добродетели могат да се развият. Следователно скръбта ще донесе Радост, защото тя дава условия на добродетелта да се прояви. Затова именно ние трябва да разберем, че всяка скръб носи нещо хубаво в света – имаш ли скръб, нещо хубаво ще се роди в теб. Аз не говоря за мъчението, а за скръбта. Това са закони на Природата, тя е поставила така нещата. Някой казва: „С тия скърби ми дотегна вече!” – не, радвайте се, защото животът на Земята без скръб е такава безсмислица, такава пустота, каквато не можете да си представите. Радвайте се, докато имате скърби. Вие не сте опитали Живот без скръб. Трябва да схващате Живота: дойде ли ви скръбта, нека се яви Радостта във вашата душа. Някой казва: „Ама аз много страдам!” – хубаво, радвай се, нещо хубаво зрее в теб! Като узреят тези хубави плодове в теб, те ще бъдат едно благо за твоята душа и тогава ще ги разбереш.

Много трудно ми беше да приема това отначало. Звучи абсурдно на пръв поглед - как ще се радвам докато скърбя???

Но нямах избор - беше ми много тежко тогава. Прочетох в книга на Лазарев, че може човек първо да си внуши усещането за радост при състояние на скръб и после постепенно да осъзнава защо всъщност се радва - не обратното. И се получи! После от гл.т. вече на науката психология си го обясних - съвсем просто и лесно! Негативната емоция, която е предизвикана от някакво конкретно събитие блокира много центрове в мозъка, които иначе отговарят за анализа на ситуациите, вероятните подходи към нея и поведенческите модели, както и за вземането на разумни решения и следването им. Позитивната емоция им действа деблокиращо и след известно време започваме да виждаме все повече допълнителни елементи на ситуацията и ни "светва" - става ни "видело".