Хората понякога трябва да правят неща, които не обичат да правят

[Диляна Колева]

Практически всеки ден, е свързан със събитие или среща, която не ни удовлетворява и това е безпорен факт. Хората понякога трябва да правят неща, които не обичат да правят.

Като се огледам наоколо във всяка една минута някой се оплаква от нещо. Някой прави нещо , което не му доставя удоволствие.

Не знам дали това е така само в България, но разни статистически проучвания доказват, че ние българите сме най-недоволната нация. Нещастни, роптаещи, винаги в опозиция. Разхождам се по улицата,мрачни лица,вглъбени в себе си хора,често говорещи си сами, това е общата картина на масата хора запълващи градския пейзаж. Това са недоволни хора.Хора правещи неща, които не обичат да правят.

Дали само тежкото социално положение е фактора предизвикващ това състояние, не зная. Но най -напред и преди всичко българина не харесва това което работи. И тъй като това е по -голямата част от ежедневието, няма как да остава достатъчно време за обичните неща, които да компенсират загубата на радост. А с нейната загуба, започват проблемите, къде здравословни, къде емоционални. И така човек без да се усети потъва в собственото си недоволство и го превръща в начин на живот. Най-лошото е, че няма борба, личноста деградира напълно доброволно и целенасочено. Приема нещата които не обича да прави като неотменни задължения, слага ги в графата “трябва” и ги обгрижва с цялото си същество.

В този момент идва въпроса:Защо трябва да правим нещо което не обичаме?” Понякога се налага. Да. Налага се тъй като ние хората в отделните общества сме се подчинили на определени норми, морал, правила, които не желаем или ни е страх да прекрачим. Трябва да правим неща които не обичаме, защото системата казва така, защото е по- лесно понякога, защото се страхуваме, защото не искаме до покажем себе си. Но от това не следва нищо хубаво, в частност за отделния човек, по принцип за цялото общество. А едно общество от недоволни хора не ражда нищо хубаво.

Може би за да не изпадаме в кръговрата на безизходицата е хубаво да помислим, кое ни кара най- често да правим нещо което не обичаме.

На първо място според мен стоят предразсъдаците, гарнирани със солидна порция страх, насадените ни от детството морални норми, като прибавим и капаците, които често сами си поставяме, се получава много горчив коктейл, който изпиваме безропотно всеки ден.

На второ място ,но никак маловажно е факта, че много молко хора знаят какво обичат да правят и как да го използват в полза за себе си.

Как мислите вие?

[ris_78]

Според мен,грешката е изначална.Ние като хора изграждаме в себе си и един мироглед,който е в голяма част погрешен.Семейство ,общество,самите ние и т.н. Някои качества са ни даденост,но всички свои качества ние можем да възпитаваме във себе си.Можем да се научим да мислим,да се научим да обичаме,да се научим да търсим зрънцето добро и да го поощрим да стане голямо.Да се научим да бъдем щастливи,и да живеем щастливо.Който не е съгласен със мен нека опита.Всички тези неща са взаимосвързани.По-лесно става когато има кой да те научи или поне да те насочи.Уви най-трудно е когато самичак търсиш и се луташ в различни посоки.Колкото повече щастливи и доволни хора има,толкова повече щастливи и доволни хора ще има.В голяма степен хората са предубедени за самите неща ,че са неприятни.Хората не са научени да мислят и да търсят доброто в неща ,които изглеждат напълно обикновенни и незначителни.Действат механично и безчувствено,без любов.Има и неща които са неприятни,но винаги можеш да подходиш към тях с леко шеговит тон и дори това ще направи нещата малко по-поносими.В крайна сметка в голяма част нещата зависят от самите нас и ако от нещо не сме доволни ,в голяма степет трябва да търсим причината във себе си.Ние сами изграждаме своята ценностна система,своите комплекси,своите качества и дори характера си посредством мисълта.И колкото по развита е нашата мисъл,и колкото по-правилно е насочена,толкова по-малко ще са нещата които ни се струват неприятни за вършене и толкова по-щастливи ще бъдем.Нещата си имат и лоша и добра страна,ако си ги представим каго топка на половина бяла и черна,в зависимост в какво положение сте я поставили ще се вижда различен процент бяло и черно.

Редактирано Март 24, 2009 от ris_78

[Станимир]

Тя любовта нали предполагаше да обичаме всичко?

Сега, малко по-конкретно. Когато правим нещо с неудоволствие, от значение е виждаме ли смисъл в това, което правим; дали то е свързано с цел, която искаме да постигнем. В този случай „не обичам това, което правя“ не е съвсем на място. Ние правим точно това, защото виждаме смисъл в него, защото искаме да постигнем някаква определена цел и така ще я постигнем. Ние може да си мечтаем за някакъв друг, лесен път за достигане на целите си, но това е отделен въпрос, често показващ липса на воля и разбиране за съществуващите условия. Ако се откажем от целите си, може да не вършим работата, която не обичаме. Ако човек държи на целите си, дори и най-трудните пътища към тях ще му харесват, защото целта придава смисъл. Човек трябва да знае защо извършва дадена работа, обаче да осмисли нещата в дълбочина. Примерно имаш работа, която ти носи 500 лв. заплата месечно. Работата ти харесва, но 500 лв са ти недостатъчни защото обичаш често да си купуваш нови дрехи и др. предмети или пък обичаш да ходиш по екскурзии и да пътуваш. Тука имаме личностни желания, чието задоволяване изисква по-голям месечен доход. Намираш си достатъчно платена работа, която обаче не ти носи удовлетворение. Това неудовлетворение е докато работиш тази работа; после когато задоволиш желанието си (нови дрехи или екскурзия някъде) ще получиш известно, временно удовлетворение. Значи, къде е проблемът: в работата или в желанията? Сега някой ще каже, че много хора работят нещо, което не им харесва за да изхранят семействата си, принудени от обстоятелствата. Всъщност, не ми е ясно как може да не харесваш работа, която ти помага да изхраниш семейството си, колкото и тежка да е тя (тук изключвам незаконната работа). Въпросът пак е до желанията: искам семейството ми да е нахранено, но в същото време и работата да е по-лека. Всъщност голяма част от неудовлетворението на хората се дължи на това, че сравняват сегашното си положение с някакво мечтано, по-добро положение, каквото винаги може да се намери. Наистина, това неудовлетворение, ако е правилно използвано може да доведе до развитие, но може да доведе и до самосъжаление и потиснатост.

[Роси Б.]

Може би нещата, които правим, не зависят само от нас самите. Тоест няма го личния избор. Ако сам си си избрал какво да правиш, дори и нещо неприятно да е, ще го понасяш по-леко. Мотивът(защо го правиш) е много важен също.

Ако сравняваш "сегашното си положение с някакво мечтано, по-добро положение", обаче без да се стремиш да го постигнеш, няма как да не се самосъжаляваш цял живот.

[Донка]

Днес трябваше да правя нещо, което определено не обичам и никога няма да обикна - да преподреждам вещите в гардеробите.

Отне ми много време докато измисля как да го направя с любов и желание.

Само трябваше да го нарека по друг начин - т.е. трябваше да превърне преподреждането от дейност със свой смисъл в поредица от действия, които бяха обединени от друг, съвсем различен смисъл и мотив.

И така вместо да преподреждам рафтовете, освобождавах място за дрехите на дъщеря ми, която скоро се връща за ваканция.

Може ли да се нарече това самозалъгване? Е, не, според мен точно това си беше и истинският смисъл на труда, който положих и на времето, което отделих. И много се радвах като си представях как ще си подреди нещата на освободеното място....

А може би когато се опитваме да се "излъжем", че вършим нещо приятно и интересно, всъщност си даваме шанс да намерим истинския смисъл на това, което вършим?

Истинският смисъл изглежда не е това, което прави заниманията ни скучни и неприятни, а това, което ни радва?

[maggee]

Много хубава тема.

В индивидуален план аз смятам за много полезно човек отвреме на време да прави нещо, което не обича, защото така ще разбере какво именно обича и защо. Само при сравнението може да се усети истинската стойност на всяко нещо. Всеки човек, без изключение, има възможност да прави каквото обича - но ако по някакви причини е решил да прави каквото не обича, това не значи, че е принуден. Значи, че не си вярва. Значи, че не иска да полага усилия, не иска да поеме риск. Преди време, мислейки по тези въпроси, ми хрумна една аналогия с дивите и домашните животни.

Дивите животни осигуряват прехраната и живота си както сами успеят, със собствени сили, но са свободни и правят каквото си искат. Питомните животни получават готова храна и защита, но зависят от стопаните си и се съобразяват с това. Дали е по-щастлив лъвът в джунглата или лъвът в зоопарка - всеки може сам да прецени. Мисля, че това е валидно в пълна степен и за хората. Свобода или сигурност - всеки има избор и всеки го прави във всеки момент от живота си.

Добре е човек сам понякога да се опитва да променя стереотипите си - така би могъл да избегне залитането в една посока и да си осигури балансирано развитие. Каквото не правим съзнателно и доброволно, налага ни се да направим несъзнателно и недоброволно.

[Розалина]

Обичането и необичането на разни дейности е въпрос на мисловен модел.

Естествено,че има неща ,които не обичам ,а по необходимост се налага да извършвам.

Понеже няколко такива започнаха да ми тежат до степен да се чувствувам напрегната и даже виновна ,ако ги отложа или претупам,започнах да си прилагам разни хитринки.Не лъжа себе си.Просто съзнателно променям мисловния си модел свързан с тия неща.

Настройвам се предварително и само с разположение се захващам,но не отлагам,а планирам.Вече не чакам да ми дойде музата(това беше предишния ми подход),нито си измислям по-важни дела(любими занимания).Просто се настройвам с положителна мисъл.Търся благоприятното в дейността и прочее други неща или просто я съчетавам с нещо любимо.Например в дните на най-сериозното ми чистене, от дома се лее такава музика ,че ти се иска да затанцуваш.И само като се сетя как изглежда всичко това от страни ,като филм с Бени Хил,ме напушва такъв смях.Обаче аз предвидливо съм изпратила всички домашни по външни дела.

Редактирано Септември 29, 2009 от Klaudia

[Пламъче]

Нещата,свързани с физическото оцеляване не винаги са приятни,но трябва да се вършат.Приятните неща се наричат хобита и трябва да се намира време и за тях.Трябва да се хранят и тялото и душата.Идеалният вариант е дейността,с която си изкарваш хляба да е и твоето хоби.Е,при мен не е така!

[Розалина]

Практически всеки ден, е свързан със събитие или среща, която не ни удовлетворява и това е безпорен факт. Хората понякога трябва да правят неща, които не обичат да правят.

Като се огледам наоколо във всяка една минута някой се оплаква от нещо. Някой прави нещо , което не му доставя удоволствие.

Не знам дали това е така само в България, но разни статистически проучвания доказват, че ние българите сме най-недоволната нация. Нещастни, роптаещи, винаги в опозиция. Разхождам се по улицата,мрачни лица,вглъбени в себе си хора,често говорещи си сами, това е общата картина на масата хора запълващи градския пейзаж. Това са недоволни хора.Хора правещи неща, които не обичат да правят.

Дали само тежкото социално положение е фактора предизвикващ това състояние, не зная. Но най -напред и преди всичко българина не харесва това което работи. И тъй като това е по -голямата част от ежедневието, няма как да остава достатъчно време за обичните неща, които да компенсират загубата на радост. А с нейната загуба, започват проблемите, къде здравословни, къде емоционални. И така човек без да се усети потъва в собственото си недоволство и го превръща в начин на живот. Най-лошото е, че няма борба, личноста деградира напълно доброволно и целенасочено. Приема нещата които не обича да прави като неотменни задължения, слага ги в графата “трябва” и ги обгрижва с цялото си същество.

В този момент идва въпроса:Защо трябва да правим нещо което не обичаме?” Понякога се налага. Да. Налага се тъй като ние хората в отделните общества сме се подчинили на определени норми, морал, правила, които не желаем или ни е страх да прекрачим. Трябва да правим неща които не обичаме, защото системата казва така, защото е по- лесно понякога, защото се страхуваме, защото не искаме до покажем себе си. Но от това не следва нищо хубаво, в частност за отделния човек, по принцип за цялото общество. А едно общество от недоволни хора не ражда нищо хубаво.

Може би за да не изпадаме в кръговрата на безизходицата е хубаво да помислим, кое ни кара най- често да правим нещо което не обичаме.

На първо място според мен стоят предразсъдаците, гарнирани със солидна порция страх, насадените ни от детството морални норми, като прибавим и капаците, които често сами си поставяме, се получава много горчив коктейл, който изпиваме безропотно всеки ден.

На второ място ,но никак маловажно е факта, че много молко хора знаят какво обичат да правят и как да го използват в полза за себе си.

Как мислите вие?

Здравей didi_ts.Аз съм дала вече един отговор в тая тема,който е бил от позиция на мен самата.Днес по случайност имах възможност да видя ,като външен наблюдател, софийския градски пейзаж .Твоят въпрос в голяма степен засяга това,което се случва днес в големите ни градове.

Картината на днешния ми ден започна с едно много красиво пътуване.Денят - ясен и слънчев.Есента все още е в красивата си жълто-оранжева премяна,редувана с зеленото на боровете.Изненадващо спокойна и без обичайното движение, беше днес сутринта автомагистрала Тракия.Не карах аз ,не включихме радио в колата ,шофъорът беше мълчалив,а аз нямах нищо против също да помълча за тия 2 часа и това ми даде възможност да се насладя на гледката и да пътувам наистина приятно до София.Обичам този град и ми се свива сърцето да виждам всеки път в какво го превръщаме ние хората с нашите действия.Бетон ,метал и стъкло.Сградите по Цариградско шосе с ужасяващата си архитектува и липса на единна композиция и мисъл.Всеки път когато идвам се е появила някоя нова.Днес имах работа в Младост 1,до станция 13 на Метрото.Този хубав някога Софийски квартал е пре-пре застроен.Всеки сантиметър е усвоен.И като гледам коли и сгради,май хората стават излишни на тоя фон.Витоша се извисява и сякаш е нереална,но добре,че поне на нея можеш да си спреш погледа ,иначе градския пейзаж е наистина смазващ .

Описах всичко подробно,защото ме впечатли и защото си мисля,че големия проблем на нас хората в България е дето скъсахме връзката си с природата.От къде да се зареди човек,та да не се огъне и да превъзмогне несгодите на битието си в материален план?Има,все още има от къде,но връзката я няма.Бетонни улици,бетонни ж.к.,стари автомобили и въглероден двуокис.

Какъв е изхода?За едни -да тръгнат по белия свят и да търсят там рая на земята.

За други- да преосмислят престоя си в големия град.Пример е еко-селище "Васил Левски" в Странджа планина.

http://jivdom.info/forum/index.php?showtopic=668

http://rodovo-selishte.jivdom.info/index.p...y&Itemid=38

Не знам какъв е поминъка в подобно селище,но радостта и хармоничното съжителство с природата се виждат на тия снимки.

Трети да останат в този земен ,създаден от нас самите ад и да правят това,което ти пишеш,докато могат.

А всички заедно можем и трябва да се опитаме да възстановим връзката си с нашата природа,като я обичаме и пазим.Както човекът не притежава нищо друго на тоя свят освен тялото си,като единствена собственост и само от неговите действия зависи в какво тяло ще живее,така и народите имат само природата ,земята си.Като не проумяваме ,че режем клона ,на който седим с действията си-ето че получаваме всички целокупно шамар -икономическа криза.Тя прави стоп на безобразните застроявания не само в България,а по света.Днес и авто трафик нямаше пак по причина криза(по магистралата имам предвид).

Аз се моля повече хора да се събудят и да научат тоя урок.Не е страшно,че оставаме без работа.Страшно е да останем без природата си.

Редактирано Ноември 13, 2009 от Klaudia

[Деяна]

Не,не съм съгласна и се опитвам да го правя все по-рядко и избягвам абсолютно всякакви възможности да правя онова ,което не ми допада и не обичам да върша.Облекчение ... огромно !

[Диляна Колева]

Klaudia, благодаря ти за линковете много свежо и зареждащо е всичко, това е нещото което си мисля, че искам да правя, но да видим как да се отделя от цивилизацията.Не за друго, но и тук си имам много неща които искам да правя и си обичам истински.Не знаех, че толкова млади хора са се заинтересували от родовите селища, това е нова информация за мен.

То важното е човек да хареса и да намери смисъла в това което прави, после е лесно, толкова лесно , че чак страх да го хване.

Мисля си защо Нехаресването толкова често е по-силно и поглъщащо.

Може би защото колкото по- трудно идва обичането толкова по-голям скок е направил човек.

[Донка]

A може би защото нехаресването е много по-лесно от харесването. Негативизмът означава черпене на енергия отвън, харесването изисква генериране на положителна енергия - работа на ума, овладяване на емоциите, самоконтрол на поведението, развиване на ценностната система и много други неща, които изискват усилия... Далеч по-големи, отколкото да направим услието да извършим нещо, което не харесваме.