Мисъл на деня – 23.03.2009 г. – 29.03.2009 г.

[Станимир]

Мисъл на деня – 23 март 2009 г.

Единственият авторитет, който знае, който е създал света, това е Бог и само Той може да каже как го е създал... Научните данни установяват положително, че откак този университет – Земята, е създаден, са се изминали вече два милиарда години. А откак човек се е явил да следва този университет, са се изминали около триста хиляди години. Предполагат, че този, който е направил този университет, е определил нейния живот да се продължи за още два милиарда години. Тъй щото човек има да учи на Земята още два милиарда години.

Из Изтълкувай ни тази притча, 38-ма НБ, 11 септември 1938 г.

[Ася_И]

Мисъл на деня – 24 март 2009 г.

Сега, като говорим за доброто, подразбирам делата на ангелите, които живеят за ближните си. Като говорим за злото, подразбираме същества, които живеят за себе си. Когато говорим за боговете на ада, подразбираме онези същества, които са станали причина за идването на смъртта. Когато говорим за Бога, подразбираме Онзи, Който е станал причина да се прояви животът. И наистина, когато Бог каза на Адам и Ева да не ядат плодове от дървото за познаване на доброто и на злото, това значи: ако служите на земните богове, на боговете от ада, ще умрете. Ако служите на Бога, ще живеете.

Из Начертаният план, ООК, 6 април 1927 г.

[Ани]

Мисъл на деня – 25 март 2009 г.

„Благословен е Този, Който иде в името Господне!”

(Лука 13:35) Името Господне е Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов!”

Из Вътрешният закон, УС, 17 ноември 1935 г.

[Слънчева]

Следователно има нещо неустойчиво, както в първата категория хора, така и във втората. Има бедни, невежи по външна обстановка, но вътрешно разполагат със знание, сила, капитал, които ги кредитират. И обратно: има външно богати, учени, силни, които нямат вътрешни условия за живот. Като знаете това, мъчно можете да си отговорите как е по-добре да завършите живота си: като беден или богат, като слаб или силен, като учен или прост. Важно е човек да реши задачите на своя живот и тогава да замине за онзи свят.

Има много противоречия днес между хората, точно, защото има различни разбирания за духовността. Някои са още с разбиранията при Мойсей, други от времето на Христа... Трудно може да се каже кой е прав. Всеки за себе си е прав. А външно сякаш на различни езици си говорят хората... Значи липсва онази вътрешна връзка, не сме разрешили задачите си. За това и стремежа е предимно към външното богатство...

Хубав пример с проповедника... и на мен се е случвало да изкажа принципно мнение, а някой да го приеме лично... Защото това си е неговото разбиране...

И тъй, животът се управлява от вътрешния закон, а не от външния. Докато живее в този закон, човек расте и се развива правилно. Излезе ли вън от него, растенето спира временно. Това се случва и с вярващи, и с безверници. Как може да си помогне човек при това положение? Вярващият казва, че само вярата в Бога може да му помогне. Каква трябва да бъде тази вяра: външна или вътрешна? Ако вярата е външна, нищо не помага. Това е все едно да имате един позлатен предмет. Друг е въпросът, ако предметът е от чисто злато и с чисто съдържание. Мислите и чувствата на човека също могат да бъдат златни, но важно е и съдържанието им.

Значи с външна вяра не се получава израстване. Важно е вътре в себе си да възпитаваме вяра, правда, качества, които ни водят към Бога...

Следователно всяко нещо е ценно, когато външната форма отговаря на съдържанието му, а съдържанието – на смисъла. Няма ли единство между формата, съдържанието и смисъла, нещата губят цената си. Не е достатъчно да бъдеш християнин по някакви съображения. Ако си християнин, трябва да бъдеш истински християнин! Бъди християнин по силата на вътрешния закон – законът на Любовта. Само при това положение ти ще издържиш на всички изпитания и страдания. Има лекари и адвокати, които се движат в някои религиозни общества с единствена цел, да познават повече хора, да имат клиенти. Това е позлатено верую, което лесно се изтърква. Външността не определя нещата. Нужно е истинско убеждение, абсолютна, непоколебима вяра. Човек се определя по вътрешните прояви и подтици, по вътрешния живот в него. Това не значи, че външният живот и външните прояви на човека са безпредметни. Всяко нещо е ценно на времето си. Докато е ден и слънцето грее, ти не се нуждаеш от кибритената клечка. Обаче, щом залезе слънцето и нощта сложи своето покривало, не плачи и не съжалявай, но драсни клечката кибрит, която носиш в джоба си. Тя ще те упъти, ще ти покаже накъде да вървиш. Тъй щото, не се отказвайте и от най-малката светлинка в живота си, откъдето и да иде тя – отвън или отвътре. Ако светлината на твоето вътрешно слънце е изгаснала, запали кибрита, който носиш в джоба си. Той ще ти помогне.

Значи, всеки се учи, според нуждата си - дали от слънцето или клечката кибрит, зависи от вътрешните му нужди и качества. За това има хора, които предпочитат да са открити и честни и други, които се стараят да използват всичко за своя изгода. Имат различни вътрешни потребности.

С това Христос изнесе служенето на двата закона: на външния и вътрешния. Който служи на външния закон, минава от живот в смърт. Който служи на вътрешния закон, минава от смърт в живот. Човек изпада в положението на Ирод или на онези, които съветват Христа да бяга, да се пази от преследванията на Ирод. И едното, и другото положение крият известни опасности. Христос не се уплаши. Той се ръководеше от вътрешния закон – законът на Любовта, който изключва всякакъв страх. В Любовта има страдания, но страх няма. Обаче и в безлюбието има страдания. Тук страданията са по-големи от тези на Любовта. Страшно е да живееш в безлюбието.

Всеки прави избор - да живее в страх и страдание или да има страдание, но без страх, със свобода в душата... Това е и приемане на Волята Божия, радостта от живота, такъв, какъвто е.

Човек носи отговорност и вина само тогава, когато не дава хляб на гладния. Страшно е да оставиш гладния пред вратата ти да умре. Видиш ли, че е гладен, дай му хляб, да не умре от глад. Но ако се задави при яденето, вината не е в тебе. Като яде, човек трябва да бъде съсредоточен, да не се разсейва. Той трябва да бъде концентриран и във физическия, и в духовния, и в умствения свят. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие трябва да бъде разумно, да няма нищо чуждо, користно в тях. Само така човек ще се избави от физическо задавяне, както и от задавяне в своите мисли и чувства. Като яде съзнателно, човек не може да се задави. Като мисли и чувства правилно, той не може да спре движението си в духовния и в умствения свят.

Значи, може да дадеш хляб, материално или духовност. Трябва да помагаш, но ако този, на когото си дал не го оцени, злоупотреби, вината не е твоя...

Който мисли само за къщи, той може да бъде християнин, но не и ученик. Ученикът не мисли за своето осигуряване. Той знае, че щом се е родил на земята, въплътил се е вече, т.е. направил си е къща, която никой не може да му вземе. Тази къща нарича Христос „храм Божи“. Всяка къща, вън от човека, лесно се гради и лесно се разрушава. И който има къща, и който няма, постоянно се оплакват и са недоволни от живота. Недоволните не могат да влязат в Царството Божие. Христос казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно“.

Сега разбирам защо Учителя казва - има старозаветни, новозаветни, праведни и ученици... Всеки в етапа на своето развитие има различни нужди, вътрешни и външни. И всеки е условие за другия-да развива това, което му е нужно... За това има срещи и разминавания между тях-външно и вътрешно...

Много са изпитанията на праведния, но Бог ще го избави от тях, ще превърне всичко на добро. Какво направи Бог с Давида? Взе го от занаята му – овчарството, и го повдигна до положението на цар. Той се бори със Саула, мина през големи интриги, докато най-после стана цар. Но и като цар той не беше лишен от изпитания и страдания. Давид мина през такива изпитания и мъчнотии, каквито нито един цар не е минал. При това той беше Божи избраник. И в семейството си даже не беше спокоен. Синовете на Давида извършиха големи неправди, които се отразиха зле върху съвестта му. Той плака, облече се във вретище и посипа главата си с пепел. Защо трябваше Давид да мине през толкова страдания, не е важно. Има причини, които предизвикаха страданията му, но като мина през тях, той написа 150 псалми. Без страданието той нямаше да се прояви. Йов мина също през големи страдания. Христос, обаче, мина през най-тежки страдания. Той дойде на земята с желание да помогне на човечеството, да му покаже пътя към Любовта, към Бога. Вместо благодарност Той видя човешката неблагодарност.

Значи всяка проява на човека е добра и той си е на мястото. Бог работи върху всеки. Независимо, че ние не всякога разбираме, че понякога предпочитаме да осъдим... от неразбиране.

Какво се иска от сегашния човек? – Гъвкав ум и гъвкаво сърце. Само така той може да се справи с ударите, които съдбата му нанася. Само така той може да продължи живота си. Ако умът и сърцето ти не са сгъваеми, нищо не можеш да направиш със своите мисли и чувства. На всяка стъпка ще се ограничаваш и вместо да продължиш живота си, ще го скъсиш. Често съдбата нанася тежки удари на човека, с цел да го изпита. Тя иска да го застави да мисли, да развие ума си. Колкото по-огъваем е умът му, толкова по-лесно решава той задачите си, по-лесно отбива ударите, които идат отвън.

Не винаги веднага разбирам, какво е искала да ми каже, да ме научи съдбата. Понякога имам нужда да се отдалеча, да размисля, да анализирам... Хубавото е, че не се сърдя и не се обиждам лесно...

Когато двама души се срещнат, за да се разминат, трябва да се огънат. Иначе те ще се сблъскат. Колкото по-големи огъвания прави човек, толкова по-малки съпротивления среща на пътя си. Ако огъванията са малки, съпротивленията са големи. Някой иска да върви по правия път без огъвания. И това може, но често ще бъде бит, блъскан, нараняван. Каже ли ти някой обидна дума, не се гневи, огъни се малко. Направи превод на думата и виж доброто, което тя крие в себе си. Правилният превод на нещата подразбира движение по права линия с разумни и съзнателни огъвания. В живота и в природата съществуват оригинали и преводи.

Е, така е, "по-умният отстъпва...", а нищо, че му казват 'будала'. Понякога опитвам да кажа и отстоя мнението си, но, когато видя, че не съм разбрана предпочитам да спра, явно с човека отсреща си говорим на различни езици... Не ни е съдено днес и сега да се разберем. Добре е поне да не храним лоши чувства и мисли, но пак всеки според нуждата си...

Огънят опича човешките мисли и чувства, т.е. той ги облагородява. Тъй щото, видите ли, че някой се пече, т.е. страда, ще знаете, че е поставен на огъня на своя мъж или жена, приятел или настойник, син или дъщеря. Хората взаимно си създават страдания. Всеки сам е виновен за огъня, през който минава. Той сам подготвя условията за огъня и сам го запалва. Но и друг някой може да го запали. Да ходиш бос и със скъсани дрехи без да си свободен, това не е някакво постижение. Друг е въпросът, ако при скъсаните дрехи и обуща ти си свободен. Това показва, че си надрасъл условностите в живота, издигнал си се над обществото мнение. Само така човек решава правилно задачите си. И тъй, който разбира законите на живота, подчинява се на съдбата си и върви напред. Той не роптае против условията и се справя лесно с тях. Трябва ли ученикът да роптае против програмата на училището, в което следва? Щом е ученик, ще учи уроците си добре, без да роптае срещу учителите и предметите, които му преподават. Като живее, човек минава през известна специализация, затова трябва доброволно да се подчинява на законите, които управляват живота. Те са Божествени закони. – „Защо идат изпитанията?“ – За да те възпитат. Ако личните чувства в някого са крайно развити, ще го поставят на такива изпитания, които да изгладят малко върховете на тези чувства. Ако е голям скъперник и мисли само за себе си, ще го поставят при условия, че който мине край него, да му вземе нещо. Този ще го обере, онзи ще го обере, докато се научи доброволно да дава. Ако е прекалено набожен и се натрапва на хората със своето духовно разбиране, ще го изложат на присмех. Днес ще го подиграват, утре ще го подиграват, докато го заставят да се крие пред хората. Не е нужно окръжаващите да знаят твоите духовни възгледи. Духовният елемент е нужен на човека дотолкова, доколкото той сам да разбере вътрешния смисъл на нещата.

Значи ученикът следва Пътя си. Не се интересува от другите, външните условия - използва ги за вътрешно израстване...

Какво трябва да правите, за да издържате на изпитанията? Ще се свържете с разумния свят, за да ви помагат възвишените същества. Както болният търси лекари да го лекуват, така всеки ще се моли, ще вика за помощ към разумния свят. Като се намериш пред изпитания и противоречия, които не можеш да разрешиш, ще знаеш, че си духовно болен. За да се излекуваш, ще се обърнеш с молитва към разумния свят, да ти помогнат.

Затова казва Христос: „Бдете и молете се! Плътта е немощна, а духът – силен. Бъдете всякога будни, защото не знаете кога ще дойдат изпитанията“. „Ето, оставя се вам домът ваш пуст; истина ви казвам, че няма да ме видите, докато дойде времето, когато ще речете: „Благословен, който иде в името Господне“.“ (– 35-ти стих.) С други думи казано: Благословен е този, който може да ви въведе в пътя на Любовта, чрез която ще разберете Божия Дух.

От разумния свят ни помагат, когато искрено се обърнем за помощ. Когато макар и да искаме нещо не ни достига да разберем смисъла... И тогава идва някой, който ни подава ръка и ни помага-видимо или невидимо за обикновените сетива...

Из Вътрешният закон

Редактирано Март 25, 2009 от xameleona

[Ани]

Мисъл на деня – 26 март 2009 г.

На всеки щастлив ангел в Небето отговаря по един нещастен ангел в ада. Ако по някакъв начин изчезне ангелът от ада, моментално ще изчезне и този в Небето. И обратно: ако изчезне ангелът от Небето, ще изчезне и този в ада. Те са свързани един с друг. Въз основа на този закон на всеки добър човек отговаря един лош. И на всеки лош човек отговаря един добър.

Из Начертаният план, ООК, 6 април 1927 г.

[Слънчева]

Следователно, ако хората днес са недоволни от външните условия на живота, това се дължи на самите тях. Те са се разделили помежду си по занятия, по интереси, по разбирания, вследствие на което в живота им съществува голямо разнообразие. Всяка мисъл, която прониква в ума на човека, и всяко чувство, което прониква в сърцето му, представляват специални занятия.

Имаме задачка да разберем какво ни носи всяка мисъл, от къде идва. Различните мисло форми имат различно влияние върху нас. Дали можем да ги контролираме?-Трудничко е за мен, но става.

Сега, като говорим за доброто, подразбираме делата на ангелите, които живеят за ближните си. Като говорим за злото, подразбираме същества, които живеят за себе си. Когато говорим за боговете на ада, подразбираме онези същества, които са станали причина за идването на смъртта.

Значи има егоизъм и алтруизъм... Някои предпочитат днес да са си добре, а други искат да направят нещо за хората, всички да са добре...

Без да мисли много, някой казва: „Човек е роден да страда“. – Не е така. Друг казва: „Човек е роден да бъде щастлив“. – И това не е така. Това са вметнати изречения в живота на човека. Според мене човек се е родил, за да живее. Че някой бил щастлив в живота си, а друг – нещастен, това е друг въпрос. Има хиляди начини, по които задачите на живота могат да се разрешат. Щастието не е единственият начин, по който задачите на живота могат да се разрешат. И животните могат да имат блага в живота си; и те могат да бъдат щастливи, без обаче да разрешат задачите на своя живот.

Това е смисъла! Да живееш живота и да си благодарен за него! Дали добър или лош, не е важно. Важно е да го живееш и да учиш уроците си, с вяра и любов.

Мнозина очакват да получат блага по механически, по външен начин. Като дойдат до себе си, те са снизходителни, но щом дойдат до другите, веднага стават взискателни и започват да изискват от тях повече, отколкото могат да им дадат. На другите хора те казват: „Вие трябва да работите; вие трябва да покажете висок морал“. Значи това, което те сами нямат, от другите го изискват. Те трябва да бъдат и към другите поне толкова снизходителни, колкото към себе си. Лесно е човек да съзнава, че трябва да бъде съвършен, но мъчно постига това съвършенство. За пример, някой вижда един красив почерк и той иска да пише така. Взима перото, пише, но почеркът не излиза красив. Защо? Желание има човекът, разбиране има, но практика няма. Дълго време трябва да пише той, да се упражнява, докато почеркът му стане красив и докато животът му достигне съвършенство.

Значи работа е нужна, вътрешна. Да живеем живота си и да се учим. Като даваме път на Божественото в себе си, на практика, не на думи само...

Където има разумност, там има светлина, там има и любов. Съществуването на доброто и на злото, говорят за съществуването на разумност в света. За Бога добро и зло не съществуват, защото Той е впрегнал на работа и доброто, и злото. Доброто и злото съществуват само за хората. Обаче с идването си на земята всеки сам е начертал своя път: възходящ или низходящ, светъл или тъмен, положителен или отрицателен. Като казвам, че всеки сам е начертал пътя си, разбирам, че той е взел решение в себе си по кой път да върви. Това значи още, че Бог е начертал нашия път, но ние трябва да имаме будно съзнание, да не се отклоняваме от Него. Следователно, щом вземете в ръката си плана, който Бог е начертал, вие се подписвате, че сте съгласни да го изпълните. Всеки може точно да изпълни този план при условие, че има будно съзнание. Ако кажете на някой религиозен човек, че вие сами сте начертали плана на своя живот, той ще каже, че не трябва да говорите така. Защо? Защото според него само Бог чертае пътищата на хората. Така е, Бог чертае, а хората, при будно съзнание, подписват, дават своето съгласие. Значи задачата на всички хора на земята е да изпълнят този план.

Понякога ни се струва, че някой човек прави нещо лошо. За нашето разбиране може да е така, но за Бога сигурно не е. Ето защо не е важно да слушаме хората, а да слушаме Бога в себе си и да изпълняваме волята Му. Нужна ни е светлина на мисълта. Хубаво е да благодарим и за страданията и за неприятелите си, чрез тях Бог ни учи, изпитва ни. А и тях учи...

Другото положение, което трябва да имате предвид, е, че в света съществува една йерархия, според която всеки има определено място. Следователно човек трябва да знае на кое място се намира. Мястото на човека зависи от неговото развитие. Ако срещнете човек, по-умен от вас, ще го почитате заради учението му. С това учение един ден той ще може да ви помогне. Пътувате някъде, но дойдете до една дълбока река, която трябва да минете. Оглеждате се натук-натам и виждате един лодкар. Обръщате се към него с почит и уважение, защото той има лодка и може да ви пренесе на другия бряг на реката. Вие ще го почитате заради изкуството му да кара лодка. Той може да не взима пари, но все ще иска някакъв пропуск от вас. Какъв пропуск ще му дадете? Нека това бъде тема за размишление, защото човек може да се натъкне на такива случаи в живота си. Човешкото съзнание е представено в Библията във форма на жива река, която прелива водите си, вследствие на което в него често стават приливи и отливи.

Всички сме на различни нива и в това е красотата на живота. За човешкото съзнание-то е река В тази река два пъти неможем да влезем. Тя тече, изменя се...

Сега, щом имате даден план за работа, трябва да се заемете с будно съзнание да реализирате този план на земята. Казвате: „Нима досега сме работили без план?“ – Аз имам предвид целокупния план – планът на общия живот. Ето защо, като изпълнява частично своя план, всеки трябва да се съобразява с общия план на Битието. Този трябва да бъде идеалът на всеки човек. – Не сме ли прогресирали? – Прогресирали сте донякъде, но само като кандидати ученици. Вие още не сте ученици, не сте завършили развитието си, не сте адепти, на които живата природа да служи. Вие още не сте дошли до положение да владеете живата природа, да се разговаряте с нея.

Имаме още работа, но за това сме тук. Ще се научим. Крачка по крачка да се доближим до светлите същества...

Начертаният план

[Надеждна]

Мисъл на деня – 27 март 2009 г.

Онази велика Любов, за която ние пъшкаме и мечтаем в света, седи в това, че при тази Любов има винаги трима души, които едновременно обичат човека: единият е на физическото поле, другият е в духовния свят, а третият – в идеалния свят. Най-красивата Любов е тази именно, когато един те обича на физическия свят, вторият – в духовния свят, а третият – в идеалния свят. Това ние изказваме още и с думите: „Велико е, когато Бог те обича, когато ангелите те обичат и когато хората те обичат.”

Из Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта, 11-та НБ, 12 декември 1937 г.

[Ася_И]

Мисъл на деня – 28 март 2009 г.

Някои богослови смятат, че откак съществува човечеството, са изминали около 8 000 години, но мнозина се страхуват да отрекат или потвърдят това число, защото не знаят за какви години се говори – за човешки или за Божествени. Тези 8 000 години не са човешки, но Божествени. Ако тия 8 000 години се преведат на човешки език, те се равняват на 190 милиона години. Но за да дойде до едно по-голямо развитие, на човека са нужни още 200 милиона години.

Из Речи само реч, 31-ва НБ, 15 май 1938 г.

[Ася_И]

Мисъл на деня – 29 март 2009 г.

Бог пише в три книги: в едната записва погрешките на хората, във втората – добрите им дела, а в третата – възнаграждението, което се определя за добрите постъпки. Доброто е общо за всички хора, за всички същества. Доброто за едного трябва да бъде добро за всички. Злото за едното трябва да бъде зло за всички. В целия свят добрите хора си приличат. Те са от една школа.

Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г.