Мисъл на деня – 30.03.2009 г. – 05.04.2009 г.

[Станимир]

Мисъл на деня – 30 март 2009 г.

Любовта се проявява в книгата на миналото, когато човек е правил погрешки; Мъдростта се проявява във втората книга, когато се е изправял и вършил добри дела, а Истината – в третата книга – книгата на възмездието или на възнаграждението... Големи бяха противоречията на Христа, но Той не възропта. Пред Него се отвори третата книга и там се написа възнаграждението Му – възкресението.

Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г.

[Надеждна]

Мисъл на деня – 31 март 2009 г.

Мнозина искат да знаят какво е било миналото им, за да си обяснят причината за страданията. Не се ровете в миналото си! Спомнете си пословицата „Да спи зло под камък” и вървете напред! Казано е в Писанието: „Ще залича греховете им и няма повече да ги споменавам.” Следователно не извиквайте в паметта си това, което Бог е хвърлил зад гърба Си.

Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г.

[Слънчева]

Чудно е как тези учени, които вярваха в пророците, в Бога, не можаха да се проникнат от светлината, която Христос носеше, да разберат Словото Божие. Каквото е било положението на тогавашните учени, такова е положението и на сегашните хора. И те спорят върху религиозни и духовни въпроси, като считат своето верую за най-право. Всички вярват в известна идея, но има нещо неясно в тяхното верую. Ако днес подложат хората на изпит за тяхното верую, малцина ще издържат.

И днес виждаме колко разклонения има църквата и колко спорове има по разни въпроси. И днес се спори кое учение, коя религия са по-истински. Това са си нашите човешки разбирания. Нали Бог е Един, нали е Любов, говори ни се за братство и разбирателство, защо не можем да приемем и разберем, че нашето си Его ни разделя...

Божественото Начало в животното още не е пробудено, както в човека, но все пак съществува. Животното е животно, човек е животно и човек, ангелът е човек и Бог едновременно. Животинското, човешкото и Божественото естество в човека говорят за различните степени на съзнанието. Човек, като съзнание, средно по степен, заема средно положение между животното и ангела. Тази е причината, поради която той притежава и животински, и човешки, и ангелски качества. Гневът, нетърпението, безправието са животински качества. Някой се хвали със силата си и казва: „Каквото пожелая, мога да го направя“. Така постъпва и животното. В животинското царство правото е на страната на силния. В човешкото и ангелското не е така

Доста от нас, около нас са на животинско ниво. А и ние, самите понякога проявяваме животинското си начало. Виждаме как все още правото е на страната на силния. Стремежът ни е към съзнанието на ангелите, един път да се докоснем до тях и няма да искаме да се върнем... Но това става с работа върху себе си-съзнателна.

Не се сравнявайте с онези, които имат къщи, дрехи, пари и др. Ако искате да имате всичко, каквото другите имат, трябва да отидете при тях, при условията, в които те живеят. Трябва ли ученикът да желае това, което имат възрастните? Ученикът е влязъл в училището да учи. Трябва ли вярващият да иска за себе си това, което има безверникът? Вярващият има отношение към духовния живот, когато безверникът се интересува само от физическия живот. Сега и вие се интересувате от духовния свят, искате да знаете какво представлява той. Чудно нещо! Вие сте излезли от духовния свят, слезли сте на земята и всичко сте забравили. Мислите, че каквито сте на земята, такива ще бъдете и на онзи свят. Това е все едно да мислиш, че както влизаш с водолаз в морето, ще може със същото облекло да влезеш и в обществото. Това е невъзможно. Във водолаза ще бъдеш със специални дрехи, но отидеш ли между хората, ще бъдеш облечен тъй, че да приличаш на тях. Иначе ще ги изплашиш.

Нормално е да сме различни и по външен облик с хората, които търсят само материални богатства. Добре е да следваме своя път и да не искаме да вървим в чуждия, защото може да изгубим повече, отколкото ще спечелим...

Човек трябва да работи върху себе си, да развива ума и сърцето си, да мисли и чувства правилно. Така той ще различава правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. Като срещне човек, който не постъпва правилно, ще му каже истината, ще му помогне да види погрешките си. Кажете ли, че го обичате и не можете да му изнесете погрешките, вие сте на крив път. Според мене човек най-лесно говори истината на онзи, когото обича. Майката наказва детето си, посочва погрешките му, защото го обича. Наказание, наложено от Любов, е на място. Какво трябва да прави майката, когато види, че детето ѝ се надвесва над кладенеца? Ако започне да му се кара, може да го стресне и то да падне в кладенеца. Щом вижда опасността, тя веднага му удря една–две плесници и то пада настрана, далеч от кладенеца. Така тя го предпазва от нещастието, което може да му се случи. Като падне на земята, детето ще заплаче, но очите му ще се отворят.

Следователно всяка плесница, която отваря очите на човека, е благословение. Не може ли да ги отвори, тя не е на място. Когато добрият човек бие, това е благословение. Чрез ръката той предава част от енергията си, която струва хиляди и милиони. Страшно е, ако лош човек ви удари плесница. Тя носи разрушение и загуба. Като знаете това, пазете се от лошите хора. Ако лошият бие добър, праведен човек, той ще вземе от неговите енергии и ще се нагърби с неговия кръст. Римските войници биха Христа, поругаха се с Него, но поеха част от страданията Му.

Разумните страдания и изпитания са добро. Те ни носят развитие и знание. Хубаво е да сме благодарни на градивната критика и да се замисляме защо понякога ни се случва да ни критикуват, а не да скачаме обидено... От всичко можем да се учим, ако сме осъзнати човеци... Това важи и за обществото, за да върви напред е добре да се променя и да се вслушва в съвети и критика....

Колкото и да ми говори вълчето за баща си, аз познавам баща му. То ще каже, че баща му е добър, великодушен. Щом видя вълчето, аз зная вече какъв е баща му, няма защо да ми говори за него и да го препоръчва. Ще се хвали някой, че се движи в общество на учени, на просветени хора. – Това не ме интересува. За мене е важно какъв си и как постъпваш. Ако си разумен, и приятелите ти са разумни; ако не си разумен, и приятелите ти не са разумни. Подобното подобно привлича. Работете върху себе си, да различавате доброто от злото. Кажете ли, че не може без погрешки, без зло в живота, вие сте на крив път. Не може без външни погрешки, но не и без вътрешни. Външните погрешки лесно се изправят, а вътрешните – мъчно. Животът не търпи вътрешни погрешки. Те са опасни, водят към смърт.

Не можем да се сърдим на никого, ние сами изграждаме живота си и така привличаме и външните условия... Любовта, ражда Любов. Насилието, насилие и т. н. Ако сме вълчета, вълчи свят привличаме...

Има хора без диплом, които знаят повече от онези, които са свършили университет и получили диплом. Първите лекуват болни, помагат на страдащи, носят доброто в себе си, а вторите не притежават тези качества. Добрият и свят човек се познава по благословението, което носи на хората. Влезе ли в някой дом, където има болни, нещастни, бедни, на всички помага. Той е скъпоценен камък, който отразява и пречупва добре слънчевата светлина. Той е цвят, който разнася благоуханието си надалеч. Всички трябва да бъдете такива скъпоценни камъни и цветя, за да се ползвате от знанието, което новите професори-адепти, ще ви преподават.

ИзТрите книги

Редактирано Март 31, 2009 от xameleona

[Ася_И]

Мисъл на деня – 1 април 2009 г.

Живейте според своето вътрешно разбиране, за да бъдете доволни от себе си. Измените ли на себе си, нито вие ще бъдете доволни, нито ближните ви. Тази е причината, дето някои хора не са доволни от мислите, чувствата и постъпките си.

Из Степени на разбиране, УС, 20 октомври 1935 г.

[Станимир]

Мисъл на деня – 2 април 2009 г.

Съвременната култура не е нищо друго, освен позлатяване или посребряване на предметите... Каква култура е тази, която изменя естеството на човека и го заставя да изопачава нещата? Истинска култура, истинско знание е онова, което буди човешкото съзнание и му дава условия да се прояви така, както Бог го е създал първоначално.

Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г.

[Ани]

Мисъл на деня – 3 април 2009 г.

В Писанието се казва, че мъжът е глава на жената. Значи мъжът научи жената да мисли. Жената пък научи мъжа да чувства. Жената носи в себе си разумното сърце, а мъжът – разумния ум. Ще кажете: „Умът ли седи по-високо или сърцето?” Не е въпросът кой седи по-високо, важно е кой изпълнява своята служба по-добре. Онзи, който изпълнява своята длъжност добре, той всякога седи по-високо от онзи, който не изпълнява длъжността си добре. Не мислете, че ако духът извърши нещо неразумно, че ще седи много високо. В Природата съществува следния закон: всяко нещо, което е добре извършено, седи високо.

Из И пак се наведе на земята, 15-та НБ, 9 януари 1938 г.

[Надеждна]

Мисъл на деня – 4 април 2009 г.

Свързвайте се с разумната Природа, за да разширявате своя поглед върху живота и да се освободите от наследствените заблуждения. Злото, лошото в човека се крие в наследствените неща, а доброто се явява като дарба, Божий дар, Божие благословение.

Из Причини за страданията, УС, 29 декември 1935 г.

[Слънчева]

Има вярващи, които мислят, че и без знания може да се отиде на небето. Те разчитат изключително на вярата и на любовта. Обаче, истинската вяра и любов се основават на разумността, знанието, интелигентността и доброто. Без тези качества, ти ще вярваш, но вярата ти ще бъде сляпа. Ученият постепенно придобива знания, които почиват на опита. Като опитва нещата, вярата и знанията му се увеличават.

Сляпа вяра не води до добри резултати, разумността и опита в живота, натрупаните знания са от голямо значение и в помощ на вярата ни.

Щом сте тръгнали на път, не се обръщайте назад, да видите какъв път сте изминали. Отправяйте вниманието си към това, какво сте срещнали на пътя си и какво сте научили, а не колко и какъв път сте извървели.

Да, пътя на всеки е индивидуален и му носи знание и опит от които се нуждае. Ако успеем да живеем в днешния ден, без товара на миналото ще се усетим спокойни, леки и щастливи от мига...

Както майката пази дъщеря си като писано яйце, така и някои проповедници пазят своите пасоми от работа на ума, за да не се натъкват на противоречиви идеи. Има ли нещо лошо, опасно в това, че мозъкът на човека работи? Колкото повече работи, толкова по-добре за него. Всеки човек трябва да работи за съществени, а не за несъществени и преходни неща. Щом яде, човек трябва да работи, да мисли, да чувства, да учи и т.н. Всичко това, в широк смисъл, наричаме работа. Като работи, човек развива ума и сърцето си. Следователно прилагайте любовта за развиване на сърцето, разумността – за ума. Прилагайте доброто за развиване на сърцето, а истината – за ума. Любовта, разумността, доброто и истината са качества на Божественото, което е вложено в човека.

Значи ума ни е необходим и е добре да му помогнем да се очисти от ненужните товари на миналото, да търси и вижда истината, та да имаме повече светлина. Разумна работа-значи да си възпитаваме ума, да го опознаваме и търсим причините за различните ни мисли...

Доказателство се дава на умния, на добрия, на онзи, който вижда и чува. Ако затваряш очите и ушите си, никакво доказателство не може да ти се даде. Следователно не затваряй съзнателно очите и ушите си, за да виждаш и чуваш ясно, без никакви доказвания. Освободете се от заблужденията, които носите от далечното минало. Само така ще виждате и чувате ясно. Защо трябва да си представяш нещата такива, каквито не са? Защо ще мислиш за себе си това, което не е? Искаш да си направиш голяма къща, с много етажи. Не е лошо това желание, но трябва да съградиш къщата си толкова здраво, че да не се събори и те затисне. Не е лошо желанието на човека да бъде богат, да има жена или мъж, да има деца, но трябва да знае как да се справя с всичко това. Мъжът трябва да знае какви отношения да има към жена си, жената – към мъжа си. Всичко, което човек има, е за добро, когато знае как да се справя с него. Не знае ли, то се превръща на зло. И ангелът му рече: „Твоите молитви и твоите милостини възлязоха на помен пред Бога.“ (– 4-ти стих.) – Този човек, на когото се яви ангел Господен, беше Корнилий. Ако на съвременния човек се яви ангел, той ще се усъмни и ще си каже, че имал някаква халюцинация. И каквото му каже ангелът, няма да го изпълни.

Имаме ли разумни желания, можем ли да се справим с нещата, които искаме?... Даваме ли си ясна сметка, какво можем и какво-не?

Дали ние разбираме, кога ни шепне Ангела? Дали сме готови да изпълним това, което ни казва? - Нужно е знание и познаване на доброто, та да повярваме и да го послушаме... Защото ангелите ни помагат, стига да сме готови да работим съзнателно.

Твоята задача като човек не се заключава в това, да съдиш своите ближни, но да изправяш погрешките си. Написал си едно писмо. Провери, да видиш какви грешки си направил. Изправи погрешките си и върви напред. Постави всяка дума и всеки препинателен знак на мястото им. Така и ти ще бъдеш доволен от писмото си, както и онзи, който го получи. Кога се поставят запетая, двоеточие, точка, удивителен и въпросителен знак? Запетая се поставя при малки мъчнотии; двоеточие, точка и запетая – при средни мъчнотии, а точка – при най-големи мъчнотии. Когато искаш да кажеш на някого обидна дума, постави запетая, т.е. спри се за малко и помисли, да кажеш ли думата или да не я кажеш. Удивителен знак се слага, когато срещаш нещо, което те учудва. За да изразиш състоянието си, ти поставяш удивителен знак. Който поставя препинателните знакове на място, лесно нарежда работите си. Всеки народ, който се съобразява с тези знаци, има бъдеще. Каже ли някой, че не признава препинателните знаци, той е твърдоглав, упорит човек. Главата му ще страда много, докато узрее. Докато сте на земята, препинателните знакове са необходими.

По този начин човек се учи да се владее. Да размисля и преценява дали да каже нещо или не, дали да реагира по определен начин или не... Разбира се опита му носи знание, но и умение предварително да преценява...

Хората имат крива представа за светийството. Те мислят, че за да станеш светия, трябва да се откажеш от живота, от яденето, от обличането с хубави дрехи. Значи светията трябва да ходи бос и окъсан, да не си дояжда, да живее като аскет, да гледа постоянно към земята, да не се изкуси от някоя жена. Това не е светия.

Светията има право да се храни и облича добре, да има жена и деца. Не е забранено и на светията да се жени. Лошото не е в женитбата, но в скритите, потайни желания. Моисей беше светия, но въпреки това – женен. Аврам, Яков също бяха свети хора, но женени. Не може да се определи дали жененият или нежененият ще влезе в рая. Това се определя от живота на човека. Който прилага любовта, разумността, истината и доброто, независимо това, дали е женен или неженен, той е в рая. Който не прилага тези добродетели, той е в ада.

Външният живот не винаги показва вътрешния.

По плът човек е ограничен, не може да обича всички. По дух, обаче, той има възможност да обича всички. Възможностите на плътта са ограничени, а на духа – неограничени. И тъй, обичайте всички хора в ума, в сърцето, в душата и в духа си, без да се спирате върху въпроса, кой е праведен и кой – не; заслужава ли да бъде обичан или не. Казано е в Писанието: „Бог дава своето благословение и на добрите, и на злите“. Ако Бог търпи лошите хора и им помага, колко повече ние трябва да ги търпим. Бог търпи и вълка, който дави овцете, но не го освобождава от последствията на постъпките му. И лошият човек е свободен в действията си, но не е свободен от последствията. Ще каже някой, че не трябва да бъде добър с хората. – Защо да не е добър? – Да го не тъпчат. Който не иска да го тъпчат, трябва да прояви любовта, разумността, истината и добродетелта. Той е човек, който мисли право.

Да обичаме всички, но и да не се страхуваме да бъдем себе си, това ни дава свобода. Свобода да проявим себе си и да се учим от последствията...

Не мислете за края на нещата. Мислете за началото на нещата. Бъдете като изворите, които постоянно дават. Давайте от себе си и не се страхувайте. При това увеличавайте възможностите си поне мислено. Ако можеш да дадеш днес един лев, мисли, че утре ще дадеш десет лева, на другия ден – сто, после – хиляда и т.н. Така постъпва Бог. Щом и ти постъпваш така, ще се ползваш от Божието благословение. Бъдете щедри в даването. „Даром сте взели, даром давайте!“ „Давайте, за да ви се даде!“

Да раздаваме себе си, без да мислим дали ще получим и какво, това също е освобождение.

Вложете любовта в душата си, разумността в ума си, доброто в сърцето си и вървете напред. Само така ще постигнете всичко, което желаете. И царе може да станете – царе на себе си, на своята вътрешна държава. Който може да се управлява, той е цар на себе си. Той отваря вратите на затворите и пуща затворниците си на свобода. Той е дал ход на Божественото Начало в своя живот. За него се казва, че не умира и вечно живее. Животинското, животното в човека умира, а той постоянно и вечно живее. Той минава от смърт в живот. Който е повярвал в Бога, вечно живее.

Да се откажем от животното в нас, да дадем път на човека, който вярва, но и познава /има знание за/ Бога.

Причини за страданията

Светлина на всички!

Редактирано Април 4, 2009 от xameleona

[Ани]

Мисъл на деня – 5 април 2009 г.

Мнозина мислят, че задачите, които се дават в Школата, са маловажни неща. Не е така. Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят. Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа. Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред. Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет.

Из Възможни постижения, ООК, 2 март 1927 г.